Будизъм /за....../

[Śūnyatā]

Будизъм / за идиоти /

Първо да уточня, че под "идиот" не разбирам човек който страда от вродено, необратимо слабоумие. Думата идиот произхожда от думата индивидуален. Идиотизмът е процес, който има своите причини. Тези причини могат да бъдат осъзнати, могат да бъдат премахнати, а след премахването им е възможно да се освободим от него. Всички ние след 2-3 годишна възраст започваме да се превръщаме в идиоти. Това се случва когато в нас започне да се заражда чувството за "Аз" и "Мое". Бидейки вече индивидууми (от лат. неделим, индивидуален) със "свой" опит и истини, ние вече не споделяме лесно други "истини", още по-малко осъзнаваме и усещаме някаква обща или абсолютна истина (освен в редки моменти, на подсъзнателно ниво). Страдаме, но не разбираме защо. Болестта и безумието постепенно проникват дълбоко в нас, превръщайки ни в пълни идиоти, обитаващи в своите лични, нереални, мънички светове.

В будизмът няма догма, няма същност, която да бъде унищожена, затова не може да бъде дискредитиран по какъвто и да било начин, от когото и да било. Будизмът единствено посочва причините за страданието и дава различни съвети (практики) за погасяването му.

Различава ли се будизмът от другите религии? Да. В будизма няма божествено спасение, има само осъзнаване на ситуацията в момента. Какво се осъзнава тогава? Осъзнава се, че привързването и вкопчването към всички физически и ментални обекти като към „аз“ и „мое“ неизбежно води до страдание. Другите религии ни учат да се придържаме, вкопчваме в определени догми, правила, вярвания. Учат ни, че е възможно постигане или достигане на някакъв истински „аз“, „душа“, „бог“ и др. вечни неща. Учат ни да се вкопчваме в тях и ни плашат с филми на ужасите, ако не ги слушаме. Будизмът обратно, учи ни как да не се страхуваме и как да бъдем свободни.

Инсталирането в ума на концепции от рода на „моята вечна душа“, често води до емоционални афекти, щети и нива на страдание, сравними с наливането на вода във врящо олио. В будистките учения обаче, въпросното вкопчване се разглежда като вредно, изкуствено замърсяване на ума, глупост и заблуда, а будистката практика е насочена към пълно отказване от предпоставките за такива пожари в съзнанието и средата която обитаваме. Учението за отсъствието на каквато и да е вечна същност (anatta) се среща само в будизма. Будизмът учи, че е възможно състояние на ума, в което той е празен от себе си и всички неща. За anatta говорят само будисти. Следователно, ако някой е вкопчен в „своето аз“, може да медитира и практикува колкото си иска, но ако не редуцира минимално поне (не говорим за пълна реализация) отсъствието на „аз“, няма как да се нарече будист. Практикуващият будист разглежда опасността от „егото“ като опасността от огън, той се отдръпва от него както от опасността от изгаряне, осъзнава опасността от причините които пораждат пожарите на алчността, омразата, заблудата, привързването и вкопчването, разочарова се от тях или просто се отегчава, омръзва му да се занимава с всичко това. Практикуващият будист отпуска хватката от представата за „аз“ и „мое“, пуска причините предизвикващи пожари, спира да мисли и прави неща които разпалват нови пожари.

Това което се случи в темата Будизъм /за любопитните/, се случи и преди изтриването на темата Будизъм /за любопитните/ II, това ще се случи най-вероятно и с тази тема. Явно не се учим от грешките си. За пореден път пиша: нито съм просветлен, нито съм архат, нито бодхисатва, а само човек проявяващ слаб стремеж чрез практика и самоосъзнаване да стане по-добър или поне не по-лош. Само че под „по-добър“ в будизма не се разбира по-знаещ, по-можещ, по-успял и т.н., а човек който прави опити да се освободи в някаква степен от замърсяванията, причиняващи страдания в сферата му на контакт. Затова от всичко това което се случи в темата Будизъм /за любопитните/, човек може да си вземе поука. Във форум Религия, Мистика, Езотерика пишат много интелигентни и разумни хора, които не приемат и критикуват будистките концепции, но опитът им обогатява дискусията.

Защо няма Архати тук? Защото архатът осъзнава съвършено (до границата на възможното от човешко същество) зависимия произход, не е вкопчен в концепциите „аз“ и „мое“ и знае на практика (развил е интуиция) къде и как да прекъсва веригата образуваща карма и страдания. Казват, че минава и отвъд нея. Казват също, че не пораждал нова карма, понеже в него вече не възниквало желание. В него отсъства желание относно „аз“ и „мое“, но желание относно извършването на добри дела не би трябвало да му липсва, като „това“ желание се различава коренно от „предишното“ желание, защото е лишено от същността си, кореняща се в жаждата за съществуване и се базира, взима основа от правилното осъзнаване на двете истини: относителната и абсолютната (зависим произход – празнота). Ние все още сме изпълнени със замърсени от егоизма желания, раждаме негативни емоции и затова не сме архати. Може би защото няма училище за архати? Това в рамките на здравословната шега. Но като се замисля за „будисткият социализъм“ на Бхиккху Будадаса, също и за председателят на ООН – будист (герой от един фантастичен роман за далечното бъдеще на планетата ни от Филип К. Дик), не ми изглежда неосъществимо да се преподава още в началните класове дисциплина, която да изгражда емоционално стабилни индивиди за едно уравновесено общество, с уравновесени ръководители, като тази дисциплина бъде минимално обожествявана, минимално обвързана с правителства, идеологии или религии. Мисля си, че това би довело до по-позитивна карма като цяло. Когато виждаме че се натрупва негативна карма от определени обстоятелства, защо не се опитаме да променим обстоятелствата, да пробваме, ей така за разнообразие, все едно няма какво да губим вече, да бъдем искрени и честни, пък да видим какво ще се случи.

Сега процесът, както го виждам и се опитвам да го практикувам, или поредният микс, както обичат да го наричат някои, което не е лишено напълно от основания. Въпреки че не владея английски език добре, контактувам чрез моя приятелка преводачка с тхеравада монах и учител, на който задавам въпросите които ме мъчат и получавам много полезни отговори. Напоследък огромна роля в практиката ми играят и ученията на Васубандху.

Кармата се явява като резултат от всички мисли, думи и действия. От контакта със света автоматично се поражда съзнание. За да възникне контакт трябва да има орган, обект и съзнание. Когато човек контактува с форми, звуци, миризми, вкусове или с каквото и да било през сензорните врати – възниква контакт. Умът е процес от пет неща: контакт, чувство, желание, намерение, действие (карма). Окото и видимия обект не са достатъчни за контакта. Трябва да има и зрително съзнание. Затова дхармата контакт винаги е и умствена дхарма, защото зрителното съзнание трябва да осъзнае, да регистрира, че вижда нещо. След контакта възниква усещане, което определяме като приятно, неприятно или неутрално. После възниква желание да се привържем към приятното или да се борим срещу навлизането на неприятното в животът ни. Не биваме да забравяме, че тези процеси се случват в зависимост от изградената ни представа за „аз“, за „моят“ живот, образувани и подхранвани от жаждата ни за съществуване. Жаждата прилепва за егото и то докато не я удовлетвори няма покой. Човек научава за страданието в живота си. Страданието от жаждата поражда намерение, как да изпитаме или никога да не изпитаме нещо. Намерението (волята или импулсът) се явяват четвъртото звено от процесът ум. Тук е последния момент, в който можем да предотвратим образуването на нова карма. Насочваме вниманието си и започваме да реализираме нова карма или спираме. Така завъртаме или спираме цикъла на ума, в който желанието и отсъствието на желанието са водещи. Правим това отново и отново, докато не се научим да спираме процеса в намерението или четвъртото звено. Така лека по лека започваме да се научаваме да слагаме край на този водовъртеж. Ако не се научим как да го правим си сърбаме попарата.

Главните афекти, според Васубандху са: желание (страст), враждебност (отвращение) и заблуда (неведение).

Природата на желанието в трите свята на Самсара се формира от привързаността и страстния стремеж към съществуване, свързано с наслаждение. Когато се появи този афект, той възпрепятства появяването в съзнанието на отсъствие на желание, което води до страдание сред съществата. Важно е да се знае, че всеки афект проявява не само специфичните за него характеристики, но и възпрепятства появата в съзнанието на съответните полезни дхарми.

Природата на враждебността е раздразнението относно страданието и неговите причини. Към тях могат да се отнесат живи същества, предмети, стихийни явления и др. Човекът изпълнен с враждебност размишлява над това, как би могъл да унищожи или подчини тези причини, от което в съзнанието му се поражда умствено безпокойство, обуславящо осъществяването на негативни действия. Следователно афекта враждебност активно възпрепятства отсъствието на враждебност в съзнанието на съществата.

Природата на заблудата (неведение, moha) означава отсъствие на истинно знание относно: кое води до страдание и щастие, що е то Нирвана и как да я реализираме, каква е връзката между причината и резултата и тн. Заблудата (неведението) е главната основа за възникване на останалите афекти, натрупването на кармата и пребиваването на съществата в Самсара (цикличното съществуване). Възпрепятства възникването на неомрачен ум.

Не бива да забравяме, че желанието, враждебността, заблудата са неразривно свързани и от тази връзка се раждат много други плодове:

Гордостта възниква на основа приписване на преходните образувания (скандхите) свойствата „Аз“ и „Мое“. Тя се характеризира с надуто его и усещане за собствено превъзходство над другите. Когато е налична гордостта, в ума изчезва скромността.

Злобата е умствено замърсяване изразяващо се в стремеж да се нанесе непосредствена вреда на чувстващо същество или неодушевен предмет. Възпрепятства отсъствието на злоба. Основа й е враждебността, а злобата се явява просто следваща фаза в нейното развитие. Докато враждебността предполага „общо“ нанасяне на вреда, злобата е насочена непосредствено към конкретна личност или обект.

Негодуването (гняв, яд) се поражда от злобата и се явява следваща фаза в нейното развитие. То е неразривно свързано с нетърпимостта (неспособността да се понесе обида и възникването на желание да се отмъсти). Негодуването възпрепятства отхвърлянето на злобните мисли и връщането на психиката в нормално състояние, развива се злонамереност. Даже когато злобата започва да отслабва, негодуващият продължава да мисли: „Той ми причини вреда“, от което съвсем естествено следва съставянето на планове за отмъщение.

Грубостта е състояние на ума, което се изразява в оскърбителни нападки и обидни думи. Обидните думи критикуват, оскърбяват, ругаят, съдържат нецензурно съдържание, целят да опозорят другия. Грубостта следва след злобата и негодуването, като възпрепятства правилната реч, поражда неблаготворни действия на вербално ниво, от които следват множество проблеми.

Злонамереността (насилието) се явява отсъствие на любяща доброта по отношение чувстващите същества и желание да им се причинят страдания. Възпрепятства ненасилието (ahimsa) и се изразява в нанасяне вреда на живите същества посредством заплахи, потъпкване, нанасяне на побой, убийство, с които се цели те да изпитат телесно, умствено страдание или да се унищожат.

Лицемерието е криене от съществата, намиращи се под влиянието на желанието, злобата, страха и т.н. на своите постъпки и недостатъци. Лицемерието се корени в заблудата (неведението, moha). То възпрепятства искреността и става основа на разкаянието и дискомфорта (тревожността). Следват болезнени усещания за ума и психологически дискомфорт.

Завистта е стремежът към собствен успех и едновременно с това неприемане постиженията на другите: благополучие, благородство, великодушие, ученост, високо положение в обществото и т.н. Тя е аспект на враждебността и е свързана с отсъствието на търпение. Завистта поражда чувство на неудовлетвореност и води до състояние на безпокойство.

Скъперничеството е умствена привързаност към богатството (както материално, така и интелектуално), нежелание да се разделяме с него, да го делим с когото и да било, стремеж да скрием и съхраним това което сме натрупали. Този вторичен ефект е аспект на желанието и се явява препятствие за щедростта.

Лъжата цели въвеждането в заблуда на другите, посредством утвърждаване чрез думи на нещо, което не е такова в действителност. Лъжата възпрепятства честността и нравствеността, подготвя основата за извратен начин на живот. Този афект се явява аспект и на желанието и на заблудата.

Нечестността е мошенически, изкривен ум, използващ различни средства за скриване на собствените недостатъци. Скриването им се осъществява посредством объркване (лъгане) на другите същества. Нечестността се проявява също като стремеж да се смути ума на другите същества, като своите мисли не се излагат в ясна форма и се говори така, че смисълът на казаното да не се разбира еднозначно. Нечестността се предизвиква от страстното влечение и заблудата с цел придобиване на светски блага, високо положение в обществото или в сферата на изява. Тя възпрепятства искреността и води до порочен начин на живот. Нечестността като плод на афекта лъжа може да се развие до такава степен, че да просмуче целия ум, да го изкриви така че съществото вече да не може да не лъже, да се превърне във втора природа на личността.

Надменността се явява радост от своята привързаност към благополучието. Под благополучие се разбира достигане на положение в обществото, здраве, младост, сила, красота, богатство, интелект, доверие и др. Тази голяма радост се превръща във високомерие, след което ума губи възможността за трезва преценка на действителността и се привързва страстно към тази радост. Надменността е свързана с желанието и служи за опора (дава основа) на всички главни и вторични афекти.

Безсрамието е отсъствие на срам пред себе си, заради своите негативни качества и за извършени негативни действия. Природата му се характеризира с невнимателност (липса на концентрация), лекомислие и недооценяване на доброто и добродетелното. То става препятствие за чувството на срам и поддържа извършването на негативни действия.

Неблагоприличието е липса на приличие, възпитание, етикеция, добър тон, добро държане, учтивост, любезност. Явява се като отсъствие на срам пред другите за извършени негативни постъпки, въпреки публичното порицание и пълното несъответствие с общоприетите норми на поведение. Неблагоприличието подхранва извършването на негативни действия свързани с желанието, злобата и заблудата.

Апатията е отсъствие на полезна работоспособност на ума, проявява се като инерция на ума. Възпрепятства адекватното познание на вътрешния и външния свят. Апатията е аспект на заблудата, възпрепятства прозрението, самообладанието на тялото и ума, подпомага главни и второстепенни афекти.

Възбудата е пълно отсъствие на умствено умиротворение. Възпрепятства пребиваването в състояние на покой.

Неверието е отсъствие на увереност в закона на карма, зависимия произход, в действието и резултата, Четирите Благородни Истини и Благородния Осмичен път. Неверието е аспект на заблудата, противопоставя се и възпрепятства вярата в добродетелните мисли, реч и действия. Неверието е основа на безцелния живот, отсъствието на мотив да бъдем добри и да следваме Дхарма.

Безсмислието е отсъствие на ентусиазъм, леност за развиване на добрите дхарми и ограничаването на неблагоприятните. Явява се аспект на заблудата и противодейства на усърдието.

Невнимателността е отсъствие на защита на ума от страстното влечение, злобата, заблудата и др., и неразвиване на противоположните добродетелни качества. Явява се аспект на заблудата, пречи на бдителността, умножава негативните афекти и с лекота унищожава добродетелните качества.

Забравянето е следствие на подложената на афекти памет, изразява се в неспособност ясно да си спомним даден обект. Пречи на правилното помнене и става основа на умствената разсеяност.

Разсеяността е объркване и разконцентриране на ума, отвлича го от обекта на концентрация в посока желанието, злобата и заблудата. Активната разсеяност възпрепятства правилната медитация и става основа за невнимателността.

Невнимателността е украсено с афективност разбиране, неточна мисъл относно обекта, благоприятства въвличането ни в неосъзнати мисли, думи и действия. Противодейства на правилното разбиране и става основа за неразбиране на това, какво трябва да се прави, какво не, провокира негативни действия и води до неприятности.

С този си пост почти се изчерпах на този си етап. Мога само да продължавам да повтарям (за да си набия хубаво в упоритата глава) идеите на мадхямака-прасангика, че желанието, враждебността и заблудата в действителност не са реални, независими, обладаващи собствена същност явления, а се явяват само защото са зависими и празни от постоянна същност. От написаното става пределно ясно, че не съм просветлен. Предстои ми много работа, предстои ми сериозна битка с всички негативни афекти (осъзнати и неосъзнати), като осъзнати и най-добре изразени при мен са гордостта, негодуването, надменността, апатията, възбудата, неверието, безсмислието, невнимателността, забравянето, разсеяността, невнимателността. Затова една градивна критика, би ми била от полза и тук. Засега толкова от мен.

И последно, бих искал да благодаря на ramus за градивната критика, на mecholari защото ни напомни за прошката и любящата доброта, на badr за усета и възможността която ни даде, за да имаме време да осмислим внимателно грешките си. Мисля че заключването на темата Будизъм /за любопитните/ за по няколко дни седмично може да се превърне в здравословна практика, подобно медитацията за ума.

[_ramus_]

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

да се преподава още в началните класове дисциплина, която да изгражда емоционално стабилни индивиди

това са напълно идеалистични позиции. Дори и в текста те имат по-скоро пожелателен емоционален уклон, но са лишени от практичност... В цитираното е наличен смислов ноусенс... Ако е нужно ще поясня,  но според мен практическата му невъзможност е очевидна.

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

на ramus за градивната критика

градивността не е заложена в критичните ми бележки. Тя е качество на самия човек, на самия "читател". Масово на същото се реагира емоционално, защитно-импулсивно. Това е един от лакмусите ми за първоначална елементарна проверка на вътрешния ментален баланс... Това е проверка и на зрялост, защото е нужно да се преодолеят заложените инстинктивизми за защита чрез негативна реакция... Проверката е, че дори и да се имитира липса на защитна реакция, възможността за прочит и осмисляне - именно в условия на действието на реакцията - вече издава подготовката.

Особено ми е важно проучването на възможността за ментален и прагматичен (не практичен - има качествена разлика) "отговор" съобразно съвсем новия за изразяващия, поглед, спрямо неговите собствени изразни средства. Като цяло, отношението към дисонансите във всякакъв план, и възможността за запазване и устойчивост на дълбокo ментално когнитивно ниво и осмисляне - вече са качества на зрели индивиди...

Психологическият ми тест и прилагането му от мен, има пределно прости принципи. Не го правя самоцелно, интересуват ме някои психологически особености, в комбинация с характерови и когнитивни такива... Но това си е вече до самия мен.

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

Думата идиот произхожда от думата индивидуален

Хм... порових малко - да видя дали нямам някакви пропуски поне на основно ниво. Но няма такава етимология... Нито дори сродно значение... Може ли пояснение?

[Śūnyatā]

преди 1 час, _ramus_ написа:

Хм... порових малко - да видя дали нямам някакви пропуски поне на основно ниво. Но няма такава етимология... Нито дори сродно значение... Може ли пояснение?

Връзката е от това определение. Грешката е моя, че не дообясних.

Idiot Has Greek Roots

The Greek adjective idios means “one’s own” or “private.” The derivative noun idiōtēsmeans “private person.” A Greek idiōtēs was a person who was not in the public eye, who held no public office. From this came the sense “common man,” and later “ignorant person”—a natural extension, for the common people of ancient Greece were not, in general, particularly learned. The English idiot originally meant “ignorant person,” but the more usual reference now is to a person who lacks basic intelligence or common sense rather than education.

https://www.merriam-webster.com/dictionary/idiot#note-1

С горното съм съгласен - идеалистични са.

[Śūnyatā]

А пък ignorant директно се свързва със заблудата или невежеството в будизма.

[Just a Stranger]

Ще представя две гледни точки за сакая дити:

https://en.wikipedia.org/wiki/Fetter_(Buddhism)#Sutta_Pitaka's_list_of_ten_fetters

https://puredhamma.net/three-levels-of-practice/sotapanna-stage-of-nibbana/sakkaya-ditthi-personality-me-view/

 

Моето мнение по въпроса е, че на този етап повечето хора могат да знаят само технически, че концепцията за аз и за себе си е продукт единствено на съзнанието. Освобождаването от тази концепция е нещо съвсем различно и изключително трудно. Който се е опитвал да направи това в медитация знае. Според мен то може да дойде едва накрая след като сме се освободили от всички останали зависимости.

И нещо по-задълбочено, което ми се струва полезно:

http://www.ahandfulofleaves.org/documents/The Notion of Ditthi in Theravada Buddhism_Fuller.pdf

[Śūnyatā]

преди 1 час, Shiniasu написа:

Моето мнение по въпроса е, че на този етап повечето хора могат да знаят само технически, че концепцията за аз и за себе си е продукт единствено на съзнанието. Освобождаването от тази концепция е нещо съвсем различно и изключително трудно. Който се е опитвал да направи това в медитация знае. Според мен то може да дойде едва накрая след като сме се освободили от всички останали зависимости.

Трудно е защото замърсяванията са трупани много години, преди да започне процесът на почистване, ако изобщо започне. Има различни методи, които са подходящи за различните конфигурации от замърсявания. Но коренът е един и същ. От връзката която даваш става ясно, че е опасно да се отсече направо коренът на дървото, но мен не ме е страх толкова. Друг метод е да спре да се полива дървото раждащо замърсяванията, но пак трябва да знаеш, да си убеден защо да не бива да го поливаш, когато всички останали правят обратното. Затова правилната медитация се дава в началото, за да може човек да се учи да се самонаблюдава, да се учи да усеща процесите в себе си. Така ще знае кога да продължи, кога да забави и кога да спре. Английският ми е зле, затова сега чакам да ми преведат един текст на Васабундху - първият от двете връзки долу. Концентрирам се върху един учител, който се старая да разбера напълно, доколкото е възможно, затова нямам време да анализирам всичко което даваш, но се радвам че проявяваш интерес към тхеравада и има с кой да пишем и дискутираме нещо толкова полезно, когато имаме време.

https://thebuddhistcentre.com/system/files/groups/files/thirty_verses_trans.pdf

https://info-buddhism.com/Vasubandhu-Three_Natures-Garfield.html

[Just a Stranger]

преди 57 минути, Śūnyatā написа:

Трудно е защото замърсяванията са трупани много години, преди да започне процеса на почистване. Има различни методи, които са подходящи за различни конфигурации замърсявания. Но коренът е един и същ. От връзката която даваш става ясно, че е опасно да се отсече направо коренът на дървото, но мен не ме е страх толкова.

Според мен не е възможно да се отсече направо корена. Всъщност ако разгледаме осемте съзнания, то с кое съзнание ще осъзнаем замърсеността на седмото? Чувството за собствена идентичност е сформирано от сетивата, усещанията, абстрактните идеи, предразположенията и съзнанието. Т.е. свързано е със петте сканди. Сравнително лесно може да се освободим от представата, че всяка една от тези сканди е аз. Със съзнанието е по-трудно, но ако проследим как се променят мислите и желанията ни през годините, ако се опитаме да съпоставим своите възгледи от детството с тези сега, дори и мненията си във форума отпреди няколко години с тези сега, ще видим, че ние сме много различни. Променили сме се много. Но това е на равнище виджняна. Представата за себе си е едно ниво по-нагоре. Над него е само алая виджняна. Само от позицията на алая виджняна може да се премахне концепцията за собствена идентичност на личността - сбор от петте сканди. Това не е само моя позиция, но я споделям. После следва да се направи още едно отхвърляне на отделността на индивидуалността, което свързвам с излизане от състоянието на пратйека буда и встъпване в пътя на бодхисатва. Но това само ще спомена, без да си позволя да коментирам.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

но се радвам че проявяваш интерес към тхеравада

Проявявам интерес към определени концепции, които се опитвам да разбера, изследвайки ги от различни гледни точки. Също да свържа тези концепции една с друга, изследвайки взаимозависимостите между тях. В случая попаднах на позиция свързана с теравада. Но както гледаш дадох обосновка и от друга гледна точка - тази на осемте съзнания. 

[Соник]

преди 17 часа, Śūnyatā написа:

Всички ние след 2-3 годишна възраст започваме да се превръщаме в идиоти. Това се случва когато в нас започне да се заражда чувството за "Аз" и "Мое". Бидейки вече индивидууми (от лат. неделим, индивидуален) със "свой" опит и истини, ние вече не споделяме лесно други "истини", още по-малко осъзнаваме и усещаме някаква обща или абсолютна истина (освен в редки моменти, на подсъзнателно ниво). Страдаме, но не разбираме защо. Болестта и безумието постепенно проникват дълбоко в нас, превръщайки ни в пълни идиоти, обитаващи в своите лични, нереални, мънички светове.

В случая споделящ една идея, която явно е доста разпространена, а именно, че "възникването" на егото е обвързано с развитието на мисловното съзнание - осъзнаване и самоосъзнаване. От гледната точка на будизма това обаче не е така: всъщност "егото" е коренът на мисловното съзнание (буквален превод от китайски, но ми се струва подходящо). За да се роди изобщо едно бебе то вече има его и впрочем започва да страда още от раждането - болката от първата глътка въздух, гравитацията, после топло, студено, глад, колики и т.н. и т.н.

Впрочем ако вярваме, че причината за страданието се "появява" след 2-3 годишна възраст, би трябвало животните да не страдат и да не се налага да се освобождават. В сутрите обаче ясно се посочва, че да се родиш като животно е един от лошите пътища, който не позволява освобождение и че е източник на страдания. Страданието на животните не е трудно да се наблюдава и на практика, разбира се.

преди 35 минути, Shiniasu написа:

Според мен не е възможно да се отсече направо корена. Всъщност ако разгледаме осемте съзнания, то с кое съзнание ще осъзнаем замърсеността на седмото? Чувството за собствена идентичност е сформирано от сетивата, усещанията, абстрактните идеи, предразположенията и съзнанието. Т.е. свързано е със петте сканди. Сравнително лесно може да се освободим от представата, че всяка една от тези сканди е аз. Със съзнанието е по-трудно, но ако проследим как се променят мислите и желанията ни през годините, ако се опитаме да съпоставим своите възгледи от детството с тези сега, дори и мненията си във форума отпреди няколко години с тези сега, ще видим, че ние сме много различни. Променили сме се много. Но това е на равнище виджняна. Представата за себе си е едно ниво по-нагоре. Над него е само алая виджняна. Само от позицията на алая виджняна може да се премахне концепцията за собствена идентичност на личността - сбор от петте сканди. Това не е само моя позиция, но я споделям. После следва да се направи още едно отхвърляне на отделността на индивидуалността, което свързвам с излизане от състоянието на пратйека буда и встъпване в пътя на бодхисатва. Но това само ще спомена, без да си позволя да коментирам.

Почти съм сигурен, че не разбираш какво пишеш, но за сметка на това си абсолютно прав поне според мен: наистина само от позицията (гледната точка) на алаявиджнана могат да се премахнат привързванията.

"Всъщност ако разгледаме осемте съзнания, то с кое съзнание ще осъзнаем замърсеността на седмото?" - това е лесен въпрос - с шестото, т.е. с мисловното съзнание. С него се осъзнават тези неща и с него си говорим тук.

[Śūnyatā]

Според мен будизмът отначало (каквото е и моето ниво) е по-удачно да се практикува и анализира първо от основата - Четирите Благородни Истини и Благородния Осмичен Път. Концепции като алая-виджняна и прераждане ме объркват и не мога да се концентрирам върху практиката.

Аджан Буддхадаса, добре известен тайландски учител на миналия век, казва, че когато селяните в Индия готвят ориз и го чакат да изстине, те казват: „Изчакай малко ориза да стане ниббана“. Така че тук, ниббана означава хладното състояние на ума, освободено от пожарите на замърсяванията. Както Аджан Буддхадаса отбелязва: „Колкото по-хладен е ума, толкова повече е ниббана в този момент“. Ние можем за себе си да забележим относителните сътояния на прохлада в собствените си умове през целия ни ден.

https://bg.m.wikipedia.org/wiki/Четирите_благородни_истини

[Just a Stranger]

преди 17 минути, Śūnyatā написа:

Според мен будизмът отначало (каквото е и моето ниво) е по-удачно да се практикува и анализира първо от основата - Четирите Благородни Истини и Благородния Осмичен Път. Концепции като алая-виджняна и прераждане ме объркват и не мога да се концентрирам върху практиката.

Нормално е. На мен също много неща свързани с алая виджняна са ми мъгла. Затова писах, че за момента можем само да разберем, че усещането за за собствена идентичност е нереално, но не и да премахнем това усещане. Това предполага според мен просветление. Можем както споменах да се освободим от идентифицирането си с концепциите, с мислите, с паметта, със знанията си, с предразположенията си, с емоциите си, с чувствата си - приятно, неприятно и неутрално, със сетивните си възприятия... Май трябваше да ги изброя в обратен ред, от най-лесното към по-трудните. Но тази представа за себе си, когато вниманието ни не е концентрирано върху нищо - в смисъл усещания, възприятия, емоции, мисли може да дойде едва след като сме се освободили от отъждествяването с останалите споменати неща.

[Śūnyatā]

преди 10 минути, Shiniasu написа:

Нормално е. На мен също много неща свързани с алая виджняна са ми мъгла. Затова писах, че за момента можем само да разберем, че усещането за за собствена идентичност е нереално, но не и да премахнем това усещане. Това предполага според мен просветление. Можем както споменах да се освободим от идентифицирането си с концепциите, с мислите, с паметта, със знанията си, с предразположенията си, с емоциите си, с чувствата си - приятно, неприятно и неутрално, със сетивните си възприятия... Май трябваше да ги изброя в обратен ред, от най-лесното към по-трудните. Но тази представа за себе си, когато вниманието ни не е концентрирано върху нищо - в смисъл усещания, възприятия, емоции, мисли може да дойде едва след като сме се освободили от отъждествяването с останалите споменати неща.

По време на медитация не можем ли да отпуснем фокуса си?

[Just a Stranger]

преди 14 минути, Śūnyatā написа:

По време на медитация не можем ли да отпуснем фокуса си?

Предполагам, че е възможно. Но за колко време? И като излезем от медитация? Пак същото. Може би някой с дълга медитативна практика трябва да каже. Но и дългата практика не е гаранция. Трябва да е достигнал дълбочина в практиката си. При випасана примерно концентрацията е върху дишането. Но това е мисъл. Когато вниманието ни е заето с тази мисъл, то азът остава на заден план. Но след като се освободим от мислите и другите "шумове". Може би за момент може да се освободим и от концепцията за аз, но... аз по принцип използвам други медитации, които не са насочени към толкова крайно утихване на съзнанието. Пак казвам, ако някой се е освободил от възгледа за аз, може да се включи в темата.

[Соник]

преди 34 минути, Shiniasu написа:

Предполагам, че е възможно. Но за колко време? И като излезем от медитация? Пак същото. Може би някой с дълга медитативна практика трябва да каже. Но и дългата практика не е гаранция. Трябва да е достигнал дълбочина в практиката си. При випасана примерно концентрацията е върху дишането. Но това е мисъл. Когато вниманието ни е заето с тази мисъл, то азът остава на заден план. Но след като се освободим от мислите и другите "шумове". Може би за момент може да се освободим и от концепцията за аз, но... аз по принцип използвам други медитации, които не са насочени към толкова крайно утихване на съзнанието.

Добре казано. По тази причина е фантазия човек да вярва, че може да се освободи само с медитация.

[Śūnyatā]

преди 28 минути, Текила сънрайз написа:

Добре казано. По тази причина е фантазия човек да вярва, че може да се освободи само с медитация.

Съгласен съм, че само с медитация не може, но за да се аргументираме трябва да обясним функцията на медитацията. В традицията която следваш, медитацията за какво се използва? Ще отговоря на първия ти пост когато имам време, че съм на работа.

[NoMeJodas]

WOW.........Браво, най накрая си направи собствена тема. Хахах 🙂 

Какъв катарзис, май нещо промени ми се струвате. Май за медитациян взе да става въпрос. А? хахаха 🙂

преди 6 часа, Shiniasu написа:

Ще представя две гледни точки за сакая дити:

https://en.wikipedia.org/wiki/Fetter_(Buddhism)#Sutta_Pitaka's_list_of_ten_fetters

https://puredhamma.net/three-levels-of-practice/sotapanna-stage-of-nibbana/sakkaya-ditthi-personality-me-view/

 

Моето мнение по въпроса е, че на този етап повечето хора могат да знаят само технически, че концепцията за аз и за себе си е продукт единствено на съзнанието. Освобождаването от тази концепция е нещо съвсем различно и изключително трудно. Който се е опитвал да направи това в медитация знае. Според мен то може да дойде едва накрая след като сме се освободили от всички останали зависимости.

И нещо по-задълбочено, което ми се струва полезно:

http://www.ahandfulofleaves.org/documents/The Notion of Ditthi in Theravada Buddhism_Fuller.pdf

А, това не е ли каквото говоря и аз, през цялото време? хахах 🙂

преди 4 часа, Shiniasu написа:

Според мен не е възможно да се отсече направо корена. Всъщност ако разгледаме осемте съзнания, то с кое съзнание ще осъзнаем замърсеността на седмото? Чувството за собствена идентичност е сформирано от сетивата, усещанията, абстрактните идеи, предразположенията и съзнанието. Т.е. свързано е със петте сканди. Сравнително лесно може да се освободим от представата, че всяка една от тези сканди е аз.

А не ве, ама тук се постига спонтанно просветление, ей така без причина. 

преди 1 час, Shiniasu написа:

Предполагам, че е възможно. Но за колко време? И като излезем от медитация? Пак същото. Може би някой с дълга медитативна практика трябва да каже. Но и дългата практика не е гаранция. Трябва да е достигнал дълбочина в практиката си. При випасана примерно концентрацията е върху дишането. Но това е мисъл. Когато вниманието ни е заето с тази мисъл, то азът остава на заден план. Но след като се освободим от мислите и другите "шумове". Може би за момент може да се освободим и от концепцията за аз, но... аз по принцип използвам други медитации, които не са насочени към толкова крайно утихване на съзнанието. Пак казвам, ако някой се е освободил от възгледа за аз, може да се включи в темата.

Какви въпроси, на които само един медитатор може да отговори. Иначе щеше да ме проверяваш колко ми е Ваджра, реализацията. Хахах 🙂

преди 47 минути, Текила сънрайз написа:

Добре казано. По тази причина е фантазия човек да вярва, че може да се освободи само с медитация.

На фона медитацията Текила, Но без нея, кой каквото и да опитва, е просто загуба на време. 

 

преди 1 час, Śūnyatā написа:

По време на медитация не можем ли да отпуснем фокуса си?

Какъв въпрос пак, без логика. Какво значи да си "отпуснеш фокуса"? Пак само празни приказки. 

Ей Шуная, жажда и копнеш те изпепелява, а иначе даваш наклон на хората. Какъв абсурд само. 

преди 17 минути, Śūnyatā написа:

Съгласен съм, че само с медитация не може, но за да се аргументираме трябва да обясним функцията на медитацията. В традицията която следваш, медитацията за какво се използва? Ще отговоря на първия ти пост когато имам време, че съм на работа.

Ми работи е, или по важно е кои какво пише по форумите? Хаха 🙂

" Никой не отрича важността на медитацията, защото тя е средството чрез което ума се дисциплинира, приучава се да не блуждае и да се концентрира и върху интелектуалното осъзнаване на пустотата" 

Ето той тук още преди години си е написал, какво мисли за медитацията. Някои чувал ли е по безсмислено нещо от това?

Много е важно да подчертае, "интелектуалното" ....! Хахаха 🙂

[Śūnyatā]

преди 1 час, NoMeJodas написа:

Какъв въпрос пак, без логика. Какво значи да си "отпуснеш фокуса"? Пак само празни приказки. 🙂

Въпросът беше реторичен. "Шема“ означава „умиротворение“, „забавяне“, „отдих“, „разпускане“, а „тха“  „запазване“, „съблюдаване“. Давам ти етимологията от Уикипедия, за да не кажеш че си измислям. Няма нищо сложно в шамата, просто следваш и спазваш инструкциите.

преди 1 час, NoMeJodas написа:

" Никой не отрича важността на медитацията, защото тя е средството чрез което ума се дисциплинира, приучава се да не блуждае и да се концентрира и върху интелектуалното осъзнаване на пустотата" 

Ето той тук още преди години си е написал, какво мисли за медитацията. Някои чувал ли е по безсмислено нещо от това?

Много е важно да подчертае, "интелектуалното" ....! Хахаха 🙂

Извинявам се, че съм сбил смисъла и се е получило объркване. Може и напълно да съм грешал, не помня кога съм го писал. Пише че ума се учи да се дициплинира и да не блуждае, за да може след излизане от медитация да се фокусира правилно за извършване на аналитична медитация. 

Други грешки не откри ли, че за 3000 поста ми изглеждат малко и ще взема да се възгордея? Колега, не е ли по-удачно да градим смислена дискусия и да не повтаряме грешките от миналото? Ако има някакви неясноти, не е ли по-удачно да се зададе контролен въпрос за поясняване на смисъла вложен в думите, вместо да се започне веднага с критики и нападки? Има ли таква карма която да е невъзможно да бъде променена?

[NoMeJodas]

преди 26 минути, Śūnyatā написа:

Въпросът беше реторичен. "Шема“ означава „умиротворение“, „забавяне“, „отдих“, „разпускане“, а „тха“  „запазване“, „съблюдаване“. Давам ти етимологията от Уикипедия, за да не кажеш че си измислям. Няма нищо сложно в шамата, просто следваш и спазваш инструкциите.

Нали да се цитират сайтове, нищо не значи и че не значи че се разбира? Твой пост преди седмица! Ти ми цитираш Уикипедия за да ми обясниш Шамат? Хахаха 🙂

преди 29 минути, Śūnyatā написа:

Извинявам се, че съм сбил смисъла и се е получило объркване. Може и напълно да съм грешал, не помня кога съм го писал. Пише че ума се учи да се дициплинира и да не блуждае, за да може след излизане от медитация да се фокусира правилно за извършване на аналитична медитация. 

Не се извинявай, това е точно което си мислиш и винаги си мислил. Това е абсолютна небивалица, и абсолютно противоречие на всякакъв смисъл. 

По медитацията ще ги познаете, кои какъв будист е или не. Не по това кой на какъв се прави. И тази аналитична медитация също ще питам, кои ти я предаде, и каза въобще, че ще ми постигнеш просветление с нея. Ти вече си просветен де, ама на теория говорим. Ти си изключение. 

А кажи, какъв е фокуса на Шамата медитация? И как се прилага технически, какво и как се усеща и наблюдава? 

преди 35 минути, Śūnyatā написа:

Други грешки не откри ли, че за 3000 поста ми изглеждат малко и ще взема да се възгордея? Колега, не е ли по-удачно да градим смислена дискусия и да не повтаряме грешките от миналото? Ако има някакви неясноти, не е ли по-удачно да се зададе контролен въпрос за поясняване на смисъла вложен в думите, вместо да се започне веднага с критики и нападки? Има ли таква карма която да е невъзможно да бъде променена?

Малко ли са ти? Искаш ли още да ти извадя? За сега е това, но има толкова много бисери още. Искаш ли още?  Още някой СЕЗОН....?!?! Където ми е дошъл часа, братле.....!!!!

Не съм ти колега, аз не съм фатмак. Ти как се правиш на мазен, тук пред хората. Как нямаш грам срама, че и публично. Аре сектир ее......!

Хахахаха..............:-)

[Гости sound]

Нещо не вдявам смисъла от втора тема за будизма. А във връзка с пререканията м/у двама ви - колко още ще опъвате струната.

[NoMeJodas]

преди 19 минути, sound написа:

Нещо не вдявам смисъла от втора тема за будизма. А във връзка с пререканията м/у двама ви - колко още ще опъвате струната.

Е как не виждаш, нали трябва да е във крак с модата. Рамус има своя тема, Реджеп също. Как няма и той, не че ще има успех. А и къде другаде ще си говори своя Шуная Будизъм. 

А за струната, ми той я натяга до миналата седмица, ама сега нещо много набързо омекна. Защо ли?

Става въпрос не само за изобличаване на лъжи, но и за показване на това, че няма основание за каквото и да е, такъв човек. По будизъм от това, здраве му кажи. 

[Гости sound]

преди 12 минути, NoMeJodas написа:

А за струната, ми той я натяга до миналата седмица, ама сега нещо много набързо омекна.

Знаеш много добре, че не е само той. А омекването му е само временно явление. Скоро няма да изгладите отношенията помежду си - ако въобще.

[Гости mecholari]

преди 13 минути, NoMeJodas написа:

Е как не виждаш, нали трябва да е във крак с модата. Рамус има своя тема, Реджеп също. Как няма и той, не че ще има успех. А и къде другаде ще си говори своя Шуная Будизъм. 

А за струната, ми той я натяга до миналата седмица, ама сега нещо много набързо омекна. Защо ли?

Става въпрос не само за изобличаване на лъжи, но и за показване на това, че няма основание за каквото и да е, такъв човек. По будизъм от това, здраве му кажи. 

Мислиш ли, че ако някой даде признаци, че иска да се промени ще му позволиш? В смисъл, създаваш ли устойчив образ за някой човек и сам да не му позволяваш да бъде друг в представите ти? Имаш ли нужда от някой простак, циник или пък идиот в обкръжението ти, и така остава ли ти време да общуваш с други по-подходящи хора, или пък тези са подходящите, които те карат да се чувстваш зле?

[NoMeJodas]

преди 9 минути, mecholari написа:

Мислиш ли, че ако някой даде признаци, че иска да се промени ще му позволиш? В смисъл, създаваш ли устойчив образ за някой човек и сам да не му позволяваш да бъде друг в представите ти? Имаш ли нужда от някой простак, циник или пък идиот в обкръжението ти, и така остава ли ти време да общуваш с други по-подходящи хора, или пък тези са подходящите, които те карат да се чувстваш зле?

Спокойно, аз знам много добре кое какво прави. Само не знам, какво ще прави той без да го оправдава някои друг. 

Кажи, ти си модератор. Този пост със СЕЗОНИТЕ, кои въобще го допусна? Къде бяхте модерторите тогава? 

Моето е най нормална човешка реакция. 

преди 11 минути, sound написа:

Знаеш много добре, че не е само той. А омекването му е само временно явление. Скоро няма да изгладите отношенията помежду си - ако въобще.

Е да ама аз не съм просветен, и на мен ми е присъщо. А на този просветения, не му е. Или не би трябвало, но явно е. 

 

[Гости mecholari]

Аз съм анализирал чувството за безнаказаност. Тук правосъдие по принцип трябва да се раздава от модераторите. Но това не променя генерално човека. Просто наблюдавам как някои стават по-прикрити и обиграни, и вървят на границата. Ако си много директен губиш. Аз например написах стихотворение преди време, обобщих изпуснатата ситуация във форума. И ми служиха БАН. А това беше просто отражение, огледало на свинщината. Но си го получих. не че е проблем, защото сам дълги периоди не пиша. 

[NoMeJodas]

преди 11 минути, mecholari написа:

Аз съм анализирал чувството за безнаказаност. Тук правосъдие по принцип трябва да се раздава от модераторите. Но това не променя генерално човека. Просто наблюдавам как някои стават по-прикрити и обиграни, и вървят на границата. Ако си много директен губиш. Аз например написах стихотворение преди време, обобщих изпуснатата ситуация във форума. И ми служиха БАН. А това беше просто отражение, огледало на свинщината. Но си го получих. не че е проблем, защото сам дълги периоди не пиша. 

Тук, трябва да се пази благоприличие от участниците, модераторите не са падари. Те са точно да не позволяват такива изблици на участници.Това пазене най вече трябва да се изразява във съобразяване един със друг. Но кои със кого се съобразява в България, че и тук някои да го прави. Но тук се дава платформа на явни интроверти да избиват комплекси. И да показват качества, които са ги наказали достатъчно във живота. Но и както там, так и тука принципите са едни и същи, винаги си го получават. 

[Гости mecholari]

Ще ти кажа нещо друго. Има хора, които не виждат проблем в собственото си поведение а в другата крайност са тези, които обвиняват за всичко себе си. Аз съм от вторите но животът ме научи да поглеждам и от другата страна. Защото трябва да има баланс.