Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Латино танци(самба,румба,ча-ча....)


Препоръчан отговор


Регетон

jacket_l.jpggangsta,mini,pic.jpg1330995hector_elbambino_300x241a.jpgp.jpgzionylennox3ql.jpg

  • Регетон (Reggaeton - англ, Regueton - исп.) е денс музика, която добива популярност средлатиноамериканските младежи в края на 90-те години на 20 в. и се разпространява към Северна Америка и Европа през последните няколко години. Регетонът слива ямайска музика с реге звучене с латиноамериканските стилове "бомба" и "плена", както и с хип-хоп. Пеенето пък предимно представлява рапиране на испански.
    Въпреки че регетонът е силно повлиян от хип-хопа, би било погрешно да твърдим, че регетонът е испанска или латино версия на този жанр; регетонът има свой специфичен ритъм и звучене, за разлика от латино хип-хопа, който е просто хип-хоп записан от изпълнители с латиноамерикански произход. Отличителната черта на регетона е ритъма Dem Bow, който който носи името на песен на Shabba Ranks от средата на 90-те. Той представлява уникален микс, в основата на който стои ударен ритъм, обогатен с елементи на тринидадската "сока" музика, меренге хип-хоп, електронна и денс музика.
    За произхода на регетона има две теории - едната го свързва с Панама, а другата - с Пуерто Рико. Едно обаче е сигурно - първите записи на реге са правени в Панама през 70-те г. Регето пък пристига в Латинска Америка с ямайските работници, които работили на строежа на панамския канал в началото на 20-и век.
    Изпълнители като El General, Nando Boom, Black Apache се смятат за първите рага диджеи от Панама. El General се определя като един от отците на регетона, заради неговите миксове на ямайско реге в латино вариант.
    Междувременно, през 80-те, пуерториканският рапър Vico C издава испаноезични хип-хоп записи в своята страна. Неговите касети с реге и хип-хоп помагат за разпространението на звученето на регетона. Към този момент двете основни влияния в жанра вече са обособени, както и двете държави-производителки.
    През годините, жанрът получава разнообразни наименования - Melaza, musica underground, reggae de Puerto Rico и др. Повратна точка в историята на регетона е появата на изпълнителя Shabba Ranks, който записва песента си Dem Bow в началото на 90-те. Ритъмът и звученето на тази песен стават в крайна смета основата за по-нататъшното развитие на жанра, който пък за момента започва да се подвизава с името Dem Bow.
    Името "регетон" получава признание в средата на 90-те гoдини, а ритъмът Dem Bow си остава основна черта на жанра. Според слуховете, името е създадено в Пуерто Рико за обозначаване на хибридния звук, резултат от годините смесване на различни жанрове.
    2004-а е годината, в която регетонът постига масово разпространение в Съединените Щати и привлича вниманието на останалите "западни" държави. Заслугата за този факт е на N.O.R.E., който издига регетона до върховете на класациите със своя хит Oye Mi Canto, а след това Daddy Yankee издава албума Barrio Fino, включващ сингъла Gasolina. Друг изпълнител, допринесъл за популяризирането на стила в Европа е Don Omar с песни като "Pobre Diabla" и "Dale Don Dale".

Бачата

1464_con_aventura-1.jpg

  • Бачата е музика и танц, които произхождат от провинциалните части на Доминиканската Република. Темата им обикновено е романтична, като най-често обсъжданите проблеми касаят разбитото сърце.

    Музиката е в такт 4/4. Бачата се развива от, и все още има близка връзка с, панлатиноамериканския романтичен стил на име "болеро". През годините, тя е повлияна и от меренгето и от редица латиноамерикански стилове в китарата от Куба, Пуерто Рико, Мексико и Колумбия.

    Произлизаща от традиционната латиноамериканска китара, бачата се появява през 60-те г. на 20 в. Тъй като радиостанциите запълвали ефира със салса и меренге, изпълнителите на бачата били принудени да развият своя собствена система за създаване и разпространение на тяхната музика. Първият официален запис на бачата е нарпавен през 1961 г. от Jose Manuel Calderon на неговите сингли "Borracho de amor" и "Que sera de mi". През 1992 г. Хуан Луис Гуера спечелва наградата Грами със своя албум "Bachata Rosa" и така бачата получава международно признание. Широкоразпространената бачата се изпълнява на електрически инструменти и е богата на виртуозни изпълнения на китара. Тя в повечето случаи е по-бърза от своите предшественици и предизвиква силно желание за танцуване. През последните години, доминиканската национална телевизия излъчва многобройни състезания по бачата, които допълнително я популяризират.

    Танцът бачата представлява поредица от прости стъпки, в резултат на които се получава движение напред-назад или настрани. Истинският му дух обаче се проявява в чувствените движения на ханша и тялото.

    В настоящия момент, вероятно най-известната по целия свят група, изпълняваща бачата, е Aventura от Доминиканската република, а сингълът им "Obsession" стигна до върха на музикалните класации както в Северна и Южна Америка, така и в Европа. Други популярни изпълнители на бачата са Antony Santos, Monchy y Alexandra, Raulin Rodriguez и др.

Салса

salsa.jpgsalsa-romantica-027.jpgsalsa.gif

  • Музиката салса е резултат от смесването на карибски, африкански и латиноамерикански ритми. Тя се е появила в САЩ през 60-те години на 20 век. В този период към Ню Йорк се е насочило голямо количество карибски емигранти, основно кубинци и пуерториканци, бягащи от тежкия режим в техните страни. Мечтаейки за своите си ритми те продължили да правят афро-карибска музика, но някакси я нагодили към начина на живот в големия град. Така се смесили звуците от Куба - Son Montuno, Guaguanco, Mambo, Cha Cha, пуерториканските - Plena, Aguilnaldos и Bomba и северноамериканския джаз. В началото салса била популярна само сред ограничен кръг от слушатели - латиноамериканското общество. След като през 1973 година излиза филма "Салса" музиката се разпространява и сред останалото американско (и не само) общество.

    Неподправената салса е много спонтанна и сложна музика, а танцът е жив и сексапилен. Той може да бъде доста бавен или наистина бърз, а и ритъмът може да се променя по време на песента. През 70-те години благодарение на изпълнителите от Куба, Венецуела, Пуерто Рико и Панама салсата се разпространява по целия свят, като става популярна сред хора от всички класи.

Салса стилове

  • Колкото хора транцуват салса, толкова са и стиловете. Така е, защото салса е от т. нар. социални танци - тя е напълно свободен танц, без правила, без стандарти, които трябва да се спазват. Въпреки това обаче, в различните части на света са се обособили различни стилове. Те се отличават по между си по стъпките и движенията на тялото. Ето кратко описание - доколкото думите позволяват - на някои от тези стилове:
    Cuban style-Още известен и под името "Casino salsa", кубинският стил се отличава с изключително сложните движения с ръце. Вероятно поради някакви генетични причини, кубинците изглежда се раждат с изключително гъвкави стави, които им позволяват да изпълняват тези сложни финтове ;) По някакъв начин техните завъртания като че ли не се съобразяват с геометрията на човешкото тяло! Тъкмо ще си помислите, че някое завъртане просто няма да се получи и те ще направят нещо още по-замотано. Главата ви ще се замае не само от плетениците с ръце и шеметните завъртания, но и от ритмичното и много секси движение на тялото.
    Miami style-Този стил е рожба на кубинския стил. Създаден от хилядите преселили се в Маями кубинци, с годините той е придобил свой собствен характер. Основната разлика, която ще ви впечатли, е безукорното спазване на ритъма.
    NY Style-В Ню Йорк се е родил един уникален стил в салсата. Наред с LA стила, той е един от най-популярните стилове из цял свят. Той е превзел почти всички събития, свързани със салсата - от дискотеките и клубовете до фестивала Bacardi Fest в Пуерто Рико и West Coast Salsa Congress в щатите. Причината за популярността на този стил е че той изглежда страхотно. И по-точно, той кара жената да изглежда страхотно. Движенията са стилни и жената винаги е в центъра на танца. Момичетата го обичат заради вниманието, което получават, а на мъжете им харесва защото когато партньорката им изглежда добре и те изглеждат добре! Всеки танц, при който двойката изглежда красиво, неизбежно е обречен на голяма популярност. От друга страна, движенията - или както ги наричат в Ню Йорк - поредиците от завъртания, са лесни и ефективни. За разлика от засуканите пируети на LA стила, тук фигурите са изчистени и стъпките са лесни. Точно в тази проста елегантност е душата на танца.
    Две основни неща отличават Нюйоркския стил от кубинския. Тук двойката през повечето време танцува на една линия, като партньорите постоянно си разменят местата създавайки динамично напрежение по между си. От друга страна кубинската салса включва много кръгови движения, при които двамата постоянно обикалят един около друг докато изпълняват различни завъртания. Другата разлика е във фигурите - докато кубинската салса включва предимно сложни завъртания и трудни движения с ръцете, при Нюйоркския стил движенията са бързи и лесни. Още повече, NY style е изпълнен с много пируети както за жената така и за мъжа. Тези завъртания понякога стават толкова светкавично, че се превръщат в същинско зрелище, което кара публиката да настръхне.
    NY style on 2 (Salsa-mambo)-Една от уникалните техники при Нюйоркския стил е танцуването "на 2". Ритъмът на салса е от 8 такта и нормално броим: "едно, две, три, пауза, четири, пет, шест, пауза". Когато правим първата стъпка на първия такт казваме, че танцуваме "на 1". Когато правим първата крачка на втория такт - танцуваме "на 2".
    В Ню Йорк се танцува предимно "на 2". Когато запонете да танцувате по този начин се налага да пренастроите из основи ритъма на цялото си тяло. Трябва внимателно да следите за втория такт в музиката и да научите тялото си да следва именно него. С този различен стил ще се насладите на един напълно нов поглед поглед върху музиката и танца.
    LA style-Както подсказва името му, този стил се е обособил в Лос Анджелис. Той е разнообразен, елегантен и чувствен - накратко, това е един от най-популярните стилове в салсата днес. LA style включва в себе си множество елементи от различни танци - от кубинската и NY салса, джаз, суинг и дори от балните танци. На базата на тези мотиви съвременните изпълнители са изградили напълно уникален стил. При основното движение мъжът и жената са разположени с лице един към друг и се движат напред-назад в една линия. Всички фигури се извършват в тази позиция (за разлика от кубинския стил, при който всичко става докато двамата в двойката обикалят един около друг). Подобно на предишните стилове, и тук повечето от движенията са адски секси и изключително пищни с много навеждания, завъртания и падания - предостатъчно да замаят всеки зрител.
    Lady's style-Жените поемат инициативата, те ухажват и прелъстяват, те танцуват, а мъжете се любуват на неизмеримата им грация и красота. Това е още един аспект на салсата, който носи наслада за окото и душата.
    Rueda-Руеда просто означава "колело". Това, което прави руедата уникална е, че танцуването става в "колело", в група, като участниците често си разменят партньорите чрeз много и сложни фигури. Всички фигури си имат имена и се обявяват от водещия руедата, понякога в много бърза последователност. За много от фигурите има и знаци, за да могат да се танцуват в шумната обстановка на клубовете. За страничния наблюдател този танц може да се стори зашеметителен със сложността си и подобието си с един организиран хаос. За щастие, той е толкова лесен, колкото и всеки друг танц по двойки. Руедата може да е съвсем малка, състояща се само от две двойки или голяма, колкото позволява свободното пространство, включваща стотици двойки. При липса на място може да се танцува и руеда в руеда. Тази форма на салсата датира от 50-те години, когато се заражда по улиците и в домовете в Куба.
    На 24 юни 2001 г. в Маями, Флорида бе направена най-голямата в историята руеда, която бе записана в Книгата на Гинес. В нея участват 172 двойки от различни салса школи в САЩ, които танцуват в парк Bayside, около голям фонтан.

Фламенго

flamengo.jpgdans08.jpgflamenko.jpg

  • Фламенко е народното изкуство на Испания, всъщност то е цяла култура. Исторически фламенкото винаги е било музикален отдушник на бедните и подтиснатите. Неговата традиция се предава от уста на уста. Всеки изпълнител е свободен да прави свои вариации върху тази основа.

    Фламенко е тристранно изкуство, което включва пеене, танцуване и свирене на китара едновременно, както и допълнителни средства за подсилване на ритъма (кастанети и др.), които пък сами по себе си се считат за отделна форма на изкуство. Има стотици видове фламенко, които имат различни имена като seguiriyas, soleares, alegrias, malaguenas, fandangos, zapateado, rondena и др. Всеки от тях има собствена мелодия, ритъм и хармонична структура, както и характерно настроение.

    Изглежда че това, което в последствие е било наречено фламенко е съществувало още през 16-ти век. Песента фламенко (или както още е известна - cante) включва синтез от поне четири култури: циганска, арабска, еврейска и испанска (на коренното население на Андалусия). Първите три се обединили при преследването, което последвало изгонването на арабите през 1492. Фламенкото вероятно е било създадено чрез сливането на cante на испанските цигани с туземската фолк музика. Акомпаниментът на китара се появява по-късно, въпреки че е отбелязан от пътешествениците още през 18 век. Андалусийските фолк песни в миналото били акомпанирани от различни инструменти включително бандура, виола и тамбура, но сега китарата започва да доминира.

    Фламенко става публично изкуство през втората половина на 19 век когато започва да се изпълнява в заведенията. Първото такова място е в Севиля през 1842 година, но то не привлякло почти никакво внимание. Обаче през 1860 година подобни заведения се появяват из цяла Испания, дори в Мадрид. Така хора от всички класи гледали изпълненията. Тогава фламенко-групите се състояли от един или двама певци, три или четири жени и двама мъже танцьори и акомпанимент от две китари. Втората половина на 19 век била зрялата възраст на фламенкото. По това време изпълненията на китара станали невероятно популярни. Тогавашните добри китаристи трябвало да знаят как да акомпанират на много различни видове песни и танци, и да могат да следят стиловете на различните певци. С течение на времето, докато певецът си останал водещата фигура, китаристът престанал да бъде само помощник. Имало голямо търсене на добри китаристи, състезанието помежду им било яростно. В своята надпревара китаристите въвели нови техники, които понякога били доста странни, като например свирене с ръкавица на едната ръка или с китарата държана над главата. Но заведенията поощрявали само изящните китаристи, един от които е Ramon Montoya (1880-1949), който се смята за основател на модерния стил фламенко със соло китара.

    Великите дни на заведенията за фламенко преминали и до края на века те направо изчезнали. Годините до 1936-та са времето на театралното представяне на фламенкото с тогавашните "Opera Flamenca" и "Flamenco Ballet". Вкусът на обществото се изменил към по-нежните гласове, като този на Antonio Chacon, и по-леките стилове. Това е времето на най-великите певци на фламенко - Chacon, Torre и др, както и на истинските китаристи - Javier Molina, Ramon Montoya, Manolo de Huelva и Perico del Lunar.

    Втората световна война и последвалата гражданска война в Испания направили четиридесетте години на 20 век неблагоприятни за изпълнителите на фламенко, с малко възможности за платени изяви, освен в Америка. През 50-те интересът към фламенко отново се появява с възможности за някои по-сериозни изяви. Фестивалите в Кордоба, Херес и Малага в края на 50-те стимулирали обществения интерес и окуражили новото поколение артисти.

Китара

  • Може да се каже, че модерната фламенко китара е пръв братовчед на класическата китара. И двете имат еднакъв произход и се произвеждат ръчно по един и същи метод. Все пак фламенко китарата определено има различен звук и собствен стил за свирене, които се постигат чрез използването на различен вид дървен материал за изработка на тялото и различните размери и пропорции. Класическата китара обикновено се прави от палисандрово дърво, а горната й част е от кедър или смърч. Традицлионната фламенко китара е изцяло направена от кипарис и по принцип има по-лека конструкция, което пък й дава по-лек звук. Смята се, че фламенко китарата е изобретена от Antonio de Torres през 50-те години на 19 век. Основните й характеристики, описани от Torres през 1867, са 6-те струни, настройвани чрез дървени ключове и малко по-малкото тяло от това на класическата китара, както и използването на испански кипарис за задната част и страните на китарата. Те са от много тънко дърво, което е причина за характерния звук на фламенко китарите. Вътрешната конструкция е по-проста от тази на класическия модел. Струните са по-близко за по-бързо свирене, а грифа е по-тесен. Смята се, че повечето характеристики на фламенко китарите са били породени от нуздата инструмента да бъде колкото се може по-евтин. Има нещо вярно в това: китаристите по принцип не са били особено богати. В последно време фламенко китарите претърпяват известни модификации - вече имат по-големи размери, а по-често се използва клен отколкото кипарис.

Редактирано от neck (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Между другото аз по - отвратителна музика от РЕГЕТОН не съм чувал. Да живеят каубойците от старите филми! angry.gif

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Дам, румба, самба, ча-ча, ламбада...давайте де ;)

Нямаш проблем за тебе винаги :clap:

Румба

qq43.jpgRumba.jpg

  • Самото име румба е сборно понятие за ралични ритми и танци. Съществуват два източника на танците:
    Испания и Африка. Най-голямо развитие те са получили в Куба.
    Първоначално румбата се е изпълнявала на бърз ритъм, със силни и гъвкави движения на бедрата, раменете и корпуса.
    В САЩ танцът прониква през 30-те години, но е модифициран в т.н. "Сон", с по-бавен ритъм , без дивата свобода на движенията в Румбата.
    В Европа румбата се е появила благодарение на ентусиазма и блестящата интерпретация на Pierre Lavelle - английски преподавател на латиноамерикански танци. Той посетил Хавана през 1947г и се оказало, че кубинската румба се е изпълнявала акцентирайки върху удар "два", а не на "раз", както в американската румба. Pierre Lavelle представил истинската "кубинска румба", която след дълги спорове била официално призната и стандартизирана през 1955 г.

    Румба е бавен танц, който се характеризира с чувствени, изпълнени с любов движения и жестове и се явява интерпретация на отношенията между мъжете и жените. По време на танца винаги има елемент, когато партньорката "дразни" партньора и след това избягва; мъжът наново събланява, а партньорката го изоставя, стремейки се към друг. Другия партньор, в случая, е зрителя

Ча-Ча

cha.jpg57015.jpg

  • Танцът Ча Ча е сравнително млад танц. На съревнованията са започнали да го изпълняват по-късно от останалите латиноамерикански танци.Той е образуван от румба и мамбо, и благодарение на своята простота и оригиналност бързо става популярен. Появяват се и модификации на този танц, което пък позволява той да бъде изпълняван по различни начини.

    Днес Ча Ча се танцува в ритъм 120 удара в минута. Стъпките се правят на всеки удар, със силно движение на бедрата, колената се изправят на всеки удар. Танцът се състои от три бързи и две бавни стъпки на два и три удара. Партньорите могат да танцуват Ча Ча напред и назад, или от едната на другата страна. Двойката често се разделя, партньорите танцуват лице в лице и често повтарят движениата един на друг. Те трябва да предадат весел, безгрижен и освободен характер на танца.

Самба

tin37403.jpghero_4.jpg

  • Историята на самбата - това е история на сливането на африканските танци, дошли в Бразилия с робите от Конго и Ангола, и испанските и португалски танци, принесени от Европа от завоевателите на Южна Америка.

    Вариант на самба, под името Carioca (от Рио де Жанейро) става известен във Великобритания през 1934. Той се изпълнява от Фред Астер във филма "Flying Down to Rio", неговия първи филм с Джинджър Роджърс.

    Повишено внимание към самбата в Европа се е появило през 1950г, когато от нея се е заинтересувала принцеса Маргарет, която е играла водеща роля в Британското общество. Самбата е била стандартизирана за международното изпълнение на Pierre Lavelle през 1956г.
    Танца в съществуващата съвременна форма все още има фигури с различен ритъм, и това показва многостранния произход на танца: например ботафога (Boto Fogo) изпълняван в ритъм "1 & a 2" - в "четвърт удар", а Natural Rolls в по-простия" 1 2 &", в "половин ритъм".

    Самбата често е наричана "южноамерикански валс". Ритъмът на самбата е много популярен и леко видоизменен, образува новите танци - ламбада, макарена. Истинския характер на самбата - това е веселие и флирт, заиграване друг с друг, съпроводено с неприлични движения на таза с различни интерпретации.

Пасо Добле

pasodoble4.jpgpaso150.jpgwhisk-man.jpg

  • Името "Paso Doble" на испански език означава "двойна стъпка" и е свързано с маршовия характер на танца на удар "раз, два" или "леви, десни".

    Пасо добле е един от многото испански танци, свързани с различните аспекти наиспанския живот. Частично пасо добле е основан на боя с бикове. Танцьорите изобразяват тореадора и неговия плащ.

    Танцът най-напред е бил изпълнен във Франция през 1920 г. Той става популярен в вишето парижко общество през 1930г, затова и много от стъките и фигурите имат френски имена.
    Основното, което отличава пасо добле от другите танци е позицията на тялото с високо повдигнати гърди, рамената отпуснати, фиксирана глава, в някои движения наклонена напред и надолу. Различните движения могат да се интерпретират като битка между два бика.

    Пасо добле е типично мъжки танц, в който основния акцент е върху движенията на партньора-тореадор, а партньорката, както в стандартните танци просто го следва и играе ролята на плащ.

Джайв

picture.jpg

  • Джайв е много бърз и изискващ много енергия танц. Това е последния танц, който се танцува на съревнованията, и танцьорите трябва да покажат,че не са се уморили след първите четири танца.
    В самото начало, през 1927г, танцът е бил предимно младежки. По старите танцьори не са го одобрявали и се опитвали да го забранят поради неговата непрогресивност: той се е танцувал на място, което пречело на другите танцьори, движещи се по линията на танца. Танцът остава младежки и впоследствие, видоизменяйки се в Swing, Boogie-Woogie, Be-Bop, Rock, Twist, Disco and Hustle.


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Браво, neck ;) обожавам латиното и като музика, и като танци ....... С тая тема ме върна години назад, когато учих тези танци - не всички, но повечето...... Харесвам ги, понеже в тях има страст, свобода, чувство........ Обожавам ги. Не съм много печена, пък и вече минаха около 5-6 години, в които сериозно не съм се занимавала, ама да кажа и някой друг съвет, а?.......За салсата по-специално, понеже е и най-разпространена.

Крачетата възможно по-ниско до пода. намалява опасността да ритнеш глезена на партньора, а това е супер болезнено.

Танцувай, сякашл никой не те гледа.

• Гледай в лицето партньора/партньорката докато танцуваш. Създава се една близост, скъсява се дистанцията м/у партньорите, което се отразява и на качеството на танца

• Може да не се усмихваш постоянно, но поне се опитвай да се усмихваш от време на време.

• Колкото по-бърза е музиката, толкова по-малки трябва да са стъпките. При по-бавна музика - съответно по-големи и плавни движения.

• Тялото трябва да бъде изправено по време на танца. .

• Наведи се леко напред - това е нормалната поза и за двамата танцуващи.

• Движението на ханша е резултат от правилното движение на краката, а не отделно движение. Не преувеличавай движението на ханша, за да не изглеждаш странно.

• Първо стъпвай на пръсти

И нещо важно - истинските салса танцьори не спазват стриктно стъпките. Всеки добавя по нещо от себе си и именно това прави танца толкова неповторим. Затова са се обособили и толкова стилове по света. Залагайте на секси движенията :clap:

Редактирано от chain_reaction (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Меренге

baile4.jpgbaile2.jpgstat4.jpg

  • Меренге е латиноамериканска музика, един от многобройните ритми популярни в наши дни в страните от Карибския регион, а също така и бърз танц. Меренге има повече от стогодишна история, но видът, в който го познаваме днес, съществува сравнително от скоро. Промените във времето са дълбоки - от фолклорна музика меренге се превръща в комерсиално направление; съответно променили са се и текстовете и маниера на изпълнение. Тази музика и танц отдавна са излезли от пределите на своята родина и са стигнали до САЩ и Европа, отчасти благодарение на това, че голям брой от изпълнителите живеят именно там.

    Странна смесица от африкански и латиноамерикански музикални традиции, меренге не прилича на останалите карибски ритми като салса, кумбия, мамбо, сон, калипсо. Привлекателното в него е веселото звучене. Много хора признават, че при звука на меренге много трудно могат да останат на място.

    Ако искате да свирите меренге, ще ви трябват поне още четирима приятели за петте характерни инструмента - тамбура, гуира, саксофон, акордеон и тромпет. Да не забравяме и поне един гласовит певец. Гласовете на жителите на карибския регион придават на песните меренге особен колорит. "Карибските гласове" се отличават с височина на тона, като трудно се познава от пръв път дали пее мъж или жена. Изпълнителите не винаги притежават неповторими вокални данни, но приятният тембър на гласа компенсира тяхното отсъствие.

Танцът меренге

  • Меренге е един от най-динамичните латиноамерикански танци. Той естествено се танцува по двойки в такава близост, че непознатите стават приятели за броени минути. Има различни начини за танцуване на меренге. Може да се танцува самостоятелно или по двойки, близко прегърнати или по-раздалечени (когато някой се стеснява).

    МЕренге не е спортен танц. Затова в него няма нужда да правите резки движения, неуместно изглеждат и заучените предварително фигури, изпълнявани механически. Колкото по-естествено се движите толкова по-добре изглежда отстрани. Импровизирайте колкото може повече и спазвайте единственото изискване - не изпускайте ритъма. Именно затова меренге е много популярен танц в нощните клубове и дискотеки - защото не е нужно човек да е професионалист, за да го танцува.

Съвсем малко за историята на меренге

  • За произхода на меренге съществува спор. Ето трите основни версии за възникването му:

    1. Първото меренге съчинил и изпълнил Хуан Батистута Алфонсека, доминикански композитор, диригент на военни оркестри и автор на първия химн на Доминиканската република (Flerida de Nolasco)
    2. Първото меренге прозвучало като триумфална мелодия след битката при Таланкере (1844 г.), където доминиканските войски победили хаитяните.
    3. Меренге произхожда от разпространената по онова време кубинска мелодия на име "упа" (upa habanera). В Доминиканската република упа пристига от Пуерто Рико в средата на миналия век.

    В началото на 20-и век възникнало движение за възраждане и утвърждаване на меренге. За целта текствоете, съпровождащи музиката, трябвало да се избавят от вулгарните изрази. Успех бил постигнат през 1930 г., когато Рафаел Трухильо, кандидат вицепрезидент, поканил за своята предизборна кампания оркестри, които изпълнявали традизионно меренге. Значителна роля в популяризацията на меренге имало и радиото.

    Така меренге отново завладяло народните симпатии. По същото време музикантите с класическо образование правели опити да разнообразят мелодията да съчинят прилични текстове. Възникнали трети вариант на танца - памбиче (от Palm Beach), който бил изкривен от танзувалните възможности на американските моряци (в 1916-1924 г. територията на Доминиканската република била окупирана от американски войски).

Възникване на танца

  • Меренге стремително завладява симпатиите на доминиканското общество и постепенно измества няколко други ритми като тумба например. Тумба бил доволно сложен танц, изискващ значителни физически усилия. Относителната простота на меренге бързо превзела привържениците на тумба.

    В онези времена, танцът меренге представлявал в общи линии следното: мъжът и жената, прегръщайки се извършвали движения в различни посоки и се въртели наляво и надясно. Това се наричало "салонно меренге" (merengue de salon) и в него партньорите никога не се разделят. Съществувал и друг вариант на този танц - "меренге с фигури" (merengue de figura), където танцуващите правели множество "украшения" на движенията, но и в този случай партньорите не се разделяли.

Редактирано от neck (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз пък винаги съм предпочитала стандартните танци пред латиноамериканските. Английски валс, виенски валс, фокстрот, куикстеп и танго са ми любимите, може би е заради музиката. :clap:

Редактирано от yvsot (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Аз пък винаги съм предпочитала стандартните танци пред латиноамериканските. Английски валс, виенски валс, фокстрот, куикстеп и танго са ми любимите, може би е заради музиката. :clap:

Ако те интересува мога ифно да потърся само кажи :clap: и готово cool.gif

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

През 50-те години на ученическите "танцови забави" се танцуваше румба, танго и валс.Тангото и валса се танцуваха така както и сега се танцуват а румбата - две стъпки напред и една назад / като хорото

"Елено Моме"/.Като поканиш момиче имаше лаф:"да го танцим на двойните".Оркестъра,от ученици,се състоеше от акордеон,тромпет ,китара и барабан+чинели.Музикантите ,чули не дочули мелодията по някоя "черна радио станция" свиреха фалшиво но с интусиазъм.В репертуара задължително влизаше "Румба Негро","Сагапо","Безаме мучо" и т.н.Интересни са местата където се провеждаха забавите.. но става много извън темата.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Много хубава тема!

Обожавам да танцувам! Преди ходих на състезателни танци, около 7 години. А тази година няколко месеца ходих на Салса. От латино танците харесвам най-много румба, защото е чувствена и пасо добле, защото е страстно. Салсата също е много добра!

От стандартните танци английският валс и тангото са ми е любими.

Ето още едно място, където човек може да се забавлява страхотно: http://www.redsalsateam.net/

А ето и малко висш Salsa пилотаж:

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

МАМБО

mambasg3.jpg

mambo2ye4.jpg

mamba3kh1.jpg

mamba4bm6.jpg

ЧА-ЧА

chachani9.jpg

САЛСА

salsarc1.jpg

ПС.Това са само картинки.Ако искате саите можете да го намерите ТУК!!!

Редактирано от neck (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Като тренирах, любимите ми танци бяха самба, виенски валс, джайв и куик-степ:clap:

Обожавам спортните танци и ако не живеех в този малък, смотан град, можеше и да стане нещо от мен!хъх

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Като тренирах, любимите ми танци бяха самба, виенски валс, джайв и куик-степ;)

Обожавам спортните танци и ако не живеех в този малък, смотан град, можеше и да стане нещо от мен!хъх

Ами от къде си и къде тренираш има някакво значение, но не е решаващо. На първото съзтезание, на което участвах, тогава бях D клас, стигнахме с партньорката до финал. Там ни класираха на 6-то място защото треньорката ни беше млада и не беше известна. Нея много я беше яд, но в тези спортове където има жури и няма количествени резултати, всичко е субективно.

Пък после като се почна една... Важно е колко труд си вложил и колко се забавляваш. Спомням си, че преди едно международно съзтезание ходихме на лагер-школа (тогава така им викахме по пионерски) и танцувахме по 7 часа на ден. Имах страхотни пришки на краката. Но както казват боксьорите "Повече пот в залата, по-малко кръв в боя" - на съзтезанието станахме трети, като на латино бяхме първи. В крайното класиране първи бяха домакините от Бургас ;), втори някакви чужденци, даже не си спомням каква националност. Ех, спомени... Сега на стари години ми остана само да ходя по дискотеките и "мръснишки" да гледам мнадите гаджета, че ако танцувам, ще ми се смеят. Майтапя се. :yanim:

Редактирано от kayovas (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • 1 година по-късно...

много се радвам че има хора които толкова се интересуват от латино музика незавсимо, че е в различни стилове..латиното особенно бачата и меренге са най-страстните танци а за салсата няма какво да се говори там всичко опира до разбиране с кавалера и правилното му водене.От една година вече се занимавам с латино танци предимно салса(casino style) ча-ча и малко бачата и меренге записах се предимно поради любопитство,но сега доста се запалих,ни имам малък проблем без кавалер съм и всеки път ми е трудно да провеждам нормални тренировки ако някой има интерес и се занимава с това ще се радвам мн да ми пише.На 19 год. съм и се казвам Илияна ще очаквам някой да пише на имейла ми [email protected] при интерес мога да пратя и снимки.. ;):) ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА НА ВСИЧКИ :yanim:

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • 1 месец по-късно...

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване