Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Кратък и забавен граматически курс :ph34r:

ПълнияЯТ член

В кръга на шегата, казват че академиците държат на пълниЯ член в езика ни само по политически причини. Например, за да се вижда, че македонскиОТ език има нещо доста общо с българския. Аз лично приемам подобни твърдения просто с повдигане на рамене, но ето няколко примера и правила, които ще ви помогнат да прецените правилно членуването:

Членува се този обект от мъжки род, който извършва действието от граматична гледна точка. ГраматичниЯТ извършител невинаги съвпада с реалния или логическия. как да прецените кой е извършителят? Ами преценете кое е действието и попитайте кой го върши:

Изречение: КамъкЪТ счупи прозорецА

Действие: ...счупи...

Въпрос: Кой счупи прозореца?

Отговор: Камъкът.

Извод: КамъкЪТ трябва да е с пълен член.

Изречение: ПрозорецЪТ е счупен от камъкА.

Действие: ...е...

Въпрос: Кой е счупен?

Отговор: Прозорецът.

Извод: ПрозорецЪТ трябва да е с пълен член.

А прилагателните кога? Ами когато характеризират мъжки извършители.

Примери:

ПродълговатиЯТ камък счупи прозореца.

КрасивиЯТ прозорец бе счупен от продълговатия камък.

Ако изречението е сложно, опитайте се да го разбиете на прости. ИзвършителЯТ във всяко от тях трябва да се членува пълно. Пример:

ПрозорецЪТ е счупен от камъка, който калпазанинЪТ хвърли по него.

Ето едно "обратно" правило: ако пред съществително/прилагателно има предлог (от, до, на, пред и т.н.), значи със СИГУРНОСТ то НЕ СЕ членува пълно. Защо? Ами защото пред граматичния извършител никога няма предлог. Така че, ако се чудите дали да членувате пълно или не и виждате предлог пред нещото, престанете да се чудите. ПълниЯТ член НЕ е за него.

Вероятно забелязвате, че граматичниЯТ извършител (камък, прозорец или калпазанин) може да съвпада с логическиЯ (камъка) или с реалниЯ (калпазанина), или да съвпада не с извършителЯ, а с потърпевшия (прозореца или неговия собственик) ;-)

Остана само да се добави, че ако членувано мъжко съществително стои като заглавие, то трябва да се членува пълно:

Друг пример е и заглавието на разделА, който тук приключва.

Основните правила за това кога да гарнираме нашите текстове с пълен член и кога - не. Номера е в дозата ;-)

Пълен член пишем когато можем да заменим въпросната дума, в която се съмняваме, с "Той".

Когато думата можем да заменим с "Него", пишем кратък член.

Примери:

Кръчмарят си направи блог. - Той си направи блог. (Него си направи блог)

На кръчмаря му направиха блог - На Него му направиха блог. (На Той му направиха блог)

Войникът напсува САЩ. - Той напсува САЩ (Него напсува САЩ)

САЩ бяха виновни за всичките беди на войника. - САЩ бяха виновни за всичките беди на Него (САЩ бяха виновни за всички беди на Той)

При съществителни от женски и среден род такива проблеми няма (Ябълката беше горчива, Ябълка беше горчива..., Човечето беше от дърво, Човече беше от дърво...).

Пълен член се поставя и пред прилагателни, които като част на изречението се явяват определения. Отново се прилага проверката Той/Него.

Веселият кръчмар си направи блог. - Той си направи блог. (Него си направи блог).

На веселия кръчмар му направиха блог. - На Него му направиха блог. (На Той му направиха блог)

Отново при женски и среден род проблеми няма.

Не знам и не ме интересува!

Така. Правилото за отрицателната частица "не" е следното.

"Не" се пише отделно от глаголите"

Това е. Призовавам всички да препишат правилото по неколкостотин пъти и да го пеят като песничка. Щом можете да пеете два часа с Депеш, и това ще можете да научите. Разбрахме ли се?!

А, да, ето ви и няколко примера:

Не знам

Не мога

Не понасям

Не обичам

Не искам

Не отивай

Не влизай

Не мисли

Не ядат

Не пишем

Не спим

Не пият

Не пушат

Не" се пише слято в невестулка, невеста, невен и други подобни думи, в които "не" не носи смисъл на отрицание. Също така и в началото на прилагателни и съществителни, в които има смисъл на отрицание. Примерно незнание, невалиден, непушач.

Главното Е Да Се Мисли с Главите:ph34r:

Иде реч за главните букви, а поводът е, че в последните две седмици се сблъсках с толкова много Понеделник, Февруари, Англичаните и т.н, че вече трудно забелязвам малките буквички...

Правилата на играта, не, на писането:

С главна буква се пишат личните имена ( това си го знаем), географските обекти, като държави, селища, местности, морета, езера, реки, планини, улици.

Когато наименованието е сложно, с главна буква се пише само първата дума: Стара планина, Българска академия на науките, Велико народно събрание.

Ако втората част е собствено име, и двете думи се пишат с главни букви: Стара Загора, Горна Оряховица, Луда Яна, Долни Дъбник.

Ако съставното име съдържа прилагателно северен, източен и пр., и двете части се пишат с главна буква: Северна Европа.

Мекането като национален спорт

Когато глагол в единствено число завършва на "М", в множествено число завършва на "МЕ".

Гледам - Гледаме

Искам - Искаме и т.н.

НО.... НЕ И ТАКА!!!

Свиря - Свириме (истината е Свирим)

Ходя - Ходиме (Ходим) и т.н.

По повод на това правило един радетел на мисълта каза:

Как да е грешно "ядем" бе?! Аз ядем, ние ядеме... :-)

Дайте да се разберем за гащите, чорапите и чорапогащите

Вижте сега...

Трябва някакъв ред да има в тоя български език.

Ще го кажа един път и няма да повтарям, ако не вярвате на мен, питайте Брезински, БАН, Катедрата по българистика или кого искате.

Думата е ЧОРАПОГАЩИ и няма единствено число. Като дънки ( за изненада на бургазлии, според които се казва дънкито:P

Идва от гащи+чорапи. Чисто и просто.

Грам грамотност

Имам сериозни подозрения, че поне една десета (това са десет процента или като изпиеш сто грама от кило водка) от вас са крайно неграмотни. И абсолютно загубени за каузата.

Един прост (уникално, при това) пример:

Знам, че тия пусти SMS-и са на маймуинца, но не мога да си обясня как може човек, раждан в България (и претендиращ да има някакво образование, щото даскалъка не е само да натискаш клаксона на абитуриентския.. за съжаление), може да пише следните думи по следния начин:

магий

калорий

федераций

мастий

фуний

и прочие. Знам, че е готино да драснеш "ий" накрая, стилно така, но запомнете (това е безплатен урок) - когато една думичка е съществително от женски род и в единствено число завършва на "ия", то множественото и число окончава (това е хубава дума) на "ии". А не "иЙ"!

Всичко, що е с "ий" накрая, е от мъжки род. Или глаголче, ама повелително така - пий, бий, вий.

Знам, че не всеки е длъжен да чете книжки и да мисли. Обаче е срамно да не можеш да напишеш 2 изречения без грешка. Какъвто и да стане човек, все ще му се наложи да пише. Обяснения се пишат и в ареста.

PS - На всички млади момци и девойки, които напират да ми напишат "abe kopele 6te si pi6em kaktosi iskame nie si se razbirame ti si 4eti knigite i trai tam", ще им кажа, че аз точно това смятам да направя :P

Свадбата на една фълшива диетолошка

„Магазина се премести на другия ъгъл.“ Едно от любимите ми изречения. Хиляди пъти съм била на крачка от това да извадя химикалка и да поправя магазинА на магазинЪТ. После обаче се спирам, щото смисъл – никакъв, само дето си хабя нервите.

Не знам вие как приемате неграмотно написани елементарни думи, но аз лично се побърквам.

Дълго време минавах покрай магазинче на Оборище, на което с големи букви беше изписано „италянски дрехи“. Оправиха го след около година, очевидно заради отчаяния зов на някой като мен. Ако в момента чете това - благодаря му от все сърце.

Откак пък интернет превзе живота ни, неграмотността се повиши милиони пъти. Уникални неща могат да бъдат открити в мрежата, а най-добрият източник на бисери са безспорно форумите. Спортните оглавяват класациите:

„да ама е важнo че не oспяxа да ги пoбедат кoлкo тo и садята да им пoмага затoва самo Тринидад и Тобаго“

„Бoжкoв акo гo вида на ван 6те гo oбия“

Дето вика чичко Вучков – гледам и не вярвам на ушите си.

Как ти идва на акъла на напишеш „обия“, след като дори не може и да се произнесе така? По каква логика се пише „очудя“? И кой въобще изговаря думата по този начин - „Очудя“? Или хората просто действат по метода – щом се произнася с У, значи се пише с О.

За „садята“ - /в превод – съдията/, просто нямам сила да коментирам. Само ще кажа, че го веднъж го видях така написано и в програмата на телевизиите, анонсирайки сериала „Садя Ейми“.

Тогава му хвърлих едно мислене, понеже не съм запозната с въпросния филм - Ейми ще я садят ли някъде и ако да, тя какво е – патладжан, тиква или някакъв картоф? Оказа се, че била най-обикновен съдия... завалията.

Друга тенденция са любимите ми думички от женски род, които в множествено чисълце приемат едни крайно къдрави завършеци. Калорий определено ми е най-най-любимата. Просто като видя това „ий“ накрая и се ваодушевявъм.

Разбира се, и магий не е лошо – ако има привърженици и на тази думичка, моля да не се обиждат, че съм я класирала на второ място. Филий също не е зле, кутий пък още повече. Но, съгласете се, калорий има собствен чар.

А какво да кажем за финансии? Тука вариантите на всичкото отгоре са няколко – или така, или финансий. За разлика от калорий обаче, финансии е осезаемо и при изговор, което вече предизвиква силни позиви за повръщане.

Навремето, когато за пръв път чух думата „семенар“, и то от жена, си помислих, че е някакъв осеменител. Някаква ин витро технология и то за добитък. При всички случаи не предполагах, че е семинар. Сега вече му посвикнах, в смисъл, че не се чудя какво означава, когато го чуя. Това обаче не означава, че асоциациите ми с изкуствено оплождани искърски говеда са изчезнали.

Я сега ми споделете нещо – и вие ли сте чували думата „уневерситет“? Да, знаех си, че не съм само аз... А латинеца? В смисъла на латинска азбука, а не на човек с латиноамерикански произход. Е, ако не сте, сега го чувате.

За ветерани като „исток“, „изкам“, „гръдски“ /това означава гръцки, да не си помислите, че идва нещо от гърди/, „збогом“, свадба“, „врапче“, „кремвирш“ и „трушия“ и няма смисъл да отделям специално място. Пардон, спецялно.

Но, виж, на следващия бисер съм отделила цялото си сърце и душа. Срещнах го в един форум, то се знае. Влюбихме се от пръв поглед и оттогава му правя непрекъсната реклама.

Затова му отделям нов, самостоятелен ред, на който да блесне и да заслепи целия свят с красотата си:

„фълшива диетолошка“

Както се казва на чист български – спийчлес. И топлес също. Което ме навежда на мисълта, че в учебните проглами за средно образование не е зле да наблегнат отново на добрите стари диктовки и задължителното четене на разни книжчици.

Понеже сега се получава един доста неприятен парадокс – човекът Х може да те брифне за дискусията по последния топик от аджендата, да ти осигури логистика, лоби и билет за последния авейлабъл полет, обаче ще ти добави, че това няма да ти излезе хич „ефтино“.

С други думи – дайте да научим как се пише фълшива диетолошка и след това да наблегнем на фъндрейзинга и аутсорсинга.

Че горкият Рамбо Силек* ще се обърне в гроба си.

*По информация от форуми, попадението е на второкласник

-по

За всички, които са спали в час по български, но това не им пречи да пишат по форумите, блоговете, стените на тоалетните и изобщо - навсякъде, където може да се пише.

По се пише с тиренце след него само когато е СРАВНИТЕЛНА СТЕПЕН на нещо си:

по-умен

по-смел

по-добър

по-щастлив

Във всички останали случаи "по" показва мястото на извършване на действието и НЕ СЕ пише с тире

по улицата

по главата

по земята

Такова животно като по-главата НЯМА, най-малкото защото не можеш да кажеш най-главата!

Основи на правописа в българският език

Всяка дума в българския език се състои от:

1. Представка

2. Корен

3. Наставка

4. Окончание

За да изписвате правилно думите, трябва да знаете кои са отделните елементи.

Основата на думата е корена. За пример ще дам корена "лив". По-лив-ам (по-представка + лив-корен + ам-наставка).

Представката служи за уточняване. С нейна помощ една дума (корен) може да има няколко значение.

По-лив-ане

Из-лив-ане

Раз-лив-ане

Наставката е след корена. Тя доуточнява значението на корена.

По-лив-айки

По-лив-ащ

Окончанието е след наставката. То служи за допълнително уточнение на субекта, който извършва действието

По-лив-ащ-а

По-лив-ащ-о

По-лив-ащ-и

със съкращения, и-к http://gramatika.blog.bg/

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Искам да ти изкажа огормни благодарности за положения труд! Дано повече хора да прочетат темата! След като пишеш на Български език, трябва да пишеш и правилно! :ph34r::ph34r:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Много в полезно. Аз я изчетох, въпреки, че в училище съм имал малко проблеми с граматиката. Еднствено още не мога да си отговоря и ме притеснява - малко по-горе при думата "въпреки" (на първия ред на моя пост) - трябва ли да има запетаи от двете страни или не. Тези работи съм ги забравил. Иначе статията е много полезна за някой като мен, който ще го мързи да отгори някоа книга и да рови вътре за обяснение. П.П - не се ядосвай толкова на форумите - там все пак хората пишат по-бързо, пък и на мен се случва много пъти да пропусна/добавя някоа буква където не й е мястото.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Браво lpa, шапка ти свалям !

Дано неграмотните ни съфорумци прочетат темата и се замислят малко.

:eek:

PS: Чест ти прави, че живееш в чужбина и си съхранил езика си.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Браво! Правя темата важна. :eek:


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Публикувано изображениеБългарският правопис и граматика, правилата и изключенията Публикувано изображение

--------------------------------------------------------------------------------

Ще се опитам да събера правилата за правопис в българския език, с надеждата, че все повече потребители ще започнат да пишат правилно, ще спазват граматичните и пунктуационните правила в българския език. Моля, споделяйте тук неща, които смятате за важни и които биха помогнали на повече хора да станат по-грамотни. Ще се радвам, ако се получи и дискусия, свързана с правописа и граматиката, правилното поставяне на ударения, запетаи и други препинателни знаци.

--------------------------------------------------------------------------------

Ще започна с проблемното за голяма част от българите членуване.

Членуване на съществителни и прилагателни имена и местоимения.

1. Пълният член за мъжки род, единствено число -ът, -ят се използва в следните случаи:

а) При членуване на подлога, изразен чрез съществително име от мъжки род, единствено число:

примери:Потребителят проверява поста си за грешки преди да го публикува.

Форумът се развива с бързи темпове.

б) При членуване на определението на подлога, изразено чрез прилагателно име или местоимение от мъжки род, единствено число:

примери: Нарастващият интерес към сайта безпокои конкуренцията.

Позитивният поглед прави живота по-лесен.

в) При членуване на именната част (м. р. ед. ч.) на съставно именно сказуемо (най-често след формите на спомагателния глагол ”съм”):

примери: Нейният коментар беше неуместен.

Самият той пише тук под различно име.

2. Непълният член за мъжки род, единствено число -а, -я се използва при членуване на второстепенните части в изречението (допълнение, обстоятелствено пояснение и техните определения):

примери: Толерантното отношение е част от неговия характер.

Утрешният ден ще е по-хубав от днешния. Всичко зависи от начина на възприятие.

3. Определителният член -ят, -я се използва при съществителни имена с деятелни наставки -ар (-яр) и -тел:

примери: създател - създателят

огняр - огнярят

вратар – вратарят

Забележка:

Думи, в които -ар не е деятелна наставка, се членуват с -ът, -а: коментар - коментарът; катинар – катинарът

3. С -ят, -я се членуват съществителни имена от мъжки род, единствено число завършващи на -й: край - краят, герой героят), както и следните съществителни: зет –зетят, лакът - лакътят, нокът – нокътят и др.

Практически правила за проверка:

Как можем лесно да познаем кой е подлогът в изречението? Едно важно правило може да ни бъде от голяма помощ. А то е, че подлогът управлява сказуемото. Следователно, ако променим

подлога, се променя и сказуемото. Съществува и друг начин да познаем, дали дадена дума е подлог.

Просто трябва да заменим въпросната дума с лично местоимение. Ако членуваното съществително име може да се замени с местоимението ”той”, се използва пълният член -ът, -ят:

Новодошлият поздрави – той....

Ако членуваното съществително име се заменя с местоименията ”него”, ”го”, се пише непълният член -а, -я:

Очаквам госта - Очаквам него (го)

А сега едно последно правило. В математически стил то гласи. Необходимо условие една дума да бъде подлог е пред нея да няма предлог.

Това означава, че ако пред определена дума стои предлог, тогава тази дума в никакъв случай не може да бъде подлог и следователно не трябва да получава пълен член. След предлог се пише непълен член:

Бъдещето е в легалния софтуер.

Можеш да се довериш на изследоватя

6. Съществителни имена от женски род, единствено число, завършващи на ”т”, се пишат при членуване с двойно ”т”:

Благодаря ви, братя мили, за честта.

Пролетта дойде.

7. Съществителни имена от женски род, единствено число, завършващи на ”щ”, се пишат при членуване с ”щ” и ”т”:

Нощта беше влажна и мрачна.

Той запали свещта

Публикувано изображениеhttp://www.bukvite.com :)

Често се допускат при образуването на прилагателни. Ако дадено прилагателно в мъжки род завършва на -нен, то тогава формите за женски и среден род единствено и за множествено число завършват съответно на -нна, -нно, -нни. Във всички останали случаи, когато прилагателното в мъжки род завършва на -ен, формите за женски и среден род в единствено число и за множествено число завършват съответно на -на, -но, -ни.

Пример:

-НЕН

Странен - м.р.

Странна - ж.р.

Странно - ср.р.

Странни - мн.ч.

-ЕН

Свещен - м.р.

Свещена - ж.р.

Свещено - ср.р.

Свещени - мн.ч.

--------------------------------------------------------------------------------

Някои често допускани грешки по отношение на правописа:

„О” или „У”

Пишем „О” вместо „У”

волкан — вулкан

дооточнявам — доуточнявам (уточнение)

образование — образувание (от глагола образувам: скално образувание)

оважавам — уважавам

овековечавам — увековечавам

овеличавам (се) — увеличавам (се)

оеднаквявам — уеднаквявам

оказвам — указвам (указвам посока, път; синоними: показвам, посочвам)

оличавам — уличавам

оповавам се — уповавам се

опражнявам (се) — упражнявам (се)

осмихвам (се) — усмихвам (се)

оспокоявам (се) — успокоявам (се)

оспивам се — успивам се

осъмнявам се — усъмнявам се

оспявам — успявам

оточнявам — уточнявам (уточнение)

охажвам — ухажвам

очудвам (се) — учудвам (се)

радиос — радиус

словообразователен — словообразувателен

Пишем ”У” вместо „О”

кулиба — колиба

убесвам — обесвам

убиждам — обиждам

убичам — обичам

образувание — образование (от глагола образовам: висше образование)

указвам — оказвам (оказвам помощ, натиск)

улекна (ми) — олекна (ми)

упаковам — опаковам

уплаквам (се) — оплаквам (се)

упростявам — опростявам

упора — опора

упрощавам — опрощавам

упържа — опържа

урганизирам — организирам

уръдие — оръдие

уръжие — оръжие

усвежавам (се) — освежавам (се)

услушвам се — ослушвам се

усмелявам (се) — осмелявам (се)

„А” или „Ъ”

Пишем „Ъ” вместо „А”

обръщение — обращение (парично обращение)

Съществува и думата „обръщение”, която обаче има друг смисъл и затова е грешно да се употребява вместо „обращение”.

кървъв — кървав

неотдавнъшен — неотдавнашен

Пишем „А” вместо „Ъ”

обращение — обръщение

Обръщение е, например, „Уважаеми дами и господа”. Думата „обращение” също е правилна, но има друг смисъл и не бива да се бърка с „обръщение”.

царвул — цървул

„Е” или „И”

Пишем „Е” вместо „И”

* интелегентен — интелигентен

* корегирам — коригирам

* Пишем „И” вместо „Е”

инжинер — инженер

привеждам — превеждам (превеждам от един език на друг; глаголът привеждам има съвсем друг смисъл: привеждам в действие, привеждам пример, доказателство)

„А” или „Я”

* Пишем „Я” вместо „А”

олимпияда — олимпиада

* Пишем „А” вместо „Я”

христианство — християнство

„О” или „А”

* Пишем „А” вместо „О”

четах — четох

„О” или „Ъ”

* Пишем на „Ъ” вместо „О”

четъх — четох

„И” или „Й”

* Пишем „Й” вместо „И”

войн — воин

В множествено число на думи от женски род завършващи на „Я” пишем „И”, а не „Й” – конституция – конституции, комуникация - комуникации. Съществителни, завършващи на ”Й” в единствено число, в множествено се образуват с „И” – лакей – лакеи, лентяй – лентяи и т.н.

В единствено число местоимението коЙто , а в множествено коИто.

„З” или „С”

* Поставяне на „С” вместо „З”

исконно — изконно

испит — изпит (от изпитвам)

испускам — изпускам

источник — източник

нисш — низш

* Поставяне на „З” вместо „С”

визш — висш

зборник — сборник

„Д” или „Т”

* Поставяне на „Д” вместо „Т”

свадба — сватба

* Поставяне на „Т” вместо „Д”

загатка — загадка

„Щ” или „Ш”

Поставяне на „Ш” вместо „Щ”

посрешна — посрещна

съшност — същност

Публикувано изображениеhttp://www.uni-bonn.de :)

--------------------------------------------------------------------------------

Пунктуация

Пунктуацията служи за графично разчленяване на писмената реч. Използването на пунктуационните знаци в българския език най-често се определя от строежа на изречението, от интонационните му особености и др. В дадени случаи съществува възможност за избор на пунктуационни знаци със синонимна употреба (напр. между тире и запетая). С предпочитанието си към даден пунктуационен знак пишещият изразява отношение, поставя логическо ударение. Има и пунктуационни знаци, чиято функция е изцяло графична (напр. малко тире). По-важни пунктуационни правила:

1. Употреба на запетая.

Запетаята служи синтактично интонационно да се разграничават в изречението еднородни части, вметнати думи и изрази, обособени части, както и прости изречения в състава на сложното изречение.

- В рамките на простото изречение еднородните части се отделят със запетая.

Напр.: Петров беше за нея и колега, и приятел, и изповедник.

- Когато съюзът или е еднократно използван със значение на „тоест”, „сиреч” и еднородната част е приложение, тя се отделя със запетаи.

Напр. Дискурсът, или речевото поведение на индивида, представя общата култура на личността.

- Със запетая се отделят вметнатите и въвеждащите думи и изрази.

(обръщения, междуметия). Употребата на запетая при вметнати и въвеждащи думи и изрази е задължителна, ако те могат да изпълняват функцията на части в изречението. Напр. Той наистина не се изказа на заседанието. Но: Той, наистина, не се изказа на заседанието.

Глаголни думи и изрази, както и някои думи и изрази за противопоставяне, се отделят със запетая: ”разбира се”, ”мисля”, ”напротив”, ”изглежда”, ”от една страна”, ”от друга страна”, ”обратно”.

Напр. Ти си останал доволен от срещата, надявам се.

- Не се пишат запетаи при употребата на следните въвеждащи думи и изрази: ”за съжаление”, ”навярно”, ”всъщност”, ”като че ли”, ”следователно”, ”обаче”, ”например”, ”вероятно”, ”значи” (в смисъл на ”следователно”), ”по мое мнение”, ”според мене”, ”може би”. Ако между въвеждащата дума или израз и предходната дума, отделена със запетая, има смислова и синтактична свързаност, запетаята се поставя след втората въвеждаща дума. Ако такава връзка липсва, запетаята се поставя след първата въвеждаща дума. Пред думи и изрази като ”следователно”, ”значи”, ”обаче”, ”сякаш” се пише запетая, ако са в началото на просто изречение в състав на сложното.

Напр. Той не се обади, значи няма да дойде.

- Задължително се отделят със запетая обособените части (включително изрази за сравнение, въведени с ”като”).

Напр. Младежите, като по-буйни и весели, бяха настанени на друга маса.

- Простото изречение в състава на сложното се огражда със запетаи, ако е включено в друго просто изречение.

Напр.: Човекът, когото обичам, е винаги до мен в мислите ми.

- Сложни съюзи не се разделят със запетая.

Напр. Никак не му се иска-ше да отива там, макар че бе необходимо присъствието му.

- Не се пише запетая пред подчинено изречение, въведено чрез съюзна дума, която се предхожда от уточняващо наречие – ”едва”, ”само”, ”чак”, ”даже”, ”именно”.

Напр. Ти ще ме разбереш само когато се поставиш на мое място.

Но ако това подчинено изречение предхожда главното, тогава се отделя със запетая.

Напр.: Само когато се поставиш на мое място, ти ще ме разбереш.

- Пред съюза и се поставя запетая, ако е употребен като присъединителен. Тя може да се замести с точка, ако пишещият иска да постави логическо ударение върху присъединителната част. Пред присъединителен съюз и то винаги се поставя запетая или точка.

Напр. Трябва да се учи, и то не изобщо, не как да е и колкото и да е.

- Ако съюзът и/или се предхожда от подчинено изречение, то се отделя със запетая. Напр. Знаех, че ще победи, и се радвах на успеха му.

- Ако съюзът и се предхожда от обособена част, то тя се отделя със запетая.

Напр. Дамата се ръкува с мен, но сякаш с пресилена учтивост, и започна разговора.

- Подчиненото изречение се отделя със запетая, ако е въведено със съюза да и се предхожда от съществително име, придружено от показателно местоимение.

Напр. Тази идея, да замине още утре, го караше да се чувства радостен.

- Ако съюзът да е използван със значение на ако или на сложен съюз за да, пред него се пише запетая.

Напр. Обади му се още утре, да не се разсърди.

2. Употреба на точка и запетая.

Знакът служи да се отделят относително самостоятелни синтактични цялостни в състава на изречението, ако вътре е използвана запетая (напр. в рамките на простото изречение между разширени еднородни части).

Напр.: Кавалът му не свиреше, говореше; ту се издигне нагоре и затрепти във възторг и радост, ту се огъне надолу и ниско заплаче (Й. Йовков).

3. Употреба на двуеточие.

Знакът се употребява в простото изречение пред изброяване на еднородни части, след обобщаващи думи.

Напр.: Кочияшът припряно свали следния багаж : два мукавени куфара, изтъркана пътна чанта и раздрънкана китара(Д. Георгиев).

Двуеточие се използва в сложното изречение, за да се разграничат две безсъюзно свързани изречения, които са в подчинително отношение (едното пояснява другото).

Напр.: Играй си с думите като вълшебник, но се отнасяй към тях внимателно: те отмъщават, когато не си ловък майстор! (М. Кремен)

4. Употреба на многоточие.

Многоточие се пише в следните случаи:

- в рамките на изречението, за да се отбележи т.нар. емоционална пауза – поради психологически причини.

Напр.: Пък тогаз... майко, прощавай! Хр. Ботев

- в края на изречението, за да се означи прекъсване на мисълта, недоизказване, за да се отбележи, че е пропусната част от цитиран текст.

Напр.: Ти наистина нищо не разбираше.

5. Употреба на тире.

Тирето е пунктуационен знак за по-силно в сравнение със запетаята синтактично-интонационно обособяване. Тире се поставя на мястото на пропусната, но не подразбираща се част в изречението.(Един гледа сватба, друг – брадва.) С тире се отделя обособено пояснение, когато конкретизира предходната част.

Напр.: Най-доброто решение – да се занесе документът – беше взето единодушно. Тире се поставя между обобщаващата дума и еднородните части, които обобщава.

Напр.: Книги, списания, вестници – всичко за четене може да бъде намерено в клуба.

За логическо изтъкване на вметнати изрази се поставя тире.

Напр.: Мисля, че нещата имат и друга стойност – морална – и наше задължение е да помним това.)

Тире се използва и когато между части от изречение или между изречения в рамките на сложното изречение се изразява неочаквано присъединяване или противопоставяне.

6. Употреба на скоби.

С помощта на скобите се отделят синтактично-интонационно вметнати изрази и цели изречения. Те имат по-голяма отделителна сила от запетаята и тирето. С използването на скоби се подчертава, че ограденият израз има допълнително, уточняващо значение, а може и да се предаде лично отношение на пишещия към написаното.

Напр.: Отдето помина( а той помина навсякъде), по дирята си остави нови ламтежи...(Ив. Вазов)

Внимание: Не се използват скоби, за да се означи, че изразът е излишен. Вместо това ненужният израз се зачертава. В документи и в научни текстове квадратни скоби, ограждащи многоточие, се използват за означаване на пропусната част от цитиран текст, както и да се огради името на цитирания автор, годината на издаване и страницата на цитирания израз.

7. Употреба на кавички.

Кавички се употребяват:

а) при пряка реч. Прието е в художествените текстове да се използват тирета за отделяна на пряка реч. Ако пряката реч е отделна реплика и ”разкъсва” авторската реч, се отделя с кавички.

Напр.: ”Бяла лястовичка – мислеше си той. – Има ли я!”

б) при цитиране. Ако цитираният израз е граматически и смислово свързан с авторския текст, кавичките означават границата между свой и чужд текст.

Напр.: С употребата на глагол в ед.ч. от израза ”лъжа и робство на тая пуста земя царува” се постига представа за сливането на робството и лъжата.

Внимание: При цитиране не бива да се допуска разрушаване на граматическата съчетаемост между своя и чужда реч.

Напр.: Поетът не може равнодушно да гледа ” турчин да бесней над бащино ми огнище” (По-добре: Поетът не може равнодушно да гледа на османските жестокости. Лирическият човек изрича: ”та сърце, майко, не трае/ да гледа турчин, че бесней/ над бащино ми огнище”.)

Когато се цитира строфа от стихотворен текст, не се използват кавички, защото графично е обозначена границата между стихотворен и нестихотворен текст. Ако цитатът е набран с друг шрифт или е на нов ред, не е необходимо използването на кавички. Ако в цитирания израз има вътрешен цитат, не се използват кавички двукратно, а еднократно. Мото не се огражда в кавички.

в) за означаване на приложения, изразени със собствени или нарицателни имена, приети като названия на театри, кина, училища, университети, библиотеки, фондации, асоциации, дружества и пр. – напр. Софийски университет ”Св. Кл. Охридски”. За ограждане на названия на: вестници, списания, поредици, книги, произведения на изкуството.

Напр.: поредица ” Езикова култура” . Кавичките се запазват при заглавия, променяни граматично за нуждите на текста – напр. ”Излезе от печат втори том на ”Българския етимологичен речник”. Кавички не се използват при названия на общини, на улици, булеварди, квартали, жилищни комплекси в адреси на писма и други пощенски пратки: ж.к. Люлин, ул. Любен Каравелов.

г) кавички се използват със стилистична цел – за изразяване на иронично отношение или недоверие към чуждо твърдение, или за подчертаване на необичайна езикова употреба.

Напр.: Неговите ”чести” посещения бяха причина двамата съвсем да престанат да се виждат.

8. Употреба на точка.

Пунктуационният знак точка служи за отделяне на самостоятелни синтактични цялости. Тя е графичен завършек на съобщително (повествователно), както и на подбудително (повелително) изречение, изказано със спокоен тон. Точка не се пише в края на изречение, ако то е цитат, сентенция, пример за илюстрация и е включено в рамките на друго изречение. Всички добре знаем пословицата ”Блага дума железни врата отваря”, но колцина от нас я прилагат в общуването. Не се поставя точка след самостоятелно употребени заглавия, имена на автори, подписи. При номериране на рубрики с арабски цифри точка се поставя след всяка цифра. Напр. 1.2.1., 1.2.3. и т.н. Точка се поставя след арабски цифри, с които се означават числителни редни: 12. клас = дванадесети клас.

9. Употреба на въпросителен знак.

Въпросителният знак e графичен завършек на самостоятелни синтактични цялости, изразяващи въпрос. Когато последната част на едно изречение със сложен строеж е оформена като въпрос, на края на изречението се пише въпросителна.

Напр.: Четох, че някъде се споменава за това явление, но защо никъде не е обяснена същността му?

Когато въпросът е изразен с подчинено изречение, в края на сложното изречение не се поставя въпросителна, а точка. Пишете му незабавно кога ще се проведе събранието. Ако заглавието е оформено като въпрос, отправен към читателите, се поставя в края въпросителен знак. Има ли живот след смъртта? Но ако въпросът е реторичен, въпросителен знак не се поставя. Въпросителен знак (понякога съчетание от въпросителен и удивителен) се използва и след думи, когато пишещият изразява недоумение или съмнение. Той твърди, че е бил по същото време извън страната (?) и няма нищо общо със случилото се.

10. Употреба на удивителен знак.

Удивителната е графичен завършек на самостоятелни синтактични цялости, които изразяват силно чувство или категорична заповед. Ако изразеното чувство е по-слабо, пишещият може да използва точка в края на изречението. В такива случаи на заменяемост говорим за синонимия на пунктуационни знаци (и по-конкретно за синонимия между точка и удивителен знак). Удивителна се поставя след обръщения и междуметия, с които се предава силно чувство.

Напр.: О, Шипка!

В случай, че пишещият иска да подчертае несъгласие, да изрази ироничен смисъл, породен от цитирани думи, може да постави след тях удивителна, оградена в скоби. Напр.: Ти смяташ, че той е мъдър(!) човек?

Често допускани пунктуационни грешки.

Пунктуационните грешки може да се групират в три вида:

пропуснат пунктуационен знак;

излишен пунктуационен знак;

разместен пунктуационен знак.

Пропуснат пунктуационен знак

1. Най-често се пропуска т.нар. ограждаща запетая след обособена част - Напр. Ирина, едно от постиженията на Д. Димов при изграждане на литературния характер( ) се откроява със своята жизненост и психологическа дълбочина.

2. Също често се пропуска запетаята пред обособена част (пред минало деятелно причастие). Напр.: Израснали в града ( ) те трудно могат да почувстват красотата на селския пейзаж.

3. Втора по честота на допускане е грешката, при която не се поставя запетая при вметнати изрази – напр. Огнянов е свободолюбивец, Кириак Стефчов( ) напритив( ) е лоялен поданик на Османската империя. Изглежда( ) търсенията на автора са свързани най-вече със загадъчната същност на човешката душевност.

4. Пропусната запетая в състава на сложното изречение, за да се отдели подчиненото изречение, с въвеждащ съюз да, с дали, кога

Напр.: Трудно е да се даде еднозначен отговор на въпроса( ) дали образът на Бай Ганьо е само национален или само социален тип.

5. Пропусната втората ”ограждаща” запетая след подчиненото изречение, което ”разкъсва” главното изречение. Напр.: Героят, който ме кара да се замислям за силата на човешките амбиции( ) е Борис Морев от ” Тютюн”.

6. Пропусната запетая при еднородни части.

Напр.: На мен ми се иска да науча нещо за майка й( ) баща й( ) роднините й.

7. Пропуснати кавички при цитиране.

8. Пропуснат знак точка и запетая при изброяване ( напр. в план на текст).

9. Пропуснато тире при изброяване. Трима са изкусните разказвачи в класическата ни художествена литература ( ) Ив. Вазов, Елин Пелин, Й. Йовков.

10. Пропуснато малко тире при отбелязване на сравнителна степен – напр. Човекът у Елин Пелин е по( ) скоро праволинеен, следващ една предначертана нишка в живота.

Излишен пунктуационен знак

11. Често пъти се поставя излишна запетая при употреба на вметнати части, които не се ограждат с този пунктуационен знак – Например(,) едно от стихотворенията на тази тема е ”Спи езерото” от Пенчо Славейков.

12. Поставя се неправилно запетая пред подчинено изречение, когато е въведено с уточняващо наречие като едва, само, чак и подчинителен съюз. Той се утвърждава като автор(,) едва когато издава три големи романови форми.

13. Поставят се кавички при цитиране на строфа от стихотворен текст.

14. Поставят се кавички при назоваване на приложения – названия на улици, булеварди, квартали. Аз живея в кв.( ”)Люлин( ”), където се намира офисът на вашата фирма.

15. Поставят се кавички за преносна употреба на дума, използвана с пряко значение. Писателят си служи с такива( ”)нетрадиционни( ”) средства за поетиката като разговорни лексикални елементи, жаргонни изрази.

16. Поставя се знак за завършена синтактична цялост (точка, въпросителна) в края на заглавие, без то да изисква това.

17. Ограждане със скоби на нежелан израз, вместо да се зачеркне.

18. Най-честата грешка е разместването на запетая пред втория съюз от употребени два съюза. Елин-Пелиновите герои са приземени хора, въпреки(,) че са мечтатели по душа.

19. Запетая, разделяща съчетание от предлог и относително местоимение, използвано за връзка в сложното изречение. Мигът, в(,)който Шибил пра- ви съдбоносния си житейски избор, е може би тъкмо срещата с любовта.

Спазването на интервалите и главните е също момент, който трябва да бъде споменат тук.

Главна буква се поставя в началото на ново изречениe. С главна буква се пишат всички видове име, месеците, институциите. За разлика от други езици на български дните на седмицата се пиша с малка буква.

Интервал се поставя след запетая, след точка, преди и след тире, в началото на ново изречение, между думите в изреченето, преди отварящата скоба и след затварящата скоба, преди отваряне на кавички и след отваряне на кавички и др.

Публикувано изображениеhttp://www.belschool.net/ :)

:eek: ПС: Преместих това мнение тук, защото му е тука мястото и тук по добре ще се вижда от колкото в "наръчник за гладко писане" във форум всичко останало. А от там го изтривам понеже има много мнения след него и няма лесно да се забелязва. :doh:

Благодаря ви че направихте тази тема освен всичко друго, ако можете да я направите и гореща би било добре. :wors:

Нядявам се да ви хареса и пожелавам успех на всички на изпитите който ще имата да държат по Български Език и Литература. :P

Редактирано от car (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Хубаво е да се знаят тези неща. Иде реч, хубаво е да се знаят граматика, синтаксис, морфология, но да не забравяме, че те са измислени да описват и систематизират структурата на речта ни, а не да я слагат в рамки. Сигурен съм, че когато светите Кирил и Методий, и дядо Климент Охридски са слагали основите на писмото ни, граматическите правила са били други. По-късно по времето на дяда Паисия, пак по другий начин се е думало и писало. Тоест, езика ни се мени и се подчинява не на правилата (граматиката), а на потребностите, които трябва да обслужва. За да не бъдат смешни и досадни, подобни правила (или система правила) трябва да бъдат прости за запомняне и прилагане, и лесни за промяна. Само така те ще добият натурален вид и няма да бъдат пренебрегвани с досада. Защото в днешний бързий век, в моето ежедневие ми се налага да знам повече от 4 програмни езика, да боравя свободно с 3 разговорни езика, да знам за проблемите, на жена ми, на детето ми, да познавам проблематиката върху която работя (често тя се мени с всеки проект) и още куп други неща, освен една не проста граматика. Предполгам всеки от нас има този дълъг списък, подереден по един или по друг начин. Едно пряко следствие е, че когато говорим, в стремежа си да се изразим набързо, често в жертва падат запетаите, пълните членове, главните букви, пряка и авторова реч и други по-малко или повече досадни правила. Как по дяволите да напиша креНвирш, след като го чувам креМвирш, така го казват хората (да не казвам колко казват "кремвиш" без характерното Р към края), така съм го прочел в магазина и до края на живота ми така щеше да остане в главата ако не бях прочел горната статия. Айде "съдия", "сбогом" и "сватба" съм ги учил в трети клас, ама пусто, креНвирш не бях... Както и да е, но такива думи изобилстват в нашия език и не мога да правя проверка за всяка една от тях в речника. Близка нам по език и култура държава, е решила този проблем с великата фраза "Пиши ща чуйеш!". И на мен като на инженер такова правило ми допада много със своята простота и натуралност. Да не говорим, че подобен модел не е непознат в нашия език. Вземете за пример азбуката ни, която предсталява пълен набор фонеми обслужващи разговорните ни потребности. Благодарение на такава азбука, ние можем да изпишем свободно всяко звуково съчетание без да ни се налага да ползваме дифтонги и да помним хиляди правила, за тяхното четене и писане. Защо след като разполагам с такъв мощен инструмент за запис, да бъда ограничаван от сковаващите, до голяма степен синтетични правила, каквито са повечето в нашата граматика. Нека се лее свободно нашия език и да се променя така, както е необходим на тези, които го ползват в ежедневието. А това сме именно ние хората - Българите!

Редактирано от darkterminal (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Благодаря:)

и само да уточня, повечето от нещата в тази тема не са писани от мен, а от учител и там където виждате гневни възгласи, да знаете, че не съм аз :) и не се ядосвам на никого, най-малко на вас ;)

Много в полезно. Аз я изчетох, въпреки, че в училище съм имал малко проблеми с граматиката. Еднствено още не мога да си отговоря и ме притеснява - малко по-горе при думата "въпреки" (на първия ред на моя пост) - трябва ли да има запетаи от двете страни или не. Тези работи съм ги забравил. Иначе статията е много полезна за някой като мен, който ще го мързи да отгори някоа книга и да рови вътре за обяснение.

П.П - не се ядосвай толкова на форумите - там все пак хората пишат по-бързо, пък и на мен се случва много пъти да пропусна/добавя някоа буква където не й е мястото.

xsakex, "Аз я изчетох, въпреки че в училище съм имал"... има запетая само пред, въпреки че ;)

С тези запетаи работата е доста сложна :). Преди 7 год, се явявах на изпит по езикова култура и никога не съм си и помисля, че нашата граматика може да бъде толкова заплетена.

Браво lpa, шапка ти свалям !

Дано неграмотните ни съфорумци прочетат темата и се замислят малко.

:speak:

PS: Чест ти прави, че живееш в чужбина и си съхранил езика си.

ами когато започнах да забравям български думи се стреснах и веднага се поразових :) Редактирано от lpa (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Че то да не би и мойто да съм го писъл аз? Извадих от интернет все пак благодаря за признанието на един от вас. :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Приветствам тази тема!

Ще добавя малко правила за бройната форма. Много хора не правят разлика между обикновеното множествено число и бройната форма.

Пр. два стола - правилно - бройна форма

два столове - неправилно

двама ученици - правилно - обикновено мн.ч.

двама ученика - неправилно

Съществителните имена от мъжки род имат бройна форма, когато не означават лица и е конкретизиран броят им:

три стола

пет коня

Съществителните имена от м.р. имат форма за обикновено мн.ч., ако означават лица(независимо дали са уточнен брой или не) или ако означават нелица с неопределен брой.

двама управители/не управителя/

няколко директори/не директора/

но - много столове/не стола/

Редактирано от GABRIELA (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Предлагам темата да бъде направена важна. Защото трябва да се пише на разбираем Български език.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

GABRIELA, искам да те попитам за дублетните форми в езика, ако е възможно да ми разясниш малко повече за тях :P И за множественото число на човек - човеци, хора или души?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

GABRIELA, искам да те попитам за дублетните форми в езика, ако е възможно да ми разясниш малко повече за тях :lock:

И за множественото число на човек - човеци, хора или души?

С мойте скромни знания на човек, множественото число е човеци. Общо взето тази дума е малко странна, в единствено число означава индивид (най-често от мъжки пол), а множественото и чосло носи морален заряд, като в пословицата :

"Хора много, човеците са малко!"

Общоприети изрази са :

- Остави човека, той не е виновен. - Винаги за мъж (поне не съм чувал да се слага в такъв контекст жена).

- Не се ядосвай на жената. - Когато става въпрос за жена, това винаги се споменава по един или друг начин.

- Не се закачай с тези хора. - Неопределен брой хора.

- Нямаше и 2000 души. - Бройно

- Бяхме около 100 човека. - Пак бройно - на това май му се викаше редуване (чередование) :

-1 човек

-2 човека

-Много човеци

- Населението на България наброява осем милиона жители/души. - Срещал съм да се изполват и двете.

Сега се сетих за още :

     - На опашката имаше двама души.

     - Пред мен седяха два човека.

Е не е лесно! Май някой ще трябва наистина да обясни подробно :P

Редактирано от darkterminal (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

С мойте скромни знания на човек, множественото число е човеци. Общо взето тази дума е малко странна, в единствено число означава индивид (най-често от мъжки пол), а множественото и чосло носи морален заряд, като в пословицата :

"Хора много, човеците са малко!"

Общоприети изрази са :

- Остави човека, той не е виновен. - Винаги за мъж (поне не съм чувал да се слага в такъв контекст жена).

- Не се ядосвай на жената. - Когато става въпрос за жена, това винаги се споменава по един или друг начин.

- Не се закачай с тези хора. - Неопределен брой хора.

- Нямаше и 2000 души. - Бройно

- Бяхме около 100 човека. - Пак бройно - на това май му се викаше редуване (чередование) :

-1 човек

-2 човека

-Много човеци

- Населението на България наброява осем милиона жители/души. - Срещал съм да се изполват и двете.

Сега се сетих за още :

     - На опашката имаше двама души.

     - Пред мен седяха два човека.

Е не е лесно! Май някой ще трябва наистина да обясни подробно :)

Като говорим за правипис: Пише се МОИТЕ, не МОЙТЕ.

Както и:

СВОЙ - СВОИ;

ТВОЙ - ТВОИ.

От тук: Мои познания - нечленувана форма. Моите познания - членувана форма.

Или ОЙ в единствено число и ОИ в множествено. Важи също и за някои съществителни, като: ГЕРОЙ, КОПОЙ, ОБОЙ.

Редактирано от Ned_Drag (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Като говорим за правипис: Пише се МОИТЕ, не МОЙТЕ.

Както и:

СВОЙ - СВОИ;

ТВОЙ - ТВОИ.

От тук: Мои познания - нечленувана форма. Моите познания - членувана форма.

Или ОЙ в единствено число и ОИ в множествено. Важи също и за някои съществителни, като: ГЕРОЙ, КОПОЙ, ОБОЙ.

Остави човека, той не е виновен - толкова си знае :) Разкажи сега за човеците и хората.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

GABRIELA, искам да те попитам за дублетните форми в езика, ако е възможно да ми разясниш малко повече за тях :)

И за множественото число на човек - човеци, хора или души?

Правилно е да се използва съществителното "души", а не "човека". Пример: Няколко души сме тук. Грешно е да се каже "Няколко човека сме тук", т.к. нарушаваме правилото за употреба на бройната множествена форма. Като казваме "няколко човека" използваме бройна форма, а това е грешно според нормите на съвременния книжовен език, така че, следвайки правилото, трябва да кажем "няколко човеци"/обикновено мн.ч./, но човеци е архаична дума и затова не я използваме често. Следователно, правилно е да употребяваме "ДУШИ".

Ipa, кои по-точно дублетни форми те интересуват? Такива има в доста от граматичните правила. Сега се сещам за дублетни форми, свързани с ятовия преглас, т.е. за това, че в Западна България говорят предимо на "е": бел-бели, в Източна - бял-бяли. Правилното е бял-бели/тук имаме ятов преглас/, както се говори предимно в Североизточна България.

Пр. излязъл - излезли, а не излязли

Дублетни форми тук са например: невеста-невяста, вярност-верност, зрялост-зрелост, отсянка-отсенка, свято-свето, пряспа-преспа.

Формите, образувани с "е" са резултат от влиянието на западнобългарските говори/софийския най-вече/.

А иначе правилата, свързани с ятовия преглас са следните:

1. Когато ударението пада на "я" - бял, цвят, място, сняг.

2. При образуване на нова дума от посочените в 1., следващата сричка НЕ трябва да е мека - беЛИ, цветЕН, местЕН. Тук имаме меки срички, образувани с гласната "е", следователно имаме и преглас на ятовата гласна Я->Е.

3. След "Я" не могат да стоят Ж, Ч, Ш, Й.

сняг-снеЖна ->пак имаме ятов преглас Я->Е

И разбира се има адски много изключения.

Например при глаголи от 1 и 2 л. мн.ч. мин.време -> живях-живЯхме, а не живехме, нищо, че имаме мека сричка "МЕ".

Има още много изключения и ако някой се интересува, мога да ги напиша, че карам по памет момента и почна да ми бръмва главата. :eek:

Редактирано от GABRIELA (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Моите хватки за прикриване на пропуски в граматическите знания: 1. Пиша кратко. 2. Подозрителните думи и изрази заменям с такива, за които ми е ясно как се пишат. 3. Питам по-грамотните вкъщи. 4. Прая съ че го карам на нещу като сленг (само във форумите). 5. Помага ми Word. 6. Случва ми се да отворя и правописния речник. :) 7. Правя редакции...

Редактирано от tizian (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

3. След "Я" не могат да стоят Ж, Ч, Ш, Й.

сняг-снеЖна ->пак имаме ятов преглас Я->Е

Добре де, а за брояч? Казва се "бройна система", обаче и "броячна машина". Пак ли е изключение?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Добре де, а за брояч? Казва се "бройна система", обаче и "броячна машина". Пак ли е изключение?

Тука ме замисли доста. Ако изхождаме от правилото, че ударениета пада на "Я" => да е брояч, но веднага идва съгласна "Ч", която предполага пред себе си "Е". Обаче е броЯч, а не броЕч. Тук ми идва друга особеност на ум, а именно, че наследниците на старобългарската ятова гласна/не зная как да я напиша тук/ се съдържат в три вида морефеми:

1. коренни морфеми - бляс-ък, дрям-ка, бряст

2. представки - вся- и ня-, с помощта на които се образуват обобщителни местоимения (всЯко, но всЕки - заради меката сричка "КИ"), неопределителни метоимения (нЯкой, но нЕчий - заради "Ч"). Друга такава представка е пре-(прЯко, но прЕки).

3. в основната гласна за мин. време /свършено и несв./, когато ударениета пада там - видЯх, вървЯх, живЯх.

В думата БРОЯЧ -ЯЧ е наставка, което, изхождайки от по-горе, че наследници на ятовата гласна има само в корените, представките и в основната гласна за образуване на миналите времена, трябва да се предположи, тоест логично е "Я" в "ЯЧ" да не идва от старобългарската ятова гласна, а да е наследник на друга гласна от стбълг. Същото е положението и с думите сеяч, крояч, дояч.

До този извод стигам сама, поради което не съм 100% сигурна, но ще се поразровя във фонетиката и ще го разнищя това. Макар това обяснение да ми изглежда логично. Ще си прегледам и лекциите по старобългарски за другите гласни.

Някой знае ли откъде мога да изкарам старобългарски букви от Оупън офиса?

Редактирано от GABRIELA (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Предполгам говориш за Малка Носовка - ѭ, Голяма Носовка - ѫ и Ят - ѣ. Позаинтересувах се и ето на какво попаднах :

На базата на старославянската литература, внесена в Русия предимно от България, се развива църковнославянския език. След буквите Ѩ, Ѭ (отпаднали на руска почва още през 12 в.),отпада буквата Ѫ,(която в руски звучи и се записва като „у”). Изчезват йотираните Ѥ и iA, а буквата Ѧ обозначава звука „я” (даже когато този звук етимологично не произлиза от Ѧ).

Може би това обяснява в частност нещата.

Иначе за шрифта. Отиваш на адрес http://www.shu-bg.net/Fakulteti/pres/webs/...iles/systav.htm, цъкаш върху линката "старобългарски шрифт" и избираш да сейвнеш файла в директория C:\Windows\Fonts (това е по подразбиране. ако не ти е там системната директория за шрифтове, намери къде си я разположила и запази файла там). След като го запишеш. Провери дали го има. Трябва да фигурира под име "Evangelie Ucs (TrueType)". Като се убедиш, че е там, отваряш си Text Writer-а на Open Office и си избираш шрифта между "Estrangelo Edessa" и "Franklin Gothic Medium" - обяснявам го така защото при мене излиза като някакви "краколици" и не се чете нищо, след като го избереш ще се появи като "Evangelie Ucs" и вече можеш да пишеш. Имай пред вид, че сработва само кирилския регистър на клавиатурата т.е. латинските букви не излизат, числа се пишат по старата система - всяко число си има буквичка, която го изобразява. Ако си инсталирала или деинсталирала шрифтове, то желания от теб може да не излезе точно между описаните от мене два, но правилната насока е да го търсиш между E i F.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

На мен не ми излизат никакви старобълг. букви след като си го сложих това evangelie, но както и да е. Аз така си обяснявам нещата с ятовата гласна. Малиий, ако някой ученик ми зададе въпрос като твоя, има да му вадя от девет кладенеца вода. :wors:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

На мен не ми излизат никакви старобълг. букви след като си го сложих това evangelie, но както и да е. Аз така си обяснявам нещата с ятовата гласна. Малиий, ако някой ученик ми зададе въпрос като твоя, има да му вадя от девет кладенеца вода. :wors:

А такааа, на мене ми излизат и на Опън Офис и на Уърд. Прати един скрийн шот да видя.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Малко оффтопик, но проблемите с правописа не засягат само училището. Университетите не са по-назад. Ето и един пресен screenshot, от УНСС. Намирате ли грешката :clap:

Публикувано изображение

Редактирано от Nicky (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

елементарна грешка и пак любимияТ ми плен член :clap:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...