Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


преди 3 часа, Shiniasu написа:

Има ли илюзорно съзнание? Човекът е този, който може да се заблуждава. Извън човешкото разбиране за света няма илюзии. 

 

Точно. Не че светът и всичко в него е илюзия, а начинът по който хората обикновено го възприемат е неточен. Буда поставя невежеството като начало на илюзията, а без човек няма как да говорим за невежество.

В дзен сутрата, която беше цитирана се казва:

"I at once became thoroughly enlightened, and realised that all things of the universe are the Essence of Mind itself."

Обзети от желанието да си обясним какво представлява буда-природата, пропускаме най-важното - да бъдем самата буда-природа.

 

Да. Есенцията се съзерцава сама себе си, след като бъде анализирана от илюзорната "личност", като непостоянна и празна от постоянни същности. Есенцията не се ражда, не умира и е отвъд празната видимост. Есенцията е свръх съзнание, спрямо личностното съзнание, мисля че дори и спрямо подсъзнанието. Лично тук се бъркам много често, но какво да се прави, някои илюзии са пуснали дълбоки корени.

Неговият ум е спокоен подобно планина,
Умиротворен и безметежен.
Не е пристрастен към нещата предизвикващи влечение.
Не е разгневен от това, което предизвиква гняв.
Когато умът е развит по подобен начин,
Как може да го обземе страданието?

Яккхапахара: Лунна нощ
Уд. 4.4

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 23.05.2019 г. в 14:59, Shiniasu написа:

"I at once became thoroughly enlightened, and realised that all things of the universe are the Essence of Mind itself."

И по-надолу:

„Кой би повярвал, че природата на буда е несътворена и безспирна! Кой би повярвал, че природата на буда може да създаде всички феномени! “

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 21 часа, Śūnyatā написа:

Есенцията се съзерцава сама себе си, след като бъде анализирана от илюзорната "личност", като непостоянна и празна от постоянни същности. Есенцията не се ражда, не умира и е отвъд празната видимост.

"Есенцията" с какво значение, на същност или битие/субстанция, понеже това означава есенция на латински, в английския също. Вече в "Олтарната сутра" не знам от какво е преведена essence. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Текила сънрайз написа:

И по-надолу:

„Кой би повярвал, че природата на буда е несътворена и безспирна! Кой би повярвал, че природата на буда може да създаде всички феномени!”

 

на 23.05.2019 г. в 7:59, Shiniasu написа:

"I at once became thoroughly enlightened, and realised that all things of the universe are the Essence of Mind itself."

 

преди 40 минути, witness написа:

"Есенцията" с какво значение, на същност или битие/субстанция, понеже това означава есенция на латински, в английския също. Вече в "Олтарната сутра" не знам от какво е преведена essence. 

 

Essence И с двете си значения, и като “същност” и като “субстанция”, тоест: същността на Mind (или ума) е субстанция от Света на мисълта, ефирната материя на Света на мисълта. Стигнал е до там. Там са архетитипите на всички “феномени”. Но отвъд този свят са Духовните светове, не-материалните светове. 

”Природата на Буда”, което вероятно е неадекватен превод, е извънтелесно преживяване, така се разбира на базата на вашите цитати.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, witness написа:

"Есенцията" с какво значение, на същност или битие/субстанция, понеже това означава есенция на латински, в английския също. Вече в "Олтарната сутра" не знам от какво е преведена essence. 

За есенцията като нещо възникващо, започващо да съществува и пребиваващо, в контекста на будизма не мисля че може да се говори. За "субстанция" като "същност" също, защото по определение трябва да съществува автономно, само по себе си, което не се наблюдава емпирично. Ако се фокусираме върху това което се явява и решим да го наречем битие, то значенията тук са две: ıавити сѧ «показва се, явява се», ıавѣ «ясно; определено; открито». Можем да го наречем битие, ако се явява ясно, определено и открито, но приемем ли непостоянството (първия печат в будизма) за основополагащо, есенцията не ни се явява нито определено, нито открито, нито ясно (защото нямаме толкова неврони, за да я отразим напълно). 


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 часа, witness написа:

"Есенцията" с какво значение, на същност или битие/субстанция, понеже това означава есенция на латински, в английския също. Вече в "Олтарната сутра" не знам от какво е преведена essence. 

И аз не знам от какво е преведено, защото май имаше две версии поне. Аз поне намерих това: 慧能豁然大悟, което просто означава, че Хуей-нън внезапно се просветлил, т.е. не се говори за есенция или същина.

Видях откъде се е появила тази есенция - вж. пояснението ми към Гретел по-долу. Така са решили да го преведат просто.

преди 8 часа, Гретел написа:

Essence И с двете си значения, и като “същност” и като “субстанция”, тоест: същността на Mind (или ума) е субстанция от Света на мисълта, ефирната материя на Света на мисълта. Стигнал е до там. Там са архетитипите на всички “феномени”. Но отвъд този свят са Духовните светове, не-материалните светове. 

”Природата на Буда”, което вероятно е неадекватен превод, е извънтелесно преживяване, така се разбира на базата на вашите цитати.

Това за ефирната материя на света на мисълта е от друго учение и от гледна точка на будизма е невярно.

В случая "essence of mind" е странен превод за 自性, което буквално се превежда като self-nature, но спокойно може да се нарече и "природата на буда" и вероятно дори е по-правилно. В самия текст в началото си признават, че "essence of mind" си е тяхна интерпретация. Лошо няма, но в случая не виждам полза.

Природата на буда не е изживяване, какво имаш предвид с това?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 15 часа, Гретел написа:

Essence И с двете си значения, и като “същност” и като “субстанция”,

За мен същност и субстанция са синоними, ако бъдат разгледани от определена гледна точка.

Субстанция може да има малко по-различно значение от общоприетото в българския език. Това е нещо, което "стои под", т.е. поддържа и обуславя нещо друго. Това друго може да не е материята и формите, а може и да е. Субстанция може да означава свойства, характерни черти и оттам същност. Есенция, т.е. истинската природа на нещо има същото значение. Това е нещото, което стои в основата на външното проявление.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 25.05.2019 г. в 2:32, Текила сънрайз написа:

Природата на буда не е изживяване,

Однажды чаньский учитель Фо-инь взошел на алтарное возвышение для проповедования Учения Будды. Су Дун-по[19] пришел послушать наставления учителя. Но присутствующих в храме было очень много, и не осталось ни одного свободного места. Увидев Су Дун-по, чаньский учитель сказал:

— Людей слишком много, и уже не осталось места для такого ученого мужа, как вы.

Су Дун-по немного интересовался чань и быстро сообразил, как надо ответить:

— Раз здесь негде сесть, я использую в качестве сиденья эту мою личность, образованную четырьмя великими первоэлементами и пятью скандхами.

Когда чаньский учитель услышал, что Су Дун-по разговаривает с ним в чаньской манере, он сказал:

— О ученый муж! Я хочу задать вам один вопрос. Если вы ответите на него, то вашим сиденьем станет тело этого старого монаха, а если вы не ответите, то вы оставите в монастыре в качестве памятного под ношения ваш нефритовый пояс.

Су Дун-по был совершенно уверен, что ответит на любой вопрос, и потому легко принял вызов. Тогда чаньский учитель Фо-инь спросил его:

— Четыре великих первоэлемента в своей основе пусты и пять скандх лишены какого-либо наличия. Позвольте спросить вас, о ученый муж, на чем же вы в таком случае собираетесь сидеть?

Су Дун-по в своем ответе не учел, что тело, составленное из четырех великих первоэлементов (огонь, вода, земля и воздух), не имеет реальной сущности и пусто по своей природе, а следовательно, на нем никак нельзя сидеть. Поэтому Су Дун-по пришлось пожертвовать монастырю свой нефритовый пояс, передав его чаньскому учителю Фо-иню. Этот пояс, как полагают, и сейчас хранится в китайском монастыре Цзиньшаньсы.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, Śūnyatā написа:

Однажды чаньский учитель Фо-инь взошел на алтарное возвышение для проповедования Учения Будды. Су Дун-по[19] пришел послушать наставления учителя. Но присутствующих в храме было очень много, и не осталось ни одного свободного места. Увидев Су Дун-по, чаньский учитель сказал:

— Людей слишком много, и уже не осталось места для такого ученого мужа, как вы.

Су Дун-по немного интересовался чань и быстро сообразил, как надо ответить:

— Раз здесь негде сесть, я использую в качестве сиденья эту мою личность, образованную четырьмя великими первоэлементами и пятью скандхами.

Когда чаньский учитель услышал, что Су Дун-по разговаривает с ним в чаньской манере, он сказал:

— О ученый муж! Я хочу задать вам один вопрос. Если вы ответите на него, то вашим сиденьем станет тело этого старого монаха, а если вы не ответите, то вы оставите в монастыре в качестве памятного под ношения ваш нефритовый пояс.

Су Дун-по был совершенно уверен, что ответит на любой вопрос, и потому легко принял вызов. Тогда чаньский учитель Фо-инь спросил его:

— Четыре великих первоэлемента в своей основе пусты и пять скандх лишены какого-либо наличия. Позвольте спросить вас, о ученый муж, на чем же вы в таком случае собираетесь сидеть?

Су Дун-по в своем ответе не учел, что тело, составленное из четырех великих первоэлементов (огонь, вода, земля и воздух), не имеет реальной сущности и пусто по своей природе, а следовательно, на нем никак нельзя сидеть. Поэтому Су Дун-по пришлось пожертвовать монастырю свой нефритовый пояс, передав его чаньскому учителю Фо-иню. Этот пояс, как полагают, и сейчас хранится в китайском монастыре Цзиньшаньсы.

Струва ми се, че преводът е доста приблизителен. Дори ако се чете само на руски се вижда, че има неточност - например Су Дун-по казва, че ще седне върху монаха, а не върху себе си.

Тук е историята на китайски - https://kknews.cc/culture/r3yj68o.html?fbclid=IwAR0wrN1V_FNXvE47XCfYnKHNDZgNY0V4fr1uRt-SdVDN99aCGeuuBwMAgRg

Всъщност Су Дун-по се закача със своя приятел (те са добри приятели) и му казва, че ще седне на четирите му елемента, като го посочва. Ние бихме казали, че "ще седна на глава ти отгоре".

Фо-ин му отговаря с цитат от сутра: 四大皆空,五蘊無我, което означава, че четирите елемента са празни, т.е. нетрайни, а петте скандхи не са аз и тогава го пита къде смята да седне. Су Дун-по не знае какво да отговори и губи пояса си, което не означава, че няма отговор. Последните три изречения не съществуват в китайската версия и са съвършено измислени - отговорите на коаните съвсем не са толкова елементарни.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Bodhi is immanent in our Essence of Mind,

And attempt to look for it elswhere is erroneous.

Within our impure mind the pure one is to be found,

And once our mind is set right, we are free from the three kinds of becloudment.

...

The Kingdom of Buddha is in this world,

Within which enlightenment is to be sought.

To seek enlightenment by separating from this world

Is as absurd as to search for a rabit's horn.

 

Интересно как хората се опитват да разберат нещо без да са осигурили необходимите условия за това. Вижда се че старите разбирания не дават резултат, но в същото време не се допускат нови възможности. Но ако се задоволяваме само с вече наученото и вече разбраното. Ако не търсим нови знания и разширяване на разбиранията си, ако разчитаме само на това, което вече е складирано в паметта ни и търсим начини единствено как да го затвърдим все повече и повече, то какво по-различно можем да очакваме от това, което вече сме постигнали?

For example, this system for realising the Essence of Mind, ...

We may explain it in ten thousand ways,

But all those explanations may be traced back to one principle.

Важен е принципът, а не обясненията. Но за да усвоим принципа не е достатъчно да познаваме само една негова проява. Нито две или три. Ние трябва да можем да го видим навсякъде, където той се проявява. Трябва да допуснем възможността, че този принцип се проявява по различни начини, че може да приеме множество различни форми, за да го разберем. Трябва да можем да направим връзката между всичките тези проявления. Но ако се придържаме само към едно проявление на принципа, как ще го разберем?

Буда природата се проявява във всичко. Нейните проявления колкото и да са различни, могат да се сведат до няколко принципа, които се повтарят във всичко съществуващо. Принципи които са едновременно прости и безкрайно сложни в начините си на проявление.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Почти навсякъде, когато се говори за духовност, тя се противопоставя на егоизма. Говори се и се пише за отказ от себе си, но какво всъщност се разбира под този отказ? Тук може би трябваше да отворя нова тема, но няма да го направя. Все пак въпросът има някаква връзка с нашия път и липсата на егоизъм се поставя като цел или поне като необходимо условие за постигане на целта в която и да е религия.

Когато се говори за отказ от себе си, в смисъл на алтруизъм, то в повечето случаи се разбира любов и състрадание към другите хора, съпричастност, това да ги поставяш наравно със себе си, да поставиш обществото като цяло дори над себе си по важност. Също така е важно всичко това да е осъзнато и да е разбрана необходимостта за подобно отношение.

От другата страна е отказът, освобождаването. Ние имаме много егоистични желания свързани с различни наши зависимости, заблуди и ограничения. И тук не става въпрос само до различните пороци и влечения като примерно употребата на алкохол, сексуалната зависимост, привързаността към различни видове материални притежания, желание за власт или доминация. Но може да имаме привързаност и към наглед безобидни неща - към дадена наука примерно, или към състезателни автомобили, към футбол и какво ли още не.

Ще отида още по-далеч: колко от нас са готови да се разделят със своите спомени? Колко са готови да се откажат от своите възгледи или от конципциите, които са си изградили по отношение на различни аспекти от живота? Колко са готови да се откажат от своите вярвания? Сигурно в момента на много хора последните неща ще се сторят абсурдни. Но първо трябва да се разбере какво точно означава отказът от привързаност. Или ако гледаме от другата противоположна страна, какво точно е свободата. Например отказът от привързаност към своите възгледи не означава тяхното отричане. Това е разбирането, че е естествено те да се променят, да се допълват, а дори и части от тях да отпадат. Защото ничии възгледи не са съвършени и в тях са вплетени заблуди. Но за да се освободим от тези заблуди, ние преди всичко трябва да не сме привързани към тях. За да разширим възгледите си ние не трябва да сме привързани дори към тези, които са относително верни. Знанието също може да подсили егоизма, когато има привързаност към него.

Паметта. Паметта е в миналото. Съзнанието привързано към нея трудно може да се освободи от старите схващания. Възможностите са в бъдещето. Ако ние сме прекалено обсебени от старите си схващания, няма да видим новите възможности. С това не отричам паметта. Тя си съществува. Не трябва да се отрича нещо съществуващо. Но тя не може да се промени. В нея няма възможности за развитие. Тя може донякъде да ни предпази от някоя глупост допусната в миналото, но за това не е нужно да сме привързани към нея. А и съзнателното участие на ума е необходимо, доколкото условията никога не са същите и паметта не може да бъде адекватно приложена към новото им съчетание.

Засега ще спра дотук.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 часа, Shiniasu написа:

Ще отида още по-далеч: колко от нас са готови да се разделят със своите спомени?

Много добър въпрос. Ф.К. Дик го развива умело. След като разглежда изменчивостта им (те и спомените се променят), възможността да се разделим с тях, както и да придобием нови, пита: "Можем ли да ги наречем свои?"

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 23 часа, Shiniasu написа:

когато се говори за духовност, тя се противопоставя на егоизма.

това е социална цел... Навсякъде където е наличен социален елемент (а той е задължителен) е наличен идеал, при който личното не трябва да е приоритет пред колективния идеал.

Религиите и това, дето го наричате с думичката "учения" са социални явления, част от социалното битие. И те съдържат този социален идеал... с определена цел.

Тази цел не е абсолютна, тя е част от човешкото израстване и неговите особености през етапите му. В случая - е елемент от етап. Защото после е наличен етап, при който социалния елемент се намалява като значение, като отстъпва на индивидуалния. Но не и ако не е минато предварително през обратното.

Въобще - по време на израстването никой етап не може да се прескача. И няма как... няма и защо. Но прескачането е израз на импулс произхождащ от не твърде зрели процеси...  :)

Работата е там, че когато не е налична идеята за етапност в развитието се наблюдава бърканица, защото склоността всичко да е едно, правилно, точно... и да е истина - силно влияе на психичния свят.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Напоследък съм много зает и не можех да си позволя да пиша и по форуми, 
но виждам, че междувременно са се появили теми, които ме интересуват.

Това, което мога да кажа, разбира се, ще бъде ограничено от моите знания.
Би било нередно да си позволявам да съдя категорично за много други неща, които не познавам добре.

Човешкият животът в обикновения си вид, ако мога така да го нарека, изглежда обречен - започва, минава и свършва.
Изглежда някак безнадеждно. Оттук у някои хора се поражда стремеж да се направи нещо по въпроса.

Има различни възможни варианти на действие или бездействие:
1. Радваме се на живота докато можем, после като не можем - не можем
2. Не се радваме на живота, криво ни е, но нищо не можем да направим
3. Не допускаме мисълта за преходността на живота, затваряме си очите пред реалността
4. Действаме активно, работим, постигаме различни цели, поне нещо свършено да остане след нас 
5. Посвещаваме цялата си дейност на другите хора, не на себе си

Според мен вариант 1 не е лош, но нещо не достига.
За варианти 4 и 5 мога да кажа следното.
Ако у човека има стремеж към лично усъвършенстване, често възниква конфликт с другите хора.
Например някои му казват, че не бива да бъде егоист.
Но да се грижиш за себе си не е точно егоизъм.
Добре би било да се грижиш и за себе си и за другите хора, без едното да изключва другото.

Друго възможно възражение е, че човек не приемал реалността, щом искал да направи нещо, а вместо това трябвало да се смири.
Всъщност хората, които казват на някой друг това, са си присвоили недопустимо правото те да определят 
какво е реалността и какво е редно да се прави.
Не мисля, че някой би могъл да знае напълно каква е Божията воля, дотолкова, че да си позволява да налага тези свои разбирания 
на други хора.

Както например, във всеки форум има по някой трол, който сякаш дежури да обяснява на всеки какви били неговите грешки.
На такъв трол хората трябва да се редят на опашка да му благодарят, че полага такива усилия да открива всяка тяхна грешка.
Какво по-добро от това да бъдат открити и поправени грешките ?

Забелязвам обаче, че самият трол винаги има недостатъка, че явно не вижда собствените си грешки.
Това е логично, грешките на другите се виждат по-лесно.
За съжаление, ако не вижда собствените си грешки няма и да ги поправи.

Тъй като тази тема е в раздел мистика и езотерика, ще добавя, че така наречените духовни учения са насочени
предимно към лично усъвършенстване на човека.
Лично аз съм настроен прагматично - гледам на развитието като последователност от етапи с ясни признаци,
по които може да се познае, дали е постигнат успех.

Например, ако човек се занимава с физическа йога и постигне явни физически и енергетични достижения, подобрено здраве,
демонстрира на практика необичайни възможности, аз ще бъда склонен да считам, че този човек има успех във своите занимания.

Ако обаче някой само говори за някакво просветление и това е само в неговия ум, ще ми е трудно да определя дали този човек 
ще има някакъв успех.
Разбира се, няма как да бъда сигурен, защото светът е голям и всичко може да се случи.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 20 минути, NVJ написа:

Ако обаче някой само говори за някакво просветление и това е само в неговия ум, ще ми е трудно да определя дали този човек 
ще има някакъв успех.

Това е така, защото от една страна не си наясно точно какво точно представлява просветлението, а от друга страна нямаш критерий по който да оцениш какви резултати е постигнал досега въпросният човек и съответно какво още не му достига за окончателно постигане на целта. За това е нужно познание по въпроса и опит в прилагането на това познание.

Ти може да търсиш и да очакваш от живота нещо, което различните учения или религии да не могат да ти дадат. При всички случаи следвайки будизма примерно, в един момент ще осъзнаеш безсмислеността на много от действията и стремежите на хората. Това, което получаваш от живота няма да те удовлетворява. Ще започнеш да търсиш отговор, а къде ще го намериш и още повече как ще го реализираш на практика си зависи от човека. Важното е да знаеш какво искаш от живота и доколко един или друг твой възглед, едно или друго твое действие ще доведат до очаквания резултат. Това определя според мен и в коя група от тези, които си изброил ще попадне човек.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, Shiniasu написа:

Това е така, защото от една страна не си наясно точно какво точно представлява просветлението, а от друга страна нямаш критерий по който да оцениш какви резултати е постигнал досега въпросният човек и съответно какво още не му достига за окончателно постигане на целта. За това е нужно познание по въпроса и опит в прилагането на това познание.

Ти може да търсиш и да очакваш от живота нещо, което различните учения или религии да не могат да ти дадат. При всички случаи следвайки будизма примерно, в един момент ще осъзнаеш безсмислеността на много от действията и стремежите на хората. Това, което получаваш от живота няма да те удовлетворява. Ще започнеш да търсиш отговор, а къде ще го намериш и още повече как ще го реализираш на практика си зависи от човека. Важното е да знаеш какво искаш от живота и доколко един или друг твой възглед, едно или друго твое действие ще доведат до очаквания резултат. Това определя според мен и в коя група от тези, които си изброил ще попадне човек.

В духовните въпроси се ориентирам повече по даоските възгледи.
Будизмът ми е доста чужд.
Всъщност школите, от които съм се учил са по-късни и са възприемали различни влияния.
Считам, че е по-важно какво се постига по същество, а не толкова как се нарича - 
както в поговорката - "не е важно дали котката е бяла или черна, а дали лови мишки".

Има един въпрос в практиките - дали започваш с ума или с тялото/енергията (или едновременно с двете или с нещо друго).
От този въпрос май са тръгвали повечето различия между школите.

За такива високи етапи като сливане с Дао или просветление (дали това има нещо общо ?)
разбира се не мога да кажа нищо от собствен опит.
Придържам се към мнението, че напредъкът трябва да бъде стъпка по стъпка.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 4.06.2019 г. в 12:53, NVJ написа:

Има различни възможни варианти на действие или бездействие:

1. Радваме се на живота докато можем, после като не можем - не можем
2. Не се радваме на живота, криво ни е, но нищо не можем да направим
3. Не допускаме мисълта за преходността на живота, затваряме си очите пред реалността
4. Действаме активно, работим, постигаме различни цели, поне нещо свършено да остане след нас 
5. Посвещаваме цялата си дейност на другите хора, не на себе си

Странно за човек, който драпа по даоса, че не се е сетил за медитацията - в което отношение пък няма никаква разлика м/у даоизма и будизма.

Но пък поне става цирк. (;

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

   За мене пътя е милиони и милиарди молитви. Те се натрупват през различните животи, и в следващия започваш от там, където си достигнал в предишния. Има един етап на припомняне и след това продължаваш с новото. Пиша това, защото се надявам в следващия живот да не бъда упорит атеист, присмехулник, търкалящ се в смях емотикон, който си пропилява живота чудейки се има ли или няма Бог, без да е положил необходимите лични усилия да разбере истината. Сляп за сътворените и несътворените светове, без връзка със съзнания от различен порядък, вкопан в затвора на материализма, и всичко това с арогантност се приема за „нормалност“. Вместо недоразвит и ощетен, придава му се някаква героична окраска. И на сто слепи по един едноок да ги води е брутално падение...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 6.06.2019 г. в 2:45, sound написа:

Странно за човек, който драпа по даоса, че не се е сетил за медитацията - в което отношение пък няма никаква разлика м/у даоизма и будизма.

Ако става дума за седяща медитация - не.
В тези системи, от които се интересувам, не се започва със седяща медитация,
а с упражнения "чигун", които работят с тялото, енергията
и са свързани с китайската медицина.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 30.05.2019 г. в 11:14, Shiniasu написа:

Възможностите са в бъдещето

Възможностите (за виждане и за промяна) са само и единствено в настоящето. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 17 часа, witness написа:

Възможностите

Странно, за мен понятието ВЪЗМОЖНОСТ - е просто ментален инструмент, като част от система за абстрактно отражение на света от субект. Възможностите "ги няма" нито в миналото, нито бъдещето, нито настоящето.

Те са допускания и предположения за различни варианти и сценарии на проявления от този, който се случва или се е случил. И на основата на същото - опити за проекция в прогностичен план, относно "още неслучилото се". В този смисъл - ВЪЗМОЖНОСТИТЕ са "само в главата".

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 17 часа, witness написа:

Възможностите (за виждане и за промяна) са само и единствено в настоящето. 

Тук може би трябва да се направи разграничение между способност и възможност. Способността е нещо, което вече можем, а възможността е нещо, което може да бъде постигнато.

Ако сменим малко гледната точка на разсъжденията и се абстрахираме от понятието "време", то можем да разделим нещата на такива, които могат да се променят и на такива, които не могат да се променят. Вторите отнасяме към миналото. Те не са свързани с възможности. За първите може да се приеме, че съществуват в настоящето, но те не съществуват само в него. Една възможност може да е налична дълъг период от време. Предполагам, че може изобщо да не е зависима от някакви срокове.

Колкото до представата ни за време, то споделям възгледа, че то е продукт на съзнанието. Вчера потърсих в нета позиция, която да представя тези мои възгледи и мисля, че следното прави това в достатъчна степен:

"Concept of Time in Theravada Buddhist Philosophy

According to Buddhist Philosophy, time appears in our consciousness during the process of knowing, which consists of the existence of matter first, then, the interaction between matters, then, functions of our consciousness (our senses), then, the process of knowing that occur in our consciousness and finally, the feeling that occurs in our consciousness.

Time therefore, is subjective because its existence depends upon our consciousness to acknowledge it. Time is relative to our consciousness through our perceptions of the world via our senses (Bunnag, 2016, p. 89).

Moreover, Buddhist philosophy suggests that time does not have real existence. It is only a concept with no inherent existence because it belongs to the relative truth of the world of experience from our consciousness. Each of our consciousness (or thought-moment) according to Abhidhamma (Narada Maha Thera, 1987, p. 215) consists of three phases, with the first phase called the occurring or genesis (uppada), the second phase is change or development (thiti) and the last phase is cessation or dissolution (bhanga). One consciousness is followed by another. The past is gone; the future has not yet to come. We live only for the moment of Now which is, thus, the transitional stage from the future to the past. Buddhist scripture states clearly that “Time is a concept derived from this or that phenomenon. And it does not exist by nature, it is merely a concept” (Narada Maha Thera, 1987, p. 216).

Furthermore, Buddhist philosophy suggests that time is mind-dependent because time has no existence outside of phenomena and their observers. Time must be perceived by a mind (consciousness) in relation to successions of events that occur to a particular system (that is, planes of existence, such as heaven, earth, or hell) (Promtha, 1988, pp. 54–60). It follows that without a mind to observe the changes of the conditioned things, the perception of time cannot be realized (Bunnag, 2016, p. 90).

Finally, the concept of time in Buddhist philosophy suggests that without the conditioned things, there will be no concept of time. The conditioned things related to time as witness to their unstable and changing condition which suggests that time does not exist separately from the conditioned things. This relationship does not mean that time is a quality of the conditioned things, but it indicates that time is only a concept invented by consciousness from perceiving the becoming process of the conditioned things. It follows that without the becoming process of the conditioned things, there is no time, and without time, there is no past, present, and future (Bunnag, 2016, p. 91). The only existence would be only the unconditioned things that exist beyond the concept of time (Promtha, 1988, p. 59)."

https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S2452315117300140

От прочетеното мога да обобщя, че представата за време се поражда от промените, които съзнанието регистрира в процеса на осъзнаване. Реално съществуват само потоци от промени, като тези промени, които вече са осъществени отнасяме към миналото. И това едва след като ги осъзнаем. Но това деление на минало, настояще и бъдеще е илюзорно. Затова и в случая говорейки за бъдеще, аз имах предвид това, което може да бъде постигнато, а не бъдещето свързано с концепцията за време.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Shiniasu написа:

Реално съществуват

не са достатъчни основанията за приемане "какво съществува реално" само заради перцепцията. Дали се възприемат 'потоци от промени' не означава че те са "РЕАЛНО СЪЩЕСТВУВАЩИ". Още повече това важи и по отношение на т.н. ВРЕМЕ.

И още нещо важно - защо личните възгледи могат да се изразят с някакви написани текстове от автори, които нямат никаква връзка помежду си?

Налице е съществена и качествена разлика в пълнежа на понятията ВЪЗГЛЕДИ, УБЕЖДЕНИЯ и ВЯРВАНИЯ. Мисля си че системното им неразличаване води до изместване и подправяне на звената в комуникацията тук. Което дори не е най-същественото значение. Много по-сериозно е че същото довежда до заблуди във вътрешно-психичната комуникация. И е генератор на грешки, с прогресия в натрупването им.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 21 минути, _ramus_ написа:

не са достатъчни основанията за приемане "какво съществува реално" само заради перцепцията. Дали се възприемат 'потоци от промени' не означава че те са "РЕАЛНО СЪЩЕСТВУВАЩИ". Още повече това важи и по отношение на т.н. ВРЕМЕ.

И още нещо важно - защо личните възгледи могат да се изразят с някакви написани текстове от автори, които нямат никаква връзка помежду си?

Налице е съществена и качествена разлика в пълнежа на понятията ВЪЗГЛЕДИ, УБЕЖДЕНИЯ и ВЯРВАНИЯ. Мисля си че системното им неразличаване води до изместване и подправяне на звената в комуникацията тук. Което дори не е най-същественото значение. Много по-сериозно е че се пораждат следствия, които довеждат до заблуди във вътрешно-психичната комуникация. И е генератор на грешки.

Не виждам смисъл да отговарям. Ако не можеш да се ориентираш какъв смисъл влагам в думите, които използвам, просто не чети. В случая се хващаш за една дума, която разбира се изразява някаква само относителна степен на реалност и се опитваш да насочиш темата в посока, която на теб може и да ти е интересна, но не и на мен. Така че не ме замесвай в разсъжденията си. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, Shiniasu написа:

Ако не можеш да се ориентираш какъв смисъл влагам в думите

Става лесно - в този вариант. Но да допуснем че "се ориентирам" какъв смисъл влагаш в думите си. :) И между другото - можем ли също така да "допуснем" че въобще не прочете какво написах и ти самия не си се ориентирал в 'смисъла' им?

Така е с "възможностите"... Но само толкова.

преди 3 часа, Shiniasu написа:

която разбира се изразява някаква само относителна степен на реалност

откога "РЕАЛНОСТТА" има степени? Как въобще те могат да са "относителни" или пък да не са - след като са "степени на реалността". А дали има РЕАЛНОСТ без степени? Кой, какво нарича нещо си РЕАЛНОСТ и въвежда в нея и "степени"?...

С това искам да обърна внимание че за теб клишираните фрази взети наготово от четива, чудесно си ги приел да те изразяват. Но това не са ВЪЗГЛЕДИ, както погрешно написа по-горе. Подмяната е налице само когато ти самият не се изразяваш (по друг начин). Пък и готовото е най-лесно - само да поровиш и си намираш "подходящото"... Но подвеждаш - и себе си, и тия, които четат това, което си написал.

Също така ти умело и съвсем предвидливо избягваш директното изразяване на твоята ЛИЧНА система от убеждения, които ти наричаш "възгледи" (което между другото е също заемка). Оправданията които си изработил с годините - ти вършат работа, поне в твоите очи. Повторяеми са - като версията че "не ти се пише по-нашироко", че само "пробваш", че нямаш време и не ти се занимава да си точен и подробен...

С това пък изразявам как лекотата с която вярванията се маскират и тактиките с които това се прави само и само идента пропит чрез всичко това - да оцелее на всяка цена. Всичко това е обикновена егова игра. А нямаше да има никакво значение (защото е естественост) ако не се пишеше и цитираше теоретични постановки, които касаят деконструкция на егото чрез своите съставни... И така става пълен ноусенс - на всички аспекти.

И ако се подходи както е в математиката - в уравнението се зачеркнат всички изключващи се числа... то в това уравнение остава само и единствено обикновената егова игра за защита. Като връх в тази защита - изразяването чрез усвоени заемки на смлени интерпретации за "НЕЕГОВИ нива на отражението и възприятието"... чрез цитиране на информация и знания, касаещи тия качествено-различни нива, но подходящо интерпретирани за да се заобиколи очевидният дисонанс в качествен смисъл и значение.

С това (само)заблудата се репликира и в написаното, както и цялата орда от репликатори на готова интерпретация на нещо, което излиза далеч отвъд тяхното ниво и обхват на адекватно възприятие и отражение.

Може би думичката ОТГОВОРНОСТ, звучи различно за хората които имат повече компетентност и осъзнаване. В сравнение с тия за които "въобще не звучи". 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия.