Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


Гледайки луната
тихо във нощта
догаряше последното
въгленче надежда...
безмълвно в самота..

Цялата чудовна..
чудна красота...
Не успя да разтопи
за повече от миг...
леда в моята душа...

И когато просто...
да извикаш ти се иска
но не можеш, души те нещо..
само едно тънко гласче ..
излиза, тихо писка...

И сърцето в ритъм..
бавен и приглушен...
ридае и се пита...
А кому си ти нужен?
Смисълът какъв е?
И защо си тук?

Тихо да стоиш,
зведите да броиш?
И да си заминеш...
Просто тъй - напук...
И последна строфа...
Тъжен край без звук.

 

  • Харесва ми 1
  • Еха 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Браво!

Малко редактор трябва да го пипне, но като начало: Добре.

Успех!

п.п. Никакъв песимизъм не вижда .... една искрена тъга .... но така е живота .... от време на време има такава в нашата душа ....

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.