Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


nauka.offnews.bg
 

10 мита в психологията

 

"В известен смисъл всички сме с усещането че сме "психолози" — преживели сме от първа ръка какво е да си човек и сме прекарали години да наблюдаваме как ние и другите действаме в различни ситуации.

Тази интуиция подхранва различни "наивни" теории за действителността, които понякога се припокриват с откритията на научната психология, но често не. Представяме ви част от най-разпространените заблуди в психологията и невронауката.

1. Учим се по-добре, когато използваме нашия преобладаващ "стил на учене".

Идеята тук е, че различните хора се учат по-добре, когато се осланят на едни или други сетива — например чрез визуални материали, слушане или правене. Анкета сред английски учители разкри, че повече от 96 процента вярват в това. Всъщност психологически проучвания показват, че хората не се учат по-добре, когато им се преподава в предпочитаната сетивна модалност, и че най-ефективната модалност обикновено зависи от това какъв е учебният материал. Съществуват също проблеми с определянето на понятието за стил на учене и как да го измерим. Повечето публикувани скали за измерването му са с ниска надеждност (получават се различни резултати при всяко тестване) и нямат висока връзка с учебните постижения.

2. Спомените ни са като записи на реалността

Метафората за паметта като записващо устройство е неуместна, тъй като предполага нереалистично висока точност и постоянство на спомените. Спомените ни всъщност са малко или много изкривени варианти на случилото се и се променят с времето. Същевременно анкета, обхванала близо 2000 лица, установи, че 63 процента вярват, че "паметта работи като камера". Подобно объркване може да доведе до сериозни проблеми — например при свидетелските показания в съда; много съдии и полицаи вярват, че колкото по-уверен е свидетелят в спомена си, толкова по-точен е той — въпреки че проучвания показват липса на или слаба връзка между увереността и точността.

3. Жестоките престъпници имат психично заболяване

Когато хора с психични проблеми извършат насилствени престъпления, медиите проявяват голям интерес. Нищо чудно, че според анкети в някои западни страни по-голямата част от обществото смята психично болните за предразположени към насилие. Всъщност има голям брой доказателства, че поне 90 процента от хората с психични проблеми не извършват насилствени актове, а преобладаващата част от упражняващите насилие престъпници не са психично болни. Някои пациенти с конкретни проблеми (като например такива с халюцинации, основаващи се на заповеди, на които "гласовете" казват да извършат определен акт) са в повишен риск, но действителните прояви на насилие са редки. Метаанализ от 2011 г. стига до заключението, че 35 000 високорискови пациенти с шизофрения трябва да бъдат редовно наблюдавани или затворени, за да се предотврати убийството на случаен човек от тях.

4. Тълпите правят хората глупави и опасни

След някакво извънредно събитие медиите може да опишат тълпата като развилняла се в сляпа паника. Следователно допускането е, че когато попаднем в голяма група, губим здравия си разсъдък и всеки е сам за себе си. Подобна идея се поставя под съмнение от проучвания върху поведението на тълпите, според които паниката е рядка и хората често се спират да си помогнат един на друг. Сътрудничеството е особено вероятно, когато хората чувстват споделена идентичност с другите. Психологът Джон Дръри прави това откритие частично въз основа на интервюта с хора, преживели извънредни ситуации — като например струпването на прекалено много хора на концерт на Fatboy Slim през 2002 г. Дръри и колегите му смятат, че от резултатите му може да се изведат насоки към властите за справяне с кризисни ситуации. "При настъпването на извънредно положение тълпите може да се държат по много по-социални начини, отколкото се допускаше преди от изработващите стратегиите при бедствия", пишат те.

5. Аутизмът се предизвиква от "повредени" огледални неврони

През 2011 г. знаменитият невроучен Вилйанур Рамачандран изказва предположението, че "основната причина за аутизма са проблемите в системата на огледалните неврони". Огледалните неврони са клетки, които увеличават активността си, когато извършим действие или видим някой друг да го извърши. Хипотезата за повредените огледални неврони лесно грабва вниманието и често бива "рециклирана" в презентациите и книгите на популяризаторите на наука. Преглед на 25 проучвания от 2013 г. обаче не установи доказателства в подкрепа на хипотезата; друго проучване от 2016 г. също не потвърди хипотезата. Но това е само една заблуда за аутизма — други са, че той се предизвиква от ваксините и че всеки с аутизъм има рядка дарба.

6. Зрението зависи от сигнали, излъчвани от очите

В действителност зрението ни се дължи на светлинните частици, които достигат до ретината — в задната част на окото. Но все пак древната и напълно погрешна идея, че нещата работят по обратния начин, все още се приема от мнозина. Това показват анкети, проведени след 1990-та и 2000-та година. Например близо една трета от студентите са заявили убеждението си, че нещо излиза от очите ни, когато виждаме различните обекти. Не е ясно защо заблудата е толкова упорита, но можем да предположим, че е защото субективно възприемаме образите като "извън" нас (въпреки че са в мозъка ни) и защото много хора са имали чувството, че някой се е втренчил в тях. Всъщност експерименти показаха, че макар и много хора да си мислят, че са усетили погледа на някого, те не могат да усетят кога някой ги наблюдава зад гърба или не.

7. Домашното насилие се извършва от мъже към жени

Според анкети в някои западни култури повече от 65 процента вярват, че е вероятно или със сигурност вярно, че домашното насилие се извършва предимно от мъже. Лесно е да разберем защо — мъжете като цяло са отговорни за по-голям дял от насилствените престъпления и тъй като са средно по-едри и силни от жените, изглеждат по-заплашителни. Редица проучвания обаче показват, че при партньорските взаимоотношения насилието от жени към мъже е също сериозен проблем. Например една анкета в САЩ установи, че всеки четвърти мъж е преживял физическо насилие, изнасилване и/или преследване от свой партньор (в сравнение с всяка трета жена) и че 83 процента от насилието върху мъже от партньорите им, се извършва от жени. Това не омаловажава, разбира се, сериозността на насилието от мъже към жени — с оглед на жестоките случаи у нас в последно време.

8. НЛП е научно доказано

Вярно е, че част от психолозите са преминали през обучения в невролингвистичното програмиране и защитават използването му, но е сериозна грешка да мислим, че НЛП се основава на научни доказателства в психологията или в невронауката. Всъщност системата, която иначе се рекламира като начин за постигане на големи лични успехи — е разработена от две гурута на движението за самопомощ през 70-те, които измислили собствени психологически принципи, докато наблюдавали как терапевти общуват с клиентите си. В НЛП е пълно с недостоверни твърдения, облечени в научен жаргон — като например, че всеки от нас има предпочитана "репрезентационна система" за мислене за света и че най-добрият начин да повлияем на някого е да "имитираме" предпочитаната от него система. Подробен анализ на твърденията, изказани в програмите по обучение в НЛП, установи, че повечето от тях са глупости. Понякога прилагането на НЛП може да е с безобидни последици, но също така е възможно значително да ощети финансово или да попречи на клиентите да обсъдят и разрешат проблемите си.

9. Психичните заболявания се дължат на химически дисбаланс в мозъка

Една анкета, проведена в САЩ преди няколко години, откри, че над 80 процента от участниците вярват, че психичните заболявания се дължат на химически дисбаланс в мозъка. Но всъщност ако запитате някой невролог или психиатър и той реши да ви отговори искрено, то ще ви каже, че никой все още не знае какъв трябва да бъде "правилният" баланс между химическите вещества в мозъка. Подкрепата към идеята за дисбаланса идва, в частност, от това, че антидепресантите променят нивата на някои химически вещества в мозъка — което разбира се, не означава, че подобен дисбаланс предизвиква проблемите на първо време (все едно да твърдим, че главоболието се предизвиква от липсата на парацетамол). Митът се подкрепя от много хора с психични проблеми и от някои организации, тъй като мислят, че дава медицинска легитимност на състояния като депресията и тревожността. Проучвания обаче разкриват, че опитите за приравняване на психичните затруднения до биологични корени увеличават например стигмата — като окуражават разбирането, че психичните проблеми са постоянни или вродени.

Силата на експерта

Ако в подобни митове вярваха предимно хората без формално образование в тези области, вероятно нямаше да има нищо притеснително. Едно проучване, публикувано във Frontiers in Psychology, обаче разкри, че пространното обучение по невронауки слабо предпазва от тях.

Кели Макдоналд и нейни колеги анкетирали 3 877 човека за мозъчните митове, в които вярват, на сайта Testmybrain.org. Сред участниците имало 3 045 без образование в мозъчните науки, 598 преподаватели и 234 човека с "добри познания по невронаука" (според количеството завършени курсове в колеж или университет на мозъчна или невронаучна тематика). Учените изпратили съобщения до имейлите в списъци на занимаващите се с невронаука и групи в социалните мрежи, за да привлекат участници в анкетата си."

В анкетата имало 32 твърдения за мозъка, 14 от които били верни (например използваме мозъка си по 24 часа на ден) и 18 от които били грешни (например използваме само 10 процента от мозъка си).

Резултатите се оказали леко обнадеждаващи, тъй като учените и преподавателите подкрепили по-малко митове от обикновените хора. Но въпреки това и трите групи подкрепили доста от митовете: 46 процента били подкрепени от учените, 56 процента от преподавателите и 68 процента от обикновените хора.

Според авторите на проучването откритията подсказват, че "ако преподавателите преминат обучение по невронауки, което не обсъжда изрично митовете в невронауката, е малко вероятно подобни заблуди да бъдат преодоляни през обучението".

Човешкият мозък е несъмнено сложна и многопластова структура. Затова и не бива да се изненадваме, когато има разминавания между собствените ни наблюдения и резултатите на научния метод.

Понякога наблюденията ни преодоляват ограниченията на научния метод, но в други случаи просто грешим.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 часа, _ramus_ написа:

6. Зрението зависи от сигнали, излъчвани от очите

В действителност зрението ни се дължи на светлинните частици, които достигат до ретината — в задната част на окото. Но все пак древната и напълно погрешна идея, че нещата работят по обратния начин, все още се приема от мнозина. Това показват анкети, проведени след 1990-та и 2000-та година. Например близо една трета от студентите са заявили убеждението си, че нещо излиза от очите ни, когато виждаме различните обекти. Не е ясно защо заблудата е толкова упорита, но можем да предположим, че е защото субективно възприемаме образите като "извън" нас (въпреки че са в мозъка ни) и защото много хора са имали чувството, че някой се е втренчил в тях. Всъщност експерименти показаха, че макар и много хора да си мислят, че са усетили погледа на някого, те не могат да усетят кога някой ги наблюдава зад гърба или не.

Тук авторът може да се постарае повече. Най-малкото да потърси връзка с вниманието, което можем да насочваме и концентрираме, и е пряко свързано с възприемането.

А иначе добре се е сетил да постави "извън" в кавички в израза "извън нас". И това е много по съществена заблуда. Има ли реално нещо "в нас" и "извън нас"? Знанието дори и на най-примитивния човек е огромно. Насочването на вниманието спомага да се извика в съзнанието нужното знание, опит или спомен. Виждайки някакъв предмет в съзнанието се пробуждат хиляди асоциоции и спомени. Но дали става въпрос за възпроизвеждане на нещо записано някъде "в нас" самите? Или е записано някъде "извън нас" и достъпът е възоснова на това, че в хода на живота си сме получили някаква представа за въпросната информация, което ни помага да се свържем с нея. В мита за паметта се спомена, че паметта не е точно запис. Но дали проблемът не е в способността да се прочете паметта, а не в самата памет. Ние неразбирайки някакво явление от живота си, пречупвайки го през съзнанието вече създаваме невярна представа и асоциация свързани с него. С течение на времето наслагваме нови записи свързани с въпросното явление върху стария - вероятно все по-изопачени и несъответстващи на действителността. Да не забравяме, че записващата техника, въпреки че е ограничена от някакви сензори, с които възприема информацията, която в последствие записва, все пак не разполага със съзнание, което да се намесва и да изкривява потока на информация. И как става спомнянето? Ние като видим котка, веднага пробуждаме някакъв спомен за нея. Това може да стане и като прочетем за котката, или като помислим за нея. При машината това го няма. Там търсенето става с ключова дума или израз въведени от човека. Т.е. вниманието е нещо с което машината не разполага. Процесът на търсене е иницииран отвън. Машината ще си "спомни" съгласно някакви отново въведени отвън нея критерии. 

Какво би станало ако човекът не разполаггаше със способност да насочва вниманието си? Ако всяка асоциация, знание и спомен съществуваха едновременно в съзнанието му? Дали думи като "подсъзнание" всъщност не съществуват за да бъде заобиколен проблема? 

Човек или съзнава или не съзнава нещо. Но в даден момент вниманието му обхваща много малка част от всичко, което би могло да обхване. Къде е останалото? Да, под прага на съзнанието - лесно е да се каже. И с риск да прозвуча еретично, дали спомняйки си за нещо, ние не се свързваме със самото нещо, с някаква негова идейна основа, а не с някакъв запис, който сме създали вътре в нас?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

За "митовете в психологията" има просто условие - поне мъничко да се разбира от психология. Както и за митовете за будизма - да се има поне основи в същия. Иначе става рядък айрян, като горния...

И в първите изречения на темата се споменава нещо важно - МИТОВЕТЕ за психологията сред популярната маса от хора. Щото и за психологията от много разбирачи и всеки наперен че има мнение, даже и критичен към автори, думи, понятия...

За информация - статията по-горе е нещо като къс преразказ и откъси от книгата "https://biblio.bg/50-големи-мита-на-популярната-психология/Автор/6191520646-32976?type=  В нея са направени сериозните изложения и обосновки, примери, аналогии, принципи... Никъде не намерих линк за свободно сваляне на български. Така, че това е за ценители и професионалисти, макар да касае проблемите в народната чалга-халтура. Друг е въпросът че местните велики аматьори няма да пропуснат да си поцвъкат на воля.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А такааа. Още малко и всичко ще си кажеш. Какво е психологията? Нищо повече от една съвременна митология- строеж на схеми и експерименти, без реален фундамент.

Попитай една проститутка и тя ще ти каже, че знае всичко за мъжете. Греда. Знае нещо, за определен тип мъже, в един кратък период от живота им. Тоест- нищо не знае. Може би за пишоците знае повече, но и това е под сериозно съмнение. Въпреки това, немалки обществени групи, взимат под внимание твърденията и, и благодарение на това се образуват някакви обществени настроения... които вече не са никак без значение. Подобно е и с психологията- обърква естествения еволюционен процес, с неверни и непроверяеми твърдения. Така се създават абсурди, които тя (психологията) с охота и пионерски ентусиазъм почва да "изучава"... И така. Създава митове, които после сама разобличава. Как? Създавайки нови митове разбира се. После нали пак трябва нещо да рзобличи.  :)

Психологията се занимава с аутизма сигурно повече от 100 години вече и сега разбираме, че тя всъщност не знае нищо за него.

Вите ми подписа момци- важно е какво можеш, не какво можеш да кажеш. Пък било и убедително...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, _ramus_ написа:

 Никъде не намерих линк за свободно сваляне на български.
Така, че това е за ценители и професионалисти, макар да касае проблемите в народната чалга-халтура. 

Алооооо знайковеца, професионалистите четат в оригинал бе тарикате.

https://b-ok.org/book/2344331/571502/?_ir=1

сваляй народе на воля, инглиш да учиш.

50 Great Myths of Popular Psychology

6f37bde106ead07b79be71f53e9f5bf9.jpg


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, _слънце_ написа:

разбираме

мравчиците непрекъснато говорите в множествено число. Има защо - тя цялата работа е в множеството и това че един си присвоява да говори на "другите". И това е личната му фантазия - как говори на "всички" и те го слушат, пляскат, благославят... щото той е велик само сред такъв мизансцен.

Ми те митовете са именно сред вас, бе деца. За децата става въпрос, щото из народната чалга обикалят страшно много митове не само "психологически". А и житейски, философски, научни, религиозни... Митове - да стават за повърхностно дъвчене и смилане... колкото и примерът за "проститутката" дето разбирала от мъже. Ама не точно, ама само от някои... :)

Страшни скици сте с тия изхвърляния точно от пълни аматьори и невежи... но толкова нахакани, та даже и обобщения, синтези... Въх!!! :) Ма как бе - тва психологиите са некви измишльотини и няма тайни за всевиждащите... умници

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 12 часа, _ramus_ написа:

Страшни скици сте с тия изхвърляния точно от пълни аматьори и невежи... 

 

преди 17 часа, _ramus_ написа:

За "митовете в психологията" има просто условие - поне мъничко да се разбира от психология

Аха. Ти с психолози говорил ли си? Не да си чел трудовете им, а със самите хора? Нямаш нищо общо с тях. Има специален клон от психологията, който се занимава с общуването. Въпросът обаче е не само да знаеш нещата на теория, но и практически да можеш да проведеш така един разговор, че и двете страни да имат полза от това. Понеже ми се е случвало да разговарям и с професори, и с доценти по психология извън лекции, то мога да ти кажа, че за тях е еднакво важно както да изразят собствената си позиция, така и да разберат позицията на човека отсреща. И никога не са се позовавали на титлата си, а само на статистически изследвания и ситуации от живота. Разговарял съм и с практикуващи психолози, не преподаващи психология - представители на различни школи. Пак виждам голяма разлика. Все пак нека не забравяме, че диалогът е двустранен процес между равнопоставени страни и всякакво изопачаване на това води до превръщането на диалога в нещо друго.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, Shiniasu написа:

 

Въпросът обаче е не само да знаеш нещата на теория, но и практически да можеш да проведеш така един разговор, че и двете страни да имат полза от това. 

А, това е прекалено голема лъжица за неговата уста. То това не го може. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 11 часа, Shiniasu написа:

Ти с психолози говорил ли си?

Не да си чел трудовете им, а със самите хора? Нямаш нищо общо с тях.

Има специален клон от психологията, който се занимава с общуването.

Тва бисер, след бисер... :giggle1: Много специален бе... тоя "клон" на психологията. Това е състезание по глупотевини и кой ще може повече да роди от тях.

Дерзайте, песента е "да бъдеш първи в класация, никак не е зле" - покойния Георги Минчев дори беше написал и текста й, освен че я изпя.

преди 11 часа, Shiniasu написа:

Все пак нека не забравяме, че диалогът е двустранен процес между равнопоставени страни и всякакво изопачаване на това води до превръщането на диалога в нещо друго.

Нема по-диалогични от "психолозите"... И пак - ти си диалогичен - с кого точно, че пак множественото число. Или ... и ти си убеден че те четат, разбират, споделят вижданията ти... :)

Зад слънчасалия ДонКихот стои Дулсинея Та,Боцка, зад теб кой стои точно...

Много са смешни тия упражнения пред огледалото с идеята че зад него стои огромното множество и всеки е застанал на трибуната а долу публиката слуша във възторг. Вероятно - щото си говорил с толкова много психолози... ама автори, доценти, титли... баси. Ква диалогичност само, лелеее... И ти - главното действащо лице. Интересно - и какво точно си говорил с тях, след като ти си толкова далеч от тая материя, колкото до Магелановите облаци.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване