Премини към съдържанието
Callipso

Тема третираща съответната материя

Препоръчан отговор

публикувано (редактирано)

Въобще не те нападам. Отговарям ти, питам си и следващия път ще те цитирам след месец в някоя тема, ще спомена нещо от Добрия войник Швейк и ще се направя на много миролюбиво-разсеяна, как между другото съм видяла, че ти си ме споменал.

Просветление може да съм получи и ти никога да не разбереш за това, защото мен ме засяга .

Хайде сега някой популярен от илюминатите цитирай, че нали от толко светлина, не може някой такъв да не го е предопределил за грешните ни изтерзани душици 

Редактирано от Maleficient (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 3.04.2019 г. в 0:02, Inana.. написа:

Следващият път се постарай повече , ако решиш да ме цитираш.

 

Цитат

Марят Роле-Андриан (на френски: Marayat Rollet-Andriane) е френска актриса и писателка от тайландски произход, автор на произведения еротичен любовен роман, най-известна с героинята си Емануела. Пише под псевдонима Еманюел Арсан (на френски: Emmanuel Arsan), за който се счита, че е общ със съпруга ѝ Луи-Жак Роле-Андриан.

 

Цитат

В ограниченото общество на дипломати, шпиони, плейбои и техните съпруги и приятели, двойката бързо добива популярност с хедонистичната си философия на отворен брак. Там те се срещат с италианския принц Александро Русполи, чиито разбирания за секса имат дълбоко влияние върху Мараят и Луи-Жак. През 1963 г. Луи-Жак е преместен в Италия и в пет години двойката живее във Венеция и Рим, където отново се срещала с Русполи. В периода 1968-1980 г. двойката живее в Париж и Банкок.

Първият ѝ квази-автобиографичен роман „Емануела“ от едноименната поредица е издаден и разпространяван нелегално през 1959 г. Главната героиня Емануела е скучаеща съпруга на френски дипломат в Банкок и се занимава с изследване на собствената си сексуалност при различни обстоятелства. Първоначално книгата е иадена без име на автор, а от 1967 г. с псевдонима Еманюел Арсан. По-късно е обявено, че автор е Марят Роле-Андриан, доста по-късно се появяват твърдения, че истинският автор е нейният съпруг, или че те пишат в съавторство.

 

MV5BZTEyZDg3ZTYtNmVmMi00MDg4LWFlMjgtYjc3

 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 минута, pa_pa написа:

 

 

 

MV5BZTEyZDg3ZTYtNmVmMi00MDg4LWFlMjgtYjc3

 

 

Браво , целувка ли искаш ? 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 8 минути, Inana.. написа:

Браво , целувка ли искаш ? 

Не. Като се превърна в жаба, ще ти се обадя.

Ти това ли искаш?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 минути, pa_pa написа:

Не. Като се превърна в жаба, ще ти се обадя.

Ти това ли искаш?

Бе , нямаме време да се превръщаш жаба :rolleyes:


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

  всяка жена  иска да целуне жабата 

 въпросът е риторичен .

  но най- важен е резултата 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ОТО е публикувана през 1915. Досега никой не е успял да я обори.

Резултатът не винаги е важен, понякога по-важен е пътят ... .

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не знам дали има нещо общо между еротичните любовни романи и ОТО, но е важно  за хората да има неопровержими теории. Също така има една много интересна Теорема за непълнотата- на Гьодел- която ни показва, че дори и неопровержимото не винаги е пълно.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 минути, Callipso написа:

Не знам дали има нещо общо между еротичните любовни романи и ОТО, но е важно  за хората да има неопровержими теории. Също така има една много интересна Теорема за непълнотата- на Гьодел- която ни показва, че дори и неопровержимото не винаги е пълно.

Затуй краля на нагите е дал сутрите на Нагарджуна да учи хората на ум и разум.

Ся, защо им е важно, и те не знаят, ама им е важно. Когато се влюбят в подобна теория, тя става по еротична от еротиката. Затуй му се вика краен възглед, получават оргазъм, като си представят колко е неопровержим.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 минути, Реджеп Иведик написа:

Затуй краля на нагите е дал сутрите на Нагарджуна да учи хората на ум и разум.

Ся, защо им е важно, и те не знаят, ама им е важно. Когато се влюбят в подобна теория, тя става по еротична от еротиката. Затуй му се вика краен възглед, получават оргазъм, като си представят колко е неопровержим.

Този Награджун има ли някой наследник, да го потърся или поименно да разберем кои са тези хора-късметлии? Имам други впечатления, от какво се получава оргазъм, но може и да си прав за неопровержимостта.

Просто ... Айнщайн исках да е жив и да пише във форума ;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

Цитат

Времето лекува скръбта и обидата, защото човек се променя: той вече не е такъв, какъвто е бил. И обиждачът, и обиденият са станали други хора.

 

на 18.04.2019 г. в 0:22, 1601030130901401 написа:

 От близки до Фидел Кастро източници (непотвърдини, разбира се) изтече информация, че Хорхе Ейнджъл Кастро обожавал българското народно творчество. Причините, поради които започнал да играе народни танци били, че е трябвало да запази семейната чест. Дори любовница си намерил, за да подпомага безвъзмездно семейството ѝ с парични средства. … И всичко само заради семейната чест. Други пък казват, че преди време прочел писанията на “лудата” си съседка и гузната му съвест проговорила …

Явно шуробаджинащината е навсякъде … не е само по нашите географски ширини … .

… После защо някои хора не успяват … Просто не им се дава шанс … Та нали, ако им се даде шанс на ония ще им лъснат н*********e задници.

… По-добре на върха на стълбичката, да колят и бесят, пък ония отдолу да му мислят.

Та, така, някой реват и стискат зъби, пращат ги до Арменската църква да се молят на тамошния поп, а други през това време … . Такива ми ти работи ставали из кубинската шир.

По-важно е обаче да се намерят отговори на следните въпроси:

Как трябва да действа homo sapiens, изправил се срещу многобройно стадо Australopithecus? Кой е пътят, който трябва да избере, за да не го превърнат насилствено в Australopithecus?

Когато съдбата те е изправила пред въпроса “Да бъдеш или да не бъдеш?” … ?

на 7.05.2019 г. в 0:02, 1601030130901401 написа:

ОТО е публикувана през 1915. Досега никой не е успял да я обори.

Резултатът не винаги е важен, понякога по-важен е пътят ... .

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 15.05.2019 г. в 22:02, 1601030130901401 написа:

 

 

 

Не разбирам цитатите ти! Моля те, ако има начин да практикуваш друг модел на общуване.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Направи ми впечатление и мисля, че има много интересни размисли, които не подозирах, че е възможно да се породят в мъжка "вселена"

 

За празните мисли на празните мъже. В един от офисите, в които работих преди време, имах интересен колега. Сексист. Разочарован от живота. Изпълнен с горчивина. С неясни планове за бъдещето. Обвиняващ жените за всеки свой провал. Плъзгащ се по повърхността - в професионален и личен план. Една сутрин влязох в офиса и го видях, разговарящ с дама от екипа ми, в опасна близост до нея. Погледите - моят и на девойката - се срещнаха. Усмихнахме се топло един на друг. А той я докосна по рамото и й каза: "Не обръщай внимание на непораснали деца. На теб ти трябва истински мъж". По-късно през деня случайно го засякох насаме. Устремих се към него и преди да има време за реакция, сложих ръка на рамото му и с усмивка подхвърлих: "Мъж или дете...при жена не се отива с празни ръце...и сърце". Този човек така и не разбра защо не успя да привлече и задържи стойностна дама в живота си. Мъжете с празни ръце, сърца и мисли. Виждам ги всеки ден. По улиците. В офисите. В нощните клубове. В социалните мрежи. Желаещи само едно - жена, чието внимание, тяло, красота, енергия и сила да използват за нуждите си. Колкото по-дълго време, преди да е станало "опасно" за тях, толкова по-добре. И не само те, тях дори не желая да коментирам, но и много други мъже пропускаме нещо безкрайно важно. В училище и в университета полагаме усилия и държим множество изпити. В работата си развиваме умения, според длъжностната ни характеристика, и полагаме усилия да изпълняваме задълженията си. И въпреки това, в най-важната и съкровена свързаност - тази с жената, много от нас встъпват прибързано, неподготвено и безотговорно. Без написано домашно. Без научени уроци. Без ясна визия за уменията, отговорностите и предизвикателствата, които тази интимност предлага и изисква. Мъжът не отива при жената, за да вземе от нея онова, което му липсва. Отива, за да сподели изобилието си с нея. Мъжът не отива при жената, за да открие силата си. Отива, за да й я предложи. Мъжът не отива при жената, за да се почувства стойностен. Отива, за да утвърждава нейната. Мъжът не отива при жената, за да открие кой е и какво желае от живота. Отива, за да й предложи обич, подкрепа и посока. Мъжът не отива при жената, за да й бъде син. Отива, за да бъде баща на децата й.

Време е да осъзнаем, ако досега не сме, че жената е стожер на хармонията и баланса. Всичко онова, което мъжът с празно сърце и ръце не предлага във връзката си с нея, създава вакуум. Вакуум, който тя съзнателно или подсъзнално ще пожелае да запълни. Но в непрестанните си опити да запази външия баланс, жената често пъти губи вътрешния си. И без значение дали мъжът не отдава енергия на свой ред, отваряйки по този начин една болезнена празнина в нея, или пък я залива с "отрова", която тя следва някак да трансформира, говорим за един и същ феномен - мъжки енергиен вампиризъм. Оставящ след себе си една наранена и изчерпана жена - психически, емоционално и физически. И много от нас казват: "О, това е нейна отговорност! Да не го е правила!" Това, което като мъже следва веднъж завинаги да осъзнаем, е че много жени (разбира се, не всички) дори само след няколко сексуални контакта изграждат силна свързаност и привързаност към мъжа. Част от тях - още преди това. Да не говорим за едно по-дългосрочно моногамно партньорство. Че много жени имат силна нужда да обичат и да бъдат обичани. И да, често пъти ще влязат във връзка с партньор, ще му отдадат сърцето си и ще се молят, надяват, мечтаят и той да стори същото. Ще копнеят за това тяхната обич да промени мъжа, за негово добро. И не, това не е каприз, прищявка, наивитет, незрялост, "грешно решение". Това е тяхната природа. Природа, която мъжът следва да познава, усеща и уважава. Тези жени избират болката пред живот, прекаран в смърт. Много мъже обаче правят точно обратния избор. Болезнената ирония е в това, че много мъже търсим "възвращаемост на инвестицията". Ако ни предложат сделка, в която срещу всеки вложен лев гарантирано печелим десет, няма да я пропуснем. Никога. И ще избираме тази сделка, всеки Божи ден, по много пъти. И въпреки това, някак си много от нас през целия си живот пропускат да видят всички несметни съкровища, които Божественото женско начало във всяка дама щедро предлага. Когато е истински почитана, обичана и обгрижвана. Много от нас пропускат онова, което е най-близко, но и същевременно толкова, толкова далече. Един от най-успешните мъже в мрежовия маркетинг, чужденец, за когото съм чувал, е започнал кариерата си заради обичта към жена му. "Как бих могъл да заведа съпругата си в онези същите общежития, в които живеех и като студент?". При жена не се отива с празни ръце...и сърце. А какъв Мъж е този човек днес! Какъв Мъж! Случайност? Не мисля.

Божественото женско начало. Тази толкова специална за мен жена. Дори след една кратка, няколкоминутна размяна на съобщения с нея аз вече се чувствам напълно прероден. Окъпан в светлина и гребящ с пълни шепи от един неизчерпаем извор с животворна вода. Пречистен, свеж и нов. На върха на креативността и енергичността. Нуждаещ се от по-малко сън, по-малко храна, по-малко от всичко. Защо ли? Защото душите ни са вече свързани, по начин, по който науката все още не може да обясни. И в нейно присъствие, дори само от мисълта за тази жена, душата ми е вече у дома си. Затварям очи и си представям 2 милиона български мъже, в подобно състояние. Всеки Божи ден. Как ли ще изглежда страната ни след година? Отварям очи и виждам...реалността. След година преките чуждестранни инвестиции у нас ще се стопят съвсем. Това, което ще е останало обаче - празни мисли на празни мъже с празни ръце. И така ще бъде до мига, в който тези мъже изберат да влязат отново в сърцата си. Но този процес изисква и ревизия на теорията за "мъжествеността". Теория, все още твърде изкривена в съзнанието на много от нас. Да чувстваш е мъжко. Да си уязвим е много мъжко. Да плачеш от болка е много, много мъжко. Да се отдадеш, предадеш на Любовта изцяло, е супер мъжко. И докато мъжът не го стори, неговото "обичам те" не струва нищо. Много често питам дамите: "Била ли си някога в свързаност с мъж, в която свързаност си усещала и знаела, с цялото си същество, че с този човек живеете онази най-дълбока и автентична Любов, която като жена си способна да изпитваш и споделяш? Че си изживявала себе си като безкрайна женственост и обич?" Знаете ли какъв процент от тези жени отговарят с "Да"?

И както един приятел ми сподели преди няколко месеца, след разходката си по софийските улици вечерта на 14-ти февруари. Прегръщайки и целувайки жената, с която наскоро се бяха запознали, а обичта между тях се е усещала толкова ясно от всички наоколо. "Митак, разминавахме се сигурно с хиляди двойки тази вечер. По-голямата част от младите жени с тъга, болка или завист гледаха към нас, хванали под ръка или вървейки редом с мъжете до тях. Мисля, че няма лесно да заспят спокойно тази нощ". Казваме ви, че ви обичаме. Че обичаме децата си. Че обичаме страната си. А тъжната истина е, че много от нас дори не обичат и не уважават себе си автентично. Без този основен фундамент, какво градим в семействата и в държавата си? Къща от карти. Крайно време е да сложим край на фалша и да случим промяна. Не познавам друга нация по света, чийто мъже крият толкова страхове в себе си, колкото българският мъж. А както всички знаем, наличието на страх елиминира всяка възможност за проявление на любовта. Познавам много мъже, които обичат силно. Гордея се с тях. Те живеят в сърцата си и раздават от своето вътрешно богатство с пълни шепи. Част от тях в момента преминават през труден период, но аз нямам грам съмнение в тяхното щастие, успех и хепиенд. За тези, другите, съм леко притеснен обаче. Тяхното сърце е като това на снимката и има спешна нужда от презареждане. Защото някои кладенци рано или късно пресъхват. Ресурсът в тях не е безкраен. Женското търпение, разбиране, доверие и обич към нас - също.

Димитър Хаджиев

 

сърце.jpg

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Абе, не сме само ние виновни. И вие имате трески за дялане.

Що се отнася до държавата. Всички знаем, че комунистите я разграбват.

А, разбира се тук може да ни дърпате ушите, че ние като мъже, все още не сме ги събрали на един стадион.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, Реджеп Иведик написа:

Абе, не сме само ние виновни. И вие имате трески за дялане.

Що се отнася до държавата. Всички знаем, че комунистите я разграбват.

А, разбира се тук може да ни дърпате ушите, че ние като мъже, все още не сме ги събрали на един стадион.

Колко от текста прочете? Ама честно?

Искаш ли, да го прочетеш пак, по-внимателно? На части, за часове, да не е за дни, че да не забравиш предходното прочетено, и пак да си поговорим? Без комунисти и илюминати, ако може. Ако не ти се занимава, мерси, че ми вдигаш темичката :wors:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 минута, Callipso написа:

Колко от текста прочете? Ама честно?

Целия. Честно. 

Имам си подход. Представих си, че все едно жена е писала против жените. Ами едностранчиво е. 

Да, който дава, получава много. Обаче важи за всички. 

Обаче има и конкуренция на любовния пазар. На който му пълнят главата с бръмбари е длъжен да ги пуска през едното ухо и да ги засилва през другото. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 минути, Реджеп Иведик написа:

Целия. Честно. 

Имам си подход. Представих си, че все едно жена е писала против жените. Ами едностранчиво е. 

Да, който дава, получава много. Обаче важи за всички. 

Обаче има и конкуренция на любовния пазар. На който му пълнят главата с бръмбари е длъжен да ги пуска през едното ухо и да ги засилва през другото. 

Малка поправка, ако ми позволиш. Не е просто да даваш, а да има какво да дадеш на една жена, а преди това да си разбрал от какво наистина има нужда. 

До следващия път!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 минути, Callipso написа:

Не е просто да даваш, а да има какво да дадеш на една жена

Фаталистично ми звучи и това е. Да дадеш, да вземеш. 

Не може ли по просто. Даваш като ти е на сърце. Вземаш като ти дават

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не можеш да дадеш, ако не си получил.

От друг, в предишно време.

Ако не си го получил, не го носиш в себе си и няма какво да дадеш.

Хората дават на партньора това, което са получили от родителите си и видяли от тях. Ако не са получили много, те не могат да дадат много. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 2.06.2019 г. в 14:45, Реджеп Иведик написа:

Фаталистично ми звучи и това е. Да дадеш, да вземеш. 

Не може ли по просто. Даваш като ти е на сърце. Вземаш като ти дават

Защо да е фаталистично? Мисля, че същото обяснявам- твоето `на сърце`  е моето `да искаш` да й дадеш нещо от сърцето си. От теб самия.

на 3.06.2019 г. в 3:27, Mediterranean написа:

Не можеш да дадеш, ако не си получил.

От друг, в предишно време.

Ако не си го получил, не го носиш в себе си и няма какво да дадеш.

Хората дават на партньора това, което са получили от родителите си и видяли от тях. Ако не са получили много, те не могат да дадат много. 

Аз мисля, че можеш. Не и ако си  слагаш спирачки, имаш скрупули и не си свикнал да даваш. Ако години наред си свикнал само да получаваш- защото до пълнолетие е долу-горе така в общия случай- то, после, трудно се научаваш да даваш.

А родителите от къде са имали, за да ти дават на теб? И това, което са ти давали, не се изпарява. Натрупва се. За да може да има ти какво да даваш след това.

Нещо, обаче не ми харесва уклона към зацикляне с това даване и взимане, като забравих за какво конкретно си пишехме :(

 

 

Някакви чернобели грозни емотикони ми излизат?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...