Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Днес ще споделя с вас част от разказ, защото не само грее, но и топли! 

"Някой би казал, че просто остарявам. Че изпитвам носталгия към миналото. Не, не е това! Явно имам проблем с времето, в което живеем. Мога да го обясня по много начини, но не е нужно. Достатъчно е да ви го кажа така: Не харесвам днешните истории! От много малък се радвам на хубавия разказ. На добрата приказка. Предполагам, че с всички е така. Човекът се е развил много, благодарение на това, че е търсил утеха, топла дума. Така са се появили книгите, печатната машина, радиото, телевизора, компютъра, таблета, телефона и т.н. Всичко е заради комуникацията. Заради общуването. В този смисъл, ние май вече живеем в нещо като посткомуникационно време… Време, в което всеки общува предимно със себе си.

Затова в началото на своите мисли искам да поставя една хубава история. Ей така, за да се знае, че хубавите истории са възможни. (В случай, че сте забравили.) Разказва я отец Серафим Алексиев в книгата „Нашата любов“. Става дума за един българин, родом от самоковските села. Той заминал за чужбина, изучил се и се издигнал до професор по медицина в една от най-големите европейските столици. Добил такава известност, че четял лекции из цяла Европа. Бил толкова ангажиран, че нямал време да посети родителите си. Затова веднъж, когато имал работа във Виена, организирал те да дойдат при него. Възрастните хора не били излизали от България, но от любов към сина си решили да преминат и този труден път. Хотелът, в който ги завели придружаващите ги, им се видял истински палат. Заозъртали се наоколо. Не се чувствали на мястото си. Майката била със селска забрадка и груб сукман, бащата с потури. Изведнъж пред очите им се появил синът им – красив, елегантен, изискан. Спуснал се към тях и развълнувано прегърнал майка си, а на баща си целунал ръка. После ги поканил на ресторант, където сам им подавал хляб и ги обслужвал с голямо внимание. Отец Серафим завършва разказа с думите: „Няколко дена се радвал той на родителите си, след което ги изпратил пак за България, за да може да продължи своя далечен и славен път.“

Хубаво ми е да чета тази история. В нея има прекрасно поучение. Радваш се за старците, че са възпитали такова добро дете. Радваш се и за професора, защото си струва такива хора да се прославят. Да искаш да си като тях. Да искаш да си добър като тях. Аз не искам да съм като героите от днешните истории, защото те не са добри хора. Нещо повече. Опитват се да размият доброто и злото. Днес те заминават за чужбина, но не се издигат. Никой не знае за тях. Но те не се държат скромно като известния доктор от историята. Говорят важно, изтъкват се. Два квартала да са обиколили извън границата на България, а излиза, че цяла Европа е в краката им. И дума не може да стане да канят майка си и баща си. Сакън да не ги изложат пред колегите. Сигурно сте забелязали, че днес никой не е от село. Даже и от провинцията не е никой. Сега всички са най-малко от София. Даже някои квартали на столицата са срамни. Най-добре е да си от чужбина, ако ще да е сръбският Димитровград.

из "Последните хубави истории" - Владимир Дойчев

"Стой далеч от сивите хора. Обичат да крадат цветовете ни!" - Дейвид Сант

Топъл, цветен и усмихнат ден! :emoji_natur-85::emoji_natur-65::emoji_natur-67:

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добро утро! :)

Да запалим фенерите за една светла, топла и споделена седмица! <3

"Всичко, което трябва да зная, съм научил в детската градина.
Повечето от онова, което ми е било потребно, за да се науча как да живея, какво да правя, как да се държа, съм усвоил в детската градина. Мъдростта не е горе на върха, където блести заветната диплома, а там, в пясъчника на детската площадка, в предучилищната група.
Ето какво научих там: Делете всичко. Играйте честно. Не удряйте хората. Оставяйте нещата там, където сте ги намерили. Разчистете, ако сте разхвърляли. Не 
вземайте вещи, които не са ваши. Извинете се, когато сте обидили някого. Мийте си ръцете преди ядене. Изчервявайте се. Топлите сладки и студеното мляко са полезни. Живейте хармонично. Научете нещо, измислете нещо, порисувайте, попейте, потанцувайте, поиграйте, поработете — всеки ден по малко.
Всеки следобед си поспивайте. Когато излезете на улицата, внимавайте дали не идва кола, дръжте се за ръцете и вървете плътно един до друг. Бъдете готови за чудеса. Помнете малкото зрънце, посадено в пластмасовата чаша. Корените отиват надолу, а стебълцето — нагоре и никой не знае нито как, нито защо, но ние сме също като него.Дори и златната рибка, и хамстерите, и белите мишки, и растението в пластмасовата чаша умират. Ние също.
И тогава си спомнете книгата за Дик и Джейн и първата дума, която сте научили, най-важната дума в света: ВИЖ. Всичко, което трябва да знаете, е там някъде. Златното правило, любовта и здравословният начин на живот. Екологията, политиката и здравият разум.
Помислете само колко по-добър щеше да бъде светът, ако всеки ден към три часа следобед всички си похапвахме бисквити с мляко, а после лягахме за кратка дрямка. Или ако хората приемат като задължително правило винаги да връщат нещата там, откъдето са ги взели, и да почистват мръсотията, която правят. На колкото и години да сте, когато сте сред останалите хора, е в сила правилото: дръжте се за ръцете и вървете плътно един до друг." 
Робърт Фулам

"Усмивката на лицето на човек е като фенер на вратата на дома – показва, че вътре има душа." С. Хадад  

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Усмивката за мен е най чистото ,искреното и красиво нещо което човека притежава и трябва да използва :) 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Свързани ли са свободата и усмивката?! Тъжен разказ, който ме усмихна днес!

Окото на заека

"Къде е заекът?
Ниският дрезгав глас се понесе из подземието, зави по най-близкия тунел и ехото продължи да обикаля и да се завръща. Отделни думи и срички кръжаха из това подземие от години, срещаха се сами със себе си, преплитаха се противоестествено и образуваха нечестиви сквернословия и благословии, които се сбъдват.
– Къде е заекът?
От тавана се изрониха около два и половина квадратни метра мазилка. Някакъв плужек се отлепи от фаянсова плочка със звук като от целувка и пльокна в една локва.
Двамата бандити знаеха от опит, че когато босът им заговори с този глас, смъртта е близо. При предишното му избухване бяха осемнадесет, не двама.
– Вас питам.
– Заекът… има едно нещо…
– Какво нещо? – от хрипкавия стържещ глас арматурата в бетонните плочи се покри с ръжда.
– Има едно…
– Едно има…
– Едно какво? – този тембър отвинтваше болтове, човек. – Пратих ви да откриете и да доведете любимия ми заек, и след 8 дни с неограничени ресурси, включително хеликоптерен отряд, 6 танка, 14 бели нинджи и 12 черни, се налага да задавам въпроса за трети път. Да го задам ли?
– Не знаем къде е заекът! – двамата бандити се пречупиха психически и едновременно рухнаха на колене и се обляха в сълзи. – Намерихме само едно око! Ето го!
Единият бандит бръкна в джобчето на жилетката си и извади хартийка. Разгъна я с треперещи пръсти. Вътре наистина имаше малко кръгло бяло око със сив ирис. Окото гледаше втренчено, но и игриво.
Босът гледаше окото и окото гледаше боса. Босът първи не издържа и мигна.
– Значи все пак го направи. Вие двамата, станете. Не сте виновни.
Бръкна в сака, който стоеше на пода до стола му, извади две дебели пачки и ги хвърли на горилите си.
– Вземете това като компенсация за неудобството.
– Но… ние не го намерихме.
– Заекът не е бил нито отвлечен, нито откраднат, нито убит. Той сам е пожелал да замине. Когато баба ми го подари на смъртния си одър, тя ми каза: „Този заек не е обикновен. Той ще изпълни всичките ти желания, ще те направи всемогъщ и безсмъртен, ако наистина искаш това, но…” – и изпадна в кома. После излезе от комата и завърши: „Но ако реши да се махне, не го търси повече. Той би дал едното си око за свободата.” След тези думи баба ми си умря окончателно.
Мутрите плачеха, дали от жал за бабата, дали от радост, че са живи и богати. Шефът им плачеше за заека, а окото на заека плачеше просто така." 

Мария Донева


Намерете своята, желана свобода и й се насладете! 

Топъл и усмихнат ден!:emoji_natur-85:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Понякога радостта е причината да се усмихваш, понякога усмивката е причината да си щастлив.
Тич Нат Хан

Хубава тема!

spacer.png


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 минути, Мойра написа:

Хубава тема!

spacer.png

Благодаря ти, Мойра! :*

Когато е слънчево и топличко в душата ти, какво значение има времето навън! :emoji_natur-85:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Някак си много са ми фалшименто, хората, които постоянно на всеки две секунди се усмихват.Често тия усмивки са маниполационни и с не толко добри намерения.И това ми го е доказал богатия житейски опит.Например една клиентка винаги ме посреща с една такава  ,,тоопла сестринска усмивкааа,, и в същото време пуска оплаквания срещу мен, имах кански проблеми заради нея и още няколко недоклатени овце.И на другия ден ме посреща със същата  ,,топла усмивка,, .Аз лично повече ценя искреноста, от колкото постоянно фалшивия хилеш.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 14 минути, franchesko написа:

Аз лично повече ценя искреноста, от колкото постоянно фалшивия хилеш.

И аз ценя искреността и чистотата в отношенията. За жалост напоследък са рядкост!

Фалшивият хилеш не излъчва топлина. И това лицемерие се усеща. Въпроса е за спонтанната, идваща от вътре емоция, която те кара да се усмихнеш. На жест, на текст, на гледка, на постъпка и тн. :) 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Една усмивка...
Не се разделям никога със нея
и силна съм, когато е със мен
дори през сълзи мога да се смея
и слънцето изгрява в мрачен ден.

Една усмивка колко много струва-
приятелство, любов и топлина,
не се продава и не се купува
върху лицата ни е нейната цена.

Не я пестя, раздавам я на воля,
така наказвам злобата и завистта.
Усмихвайте се! От сърце ви моля,
с усмивка ще е по-добър света.

Свилена Димитрова

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 16 минути, bomb creator написа:

Не че нещо той минава и заминава ;)

Не че нещо, но мисля, че е крайно време ТОЙ, да преразгледа отношението си към реалността и да се постарае да стане поне малко по-отговорен! :)Знам, че ТОЙ може! 
Усмихнат и спокоен ден! ;) 


 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Дрехите може би ти са на Шанел, Гучи,

обувките от крокодил, но колкото и скъпо да си облечен, никога не си напълно облечен без усмивка

И разбира се, ако имаш празен поглед

 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 минути, bomb creator написа:

(ай да не размазваме  темата кой какво,благодаря ти)

Не я разваляте!
Изповядайте се, да Ви олекне! ;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Оообичам да пия, да пуша и дааа яям.:)

 

Ето изповядохса.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 32 минути, franchesko написа:

Оообичам да пия, да пуша и дааа яям.:)

Бе май, други бяха любимите глаголи с три букви. :giggle1:
 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 44 минути, Meri Meri написа:

Бе май, други бяха любимите глаголи с три букви. :giggle1:
 

Не знам.Само за четвъртия глагол се сещам.:)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, franchesko написа:

Не знам.Само за четвъртия глагол се сещам.:)

Аз па, само него забравих. :D 

 

1951495_824_.jpg

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 часа, acnekt написа:

никога не си напълно облечен без усмивка

А ти днес нАпЪлно ли се облече? ;) 

14.05.02.jpg

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 часа, Meri Meri написа:

Аз па, само него забравих. :D 

 

1951495_824_.jpg

Еми записвай си:):) Аз имам специялен тефтер за такива важни ангажименти

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 1.04.2019 г. в 21:03, Meri Meri написа:

Силата на усмивката! :emoji_natur-85:

Усмивката – чиста и сърдечна, непорочна и слънчева! 

Аз обичам усмивките! А ти? Обичаш ли усмивките?

Усмивката е форма на любезно отношение, израз на доверие и внимание.

Днес нещо те стопли! Днес нещо те зарадва! Днес си щастлив!

Сподели своите усмихнати мисли и преживявания!

След темата кръчма, в която пияниците си раздаваха виртуално алкохол, сега е на път да се реализира и наградата усмивка по радиото.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 8 минути, franchesko написа:

Еми записвай си:):) Аз имам специялен тефтер за такива важни ангажименти

Абсолютно си прав, да му се незнае! Кой не помни записва! Само да не забравя къде съм го записала пък! :lol6:

Усмихнат поздрав за всички! :guitar11:

 

преди 2 минути, аm-аm написа:

След темата кръчма, в която пияниците си раздаваха виртуално алкохол, сега е на път да се реализира и наградата усмивка по радиото.

По-добре радио усмивки, отколкото студенина и излишна съпротива и неприемане на другия, мисля! ;)  

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

По-добре богат, красив и умен, отколкото глупав, грозен и беден. И какво остава да се доказва? Това е като призивът да се пести вода - онези, които и без друго я пестят, ще отбележат деня като я пестят. Онези, които не я пестят, няма да я пестят и да има тема посветена на това. Във форума има много кухи парчета, които ще си останат същите дебили, със същия индекс на телесна мазнина и интелект.

И нещо съществено, което ти убягва - това да бъдат дебили с определен индекс на мазнина и интелект е в основата на това да бъдат щастливи. По същия начин, по който теб те прави щастлива да се усмихнеш на някой непознат и той да ти отвърне. Затова има един израз "за ценители", който се превежда като "само за хора с много специфичен начин на мислене, който почти сигурно няма да ти хареса на теб случайно нахендрил се минувачо на моя интелектуален ексхибиционизъм". Темата ти е за ценители. Също като моята "Залязва ли бавно или бързо интелектът във форума". Не се пише лесно в такива теми, даже се отбягват.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 минути, аm-аm написа:

Темата ти е за ценители. Също като моята "Залязва ли бавно или бързо интелектът във форума". Не се пише лесно в такива теми, даже се отбягват.

И какво?! Ти от кои си? Ти си изборите който си направил, нали!? 
Аз съм свободна в изборите си и вече съм го казала, който не трепти в моята честота е свободен, като мен да си направи своя избор. Едно е да изкажеш мнение, друго е да го налагаш с цената на всичко?
Въпроса тук е за онези малки жестове от непознати, който те стоплят. Като примерно да си разпилееш носенето и някой случаен минувач да ти помогне, да си на кафеавтомат и да разбереш, че монетата ти изпада, оглеждаш се и пак "непознатия" протяга ръка с монети и спасява положението, нищо, че няма да го видиш отново и тн. Е мен това ме топли и усмихва! И колкото пъти се сетя за подобни случки, пак и пак се стоплям и усмихвам. Защо?! Защото това ми липсва в ежедневието, защото съм израстнала съм в среда на взаимопомощ и справедливост, и ме боли, че е все по-рядко срещани.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 часа, Meri Meri написа:

Въпроса тук е за онези малки жестове от непознати, който те стоплят. Като примерно да си разпилееш носенето и някой случаен минувач да ти помогне, да си на кафеавтомат и да разбереш, че монетата ти изпада, оглеждаш се и пак "непознатия" протяга ръка с монети и спасява положението, нищо, че няма да го видиш отново и тн. Е мен това ме топли и усмихва! И колкото пъти се сетя за подобни случки, пак и пак се стоплям и усмихвам. Защо?! Защото това ми липсва в ежедневието, защото съм израстнала съм в среда на взаимопомощ и справедливост, и ме боли, че е все по-рядко срещани.

Малките жестове са си малки жестове.Повечето хора, ги правят те да се почустват по-добре, не ти.Защото като стане въпрос за ,, малко по-големи жестове и всеки включва задна,, и предпочита да си пие пиенето някъде, или да си цъка у фейсбука, от колкото да помогне.Няма вечни приятели, има вечни интереси.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, franchesko написа:

Малките жестове са си малки жестове.Повечето хора, ги правят те да се почустват по-добре, не ти.Защото като стане въпрос за ,, малко по-големи жестове и всеки включва задна,, и предпочита да си пие пиенето някъде, или да си цъка у фейсбука, от колкото да помогне.Няма вечни приятели, има вечни интереси.

Който е научен да споделя и дава, независимо непознат или приятел, ще помогне, ако е във възможностите му. Въпроса тук е точно за такива действия, те и затова топлят. :) 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 22.05.2019 г. в 5:41, Meri Meri написа:

Който е научен да споделя и дава, независимо непознат или приятел, ще помогне, ако е във възможностите му. Въпроса тук е точно за такива действия, те и затова топлят. :) 

Независимо че понякога са неправилно разбрани.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...