Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


Първо. Моля да не спамим, за да можем да обсъждаме нещо конкретно.

В случая предлагам да обсъждаме манипулацията като нещо културно съществуващо, със свои ДОБРИ и ЛОШИ страни.

Искам да изразя моя възглед чрез метафора- оприличаването с търговията.

  1. Изхождаме от това, че манипулацията е когато едно лице влиза във взаимоотношение с друго и предизвиква у него някакво действие. Мотивира го за някакво действие. Първото лице е предало воля на второто.
  2. Манипулацията е като търговията – манипулиращият е предоставил воля за някакво действие и е получил от това печалба. Това е добро.
  3. В манипулацията, както и в търговията, може да печели единият, другият или двамата, както и да загубят двамата. Познаването на закономерностите подпомага възможността да не губим от злонамерени отношения. Да не ни удрят в кантара, да не ни продават фалшива стока, да ни дадат някакви гаранции или възможности за оспорване. Т.е. нашият интерес е не да прекратим отношенията, манипулацията, а да не губим постоянно от това.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Важното е да се Осъзнае , че Манипулацията е във всяко Взаимодействие , където има Интерес .  Това е Мотивът , който ражда Манипулацията.

Това е Същественото.  Оттам нататък следват едни разширения , едни Интерпретации , едни Преживявания , всеки според потребностите и

нуждите си , да облече необходимата му "форма"  , която да изнесе в комуникационният  обществен канал.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да, взаимоотношения, нека да разгледаме взаимоотношенията:

1. Едната страна "дава" нещо стойностно, а другата

а. го приема оценяйки го високо, дали поради разбиране, дали поради вяра в авторитета му или поради друга причина;

б. го приема донякъде, но не може да го разбере и оцени напълно;

в. му се противопоставя, поради неразбиране, недоверие или друго;

г. остава дистанцирана, нямаме приемане и разбиране на стойността, но нямаме и противопоставяне.

2. Едната страна дава нещо с малка или никаква стойност, а дори и вредно, докато другата

а. го приема за нещо стойностно, оценява го по-високо отколкото то струва в действителност;

б. оценява го, но не му придава голяма важност;

в. отхвърляне, т.е. на това, което се дава, не само, че не се дава положителна оценка, но то предизвиква негативизъм;

г. неприемане или приемане само на полезното доколкото го има и дистанциране спряма останалото.

 

Няма да анализирам. Ще оставя всеки сам да прецени кога може да се говори за манипулация. Групите разбира се са обобщаващи. Който иска може да си направи по-точна систематизация.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, _sirena_ написа:

Важното е да се Осъзнае , че Манипулацията е във всяко Взаимодействие , където има Интерес .  Това е Мотивът , който ражда Манипулацията.

Това е Същественото.  Оттам нататък следват едни разширения , едни Интерпретации , едни Преживявания , всеки според потребностите и

нуждите си , да облече необходимата му "форма"  , която да изнесе в комуникационният  обществен канал.

Когато родителят и учителят ръко- водят= мани- пулират, те са загрижени за интересите на детето. (Все пак заплатата на даскала е основното).

На времето бащата/патриарх е искал детето да е добре възпитано и научено за да се труди при него успешно. Сега тин-ейджърите искат да са независими = да не ги манипулират и родителите приемат това охотно, защото тия няма да работят при тях и хич не ни пука. Дори тяхната независимост ще ги направи по- устойчиви срещу това други да ги пре- карат да вършат нещо не за тях.

А?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 минути, Търсещ истини написа:

Когато родителят и учителят ръко- водят= мани- пулират, те са загрижени за интересите на детето. (Все пак заплатата на даскала е основното).

На времето бащата/патриарх е искал детето да е добре възпитано и научено за да се труди при него успешно. Сега тин-ейджърите искат да са независими = да не ги манипулират и родителите приемат това охотно, защото тия няма да работят при тях и хич не ни пука. Дори тяхната независимост ще ги направи по- устойчиви срещу това други да ги пре- карат да вършат нещо не за тях.

А?

Не виждам въпрос , освен едно "А" .  


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 минути, _sirena_ написа:

Не виждам въпрос , освен едно "А" .  

Това е все едно да кажа "Аз мисля, че тази чанта ми харесва. А?" и означава "Ти какво мислиш за чантата и за моето мнение относно нея?" ама съкратено.

Нали?(а това означава "мисля, ще се съгласите с мен")ама накратко

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 минути, Търсещ истини написа:

Това е все едно да кажа "Аз мисля, че тази чанта ми харесва. А?" и означава "Ти какво мислиш за чантата и за моето мнение относно нея?" ама съкратено.

Нали?(а това означава "мисля, ще се съгласите с мен")ама накратко

Съгласявам се вашето мнение.   След като така смятате , значи това е най-доброто , което можете да дадете от себе си.

Това е ваша тема , ваше търсене на Истината , ваш елемент , с който искате да боравите.  

И аз се съгласявам , защо да губим време в излишни емоционални картини.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Та, щом има  предаване на ВОЛЯ, то има и предаване на ЗНАНИЯ, което е информация и става в училище, както и на ЕМОЦИИ, което се предава чрез изкуството, в изложбена, театрална и концертна зала основно. Покрай това и във всяко взаимоотношение и комуникация се предават тези същите. 

Уви, както върви света и искаме да няма единствена истина, така ще се мъчим сами да отсяваме полезните , истински знания; полезните действия и полезни чувства. Както ограничаваме деца от сцени на насилие, трябва да преценим полезността и ги ограничаваме от реклами и проповеди, които са в тяхна вреда.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Как е манипулирал римлянинът Манипулий (шегичка) своята манипула? Със страх. С авторитет. С децимация. Каквото е кажел, ставало е. Изобщо не е важен интересът на войниците. Пруската войска също е била предварително мущрована- дисциплинирана с крясък и камшик, така че врагът да е по- малкото зло от фелдфебела. Войните са се лишавали от волята си и са се подчинявали изцяло на командирите, независимо от заповедите им.
Манипулата станала по- силна от ордата на свободни воли.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 11 часа, _sirena_ написа:

Не виждам въпрос , освен едно "А" .  

Ще ти го преведа в кратце - пича му се ще да контролира околните без да го хванат в крачка, ма не му се отдава и разпитва по форуми. Роден за политик, което а дано не го осъзнае никога.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 14 минути, sound написа:

Ще ти го преведа в кратце - пича му се ще да контролира околните без да го хванат в крачка, ма не му се отдава и разпитва по форуми. Роден за политик, което а дано не го осъзнае никога.

Пича и той като Рамус няма нужда от комуникация с никого.

Прави си някакви негови 'разработки " , разговаря си сам , убеждава се , "предава си " накрая заключението и шапка на тояга.

Това са му потребностите , това измислил да прави.

Аз го забелязах още в началото като се регна . Потърсих неглижиран диалог и на 3-ят му пост го оставих да не се "разсейва".

Това вече приижда като Тенденция да ти "споделя " ..БЛАГО така .. :)

Няма лошо , всеки да се "лекува" както си е избрал .

"Това , което е добро за Буда , може да не е добро за вас"  - в общи линии така ..

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, _sirena_ написа:

Потърсих неглижиран диалог и на 3-ят му пост го оставих да не се "разсейва".

Моля, нека обсъждаме проблема, а не проблемите ви с участници

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А пък хората на изкуството как лесно се манипулират. Нямат си нищо друго от което да изкарват хляба освен майсторлъка. Сещам се за Хораций- по рождение републиканец, участвал в битките срещу Август, а после му пее химни. Ще пее, я. Пожалили му живота, върнал се в Рим, приели го в тесния кръг на Меценат. Ами какво? Прехраната при Меценат си струва и похвалите и химните. Богатият е можел да манипулира всеки от кръга си, а те не могат да откажат, защото ръката му ги храни.

Те и учените, че и политиците без доход зад гърба си, държави без индустрия и войска са много лесни за манипулиране.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, Търсещ истини написа:

А пък хората на изкуството как лесно се манипулират. Нямат си нищо друго от което да изкарват хляба освен майсторлъка.

Позволете да възразя, донякъде. Забравяте защо са наемани хората на изкуството от властта. Именно защото са вещи в манипулацията чрез изкуство, или майсторската пропаганда, явление старо като света. Само дето взаимоотношенията между диктатори-меценати и ментори-философи и писатели не винаги свършват добре и за единия и за другия. 

Понеже аз пък се сетих за Нерон и Сенека и други подобни. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Манипулация в своята преносна форма означава някой да се възползва от другия, без втория да разбере.

По мое мнение определено това е вид спекулация в която само манипулатора печели.

В повечето случаи въпросната манипулация се ползва, за "да се изкарат горещите кестени".

Проблематиката с манипулацията е някъде в по късен етап, т.е. манипулирания вече е извършил нещото от което другия е спечелил.
Въпроса се свежда до това къде бива "похарчена печалбата". Ако печалбата се реинвестира - то в тоя случай до известна степен е оправдана, но в болшинството случаи определено бива "похарчена" за някакви глезотии на манипулатора и в тоя случай е неоправдана.

Чрез манипулация не може да се мотивира.

Трябва да се отбележи и още нещо: Има несъзнателна и съзнателна манипулация. От своя страна несъзнателната е породена от някаква съзнателна. Понякога съзнателната манипулация е до такава степен прикрита през ред несъзнателни манипулации, че дори крайното звено на манипулиращия не знае, че де факто е манипулиран.

Всичко се свежда до намиране на източника на съзнателна манипулация.

Манипулиращия ползва най-вече страховете, маниите и т.н. на другия.

Някъде бях цитирал един филм "Присъда за продаване" в който ясно се показва какъв е способа за манипулиране и какъв е способа, за противопоставяне на този род явление в действителността. Да, метафората е добра и има начини не да се манипулира манипулатора, а да се направи така, че да се освободи манипулирания и се побутне към собствената съвест, която е независима от манипулиращия.

Манипулиращия се разпознава по ... хм ... не бих споделил това ... само ще отбележа ..... болшинството хора които извършват манипулация даже не осъзнават това.

 Едно мога да кажа - Колкото по емоционален е човек, то толкова по може да се подаде на манипулация. Липсата на емоция издава манипулатора ;)

Понеже съм привърженик на искреността, то смятам, че единствения начин за противопоставяне на  манипулацията е честността.

До колко си честен към себе си?! До колко се срамуваш от себе си? (Манипулаторът ползва срамът ти най-вече ... )

Да, в днешно време издирваш "кирливите ризи" на другия и ги ползваш, за да го подчиниш на своята воля.

В основата си, манипулаторът е страхливец. Това е неговата "ахилесова пета". И, ако усетиш, че те манипулира, то удряй в нея!!! Прежали себе си и всичко свято в теб дори и той ... :) Ще увисне ... Ще мънка и даже ще прояви агресия ... било то физическа или словесна и ще се покаже ... че е такъв ....  манипулатор, но не забравяй, че е страхливец ... В даден момент ще се наложи да го .... хм ... в противен случай ... си мъртъв ти ...

Да, понякога човек трябва да се жесток, независимо, че по природа е добър.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 часа, ДиоиД написа:

Чрез манипулация не може да се мотивира.

Имате ли обяснение? Не е очевидно.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 26 минути, Търсещ истини написа:
преди 11 часа, ДиоиД написа:

Чрез манипулация не може да се мотивира.

Имате ли обяснение? Не е очевидно.

Ще се опитам някак си кратко да нахвърлям бегли щрихи, защото влизам в едни битови процедури ...

Чрез манипулацията се активизират ресурсите на другите с цел лична облага за манипулатора.

Мотивацията в своята същност е човек да може да извлече от своите способности - негова си облага.

Образно казано - Манипулатора изфабрикува илюзия, че манипулирания ще получи някаква облага, но на края манипулираният получава не истинска облага и следователно това не може да го мотивира. Ключовия момент - Собствено осъзната облага, а не Чуждо приета облага.

Кратко, хаотично, но така е .... кой разбрал, разбрал, кой видял, видял, кой чул, чул, а кой се съмнява да докаже противното.

п.п. Не всичко невидимо не се усеща и не всичко видимо се осъзнава.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, ДиоиД написа:

кой се съмнява да докаже противното.

Мотивът може да е вътрешен: гладен съм- лъв убивам. Може и да е външен: изпери си чорапите, че миришат. Човек се мотивира (задвижва) и чрез измамни цели- вътрешни или представени от вън. 

Целта на манипулиращият е да представи така нещата, като привлекателни, застрашаващи или както и да е, за да предизвика задвижване на другия. Така че манипулирането е изграждане на мотиви, т.е. смятам го за предаване/ налагане на воля. Идеята за "ръководене" е да го хванеш за ръка и да го водиш. Това, естествено, не е мотив, но изгражда мотив. Предава воля на дечко да върви с теб.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, Търсещ истини написа:

Идеята за "ръководене" е да го хванеш за ръка и да го водиш. Това, естествено, не е мотив, но изгражда мотив. Предава воля на дечко да върви с теб.

Не съм съгласен! И не смятам да споря.

Принципно детето трябва да се остави на воля, а не да налагаш някаква според теб воля. По-добре само чрез опити и грешки да се научи да ходи. По са важни при какви условия се учи да ходи, т.е. ти трябва да вземеш превантивни мерки, за да няма фатални наранявания и паданията.

Но тук се забихме при възпитанието, а се разисква манипулацията ...

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

изпери си чорапите, че миришат.

този изказ не е манипулативен ...

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

Човек се мотивира (задвижва) и чрез измамни цели- вътрешни или представени от вън. 

Не!

Някак си аргументите Ви са кухи и определено бъркате настойник и манипулатор ...

Мотивацията е друга тема. Т.е. за да се създаде мотивация в другия трябва да има мотив и то реален, а не някакъв виртуален. Преди да се създаде съзнанието, което да породи виртуалността, то има физиологични и т.н. - реални неща, които са по-важни когато човек е до "стъпало" - Принадлежност. Когато човек вече има сигурност и доволно от потребността "Принадлежност" може да се занимава с виртуалност и прочие. Тогава вече мотивацията е друга ...  т.е. за да бъде мотивиран човек може да се ползват виртуални мотиви ...

Манипулацията де факто създава илюзия, че ниските мотиви са вече даденост и че по-важни са някакви по-висши мотиви. В всеки един момент при който манипулирания зададе въпрос за целесъобразността на виртуалния мотив, то му се дръпва илюзията и се спекулира с ниските му потребности, за да му се напомни, че е зависим от манипулиращия.

В повечето случаи манипулацията води до "демотивация" ... но това не означава, че може да води до мотивация, а че в редки случаи статуквото се запазва както при "садо-мазо". Колкото повече време един манипулиран се задържи при даден манипулатор, то определено манипулираният изпада в зависимост.

Може да се каже, че манипулацията е вид "дрога" към която определени индивиди привикват. Зависимостите също са друга тема.

:beer:

п.п. Колкото и сериозно да Ви звучи, то не забравяйте, че тук не се вършат сериозни неща, а се споделят мнения и в тях определено има доза несериозност ... ;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не във всичко по- долу съм съгласен, но съм длъжен да цитирам още едно сериозно мнение

Цитат

 

Психологическата манипулация може да бъде дефинирана като упражняване на влияние чрез емоционално и умствено изкривяване на перцепциите на манипулирания с цел контрол, власт и получаване на привилегии. Манипулаторите използват съзнателни тактики за постигане на целите си. Един от начините да се защитим от тях е да се научим да разпознаваме тактиките, които те умело използват, за да ни въздействат.

1. Тактика на проектиране на вината - Това е склонността на манипулаторите да обвиняват другите и обстоятелствата (ситуацията) за собствените грешки и провали. Манипулативният индивид го прави напълно съзнателно. По този начин той бяга от собствената си отговорност. Понякога, в разговорите, те привличат вниманието ни на уникално трудните обстоятелства, в които са били поставени. Те изпускат собствения принос в ситуацията.

2. Тактика на жертвата - Манипулаторите често се маскират в ролята на жертва. Те рядко се чувстват наистина така, но силно искат останалите да ги виждат като ранени и страдащи. Те са се научили много добре да управляват чувството на жертвеност в своя полза. Целта им е да предизвикат симпатия у другите, която да използват на по-късен етап за своя емоционална изгода.

3. Тактика на минимизацията - Когато се използва тази техника манипулативният индивид се опитва да ни убеди, че грешките, които е направил, не са толкова големи и нараняващи ни. Те представят грешките, които са направили, като съвсем банални. Използват механизма на тривиализацията, за да омаловажат последствията от тях. Манипулаторите могат да признаят за една много малка част от направеното (обикновено най-малката). Те се опитват да управляват впечатлението ни в посока омаловажаване на сериозността на стореното. Проблемът е, че когато се подценяват грешките, често тяхното поведение се възпроизвежда отново и отново. Тази техника понякога се облича в думи като ,,Какво толкова е станало?"; ,,На всички се случва да грешим".

4. Тактика на засрамването - При тази техника ще използват всичките си усилия да се почувстваме засрамени от това, че ги обвиняваме неправомерно за направеното от тях.

5. Тактика на постоянните извинения - При тази техника манипулаторите ни се извиняват често и се опитват да ни убедят, че това повече никога няма да се повтори. Целта им е да отклонят вниманието ни от станалото и да ни фокусират в картината на едно безоблачно бъдеще.

6. Тактика на отричането от думите - При тази техника първоначално манипулаторите казват нещо, а малко по-късно се отричат от думите си. Карат ни да се чувстваме така сякаш трябва да си водим записки, когато разговаряме с тях.

7. Тактика на непоемането на отговорност - При нея те обикновено отказват да поемат всякаква отговорност за постъпките си. Грешките се дължат изцяло на външните обстоятелства и на случайното стечение на събитията.

8. Тактика на предизвиканото съчувствие - При тази тактика в каквото и трудна ситуация да попаднем, те ще се опитат да ни убедят, че са преживели много повече от нас като напълно отричат силата и валидността на нашите собствени чувства. Ние се чувстваме сякаш нямаме право на собствени емоции. Тази тактика се облича в думи като ,,А ако знаеш на мен какво ми се случи"...

9. Тактика на подправеното невежество - При тази тактика манипулаторите ще се опитат да ни убедят, че не са имали абсолютно никаква информация за ситуацията, в която са попаднали. Играели са напълно на сляпо. По този начин те се опитват да ни вкарат в ролята на фалшиви обвинители. Тази техника се облиза в думи като: ,,Не знаех че..."

10. Тактика на ласкателството - При нея чрез правене на постоянни комплименти манипулаторите се опитват да ни обвържат емоционално към тях. Те използват нашата собствена потребност да бъдем харесвани и обичани. Ние се привързваме по-лесно към огледалата, които ни отразяват позитивно и те много добре знаят това. Целта е да станем напълно лоялни към тях.

11. Тактика на ,,празните думи" - При тази техника манипулаторът ще ни казва точно нещата, които ние искаме да чуем. Ще използва нашата силна нужда от любов, за да ни направи емоционално зависими от него. Постоянно ни обяснява как винаги ще ни обича, колко уникални и единствени сме за него, как сме първи и последни в живота му.

12. Тактика на отричане на реалността - При тази тактика манипулаторите са склонни да отричат реалността на стореното. Отричането на реалността е един от защитните механизми на Аза (по Ана Фройд), но разликата тук е, че те го правят напълно съзнателно, с цел да не носят последствия за действията си на по-късен етап.

13. Тактика на селективното забравяне - При тази тактика манипулаторът претендира, че е забравил нещо важно, което някога ни е казал или ние сме споделили. И това се случва, когато казаното има връзка със сегашната ситуация и трябва да понесе негативни последствия в реалността.

14. Тактика на емоционалното отдръпване - Тази тактика включва отказа на манипулаторите да комуникират с нас. Често отказват дори да ни изслушат. Тази техника се използва като начин да ни накажат, за това, че сме ги обвинили неправомерно. Тя е една от най-болезнените за околните. При нея се чувстваме емоционално отхвърлени и самотни.

15. Тактика на отклоняването на вниманието - При нея когато попитаме за нещо важно манипулаторите често се опитват да отклонят вниманието ни в друга посока (тема). Започват разговора.

16. Тактика на триангулацията - Манипулаторът въвежда трета страна в отношенията (мъж, жена, организация) като твърди, че там е силно желан и положително оценяван. Идеята тук е да ни накара да се борим за него със всички наши възможни сили, като влагаме все - повече и повече във емоционални и материални ресурси във връзката.

17. Тактика на манипулация на фактите - При нея манипулаторите са склонни постоянно да сглобяват фактите от реалността по желания от тях начин, с цел да ни създадат неправомерна картина на действителността. При нея фактите се вадят от реалния контекст, в който са се случили и се залепват по съвсем нов начин.

18. Тактика на помагането - Манипулаторите обикновено откликват бързо на нуждата ни от помощ. След това, обаче ще използват тази ситуация, за да ни накарат да се почувстваме много виновни. И дълго време ще изтъкват в разговорите ни колко много са направили за нас. Така, че да накарат в реалността да правим постоянно неща за тях, за да компенсираме неимоверните им усилия.

19. Тактика на споделената интимна информация - Манипулаторите често са склонни на много ранен етап от взаимоотношенията ни да споделят твърде лична информация (често измислена), за да ни накарат да разкрием повече лична информация за нас самите. Тук те използват механизма на реципрочността - склонни сме да отвръщаме огледално на поведението на другия.

20. Тактика на лъжата чрез пропускане - При нея при възпроизвеждане на една ситуация, манипулаторът ще изпусне ключовите събития и тя ще стане съвсем различна в очите на слушателя.

 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 часа, Търсещ истини написа:

Не във всичко по- долу съм съгласен

По интересно е в какво е Вашето несъгласие?! Към изброените тактики или начина по който се обясняват?!

Другото което мога да кажа, че дори да са известни тактиките, то определено не се знаят стратегиите на въпросните манипулатори.

Може да не конкретизирате в кое по-точно, а някак си чрез свои думи да изразите несъгласието си.

В много случаи определени специалисти до толкова са се сраснали със своите знания, че не могат да видят някои дребни неща, които обаче имат способността да се обединяват с други дребни неща и де факто се сформира друг обект не обхванат във вече известните обекти.

Затова и едно голо несъгласие е някак си манипулативен изказ ....  Тук не говоря да критикувате, а да изразите по свой си начин въпросното Ваше несъгласие независимо, че ще е с доза наивност и т.н.

Да, съществуват аномалии, които определени специалисти пренебрегват, а в дадени случаи се наблюдава отявлено увеличение на въпросните и именно тогава специалистите "увисват" и някак си всячески се опитват да омаловажат съществуването на въпросните аномалии. 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове


Както хлапетата се учат да се бият с дървени мечове, както кутретата се боричкат и хапят за да се научат да ловуват, така съвременният човек трябва да учи децата си на умения да воюва с манипулирането. Задължително.
 

Цитат

Манипулирането на хора е игра, която хората винаги са играли, опитвайки се да се използват един друг и да получат предимство един над друг. Всеки играе тази игра, тъй като всички ние трябва да задоволим нуждите си и да реализираме желанията си, включително с помощта или за сметка на други хора. Затова трябва да можем да взаимодействаме ефективно с тях, като използваме подходящи методи.Манипулирането на други хора е един от най-често срещаните и най-ефективни методи за постигане на целите на човека с помощта на други хора. Овладейте това умение и е гарантирано, че ще ви направи по-силен.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 49 минути, Търсещ истини написа:


Както хлапетата се учат да се бият с дървени мечове, както кутретата се боричкат и хапят за да се научат да ловуват, така съвременният човек трябва да учи децата си на умения да воюва с манипулирането. Задължително.
 

 

Категорично възразявам!

Едно възпитание и ред други способи за учение на младите не трябва да се базират на манипулацията. Да известна ми е практиката, но това води към пристрастяване!!!

Точно към деца и юноши не трябва да се използва манипулации, защото същите пораждат ред страхове и т.н. в един подрастващ.

И изобщо, не споделям, че манипулацията може да има някакви положителни страни.

Думата задължително е доста глупаво сложена. Кой определя кое е задължително, а?

Ако в определени среди, като МВР, военните и т.н. има задължителни неща най-общо казано, и съответния служител или войн може да бъде подведен под отговорност от негово бездействие, то в едно мирно общество не може да носиш някаква отговорност от бездействие. В повечето случаи се води като вид саморазправство и т.н.

Едно мирно общество не се гради на задължителни неща, а от свобода и зачитане на другата свобода.

Чрез тези задължителни неща Вие изпадате в какво, а?! Кой сте Вие, че да нареждате нещо задължително, а?!

Пак казвам, една свободна воля не бива да се манипулира, т.е. насочва към нещо, а трябва ... хм ... друго ... т.е. това е друга тема ...

Пак да повторя: Не бъркайте възпитанието и учението с манипулация ... да, знам, че се практикува, но това е грешно!!!

По скоро е да се показва на младите формите на манипулация, за да знаят че освен искрени и т.н. човеци има и прочие .... Но това е друга тема ...

Все пак разглеждаме манипулацията като обществено съществуваща и пак да потретя или прочие ...  в която няма нищо добро ...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 часа, Търсещ истини написа:

Манипулирането на хора е игра, която хората винаги са играли, опитвайки се да се използват един друг и да получат предимство един над друг. Всеки играе тази игра, тъй като всички ние трябва да задоволим нуждите си и да реализираме желанията си, включително с помощта или за сметка на други хора. Затова трябва да можем да взаимодействаме ефективно с тях, като използваме подходящи методи.Манипулирането на други хора е един от най-често срещаните и най-ефективни методи за постигане на целите на човека с помощта на други хора. Овладейте това умение и е гарантирано, че ще ви направи по-силен.

 

Напротив колега, овладяването на това умение ви прави по- слаб. Защото започвате да разчитате на него, а не на собствената си сила. Нещата са простички- няма лесен начин!!!

Но, да се разглежда манипулирането, само като начин за постигане на някакво превъзходство, е изключително незряло и дори глуповато.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Манипулирането е като револвер. Може да живееш щастливо и без да го познаваш, но когато се появи някой въоръжен, той ще владее. Заради това по- добре да имаш съответното въоръжение в жизнените битки.
 

Цитат

 

Методи за манипулиране на хора

Методи и техники за манипулиране на хора се използват толкова често, че понякога хората не разбират, че стават жертви на манипулатори. За да разпознаете методите на манипулация на човек, трябва да знаете тайните на методите на манипулация.

Първата тайна на манипулацията означава, че в по-голямата си част хората, които са прекалено милостиви, добри, прости и готови да се жертват за други хора, попадат под влиянието на манипулатори. Такива черти са положителни по своята същност, но правят хората твърде уязвими. Един опитен манипулатор е точно същото засяга тази слаба черта, което постига собственото си.

Втората тайна на използването на методи за манипулация определя, че манипулаторите, възползвайки се от подсъзнателния страх на хората да бъдат сами, да бъдат изоставени, оказват натиск върху тези чувства, заплашвайки да превърнат страха в реалност.

Третата тайна на манипулациите означава, че много от хората се страхуват от негативни емоции. Затова те често избягват конфликтни ситуации. Много е лесно да влияете на такива хора, просто да повишите гласа си и дори без специални и умни методи на влияние, които можете да направите.

Четвъртата тайна на излагането на хората е, че те се използват срещу онези, които не могат да кажат „не“.

 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Горещи теми в момента

  • Подобни теми

    • от Aliya
      ФАЛШИФИКАЦИИ И МАНИПУЛАЦИИ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ
      Проф.Крум Балтаджиев
      "Отрежете на едно дърво корените и то ще изсъхне."
      „Подменете идентичността на един народ и той ще умре” Г.Сотиров
      ВЪВЕДЕНИЕ

      (Със звездичка са отбелязани историци и изследователи със специфични небългарски имена или такива с чуждо етническо самосъзнание, прокарващи зловонните идеи на тайни организации и сили, работещи срещу България!)
      Обезуначаването на нацията започва с изопачаването и преиначаването на нейната история. Вземете на една нация историята и тя ще изчезне безследно, Обезличаването на народите чрез фалшифициране на историята беше дело на комунистите интернационалисти, но то е дело и на глобалистите-космополити - разлика в подходите и методите няма! Риба се лови в мътна вода - колкото по-мътна, толкова по-добре; Разделяй и владей!,...
      През всичките векове, българската история е била подлагана на нагли манипулации, безочливи фалшификации, кражби и директно унищожение (горене на книги, рушене на културни паметници и геноцид спрямо живите носители на историческата истина и традиция).
      В това отношение, най-големите вреди на българската история са нанесени от гърците, турците, евреите, руснаците и сърбите! В по-ново време грубата игра беше заменена с някои по-рафинирани средства и методи, но това не променя нещата. Например - Световната банка отпуска някаква жалка целева субсидия на Министерството на образованието и срещу това го обвързва с договор, нейни специалисти да изготвят учебните програми, по които ще учат българските ученици и студенти. И за да са нещата точни - в това не участват български експерти за да не объркат нещо. Точно и ясно!...
      Наскоро четох, че в САЩ в училищата не се изучава предмет "История". Това ме потресе, но същевременно ми стана ясно защо американската нация се състои от жизнерадостни идиоти, които вярват на всичко, което се каже по телевизията или е написано във вестник!...
      В Съветският съюз и неговите сателити от соц. лагера, по времето на болшевизма и тоталитарния комунизъм се учеше история. В България също. Но тази история беше така деформирана и изопачена, че последствията още личат в учебниците. Дали се е променило нещо у нас през последните две петилетки и нещо. Нищо подобно - главите на децата се тъпчат с все същите исторически сурогати и свободни съчинения, подплатени с комунизъм и марксистко-ленински постулати (20). Дори става и по-лошо, като например старите догми да се заместват с нови - когато политиката влезе с кални ботуши в покоите на науката, не очаквайте нищо добро!
      Вземете например един от новите учебници по "История на България" за кандидат-студенти и зрелостници (2001-2002 г.) под редакцията на чл. кор. проф. Васил Гюзелев (87) и ще видите познатата схема - Колко са велики славяните; с тях започва историята на България; дивашките и нискокултурни "прабългари"; траките липсват!?
      Защо да не липсват, след като указанията са да се разтягат повече локуми за Византия и елините. В същия "учебник" Старата Велика България на кан Кубрат е сведена до едно малко петънце, намиращо се между Фанагория и р.Сал. Човек да се чуди защо точно чуждите хронисти са наричали тази българска държава "Стара" и "Велика". Че кое й е "великото", след като според учебника на Васил Гюзелев там е имало едва ли не само няколко села!...
      В момента българските учебници по история продължават да са пълни антинаучна марксистко-ленинска и сталинска идеология, която трови душите и на новите поколения (20). Отделни автори правят някакви опити да променят нещата, но това са гласове в пустиня. Вредите, които са нанесени са толкова големи, че всичко се движи по инерция и старите клишета се мултиплицират непрекъснато.
      Редица изследователи и учени считат, че трябва да дойде едно ново поколение необременени историци, които да напишат истинската история. Проблемите тук обаче са два- Първо старите комунистически кадри продължават да обучават в познатия ни стереотип новите поколения студенти и ученици и по този начин се "само възпроизвеждат", както се изрази преди време един наш учен.
      Новите политически повеи започват да налагат и някои нови стереотипи далеч от обективната реалност. Тук по "принципа на махалото" се отива в другата крайност което е също толкова вредно. В стремежа си да изгоним комунизма от учебниците по история. неговото място беше веднага заето от обезличаващия и безроден глобализъм и космополитизъм. Напоследък определени кръгове непрекъснато, упорито и садистично насаждат в обществото "либерално-демократични" теории, според които "трябвало да се загърби миналото", "да сме по-толерантни", "етнически търпими", "да не дразним съседите", "да не се изтъкваме чрез историята", защото това е "национализъм" и т.н. А видите ли национализма и патриотизма са нещо много лошо и представете си, че объркат нечии планове!... Тази олигофренска политика вече дава горчиви "плодове".
      От учебниците по история започват да изчезват цели раздели и децата получават някакви половинчати и осакатени знания. Полуистините обаче никога не са градивни и не носят нищо добро. Те не могат да заместят истината и съдържат негативен и разрушителен елемент. Това в още по-голяма степен важи за историческата истина и манипулациите, които я замъгляват.
      В новите учебници по история първо изчезнаха траките (по-нататък ще обясним подробно защо); след това турското робство стана "турско владичество", а малко по-късно "турско присъствие на Балканите". Както е тръгнало не бих се учудил след време турското робство и геноцидът спрямо българите и арменците в Османската империя да бъдат представяни като "хуманитарни операции" на башибозука и редовните турски войски!... Във връзка с това научихме, че съвсем наскоро една учителка от гр. Лом - Клара Петкова*, в час по родинознание учела децата, че от "турско робство са ни освободили САЩ", а който твърди обратното е "комунист"!!!... Коментарът е излишен. Същата учителка сега обаче е депутатка на НДСВ в Народното събрание!?!
      Но нека бъдем последователни и да разкрием механизмите, чрез които се фалшифицира българската история. Настоящето изследване няма за цел да обхване цялата тази проблематика, защото става въпрос за огромен масив от информация, обработката на който в никой случай не е по силите на отделен изследовател. По-важното е да се сложи акцент върху начина, по който са фалшифицирани ключови събития и факти и да се посочат виновните лица - нещо, което до сега не е правено цялостно, но ние ще поемем риска, защото тук става въпрос за ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ! За това прошка няма да има за никого!
      Щом си си продал душата на дявола, ще трябва да повриш и в катрана, за да се пречистиш от греховете. Такъв е божия закон! Съд ще има за всеки !..
      Националните предатели и българофобите трябва да бъдат разобличени.
      МЕХАНИЗЪМ НА ФАЛШИФИКАЦИИТЕ
      Когато се работи със старите автори (т.нар."извори") трябва да се има предвид, че в повечето случаи чуждите хронисти са били враждебно настроени срещу българите и не са били особено обективни при отразяването на събитията.
      Независимо от това, тези текстове са по-достоверни от по-кьсните интерпретации и преводи, особено тези, писани през последните сто години (88). И наистина, още от края на XIX век историческата наука в България започва да бъде използвана като политически инструмент и идеологическо оръжие за прокарване на различни идеи, вредящи на България.
      В началото това беше панславизма, после еврейския комунизъм и марксизъм, а в наши дни този комунизъм се трансформира в безреден и обезличаващ юдео-масонски космополитизъм и глобализъм!... Обективното отразяване на историята е труден процес, защото обикновено официалните историци са зависими от управляващите кръгове. Така е било през всички времена. Точно затова адмирирам "Българска Орда -1938" и сродните на нея организации, че застъпват модела на интердисциплинарното българознание, което разбива монопола на официалните историци.
      Така неправителствените организации и независимите експерти и всеки образован българин могат да бъдат коректив на лъже-историците и да се отстоява историческата истина!
      В по-новата ни история, Паисий е първият историограф, направил тази решителна крачка. След него обаче в нашата историческа наука са намесват външни сили, които и полагат жалените на най-големите фалшификации и манипулации на българската история.
      Ето какво пише по този въпрос големият наш изследовател-българист д-р Тачо Танев - "...На това отгоре, изграждането на делото на българската история се осъществява първоначално от чужденци, които прокарват в българската история своите небългарски концепции. А сетне мнозина българи заработват за изграждането на нашата история, но заучавайки А-Бе-то на съвременната историческа наука, те остават ученици на чужденците и следователно, техни епигони.
      Между тях се отделя до известна степен най-големият български историк проф. Васил Златарски..." (който обаче е руски възпитаник и "щемпела" си личи отвсякъде - бел. моя). И така, българската история, както днес е оформена след едно 100-годишно съществуване на нова България, е изградена в едрите си черти според представите и схващанията на чужденците.
      Най-главните й положения всъщност са предостатъчно явно оформени съобразно със съвременните политически интереси на чуждите народи..." (54).
      По-важните от тези чужди учени писали българската история са - Н.С.Державин (руснак); М.Сперанский (руснак); Константин Иречек (чех); Якоб Веис* (евреин); Карел Шкорпил; Херменгилд Шкорпил; ф.И.Успенский (руснак); Юрий Венелин; Павел Йосиф Шафарик* (чешки евреин); И.В.Ягич (руснак); проф.В.Томашек (чех, австроунгарец); Геза фехер* (унгарски евреин), и др. Наред с тези имена в по-ново време се появяват и цяла плеяда други чужденци и чуждоземни имена на "български историци"с небългарски произход.
      Най-накрая в тази печална редица се появяват и български историци слуги на "силните на деня", към тях се причисляват и една особена категория "историци" с привидно български имена, но с небългарски или смесен произход и с чуждо етническо самосъзнание! Тази последна категория "историци" е най-опасна и вредна и трябва систематично да бъде разобличавана за фалшификации и подривна дейност насочени срещу България!... За да се ориентира читателят кои точно сили стоят зад фалшификациите на българската история, ще дадем един частен пример.
      Когато д-р И. Д. Шишманов "доказва", че сборникът "Веда Словена"на Стефан Веркович е "фалшификат", веднага получава по-висока степен в масонската ложа, където членува. /Веда Словена е запис на тракийските устни предания от Родопите събрани от родолюбив учител от смолянско, който след обявяването и за фалшификат е убит…?
      В обобщен вид се вижда, че основната българска история писана и преповтаряна през последните сто години е творена главно от чужденци и шпиони на чужди правителства. Сега вече на всички би трябвало да им стане ясно, защо имаме такава осакатена и накъсана история, пълна с бели полета и премълчани истини.
      Нека видим по какъв начин се фалшифицира историята и видовете фалшификации, които имаме
      1. Укриване и унищожаване на факти и документи (изнасяне на ценни ръкописи в чужбина).
      2. Манипулации и инсинуации (грешни внушения).
      3. Крадене на българската история.
      4. Премълчаване на важни събития и обстоятелства.
      5. "Редактиране" на изворов материал.
      6. Откровени и нагли фалшификации.
      7. Репресии и физическо унищожаване на историци и хора от интелигенцията, отстояващи историческата истина.
      Всички тези методи са прилагани и се използват и сега за фалшифициране на българската история под една или друга форма.
      Ще изброим и основните пунктове за фалшификация и след това ще дадем примери от съответниге трудове на "историци".
      ОСНОВНИ ПУНКТОВЕ ЗА ФАЛШИФИКАЦИЯ
      1. Произход и Прародина на българите.
      2. Етимологията на името "българин".
      3. Понятийния апарат.
      4. Езиковия проблем и писмеността.
      5. Религия и приемане на християнството.
      6. Разцепване на българския суперетнос на десетки изкуствени малки етноси и държави, насъсквани срещу българите и България..
      7. Създаване на теории за "изчезналите" антични народи на Балканския полуостров и липсата на приемственост между тях и днешните българи.
      8. Омаловажаване делото на изтъкнати български историци възрожденци и такива в по-ново време.
      9. Чрез манипулации и инсинуации създаване на лош имидж на българите и насаждане на чувство на вина и други такива.
      С произхода и прародината на българите ("прабългарите") е спекулирано безкрайно много.
      Общо взето до сега беше натрапена теорията, че "прабългарите" са били някакво малко тюркско племе от състава на т.нар. "хунски съюз" (т.е. някакви полудиви "номади монголоиди"), които, идвайки на Дунава, се претопили в "славянското море" и станали "бели хора"!?... Прародината беше препратена някъде неопределено в монголските степи, с презумпцията, че щом там сега живеят монголци и тюрки, значи и "прабългарите" са били такива!
      Тази теза беше разработена главно от руски учени с намерението да отблъсне дунавските българи от "тюркския" им произход, с оглед традиционната им непоносимост и неприязън към турците (въпреки, че "тюрки" и "турци" са две различни понятия) и те да се "припознаят" като "славяни"!...
      Същата схема беше приложена и спрямо волжките българи, на които беше залепен етикета "татари", за да се срамуват те от своите корени (въпреки, че нямат нищо общо с историческите татари) (44) и да им закрепи чувство на вина, комбинирано с комплекс за малоценност!
      Ето какво казва по този въпрос д-р Тачо Танев "Руската версия на българската история е изцяло изградена върху следното - От край време съществува една велика славянска общност, от която българите са се отделили още от времената на своята стара история. Тази относително малка група от южните славяни, нарекли се "българи", в новите времена следва да се възвърне и приобщи към великата славянска страна - Русия" (54).
      Проводник на тази руска версия на българската история в България по време на Освобождението, и то проводник облечен с мантията на висшата историческа наука, се явява проф. Марин Дринов/руски селски даскал командирован в България да учи българите на ум и разум/. Той налага в току-що излюпващата се българска историческа наука руската версия и почти всички наши историци, кога по-послушно, кога по-непослушно я следват ето вече над 100 години (54).
      Ето какво пишат за произхода на българите и други такива "историци" - ибрикчии - Александър фол*, Васил Гюзелев, Николай Генчев, Константин Косев, Илчо Димитров, Андрей Пантев, Милчо Лалков и Костадин Петров - "Прабългарите принадлежат към тюркско-алтайската езикова-племенна общност. Тяхната прародина се намирала в Западен Сибир, по долината на реката Иртиш...'(9). По-нататък същите автори подчертават, че историята на България започва със славяните, които се появили още в Ш-о хилядолетие пр.н.е." Империята на българите край Кавказ - Стара Велика България - е представена като "Прабългарски съюз Старата голяма България", а за връзките с хуните и Хунската империя няма нито една дума.
      Тези българофоби представят българите като някакви номадски племена, ядящи конско месо и живеещи в палаткови лагери, състоящи се от юрти. За старите български владетели преди кан Кубрат не е казано нищо! Българите са представени като нискокултурни диваци и конекрадци, които с набезите си безпокояли Византийската империя (9).
      В многотомната "История на България" (т.2) на БАН, Васил Гюзелев, Станчо Ваклинов, Петър Петров, Димитър Ангелов, Борислав Примов*, Василка Тъпкова - Заимова* и др. пишат - "Проучванията напоследък утвърдиха схващането, че прабългарите са принадлежали към тюркско-алтайската езиково-племенна общност, към която спадали още хуни, хазари, авари, огузи, печенеги, кумани и др." (1). Отново се говори за "Прабългарски военно-племенен съюз Велика България", "прабългарите-номади", нищо не се споменава за българските градове край Кавказ и в Средна Азия, а противно на това се твърди, че "прабългарите живеели в юрти, землянки, надземни постройки" и "номадски станове". Историята на Дунавска България отново се започва със славяните. Българската държавност започва след кан Аспарух (681 г.). Древната история е орязана...
      С малки изключения почти същите тези преповтарят и Веселин Бешевлиев (5); акад. Димитър Ангелов (2); Ст. Младенов; Иван Шишманов; Станчо Ваклинов (4) и редица други автори, пишещи главно след 1944 г. и слугувайки на панславянските и комунистически идеологии.
      В писанията на всички тези автори, които залягаха в официалните учебници от комунистическо време, с фини манипулации българите трябваше да бъдат откъснати от хуните и другите сродни етноси и по този начин да се скъса връзката с древната ни история. По това време негласно на учените беше забранено да се занимават с древната българска история преди кан Аспарух (668-695Г.). Забрана наложена със седем печата!... Според д-р Тачо Танев - "Забраната се състои в това, че е прогласена веднъж завинаги неразбиваемата "научна аксиома" – че най-древните далекоизточни хуни (по руски "сюнну", но и "хунну") нямат нищо общо с европейските хуни (по руски "гунну"), а европейските хуни нямат нищо общо с Испериховите българи (по руски "булгари" или тюрко-булгари", но не и "българи", както руснаците определят дунавските българи след покръстването им) и, най-сетне, че Испериховите българи ("булгари", "тюрко-булгари"), нямайки каквито и да са предшественици, пристигнали на Балкана в нищожно на брой количество и взели та се претопили и безследно изчезнали всред „славянското море", като необяснимо защо или по някаква неосъществена случайност, това "славянско море" възприело да се назовава БЪЛГАРИ (по руски "болгарь!"). Така, че днешните "болгарь!" нямат нищо общо нито с Испериховите "булгарь!", нито с "гунни"-те, нито със "сюнну" или "хунну". Тази "научна" логика, която търси само разликите, но в никой случай не и приликите и общото, спокойно може да се нарече "Разделяй, за да владееш чрез науката!..." (54)
      Тук специално внимание бих искал да отделя на автора Петър Добрев (36, 37, 38, 39, 40, 41), който отрича тюркската и славянската теория за произхода на българите, но заедно с това отхвърля и връзката с хуните, като доста агресивно защитава тази своя теза. Връзката с хуните обаче е безспорна и има редица документи и доказателства за това.
      Проблемът, който заобикалят Петър Добрев и споменатите по-горе комунистически автори е, че "хуни" не е етническо понятие, а е събирателен термин за 26 народа обединени под единно ръководство в Хунската империя в III в. пр. Хр. Те не могат да бъдат определени като" тюрки", тъй като тюрките като държавна формация се появяват шест века по-късно. Тези 26 народа хуни не са етнически хомогенни, живеят на огромна територия и най-общо могат да бъдат разделени на две големи групи - източни (дунху или жун - монголоезични) и западни (хуили хунори- ираноезични). Българите като европеиди спадат именно към втората група! Въпреки разните спекулации, антропологически българите (в т.ч. и "прабългарите", които ние наричаме "древни българи") са определени като индоевропейци, кавказки тип от причерноморската група.
      По отношение на волжките българи Петър Добрев също има грехове, защото без да е направил необходимите изследвания твърди най-отговорно, че били изчезнали през ХІІІ-ХІV в., точно както тръбят и всички руски енциклопедии! След като се твърди това, трябва да се обясни и факта, защо след превземането на Казанското царство (Волжка България) от руснаците в 1552 г., цар Иван Грозни си присвоява титлата "Цар на руси и българи". Това се повтаря и при всички следващи владетели и е отразено писмено в техните държави печати!... Също така към днешна дата в Руската федерация (републиките Татарстан, Чувашия, Башкирия, Кабардино-Балкария и др.) има над 20 млн. души, които се самоопределят като българи, независимо че в паспортите им пише друго. По тези въпроси са излезли множество книги (42-52) и всеки може да ги прочете, ако го пожелае...
      По въпроса дали в Руската федерация има българи, трябва да се питат самите българи, които живеят там, а не руснаците или руските възпитаници в България, които са женени за рускини и предават и продават българските национални интереси, маскирани като патриоти и загрижени "историци"!
      В потвърждение на казаното по-горе е фактът, че през последните години руските учени ограничиха използването на термини като "тюркски народи", "тюркски езици", "тюркска култура", и го заместиха с "алтайски народи", "алтайски езици", "алтайска култура" и т.н. По отношение прародината на древните българи няма единно становище, независимо от записаното в школските учебници и дебелите томове на БАН.
      Напоследък все повече наши и чужди учени се изказват в полза на тезата, че българите са автохтонно население на Балканския полуостров и Причерноморието. След катаклизъм - потоп в Черноморския басейн преди около 7600 години една част (т.нар. 'траки") са останали тук, а по-голямата част от населението мигрира на юг в Мала Азия и Месопотамия (по-късно известни като шумери), а друга част през Кавказ отива на изток чак до Тарим (Северозападен Китай) и съседни области (т.нар. хуни или хунори). След време българите се съсредоточават в Балхара (Бактрия) и около Кавказ, откъдето се завръщат отново в Европа и на Балканите, за да се слеят със своите родственици траките (28).
      Пръв е изказал подробно аргументирана теза за автохонност на българите на Балканите проф.д-р Ганчо Ценов още в началото на миналия век (25, 26, 27). В своите трудове той се опира предимно на сведения от старите антични автори и критикува някои български историци като - Васил Златарски, Ст. Младенов, Иван Шишманов, а също и Ватрослав Ягич, Голубински, Иречек и Шафарик*, че укриват факти по тези въпроси и защитават славянофилски и българофобски теории вредни за България (26, 25)!
      Най-оригинална и точна формулировка за произхода на древните българи дава д-р Тачо Танев, който ни определя като древен народ със собствена идентичност - "Българите са един велик самостоен народ в историята на човечеството, и освен това, те са един от най-древните живи и до днес народи на земята, с богато собствено народно предание" (54). Той ги свързва също така и с хуните (техния западен клон), с който нямат етнически различия. Фалшифицирането на произхода и прародината на древните българи е последвано и от манипулации и изкривяване значението и етимологията на името "българин".
      Могат да бъдат изброени над 50 версии за значението на българското народностно име и повечето от тях не са верни. В това отношение най-злостно е определението на проф. В. Томашек, който "научно" обяснява името БЪЛГАРИ, че то означава "боклук" (от турското "буламач" - т.е. "сбирщина от мелези", "смес от много етноси"), с което име били наречени "останките от разбойническия боклук, побегнал и събрал се около бреговете на Азовското море след приключването на Великото преселение на народите" (54).
      На В.Томашек пригласят и редица наши учени, начело с проф. Стефан Младенов, проф. Васил Златарски и акад. Димитър Ангелов, които свързват името "българин" с тюркския глаголен корен Ьи1д, което значи "размесвам", "меся". В такъв смисъл названието "българин" се тълкувало като "смесен", "нееднороден" (т.е. "мелез"). Стефан Младенов дава интерпретация като "смесени скитници"; Павел Йосиф Шафарик* като - "крайненци" (т.е. хора, обитаващи покрайнините), а унгарския тюрколог 1/1. Немет тълкува името "българи" в смисъл на "метежници", "бунтовници" (2). Повечето от тези интерпретации са неверни и клеветнически и петнят светлото българско име. След като са залегнали обаче като постулати в българските учебници, подобни "научни теории" дават основание на българофобите и мизантропитеглобалисти да ни атакуват с човеконенавистни теории, целящи да предизвикат у съвременните българи някакъв комплекс за малоценност. Плъзгайки се по тази логика, в редица чужди енциклопедии името "българин" се тълкува в подобен "вулгарен" смисъл, като му се придава значение на "варварин", "човек от простолюдието", "дивак-мелез" и дори "содомит"!?
      Последното се използва във Франция във връзка с "бугрите" (богомили, катари, албигойци и др.) свързано с верските борби и догми.
      В гръцка енциклопедия името "българин" е залегнало като - "мръсна дума, с която се обиждат запалянковците на някои футболни отбори 6 Солун"!...
      Сърбо-македонистите използват същия претекст, за да ни наричат "бугари-татари" и т.н. Наскоро във в."Дейли телеграф" една журналистка - Зенга Лонгмор* написа следното - "Българите са етническа смес от славяни, турци и гърци. Думата "болгар" значи смесица и може би за това те са по-толерантни към външни хора* (81). На тази провокация българската общественост реагира остро и бяха отправени искания за екстрадирането на Зенга Лонгмор* от страната и обявяването й за "персона нон грата" в България, както и британския вестник "Дейли телеграф" да бъде осъден за обида на нацията (82)!
      Подобна клеветническа кампания беше подета и от един псевдополитик с говорни дефекти и умствен лимит - Любен Дилов-син*, който в едно интервю за сп. "Мобиклуб" заяви следната "гениална" мисъл - "...Ние не сме нация. Нация има тогава, когато има съвкупност от различни народи, които се изживяват като нация. Ние сме народ, който е съвкупност от представители на различни нации - турци, арменци, евреи, българи, гърци. Безспорно това в голяма степен се дължи на несвободата - т.е. на неизвоюваната от само себе си свобода..." (90)
      Като отбележим в какъв порядък Любен Дилов* изброява "състава" на българския народ по значимост (като българите са четвърто място след турците, арменците и евреите), можем спокойно да заключим какъв еничарин е станал въпросният субект и да го попитаме дали въобще е българин и на чий господ се кланя!.../Този Лумпен Дилов в момента се подвизава по екраните на българските телевизии като всепризнат авторитет по всичко-от оценител на физическите данни на фолк певачките и Вип/Биг-брадърите до наставления към българското правителство б.м./
      По-нататък ще обясним част от каква кампания срещу България са подобни изказвания и твърдения, почиващи на "обективната българска история"...
      Истината за българското име е съхранена в старите хроники. В своите пътеписи за посещенията си във Волжка България, арабският пътешественик норм. Абу Хамид ал-Гарнати (1135 г.), пише, че в град Болгар (столицата на Волжка България) той прочел книгата "История на България" ("Булгар Тарихи"), на чиято първа страница се обяснявало значението на името "българин".
      То е следното - "БЪЛГАРИН" значи "МЪДЪР ЗНАЕЩ ЧОВЕК", "УЧЕН ЧОВЕК" (44)! Това е точното значение на думата и всякакви други спекулации се неуместни и вредни. В допълнение на горното, името произхожда от верния корен ПАЛК и БЪЛГ- (от "бАлкари" и "бЪлгари"), който корен като име на народ, означава "светлите", "силните", "сияйните", "синове на светлината" (т.е. носители на светлината и знанието). Нека не забравяме и факта, че редица български племена кутригури, уногури, утигури и др. носят наставката "гури", а думата "гуро" на санскрит значи "Учител", "Висш духовен наставник"!... фалшифицирането на понятийния апарат и терминологията е също голям проблем, защото това дава погрешна посока на всички по-късни интерпретации на българската история.
      Най-големи спекулации са направени с въвеждането в нашата историография на фалшиви термини като "прабългари", "прото-българи", "хунобългари", "първобългари", "тюркобългари" и други такива, които е уместно да бъдат заменени с "древни българи" - термин възприет от специалистите на "Българска Орда 1938" като най-точен. В хрониките и изворите българите никога не са наричани "прабългари" или с някои от горните епигони.
      Освен българи, чуждите хронисти са ни определяли също като "скити", "мизи", "траки", "хуни", "уни", "пелазги", "бурджани", "готи", "булхи" (с вариант "буши") и др. Освен това за идентификация на българите са използвани и племенните имена като - "оногури" (уногури), "утигури", "кутригури" ("кутии" или "гутии"), "котраги", "уногундури", "купи-булгар", "дучи-булгар", "огхондор-булгар" (българ), "българи-хайландури", "чдар-болкар" (чадър-булгар), "кучи-булгар", "орхон-булгар", "барсили" (варсаци, берчул, берзити), "хазари", "буртаси" и др.
      Според авторката Фаина Гримберг, въвеждането на термина "прабългари" и подобните на него, е направено целенасочено, за да се разцепи българския суперетнос на множество други по изкуствен начин. Така Дунавските българи се отделят от Кавказките и Волжките българи.
      Тази схема се допълва от създаването на цяла серия изкуствени етноси като - "татари", "македонци", "мизийци", "тракийци", "шопи", "башкири", "помаци", "балкари", "чуваши", "каракачани", "власи", "южни славяни", "казаци", "гагаузи", "мишари", "хайна", "нукратлийци" ("сребърни българи"), "покръстени" (в Сибир), "тептяри", "българи-тамтайци", "родопчани", "славяноговорещи елинизирани траки", "астраханци", "осетинци", "чеченци" и др.
      Всички те са български народностни групи, но внушението е, че са различни етноси! В това отношение най-големи прегрешения има комунистът акад. Димитър Ангелов, който в капиталния си труд "Образуване на българската народност" (2) се опитва да ни внуши, че всъщност дунавските българи са някаква механична смес от над 100 етноса, и че всеки който е минал през Балканския полуостров си е хвърлял семето и за това сме станали "куче-марка" (т.е. нещо като "помияри")!
      На тази провокация и фалшификация на българската история, достойно и аргументирано беше отговорено от покойния Димитър Съсълов (53), който обори всичките твърдения на академика и го заклейми за вечни времена като фалшификатор на българската история! Към това мога само да добавя, че истинските помияри, които са газили по земята ни българска, най-често са си оставяли костите тука, а не семето и позорно са били ритани в задниците от българския ботуш!...
      Във връзка с етническите инсинуации е много важна ролята на медицинската антропология. След 1944 г. тази наука беше изцяло подчинена на комунистическата върхушка и всеки, който се опиташе да отстоява истината биваше изпращан или в затвора или му се отнемаше правото да упражнява професията си. Дори такива корифеи като акад. Методи Попов биваха принуждавани да сътрудничат и да прокарват комунистическите теории в науката.
      Неотдавна, един такъв "академик- историк" на въпроса ми как навремето (преди 1989 г.) се е пишела българската история ми отговори - "Пишехме каквото ни наредят отгоре"!.../Сега когато „отгоре” няма, те пишат както им е наредено ОТ ВЪН!б.м./
      Медицинската антропология е точна наука и за това фалшификаторите използваха различни прийоми за да променят данните при изследванията. Измислиха например, че траките и славяните били погребвани предимно чрез трупоизгаряне и затова липсвал костен материал, което не е вярно.
      Въведоха отречената методика на проф. Герасимов за възстановяване на черепа и главата (чертите на лицето), при която всеки череп може да се превърне в монголоид или в каквото си щете, с малко повече напластяване на пластелин на съответните места.
      Между впрочем, през тоталитарния период са извършвани и истински проучвания, които показват, че делът на славяните в съвременния български народ е едва 12-15%. Естествено тези изследвания са дълбоко засекретени (56). Тези факти са очевидни за всеки един професионалист. Те обаче не попречиха на проф. д.м.н. Йордан Йорданов преди две години да обяви, че - "спорът славяни ли сме или прабългари е излишен" (79). Въпросният професор отново ни пробутва теориите за "етническа пъстрота" и "получила се метисация, в която от антропологична гледна точка доминират белезите на европеидните антропологични типове" и преповтаря шаблоните останали от близкото ни минало. Човекът просто не може да избяга от комунистическата си закваска. Като ловък манипулатор проф. Йорданов се опитва да се скрие зад тежки научни термини, но така или иначе онова, което е писал в едни други времена е останало (6) - доклади от симпозиуми, конгреси, научни трудове и статии във в. "Работническо дело". Той лесно може да бъде разобличен от всеки необр
  • Дарение

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия.