Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


преди 18 часа, Търсещ истини написа:

Манипулирането е като револвер.

:) Определено ако се разгледа от този аспект, то по вероятно е човек да се самонарани, ако има нещо което не знае как да използва. :)

Примерно - Всяко огнестрелно оръжие има откат, който в някой случаи е доста болезнен.

По отношение на тайните.

Първата не е никаква тайна - само да уточня, не милостив и т.н., а наивен.

Втората - пак се знае, т.е. манипулатора първо търси страховете ви, затова и с непознати не споделяйте никакви лични неща.

Третата е повторение на Втората, така че мога основно да се замени с манипулатора първоначално проявява някаква загриженост и предизвиква да му се доверие.

Четвъртата - :) В повечето случаи Манипулатора прави така, че да се възползва от Вашето - Не. Т.е. Нарочно предизвиква във Вас отрицание. Казва не прави това, а де факто иска да го направите.

Най-добрата отбрана при съмнение, че срещу Вас стои манипулатор е атаката, а не отбраната. Отбранявайки се с неговите способи, то определено понеже не познавате всички начини на манипулиране, то след известно време ще попаднете в неговия капан.

Най-добре да си измислите една слабост и да следите кога другия ще посегне върху нея.  Примерно - избирате си алкохола за вид Ваша слабост. В момента в който отсрещния по един или друг начин Ви намекне за тази Ви слабост, то знайте - определено не му е читава работата, т.е. арсенала му с манипулативни способи е свършил и ще изтъкне, че ставате досаден и прочие.

В основата постъпвайте по детски - влезнете в отявлен бой с думи и следете неговата цикличност, агресивност и т.н. и ред други неща. Не се струвайте, че ще бъдете наранен, в края на краищата дума дупка не прави. Много от манипулаторите в действителност ползват някакви Ваши физични недъзи, или словесни, или пък хигиенни и т.н. които за съжаление понякога човек не подозира, че има.

И изобщо манипулатора дебне. Другото име на манипулатора е Лукавия, а не Дявола. Всеки сиромах е жив дявол, но не и лукав ... ;) Обикновено манипулатора не е сиромах и прочие.

И запомнете: Ако не успее да Ви вкара в съответната манипулация, то манипулатора ще се възползва от Вашите близки. Ще спретне такива интриги, че даже може да не разберете, че Ви манипулира чрез най-близките Ви хора.  Това доста боли ... и трябва Ви доста воля, за да се преборите с такъв вид манипулация. 

Да, в твърде материален свят живеем, и да, манипулацията е доста ползвана тактика за налагане против волята Ви на неща, но все пак вие избирате дали да Ви е в арсенала същата или не, и по мое мнение не Ви трябва, да, не Ви трябва въпросната като вид ценност или оръжие за да "воювате" с другите.

Манипулацията не е ценност, нито средство за постигане на Вашите цели в живота, да модерно е, но определено има къде други по-висши ценности към които да се стремите да овладеете.

Повтарям: Най мощното оръжие срещу  манипулацията е искреността!

п.п. Всеки е невинен до доказване на противното. Не съдете, че всеки който е срещу Вас е манипулатор.

Ще завърша с един виц:

Вървят двама приятели покрай реката. Виждат някакви жени да перат. Единия казал:

- Хайде да отидем да се заприказваме с тях.

- Остави, има луди - казал другия.

От групата жени една се обърнала и рекла - Кой е луд бе?

Втория погледнал първия и казал - Ей на, то лудото само се обади.

:)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

По християнски ли да предоставим и другата си буза на манипулатор?
Един разказ от Декамерон. Накратко.
Някой си отишъл в Палермо (?) да продаде стоката на господаря. Една съблазнителка се държала с него като влюбена, а когато той реализирал стоката, помолила го за заем, който още утре ще върне. Взела парите, но изобщо не връщала заема. Когато онзи се усетил побегнал в дън- земи, защото дължал на господаря. Пристигнал при познат, който го научил: Напълнил денкове, Стигнал до Палермо, заявил скъпа стока и не щеш ли, съблазнителката се появила отново. Той я преметнал, че чака още стока, че не й се сърди, а тя очаквайки по- големи печалби му върнала заема с който го измамила. Той я помолил и за още малка помощ докато дойде още от стоката му (измислената) а като взел тези парички, фукнал и повече не се върнал в Палермо.
С манипулаторите не е достатъчно само да прекъснем връзката. Трябва да ги изманипулираме за да ги заболи.
 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Всеки си има слабо място. Или почти всеки - за да не съм краен. Това действие в историята, да изманипулираш манипулиращия, дали наистина е добро решение? Така се поставяш на неговото място. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове


Интригантите- социални манипулатори.
Интригантът, разпространителят на клевети успява да манипулира общественото  мнение относно някого и така да го злепостави. Каква е "далаверата"? На първо място в демонстриране на власт и принадлежност към тези, които определят съдбите на хората. Такива ще са нужни всекиму, който иска да влияе. 

Една история: Първо "Тихо, тихо, по земята", а после "тя избухва като бомба, покосява стар и млад" пее за Клеветата интригантът дон Базилио, който ще помогне на д-р Бартоло за да злепостави граф Алмавива. И каква му е далаверата- че ще остане близък и потребен, а това значи и с доходи от д-р Бартоло. И какво става после? Фигаро "увещава" дон Базилио с "аргументи на които не може да устои", сиреч избор между кесия с пари и дуло на пистолет. Така интригантът е обезвреден, а сладките думи изманипулират (колко му е да я  изманипулират) Розина, която не се колебае от докторска възпитаничка да стане графиня. 

Войната с интриганта не става с очакване на божия помощ или подаване на другата буза. Трябва да му се върне тъпкано, другото е овчедушие.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 9.06.2019 г. в 1:04, Търсещ истини написа:

Манипулирането е като револвер. Може да живееш щастливо и без да го познаваш, но когато се появи някой въоръжен, той ще владее. Заради това по- добре да имаш съответното въоръжение в жизнените битки.

За твое съжаление - а може би по- скоро щастие - нямаш този талант, щом не схвана, дори усмивката на Сирена. Две са прозаичните тайни на манипулирането - първата е, че можеш да манипулираш само по- глупавите от теб; а срещу по- умните ще ти трябва власт, чрез която да извършваш репресии срещу тях. Та не се мъчи и моля те - никога, ама никога не ставай политик ... никога, търсачо на лъжи.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Важен практически въпрос
Как да различим някой, който наистина иска помощ от другиго, който ни манипулира?(прим.да хвърлим пари през балкона или да дадем пари за болни деца)
Ами трудно е. Предполагам:
ако създава прекомерно емоционална ситуация, държи се уверено, то е манипулатор, истински търсещите помощ са неопитни, за първи път им е и се смущават
ако се чувстваме притиснати от натрапване, значи е манипулатор. Ако чувстваме уважение към себе си и свобода, а молещият е в по- ниска позиция, значи е искрен
ако искат нещо незабавно, ако променят агресивно молбата, значи са измамници
ако по природа сме притеснителни или актуално притеснени, по- вероятно ни е избрал за цел измамник, а не истински молител.

....

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ето какво пише по защитата от манипулация във Википедия.ру. тук. На английски е тук

Цитат

 

Способы защиты от психологической манипуляции

Действиям манипулятора можно противопоставить две защитных стратегии[32]:

Разрушение технологических элементов воздействия. Защитная активность этого типа направлена на борьбу с манипулятором и соотносится с такими элементами его технологии, как тайный характер воздействия и оказание психологического давления.
Способы вскрытия тайного влияния:
Выявление скрытых смыслов, мотивов и т. п.: «Почему вы об этом заговорили?», «Куда вы клоните?».
Тщательное отслеживание обмолвок, оговорок, перестановок акцентов и т. п.
Выстраивание смысловых и семантических барьеров: «Твои объяснения очень непонятны».
Способы противодействия психологическому давлению:
Имитация (если манипулятор задал подчёркнуто медленный темп разговора, чтобы вымотать собеседника перед атакой, то адресат манипуляции может поддерживать беседу в ещё более медленном темпе[32]).
Изменение ситуационного поля (если манипулятор инициирует общение в замкнутом пространстве, целесообразно перенести разговор на улицу и т. п.).
Уклонение от психологического контакта с манипулятором.
Сокрытие переживаемых эмоций и чувств (этот приём не позволит манипулятору «обнаружить» истинные эмоции и чувства адресата манипуляции и оказать психологическое воздействие на них).
Уход от предсказуемости в поведенческих реакциях и действиях (если адресат манипуляции ведёт себя так, что его нельзя «просчитать», то манипулятор не сможет к нему подстроиться).
Применение статусной и ролевой защиты: «Как женатый человек, я не могу себе этого позволить».
Временное прерывание контакта с манипулятором.
Использование элементов воздействия в своих интересах. Защитная активность этого типа представляет собой целенаправленную трансформацию манипулятивного воздействия. Если манипулятор уводит разговор в сторону, адресат может «помочь» собеседнику и поддержать его, а затем вернуть беседу в прежнее русло. Если же манипулятор пытается путём намёков склонить к какому-то поступку, бывает полезно спросить в лоб, правильно ли понято его намерение и, опираясь на ответ оппонента, «согласиться» на такой вариант развития событий.

 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 8 часа, Търсещ истини написа:

Важен практически въпрос
Как да различим някой, който наистина иска помощ от другиго, който ни манипулира?(прим.да хвърлим пари през балкона или да дадем пари за болни деца)

Когато се съмняваш в това дали някой казва истината или лъже, и особено ако е човек, на който нямаш доверие, просто проверяваш твърденията му. Ако е възможно се опитваш да го прескочиш като звено във веригата. Примерно ако се представя от името на дадена благотворителна фондация, търсиш крайния получател на парите, за който се твърди, че те се събират - болен човек, някаква социална институция или друго.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, Shiniasu написа:

Когато се съмняваш в това дали някой казва истината или лъже, и особено ако е човек, на който нямаш доверие, просто проверяваш твърденията му. Ако е възможно се опитваш да го прескочиш като звено във веригата. Примерно ако се представя от името на дадена благотворителна фондация, търсиш крайния получател на парите, за който се твърди, че те се събират - болен човек, някаква социална институция или друго.

Не си го представям така. Ето как: Звъни ми на вратата човек и иска помощ за болно дете. Естествено, че няма да му кажа "Изчакайте малко, да проверя в мрежата името на детето". Нещо в словесното или телесно държание трябва да ми отговори на въпроса- лъже ли или не. По принцип това са хора, които не познавам и нямам предишен опит с тях, така че не мога да извикам спомени, освен по подобие с ДРУГИ хора. Ето какво ни препоръчва Википедия.ру

Цитат


Отличительные особенности манипуляторов
Согласно Шострому, отношение манипулятора к жизни и окружающим его людям покоится на четырёх «китах»[22]:

Ложь. Манипулятор демонстрирует не истинные чувства, а наигранные, «ломает комедию», разыгрывает роль, стремится произвести впечатление. Такая стратегия общения неизбежно приводит к эмоциональному оскудению: жизнь манипулятора превращается «в нелюбимую работу», он теряет возможность ею наслаждаться и испытывать глубокие чувства[23].
Неосознанность. Для каждого манипулятора характерно «туннельное видение», когда человек воспринимает только то, что ему хочется воспринимать. Именно по этой причине манипуляторы оторваны от реальности, не могут адекватно оценить происходящие вокруг них события, не в состоянии понять цель и смысл своего существования[23].
Контроль. «Манипулятор <…> очень любит управлять. Он не может без этого. Он раб этой своей потребности». Однако «чем больше он любит управлять, тем сильнее в нём потребность быть управляемым кем-то»[23].
Цинизм. Манипулятор не доверяет ни себе, ни другим, а в глубине души не испытывает доверия к человеческой природе вообще. Лишённый способности любить, он относится к окружающим потребительски, воспринимая каждого из них как средство удовлетворения своих потребностей, а не как личность.
Психологические характеристики манипуляторов
Как показало исследование Ю. В. Миловой, манипуляторы склонны к аддикциям, использованию защитных механизмов (в особенности — отрицания, замещения, регрессии), они экстернальны, склонны к соматическим заболеваниям, не склонны к самоактуализации, не спонтанны, не ориентированы на настоящее, не стремятся к достижению успеха[24].

Манипулятор может иметь следующие личностные расстройства:[2]

макиавеллизм,
нарциссическое расстройство личности,
пограничное расстройство личности,
тревожное расстройство личности,
зависимое расстройство личности,
истерическое расстройство личности,
пассивно-агрессивное расстройство личности,
диссоциальное расстройство личности,
нервозность Типа А.

 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ще си допълня написаното преди малко, че нета ми е ужасен в момента и ми е трудно да пиша дълги постове.

Да, някои хора в случаи когато им събират пари на улицата рагират спонтанно, когато им се покаже примерно снимка на болно дете (но на снимката детето почти винаги е показано усмихнато и това не е случайно, защото така чрез контрастът на двете крайни състояния - на радост, превърната в тъга, се засилва чувството за съжаление и желанието да се помогне. Също така човек подсъзнателно приема усмихнатото дете като цел до която благотворителността му ще спомогне да се достигне - т.е. да се върне детето към щастието показано на снимката).

Други хора си казват: какво пък, къде не съм дал 10 лева. Дори и да ме лъжат, няма да ми струва особено скъпо. Но пък ако не ме лъжат, ще помогна на някого.

Като цяло хората не са склонни да отделят време и усилия да се свържат директно с хора или институции имащи нужда от помощ. По-лесно е да дадат пари на някого на улицата, който да свърши работата вместо тях. А вече не е чак толкова трудно да се направи проверка. А парите обикновено се пращат по банков път.

преди 5 минути, Търсещ истини написа:

Не си го представям така. Ето как: Звъни ми на вратата човек и иска помощ за болно дете. Естествено, че няма да му кажа "Изчакайте малко, да проверя в мрежата името на детето". Нещо в словесното или телесно държание трябва да ми отговори на въпроса- лъже ли или не.

Поискай банкова сметка или име на което да изпратиш пощенски запис.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

За съжаление се отдалечих от основната ми идея при продължаването на дискусията за манипулацията в настоящата тема, а това е, че манипулативните отношения са присъщи на човешките взаимоотношения, но добре би било да са разпознаваеми и регулируеми както другите взаимоотношения.

Властта не е самоцел, тя е средство за предаване на воля, манипулиране за действие. Създаване на условия да бъде предотвратена съпротива и на се пристъпва незабавно към желаното действие. Хипнотичните техники целят същото- да заобиколят съпротивата и да се постига желаното действие. Рекламата прави същото- да се стига бързо и безкритично до действието- да си дадеш парите за рекламираната стока.

Проблемът е да не сме с вързани очи, да не сме принуждавани, а да имаме разумен избор какво да правим. Наш, а не на някого.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 11.06.2019 г. в 21:10, sound написа:

Две са прозаичните тайни на манипулирането - първата е, че можеш да манипулираш само по- глупавите от теб; а срещу по- умните ще ти трябва власт, чрез която да извършваш репресии срещу тях. 

Мисля, че ще се съгласите, че 
Всички родители са по- умни от своите 3-4 годишни деца.
Някои 3-4 годишни деца успешно манипулират своите родители

Извод: Някои по- глупави успешно манипулират по- умни от тях.

В цитираните източници не се вмъква интелигентността като фактор за податливост/ устойчивост на манипулиране. По- скоро се има предвид някаква простота, предсказуемост, елементарност в поведението на жертвата. Набляга се на това, личността да избягва конфликти, да се води от максимата "По- умният отстъпва". Така често по- умният от съпрузите става жертва на по- агресивния. 

По отношение властта, като условие за незабавно изпълнение волята на манипулатора, това го обсъждахме. И в племето, и в стадото, и в армията, и в офиса това е част от отношенията. Нормална част.

Моята теза е, че манипулацията е НОРМАЛНО отношение, но е редно да бъде опознавано и да не се допускат вредни последици за манипулирания, а ако такива настъпят, той да има право на възмездие.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Горещи теми в момента

  • Подобни теми

    • от Aliya
      ФАЛШИФИКАЦИИ И МАНИПУЛАЦИИ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ
      Проф.Крум Балтаджиев
      "Отрежете на едно дърво корените и то ще изсъхне."
      „Подменете идентичността на един народ и той ще умре” Г.Сотиров
      ВЪВЕДЕНИЕ

      (Със звездичка са отбелязани историци и изследователи със специфични небългарски имена или такива с чуждо етническо самосъзнание, прокарващи зловонните идеи на тайни организации и сили, работещи срещу България!)
      Обезуначаването на нацията започва с изопачаването и преиначаването на нейната история. Вземете на една нация историята и тя ще изчезне безследно, Обезличаването на народите чрез фалшифициране на историята беше дело на комунистите интернационалисти, но то е дело и на глобалистите-космополити - разлика в подходите и методите няма! Риба се лови в мътна вода - колкото по-мътна, толкова по-добре; Разделяй и владей!,...
      През всичките векове, българската история е била подлагана на нагли манипулации, безочливи фалшификации, кражби и директно унищожение (горене на книги, рушене на културни паметници и геноцид спрямо живите носители на историческата истина и традиция).
      В това отношение, най-големите вреди на българската история са нанесени от гърците, турците, евреите, руснаците и сърбите! В по-ново време грубата игра беше заменена с някои по-рафинирани средства и методи, но това не променя нещата. Например - Световната банка отпуска някаква жалка целева субсидия на Министерството на образованието и срещу това го обвързва с договор, нейни специалисти да изготвят учебните програми, по които ще учат българските ученици и студенти. И за да са нещата точни - в това не участват български експерти за да не объркат нещо. Точно и ясно!...
      Наскоро четох, че в САЩ в училищата не се изучава предмет "История". Това ме потресе, но същевременно ми стана ясно защо американската нация се състои от жизнерадостни идиоти, които вярват на всичко, което се каже по телевизията или е написано във вестник!...
      В Съветският съюз и неговите сателити от соц. лагера, по времето на болшевизма и тоталитарния комунизъм се учеше история. В България също. Но тази история беше така деформирана и изопачена, че последствията още личат в учебниците. Дали се е променило нещо у нас през последните две петилетки и нещо. Нищо подобно - главите на децата се тъпчат с все същите исторически сурогати и свободни съчинения, подплатени с комунизъм и марксистко-ленински постулати (20). Дори става и по-лошо, като например старите догми да се заместват с нови - когато политиката влезе с кални ботуши в покоите на науката, не очаквайте нищо добро!
      Вземете например един от новите учебници по "История на България" за кандидат-студенти и зрелостници (2001-2002 г.) под редакцията на чл. кор. проф. Васил Гюзелев (87) и ще видите познатата схема - Колко са велики славяните; с тях започва историята на България; дивашките и нискокултурни "прабългари"; траките липсват!?
      Защо да не липсват, след като указанията са да се разтягат повече локуми за Византия и елините. В същия "учебник" Старата Велика България на кан Кубрат е сведена до едно малко петънце, намиращо се между Фанагория и р.Сал. Човек да се чуди защо точно чуждите хронисти са наричали тази българска държава "Стара" и "Велика". Че кое й е "великото", след като според учебника на Васил Гюзелев там е имало едва ли не само няколко села!...
      В момента българските учебници по история продължават да са пълни антинаучна марксистко-ленинска и сталинска идеология, която трови душите и на новите поколения (20). Отделни автори правят някакви опити да променят нещата, но това са гласове в пустиня. Вредите, които са нанесени са толкова големи, че всичко се движи по инерция и старите клишета се мултиплицират непрекъснато.
      Редица изследователи и учени считат, че трябва да дойде едно ново поколение необременени историци, които да напишат истинската история. Проблемите тук обаче са два- Първо старите комунистически кадри продължават да обучават в познатия ни стереотип новите поколения студенти и ученици и по този начин се "само възпроизвеждат", както се изрази преди време един наш учен.
      Новите политически повеи започват да налагат и някои нови стереотипи далеч от обективната реалност. Тук по "принципа на махалото" се отива в другата крайност което е също толкова вредно. В стремежа си да изгоним комунизма от учебниците по история. неговото място беше веднага заето от обезличаващия и безроден глобализъм и космополитизъм. Напоследък определени кръгове непрекъснато, упорито и садистично насаждат в обществото "либерално-демократични" теории, според които "трябвало да се загърби миналото", "да сме по-толерантни", "етнически търпими", "да не дразним съседите", "да не се изтъкваме чрез историята", защото това е "национализъм" и т.н. А видите ли национализма и патриотизма са нещо много лошо и представете си, че объркат нечии планове!... Тази олигофренска политика вече дава горчиви "плодове".
      От учебниците по история започват да изчезват цели раздели и децата получават някакви половинчати и осакатени знания. Полуистините обаче никога не са градивни и не носят нищо добро. Те не могат да заместят истината и съдържат негативен и разрушителен елемент. Това в още по-голяма степен важи за историческата истина и манипулациите, които я замъгляват.
      В новите учебници по история първо изчезнаха траките (по-нататък ще обясним подробно защо); след това турското робство стана "турско владичество", а малко по-късно "турско присъствие на Балканите". Както е тръгнало не бих се учудил след време турското робство и геноцидът спрямо българите и арменците в Османската империя да бъдат представяни като "хуманитарни операции" на башибозука и редовните турски войски!... Във връзка с това научихме, че съвсем наскоро една учителка от гр. Лом - Клара Петкова*, в час по родинознание учела децата, че от "турско робство са ни освободили САЩ", а който твърди обратното е "комунист"!!!... Коментарът е излишен. Същата учителка сега обаче е депутатка на НДСВ в Народното събрание!?!
      Но нека бъдем последователни и да разкрием механизмите, чрез които се фалшифицира българската история. Настоящето изследване няма за цел да обхване цялата тази проблематика, защото става въпрос за огромен масив от информация, обработката на който в никой случай не е по силите на отделен изследовател. По-важното е да се сложи акцент върху начина, по който са фалшифицирани ключови събития и факти и да се посочат виновните лица - нещо, което до сега не е правено цялостно, но ние ще поемем риска, защото тук става въпрос за ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ! За това прошка няма да има за никого!
      Щом си си продал душата на дявола, ще трябва да повриш и в катрана, за да се пречистиш от греховете. Такъв е божия закон! Съд ще има за всеки !..
      Националните предатели и българофобите трябва да бъдат разобличени.
      МЕХАНИЗЪМ НА ФАЛШИФИКАЦИИТЕ
      Когато се работи със старите автори (т.нар."извори") трябва да се има предвид, че в повечето случаи чуждите хронисти са били враждебно настроени срещу българите и не са били особено обективни при отразяването на събитията.
      Независимо от това, тези текстове са по-достоверни от по-кьсните интерпретации и преводи, особено тези, писани през последните сто години (88). И наистина, още от края на XIX век историческата наука в България започва да бъде използвана като политически инструмент и идеологическо оръжие за прокарване на различни идеи, вредящи на България.
      В началото това беше панславизма, после еврейския комунизъм и марксизъм, а в наши дни този комунизъм се трансформира в безреден и обезличаващ юдео-масонски космополитизъм и глобализъм!... Обективното отразяване на историята е труден процес, защото обикновено официалните историци са зависими от управляващите кръгове. Така е било през всички времена. Точно затова адмирирам "Българска Орда -1938" и сродните на нея организации, че застъпват модела на интердисциплинарното българознание, което разбива монопола на официалните историци.
      Така неправителствените организации и независимите експерти и всеки образован българин могат да бъдат коректив на лъже-историците и да се отстоява историческата истина!
      В по-новата ни история, Паисий е първият историограф, направил тази решителна крачка. След него обаче в нашата историческа наука са намесват външни сили, които и полагат жалените на най-големите фалшификации и манипулации на българската история.
      Ето какво пише по този въпрос големият наш изследовател-българист д-р Тачо Танев - "...На това отгоре, изграждането на делото на българската история се осъществява първоначално от чужденци, които прокарват в българската история своите небългарски концепции. А сетне мнозина българи заработват за изграждането на нашата история, но заучавайки А-Бе-то на съвременната историческа наука, те остават ученици на чужденците и следователно, техни епигони.
      Между тях се отделя до известна степен най-големият български историк проф. Васил Златарски..." (който обаче е руски възпитаник и "щемпела" си личи отвсякъде - бел. моя). И така, българската история, както днес е оформена след едно 100-годишно съществуване на нова България, е изградена в едрите си черти според представите и схващанията на чужденците.
      Най-главните й положения всъщност са предостатъчно явно оформени съобразно със съвременните политически интереси на чуждите народи..." (54).
      По-важните от тези чужди учени писали българската история са - Н.С.Державин (руснак); М.Сперанский (руснак); Константин Иречек (чех); Якоб Веис* (евреин); Карел Шкорпил; Херменгилд Шкорпил; ф.И.Успенский (руснак); Юрий Венелин; Павел Йосиф Шафарик* (чешки евреин); И.В.Ягич (руснак); проф.В.Томашек (чех, австроунгарец); Геза фехер* (унгарски евреин), и др. Наред с тези имена в по-ново време се появяват и цяла плеяда други чужденци и чуждоземни имена на "български историци"с небългарски произход.
      Най-накрая в тази печална редица се появяват и български историци слуги на "силните на деня", към тях се причисляват и една особена категория "историци" с привидно български имена, но с небългарски или смесен произход и с чуждо етническо самосъзнание! Тази последна категория "историци" е най-опасна и вредна и трябва систематично да бъде разобличавана за фалшификации и подривна дейност насочени срещу България!... За да се ориентира читателят кои точно сили стоят зад фалшификациите на българската история, ще дадем един частен пример.
      Когато д-р И. Д. Шишманов "доказва", че сборникът "Веда Словена"на Стефан Веркович е "фалшификат", веднага получава по-висока степен в масонската ложа, където членува. /Веда Словена е запис на тракийските устни предания от Родопите събрани от родолюбив учител от смолянско, който след обявяването и за фалшификат е убит…?
      В обобщен вид се вижда, че основната българска история писана и преповтаряна през последните сто години е творена главно от чужденци и шпиони на чужди правителства. Сега вече на всички би трябвало да им стане ясно, защо имаме такава осакатена и накъсана история, пълна с бели полета и премълчани истини.
      Нека видим по какъв начин се фалшифицира историята и видовете фалшификации, които имаме
      1. Укриване и унищожаване на факти и документи (изнасяне на ценни ръкописи в чужбина).
      2. Манипулации и инсинуации (грешни внушения).
      3. Крадене на българската история.
      4. Премълчаване на важни събития и обстоятелства.
      5. "Редактиране" на изворов материал.
      6. Откровени и нагли фалшификации.
      7. Репресии и физическо унищожаване на историци и хора от интелигенцията, отстояващи историческата истина.
      Всички тези методи са прилагани и се използват и сега за фалшифициране на българската история под една или друга форма.
      Ще изброим и основните пунктове за фалшификация и след това ще дадем примери от съответниге трудове на "историци".
      ОСНОВНИ ПУНКТОВЕ ЗА ФАЛШИФИКАЦИЯ
      1. Произход и Прародина на българите.
      2. Етимологията на името "българин".
      3. Понятийния апарат.
      4. Езиковия проблем и писмеността.
      5. Религия и приемане на християнството.
      6. Разцепване на българския суперетнос на десетки изкуствени малки етноси и държави, насъсквани срещу българите и България..
      7. Създаване на теории за "изчезналите" антични народи на Балканския полуостров и липсата на приемственост между тях и днешните българи.
      8. Омаловажаване делото на изтъкнати български историци възрожденци и такива в по-ново време.
      9. Чрез манипулации и инсинуации създаване на лош имидж на българите и насаждане на чувство на вина и други такива.
      С произхода и прародината на българите ("прабългарите") е спекулирано безкрайно много.
      Общо взето до сега беше натрапена теорията, че "прабългарите" са били някакво малко тюркско племе от състава на т.нар. "хунски съюз" (т.е. някакви полудиви "номади монголоиди"), които, идвайки на Дунава, се претопили в "славянското море" и станали "бели хора"!?... Прародината беше препратена някъде неопределено в монголските степи, с презумпцията, че щом там сега живеят монголци и тюрки, значи и "прабългарите" са били такива!
      Тази теза беше разработена главно от руски учени с намерението да отблъсне дунавските българи от "тюркския" им произход, с оглед традиционната им непоносимост и неприязън към турците (въпреки, че "тюрки" и "турци" са две различни понятия) и те да се "припознаят" като "славяни"!...
      Същата схема беше приложена и спрямо волжките българи, на които беше залепен етикета "татари", за да се срамуват те от своите корени (въпреки, че нямат нищо общо с историческите татари) (44) и да им закрепи чувство на вина, комбинирано с комплекс за малоценност!
      Ето какво казва по този въпрос д-р Тачо Танев "Руската версия на българската история е изцяло изградена върху следното - От край време съществува една велика славянска общност, от която българите са се отделили още от времената на своята стара история. Тази относително малка група от южните славяни, нарекли се "българи", в новите времена следва да се възвърне и приобщи към великата славянска страна - Русия" (54).
      Проводник на тази руска версия на българската история в България по време на Освобождението, и то проводник облечен с мантията на висшата историческа наука, се явява проф. Марин Дринов/руски селски даскал командирован в България да учи българите на ум и разум/. Той налага в току-що излюпващата се българска историческа наука руската версия и почти всички наши историци, кога по-послушно, кога по-непослушно я следват ето вече над 100 години (54).
      Ето какво пишат за произхода на българите и други такива "историци" - ибрикчии - Александър фол*, Васил Гюзелев, Николай Генчев, Константин Косев, Илчо Димитров, Андрей Пантев, Милчо Лалков и Костадин Петров - "Прабългарите принадлежат към тюркско-алтайската езикова-племенна общност. Тяхната прародина се намирала в Западен Сибир, по долината на реката Иртиш...'(9). По-нататък същите автори подчертават, че историята на България започва със славяните, които се появили още в Ш-о хилядолетие пр.н.е." Империята на българите край Кавказ - Стара Велика България - е представена като "Прабългарски съюз Старата голяма България", а за връзките с хуните и Хунската империя няма нито една дума.
      Тези българофоби представят българите като някакви номадски племена, ядящи конско месо и живеещи в палаткови лагери, състоящи се от юрти. За старите български владетели преди кан Кубрат не е казано нищо! Българите са представени като нискокултурни диваци и конекрадци, които с набезите си безпокояли Византийската империя (9).
      В многотомната "История на България" (т.2) на БАН, Васил Гюзелев, Станчо Ваклинов, Петър Петров, Димитър Ангелов, Борислав Примов*, Василка Тъпкова - Заимова* и др. пишат - "Проучванията напоследък утвърдиха схващането, че прабългарите са принадлежали към тюркско-алтайската езиково-племенна общност, към която спадали още хуни, хазари, авари, огузи, печенеги, кумани и др." (1). Отново се говори за "Прабългарски военно-племенен съюз Велика България", "прабългарите-номади", нищо не се споменава за българските градове край Кавказ и в Средна Азия, а противно на това се твърди, че "прабългарите живеели в юрти, землянки, надземни постройки" и "номадски станове". Историята на Дунавска България отново се започва със славяните. Българската държавност започва след кан Аспарух (681 г.). Древната история е орязана...
      С малки изключения почти същите тези преповтарят и Веселин Бешевлиев (5); акад. Димитър Ангелов (2); Ст. Младенов; Иван Шишманов; Станчо Ваклинов (4) и редица други автори, пишещи главно след 1944 г. и слугувайки на панславянските и комунистически идеологии.
      В писанията на всички тези автори, които залягаха в официалните учебници от комунистическо време, с фини манипулации българите трябваше да бъдат откъснати от хуните и другите сродни етноси и по този начин да се скъса връзката с древната ни история. По това време негласно на учените беше забранено да се занимават с древната българска история преди кан Аспарух (668-695Г.). Забрана наложена със седем печата!... Според д-р Тачо Танев - "Забраната се състои в това, че е прогласена веднъж завинаги неразбиваемата "научна аксиома" – че най-древните далекоизточни хуни (по руски "сюнну", но и "хунну") нямат нищо общо с европейските хуни (по руски "гунну"), а европейските хуни нямат нищо общо с Испериховите българи (по руски "булгари" или тюрко-булгари", но не и "българи", както руснаците определят дунавските българи след покръстването им) и, най-сетне, че Испериховите българи ("булгари", "тюрко-булгари"), нямайки каквито и да са предшественици, пристигнали на Балкана в нищожно на брой количество и взели та се претопили и безследно изчезнали всред „славянското море", като необяснимо защо или по някаква неосъществена случайност, това "славянско море" възприело да се назовава БЪЛГАРИ (по руски "болгарь!"). Така, че днешните "болгарь!" нямат нищо общо нито с Испериховите "булгарь!", нито с "гунни"-те, нито със "сюнну" или "хунну". Тази "научна" логика, която търси само разликите, но в никой случай не и приликите и общото, спокойно може да се нарече "Разделяй, за да владееш чрез науката!..." (54)
      Тук специално внимание бих искал да отделя на автора Петър Добрев (36, 37, 38, 39, 40, 41), който отрича тюркската и славянската теория за произхода на българите, но заедно с това отхвърля и връзката с хуните, като доста агресивно защитава тази своя теза. Връзката с хуните обаче е безспорна и има редица документи и доказателства за това.
      Проблемът, който заобикалят Петър Добрев и споменатите по-горе комунистически автори е, че "хуни" не е етническо понятие, а е събирателен термин за 26 народа обединени под единно ръководство в Хунската империя в III в. пр. Хр. Те не могат да бъдат определени като" тюрки", тъй като тюрките като държавна формация се появяват шест века по-късно. Тези 26 народа хуни не са етнически хомогенни, живеят на огромна територия и най-общо могат да бъдат разделени на две големи групи - източни (дунху или жун - монголоезични) и западни (хуили хунори- ираноезични). Българите като европеиди спадат именно към втората група! Въпреки разните спекулации, антропологически българите (в т.ч. и "прабългарите", които ние наричаме "древни българи") са определени като индоевропейци, кавказки тип от причерноморската група.
      По отношение на волжките българи Петър Добрев също има грехове, защото без да е направил необходимите изследвания твърди най-отговорно, че били изчезнали през ХІІІ-ХІV в., точно както тръбят и всички руски енциклопедии! След като се твърди това, трябва да се обясни и факта, защо след превземането на Казанското царство (Волжка България) от руснаците в 1552 г., цар Иван Грозни си присвоява титлата "Цар на руси и българи". Това се повтаря и при всички следващи владетели и е отразено писмено в техните държави печати!... Също така към днешна дата в Руската федерация (републиките Татарстан, Чувашия, Башкирия, Кабардино-Балкария и др.) има над 20 млн. души, които се самоопределят като българи, независимо че в паспортите им пише друго. По тези въпроси са излезли множество книги (42-52) и всеки може да ги прочете, ако го пожелае...
      По въпроса дали в Руската федерация има българи, трябва да се питат самите българи, които живеят там, а не руснаците или руските възпитаници в България, които са женени за рускини и предават и продават българските национални интереси, маскирани като патриоти и загрижени "историци"!
      В потвърждение на казаното по-горе е фактът, че през последните години руските учени ограничиха използването на термини като "тюркски народи", "тюркски езици", "тюркска култура", и го заместиха с "алтайски народи", "алтайски езици", "алтайска култура" и т.н. По отношение прародината на древните българи няма единно становище, независимо от записаното в школските учебници и дебелите томове на БАН.
      Напоследък все повече наши и чужди учени се изказват в полза на тезата, че българите са автохтонно население на Балканския полуостров и Причерноморието. След катаклизъм - потоп в Черноморския басейн преди около 7600 години една част (т.нар. 'траки") са останали тук, а по-голямата част от населението мигрира на юг в Мала Азия и Месопотамия (по-късно известни като шумери), а друга част през Кавказ отива на изток чак до Тарим (Северозападен Китай) и съседни области (т.нар. хуни или хунори). След време българите се съсредоточават в Балхара (Бактрия) и около Кавказ, откъдето се завръщат отново в Европа и на Балканите, за да се слеят със своите родственици траките (28).
      Пръв е изказал подробно аргументирана теза за автохонност на българите на Балканите проф.д-р Ганчо Ценов още в началото на миналия век (25, 26, 27). В своите трудове той се опира предимно на сведения от старите антични автори и критикува някои български историци като - Васил Златарски, Ст. Младенов, Иван Шишманов, а също и Ватрослав Ягич, Голубински, Иречек и Шафарик*, че укриват факти по тези въпроси и защитават славянофилски и българофобски теории вредни за България (26, 25)!
      Най-оригинална и точна формулировка за произхода на древните българи дава д-р Тачо Танев, който ни определя като древен народ със собствена идентичност - "Българите са един велик самостоен народ в историята на човечеството, и освен това, те са един от най-древните живи и до днес народи на земята, с богато собствено народно предание" (54). Той ги свързва също така и с хуните (техния западен клон), с който нямат етнически различия. Фалшифицирането на произхода и прародината на древните българи е последвано и от манипулации и изкривяване значението и етимологията на името "българин".
      Могат да бъдат изброени над 50 версии за значението на българското народностно име и повечето от тях не са верни. В това отношение най-злостно е определението на проф. В. Томашек, който "научно" обяснява името БЪЛГАРИ, че то означава "боклук" (от турското "буламач" - т.е. "сбирщина от мелези", "смес от много етноси"), с което име били наречени "останките от разбойническия боклук, побегнал и събрал се около бреговете на Азовското море след приключването на Великото преселение на народите" (54).
      На В.Томашек пригласят и редица наши учени, начело с проф. Стефан Младенов, проф. Васил Златарски и акад. Димитър Ангелов, които свързват името "българин" с тюркския глаголен корен Ьи1д, което значи "размесвам", "меся". В такъв смисъл названието "българин" се тълкувало като "смесен", "нееднороден" (т.е. "мелез"). Стефан Младенов дава интерпретация като "смесени скитници"; Павел Йосиф Шафарик* като - "крайненци" (т.е. хора, обитаващи покрайнините), а унгарския тюрколог 1/1. Немет тълкува името "българи" в смисъл на "метежници", "бунтовници" (2). Повечето от тези интерпретации са неверни и клеветнически и петнят светлото българско име. След като са залегнали обаче като постулати в българските учебници, подобни "научни теории" дават основание на българофобите и мизантропитеглобалисти да ни атакуват с човеконенавистни теории, целящи да предизвикат у съвременните българи някакъв комплекс за малоценност. Плъзгайки се по тази логика, в редица чужди енциклопедии името "българин" се тълкува в подобен "вулгарен" смисъл, като му се придава значение на "варварин", "човек от простолюдието", "дивак-мелез" и дори "содомит"!?
      Последното се използва във Франция във връзка с "бугрите" (богомили, катари, албигойци и др.) свързано с верските борби и догми.
      В гръцка енциклопедия името "българин" е залегнало като - "мръсна дума, с която се обиждат запалянковците на някои футболни отбори 6 Солун"!...
      Сърбо-македонистите използват същия претекст, за да ни наричат "бугари-татари" и т.н. Наскоро във в."Дейли телеграф" една журналистка - Зенга Лонгмор* написа следното - "Българите са етническа смес от славяни, турци и гърци. Думата "болгар" значи смесица и може би за това те са по-толерантни към външни хора* (81). На тази провокация българската общественост реагира остро и бяха отправени искания за екстрадирането на Зенга Лонгмор* от страната и обявяването й за "персона нон грата" в България, както и британския вестник "Дейли телеграф" да бъде осъден за обида на нацията (82)!
      Подобна клеветническа кампания беше подета и от един псевдополитик с говорни дефекти и умствен лимит - Любен Дилов-син*, който в едно интервю за сп. "Мобиклуб" заяви следната "гениална" мисъл - "...Ние не сме нация. Нация има тогава, когато има съвкупност от различни народи, които се изживяват като нация. Ние сме народ, който е съвкупност от представители на различни нации - турци, арменци, евреи, българи, гърци. Безспорно това в голяма степен се дължи на несвободата - т.е. на неизвоюваната от само себе си свобода..." (90)
      Като отбележим в какъв порядък Любен Дилов* изброява "състава" на българския народ по значимост (като българите са четвърто място след турците, арменците и евреите), можем спокойно да заключим какъв еничарин е станал въпросният субект и да го попитаме дали въобще е българин и на чий господ се кланя!.../Този Лумпен Дилов в момента се подвизава по екраните на българските телевизии като всепризнат авторитет по всичко-от оценител на физическите данни на фолк певачките и Вип/Биг-брадърите до наставления към българското правителство б.м./
      По-нататък ще обясним част от каква кампания срещу България са подобни изказвания и твърдения, почиващи на "обективната българска история"...
      Истината за българското име е съхранена в старите хроники. В своите пътеписи за посещенията си във Волжка България, арабският пътешественик норм. Абу Хамид ал-Гарнати (1135 г.), пише, че в град Болгар (столицата на Волжка България) той прочел книгата "История на България" ("Булгар Тарихи"), на чиято първа страница се обяснявало значението на името "българин".
      То е следното - "БЪЛГАРИН" значи "МЪДЪР ЗНАЕЩ ЧОВЕК", "УЧЕН ЧОВЕК" (44)! Това е точното значение на думата и всякакви други спекулации се неуместни и вредни. В допълнение на горното, името произхожда от верния корен ПАЛК и БЪЛГ- (от "бАлкари" и "бЪлгари"), който корен като име на народ, означава "светлите", "силните", "сияйните", "синове на светлината" (т.е. носители на светлината и знанието). Нека не забравяме и факта, че редица български племена кутригури, уногури, утигури и др. носят наставката "гури", а думата "гуро" на санскрит значи "Учител", "Висш духовен наставник"!... фалшифицирането на понятийния апарат и терминологията е също голям проблем, защото това дава погрешна посока на всички по-късни интерпретации на българската история.
      Най-големи спекулации са направени с въвеждането в нашата историография на фалшиви термини като "прабългари", "прото-българи", "хунобългари", "първобългари", "тюркобългари" и други такива, които е уместно да бъдат заменени с "древни българи" - термин възприет от специалистите на "Българска Орда 1938" като най-точен. В хрониките и изворите българите никога не са наричани "прабългари" или с някои от горните епигони.
      Освен българи, чуждите хронисти са ни определяли също като "скити", "мизи", "траки", "хуни", "уни", "пелазги", "бурджани", "готи", "булхи" (с вариант "буши") и др. Освен това за идентификация на българите са използвани и племенните имена като - "оногури" (уногури), "утигури", "кутригури" ("кутии" или "гутии"), "котраги", "уногундури", "купи-булгар", "дучи-булгар", "огхондор-булгар" (българ), "българи-хайландури", "чдар-болкар" (чадър-булгар), "кучи-булгар", "орхон-булгар", "барсили" (варсаци, берчул, берзити), "хазари", "буртаси" и др.
      Според авторката Фаина Гримберг, въвеждането на термина "прабългари" и подобните на него, е направено целенасочено, за да се разцепи българския суперетнос на множество други по изкуствен начин. Така Дунавските българи се отделят от Кавказките и Волжките българи.
      Тази схема се допълва от създаването на цяла серия изкуствени етноси като - "татари", "македонци", "мизийци", "тракийци", "шопи", "башкири", "помаци", "балкари", "чуваши", "каракачани", "власи", "южни славяни", "казаци", "гагаузи", "мишари", "хайна", "нукратлийци" ("сребърни българи"), "покръстени" (в Сибир), "тептяри", "българи-тамтайци", "родопчани", "славяноговорещи елинизирани траки", "астраханци", "осетинци", "чеченци" и др.
      Всички те са български народностни групи, но внушението е, че са различни етноси! В това отношение най-големи прегрешения има комунистът акад. Димитър Ангелов, който в капиталния си труд "Образуване на българската народност" (2) се опитва да ни внуши, че всъщност дунавските българи са някаква механична смес от над 100 етноса, и че всеки който е минал през Балканския полуостров си е хвърлял семето и за това сме станали "куче-марка" (т.е. нещо като "помияри")!
      На тази провокация и фалшификация на българската история, достойно и аргументирано беше отговорено от покойния Димитър Съсълов (53), който обори всичките твърдения на академика и го заклейми за вечни времена като фалшификатор на българската история! Към това мога само да добавя, че истинските помияри, които са газили по земята ни българска, най-често са си оставяли костите тука, а не семето и позорно са били ритани в задниците от българския ботуш!...
      Във връзка с етническите инсинуации е много важна ролята на медицинската антропология. След 1944 г. тази наука беше изцяло подчинена на комунистическата върхушка и всеки, който се опиташе да отстоява истината биваше изпращан или в затвора или му се отнемаше правото да упражнява професията си. Дори такива корифеи като акад. Методи Попов биваха принуждавани да сътрудничат и да прокарват комунистическите теории в науката.
      Неотдавна, един такъв "академик- историк" на въпроса ми как навремето (преди 1989 г.) се е пишела българската история ми отговори - "Пишехме каквото ни наредят отгоре"!.../Сега когато „отгоре” няма, те пишат както им е наредено ОТ ВЪН!б.м./
      Медицинската антропология е точна наука и за това фалшификаторите използваха различни прийоми за да променят данните при изследванията. Измислиха например, че траките и славяните били погребвани предимно чрез трупоизгаряне и затова липсвал костен материал, което не е вярно.
      Въведоха отречената методика на проф. Герасимов за възстановяване на черепа и главата (чертите на лицето), при която всеки череп може да се превърне в монголоид или в каквото си щете, с малко повече напластяване на пластелин на съответните места.
      Между впрочем, през тоталитарния период са извършвани и истински проучвания, които показват, че делът на славяните в съвременния български народ е едва 12-15%. Естествено тези изследвания са дълбоко засекретени (56). Тези факти са очевидни за всеки един професионалист. Те обаче не попречиха на проф. д.м.н. Йордан Йорданов преди две години да обяви, че - "спорът славяни ли сме или прабългари е излишен" (79). Въпросният професор отново ни пробутва теориите за "етническа пъстрота" и "получила се метисация, в която от антропологична гледна точка доминират белезите на европеидните антропологични типове" и преповтаря шаблоните останали от близкото ни минало. Човекът просто не може да избяга от комунистическата си закваска. Като ловък манипулатор проф. Йорданов се опитва да се скрие зад тежки научни термини, но така или иначе онова, което е писал в едни други времена е останало (6) - доклади от симпозиуми, конгреси, научни трудове и статии във в. "Работническо дело". Той лесно може да бъде разобличен от всеки необр
  • Дарение

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия.