Премини към съдържанието
_ramus_

Психология на религията. Механизмите на ВЯРВАНЕТО.

Препоръчан отговор


бележка на РАМУС - ВНИМАНИЕ!!! - четивото е само за рационални индивиди - съвсем сериозно предупреждавам вярващи и последователи към каквито и да са религиозни или духовни култове, учения, религии... ( а те са огромен брой, според огромния брой на обекти за вярване). Това не е четиво за вас - главно заради избягването на напълно излишни пререкания и възникващи у вас естествени дисонанси.

Напомням че това е научен раздел, раздел за рационални субекти и всякакви верски и религиозни напъни са напълно излишни. Така, че тук имат значение само компетентни хора, занимаващи се с научна дейност, основани на научния метод и принципи. На глупости няма да отговарям, нито ще ги коментирам и всеки Пишещ ги ще носи своята отговорност според администраторските виждания...

Няма по-критична от науката - по дефиниция. Науката - като критична към самата себе си. Така, че критичния анализ, е нещо чудесно. Въпросът е - не е критичен анализ нещо, основано на лично пристрастие. Критичното независимо мислене, не  е лесна работа и за него са нужни години труд, качества и дадености и метод за неговото развитие и впоследствие - практическо креативно приложение.

========================================================================================

Следващият текст е от книга, но текста не е реклама към книгата. Заглавието е - "ВЯРВАЩИЯТ МОЗЪК" - от Майкъл Шърмър.

ЦЕЛТА на тази тема е да се провокира любопитство и любознателност, въпреки естествената съпротива към инерцията и наследеното. 

Това е научна литература, макар от автора да е направено много за да се опрости и докара до почти популярен вид за четене. Въпреки това - съдържанието на книгата съдържа синтезиран материал, който никога не би добил популярност. Освен на тия, дето ще ползват написаното за защита на личното си вярване, и контра към тия - с друго вярване. Всеки към всеки - предвид естествената тенденция към експанзия на всяко лично вярване, реализирано до групово. Но за всяка експанзия - е нужно да се предложи толкова удобно вярване, че да отскубне даден субект от това, което той самия ползва.

А големият проблем - че чрез вярванията ние, хората опростяваме живота си и ги ползваме за намаляване на тревожността и безпокойството. Ползваме ги още от времената на пещерите - в опита си да се справим с огромния ни страх и оцеляващите ни инстинкти са част от средствата за това.

Но най-сложното е - че даден рационален индивид, схващайки системата и механизмите чрез които се резултира до общото понятие ВЯРА, му се появяват дисонанси - с дисекцията която той прави на собствените си механизми... Но знанието и познанието за тях - декласифицират и деконструират вярванията и оттам - ролята им да доставят удобство и чрез тях да се създава т.н. "психична конфортна зона"., която се създава от нас и групите сред които се възпитаваме, още от раждането ни. Тази "зона" има за цел да получим от нея усещане за сигурност, стабилност, да получим начини да се борим с основните страхове - тия от смъртта, тлеността, преходността и неизвестността, породена от изменчивостта и непределеността. Това е и ролята, смисъла, значението на "вярата" - като проявление на широки и комплексни психични процеси, обобщени чрез понятието ВЯРВАНЕ.

Основата на всички ВЯРВАНИЯ са в едни и същи психични механизми и процеси. В този смисъл - всяка религия, идеология - се коренят в човешките особености на мозъка, произхода и неговата история. В особеностите, които природата е вложила за оцеляването му, които допълнително човешките същества са развили до степен - че продължават да сработват след като условията сред които те са били адекватни отдавна са приключили... А страхът - остава - без оглед че отдавна няма хищници, че на повечето места по планетата вече има храна и подслон, въздух и вода... Но страхът - че е важно да те има "утре" и всеки миг може нещо да се случи - ако не да умреш, то да ти отнеме някой онова, което смяташ че ти принадлежи. Онова, което смяташ че ти е нужно, че без него не можеш. Онова, в което привиждаш "себе си". Всички тия - продължават да обитават в човешкия мозък и карат старите оцеляващи и защитни програми - да сработват...

Някои от основните заблуди, свързани с човешкото мислене, отражение и иинтерпретации - вече има тема за това. И който има нужда от критична обективна информация - ще я намери, лесно. Защото е в същия раздел и тя също е от автора на тази тема. Всъщност доста са авторите, които се осмеляват да навлизат в тази твърде спорна и опасна за мнозина територия - човешкото мислене и критично да разглеждат вече насъбралите се проблеми в него. Особено - на фона на колективните процеси и това че инерциите от религиите и вярванията, вече не носят полза за бъдещето на човечеството. За етапа на едно глобално човечество, каквото ставаме постепенно, старите инерции, на които се основаваха досега идентите и разделението между хората, вече стават проблем и кризите, пораждащи се сред религиите довеждат до непримиримости, колизии, до сблъсъци на основата на идеологични и религиозни различия.

Човешката личност твърде отдавна се идентифицира по идеологията и определя принадлежността си - точно както природата го е програмирала да оцелява в пещерния си период. Човекът твърде рано, на инстинктивен принцип, приема да разпознава "двоично", чернобяло, за да става бързо и лесно. За него и природния механизъм - оцеляването е в търсенето на сигурност и всеки риск - е заплаха. А от пещерния период на ХОМО, твърде лесно същият модел на сработване, се разпростира и в неговия ИДЕЕН СВЯТ. Разпознаването на "свой и чужд" вече е на базата на "вярването". Към чуждите природната програма повелява да се отнесем като към вероятни врагове, да сме подозрителни и внимателни и да реагираме защитно бързо, особено когато се интерпретира че "чуждият" иска нещо от мен... или от "своите" на мен... 

Цялата човешка история досега е пример за продължаващото мощно влияние на атавизмите от "началото" на ХОМО, вместо да бъдат заместени или най-малкото - трансформирани, от появата на САПИЕНСНОТО - в същия ХОМО. Засега САПИЕНСА е твърде крехък, твърде млад... за да се опита да се противопостави на десетките хилядолетия начин на живот, и на милионите години еволюция - преди него. Все още сред човешката култура, колкото и показно и афиширано да се представя, ХОМО е   много повече РЕЛИГИУС, отколкото САПИЕНС...

Все пак - битката между ХОМО (религиус) и САПИЕНСА, се води непрекъснато и всеки един от четящите това, всяко човешко същество, е неговата територия. За механизмите и особеностите на тази битка - става въпрос в следващите редове, както и в самата книга.

============

Та ето и някои извадки от книгата, както и линк към цялото заглавие в електронен вариант. Основните извадки са публикувани оттук

"...Пред мен стои една прекрасна книга - "Вярващият мозък" от Майкъл Шърмър, която е чисто удоволствие за всеки рационален ум, но още по-важното - тя е едно простичко обяснение, изпълнено с огромно уважение към човешките разбирания, което предоставя научни алтернативи на повечето "феномени" и "чудеса", които ни карат да вярваме в неестествени неща. Книгата е толкова ясно написана, че повече няма накъде.  
 
Шърмър започва с три истински истории-тази на искрено вярващ работник, който е преживял "видение", тази на световноизвестен учен, който стига до извода, че трябва да има някаква сила, която подрежда света ни, и тази на самия автор-който израства в християнски дом, но в последствие избира пътя на науката и скептицизма. Това е много добро въведение, което полага основите на последвалите анализи, които ще се опитат да обяснят точно тези системи от вярвания, които са се вплели в животите на повечето хора по света днес. 
 
Следващата част е сърцето на книгата. В нея Шърмър описва два изключително интересни модела, които според него са в основата на вярата в невидими неща, както и силната убеденост в конспиративни теории, а именно: "патернизация" и "агентизация". Патернизацията е вид опростенческо мислене. Шърмър дава следния пример-прехвърлете се преди няколко милиона години в саваните на Африка, до вас тревата се раздвижва, какво ще си помислите? Реално имате две възможности-"това е хищник, по-добре да бягам" или "това е просто вятърът". Ако допуснете, че това е хищник и избягате, но е било просто вятърът, ще сте допуснали грешка от тип А-положителна, с други думи-сбъркали сте, но какво от това. Но ако допуснете, че е просто вятърът, а се окаже хищник-сте обяд. Шърмър обяснява, че точно това мислене, което ни е помогнало да оцелеем до днес, стои в основата на нашите страхове от съвременното "раздвижване на тревата". Моделът агентизация е свързван с придаването на умисъл на всяко явление покрай нас. Той е донякъде свързан с първия-просто ни е помогнал да сме по-предпазливи: "Ами ако някой съзнателно прави това срещу мен". Замислете се-от илюминати, масони и извънземни, до интелигентен дизайн-този модел работи днес на пълни обороти. Друго интересно явление е обръщането на причинно-следствената връзка. Примерно: "реките са създадени, за да пасват на границата на страните" или "ветропоказателят посочва на вятъра накъде да духа". На пръв поглед те работят, но при обстойна проверка и изследвания се оказва, че са грешни съждения. Повечето хора, които познавам, и които вярват в конспирации винаги се хвалят с това, че имат много добро логическо мислене и винаги съпоставят фактите. Така е, просто не взимат в предвид много фактори и не проверяват информацията, която получават. Защо? При положение, че имаме интернет и за няколко минути можем да разберем почти всичко. Шърмър обяснява и това-човекът е склонен да вярва, че нещо съществува, че някаква сила действа някъде там и когато науката не може да обясни дадено събитие или археологическо откритие, на него веднага му се измисля история-тоест мозъкът ни предпочита лоша история пред липсата на каквато и да е. 
 
По-нататък в книгата си, Шърмър отделя място на някои от популярните вярвания - от Бог, до извънземните, но по-специално на конспиративните теории за 9/11. Доста хора вярват (повечето от тях, единствено на базата на документалния филм Zeitgest), че американците са съборили сами кулите близнаци, за да могат да навлязат в Ирак и да вземат петрола (което в последствие наистина стана). Ето, че имаме едно логическо съждение, което изглежда разумно, в случая тълкуването на последствията има някакъв резон. Нека да проверим обаче фактите. Всичко, което се споменава в документалния филм на любителите на тази конспирация издиша яко, даже си е чиста лъжа. Няма да ви занимавам с фактите, те са в интернет, те са и в книгата-можете да се поинтересувате (все пак колко време отелят вярващите да спорят и убеждават други в техните теории, а не отделят 5 минути, за да размислят над официалната версия).  
 
Според статистиките, живеем в свят, в който повече хора вярват в Бог, чудеса, Рай, ангели, душа, Ад, дявол, отколкото в Дарвиновата теория на еволюцията, която трябва да стои в съседство с призраци, креационизъм, НЛО, астрология, вещици и прераждане. Има си причина в училищата да се преподават определени неща, те не са произволно избрани от разни гуру-та (както някои са свикнали да мислят). Има научен метод, който се базира на емпирични доказателства, който много лесно прецежда истината (тук говорим за съвсем човешка, земна истина, разбира се) от плявата на вярвания и спекулации. Поради тази причина можем да бъдем обективни за факти, случили се в миналото, можем да изследваме под микроскоп клетките-съставни части на всичко живо, или пък да изчисляваме размера и възрастта на Земята-всичко това е така, защото работи. Работи в 100% от случаите и няма причина да се съмняваме. Но защо за хората това не им е достатъчно? Защото искаме да знаем всички отговори. Както писах по-горе, човекът предпочита слаба теория пред липсата на каквато и да е теория. Мозъкът ни запълва дупките, свързва точките, като в детска книжка и ние виждаме една цялостна картина. Всички сме така, защото еволюцията си е казала думата, защото сме имали нужда от това мислене. Всеки може сам да си прецени дали е щастлив и доволен от живота, но поне обърнете внимание на другата гледна точка, дайте шанс на науката. Знам, че повечето вярващи хора не пипат такива книги и там се корени цялата трагедия. Повечето ми познати, които са силно религиозни нямат понятие от еволюция, естествен подбор и научен метод. Разбирате ли, те нямат никакъв шанс да предизвикат критическото си мислене, а всички знаем, че то е полезно. Всички го използваме, дори и те. Така че моето искрено желание е да дадете шанс на книги като тази (препоръчвам и "Делюзията Бог" на Докинс, която, не се заблуждавайте от името, е написана изключително уважително към всички религиозни вярвания) и се опитайте да видите света в голямата картина. "
=============================
 
Само ако добиете куража и си позволите да заобиколите инстинктивната си съпротива - да се усъмните в основите на идента си и че това нито е смърт, нито е разцепление, а е начин за разширяване на всяка човешка личност. Това е пътят на САПИЕНСА - водещ някъде доста далеч, много над остатъците от пещерите и джунглите.
 
Не си правя илюзии, нито вярвам в чудеса и ми е напълно предизвестено кое и какви ще са реакциите. Най-малкото - поради това че същите реакции са напълно предсказуеми, защото са елементарни, създадени като елементарно и бързо решение, за елементарни условия, възникващи проблеми, елементарни цели и задачи.
======================================

      "... Не очаквах точно “Вярващият мозък” на Майкъл Шърмър да ме убеди да съм по-толерантен към вярващите в някой от хилядите богове, които човечеството е нароило, в окултното, в извънземните, в конспирациите, в астрологията и дори най-неразбираемото – в честните политици, но това е положението. С вещина един от най-скептичните учени на планетата рисува мащабна картина, в която описва защо хората вярваме в толкова много неща, дори и при пълното отсъствие на доказателства за кое да е от тях, както и защо ни е вродено умело и със замах да игнорираме всеки противоречащ на личните ни вярвания факт. Разбира се, Шърмър признава, че това със сигурност важи и за собствените му разбирания, но ясно показва защо само науката има нужните механизми, с които субективизмът да бъде премахнат, при което реалността лъсва такава, каквато е, а не такава, каквато ни се иска да бъде.

       В началото бе вярването:

   Оформяме вярванията си по разнообразни субективни, лични, емоционални и психологически причини в контекста на средата, създадена от семейство, приятели, колеги, култура и общество като цяло; след като оформим вярванията си, започваме да ги защитаваме, оправдаваме и рационализираме с разнообразни интелектуални основания, състоятелни аргументи и разумни обяснения. Първо идват вярванията, после ги следват обясненията.

    От това твърдение произлиза едно не толкова близко до ума, но май силно истинно, съдейки колко интелигентни хора познавам, които умело и със завиден ентусиазъм вярват във всякакви шашмотевинки:

Умните хора вярват в странни неща, защото са развили умения в защитаването на вярванията си, до които са достигнали по не-умни причини.

     Тръгвайки от тези позиции, Шърмър обследва издълбоко някои от най-разпространените вярвания на планетата, сред които религиозната вяра в различните й проявления като преживявания, близки до смъртта (тунела, виденията и др.), разговори с мъртвите, това, че тялото олеква с 21 грама при смъртта,  в съществуването на призраци, вярата в магии, в психични феномени като разните му там гадатели и лечители, използващи какво ли не, в свръхестественото, в екстрасенси, врачки и гадатели, в сложни до невъзможност конспирации като тези за 11 септември или убийството на Джон Кенеди, в астралните реения, картите таро, астрологията, акупунктурата, хиропрактиката, отвличания от извънземни и какво ли още не… Защото, разбира се, “Истината е някъде там” и “Искам да вярвам”, двете мантри от “Досиетата Х”.

      Оправията с тези неща не е лесна, както е видимо от милиардите, които си имат афинитет към някое от тези неща или пък са си изградили стройна, пък била тя вътрешно противоречаща си система от тях.

   Проблемът, пред който сме изправени, е, че суеверието и вярата в магии са на милиони години, докато науката, със своите методи за контролиране на променливите с цел избягване на фалшивите позитивни грешки, е само на няколкостотин години. Мисленето в областта на битуващото мнение идва естествено, научното изисква обучение. Всеки шарлатанин, обещаващ, че (А) ще излекува (Б), трябва само да представи няколко измислени истории за успеха си и да ги представи под формата на разкази от очевидци.

     Еволюционно сме настроени да съзираме връзките между нещата, да откриваме модели в хаоса, да вселяваме смисъл в това, което се случва случайно.

 

Шърмър въвежда две понятия - патернизация и агентизация, като

първото е тенденцията да се откриват смислени модели и в смислени, и в безсмислени данни,

а второто – тенденцията да се изпълват тези модели със смисъл, намерение и действаща сила. И това е нещо неизбежно, както той пише: “Нищо не можем да направим против това. Мозъкът ни е еволюирал, за да свързва точките в нашия свят и да получава смислени модели, които обясняват защо се случват нещата. Тези смислени модели се превръщат във вярвания.” Това отвежда и до следното заключение:

Затова вродената позиция е да се приема, че всички модели са истински, т.е. всяко шумолене в храстите е опасен хищник, а не повей на вятъра. Това е основата за развитието на всички форми патернизация, включително суеверията и вярата в магии. Протекъл е естествен подбор за когнитивния процес, който предполага, че всички модели са истински и всички омоделявания представляват истински и важни феномени. Ние сме потомци на тези примати, които най-успешно са прилагали патернизацията.

     И излиза, че суеверията са били нещо полезно, дори и днес да изглеждат от забавни до абсурдни:

Оттук еволюционното обяснение за суеверията е ясно: естественият отбор върви в полза на поведение, при което се правят множество неверни каузални предположения, за да се установят тези, които са важни за оцеляването и репродукцията. С други думи, ние сме склонни да намираме смилени модели, независимо дали ги има или не, и за това има основателна причина. В този смисъл грешните модели като суеверието и вярата в магии не са толкова когнитивни грешки, колкото естествени процеси на учещия се мозък. Не можем да елиминираме ученето чрез суеверия, защото така елиминираме ученето като цяло. Въпреки че разпознаването на истинските модели ни помага да оцеляваме, не е задължително създаването на фалшиви да ни убие, затова феноменът на патернизацията преминава през процеса на отсяване при естествения отбор. Понеже трябва да правим асоциации, за да оцеляваме и да се възпроизвеждаме, естественият отбор е вървял в полза на всички стратегии, включващи създаването на асоциации, дори тези които водят до фалшиво позитивни грешки. От тази еволюционна гледна точка вече можем да разберем, че хората вярват в странни неща заради еволюиралата ни необходимост да вярваме в нестранните неща.

   Посочвайки множество примери, Шърмър показва колко лесно хората решават, че нещо е истина, и колко трудно, почти невъзможно е да се откажат после от това си убеждение, дори и при смазващо количество факти в подкрепа на противното.

Изследванията подкрепят това, което аз наричам предположение на Спиноза: вярата идва бързо и естествено, скептицизмът е бавен и неестествен, а повечето хора имат ниска поносимост към неопределеност.

Научният принцип, че едно твърдение не е вярно, докато не се докаже обратното, е в противоречие с нашата естествена склонност да приемаме като истина това, което можем бързо да разберем. Затова трябва да възнаграждаваме скептицизма и недоверието и да подкрепяме онези, които желаят да променят мнението си заради нови доказателства. Вместо това повечето социални институции, най-вече религиозни, политически и икономически, възнаграждават упованието в доктрините на вярата, партията или идеологията, наказват онези, които оспорват властта на лидерите, и не одобряват несигурността и особено скептицизма.

   Адски интересно е още нещо:

Всъщност прякото сравнение между вяра и неверие и във вярващи, и в невярващи не показало разлики, което навело Харис и колегите му на заключението, че „разликата между вяра и неверие, изглежда, не зависи от съдържанието“. Иначе казано, както вярващите, така и невярващите оценяват истинността на религиозните и нерелигиозните твърдения в една и съща област на мозъка. С други думи, няма „модул за вяра“, нито „модул за неверие“ в мозъка, нито мрежа за лековерие или мрежа за скептицизъм.

   За да не се отнасям в още пространни цитати, ще посоча само един пример за когнитивна заблуда, която безброй хора приемат като доказателство за живота след смъртта:

    Д-р Джеймс Уинъри е бил нает от военните да ръководи тренировките и изследванията на пилотите в центрофугата на Военноморския и военновъздушен център в Уорминстър, Пенсилвания. Той открил забележително явление: повечето от пилотите изпитват нещо, което Уинъри нарича „сънчета“ – кратки епизоди тунелно зрение, понякога с ярка светлина в края на тунела, както и чувство за реене във въздуха, понякога парализа, а често и еуфория и усещане за спокойствие и безметежност при връщането в съзнание.

  Звучи ли ви познато? Това са и характеристиките на преживяванията, близки до смъртта (ПБС), популяризирани за пръв път през 1975 г. от Реймънд Мууди в книгата му „Живот след смъртта“, а сега познати на всички чрез уникалния си набор от признаци, които включват: (1) усещане за реене или летене, при което можете да погледнете надолу и да видите тялото си, обикновено се нарича извънтелесно преживяване (ИТП); (2) преминаване през тунел, коридор или спирална камера, понякога с ярка светлина в края; и (3) евентуално съзиране на любими хора, които вече са починали, и/или божествено изображение или фигура. Уинъри успял да предизвика първите две от тези състояния повече от хиляда пъти през шестнайсет години на изследвания в контролираните условия на центрофугата, дори да направи видеозаписи на пилотите, когато припадат, и да отбележи, че в този момент те изпитват това преживяване. Това не оставя съмнение за причината: хипоксия, тоест недостиг на кислород в мозъчната кора.

       Много интересна е и откриването на генетична предразположеност към суеверие/религиозност, като дори Шърмър твърди, че тя има преимущество пред социалната среда:

   Въз основа на тези резултати изглежда, че хората, които израстват в религиозни семейства и впоследствие стават религиозни, го правят най-вече защото са наследили предразположение – от единия или и от двамата родители – да откликват положително на религиозните чувства. Без подобно генетично предразположение религиозните учения на родителите, изглежда, почти нямат траен ефект.

Разбира се, гените не определят дали някой ще избере юдаизма, католицизма, исляма или някаква друга религия. По-скоро вярата в свръхестествените агенти (Бог, ангели и демони) и посвещаването на някои религиозни практики (посещение на църква, молитви, ритуали), изглежда, отразяват генетично базирани когнитивни процеси (стигане до заключение за съществуване на невидими агенти) и личностни черти (уважение към авторитетите, традиционализъм).

    В края на книгата Шърмър успява според мен да се доближи до нивото на Карл Сейгън от “Свят, населен с демони”:

Време е да пристъпим отвъд еволюционното си наследство и историческите традиции и да прегърнем науката като най-добрият инструмент, създаден някога за обяснение на това как работи светът. Време е да работим заедно, за да се създаде социален и политическия свят, който да прегърне моралните принципи и все пак да дава възможност на природното човешко многообразие да процъфтява. Религията не може да ни го осигури, защото няма систематични методи за обяснение на природния свят, няма средства за разрешаване на конфликти по морални въпроси, когато вярванията на членовете на конкурентните секти са взаимноизключващи се. Колкото и недостатъци да имат науката и светските ценности на Просвещението, изразени в Западните демокрации, те са нашата най-голяма надежда за оцеляване.

   Всъщност сред тези цитати не съм засегнал дори малка част от книгата – има цяла глава, посветена на политиката и как се формират вярванията там и колко лесно те се разминават с реалността – дали един човек има леви или десни разбирания се оказва не чак толкова разбираемо. Има описани прекрасни опити със суеверни гълъби, които показват колко е лесно да бъде внушено нещо несъществуващо.

   Интересно е и началото, когато Майкъл Шърмър описва как като млад е бил силно, чак фанатично вярващ, и как малко по малко променил своите разбирания под тежестта на противоречията и на фактите – нещо, което се случва рядко, но и при мен имаше подобни скачания във вярванията, така че го прочетох с интерес.

     ==================================

  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Спиралата.нет, изглежда имат механизми за да пречат да се подават готови линкове. Все пак ето отново линк . Дори и така да не се отваря, СПИРАЛАТА си има търсачка и в нея се пише ШЪРМАН, в раздела 'книги на български'...

Така, че цялата книга е налице за всеки търсач, който си позволи да открие път за вникване в своето дълбоко поле. И да направи своя избор - може ли да поеме отговорността да е скептик... за всичко. Защото простото деление - теизъм или атеизъм - не е равно на СКЕПТИК и ВЯРВАЩ и всъщност дори не е възможно да се сравнят - предвид качествената разлика

още една извадка от същата книга:

Допамин: наркотика на вярата
 
От всички невротрансмитери, които се плискат из мозъка ви, изглежда допаминът е най-пряко свързан с невронните корелати на вярата. Всъщност той е от основно значение за асоциативното учене и мозъчната система за възнаграждаване, която Скинър открива чрез метода си на оперантно кондициониране, където всяко поведение, което се подсилва, се повтаря. Подсилването, по дефиниция, е нещо, което възнаграждава организма; тоест кара мозъка да насочва тялото към повторение на поведението, за да получи още една награда. Ето как работи то. В продълговатия (рептилодидния) мозък - една от най-древните в еволюционно отношение части на мозъка, обща за всички гръбначни - от всяка страна има джобове с около петнайсет до двайсет и пет хиляди произвеждащи допамин неврона, които изпращат дълги аксони, чрез които се свързват с другите части на мозъка. Тези неврони стимулират отделянето на допамин, когато се определи, че получената награда е по-голяма от очакваното, което кара човека да повтори поведението. Отделянето на допамин е форма на информация, съобщение, което казва на организма: „Направи го пак!“ Допаминът предизвиква чувство на удоволствие, което придружава овладяването на някоя задача или постигането на цел. Това кара организма да иска да повтори поведението, независимо дали става дума за натискане на лост, чукване на клавиш или дръпване на ръчка на ротативка. Постигате успех (подсилване) и мозъкът ни получава доза допамин. Модела е:
 
Поведение - подсилване - поведение - повторение.
 
Допаминовата система обаче си има плюсове и минуси. Положителната страна е, че допаминът е свързан с купчинка неврони с размера на фъстък в средата на мозъка, наречени
нуклеус акумбенс (НАк) - асоциира се с възнаграждаването и удоволствието. Всъщност допаминът изглежда подхранва този така наречен център на удоволствието на мозъка, който е замесен в еуфоричното състояние, произтичащо и от кокаина, и oт оргазмите.
Този „център на удоволствието" е открит през 1954 г. or Джеймс Олдс и Питър Милнър от университета „Макгил“, когато случайно вкарали електрод в НАк на плъх и открили, че гризачът станал много енергичен. Конструирали апаратурата така, че всеки път, когато плъхът натиснел лостче, се включвала малка електрическа стимулация на областта. Плъховете натискали лостчето, докато колабирали до степен да се откажат oт храна и вода. Оттогава ефектът се открива у всички тествани бозайници, включително у хората, които са се подложили на мозъчна операция и НАк е стимулиран. Думата, с която описвали ефекта, била оргазъм. Ето това е образец за положително подсилване!
За съжаление допаминовата система има и недостатък и той е пристрастяването. Пристрастяващите наркотици поемат ролята на награждаващи сигнали, които снабдяват допаминовите неврони. Хазарт, порнография и наркотици като кокаина (бих добавил и някои видове халюциногени – SPCTRR.) карат мозъка в отговор да се залива с допамин. Същото правят и пристрастяващите идеи, особено пристрастяващите лоши идеи - като тези, разпространявани от култове, които водят до масови самоубийства (припомнете си Джонстаун и „Райската порта“), или разпространяващите се от религии, които водят до самоубийствени бомбени атентати (припомнете си 11 септември и атентатите в лондонското метро на 7 юли 2005 г.).
Важна уговорка относно допамина: невробиолозите правят разлика между „харесване“ (удоволствие) и „искане“ (мотивация). Има оживени спорове дали допаминът стимулира удоволствието или мотивира поведението. Положителното подсилване може да доведе до повторение на поведението, защото усещането е хубаво (харесване или удоволствие от получаване на наградата) или защото няма да е хубаво, ако поведението не се повтори (искане или мотивация да се избегне опасението, че няма да се получи награда). Първото възнаграждение е свързано с удоволствието от оргазма например, докато второто е свързано с опасението, което изпитва пристрастеният, когато не е сигурен, че ще получи следващата си доза. Изследването, което цитирах по-горе, подкрепя тезата за удоволствието, но новите изследвания карат учените да клонят към позицията с мотивацията. Невробиологът от Калифорнийския университет в Лос Анджелес Ръсел Полдрак ми каза, че въз основа на тези нови данни той подозира, че „ролята на допамина е в мотивацията, а не в удоволствието само по себе си, докато опиоидната система, изглежда, играе централна роля за удоволствието“. Той посочва например, че можеш да блокираш допаминовата система при плъховете и те все още ще се наслаждават на възнагражденията, но просто няма да работят, за да ги получат“. Това е малка, но важна разлика, ала за нашите цели в разбирането на невронните корелати на вярванията главното е, че допаминът подсилва поведението, вярванията и патернизацията (така се нарича процеса на търсене и намиране на модели, навъзрването на факти, свързването между "А" и "Б") и по този начин е една от основните наркотици на вярата.
Връзката между допамина и вярата е установена с експерименти, проведени от Петер Бругер и колежката му Кристин Мор в университета в Бристол, Англия. Изследвайки неврохимията на суеверията, магическото мислене и вярата в паранормалното, Бругер и Мор установяват, че хората с високи нива на допамин е по-вероятно да открият смисъл в съвпаденията и да провидят значение и модели там, където такива няма. В едно проучване например те сравняват двайсет души, самоопределящи се като вярващи в призраци, богoве, духове и конспирации, с двайсет други, самоопределящи се като скептично настроени към такива твърдения. Учените показват на всички субекти поредица от изображения, състояща от човешки лица, някои от които са нормални, а други - с бъркани части, например с разменени очи, уши или носове от други физиономии. При друг експеримент примигват реални и сбъркани думи. Като цяло учените откриват, че вярващите са много по-склонни от скептиците погрешно да определят разбъркано лице като истинско и да прочетат сбъркана дума като нормална.
Във втората част на експеримента Бругер и Мор дават и четирийсетте субекти L-допа, лекарството, което се използва за пациенти с болестта на Паркинсон и повишава нивото на допамин в мозъка. След това повтарят показването на изображенията с разбъркани и реални лица и думи. Приливът на допамин кара както вярващите, така и скептиците да идентифицират разбъркани лица като реални и сбъркани думи като нормални. Това предполага, че патернизацията може да е свързана с високи нива на допамин в мозъка. Интригуващото е, че ефектът на L-допа бил по-силен върху скептиците, от колкото върху вярващите. Следователно повишените нива на допамин се оказват по-ефикасни при намаляване скептичността на скептиците, отколкото при увеличаване на вярата у вярващите. Защо?
Възможни са две обяснения: (1) може би допаминовите нива на вярващите вече са по-високи от тези на скептиците и затова вторите ще изпитат по-силно ефекта на лекарството; или (2) може би склонността към патернизация у вярващите вече е толкова голяма, че ефектът от допамина е по-слаб, отколкото при скептиците. Допълнителни изследвания показват, че хората, които заявяват вяра в паранормалното, в сравнение със скептиците показват по-голяма склонност да откриват „модели в шума“ и са по-склонни да придават значение на случайни връзки, в чието съществуване вярват.
 
 
Откриване на сигнал в шума
 
Как точно действа допаминът, когато засилва вярата? Една от теориите, изложена от Мор, Бругер и техните колеги, е, че допамина увеличава съотношението сигнал-шум (ССШ), т.е. количеството сигнал, който мозъкът ви ще открие във фоновия шум. Това е проблемът за откриване на грешките, свързан с патернизацията. Съотношението сигнал-шум по същество е проблем в патернизацията - да се открият смислени модели и в смислен, и в безсмислен шум. ССШ е делът на моделите, които вашият мозък открива във фоновия шум, независимо дали те са истински. Как допаминът влияе на този процес?
Допаминът подобрява способността на невроните да предават сигнали помежду си. Как? Като действа като агонист (за разлика от антагонист), или вещество, което подобрява невронната активност. Допаминът се свързва към специфични рецепторни молекули в синаптичната цепка на невроните, все едно е невротрансмитерът, който обикновено се прикрепя там. Това увеличава скоростта на задействане на невроните във връзка с разпознаването на модели, което означава, че синаптичните връзки между невроните вероятно ще се увеличат в отговор на възприеман модел, като по този начин той ще се затвърди в дългосрочната памет чрез реалното физическо увеличаване на броя нови невронни връзки и укрепването на стари синаптични връзки.
 
Увеличаването на допамина увеличава откриването на модели; учени са установили, че допаминовите агонисти не само засилват заучаването, но в по-високи дози могат също така да предизвикат симптоми на психоза, например халюцинации, които са свързани с тънката линия между творчеството (разумна патернизация) и лудостта (безразборна патернизация). Ключът е в дозата. Твърде голямото количество вероятно ще ви накара да допускате много грешки от първи тип - фалшиво позитивни, - когато откривате връзки, които реално не съществуват. Твърде малкото количество ще ви кара да правите грешки от втори тип - фалшиво негативни, - при които пропускате реални връзки. Всичко се корени в съотношението сигнал-шум.
 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Психологията на религията или по-точно на на желанието на човек да наследи вярвания и/или убеждения за света и начините на управление на същия според мен е доста елементарна - Дължи се на факта, че освен материални потребности човешкото същество има и духовни такива, за да продължи не само физически своя род, но и да продължи  своето познание.

Чрез религията се осъществява приемственост от миналото за устройството на света и на процесите които независимо от материалното свръх развитие са подобни на процеси в миналото.

Ако в миналото хората които са се занимавали с наука са били пречка на определени религиозни клирове, то в днешно време въпросните научно ориентирани личности подпомагат на духовните учения да се "аклиматизират" към реалността на бъдещите събития в динамичния заобикалящ ни свят.

Всички религиозни притчи, текстове и т.н. не са нищо друго освен едни алгоритми за праведен начин на живот. Трябва да подчертая, че праведния начин на живот, на съществуване не трябва да се свързва с догмата наречена правилно. По скоро праведния начин на живот е свързан с това човек да прави блага, а не да разрушава вече създадени от други, за свои користни облаги.

...

Механизмите на вярата и по-точно на сформирането на такава в личността е пряко свързана с приемствеността на индивида на убеждения и разбирания как трябва  да се  развива света, обществото и изобщо живота. Към сегашния момент нови идеи за развитие на бъдещето по мое мнение няма. Според мен има един застой, а за някои хора дори има упадък в морала и духовното развитие на личността. По една или друга причина както в миналото клира е подлагал на гонения и т.н. на знаещите хора, то сега светския клир подлага на други гонения и т.н. можещите и знаещите хора .... Някак си историята се повтаря .... но с други средства .... Вече не се унищожава физически човека (чрез клади и т.н.), а бива "изолиран", и естествено по "хуманен" начин отстранен и/или подчинен от естествените процеси, за да не се допуска нещо по различно от сегашно властващите хора.

Благодарение обаче на някои IT технологии и на наличие на съвестни и вярващи хора, то процесите не се развиват тъй както някой си мисли, че трябва да става.

...

Не на последно място искам да повторя една баналност: Може да има много религиозни учения и т.н., но има една вяра! Въпросната не е собственост на определени хора и т.н.... Само и единствено в хора които са любопитни и имат желание да опознаят същата се поражда тя .... за всички останали тя е под формата на религия ....

:)

п.п. Може да не е научно моето мнение по поставената тема, но споделям асоциациите които се породиха от същата ... Прощавайте за хумора и не до толкова научния подход ми към сериозността на темата и  събитията .покрай нея...  ;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, _ramus_ написа:

А големият проблем - че чрез вярванията ние, хората опростяваме живота си и ги ползваме за намаляване на тревожността и безпокойството.

според мен...ъ-ъ-ъ...тъй де, според моя начин на мислене
всяко раждане е всъщност, издаване на смъртна присъда и на човека,  за да не се гръмне, му трябва вяра за да живее
всичко друго е "разтегни локум"

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, дръндю написа:

всяко раждане е всъщност, издаване на смъртна присъда и на човека

:) Се .... за да има раждане .... требе си Любов ..... ;)

Да отричаш Любовта на своите родители и да мислиш, че въпросните са ти издали въпросната присъда .... то малко или много не е свързано с някаква вяра, а с определен закоравял предразсъдък, че не Любовта е движеща, а Омразата, което принципно означава, че имаш избор дали да правиш ти Любов или да насаждаш, т.е. проповядваш омраза.

До колко ще правиш така, че ще бъде пре-предаден твоята наследствен предразсъдък към бъдещото поколение зависи от теб.

Чак като ти свърши мандата на този свят обаче ще попаднеш пред съдника и затуй не трябва да се бърза .... приживе да чуеш присъдата си .... :)

Се .... тъй де .... докато сме живи .... бивеем, а после  ша я видим таз смърт ко ша ни донесе - дали позор или слава .... :)

Но .... Дрънди .... хм .... аз не съм със съответните амбиции да съм някакъв нов мисия, за да проповядвам някакъв нов вид религия .... аз съм обикновен селянин с лаптоп между пръстите .... :) и понеже веч съм се отказал от гражданството си .... то си гледам опростения ми живот, който към момента е много по стойностен отколкото на младите .... и съм си отдал (един вид съм абдикирал) в полза на младите, за да могат да са щастливи поне колкото мен.... и дай боже да могат да са по по от мен .... ;) Амин   


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, ДиоиД написа:

но споделям асоциациите

вижте, може би е чудесно, но личните впечатления ( вкл и "асоциации" ) са основата на личното отношение. Научния подход извежда периметъра на познание от влиянието на личното впечатление. В това е въпроса. Дори в науката това се реализира с много трудности защото науката също се прави от хора, които имат впечатления и отражения, а тия са основани главно на чернобелия принцип. В зоната на личните впечатления е именно и вярването - които всички са психични процеси и се разглеждат в тяхната съответна територия - психичната. 

идеята на тия текстове по-горе не е нахвърлянето и изхвърлянето на личните впечатления, а е възможен вариант да се прочете книгата, в опит да се осмисли една огромна и сложна тематика. И едва ли някой щеше да й обръща внимание, ако не касаеше съвсем ПРЯКО битието , мотивацията, смисъла, динамиката... на ВСЯКО човешко същество, без никакво изключение.

Тематиката за която става въпрос е значима че определя освен битиетата на множеството хора, но така продължава да задава основните тонове на битието на цялото човечество. Тя е имала доста голямо креативно значение преди векове, защото е служила като пашкул сред който да се формират културите, да се преминат етапите на съзряване. Разбира се - цената е, че така е натрупана огромна инерция и именно тя е големият проблем в сегашно време. Хората са живели досега ползвайки процесите на вярването, чрез възпитание и подражание (в началото на живота си), после идва "ученето".

През моите очи, книгата има множество проблеми, и имам доста забележки, но не това е важното. Важното е опита на множество хора да поставят познанието отвъд заложените от природата инерции. В това е смисъла на рациума и разума - да нахвърли границите на природата, защото това е неговото изначално значение и роля. Разумът не може да бъде нещо програмирано от природата. Защото природата не може да го програмира по нейните си начини, както го е правила за всички други биологични същества. Разумът е една възможност, която природата само е положила и заложила - да поеме нещата по нов принцип, чрез нови инструменти, чрез нов, съвсем различен от природните механизми, подход. за целта природата е обезпечила сложността на човешкия невронен апарат, като го е докарала до възможната за нея сложност...

Едва ли някой си прави илюзиите че човечеството ще излезне в космоса и Хомо, ще се превърне все някога в "космикус". Глобала вече е формиран и отдавна овладян (като площ). Ние, като хора, сме само някъде съвсем в началото на завоюването на космоса. Но има огромно значение с кое ще отидем в космоса и какво ще си закараме с нас, там. защото... моделираме вече машини, които в много отношения са по-бързи от повечето хора. Учат се много бързо и с огромни обеми от знания - в сравнение с повечето хора. Не се уморяват, нямат лични отношения, защото не им се пречкат непрекъснато човешките атавизми и наследства, особено в емоционално отношение.

Дали компютрите ще се превърнат в новите носители и изразители на РАЗУМ - това е трудно да се предскаже, но все пак - те също се правят от хора, в опит хората да симулират и опознаят самите себе си и онова, което са, което могат, което са стигнали и ги очаква занапред... Силните трусове и промени по време на превръщането на човечеството в глобално, карат изключително големи групи хора да изживяват сериозни кризи в идента си. Това поражда сериозни проблеми за тях, на всякакво равнище. Вече само в рамките на един човешки живот се налагат основи за изменения, а човешките същества не могат да ги "догонят"... пак заради инерциите си от отминалото... И естествените реакции - за връщане назад и търсене на изгубения си рай, някъде "далеч", някъде в миналото - въобще някъде там, защото в "СЕГА"-то те виждат само дисонанси с онова, което те са се изградили като ИДЕНТИЧНОСТ. И което ползват за битието си.

Но... това са вече мои си съждения и извеждания и не са по казуса на темата. Така, че ще спра дотук с тях.

преди 5 минути, ДиоиД написа:

за да има раждане .... требе си Любов

Това не е вярно съждение. Моля за малко повече сериозност, а не просто изхвърляния. Темата не е за извеждане на личните тежнения на един или друг, според това в какво той самия виждал смисъл за себе си.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Хубава тема и хубаво започната ! Ама !

Ако търсиш нещо повече да вземеш - тук няма да го намериш ! 

Ако искаш повече да даваш - тук няма кой да го вземе ! 

:nono:

А иначе в основата си е простичко . Съзнанието - знае-незнае . Друг "материал" за мисловна дейност няма в мисленето !

Незнанието предизвиква Страх (естествено човешко състояние предизвикващо психологически дискомфорт , необходим за успешно съществуване) - подменя се с Вяра (естествен психологически механизъм преодоляващ дискомфорта) , която Вяра осъществява психологическо равновесие с околната среда . Средство (инструмент) в тази дейност на Вярата е Религията . Религия , с всички произтичащи от това следствия , както за отделния човек , така и за обществото .......А както е добре известно от Практиката , инструментите (религията) могат да бъдат най-различни , повече или по-малко съответстващи на околната среда , на "материала" подлежащ на обработка . Подменят се според "материала" - според незнанието ......

Т.е. Вяра е имало , има и ще има !

Тук за Религия могат да възникват всякакви умствени построения обясняващи това което не се знае ....Включително и съвсем "научни"/научни....

Т.е. както има Наука във Вярата , така има Вяра в Науката - респективно и Религия.....

..........................................................................

" ....И Човекът сътвори бог по собствен образ и подобие ......Бог да осветява пътищата му неведоми...." .

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 23 минути, by_chechi написа:

Хубава тема

останалото пак ти е повторение на твоите си рецитации стефане. Ако нямаш да кажеш нещо по-сериозно, тогава просто не пиши.

А можеш да помислиш защо е толкова важно непрекъснато да търсиш територия на която да пренаписваш едни и същи свои "прозрения", с идеята че са вселенски истини. И че това също се поражда от някои инстинктивни програми, допълнено с определени възрастови процеси. Дори и да го направиш - направи си тема за това и там разписвай каквото решиш - ако искаш повторения, или пък друго.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 17 минути, _ramus_ написа:

останалото пак ти е повторение на твоите си рецитации стефане. Ако нямаш да кажеш нещо по-сериозно, тогава просто не пиши.

А можеш да помислиш защо е толкова важно непрекъснато да търсиш територия на която да пренаписваш едни и същи свои "прозрения", с идеята че са вселенски истини. И че това също се поражда от някои инстинктивни програми, допълнено с определени възрастови процеси. Дори и да го направиш - направи си тема за това и там разписвай каквото решиш - ако искаш повторения, или пък друго.

Благодаря за оценката ! От която нямам никаква нужда....:)

Хайде пак ! 

"...

Ако търсиш нещо повече да вземеш - тук няма да го намериш ! 

Ако искаш повече да даваш - тук няма кой да го вземе ! 

:nono:..."

И макар да няма никаква нужда , в своя защита ще кажа само , че даже в съвсем авторитетни изяви на подобни теми , няма я основата . Строят се пясъчни кули , раждат се чудовища ......или съвсем откровени смехории.... :nono:

И да не би да се засегнеш на лична основа , ще посоча единството Ницше-Хитлер - израз на връзката теория-практика...

Искаше без емоции , или само така ми се е сторило !? :lol6:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

някои хора сме грамотни и не сме на училище, стефане. А ти не си свещеник в неделно училище. Повторенията на едно и също не вършат работа на сериозни хора, Така, че не е нужно повече да го повтаряш... и пак, и пак, и пак...

Написа го - браво - какво търся, какво давам или взимам... или намирам - остави на мен... Колкото и да ми го повтаряш това само от мен зависи.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 часа, _ramus_ написа:

"ВЯРВАЩИЯТ МОЗЪК" - от Майкъл Шърмър

Поради естеството на моята личност и осъзнавайки, че моя мозък е вярващ, то ще потърся въпросната книга и ще се запозная с наблегнатите възгледи в нея ....

Изказвайки свои мисли и споделяйки асоциациите породени от темата, то да, изказвам някаква своя емоционалност или чувственост по повдигната тема, но, знаейки, че все пак говорим за обективност, а в основата на същата е подхода на анализа който принципно започва от частните случаи с цел намиране на подобие или сходство между не само познатото до момента, а и към непознатото съм си позволил да дам мнение извън обективно написаното.

Дали моите съждения са верни или не, то спрямо кои критерии трябва да се разгледат те: Към такива които са плод на някакво назубрено познание или към незнание към което подхождам посредством и само единствено на неврологичните процеси на моя мозък?!

До колко въпросните мисли, знания и незнания са плод на наследствени характеристики спрямо семейството в което съм израсъл и   обществото което ми е повлияло за изграждане на моята личност е понятна за Вас?!

Нямам амбиции да съм корифей във въпросното естество на научен подход спрямо разискването на вярванията и религиозните убеждения, но налагането на опреде4лени догми ми е чуждо.

Предостатъчно научна литература в изминалия 20-ти век е написана, и да, по една или друга причина Психологията като вид религия е преобладаващата вяра на повечето индивиди сътворили тази сегашна реалност, но темповете на развитие на науките са все по забавени и принципно ако допуснем, че човек вече е в състояние да се отдаде на машините, които дори вместо него да мислят, то вярата лека полека ще изчезне и ще настане "идиотопатия" .... и в последствие затриване на съществуващата цивилизация на тази планета.

Разглеждайки от гледна точка на вечността, то за нас индивидите няма никакъв смисъл .... и в дози ред на мисли .... значи че сме се приели смъртната си присъда ... което противоречи на разума който си преписваме, че сме усвоили т.н. ....

Да се разсъждава само и единствено от към рационалната страна на битието е малко или много извън схващанията за какво е вяра и как въпросната трябва да се запази или погуби.

Издирвайки механизмите на вярата показва само и единствено незнанието на всеки един индивид който претендира, че е "нацелил" правелния метод на управление на масите ...

Позволявам се да втъкна и нотка несериозност в моя изказ, за да не е толкова "суха" тази така банална софистика за случващото се в момента ....

п.п. Поне на мен ми е известно поради какви причини някой е измислил религията и посредством психологичните особености на човешкия индивид да управлява не само ресурсите на земята, но и човешките души .... 

Прави сте: За теолози и т.н. тази тема не е от значимост, но до колко наблягайки на рационализмът отричате ирационалното?! А в Психологията отричането е първата фаза на осъзнаване на проблематиката с която сте си ангажирали невроните връзки на Вашия мозък в който евентуално е наличен някакъв Разум ....

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 57 минути, ДиоиД написа:

Да отричаш Любовта на своите родители и да мислиш, че въпросните са ти издали въпросната присъда .... то малко или много не е свързано с някаква вяра, а с определен закоравял предразсъдък, че не Любовта е движеща, а Омразата, което принципно означава, че имаш избор дали да правиш ти Любов или да насаждаш, т.е. проповядваш омраза.

не съм отрекъл любовта, тя се ражда от вярата за бъдещето
в законите на природата, няма омраза и любов

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, ДиоиД написа:

рационализмът отричате ирационалното

вие доста избързвате с личните си речи по въпросите на света.

книгата представлява начин и илюстрира подхода - рационализмът да се разпростре именно в тайните на несъзнаваното и ирационалното. И да не го оставя тайна и ИРАЦИОНАлно. Това прави и всеки човек през целия си живот - тайното го прави явно... ако му стиска. Защото твърде много от скритото е скрито именно защото не подхожда на лични или нечии интереси и е начин да се избяга от дисонансите. Така е програмиран и мозъкът - като множество дялове играят своята невидима игра и нагласят спомени и манипулират паметовите записи, изменят интерпретирането и влияят на възприятието... Само и само - с едничка цел...

Запазването на вярата... е основен призив единствено на Застрашените от нейното разбулване и отпадането на мистификацията - толкова нужни на инерцията и психичното статукво досега. Именно скрити невидимите конци на вярването, толкова удобно управляват и задават всеки човешки "кораб" сред бурния океан на неопределеността. За такъв тип хора, по принцип рационалния и разумен подход към битието е невъзможна реалност. Механизмите на идентичността и неговата защита са сериозни и малцина устояват да направят така, че да намерят пътечка през "загражденията им". Това не е масов, нито народен въпрос, а е възможност само за хора, които имат условията и даденостите... и са ги развили в необходимата степен - поне да положат някакво "изходно положение".

така, че не ме въвличайте в спорни положения, и народни валидности. Напълно съм наясно, и е видимо какво е положението сред масата хора и това се илюстрира чудесно именно сред останалите теми и раздели, особено религията... В темата се опитвам да представя една съвсем непопулярна за "народа" посока на виждане, на разглеждане. Толкова хора ползват думичката наука, без дори да имат сериозен личен път в нея, а само я дъвчат докато са сред битката си да си оправдаят и обяснят личните си уклони, които вече скрито предварително са задали посоките им.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 24 минути, _ramus_ написа:

....хора ползват думичката наука....

Ами започни от начало , от дефинициите !

https://bg.wikipedia.org/wiki/Наука

Всеки ги знае , учил ги е , разбира ги ? Дълбоко се съмнявам ! :nono:

Изрази съгласие , или с каквото си несагласен - мотивирай се поне.....

Става дълго не в постове , ами с години ! През училище (в съответна последователност) трябва да се мине.....

Ето , аз го правя , повтарям го - нито една свястна дума насреща кое е вярно , кое не е вярно , къде какво е сгрешено , сбъркано......:(

Иначе не можеш да очакваш да се получи друго освен говорилня , в която всеки говори нещо си и не чува другите ! :nono:

Приятно надговорване ! :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

По темата моля - без съвети и предложения спрямо автора й.

Със сигурност научния метод няма нищо общо нито с повторенията, нито с емотиконите, нито настоятелните болдвания и подчертаване на крилати фрази. Както и с личното забавление или компенсация. В науката всички тия са добре изучени и класифицирани и ако някой продължава да си мисли че са някаква голяма мистерия или тайна - нека живее с това си вярване.

нямам нужда да се мотивирам ( а всъщност - аргументирам) сред всеки личен опит Поредния да си намира мегдан за личните си и житейски възгледи, поради личен дефицит и реагиране. Теми има достатъчно, в началото на тази помолих само хора които имат компетнетност - да я изразят. А не да се превръща в говорилня , защитаване и отстояване на лични възгледи, каквото е навсякъде по другите теми. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 47 минути, _ramus_ написа:

спорни положения

Ни на йота не се стремя към някакви спорни положения....

Изказвам една ирационална моя мисъл породена от чувството, че освен петте познати сетива, човек има и още едно, което независимо, че се отрича, че съществува, но се избягва и от рационално мислещите и от другите ....

Едните чрез науката Психология и/или други научни постижения оказват влияние върху множеството незнаещи, а другите прикрити под формата на мистика манипулират съзнанието на индивидите, но все пак извън Вас и другите има и такива било то като мен или не, които не само поставят всяко твърдение на съмнение, а посредством други непознати за Вас и прочие способи и механизми анализират действащата реалност с некористна цел .... а само и единствено в благото на всички непознати и невежи ....

Трябва да подчертая и това, че нямам никакво намерение да изнасям речи ...

Като любознателен индивид, то с удоволствие ще Ви изслушам и ще се опитам да Ви разбера гледната точка, но към момента  само и единствено виждам обзорна тема, която е повдигната от Вас след като сте прочели въпросната книга.

Ще се радвам, ако сте в състояние, като на едно четири или седем годишно дете кратко и смислено с някакви по прости изречения да ме информирате за какво по точно се "разказва" в книгата .... т.е. както казах ще обърна внимание на книгата, но по ме интересува какво по-точно Вас Ви е харесало .или пък не в нея ....

п.п. Опитайте се да бъдете като Айзък Азимов.... който доста сносно се е справил със Стария и Новия завет ... които по един или друг начин "господстват"  в религиозното (ирационалното) ни  възприятие на събитията в тази реалност ....

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добра идея  е пускането на тази тема.
Свалих книгата успешно, ама кога ще ми дойде кефа да я чета, не се знае.
И понеже не съм я прочел и не знам какво пише в нея, ще напиша едни мои открития, а пък ако се окаже че ги пише и в книгата, еми авторът ѝ няма да ме съди за плагиатство.

Такааааа, ...
Еми понеже не трябва да се съобразявам да съм политкоректен, аз ще заговоря за връзката Психиатрия - религия.
Според мен ако човешкият мозък нямаше спонтанната способност да се "поврежда" временно или постоянно, или хронично, или нарочно, то тогава е щяло да бъде много по-трудно създаването на християнството например.
Като се запознае необременен с ирационални вявания мозък с психиатричните болести и отклонения и му просветва как така някой си преди бил правил чудеса, пък как после се появявал на други вярващи и т.н.
Та според мен, способността на човешкият мозък да се "поврежда" е спомогнала много за измислянето на религията която е навсякъде из Европа.
Ако не е било  възможно да има халюцинации ( зрителни, слухови и др.) , нямаше да има сега стар и нов завет. 
Но даже и да го нямаше християнството, пак щеше да си има например това:
https://ru.wikipedia.org/wiki/Бред

Решава си някой сам да вярва в нещо, собствена мини вяра си изгражда и затъва в блатото на заблудите си, даже и без нужда от попове.

А до 1989г. си живеехме без религиозна пропаганда по телевизията и вестниците и списанията. И нищо ни нямаше. Но новите началници от Америка наредиха да се насажда пак ирационално мислене по всякакви начини, за да сме по-лесно управяеми от тях.

Сега, всеки сам за себе си по единично, може да се отърве от ирационалните вярвания ако има желание. Но общо отърваване на обществото от религиите май няма да е възможно този век. Освен ако не стане революция някаква. Вече знаем, че може и общество без религии, до 1989г. беше така. Но май ще трябва да изчакаме няколко века, докато влас имащите супербогаташи не преценят, че религията им пречи на печалбите и не поръчат да бъде пак забранена, както беше при комунизма. Те богаташите нали решиха, че тютюнът ги лишава от работна ръка и наредиха да се забрани пушенето в ресторантите и в самолетите. Трябва на ония които държат лостовете на управлението да им бъде обяснено, че ако искат глобализъм, по-лесно ще бъде без религии.

п.п.
За сега толкова, нямам абсолютно никакви намерения да влизам в диалог в тази тема с набожни люде, не си правете труда да се опитвате да си лафите с мен, няма да ви се получи. На никого не съм му длъжен да му помагам безплатно да се отърве от ирационалните си заблуди.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, ДиоиД написа:

като на едно четири или седем годишно дете кратко и смислено с някакви по прости изречения

научните положения, синтез, дедукция или индукция - не се преразказват - нито на малки, нито на големи деца. Затова с наука се занимават хора които успяват да пораснат (най-малкото) и да не им се налагат преразкази...

Нито е важно за някого на мен кое ми било харесало... защото това дори за мен не е важно. Продължава да се афишира всичко друго, но не и научен подход, основан на рационално отношение - нещо, което е изводно обобщение от прости наблюдения и елементарна статистика.

Същевременно думичката "наука" се употребява непрекъснато - особено в народния й смисъл - като подходящ фон и контраст на въжделенията. Дотам е западнало положението че в раздели и теми за научна парадигма има всичко друго, но не и наука. При това - форума на КАЛДАТА - основан главно от нужните за техническо ограмотяване, въпроси и решения на техническа тематика (основани все пак на научна основа, и реализирани чрез научни постижения и развитие). А сред форума - е поредната народна територия за фантазии, митове и стъкмистики, нужни на вечните нуждаещи се от същото. Примерът за това са написани нелепости под формата на някакви представни форми за 'религията "психология' и ролята й за обществото като вяра... И това от човек, който идея си няма какво е психология, какво и докъде е стигнала тя, с какво се занимава, какви са поне основните направления и постиженията им... И проблемите им...

Интересно е, че дори от по-старото поколение (50-60 + ) - сред което мита че образованието по старо време било "нананана", положението с научната парадигма си остава обикновена митология и за тях. Да не говорим за "техническата страна на нещата и развитието в нея". И остава главно лаладжийството с опита да учат "младото поколение", което иначе водело "безсмислен живот" в сравнение в техния, разбира се... Ама пък каква житейска мъдрост са събрали... поне според тях си...

Никой от деклариращите тук - че щял "да прочете някаква си книга", при някакви си условия и положения - няма да го направи... И причините в общ смисъл - също са ясни. Така, че стига сте си избирали мегдан за личните си религии, под формата на убежденията си - за което има всякакви други теми.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, _ramus_ написа:

Така, че стига сте си избирали мегдан за личните си религии, под формата на убежденията си - за което има всякакви други теми.

Принципно не търся нито мегдан, нито пък способ за изява на моето Вероизповедание ... и не считам себе си за религиозен човек в смисъла на някаква догматична набожност или друга форма на мироглед за света и т.н.

До колко "научните хора" които посредством рационалното си мислене могат да се поставят като вид обективност е доста спорен въпрос, но .... исторически погледнато винаги е имало сблъсък със "старото познание" и някак си "новото познание" от определени личности, които не са тесни специалисти по отношение на "новата" научна религия наречена Психология и по общата и Социология, е било пренебрегвано, за да се управлява ценностната система било то на индивида или социума ....

В основата на всяка религия и "възможните механизми" на вярването е някаква ценност, която е необходимо индивида или социума да придобие.

До колко това е ценно или не е в компетенцията на философите, които обаче не могат да дефинират какво е значимо за социума и/или индивида. В този случай според мен би следвало да разгледаме и морала, който към сегашния момент е на опасно ниско ниво и реално много неморални личности, които чрез заученото си лицемерие се възползват от младите с користна цел.

До известна степен научността е онеправдана, за сметка на неоправданите действия на така наречените "Власт имащи" ....

Да, информацията и дезинформацията по всички медии включително и IT подобни форми е очевадна. Младите и особено децата които поради ред причини в повечето случаи вярват на новите изразни средства. Затова имайки в предвид, че не само индивиди от моя възрастов диапазон може да Ви обърне внимание, Ви помолих да понижите нивото на изказа, за да могат да се запознаят и по-малките личности .... или дори сега формиращите се ....

Форума е свободен и освен познания и знания се явява и средство за Педагогика ....  По мое мнение в днешно време младите повече се изучават в тази среда отколкото в наличната образователна система и поради този факт, всеки знаещ би следвало да говори на по разбираем език, а не със "сухи" лишени от емоции термини и т.н. ...

Да, има "жажда" за емоции или по точно от някаква форма на емоция, защото според мен само и единствено по този начин човек може да усети и бъде съпричастен към дадена тема и т.н.

По една или друга причина считам, че именно липсата на приемственост от "Старото познание" е в основата на деморализацията и не научния упадък ....

Религията .... търпи развитие .... но механизмите на вярването са морални остарели .... и съвсем нормално е да се търсят нови .... но както е речено .... всичко ново е добре забравено старо .... :)

Аз знам на какво вярвам, знам и на кого да не вярвам, а Вие?! :) 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

вижте, като нямате компетенция точно по темата, не я разводнявайте с общи приказки от личната ви библия. Не ме интересува вие в какво вярвате, нито в кого, нито защо. Вашето внимание не ме интересува, нито пък оценките или преценките ви.

Казусите и размишленията ви са посредствени и им липсва каквато и да е задълбоченост и широта, за да са някаква форма на ваш личен синтез. . Вероятно за маса в кръчма - биха били чудесни за съответната компания.

Темата не е за малки нито за подрастващи ... "личности". Форума не се явява никакво средство - още по-малко за педагогика. Обаче ако е така - на вас, очевидно, ви е нужна ролята на педагог. Но няма на какво да научите хипотетичната фантазна аудитория, защото от наука не разбирате нищо. От религия  и механизми на вярването - също. Остава да сте педагог само за твърде малки деца, като в такъв случай предложете си ролята, модераторите и админите да ви направят съответен раздел.

Така ще си направите тема някъде и си споделяйте личните виждания и убеждения като пригласяте виртуални ученици в нея. Тук изискването е друго и ви моля - ако нямате какво да кажете конкретно по темата да се пренесете другаде да се упражнявате пред огледалото в отминалите времена на детски учител. Форумът дава достатъчно възможност за изяви в писмен вид - аудиторията сама ще ви прецени доколко сте й полезен, но тук - нямате нищо общо с казуса в самата тема и раздел.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 32 минути, _ramus_ написа:

вижте, като нямате компетенция точно по темата, не я разводнявайте с общи приказки от личната ви библия.

Не мисля, че я разводнявам  .... Усещам как се надига Вашия гняв към хора които различно разсъждават, което не Ви дава чест в областта която предполагате, че сте на Ти за нещата .... Усещам Вашата гняв ... и ни на йота не мисля да споря с Вас, или пък да ползвам Вашето пространство за собствени цели ....

 Вашата реакция спрямо моята акция спрямо Вашата активност Ви е непонятна, но отричате, че може да има и по-знаещ от Вас ....

Та ... До утре .... Ще Ви обърна необходимото внимание и на Вашата "всезнайност" .... и естествено компетентност по поставения от Вас тема..... 

Не се мислете, че като имате познание е върховно и че никой който по една или идруга причина не споделя Вашия мироглед е враг ....

В края на краищата науката и по точно рационално мислещите индивиди не се поддават на парадигми, а на логичността на анализите и статистиката .... ;)

п.п. Не ми е за първи път контакта с "Вашемислие"... Рано или късно ще си покажете "рогата", но какво да Ви правя, че сте рогоносец ... :) 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 часа, ДиоиД написа:

Не мисля, че я разводнявам

но продължавате да го правите. Може би щото "мислите"... или пък точно обратното...

Изглежда че говоренето на нелепици, относно усещания за гняв, акции и реакции, отричания и "необходими внимания. За някакъв театър - на състезания по знаене, рога, личности и анализи... Ако спрете да се гледате в огледалото през думите ми, ще приключи и тази сцена.

За три пъти сменихте няколко сценария и версии, с няколко огледални образа...Изглежда бая сценария ви се намират, но и не ме интересуват с нищо - играйте си ги пред друго огледало, защото тук те не вършат работа. Не ставате нито за наука, нито за психология.

Изглежда сте все по-близо до прозрението, че комуникация с вас не ме интересува с нищо и смятам да я прекратя по известни на мен причини. Вашите версии, сценарии и игри не ме интересуват с нищо. И нямат нищо общо с темата и казусите в нея.

Надявам се да е сбогом. За съдействия, съчувствия и сродна душа, се обърнете към бай Стефан - много ще си допаднете, пък и са налице толкова сходства, вкл и по възраст, мераци, щения, нужди и потребности. И сценарии - за менторстване на малки деца. И по ползването на емотикони си приличате - ще ви научи и на училищния навик - за болдване, подчертаване и всякакви игри с буквичките. Все пак - той е малко повече схватлив от вас, може да ви сподели тайната си.

Благодаря че бяхте чудесен пример за някои неща - точно по самата тема. Благодаря ви, нищо че сам си го направихте, макар че и аз мъничко "помогнах". Както и че дори и нямате представа как, защо и според какво.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 часа, _ramus_ написа:

Благодаря че бяхте чудесен пример за някои неща - точно по самата тема. Благодаря ви, нищо че сам си го направихте, макар че и аз мъничко "помогнах". Както и че дори и нямате представа как, защо и според какво.

Добро утро!

И аз Ви благодаря!

Бъдете жив и здрав и успех във Вашата парадигма ...

Считам, че и аз мъничко Ви "помогнах". Както и че дори и нямате представа как, защо и според какво. ;)

п.п. Форума е свободен!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 14 часа, _ramus_ написа:

......се обърнете към бай Стефан - точно по самата тема.....

:lol6:Може би това трябваше да ти предложа . Нещо от което стоиш твърде далеч .......:lol6:

"..... Фройд говори за религията като илюзия .Той говори, че това е фантазна структура, от която човек трябва да се освободи, ако иска да стигне до зрялост....." (copy)

А той все пак е класик , дали не е и основоположник на тази тема.....

http://training-center.bg/wp-content/uploads/2013/02/zigmund.froid-psihologia.na_.religiata.pdf

Ама то , така няма да ни стигнат 5 години.....и няколко сървъра да поберат темите....:nono:

А пък аз какво - кратко , точно и ясно ! И все по темата.......:)

Ха ! Чакай да разнообразим и обогатим репертоара :lol6:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Психология_на_религията

Като за теб 10 години няма да ти стигнат .......защото двойна работа трябва да свършиш - първо имаш много да чистиш , а после да пълниш и подреждаш !:nono:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 44 минути, by_chechi написа:

А пък аз какво - кратко , точно и ясно !

ти - едно нищо. Два линка от гугъл - и това е. Освен всичко - напълно неадекватни спрямо антрето и задаването на вектора в темата.

Поне една тема не я засирай след като нямаш и елементарна компетенция по нея.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.