Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор

  • Отговори 3,5k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Потребители с най-много отговори

Популярни публикации

Шунята сам ти го е казал това. Въпроса е дали да се споделя с такива като тебе и другите отбор юнаци? Защото всичко, което се споделя се използва срещу него. Колко е раним, колко е несъвършен, колко е

За хубаво посмелите се нещо няма ли да кажеш?

и на Вас какво знаете! Бъдете щастливи! Явно не знаете какво Любов. Но, Ну, ... ех не помните това:   Но, Вие сте достатъчно вулгарен и си живиете в  своята суета. Няма лошо!

Публикувани изображения

преди 2 часа, rurk написа:

Ще мислиш, че разбираш, но реално това ще са само едни представи, които обуславянето е прожектирало в теб.

Ти си в същото положение, приятелю, затова концепцията за Бог, която поддържаш тук не върви. Въпреки че откакто открих Нагарджуна не съм намерил по-ясна будистка система от Мадхямака, може да се разгледа и възгледа на Йогачара, който има своите достойнства.

ОСЕМТЕ ТИПА СЪЗНАНИE ПРИ ЙОГАЧАРА

Осемте типа съзнание  (санскр. Астаявиджняна) са едно от най-важните понятия на будистката школа Йогачара.

Основният акцент при тази будистка система е изследването на съзнанието и неговите различни степени, а основният тезис е положението че: “Що се отнася до трите свята (камалока, рупалока и арупалока), то те не са нищо друго освен съзнание”. Реалността е във феномена на самото съзнавано, на акта на осъзнаването, на увереността в осъзнаването. Йогачара смята, че в съзнанието е светът като цялата възможна представа и като цялата възможна действителност.

Първите пет „вида“ съзнание - зрителното, слуховото, обонятелното, тактилното и вкусовото се отнасят със света на феноменалното битие.

Шестият вид съзнание - чисто съзнание (мановиджняна) е разсъдъчно съзнание, формирано от предходните пет[1]. Негова основа е общата сетивност.

Седмият вид  (клищамановиджняна) възприема външното като противоположно на вътрешното. Това съзнание оформя дуалността, оформя идеята за субекта и обекта като взаимозависими противоположности. Клищамановидшняна е обобщаващо съзнание. То създава противоположните понятия и антиномиите. Именно за това се нарича и клеща  (клища), т.е. нещо което се подава на ментални „замърсители“.

Често вместо “клиштамановиджняна” или “клиштаманас” в литературата (както небудистка, така и будистка) се употребява просто “манас”. Този манас се различава съществено от съдържанието, което влагат в него сарвастивадините. Същността му е мисълта, докато при Абхидхарма-Сарвастивада е различаването. Клиштамановиджняна събира в своеобразен фокус всички възприятия, усещания и впечатления и се явява център на личността. Клиштамановиджняна дава и илюзията за неизменност и следователно за неизменен Аз или душа.

Съпровожда се от следните моменти, които го “замърсяват”. Първо - атмамоха (незнанието), второ - атмадришни (свързването на мисълта с Атман), трето - атмамана (гордостта, която се опира на Атнана) и четвърто - атмаснеха (любовта към самия себе си).

Клиштаманас винаги е свързан с чувствата и с осъзнаването на идентичността. Поради това той е “омрачен” или “нечист ум”. Наричат го също “хващащ се” защото именно той образува фокуса на личността, представата за “Аза”. Оттук следва и илюзията за самостоятелното съществуване, илюзията за индивидуалността. Доколкото манас се явява обединяващо звено на психическите елементи и на техните конфигурации той е носител на индивидуалността, но доколкото индивидуалността е илюзия за самостоятелно и независимо съществувание, а оттук и врата към вярата в субстанционалността на себе си, то манас е именно нечисто съзнание и илюзия.

Алая - виджняна

Основа на философията на Йогачара е концепцията алая-виджняна (alaya-vijnana).

В произведението си Кармасиддхипракарана (Разяснение на кармичните действия), на въпросите на опонентите как може да се определи Алая-виджняна, Васубанду отговаря: “Нейното съдържание е неразличимо”.

Защо Алая-виджняна се нарича съкровищница? Това е така, защото е основно, базово съзнание, коренът на съзнанието. В него, в снет вид, във формата на “семена” (биджа) се съдържат всички конструкции и схеми, които дават идеите и образите, и актуално и потенциално могат да достигнат повърхността на индивидуалното съзнание и да се осъзнаят като външен свят. Светът е конструкция и то логическа конструкция. Това, което съществува в индивидуалното съзнание е разгръщането на идеята, съществуваща в Алая-виджняна. Следователно в Алая-виджняна съществува и основанието на индивидуалното съзнание, и неговата “форма”, както и самата идея за “съзнателност”, т.е. онази специфична осветеност, която непосредствено предхожда идеята за “Аз съм”. Концепцията има много общи моменти с философията на Беркли и най-вече с философията на Кант. Много сродни моменти има и с феноменологията и екзистенциализма.

Алая-виджняна съдържа в себе си всяка представа. В нея е и представата за абсолютното, за Единното. Представата за нещо “извън” това съзнание е също в това съзнание, доколкото самото “извън света”, “извън абсолютния мисловен хоризонт” са представи. Абсолютът като представа е велик тезис на Йогачара. Като съдържание на мисловните и сетивните представи той има много общо с Хегеловата представа за идеята за абсолютността, която е в абсолютността.

Феноменалният свят, според йогачарите, е същинската реалност. Друг свят просто няма. Разделението на феноменален, ноуменален или “външен” свят за Йогачара е просто намирането на идеята за това разделение, която бездруго съществува във всеобщото съзнание. Именно в този смисъл Алая-виджняна е абсолютна. Представата за реалност, извън абсолютността на Алая-виджняна, е фантазъм.

Сама по себе си Алая-виджняна не е абсолютна субстанция, независимо че съдържа представата за нея в себе си. Нейната абсолютност е в корена на съзнанието, в неговата базовост, а не в субстанцията, Бог или Единното. Идеите са по-скоро етапи на съзнанието, а смисълът на цялото съществувание, в частност на съществуването на човека, е изменението на съзнанието. Съзнанието се изменя като се освобождава. То може да се задържи при даден етап, ако е свързано с него и “омърсено” от него.

Субектът и обектът имат своето различие в цялото, но това различие е в недостатъчността на мисловното проникване, в отношението между сетивност и мислене. Йогачарите признават това различие, но както пише С. Радхакришнан „те го признават само психологически“. Практически това е намесата на авидия, която затруднява проникването. Основата на двойствеността е неведението  (авидия), което може да се каже и така - неведението (авидия) създава двойствеността. Тя се развива в идеите за субекта и обекта, за Аза и не Аза (клиштамановиджняна). Сетивността също е страна от тази двойственост. Чистото мислене, разумът (будхи) е освободен от двойствеността, следователно той е освободен и от сетивните основания. Това е в чисто мисловен аспект.

Идеите на разума се извличат от всеобщото съзнание. Това дава повод разумът да се раздели на “осъзнаващ недвойствеността” и “извличащ идеи”. Към първия тип е близко Кантовото понятие за чистия разум, а към втория - по-скоро Кантовото разбиране за разсъдъка. Същинският разум няма нищо общо с “разсъдъка”, именно той осъзнава недвойствеността. В този си акт той придобива знание. Това знание е следствие на осъзнаването, но не следвайки чисто логическото поле на разума. В акта на осъзнаването разумът се превръща в нещо различно от себе си. За да бъде достигнато просветлението следва да се измине един “участък” от мисловния път, където мисленето или разумът не могат да преминат. Това може да направи някаква друга форма. Най-често това е интуицията, която може да достигне до т.нар. “благородна мъдрост” или Просветлението. По същество това е достигане до Абсолюта и Нирвана.

Присъствието на сетивните основания в мисленето е необходим етап от пътя към чистотата и съвършенството. Именно това мислене предполага авидия. В този смисъл то се разглежда като двойствено. Йогачарите наричат тази двойственост, съответно съзнаваща и несъзнаваща. Несъзнаващата “част” има своите основания в скандхите, в телесността, а оттук в сетивността и в “сетивното възприемане на света”, което е несъвършено възприемане.

За Йогачара фундаментален принцип на Вселената е съзнанието. То предшества всяко нейно състояние и следствие. Достига до себе си или става действително като самото себе си в себеосъзнаването. Последното има множество форми и степени. Една от познатите ни степени е осъзнаването на себе си (субект, Аз) като закон на себе си и на това, което не е себе си (обект, друго). Подобна интерпретация е близка до брахманистката позиция, дори може да има и своеобразно сливане с нея.

Лит.:Wayman A., The Yogäcära Idealism // Philosophy East and West. 1972. Vol. 15, January. Dutt N., Mahayana Buddhism. Delhi.1978; Dutt N., Buddhist Sects in India., Delhi,1978; Hobogirin, Dictionnaire encyclopedique du Bouddhisme. Tokyo 1931; Lusthaus D., Buddhist Phenomenology: A Philosophical Investigation of Yogäcära Buddhism and the Ch'eng wei-shih lun. L.: Curson Press, 2000; Powers J., The Yogäcära School of Buddhism: A Bibliography. Metuchen: Scarecrow Press, 1991; Kochumuttom T. A Buddhist Doctrine of Experience: A New Translation and Interpretation of the Works of Vasubandhu the Yogäcärin. D., 1982;Tola F., DragonettiC. Being as Consciousness. Yogäcära Philosophy of Buddhism. D., 2004; Чаттерджи А.К. Идеализм йогачары / Пер. с англ. M., 2004; Waldron W.A.S. The Buddhist Unconscious: The Älaya-vijnäna in the Context of Indian Buddhist Thought. L., 2003.

[1] Положението, че мановиджняна се формира от предходните пет съзнания се споделя от някои будистки автори. Други считат, че мановиджняна е самостоятелна група елементи и самостоятелно, но не самодостатъчно съзнание.

https://cebudiz.blogspot.com/2016/03/e.html

преди 2 часа, rurk написа:

докато Истината не стане твое преживяване

Ти да не би да си я преживял :D

Неблагоприятни елементи в потока на съзнанието

В неблагоприятните моменти на съзнанието се появяват и “лошите” елементи. На първо място това е елементът на неведението (авидия), елементът на тъпотата (moha), следват елементът на безотговорността (pramada); елементът на менталната леност (kausidya); елементът, който дава недоверието във възмездието (asraddha); елементът на пасивността и леността (styana); елементът на привързаността към насладите (auddhatya). Тези елементи, според писанията, могат да бъдат и неутрални защото зависят най-вече от интелектуалните дадености на личността.

Определено “лоши” елементи, които не могат да бъдат неутрални са: безсрамието към самия себе си (ahrikya) и безсрамието към другите (anapatrapya). Тези елементи се появяват в неблагоприятните състояния на съзнанието, но винаги на базата на липсата на скромност, липсата на критичност към себе си.

Порочните елементи

злоба (krodha);

лицемерие и хитрост (mraksa);

завист (matsarya);

ревност (irsya);

предразсъдъци (pradasa);

причиняване на вреди (vihimsa);

липса на искрено приятелство (upanaha);

измама (maya);

вероломство (satya);

самодоволство (mada).

https://cebudiz.blogspot.com/2019/03/blog-post_15.html

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 часа, Śūnyatā написа:

Будистите отричат положението, че Вселената е сътворена от творческа субстанция, Демиург. Тя просто е съществувала вечно. Според тях “доколкото кръговратът на битието няма начало, то в качеството на вечна причина не може да бъде приет никакъв Бог, нито вечната природа на Санкхя”.

Ако някой твърди, че вселената е съществувала вечно, то той никога през живота си не е чувал за втория принцип на ТД.

 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 17 минути, badr написа:

Ако някой твърди, че вселената е съществувала вечно, то той никога през живота си не е чувал за втория принцип на ТД.

 

В будизма не се твърди такова нещо. Най-общо, дефиницята за съществуващо (съставно) явление е нещо, което има възникване, пребиваване и прекратяване. Вселената като явление определено попада в рамките на тази дефиниция. Да се каже, че е съществувала вечно, както твърди колегата, е равносилно на това да се каже, че няма възникване, продължителност и прекратяване. Това на свой ред означава, че е несъставно явление, което очевидно не е така.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 21 минути, dagpo19 написа:

В будизма не се твърди такова нещо

И аз подозирах, че будизма тук няма нищо общо.


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 48 минути, badr написа:

Ако някой твърди, че вселената е съществувала вечно, то той никога през живота си не е чувал за втория принцип на ТД.

Съгласен съм със забележката. Дадох цитат който не е моя мисъл и в който може да има някои неясноти.

Откога съществува вселената е неопределимо и неописуемо за нас. Под вечен, съгласно определението на думата, може да се разбира: който трае век или векове.

От физика не разбирам много. Понятието вселена означава всички съществуващи неща. Енергията не се губи, а просто нараства ентропията. Но това важи ако приемем че вселената е затворена система. Но дали това е така?

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

42. When asked about the beginning, 
The Great Sage said that nothing is known of it. 
Cyclic existence is without end and beginning. 
So there is no beginning or end. 

В цитираното по-горе от Шунята и Бадр, е казано "кръговрат на битието", което не е точно обективно проявената вселена, позната на физиците. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 часа, Śūnyatā написа:

Съгласен съм със забележката. Дадох цитат който не е моя мисъл и в който може да има някои неясноти.

Откога съществува вселената е неопределимо и неописуемо за нас. Под вечен, съгласно определението на думата, може да се разбира: който трае век или векове.

От физика не разбирам много. Понятието вселена означава всички съществуващи неща. Енергията не се губи, а просто нараства ентропията. Но това важи ако приемем че вселената е затворена система. Но дали това е така?

Ето още едно доказателство, че при теб има единствено представи - за Бог, за теистичните религии, за Будизма.

Затова не можеш да имаш адекватна преценка.

Не ги познаваш. Умът ти е в пелената на обуславянето.

И понеже обуславянето и заблудата са безпощадни, си мислиш, и даже си убеден, че имаш адекватна преценка.

Но както се вижда, нямаш.

Не е въпроса да се сърдиш, или да те обиждам. Нямам такава цел.

Въпросът е да се съгласиш с истината, която и сам знаеш. Сам цнаеш, че нямаш адекватна преценка и че нямаш разбиране. Част от теб, която е малко по-свободна от воала на заблуждение, знае че е в неведение. Това е минималния успех, който може да имаш на този етап, подобно на Сократ.

В Езотеричният Юдаизъм (Каббала), твоето положение попада в графите "двойно" и "единично скриване".

Най-просто казано - при "двойното скриване" човек въобще не си и помисля, че има нещо отвъд материалността, било то наречето Бог, Шунята, Атман, Пуруша, Дао, или кой как ще.

При "единичното скриване" човек знае, че има нещо отвъд битовизмите, отвъд т.н. Самсара, но то, образно казано, му е "обърнало гръб".

преди 16 часа, Śūnyatā написа:

Ти си в същото положение, приятелю...

Интересното е, че след като си признаваш, че нямаш яснота за това какво е Бог (реално ти не знаеш) и за будизма, след като признаваш, че още търсиш и че не си намерил, как в същото време си мислиш, че можеш да имаш адекватно съпоставяне на нещата?!
Няма как!
Затова си е за учудване склонността на заблудения човек да коментира и да прави заключения. И ако не бе ясно, че всичко това е поради заблудата му, щеше наистина да чудно!

Отвъд тези парадоксалности на щенията да обусловения, комплексиран ум да показва колко много е запознат, то ето умните хора как са класифицирали нещата и как са описали практиката, последното го подчертавам, щото философията без практика довежда само до това, което виждаме във форума:

http://www.dharmafellowship.org/library/essays/nine-stages-of-abiding.htm

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, rurk написа:

Интересното е, че след като си признаваш, че нямаш яснота за това какво е Бог (реално ти не знаеш)

Никой няма яснота какво е Бог, а и не би могъл да има, след като Бог е трансцедентален. 

Редактирано от badr (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, rurk написа:

Интересното е, че след като си признаваш, че нямаш яснота за това какво е Бог (реално ти не знаеш) и за будизма, след като признаваш, че още търсиш и че не си намерил, как в същото време си мислиш, че можеш да имаш адекватно съпоставяне на нещата?!
Няма как!

Приятелю, до някаква степен осъзнавам ограничеността и невежеството си. Някъде да съм писал че съм просветлен? Но това важи и за теб. Има знаци обаче, по които човек може да разбере някои неща, дори да не е просветлен. Един от тях е наличието на антиномии в мисленето си и това на другите. При теб са толкова ясно изразени, че не мога да разбера за какво претендираш. Утвърждаване съществуването на безсмъртни Бог и душа са едни от тях. Те са нерелевантни на действителността. Самата идея за Истина няма как да има абсолютно значение, за нас. На даден етап има обаче относителни истини. Това което за теб е истина - за мен не е. В статията за Йогачара по-горе, която се съмнявам да си прочел, се посочва кой ум създава антиномиите.

преди 1 час, rurk написа:

Ето още едно доказателство, че при теб има единствено представи - за Бог, за теистичните религии, за Будизма.

Затова не можеш да имаш адекватна преценка.

Не ги познаваш. Умът ти е в пелената на обуславянето.

И понеже обуславянето и заблудата са безпощадни, си мислиш, и даже си убеден, че имаш адекватна преценка.

Но както се вижда, нямаш.

Не е въпроса да се сърдиш, или да те обиждам. Нямам такава цел.

Не разбираш какво пиша. Целта ми е да се освободя от всички представи, които носят страдание на мен и на околните. Дотогава (за мен) едни представи ще са относително полезни (някои представи, не всички в будизма), други вредни (представите на егоцентричните личности и теистичните религии). 

преди 1 час, rurk написа:

Най-просто казано - при "двойното скриване" човек въобще не си и помисля, че има нещо отвъд материалността, било то наречето Бог, Шунята, Атман, Пуруша, Дао, или кой как ще.

Антиномии могат да се съдържат и във въпроси: Има ли живот след смъртта?

Списъкът от 14 въпроса, на които Буда не е отговорил, е даден в трактата Дхарма-синграха.

Първите десет положения от този списък са дадени още в сутрите на Палийския канон. Останалите четири положения са съставени и добавени по-късно от Нагарджуна и Чандракирти.

1. Вечен ли е светът?

2. Не е ли вечен светът?

3. Светът е и вечен, и не-вечен едновременно?

4. Невярно ли е, че светът е вечен и не-вечен едновременно?

5. Има ли светът край, предел и граница?

6. Безконечен ли е светът (безграничен)?

7. Или светът е и ограничен, и безграничен (едновременно).

8. Невярно ли е, че светът е ограничен и безграничен едновременно?

9. Истинно съществуващият, Татхагата, съществува ли след смъртта?

10. Истинно съществуващият, Татхагата, несъществуващ ли е след смъртта (си)?

11. Истинно съществуващият, Татхагата и съществува, и не съществува след смъртта (си)?

12. Не-вярно ли е, че истинно съществуващият, Татхагата и съществува, и не съществува след смъртта?

13. (Животът), „Аза“ същото ли е както и тялото?

14. (Животът),“Аза“ е едно, а тялото е друго?

преди 1 час, rurk написа:

Отвъд тези парадоксалности на щенията да обусловения, комплексиран ум да показва колко много е запознат...

Пак повтарям това което ти писах и на лично съобщение, относно настояванията от твоя страна, когато видя отсреща ум от който мога да науча нещо, сам ще падна в краката му и ще го моля да ми помогне. Тогава ще посветя живота си напълно на Дхарма, в смисъла който влага един друг участник в темата. Дотогава мой учител ще продължава да бъде призракът на Дхарма в будистките текстове.

преди 1 час, rurk написа:

Умът ти е в пелената на обуславянето.

А кой не е? Ето някои моменти от Нагарджуна:

Итак, учение о мирском существовании как о мираже гласит, что феноменальный мир обитания существ есть не что иное, как игра иллюзий, заблуждений, обманов и т.д., создающих призрачную дымку над настоящим, истинным, единым бытием. Причём эта дымка – плод чувственно-мыслительной деятельности сознания индивидов. Этот аспект учения Нагарджуны отражён в «Мадхьямика-кариках» как звено-посредник между майа-вадой и шунья-вадой: «Просветлённый говорил, что обманчивые элементы (или частицы потока сознания – mosa-dharma) являются иллюзорными. Все ментальные образования (samskara) обманчивы, значит, они иллюзорны. Если элементы обманчивы, то что же их делает обманчивыми? На этом примере Просветлённый объяснял значение пустотности (МК, XIII, 1-2)... Мудрые говорили, что пустотность (или природа подлинной реальности) есть устранение всех взглядов drsti). Однако считается, что те, кто прилипли к идее пустотности, неисправимы» (МК, XIII, 8).

Побудительные мотивы религиозной практики

«Когда есть подлинное знание (jnâna) и спокойствие (sânta) по поводу бытия и небытия, тогда преодолеваются и зло (pâpa), и добро (punva). Вот почему это называется мудрым освобождением (moksa) от дурных и благих перерождений» (РА, I, 45).

«Ведь не верно, что нирвана есть небытие (abhâva). Но каково же её бытие (bhavatâ)? Прекращение раздумий (parâmarsa) о бытии и небытии называется нирваной» (РА, I, 42).

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 15 минути, Śūnyatā написа:

Приятелю, до някаква степен осъзнавам ограничеността и невежеството си. Някъде да съм писал че съм просветлен? Но това важи и за теб.

След като си в неведение, няма как да знаеш, кой е и кой не е. :-)
Можеш да говориш единствено за себе си.

Затова, най-доброто, което може да направиш, е да седнеш и да опиташ да осъзнаеш природата на ума, на всичко. Да седнеш и да наблюдаваш. Може и легнал (традиционно в Пали-канона позиците са чатири - или лежиш, или седиш, или стоиш, или в движение), но съм убеден, че все още се унасяш, затова най-добре седнал, или стоейки прав. Ако опиташ движейки се, ще те разсейват прекалено много неща и пак ще ти е трудно.
Седни, или стой прав и наблюдавай и когато се появи разсейване, виж колко време е минало. Ако са 15 мин. имаш начално ниво на практикуващ. 
В повечето случаи, при съвсем начинаещите, разсейването се случва на около 12-тата секунда.

Провери, според посочения по-горе линк, ако имаш смелост да видиш и оцениш правилно себе си, ако истината не те смазва и ако не бягаш като уплашен заек от нея, носейки от девет кладенеца вода в десети, сиреч оправдавайки се как ли не.

преди 31 минути, badr написа:

Никой няма яснота какво е Бог, а и не би могъл да има, след като Бог е трансцедентален. 

Да, няма кой, щото който и да е, стигне ли прага, се разтваря Там, в Него и от въпросната личност не остава нищо, от индивидуалността, от аз-ността, не остава нищо.
Затова няма кой да знае, преди да умре. Но ако вече е умирал не той знае, а знанието само себе си се изразява.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 11 минути, rurk написа:

След като си в неведение, няма как да знаеш, кой е и кой не е. :-)
Можеш да говориш единствено за себе си.

Затова, най-доброто, което може да направиш, е да седнеш и да опиташ да осъзнаеш природата на ума, на всичко. Да седнеш и да наблюдаваш. Може и легнал (традиционно в Пали-канона позиците са чатири - или лежиш, или седиш, или стоиш, или в движение), но съм убеден, че все още се унасяш, затова най-добре седнал, или стойки прав. Ако опиташ движейки се, ще те разсейват прекалено много неща и пак ще ти е трудно.
Седни, или стой прав и наблюдавай и когато се появи разсейване, виж колко време е минало. Ако са 15 мин. имаш начално ниво. 
В повечето случаи, при съвсем начинаещите, разсейването се случва на около 12-тата секунда.

Провери, според посочения по-горе линк, ако имаш смелост да видиш и оцениш правилно себе си, ако истината не те смазва и ако не бягаш като уплашен заек от нея, носейки от девет кладенеца вода, сиреч оправдавайки се как ли не.

Но ти отговаряш на 12-тата секунда на пост, за който са нужни поне 15 мин., за да се осмисли гледната точка на другия и да се отговори адекватно, съответно написаното. Реагираш като автомат. Няма как да те взема насериозно. Прощавай. Хубав ден.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Значи стигнахме до истината, че хора незнаещи какво е Бог имат коментари и заключения какво са аврамическите рилигии и съпоставяйки ( в случая) Будизма с тях, считат последния за връх на сладоледа!
Доста смело!

Но това се случва с практикуващите във всички религии. Общо взето е тесногърдие и фанатизъм.

Дори от тибетските учители съм чувал, че теистичните религии стигат само до нивото на т.н. "външни тантри".
Моите преки впечатления за това до къде стигат теистичните религии, са съвсем различни.

преди 4 минути, Śūnyatā написа:

Но ти отговаряш на 12-тата секунда на пост, за който са нужни поне 15 мин., за да се осмисли гледната точка на другия и да се отговори адекватно, съответно написаното. Реагираш като автомат. Няма как да те взема на сериозно. Прощавай. Хубав ден.

Няма "но ти" при положение, че си обусловен, че си в слепота.
Преценката ти е неточна по дифолт. :-)
Този ти пост е поредното оправдание - начин да избягаш от това какво четеш. Тоест поставяйки някого на равнината, че видиш ли бил като теб, ти бягаш от признанието, че думите му за теб са истина.
Обусловеното, егоистично съзнание не е способно на признание, че е нисше и че някой е по-висш от него.

То не търпи да е само в блатото. Затова "но ти", а "но и ти", "ти си същия". :-)
"щом реагираш така... " - всичко изредено е опит на обусловеният ти ум да се спаси от истината и признанието, страх от Угасване, от Нирвана, от смъртта, от край на съществуването. Затова не си угаснал, защото те е страх.

Провери себе си - седни и виж колко време умът ти може да бъде концентриран без да се разсейва. Ето това е белег за постижение, за ниво на практикуващ. Седни и провери, ако не е те е страх от истината.

Ем ти се ще да угаснеш, ем те е шубе.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, rurk написа:

Ем ти се ще да угаснеш, ем те е шубе.

Във всекидневната практика, която съм си сглобил, някои неща присъстват неизменно.

tathagato yat svabhavas tat svabhavam idam jagat |
tathagato nihsvabhavo nihsvabhavam idam jagat ||

Каквато и да е себе-природата на Татхагата, това е също и себе-природата на вселената. 
Татхагата е свободен от себе-природа. Тази вселена също е свободна от себе-природа. 

The self-existence of a Buddha is the self-existence of this very cosmos. The Buddha is without a self-existence nature; the cosmos is too without a self-existence nature.

Природа Татхагаты - это природа этого мира обычных существ. Татхагата лишён присущего бытия и этот мир существ лишён присущего бытия.

Nagarjuna, Mulamadhyamakakarika 22:16

Първото изказване на Нàгàрджуна в тази строфа може се интерпретира в смисъл, че tathagata има себеприрода, която е идентична с тази на вселената. Това би било реабилитация на вярата в перманентна същност, която е идентична с реалността на вселената и е сравнима с atman и brahman в хиндуистката традиция. Веднага след това обаче Нàгàрджуна предупреждава, че такава себе-природа няма както в tathagata, така и във вселената. Това означава, че не-субстанциалността (nairatmya) важи не само за индивида (pudgala = tathagata), но и за
всички феномени (dharma = jagat).

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 34 минути, Śūnyatā написа:

Във всекидневната практика, която съм си сглобил, някои неща присъстват неизменно.

tathagato yat svabhavas tat svabhavam idam jagat |
tathagato nihsvabhavo nihsvabhavam idam jagat ||

Каквато и да е себе-природата на Татхагата, това е също и себе-природата на вселената. 
Татхагата е свободен от себе-природа. Тази вселена също е свободна от себе-природа. 

The self-existence of a Buddha is the self-existence of this very cosmos. The Buddha is without a self-existence nature; the cosmos is too without a self-existence nature.

Природа Татхагаты - это природа этого мира обычных существ. Татхагата лишён присущего бытия и этот мир существ лишён присущего бытия.

Nagarjuna, Mulamadhyamakakarika 22:16

Първото изказване на Нàгàрджуна в тази строфа може се интерпретира в смисъл, че tathagata има себеприрода, която е идентична с тази на вселената. Това би било реабилитация на вярата в перманентна същност, която е идентична с реалността на вселената и е сравнима с atman и brahman в хиндуистката традиция. Веднага след това обаче Нàгàрджуна предупреждава, че такава себе-природа няма както в tathagata, така и във вселената. Това означава, че не-субстанциалността (nairatmya) важи не само за индивида (pudgala = tathagata), но и за
всички феномени (dharma = jagat).

Т.е. природа не съществува? Но природата е съвкупност от закони и взаимоотношения. Въпреки че тези закони и взаимоотношения са свързани с реално проявени в материална форма явления, тези взаимоотношения в никакъв случай не могат да се нарекат субстанциални. ... 

Нужно е всеки от време на време да прави проверка на начина по който разбира едно или друго твърдение. Защото ако разбирането примерно на цитираните от диму на Нагарджуна не се разширява и задълбочава с времето - това е проблем. Това означава, че стоим на едно място, че осъзнатостта ни не нараства. 

Дхарма възприемана като естествения и ненарушим ред е същността и природата на всичко съществуващо. Реалност намираща се извън този ред е немислима. Шунята като непроявена може да се каже, че не съществува. В същото време след като всичко проявяващо се възниква от нея, то може да се каже, че съществува.  Нужно ли е да отиваме по-далеч в разсъжденията си, вместо да се концентрираме върху реално достижимото към момента? ...

 

Колкото от отказа от аза, то първо "аз" трябва да бъде заменен от "ние" в думите и мислите. Трябва да забелязваме проявите на личността преди да можем да ги заменим с надличностни прояви. Т.е. нужно е самонаблюдение, възпитаване на вниманието, посоката на мислене, справяне със страховете, засилване на волята... Но говорейки за отказ от аза, с какво ще заменим личната си воля?

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 50 минути, Shiniasu написа:

Но говорейки за отказ от аза, с какво ще заменим личната си воля?

Защо трябва да я заменяме? Има множество теории. Наскоро се запознах с една от тях, която звучи смислено, но почивката свърши и нямам време да я разгледам в дълбочина.

https://resonance.is/emergence-complexity-self-organizing-systems/

http://placeforfuture.org/?p=865

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 22 минути, Śūnyatā написа:

Защо трябва да я заменяме? Има множество теории. Наскоро се запознах с една от тях, която звучи смислено, но почивката свърши и нямам време да я разгледам в дълбочина.

https://resonance.is/emergence-complexity-self-organizing-systems/

http://placeforfuture.org/?p=865

Нека да уточня, че нямам предвид буквален отказ от решения и поемане на отговорност за тях. По скоро да осъзнаеш, че нещо е правилно и да го реализираш, защото знаеш, че това е необходимо и полезно. В този смисъл, ако имаме група от освободени от илюзията същества с правилен възглед, то може да се приеме, че и волята им е еднопосочна. Къде е границата между индивидуалните им воли тогава?

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, rurk написа:

Значи стигнахме до истината, че хора незнаещи какво е Бог......

Истината е, че тези дето се познавате с Бог сте мнозинството в този раздел.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 34 минути, sound написа:

Истината е, че тези дето се познавате с Бог сте мнозинството в този раздел.

Все едно да кажеш, че някоя мравка познава някой човек. Истината е, че ти изобщо не знаеш какво разбира Рурк пишейки за Бог. На каква база правиш заключения? Също и Шунята. Аз също не знам какъв смисъл влага в понятието, но е ясно, че не става въпрос за общоприетото налагано от църквата разбиране. И затова си мълча. Ама когато нещо не ни харесва, много държим да обявим на всеослушание, че не ни харесва и да си изложим "истината". Пък да става каквото ще. И после говорим за липса на инерция и автоматизъм в мисленето и реакциите ни и липса на аз.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 41 минути, sound написа:

Ако тръгнем така всеки да си влага какъвто смисъл му щукне в думите .......

Това се случва тук и навсякъде. Не виждам проблем всеки да има под ръка нова версия на български тълковен речник (35-40лв.) когато пише. Онлайн речниците са непълни и се пропускат важни значения, понеже една дума може да има няколко различни значения, в зависимост от контекста. Няколко минути отнема да се провери значението на ключовите думи, които се използват в аргументацията, за да се избегнат абсурдните изказвания. Човешкият мозък няма възможността да помни постоянно значението на 60 000 думи. Едно значение е достатъчно да се подмени и всички усилия положени до момента се превръщат в един голям майтап.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Какво ще стане? Тези, които имат сходни представи ще разберат, другите - няма. Тези, които имат желание могат да се опитат да вникнат в чуждата позиция, като това доколко ще успеят си зависи от тях. И какво ако няма взаимно разбиране? В някои случаи е необходимо, но тук само си пишем и споделяме възгледи. И да не се разберем, не е фатално за никого.

"Един отшелник търсел на кого да завещае Откро­вението. Извадил свитъка и го сложил на кръстопът. Нека Висшия сам посочи кой да намери неговите заповеди.

Минало момиченце и увило хляб в писанията.

Отшелникът изготвил друг свитък и отново го сложил на кръстопътя.

Минал търговец и го издраскал със сметки за припе­челеното.

Но отшелникът продължавал неуморно да поставя но­ви н нови свитъци до свършека на делата и дните си.

"Как раздаде Учението?", попитал Повелителя.

"Не съм аз този, който ще съди коя птица ще свие най-хубаво гнездо от писанията".

Не знаем кой ще предаде свитъка на унищожение, кой на забрава, кой ще го сложи под възглавницата си.

"Не мисля, че си постъпил погрешно, отдавайки този труд в полза на неизвестни за Мен хора".

И Повелителя утвърдил Учението да бъде раздавано без личен елемент, без нетърпение, без раздразнение и очакване.

Така го отдайте и вие."

 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 14 минути, Shiniasu написа:

....

Нема дерт, че се вживявате, като разпространители на Откровението, ма щом значенията на думите са различни от вече познатите, няма да е лошо и по един тълковен речник да добавяте към свитъците.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 минути, Śūnyatā написа:

Това се случва тук и навсякъде. Не виждам проблем всеки да има под ръка нова версия на български тълковен речник (35-40лв.) когато пише. Онлайн речниците са непълни и се пропускат важни значения, понеже една дума може да има няколко значения, в зависимост от контекста. Няколко минути отнема да се провери значението на ключовите думи, които се използват в аргументацията, за да се избегнат абсурдните изказвания. Човешкият мозък няма възможността да помни постоянно значението на 60 000 думи. Едно значение е достатъчно да се подмени и всички усилия положени до момента се превръщат в един голям майтап.

Повечето термини и без това са тотално объркани. Манас примерно. Или дхарма, или сангха. Аз под "сангха" разбирам нещо доста различно от теб - в това съм сигурен. Бог? Според коя религия? Значението на думата "бог" - в кабала примерно има десет имена на бога с различно значение. А троицата в християнството? Или думички като "логос" и "демиург". Реално, ако някой тръгне да обяснява какво разбира под тези понятия, ще стане пълна каша. Като срещнеш някоя от тези думи в текст или разговор, опитваш се да схванеш според контекста и толкова. Нека не забравяме за вътрешното усещане или интуицията, които могато да ни насочат в такива моменти. Има и директно знание, но това е доста далеч от възможностите ни. Така или иначе думите няма да доведат до разбиране, ако съзнанието няма капацитета да разбере. Но това става с практика и то практика не само в една посока.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 59 минути, sound написа:

Ако тръгнем така всеки да си влага какъвто смисъл му щукне в думите .......

Смисълът не е в думите, образите и звуците, а е очертан от тях. До него не се стига позитивно, а негативно. Не е това, не е това и т.н.

преди 30 минути, Śūnyatā написа:

Не виждам проблем всеки да има под ръка нова версия на български тълковен речник (35-40лв.)

Като стана въпрос пак за речници, които са полезни, наскоро като говорихме нещо за илюзията че всичко било илюзия, те питах с какво я сравняваш, за да я определиш като такава. Ти ми отговори, че я сравняваш с тълковния речник. Чак пък толкова не са вездесъщи речниците, че да заменят мисленето, не мислиш ли.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване