Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


https://www.24chasa.bg/novini/article/7295412

Зависимостта, наречена любов, действа като наркотик и може да застигне всеки + тест

 

Проявяването ѝ започва с началото на пубертета, но горна граница няма

Влюбването със сигурност е едно от най-вълнуващите и изпълващи чувства, които човек изпитва поне веднъж в живота си. И дори да се е разочаровал, е готов да му се отдаде отново.

Докато за едни то носи радост, спокойствие и сигурност, за други може да се превърне в сериозен психологически проблем. Понякога хората дотолкова се пристрастяват към това да бъдат обичани, че се страхуват да не загубят любовта на човека до себе си и започват да правят неприемливи неща в опит да го задържат. Този модел на нездравословно поведение не е истинска любов. Това психолозите наричат любовна, или емоционална зависимост.

“Любовта и особено началното експлодиращото чувство наистина може да доведе до зависимост. Предразположен да я развие е всеки човек. Среща се поравно както при жените, така и при мъжете. Характерното за нея е, че е като всяка друга наркомания, само че зависимостта не е към субстанция, а към любовта, също както има хазартна, интернет зависимост или такава към пазаруване”, казва Анна Тодорова. Тя е лицензиран психолог и психотерапевт с богат не само клиничен, но и личен опит по проблемите на любовната зависимост. Тя е член на Американската психотерапевтична асоциация. Работила е 3 години и в Аризона, САЩ.

Причините за появата ѝ са индивидуални при всеки човек. Най-често обаче тръгва от родителите.

“Когато имаме родители, които не са ни дали необходимата физическа и емоционална топлина, това увеличава шансовете ни да станем любовно зависими. Риск обаче крие и другата крайност, когато става дума за майки орлици например. Деца, отгледани от прекалено загрижени и обсебващи родители, по-скоро биха развили страх от обвързване, т.е., когато поотраснат, биха били любовно сдържани”, обяснява психоложката.

Друга причина, с която се свързва появата на любовната зависимост, е, че влюбването за мозъка е като надрусване със стимуланти  - отделя се много допамин и серотонин и човек може да се пристрасти към това чувство, като не спира да си го иска, при това чрез нови партньори или от сегашния си, което понякога е невъзможо.

“Човек помни как се е почувствал в този първи път, в който обичаният от него го е докоснал, погледнал, прегърнал или казал нещо. Това го удря като свръхдоза хероин и не може да се отърси. Не случайно се казва и любовна зависимост, за да се подчертае колко това състояние е близко до болестта на зависимостта”, обяснява психотерапевтката.

Всяко едно влюбване, без значение дали е постепенно, или от пръв поглед, преминава през няколко фази. Една от тях е тази на опознаването. Тя идва съвсем естествено и е търсена особено когато човек е вече в период, когато планува задълбочаване на взаимоотношенията чрез сключване на брак и създаване на семейство. При любовно зависимите хора обаче тази фаза се пропуска и паралелно с влюбването те започват да правят планове за бъдещето си с този човек - как ще се оженят или омъжат, ще имат бебе, къде ще живеят и т.н. Човекът срещу тях е перфектен и това е.

“Перфектни хора обаче няма и разочарованието, което неминуемо следва в един момент заради първоначалните високи очаквания и идеализирането, удря любовно зависимите много по-тежко. Те започват да проявяват неприемливи поведения - изискват по-висока интимност, непрестанно внимание и контакт чрез обаждания или есемеси, вкопчват се в човека, обект на чувствата им, изпитват ужас от изоставяне. Необходимостта от близост е неприемливо силна, защото е породена от желанието да се компенсира липсата, която са усещали по време на детството. Тези хора имат ниска самооценка и тя се храни от вниманието на другия човек. Ако погледнем навътре, често намираме един човек, който не е бил много обичан или пък е бил твърде критикуван”, разяснява психотерапевтката.

Всичко това обаче натоварва човека отсреща. За него тези нужди са неадекватни, той не ги разбира и обикновено си тръгва. Тогава се случва и тоталното изваждане от релси на любовно зависимия, което се изразява в следене, дебнене, посещение на работното място, заплашване със самоубийство.

Обикновено тогава идва и търсенето на помощ от психолог. То обаче не е породено от разбирането, че има проблем, а от желанието да се научи някой “психологически” трик, с който да си върнат любимия човек.

“Почти няма случаи, в които любовно зависимите да потърсят специализирана помощ, защото са осъзнали подобен проблем. Много хора пък идват по други причини, тъй като любовната зависимост корелира и с други зависимости, т.е. може да дойдат със заявка за хазартна зависимост, а да открием и любовна успоредно с нея.

Друг случай пък е клиентка, която идваше при мен 3 г., но за реалния проблем започнахме да говорим едва след втората година . Тя беше тотално обсебена от един мъж и аз усетих, че ако я контрирам, просто ще си тръгне, затова трябваше да спечеля доверието ѝ, което отне доста време. Тя много бавно започна да разбира, че проблемът е у нея, а не у ужасните мъже, но се справи.

Разбира се, това е рядък случай. Има клиенти, които идват, доверяват ми се много бързо и за 3-4 сесии успяват да се справят”, разказва Анна Тодорова.

Въпреки че любовната зависимост съществува като термин едва от 30 години, тя не се е обособила като самостоятелна диагноза, но методи за лечение има. Те включват хипноза, когнитивно-поведенческа терапия, EMDR терапия (десенсибилизация и повторна преработка на информацията чрез движение на очите) и дори групова терапия.

За всеки пациент е приложим различен метод или група от методи, но общото е, че лечението винаги започва едва след осъзнаване на проблема, което в повечето случаи отнема най-много време.

“Пращала съм любовно зависими хора, които нямат финансова възможност, на сеанси на анонимни алкохолици, защото стъпките, които се следват там, могат да се прилагат и при тях. Просто се заменя алкохолът с името на човека, от който се опитват да се откажат”, казва Анна Тодорова. Има и по-тежки случаи, при които осъзнаване така и не настъпва, признава тя.

Проявата на любовна зависимост започва с пубертета, т.е. около 12-13-годишна възраст, а горна граница няма. От нея може да бъде засегнат всеки човек, дори и много високоинтелигентен. Най-често обаче се проявява при тийнейджърите, но пък лечението при тях е най-бързо, защото те по-лесно се доверяват и споделят.

“Разбира се, с момчетата е малко по-трудно, защото те не го изговарят директно, за да не излезе като слабост, защото е прието разбирането, че мъжете нямат право да са емоционални, което е грешно. Затова тях първо ги уча, че това не е слабост. Освен това задържането на подобна емоция при мъжете вътре у тях крие риск, тъй като обикновено избива в агресия, която прикрива болката. Така се появяват и изказвания като, “ако някой я пипне, ще го убия”, казва психологът. 

 

Image_7295414_128.jpg

=================================================================================================================

преди 28 минути, _ramus_ написа:

Това психолозите наричат любовна, или емоционална зависимост. 

Разбира се, статията е популярна и журналистката Йоана Русева си е подбрала инфото за да го докара "за масово дъвчене". Но от друга страна проблемът е сериозен... и твърде социално значим, с масовостта си.

Цитираното изречение е една от неточностите - т.н. "любовна зависимост" е подмножество в "емоционалната зависимост", която е общия план, защото са налични още доста други типове зависимости от емоциоинален характер.

Самата идея за "емоционална зависимост" и събиране на цял спектър от емоционални явления, които излизат от т.н. "граница на смислено, пълноценно общуване, при равноправни отношения", е много сложна, със своята относителност и... деликатност.

Всички започваме живота си преди всичко в емоционална среда и за всяко дете това е "единствената реалност" в която то участва и която долавя около него. Това формира сред всеки човек и неговите основи на идентичност, и така - неговите опорни основи като личност.

Всяко дете започва "живота си" именно с обмена на емоции и вградения му усет за тях, даващ му възможност да улавя и изллъчва на свой ред такива. На същото се осъществява и първият обмен, първо с майката - още вътреутробно. После - и това е "канала за връзка" към средата около него. Целия му невронен апарат получава възможността да е сред огромен океан от емоции... на основа на тях, настроения, чувства. Това в мозъка е вградено на ниво инстинкти. И заради това на същото се формира и основата на целия социум.

Смисъла и значението на емоционалния аспект в човека, са ясни. Те са предпоставени природно и действат, формирайки основите на личността. Въпросът е, че - с израстването ролята на емоционалността като единствена и основна среда, постепенно би трябвало да се замести от съзряване, осъзнаване, овладяване на непрекъснатите вътрешни движения, защото те създават известни проблеми в поведението, и особено това - с дългосрочното целеполагане и постигане...

Обаче... за твърде много хора етапите на съзряване като че ли се "разтягат" или въобще не идват. Понеже това е раздел по психология - правя обобщение чрез извод от очевидни и съвсем прости набюдения - всички проблеми и дефицити (най-общо) се полагат като основа именно в тия "емоционални първи етапи" на човешкото битие. И после - се отпечатват за цял живот, като 'тежат'  и сериозно ограничават развитието на всеки човешки субект.

Един от аспектите на тия проблеми, е и разглежданото явление - в статията.

  • Харесва ми 1
  • Еха 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Лол .... или Уау ... или бля тъ кръц .... не ми се чете този "софтуер" ... :)

Но мога да споделя мнението си по отношение на Любовта и как въпросната не е зависимост, а въпрос на собствен избор ... ;) и дори да поражда някаква зависимост, то въпросната не е от опасните зависимости къто бля, бля и т.н. па бля ...

Все пак да не забравяме, че колкото и да искаме ... хм ... все ще се намери от нещо да зависим ... ;)

Любовта е само и единствено духовна потребност, която все ще се намери някой друг да оспори и да изкаже, че на човек това не му е необходимо ... и бля, бля и че едва ли е вид "наркоза", че човек който люби и се посвещава на нея е недобродетелен ... и тук мога да кажа НЕ...

Любовта е висша не само потребност, но и добродетел, но в името на същата трябва да пожертваш, ако трябва и своето Его ...

Да ... благодаря ... и ако някой ми каже, че съм вид "наркоман" по отношение на Любовта, то ще се усмихна, а не ехидно засмея ...

Аз казах!!!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Само да отбележим че госпожата не е учила 5 години, а само три. Ползвала е някаква система най-вероятно поради наличие на друго учене в същия университет, да ѝ дадат диплома само посредством 3 годишен курс.
Никъде не пише психолог на дипломата ѝ !!!
В Белгия медицинските сестри трябва да учат вече цели 4 години.
Значи тази е на ниво мед. сестра в психиатрия или нещо подобно.

Какво да ѝ обсъждаме писанията изобщо, те са един търговски продукт, както целият ѝ сайт е.

  • Ха-ха 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 минути, Белгиеца написа:

Никъде не пише психолог на дипломата ѝ !!!

Чи к'во ... тебе си тапия, зъ да разумеш пси ли?!

Не удя я ... :) И се ... сам една госпожа бе не психолог, а педагог и ней си имам къ едно тъждество какво може една добре подготвена психика да понесе ... та тъй ....

Нем аз ко друго да споделя ... стигус да несегнус нечие Его ... :) де под и над път все се надеват или надявач, че някой друг ша свъри раб вмес тях ... ;)

Ги ма се ла сер ба де куш ... су де ва ра диш ил ги са ... ин та дъ ... :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И какво?

Диагноза и лечение ...и после ставаш антилюбвилен ли ?

То си се случва по естествен начин.

Ако си влюбен в някого  - поживей с него и ще ти мине. 

 


  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

С влюбена жена на глава не можеш да излезеш.
То и с мъжете е горе долу същото, ама те поне рядко си признават.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 минута, Leise написа:

влюбен

"Влюбчивоста"  е първичен порив на душ иата .... не е Любов ...

Да, влюбването всеки го изживява и преминава, но остава само и единствено преди и след нея Любовта ... която е над егоистичните наклонности в нас ....

Или я познаваш, т.е. си "закърмен" с нея или не ...

Да ... всичко зависи от "кърмата" която е предизвикала в теб живот, а не от "кърмата" или кармата ... която ти предстои ...

Но ... все пак сме в раздел Психология, а не Философия ... ;) и за разлика от последната се търси "крайно решение", а не "хипутамично" ... :) 

п.п. Няма средностатистически, а реален, прагматичен способ със справяне с някаква зависимост, стига човек да осъзнае, че е зависим и това е противопоказно както на него и/или други му или другите .... ;)

п.п. Ако се изказвам неразбираемо, то проблема не е в мен ....

преди 2 минути, Белгиеца написа:

То и с мъжете е горе долу същото,

Цъ ... не познаваш добре мъжката психика ... а си тръгнал да даваш съвети за женската ... Не тъка Другарю ... :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 минути, ДиоиД написа:

"Влюбчивоста"  е първичен порив на душ иата .... не е Любов ...

Да, влюбването всеки го изживява и преминава, но остава само и единствено преди и след нея Любовта ...

Аха а...значи разлюбването е за предпочитане , вместо да се вкарваш в някаква пристрастяваща фантасмагория дето наричат любов :getout:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 8 минути, Leise написа:

фантасмагория дето наричат любов :getout:

Любовта не е фан фан лалето ил фан ма за ил изобщо не е нещо де мой некое човек да хвъни с ум ил куно ... :) 

Оно не расте на дърво ... ;) и се нем та каж, че не раз би ту раз меж вл и лю ... :)

Се ... колкото и да се напъвате, то само и единствено с това мое да се хвалите ... с напъна ... та тъй ... ни не моете да раз що е Любов ... уно не се яде ил баря ... уно е тайно ... де не ще ви стигне вси познание де го имате между ушите ... и то е тайно, не защото вие мислите, че е такова, а че не ви ше ще да си признаете, че има по висше от ваше тленно съзнание ... :)

Думам те дъще ... сещай се снахо ... ;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

То е като харесванита във фейсбук. Човек се оценява според това как го оценяват другите. Важен е престижът, собствената значимост. Но това не е любов. Може би някакъв вид харесване и то само частично. 

В основата на всяка потребност, която изпитваме, стоим ние. Глад, жажда, хазарт, уважение - в основата все стои нашата лична удовлетвореност. Но нали любовта трябва да е нещо възвишено, надхвърлящо стремежите на егото, караща го да забрави себе си, да изчезне...? Да, подобно на протребностите на личността тя е израз на определен вид отношение, най-вече към хората. Но при това азът сякаш се губи или поне така си мисля.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, Shiniasu написа:

Но при това азът сякаш се губи или поне така си мисля.

Хм ... ето това ... е квантовото ... а разума казва - Винаги има равновесие ... т.е. нищо не се губи или печели ... просто ако върху системата и е указано някакво въздействие, то тя рано или късно ще намери покой, ако не и се въздейства ... та тъй ... Абсолютизмът, тъй както вечността, безкрая не е подвластен на нашето познание и да гоним същия или същите е определено висша форма на утопия ....

Но ... така е .... мнозина се поддават на тленността и на своята ограниченост и не ги интересува изобщо какво е Живот, Любов, Вечност и т.н. ....

Парадокс .... задоволяват се с това което имат, но искат в повече от него ...

и в тази връзка:

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 минути, Shiniasu написа:

караща го да забрави себе си, да изчезне...?

Точно това се търси и с другите зависимости. 

Гледам автора  на темата я слага в кавички  - "любов"

И как се наричат зависимите ?  - любовохолици?

 

  • Ха-ха 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 минути, Leise написа:

любовохолици?

Ху, ха, хи, хо, и вся хуедица ... :)
Ку!

п.п. Щото има и хе, ън тъ ... дъ ... и ил са се появили ни ку, ки, ка не помагат .... ;) Требе си хирург, а не куриер .... ;)

  • Еха 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 минута, ДиоиД написа:

Ху, ха, хи, хо, и вся хуедица ... :)
Ку!

п.п. Щото има и хе, ън тъ ... дъ ... и ил са се появили ни ку, ки, ка не помагат .... ;) Требе си хирург, а не куриер .... ;)

Честно, трябват ми субтитри :cantbelieve:

  • Ха-ха 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 23 минути, Leise написа:

Честно, трябват ми субтитри 

Хм ... други неща ти трябват, но не осъзнаваш какви .... ;)

Явно не си изпитвала любов ... и търсиш начин да я изживееш ... ;)

Споко ... може да не вярваш в чудеса ... но ще ти се случат .... ;)

Въпроса е да можеш вече да ги усетиш, а не някой да ти "превежда" .... ;)

И само бъдещето ще покаже ... не се напъвай, това не е като да родиш някоя идея ... това е като да осъществиш някоя чужда идея ... ;)

И та дъ ... Прощавай, че не превеждам ил давам от де да си "смукнеш" субтитри .... е ... та дъ ... ползвай мозъка си по предназначение, а не спрямо това което ти е втълпено, че може ... ;)

Бъди човек! Амин

п.п. Аз вярвам в това: Всеки може стига да го пожелае ....

  • Еха 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 24 минути, ДиоиД написа:

някой да ти "превежда" .... ;)

Имах предвид , че не ти схващам писанията...Не да ми правиш психо-анализ

Ама карай...:sunglasses:

.

  • Ха-ха 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, Leise написа:

Ама карай...:sunglasses:

Споко ... не взима пари ... а давам .... ;)

Тъй съм научен .... да давам, а не да отнемам ... но това е друга "терца" или 50-ница ... :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 43 минути, Leise написа:

Точно това се търси и с другите зависимости. 

Гледам автора  на темата я слага в кавички  - "любов"

И как се наричат зависимите ?  - любовохолици?

 

Да, интересна гледна точка. Но при зависимостите бягаме от себе си, докато при любовта това бягство сякаш го няма. Разтварянето на аза става естествено, без да е търсен резултат.

преди 52 минути, ДиоиД написа:

Хм ... ето това ... е квантовото ... а разума казва - Винаги има равновесие ... т.е. нищо не се губи или печели ...

И наистина не се губи. Азът изглежда сякаш изчезва, което е просто смяна на гледната точка. Всъщност той си е там, и човек може отново да го види, стига да се върне към предишната си гледна точка.

Всъщност и при зависимостите имаме смяна на гледната точка и свръх-концентрация на вниманието към обекта на зависимост. Зависимият обаче желае да извлече максимално полза от обекта на зависимост, да го завоюва, при "любовта" (в кавички), да навлезе в личното пространство на другия, да го окупира. Обичащият (без кавички) си мисля, че по-скоро споделя себе си с другия.  

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 32 минути, Shiniasu написа:

върне към предишната си гледна точка

Цъ ... не може ... човек колкото и да иска .... не може да се връща .... в действителност има безброй паралели ....;)

т.е. Възможно е да има прескачания от една реалност в друга и т.н., но не и връщане .... защото никой не може да дефинира началото на живот ... дори и Бог ... ;)

Мога да и богохулствам .... да .... поради факта, че .... съм грешен ... ;)

Но .... не познавам, не знам .... просто го усещам с шестото си чувство .... :beer: и се доверявам на същото, а не на чуждото ... ;)

:cheers:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Нямах предвид абсолютно същата гледна точка. Защото наистина нищо не може да се повтори съвсем същото. Примерно човек, който е бил в дадена позиция - примерно зависим от алкохол или пък е живял в бедност, или е бил маниак на тема футбол, лесно може да разбере позицията на хора, които в момента са в тази позиция. Въпреки че той самият я е надхвърлил и вече може да не разсъждава от въпросната перспектива. По същия начин си позволявам да предположа, че човек, който е надхвърлил егоизма си и личностните си амбиции, все пак не е забравил въпросните гледни точки и лесно може да погледне от позицията на егоиста. Това, което е невъзможно, е обратното.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Има някакво противоречие в това "любовта" да е зависимост. Или да се разглежда съотнесена към други зависимости, които реално вредят преобладаващо след като има престрастяване.

Но повече ще пиша след почивните дни, освен ако авторът отново не ни строи и нареди да не му дискутираме трудовете!

  • Еха 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Абе като ги гледам как 50% от децата от класа на моя син не живеят всеки ден под един покрив и с двата си родители и се чудя как може да са толкова неспособни хората да си избират половинка в живота.
А в училище никой не ги учи какво е любов и как да внимават да не им се случи да се влюбват в неподходящи момичета.
Проблеми си имат най-вече разни неуравновесени хора. То те си ловят проблеми и за други работи.
Май ще трябва многоооооо да му обяснявам на моя син за какво служи влюбването и как да разпознава неподходящите момичета. Щото той ще става тинейджър още малко.
Обаче ако на децата все пак може да им се обясни нещо, то с пълнолетните е загубена кауза.
Те си навиват нещо на пръста и това е.
Те тая му трябвала абсолютно задължително, ама няма значение че не са един за друг.
Най-веселото  е като го скиваш някой вървежен пич хлътнал по някоя грозница, леле леле все едно че му е правила магия да си изгуби разсъдъка. Ама хем грозна, хем бедна и не блести с интелект. 

  • Ха-ха 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 45 минути, Белгиеца написа:

Абе като ги гледам как 50% от децата от класа на моя син не живеят всеки ден под един покрив и с двата си родители и се чудя как може да са толкова неспособни хората да си избират половинка в живота.
А в училище никой не ги учи какво е любов и как да внимават да не им се случи да се влюбват в неподходящи момичета.
Проблеми си имат най-вече разни неуравновесени хора. То те си ловят проблеми и за други работи.
Май ще трябва многоооооо да му обяснявам на моя син за какво служи влюбването и как да разпознава неподходящите момичета. Щото той ще става тинейджър още малко.
Обаче ако на децата все пак може да им се обясни нещо, то с пълнолетните е загубена кауза.
Те си навиват нещо на пръста и това е.
Те тая му трябвала абсолютно задължително, ама няма значение че не са един за друг.
Най-веселото  е като го скиваш някой вървежен пич хлътнал по някоя грозница, леле леле все едно че му е правила магия да си изгуби разсъдъка. Ама хем грозна, хем бедна и не блести с интелект. 

По някога изказванията ти ме разбиват

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 14 часа, _ramus_ написа:

Анна Тодорова.

преди 9 часа, Белгиеца написа:

госпожата не е учила 5 години, а само три.

ти само толкова ли прочете за нея - първите няколко реда. Пак бая... И после - "вероятно е някаква система". Не е вероятно че не си наясно - сигурно е. Но пък даваш чатлак че си мнооооого отворен, некви заключения, житейски размислителства, яки синтези... За да се стигне до "разбиващи изказвания"  - за мен нема тайна некви си психологии, аз търках академичните пейки, учих, да ви покажа дипломата... Тая работа е пълна глупост... Всъщност ти пак показваш... но нещо съвсем друго от декларираното...

Не че е важно. Но е весело когато едни и същи няколко надути пуяка си намират мегдан да се изживеят пред огледалото си, докато те са с идеята че са сред мисирки в двора на село.

преди 8 часа, Leise написа:

Гледам автора  на темата я слага в кавички  - "любов"

Няма значение как ще се наричат. Микса от мозъчни химикали и процеси - е съвсем сходен при всички типове зависимости и пристрастяване. Няма значение какъв е конкретния обект или схема, чрез които се проявяват - явлението в същността си е едно и също.

Освен това явлението няма само човешки корен - то е налично при всички животни с по-сложна нервна система. Просто при човека, особеностите на пълнежа в надраменната му кухина, дават едно допълнително поле за прояви. Тия, дето пишат по форума, също им е налично поведение на зависимости. Иначе са много отворени, много свободни, но само в празните приказки и разтягането на локумите.

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
Тази тема е заключена за нови отговори.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване