Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


преди 1 минута, mecholari написа:

Например Учителя да ва метод,да допреш избраната книга до главата си и вътрешно да попиташ "Подходяща ли е за четене от мене или не?" . И ако интуицията ти казва "не" може да имаш нежелани последици ако я прочетеш. Образите оживяват и може да се натовариш психически. И след това трябва да се "чистиш".

Иначе аз например съм прочел 10-на книги от Ерих Фром., най-много от философите и психолозите. Той ги осъвместява позициите.

Винаги има какво да научиш, но пък Елеазар Хараш например казва, че има вирус вклинен и в информацията. Натоварването с много информация и преработката ѝ. И затова наистина трябва да се внимава и не всеки да чете всичко.

Не оспорвам нищо от това което казваш, само че това не е Будизъм. Иначе просто информация, има колкото си искаш, ама дали е "правилно" просото да си информиран е друг въпрос. По важното е какво от това което знае човек, прилага на практика и как. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Лека вечер! Беше ми приятно да си поговориме.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 минути, sound написа:

Не е съвсем така. Будизма всъщност е безумно широкообхватен поради, което да се изгуби/ обърка човек в него е повече от лесно. Точно начертан път имаш само, когато ти е даден от учител. Не случайно толкова хора изпадат в недоумение, когато се зачетат в будистката литература - в този форум примери бол и виждам как Скепса са опитва да им обясни, че това което правят е безсмислено, и отказва да им дава тълкуване, а те му се сърдят, че ги бил спирал да практикуват, че пазил инфото само за себе си и прочие от този род. Сега, като се замислих бих казал, че будистката литература може да бъде, дори опасна "за вашето здраве" - има моменти в нея, при които четящия може да стигне до положение "малко дете си играе с остър нож". 

Будистка литература, не е Будизъм, това е което искам да кажа, и на другия участник. Това са комерсиални носители, създадени със точно определена цел, да накарат да мислиш определено нещо. Това е и целта на Сутрите, много хора не знаят как да четат сутри, и как да ги тълкуват. Няма нещо такова като "широкобхватен", всяка школа си има своя строго определен път. Трудното е да се научи човек да следва правилно, и да не се разсейва с друго. Скепсис е наистина с правилно разбиране за Будизма, но той също е лимитиран от това което му е позволено да бъде. На такива като него се преподава по специален начин, това с цел правилно разспространение на Будизма. Но чисто практично, Скепсис няма много опит, и той сам го е казвал. Медитативно няма лични преживявания, не че знае и не е научен, какво е и как трябва да говори за него. Но той не е практик, не върви изцяло по пътя на медитацията. 

Затова Будизма е уникално учение и никой не може да го имитира. Защото Будизма е медитацията, там се преживява всичко за което се говори в Будизма. Само така се разбира, устройството и начина фунциониране. И по приказките си личи на кой колко му е информацията от собствен опит, и кое е от научени и заучени имитации. Последното не се отнася за Скепсис, а за всички останали. 

преди 9 минути, mecholari написа:

Лека вечер! Беше ми приятно да си поговориме.

Лека, мерси и на мен. ;)

преди 20 минути, dagpo19 написа:

Лека вечер. Интересно ми беше да поговорим.  

Мерси и на теб. ;)

Шуная, тря черпиш. Че ти придавам смисъл на темата. :lol6:

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Даже не мож ми изброи, колко школи има в будизма - толкова е широкообхватен, че се съмнявам въобще дали има човек, който би могъл да ги изброи.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Притча за будистът и Депресията !

 

Срещнали се веднъж Будистът и Депресията:

Депресията: - Ти си нищо.

Будистът: - Благодаря за комплимента.

- Твоят живот е празен, в него няма нищо хубаво.

- Ако е празен, то в него няма и нищо лошо също така.

И какво излиза – свободен съм!

- Няма любов. Няма блага. Няма радости.

- Еднозначно. В рамките на тази действителност съществуват само натрапливи илюзии, продиктувани от човешкото его. Ние самите сме техни творци.

- Над този свят е надвиснало страданието.

- Но страдание без радост не може да има.

- Ти ще умреш без да си осъзнал Истината.

- Е, това пък съвсем не е страшно! Занапред ще имам още толкова много животи...

- Наоколо са само войни, лъжа, мерзост и съблазни. Земята е потънала в собствената си мръсотия. Човечеството е обречено.

- Космосът е велик. И каквото и да се случва – то е в името на вселенската хармония. Душите ни са чиста енергия, която така или иначе, рано или късно, ще се избави от мирската тежест и ще се разтвори в безкрайността на битието.

Депресията: - Хм... Тук няма да стане... Тръгвам нататък...
 


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 18 часа, _ramus_ написа:

Религиозните същински хора - се научават да са смирени, Димитре. Смирението е част от религиозния начин да ограничаваш глада на егото си, в неговия стремеж да поглъща душата. Нито един от вас, светнатите, не е смирен. 

Ето сега те прочетох, вчера си проверявах интуицията, пък вече съм наясно и с подхода ти. И това ти е шанса, или никога, или когато имам време да ти обръщам внимание. 

Смирението в книгата за "Кабала- традицията"е разгледано в добродетелите и пороците на сефирата Кетер. Там са написани думи на Учителя за тези добродетели. Не смятам да ги преписвам всичките а само най-важното:

"Когато се говори за добродетели - кротост, смирение, въздържание, тия добродетели имат отношение към Бога, а не към хората. Човек трябва да бъде смирен към Бога, а не към света".

Значи, воин на истината. Първо, че има Бог,окаян и невеж, неадекватен за този форум атеисте, който не се молиш и се хвалиш с това, как си го спрял, какъв велик подвиг си направил. Изобщо, звезда... 

Ти в твойта игра, защо не го изиграеш самия Абсолют? Недостижим. Но да знаеш, че Той все пак дава някаква близост и например думата преживяване е слаба, за Себе Си.

Виж, виж, ето това съм го преживял:

Из „Годишна среща на Веригата, Варна, 1908 година, 10 август, неделя“
Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори една вселена, и човек може вечно да почива в това спокойствие на тъмнина, гдето е непроницаем мрак. Вие ще попитате как може това. Известни лъчи
ще минат по права линия. Бог е съвършен в Себе Си и всичките духове, които Го гледат, не могат да схванат тия лъчи. А нещо, което няма сянка, няма с какво да го сравним.
http://www.beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=phrase&id=27…

И едно мое стихотворение, настройка с термини от книга на Елеазар Хараш за такова преживяване:. 

Слънце

О, Слънце облечено в Мрак,
Духа ми призови Tи за подвиг!
Върни ме в Началото пак
Докоснат от Древния Поглед.

Води ме във Древния Път
във залез на живот и на смърт
Величествен, Древен, Неизразим,
Неизречен, Единствен Любим.

Ухо за Древната Сила,
Поразяваща злото Закрила,
в Тишина от Смирените стъпки
чуй само Ти мойте постъпки!

Мъдрочисто Сърце изчезни
във своето Древно Начало,
зад Предела безшумно тупти
Там дето безмълвно си пяло.

 

Защото , из" Кабала" , Учителя : Смирението е израз на Любовта към Великия.

 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, mecholari написа:

Значи, воин на истината.

Воин... пак воин. Все воини бе, Димитре. :) При това - бая воини станахте - за някаква си "истина'". Чия е истината - та са толкова нужни "воини" за нея...? Оня, реалния палячо, дето се пъне в ислямската тема - и той се пише воин на истината. Библейската, естествено. Той си няма въобще представа дори за нея, но пък живее в приказката й...

А ВОИНА предполага ВОЙНА... няма значение дали е в себе си, дали е със света... Но понеже това е неизбежно и душата е в рани - е нужно да се подплъти с подходящите консонантни сънища.

Психичният образ на "воина ( в името) на ", е типичен  архетипен, комплексарски образ и това няма нищо общо с бог. Мъжките модели на поведение го предполагат, но образите на 'жените воини" също никак не са малко.

Въобще, хора, които носят  агресия в себе си - се подпират архетипно и инстинктивно за този образ и търсят да го привидят, защото вътрешно ги изразява чудесно и с него те съумяват да придадат на агресията нужния й "лачен" костюм. Така агресията от недгативен образ, от който да се бяга, й се придава важно значение... и става приемливост. Естествено - не като агресия, а с вече подплътеното социално значение.

Нещо повече - в социален архетипен смисъл - благородната фасада на ВОИНА е свързана инстинктивно с идеята за "ЗАЩИТНИК". Оттам идва и социалния позитивен момент - защото защитникът спомага за оцеляване, като "защитава". А личното защитаване и форсиране в подбора на образи и подходящи за ранената душа, сънища, чудесно приляга мотичния образ на ЗАЩИТНИКА в социален смисъл. "ЗАЩИТНИК" - вече е благороден модел, в него чудесно прилягат разни подправки с какъвто и да е идеологичен отенък, каузи в които благородството да изпъкне - така, за оправдание пред себе си. Но и за компенсация на естествената лична незначителност, характерна за посредствения социален член.

Разбира се - важна част от вътрешния сценарий е именно това - подходяща кауза, в която да се насочи агресията и "воинския й образ". За целта се предлагат масово готови възможности в социалните версии на всички идеологии и митологии...

Всичко това е като основания защо е толкова масов личният сън, свързан със сценариите за "ВОИНЪТ-ЗАЩИТНИК". Но и задължително - няма как без кауза. Винаги далеч от личното поле - каквото и да е, но да е с важно социално значение, да е заради "другите", в името на - бог, доброто, правдата, истината, слабите... Важното е да върви театъра, щото отвътре гонят демоните... И така:

СМИРЕНИЕТО било само за пред бог  , а на ИСТИНАТА на бог му е нужно воини да има. Той, бог - винаги воини са му били нужни... че без негови защитници, какъв бог ще е? :)

За какво й е на ИСТИНАТА воин, бе душици? За какво й е на ИСТИНАТА ВОЙНА? С кого и заради какво - това ли ви е Смирението пред бога? Та това е подигравка с бог , някакъв си...    :) Ама все нещо трябва да се изиграе, нали? 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И така - поредния пример де... По принцип - когато примерите "говорят" вероятно и бог мълчи... или се смее... или плаче - без значение, защото може да се менка сред всеки личен театър.

преди 8 часа, _sirena_ написа:

Притча за будистът и Депресията

Поредното извиране на мъдрост - но само няколко разборни вметки:

И така - подбирането на образът на ДЕПРЕСИЯТА - точно в притчата. :)

Разбира се, че "ДЕПРЕСИЯТА" си говорила с будиста. На нейно място, със заместване може да е всичко друго - злото, нещастието, лудостта, смърттта - въобще всеки от личния мавзолей от негативни образи. И при буквално заместване в типичната игра на "въпроси и отговори" - пак остава адекватността на смисъла в тази ... "притча".

Но от друга страна - точно депресията... :) Изборът не е случаен. Вижда се нещо просто - коя е авторката и кои отдолу са "лайкналите". Възниква предположителният въпрос - дали това не са точно хората с изявено подчертано отношение към ДЕПРЕСИЯТА... и то в чисто личен план? Има основание ... като се вземат предвид личните послания и особености в писанията на всеки един...

ДЕПРЕСИЯТА е сложно психично явление, с комплексни причини и сложен характер, разнообразно поведение и резултат от сложни натрупвания. Етиологията е нееднозначна, като обединителни са само признаците, и то във видимия си спектър на проявление. Най-вече - когато прерасне в деструкция спрямо личността и дори се стига до уклони към физическа самодеструкция (самоубийство)...

Многото проявления и различен интензитет и съчетания... правят ДЕПРЕСИЯТА много сложна за диагностика и съответно лечение. Но като типология в психичния свят, набор от съчетания на личностни и характерови качества, блокажи в развитието, несправяне с житейски конфликти и събития, с придружаващо травматизиращи последствия. От друга страна - това си е обикновена човешка етапна посока в развитието и няма битие, в което да липсват.

Разбира се - има и хора, в които житейският им път е значително повече обособен от сложни за преживяване и асимилация, събития, със силно негативно и заплашително значение за личността. Именно тук е изворът на ДЕПРЕСИЯТА като явление, което първите му признаци са именно когато нарасне границата в невъзможност за справяне. При такива натрупвания настъпват защитни сработвания, но с доста хаотични наслагвания, от всички "етажи" на защитаването... Между дяловете и невронните системи в мозъка възникват за първи път "несработване". Без вътрешно обединително звено, такива явления водят до "разцепление", което резултира вече до мотиви за "разцепващо поведение" . Естествено последствие от това е - деструктивното поведение .

Колеги - тук, за доста хора са налице явни основания за влияние от депресивни кризи. Някои са си ги писали откровено, макар и загатнато... При други - бягството и защитаването от депресивните уклони - е твърде характерно. Има няколко човека при които депресивния натиск вече е фобия и наднича като "призрак". При други - уклонът към утвърждение на личния си пристан и спасение, в посоката на религиозна или друга идеология - е съвсем очевиден. И е неизбежно да се прояви и в писанията.

Много личи, колеги (по тема и форум). И това не че е някакъв проблем, особено когато по този въпрос е наличен тънък резонанс и до голяма степен може да послужи за обединителен фактор... Но в личната си естествена битка превръщате съвсем чисти положения от живота, постиженията на редки индивиди, техният отпечатък и познавателен път... като заложник на своите си тежнения. Може да ви се струва естествено... защото за вас - си е. Но отвъд приказките за "воина и защитника', стоят съвсем частни интереси на хора, за които векторите в личните им илюзии са в посока на бягство от заплахата на личният ад.

.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Първо - че съм депресивен тип, никога не съм го крил, а дори и съм го подчертавал.

Второ - притчата не е на Сирена, има я навсякъде в нета.

Трето - на мен притчата ми хареса, намирам я за много по- съдържателна по въпроса за депресията, от твоя коментар.

Четвърто - нали си знаеш: дядовска ти работа, все "мрън- мрън".

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, _ramus_ написа:

Съжалявам, но realno вече не го чета. Трябва да се прави разлика също между лична опитност и гносис, и библейска истина. Казано е "Изпитвайте писанията".

Иначе най-добрата книга за войната е "Свещената книга на Черното Братство". Астрални войни има всяка нощ, даже възвишени същества се грижат да преработват натрупаната негативност, за да не затъне всичко в блатото.

Бог е най-великия Воин, но когато Той те убие може да те възкреси.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 33 минути, sound написа:

Първо - че съм депресивен тип, никога не съм го крил,

Ми... не си. Вероятно смяташ че за "будизма" това няма никакво значение. Както и относно "медитацията", някаква си. Дали го подчертаваш или не - това си е напълно твоя работа. И е съвсем ясно какво точно търсиш сред нещо си наречено в приказката ти "БУДИЗЪМ". Там е работата че тук сродните ти души всички си приличате по това. Разликите са само в личната версия на "спасително средство", което пък всеки от вас си нарича "будизъм" някакъв.

преди 33 минути, sound написа:

Второ - притчата не е на Сирена, има я навсякъде в нета.

Дали? Да предположим че е така - а да забеляза случайно дали има знаци за "цитиране" щото великата оригиналистка, дето й шепне ДНК-то?

Освен това - кой и какъв автор ,според теб, ще смеси Будизма с Депресията, в едно? Прилича ли ти на будистка притча това, или само името й е такова? А нещо така - за целта.

преди 33 минути, sound написа:

на мен притчата ми хареса

съдържателна , или "ти хареса"? Някои правим разлика между тия. :) 

А иначе - ти харесва, да. Всъщност заради това е натъкмена... Заради това е и пусната тук - щото на някои им "харесва", но не е нито харесване, нито им е "съдържателна". Нито е "будистка" - тая "притча".

За четвъртото - сигурен ли си че възрастта ни е с много години разлика? :) И дали ми "харесват" притчите за депресията? Я си виж емоционалните изблици по-горе - дали се досещам че "не си само депресивен тип" - както се представи по-горе?

=================

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Рамусе, също с теб Бог не се занимава, не ти е вдигнал мерника, защото си врабче. Издуй си повече егото и един ден имаш шанс да те преплеска като мухичка. И тогава може много да пищиш.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 32 минути, mecholari написа:

Трябва да се...

Казано е "Изпитвайте писанията".

 Астрални войни има всяка нощ, даже възвишени същества се грижат да преработват натрупаната негативност, за да не затъне всичко в блатото.

Бог е най-великия Воин, но когато Той те убие може да те възкреси. 

Димитре, пак си изтрещя и си потъна в блатото.

Обаче втората фраза - "изпитвайте писанията'' много смешно се съчетава с "казано е". :) Ноусенс, но теб тва най-малко те интересува. Не си само ти така в тая тема, в тоя раздел - и други имаше по-горе с пасторски уклон, с "трябва", хубаво е, казано е, дадено са на човека..." Същия иначе е страшно светнат. Има и няколко други като него, очаквах ги да се включат, но те сега са някъде по другите етажи на битието... Направо ми липсва "рурк-ито Колев" да обясни как по същество няма никаква разлика между будизъм, християнство, ислям и юдеизъм... И всички като тях. Щеше да те светне и за Кабала. Той също е посветен, има няколко учители, степени, лечител е, води школа - демек е ментор, учител, наставник...

Това са все звезди от съзвездията на калдата... но особено в религиозния раздел. Няма по-религиозна система от будизма, просто. Няма по-достоен начин да си будист, от това да го вярваш, да се молиш на буда, да му цитираш словата и притчите... Да си говориш и правиш знаци на "съществата" по другите "сфери"... И жалко, щото в религиозния будизъм на запад го допълват и с философски пълнеж - както си е важно за всяка религиозна идеология. Дручко си е да поразмислителства някой... обаче как - ми пак чрез каноничните постановки. Те затова са канон...

преди 7 минути, mecholari написа:

Рамусе, също с теб Бог не се занимава, не ти е вдигнал мерника, защото си врабче.

ааа. Не се знае кой, какво точно (го) е вдигнал. Ако е точно мерника - може би много шавам и не се вмествам в снайпера... :)

Иначе - кукуруку. Не знам защо още не съм настръхнал и не ми се тресат зъбките от страх, пред такава божия заплаха. Иначе чудесно разбирам защо ставаш все по-заплашителен и по-арогантен. Наричат го безсилие... но за теб това няма никакво значение.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 минути, _ramus_ написа:

Димитре, пак си изтрещя и си потъна в блатото.

Обаче втората фраза - "изпитвайте писанията'' много смешно се съчетава с "казано е". :) Ноусенс, но теб тва най-малко те интересува. 

Не схващаш. Изпитано писание от Словото на Учителя. Мрак.

Нямаш концентрация. Изопачавай, изопачавай.

преди 10 минути, _ramus_ написа:

Иначе - кукуруку. Не знам защо още не съм настръхнал и не ми се тресат зъбките от страх, пред такава божия заплаха. Иначе чудесно разбирам защо ставаш все по-заплашителен и по-арогантен. Наричат го безсилие... но за теб това няма никакво значение.

Тъпчо, не те плаша. Аз съм пищял.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А  бе и да мрънкаш може да се превърне в медитативна практика, ала не и докато мрънкаш в/у главите на околните. Спри да мрънкаш и ще почна да обръщам повечко внимание на коментарите ти - обзалагам се, че не само аз.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, sound написа:

и ще почна да обръщам повечко внимание на коментарите ти

въй-въй... Ето каква било било условието... И даже има и залог?

Горките "околни" , а най-вече "главите им".  :) Кофти - преча на будистката медитация. Щото съм зъл демон и преча на развитието на добрите хора и искам да живеят в ада (си). Тва е - разкрит съм.

А иначе - по-горе някой по-сведоющ беше обобщил, че основното в посланието на Буда-та е, че удавени няма, защото сами си правят морето в което се давят. И играта на страдания е само насън. И че всеки сам създава и киното, и ролята си, за да ги преживее. (перефразирам)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 15 минути, _ramus_ написа:

Ето каква било било условието...

Ами до сега, като не го проумя - дето уж всичко все ти е ясно - то ти го казах директно. Не ставам за отдушник на нечий терзания, а още по- малко пък ми се участва в надпревара по омаскаряване.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 19 минути, sound написа:

то ти го казах директно.

:) винаги съм се прекланял пред народния гений чрез съзвездията от БУДИ сред калдата, които да ми показват грешките в живота и пътя към собственото ми просветление...

===================

А иначе - откъм казуса за сравнение между психологията на запад и будистката аналогия за такава...

Приликите са само в главите на някои хора. А аналогиите - от опитите да се популяризира будизма сред западняците. И е твърде модерно проправянето на мостове чрез смесване на понятия и смисли.

БУДИСТКА ПСИХОЛОГИЯ - е такъв термин - роден заради каузата на популизма. Няма такова понятие и никога не е имало - причината е проста - какво означава "ПСИХЕ" и дали има този пълнеж роля в будисткия поглед към вътрешния свят на човека?

ПОЗНАНИЕТО ЗА ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ НА ЧОВЕКА и опитите това да се обхване в систематизиран план, датират още от появата на ХОМО. В този смисъл БУДИСТКИЯ ПОДХОД към същото не е нито единствен, нито най-дълбок или всеобхватен, нито "най-стар" - същото е имало далеч преди Гаутама, както и при будите преди него. както и далеч отвъд будистките възгледи и описателни схеми за същото. Абидхарма е просто сборник - нито съдържа "цялото познание", нито има лиценз за да го 'представя'.

Всяка културна нишка по глобала създава свой подход към този 'безкрай' - по своя си начин, чрез своите си подходи, средства и принципни извеждания. 

Психология - е само етикет с който ПОЗНАНИЕТО НА ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ НА ЧОВЕКА е внесено в западната култура, чрез опита на рационализация на подхода, принципите и основната база на която се опира - спрямо основите на западната култура и парадигма за отношение към битието.

Би било по-добре ако създаделите на "мнения" по този сложен казус, първо постигнат консенсус "какво точно обобщават със понятието "ПСИХОЛОГИЯ". На каквото и ниво да се договорят, обаче, навлизат ли в дълбочина (а то няма как) - ще се срещнат със все по-големите разлики. Те са главно сред подходите и резултатите от особеностите им.

Преклонението пред будистката гледна точка за въртрешната вселена, не е панацея, нито билет към ПОЗНАНИЕТО. Разбира се има значение практически ориентираното, но религиозната и философската допълнителни народни нишки създават едно "разтягане" в съвсем далеч от познавателната посока. Това, разбира се е само мое лично виждане, без каквато и да е претенция за "обективност" (която отгоре на всичко е напълно безпочвена претенция на много религиозници)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, _ramus_ написа:
преди 4 часа, sound написа:

Второ - притчата не е на Сирена, има я навсякъде в нета.

Дали? Да предположим че е така - а да забеляза случайно дали има знаци за "цитиране" щото великата оригиналистка, дето й шепне ДНК-то?

Освен това - кой и какъв автор ,според теб, ще смеси Будизма с Депресията, в едно? Прилича ли ти на будистка притча това, или само името й е такова? А нещо така - за целта.

Не си добър в разпознаването на стилове, тя не пише така, или поне ДНК-то не пише. Източникът веднага се познава и това е някое женско списание, както предположих. А че притчата изобщо няма общо с будизма даже на първо ниво, си личи от съдържанието - кой будист ще говори за собствена душа от чиста енергия и т.н. Мрежата е пълна и с фейк цитати от Буда, циркулират главно в същите списания. Има търсене, има предлагане. За развлечение от безкрайно препълнения ми с нищо делник, току-що проследих източника на притчата дотук https://dictat.net/buddist-i-depressiya и повече не ми се занимава )

Опс, ма те душите щели накрая и да се разтворят в безкрайността на битието :bubblegum:

Абе карай, важното е да звучи смислено. Да изглежда привлекателно. Дамата от илюстрацията особено, добре медитира с тази вирната нагоре глава, хаха

Сигурно някой пишман йога или индийски факир-фотограф я е нагласил да седи така, дълго няма да издържи. 

Само за снимката естествено. 

на 16.06.2019 г. в 21:14, dagpo19 написа:

И какво от това? Отговорът ми беше съобразен с някой, който практикува дхарма, а не с теб, която просто четеш и коментираш различни сутри и шастри, в което не откривам никакъв смисъл и полза.

Полза за кого? Сам преди време ми каза, че мога да чета сутри и шастри без учител, не че ще взема да питам някого де) За мен самата ползата е едно и откъде си я преценил ти не зная, що се отнася до повечето в темата тук, може да си прав - хич и не се надявам да се оцени нещо по-различно от гореспоменатата "притча". 

Между другото, много идиотско изказване относно ползата от сутра, не мислиш ли. Надявам се че не, но лаф да става, нали. 

Чета сутри, Доген и кой ли още не, защо не. За каква конкретно полза, погледнато външно, да говорим тук? И трябва ли да обсъждаме ползата, както се разбира в край на краищата, от съществуването на някого и нивото му на битие - респективно нивото на разбиране, проличаващо да кажем от разбирането на някоя сутра или от модела на реакции към другите. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Само да попитам нещо още полу-на майтап, смяташ ли наистина, че Саунд практикува ... нещо) Ми този човек съм сигурна, че една минута не може да си издържи на д-то и ще хукне нанякъде и ще се опомни когато е вече там. Саунд, не се обиждай...

:D

преди 16 часа, _sirena_ написа:

и ще се разтвори в безкрайността на битието.

На всичко отгоре са сбъркали и превода, от бързане сигурно. Направо маестро, пердашете марш

Цитат

, и растворится в бесконечности небытия

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не само, че не се обиждам, но се чувствам и похвален - дано някой ден срещнеш близките ми и да им речеш, че една минута не мога си издържа на дупето, голяма услуга ще ми сториш. Белким те вденат, че жизнеността не се състои само в трескавата активност.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, witness написа:

 Сам преди време ми каза, че мога да чета сутри и шастри без учител

Принципно е така. Единствената полза е, че натрупваш "сонам" (заслуга) и установяваш връзка с Буда-дхарма. Тибетците, без значение дали са обикновени практикуващи, кенпо/геше или ринпоче никога не четат сутри или шастри, за които нямат лунг, т.е. "предаване чрез чуване". И никога не се опитват да размишляват върху тях, ако не са получили устни обяснения. Не казвам да правиш като тях, понеже всичко е изкуство на възможното, а за теб това не е възможно.

преди 42 минути, witness написа:

Само да попитам нещо още полу-на майтап, смяташ ли наистина, че Саунд практикува ... нещо)

:D

Възпитан съм да не задавам подобен тип въпроси. Приятелката ми получи инструкции да практикува определен идам от един от нашите учители преди три години. Тя следва тази практика като прави садханата всеки ден по два или три часа. Никога през ум не ми е минало да я питам какво прави. Това не е моя работа. Това са елементарни неща в дхарма, т.е. не коментирайте преживяванията си, понеже това ще обърка другите и вас самите. Преживяването и осъзнаването са различни неща. Не коментирай практиката и дори поведението на другите, понеже ти липсва чисто възприятие.  Това са базови положения.

преди 21 часа, NoMeJodas написа:

 Защото Будизма е медитацията, там се преживява всичко за което се говори в Будизма.

 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 минути, sound написа:

Белким те вденат, че жизнеността не се състои само в трескавата активност.

Трескавата активност всъщност е инерция, ако се наблюдава. Може да си трескаво активен,  и си такъв, дори да не правиш нищо. Умът блуждае заради асоциативното мислене и в действителност е на автопилот.. Външният стимул (външен не значи непременно външен на тялото, може да си спомниш, че си забравил ютията) задвижва машината, обикновено някакво желание-нежелание и керванът тръгва. 

 

преди 9 минути, dagpo19 написа:

И никога не се опитват да размишляват върху тях, ако не са получили устни обяснения.

Това наистина ми изглежда като много здраво изкуство - да се възпираш да мислиш за нещо, което ти е интересно. ))) Не че е невъзможно, може би просто не коментират с друг. За да поискаш обяснения, все пак трябва поне малко да си обмислил въпроса.

 

преди 12 минути, dagpo19 написа:

Възпитан съм да не задавам подобен тип въпроси.

Но да правиш оценки за ползата от четенето и коментирането на сутри от мен може. Е, аз не се обиждам, просто отбелязвам. Аз не коментирам преживяванията си, нито дори личния си живот, просто защото дори възпитание не е нужно в случая, а усет и такт. И защото не е толкова интересно. А съдържанието на разни текстове ми е интересно, затова си позволявам понякога. Какво друго да обсъждаме? Ако никой не е запознат с текста, разбира се, и не го интересува, е безсмислено. 

Примерно, бих искала да коментираме Доген, но няма с кого. Е какво да се прави. Примерно, "За четенето на сутри". Или "Кюге" - "Цветя в пространството". "Генджо коан" по-добре да не се коментира) 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, _ramus_ написа:

Би било по-добре ако създаделите на "мнения" по този сложен казус, първо постигнат консенсус "какво точно обобщават със понятието "ПСИХОЛОГИЯ". На каквото и ниво да се договорят, обаче, навлизат ли в дълбочина (а то няма как) - ще се срещнат със все по-големите разлики. Те са главно сред подходите и резултатите от особеностите им.

Съгласен съм, че разликите идват от подходите. Не съм съгласен обаче с песимистичната ти (невиждаща полза - „то няма как”) гледна точка, че при консенсус в правилен подход разликите ще стават все по-големи. Точно обратното, с правилен подход при навлизане в дълбочина разликите ще стават все по-малки. Това може да се види и изведе от практиката.

Психологията е наука изучаваща характера на вътрешните движения в човека, закономерностите по които те възникват, развитието, функционирането на този вътрешен свят и следствията от тези движения, изразяващи се като действия (съдба, карма) на човек или група от хора във външния свят. Психологията използва хуманитарният и естественонаучният подходи за да разбере същността на вътрешните явления и да се научи да ги управлява.

Казваме, че когато човек дава "мнения", говори за разни неща, трябва да ги разбира и трябва да показва че ги разбира, поне на базово ниво, както обичаш да се изразяваш. Какво се случва обаче, когато човек прави опит да обясни опитът на „религиозения същински човек” и използва думи и словосъчетания като „смирение”, „ограничаване глада на егото”, „душа”, „дуене”, „знание”, „мъдрост”, „агресия в себе си”, „будизъм”, „медитация”, „познание” и т.н., без да има никаква видимост (вижда се дори обратното), че пишещият има дори базова опитност, относно смисълът влаган в тези думи от „същинските религиозни хора”. Накратко, ако имащият се за психолог, не показва, че може да управлява процесите във вътрешния си свят, учението и психологията му остават безплодни и безрезултатни. Тези ялов опити показват единствено липса на зрялост.

Преди 25 века в древна Индия, Сидхарта Гаутама Буда провъзгласил Четирите Благородни Истини, чрез които посочил, че причина за всички страдания се явяват желанията и че мир и хармония могат да бъдат постигнати чрез самоотречение. Посочил и няколко принципа, като основни били състраданието и ненасилието, придържането към които е необходимо за благополучието на човека и света като цяло. Два века по-късно войственият цар Ашока, след приемане на тези принципи, веднага прекратил бойните действия и започнал да води миролюбива политика. Така започнало всичко. Могат да се дадат още много примери за ползата от ненасилието и състраданието, от Аристофан който пише че психологията на войната е обусловена от жаждата за власт, до Махатма Ганди който доказал че ненасилствените действия се явяват ефективна стратегия за постигане на практически цели.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не. Медитацията е упражнение. Тя създава преживяване, но сама по-себе си не води до осъзнаване. Това е метод, който е много важен и необходим, но ако се вкопчваш в преживяванията попадаш в капан...

Както и да е. ОК. Ще споделя това, което видях отблизо, за което мога да кажа от личен опит. Майка се разболя от рак, направиха и операция, сега се възстановява. Тя е на 70, но има 35 години практика като се започне с това, че завърши три пъти специалното Кагю-ньондро, че правеше по шест часа и повече шамата, че получи бакалавърска степен по будистка философия в един от най-добрите университети в Индия, както и че през останалото време беше във формален или неформален ретрит. Тя премина и преминава през всички неща, които и се случват изключително стабилно. Тя не губи доверие в дхарма и не спира да практикува. Тя не изпитва съжаление, нито срам, нито страх от живота, който е живяла и живее. Това е критерии за практика. Не какви преживявания имаме, понеже последните са като есенните облаци, които изчезват.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...