Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


преди 58 минути, Shiniasu написа:

и беше реагирал по-уравновесено. 

ма той е протектор на будизма. защо му е да е уравновесен?

Просто палячо, който грухти и само изглежда че му пишеш нещо. на него му изглежда че чете. Пълна загуба на време е.

Сценария е един и същ, грозен, грухтящ - каквото му е в душата. Нито нещо ще го промени, нито е важно за някой друг Банван е толкова пъти, за толкова години, сменя си никовете и пак и отново... Само и само да си грухти неговите повторения сред помийката си. Отвратителното за него си е естествена среда и местообитание. Иначе имитира че го правил нарочно и с цел... :)

Мъ той не е будист веееееееее .

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • Отговори 3,5k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Потребители с най-много отговори

Популярни публикации

Шунята сам ти го е казал това. Въпроса е дали да се споделя с такива като тебе и другите отбор юнаци? Защото всичко, което се споделя се използва срещу него. Колко е раним, колко е несъвършен, колко е

За хубаво посмелите се нещо няма ли да кажеш?

и на Вас какво знаете! Бъдете щастливи! Явно не знаете какво Любов. Но, Ну, ... ех не помните това:   Но, Вие сте достатъчно вулгарен и си живиете в  своята суета. Няма лошо!

Публикувани изображения

преди 3 часа, mamarmela написа:

това са доказателства и факти, аз само с такива неща боравя.

 

преди 3 часа, mamarmela написа:

Ще ти напиша, и отново ще ти покажа,

 

преди 3 часа, mamarmela написа:

защото ти държа

 

преди 3 часа, mamarmela написа:

показах на теб самия,

 

преди 3 часа, mamarmela написа:

Защото знам че ги знам, поне съм чувал правилно от когото трябва.

 

преди 3 часа, mamarmela написа:

Сега видя ли

 

преди 3 часа, mamarmela написа:

като ти понатисна

Казваш, аз гледам отвисоко, правя сравнения, уж претендирам да се пише за медитация, но когато някой напише нещо различно и започвам "да му показвам", щото "знам, че знам"... Безсмислено е да продължавам. С ревльовци, които не приемат нищо извън своята позиция и си мислят, че някой е длъжен да се съобразява с тях, не искам да си имам работа. Ти си пиши - не ми пречиш. Ако реша, че има смисъл, може и да ти отговоря. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 31 минути, mamarmela написа:

Сега първо. Давам ти една единствена възможност, давам ти я само веднъж и то сега. Искам да ми се извиниш и кажеш че съжаляваш, за това че си изтърва нервите и в състояние на афект си позволи нещо което което не трябва. 

Добре. Извинявай. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 53 минути, Shiniasu написа:

Добре. Извинявай. 

Приема ти извинението. И ти прави чест, че го правиш. Спокойно, каквото и да казвам не е, да те обидя лично а само да опровергая нещата за които говорим. 

Поне имаш чест и достойнство. А това не никак малко. ;)

 

Знаеш ли, не вярвах че ще го направиш. Изненада ме позитивно. Много малко хора биха го направили, виж шунаята вече 5 години не може да го направи, и какво му докара това. Предпочита да е гузен и и да продължава да хейти като така се обрича на още повече стардание, но не може да преглътне себе си, а говори за Азове и егота а той самия е тотална жертва на това. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 18 часа, Sleda написа:

Войнишкото възстание - автоимунен процес, белите кръвни клетки атакуват властта, с други думи ядат полагащото се на властта. За рака, не знам, той бил безсмъртен, раковите клетки не подлежат на апоптоза. Смърт на властта над войниците, следва смъртта на войниците, но самата власт не умира.

Hey Captain! Къде се беше закотвил?

Hey Следа,  из китайските морета, Тихия океан, морето Ява, Индийския океан, и накрая южния Атлантик.  Тази тирада от Сао Пауло я написах, у Бразилия е тъй, крайните възгледи са над Средния Път. Не казвам вирус, щото и тази дума вече я изхабиха. Аман от фейк вируси.


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • 2 месеца по-късно...

Point Zero

April 22, 1957

‘‘Asokaram, the night of April 22, 1957: After we had gathered at the meditation hall and said our chants, Ajaan Lee delivered a sermon. At first, all I heard was the opening phrase, ‘namo tassa, etc.,’ without hearing what Pāli stanza he was going to take as his theme, as his voice was very weak and the wind outside so strong that my ears were ringing. So I tried to still my mind and keep listening, even though I couldn’t make out a word he said until the sermon was almost over, when I was able to catch the following:”

To purify the heart, we have to disentangle our attachments to self, to the body, to mental phenomena, and to all the objects that come passing in through the senses. Keep the mind intent on concentration. Keep it one at all times. Don’t let it become two, three, four, five, etc., because once you’ve made the mind one, it’s easy to make it zero. Simply cut off the little ‘head’ and pull the two ends together. But if you let the mind become many, it’s a long, difficult job to make it zero.

And another thing: If you put the zero after other numbers, they become ten, twenty, thirty, forty, fifty, hundreds, thousands, on to infinity. But if you put the zero’s first, even if you have ten thousand of them, they don’t count. So it is with the heart: Once we’ve turned it from one to zero and put the zero first, then other people can praise or criticize us as they like but it won’t count. Good doesn’t count, bad doesn’t count. This is something that can’t be written, can’t be read, that we can understand only for ourselves.

When there’s no more counting like this, the heart attains purity and the highest happiness, as in the Pāli stanza,

nibbānaṁ paramaṁ suññaṁ

nibbānaṁ paramaṁ sukhaṁ,

which means, ‘Nibbāna is the ultimate emptiness, void, zero. Nibbāna is the ultimate ease.’

This is why we’re taught to make the mind one at all times—so that we can easily erase it into zero. Once we can make it zero, we’re bound to loosen our attachments to all things. Our heart will reach purity—

which is nibbāna.

https://www.dhammatalks.org/books/InnerStrength/Section0020.html

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • 5 седмици по-късно...

Mūlamadhyamakakārikā

Nāgārjuna

Глава 13

7. yady asunyam bhavet kimcit syac chunyam iti kimcana| 

na kimcid asty asunyam ca kutah sunyam bhaviñyati ||

7. Ако имаше нещо не-пусто, тогава би имало нещо, наричано пусто. 

Въпреки това, няма нищо, което е не-пусто. Как е възможно да има нещо пусто?

Концепцията за „пустота“ или „не-субстанциалност“ е предвидена да премахне убеждението в субстанция и свойство. Но ако самата „пустота“ бъде използвана в определителен смисъл, т.е. като характеристика на нещо субстанциално, то тогава самата „пустота“ се превръща в „нещо“ (kimcana). Нещо субстанциално е „не-пусто-нещо“ (asunyam kimcit). Такова нещо не съществува. Щом това е така, не може да има нещо, което да се нарече „пусто“ (sunyam iti kimcana). Това е най-ясното предупреждение на Нàгàрджуна срещу приемането на метафизика на „пустотата“ (sunyata drñti, вж. по-долу).

8. sunyata sarva-drñtinam prokta nihsarajam jinaih | 

yeñam tu sunyata-drñtis tan asadhyan babhañire ||

8. Победоносните провъзгласиха, че пустотата е отстъпване от всички възгледи. 

За обладаните от възгледа за пустотата се казва, че са непоправими.

Заключението от фрагмент XIII. 7 е че концепциите за „пустота“ (sunyata) или „не-субстанциалност“ (nairatmya), използвани от Буда като средства за освобождение от всички абсолютистки възгледи (drñti), могат да се окажат също толкова незадоволителни възгледи, колкото и метафизичните, ако употребата им премине границите на уместното. Според Нàгàрджуна подобно „преминаване“ води към най-тежките форми на догматизъм.

Глава 27

29. athava sarva-bhavanam sunyatvac chasvatadayah | 

kva kasya katamah kasmat sambhaviñyanti drñtayah ||

29. Поради пустотата на всички съществуващи, къде, кому, какви и на какво основание възгледи като вечното въобще биха се случили?

Признаването на зависимо възникнали феномени (pratityasamutpanna dharma) означава приемане на не-субстанциалност или пустота на всички тези неща. Ако нещата са не-субстанциални, как е възможно да има възгледи за вечно и не-вечно, крайно и безкрайно? Отговорът на този въпрос е даден от Буда и ясно препотвърден от Нàгàрджуна. Тези възгледи са следствие от копнежа на човешките същества да намерят абсолютни отговори на въпроси като „От къде идвам аз?“ или „Къде ще отида аз оттук нататък?“. Тези въпроси се задават и опити за решаването им се правят дотогава, докато човешките същества са движени от „жаждата за ставане“ (bhavatrñja) или „жаждата за друго-ставане“ (vibhava-trñja). Това е загадката на човешкото съществуване, с която Буда се сблъсква. Разкрил тази загадка, Буда постига свобода (nirvaja) като отхвърля жаждата (trñja) и изоставя вкопчването (upadana).

30. sarva-drñti-prahajaya yah saddharmam adesayat | 

anukampam upadaya tam namasyami gautamam ||

30. Почтително се прекланям пред Гаутама, който от състрадание e проповядвал истинската доктрина за отказа от всички възгледи.

Това последно изказване на Нàгàрджуна, отнасящо се до проповядване на доктрината (saddharma) от страна на Буда, контрастира с изказването му в края на главата за свободата (nirvaja) (XXV. 24), където се казва, че Буда проповядвал каквото и да е като...“ (na... kascid dharmo buddhena desitah). Това изказване следва да отвори очите на всички, които се придържат към напълно негативно тълкуване на Нàгàрджуна. Бележките на Нàгàрджуна ясно показват разбирането му, че Буда не е говорил „метафизично“, а само „емпирично“.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • 5 месеца по-късно...

The Tathāgata who had an insight into the interior mechanism of the six-fold sense-base, which is the factory for producing dogmatic views that are beaten up on the anvil of logic, takkapariyāhata, was confronted with the problem of mediation with the worldlings, who see only the exterior of the six-fold sense-base.

In order to facilitate the understanding of the gravity of this problem, we quoted the other day an extract from the Pheṇapiṇḍūpamasutta of the Khandhasaṃyutta where consciousness is compared to a magical illusion.

"Suppose, monks, a magician or a magician's apprentice should hold a magic show at the four crossroads and a keen sighted man should see it, ponder over it and reflect on it radically. Even as he sees it, ponders over it and reflects on it radically, he would find it empty, he would find it hollow, he would find it void of essence. What essence, monks, could there be in a magic show?

Even so, monks, whatever consciousness, be it past, future or present, in oneself or external, gross or subtle, inferior or superior, far or near, a monk sees it, ponders over it and reflects on it radically. Even as he sees it, ponders over it and reflects on it radically, he would find it empty, he would find it hollow, he would find it void of essence. What essence, monks, could there be in consciousness?"

So for the Buddha, consciousness is comparable to a magic show. This is a most extraordinary exposition, not to be found in any other philosophical system, because the soul theory tries to sit pretty on consciousness when all other foundations are shattered. But then, even this citadel itself the Buddha has described in this discourse as essenceless and hollow, as a magical illusion. Let us now try to clarify for ourselves the full import of this simile of the magic show.

A certain magician is going to hold a magic show in some hall or theatre. Among those who have come to see the magic show, there is a witty person with the wisdom eye, who tells himself: 'Today I must see the magic show inside out!' With this determination he hides himself in a corner of the stage, unseen by others. When the magic show starts, this person begins to discover, before long, the secrets of the magician, his deceitful stock-in-trade - counterfeits, hidden strings and buttons, secret pockets and false bottoms in his magic boxes. He observes clearly all the secret gadgets that the audience is unaware of. With this vision, he comes to the conclusion that there is no magic in any of those gadgets.

Some sort of disenchantment sets in. Now he has no curiosity, amazement, fright or amusement that he used to get whenever he watched those magic shows. Instead he now settles into a mood of equanimity. Since there is nothing more for him to see in the magic show, he mildly turns his attention towards the audience. Then he sees the contrast. The entire hall is a sea of craned necks, gaping mouths and goggle-eyes with 'Ahs' and 'Ohs' and whistles of speechless amazement. At this sorry sight, he even feels remorseful that he himself was in this same plight before. So in this way he sees through the magic show - an 'insight' instead of a 'sight'.

When the show ends, he steps out of the hall and tries to slink away unseen. But he runs into a friend of his, who also was one of the spectators. Now he has to listen to a vivid commentary on the magic show. His friend wants him to join in his appreciation, but he listens through with equanimity. Puzzled by this strange reserved attitude, the friend asks:

"Why, you were in the same hall all this time, weren't you?"

"Yes, I was."

"Then were you sleeping?"

"Oh, no."

"You weren't watching closely, I suppose."

"No, no, I was watching it all right, maybe I was watching too closely."

"You say you were watching, but you don't seem to have seen the show."

"No, I saw it. In fact I saw it so well that I missed the show."

The above dialogue between the man who watched the show with discernment and the one who watched with naive credulity should give a clue to the riddle-like proclamations of the Buddha in the Kāḷakārāmasutta. The Buddha also was confronted with the same problematic situation after his enlightenment, which was an insight into the magic show of consciousness.

That man with discernment hid himself in a corner of the stage to get that insight. The Buddha also had to hide in some corner of the world stage for his enlightenment. The term paṭisallāna, "solitude", has a nuance suggestive of a hide-away. It is in such a hide-away that the Buddha witnessed the interior of the six-fold sense-base. The reason for his equanimity towards conflicting views about truth and falsehood in the world, as evidenced by this discourse, is the very insight into the six sense-bases.

Bhikkhu Kañukurunde Nanananda

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • 1 месец по-късно...
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 8.01.2021 г. в 17:59, Śūnyatā написа:

Много полезна статия! 

https://chyochitaesh.ru/robert-wright_kak-nauka-dokazyvaet-buddizm

Не съм го чела този Райт, добре полезна е може би в някои неща, поне на теб, защото ти импонира на нагласите. Само че от това представяне на книгата му аз не разбрах той от името на будизма ли говори, или на науката. И на коя наука? Как науката доказвала будизма? Ами както го виждам, което ѝ отърва е съгласна да доказва, а което не може да докаже и излиза извън сегашната парадигма, цитирам, 

выносит за скобки (чтобы не сказать выбрасывает) всю мифологическую и ритуальную "оболочку" буддизма, а также периферийные метафизические части доктрины (например учение о реинкарнации),

което не е много честно, подозирам подмяна и на цел, и на възглед, особено като се "изхвърля" прераждането, а заедно с него може би и кармата, с кармата самсара и накрая какво остава от будизма? Как да сме добрички едни към други и да си сваляме кръвното с медитация? Не че е лошо, но е твърде бедно (в сравнение с действителната завършена будистка доктрина) и на фона на общата "научна" картина на света, безсмислено. 

 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 11 часа, witness написа:

выносит за скобки (чтобы не сказать выбрасывает) всю мифологическую и ритуальную "оболочку" буддизма, а также периферийные метафизические части доктрины (например учение о реинкарнации),

което не е много честно, подозирам подмяна и на цел, и на възглед, особено като се "изхвърля" прераждането, а заедно с него може би и кармата, с кармата самсара и накрая какво остава от будизма? Как да сме добрички едни към други и да си сваляме кръвното с медитация?

Законът на кармата, самсара и възможността за прекратяване на страданието с прекратяване причините, тоест, законът за причината и следствието не се "изхвърлят". Осъзнаването зависимият произход на феномените, а оттам необходимостта да сме добри с другите и да не ги нараняваме си важи с пълна сила. 

Авторът симпатизира на теравада и практикува випасана. Книгата я намерих на руски.

buddizm_zhzhet.doc

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • 4 седмици по-късно...

Небитието за будизма не съдържа в себе си такова мрачно значение, каквото му придаваме ние. То съвпада с последния опит на светлината или със състоянието на вечно сияещо отсъствие, лъчиста празнота: това битие, надделяващо над всички свои атрибути е по-скоро висша степен на позитивно несъществуване, което излъчва нематериално, безпочвено блаженство, нямащо никаква опора в който и да е от световете.

Сарвам антийям (всичко е преходно) казва Буда. Фраза, която която би следвало да повтаряме за себе си ежечасно. 

Този, който е доловил празнотата и се покланя на шунята ту явно, ту тайно, не може напълно да се отдаде на нищожния бог, въплътен, индивидуален. От друга страна, недокосната от никакво присъствие, никоя човешка зараза не е изтръгната, ако от нея не е премахната самата идея за “личното”, слагайки под заплаха възможността какъвто и да е култ, да бъде неизбежно свързан със съмнението в превъзходството на личността. Затова, съгласно един от махаянските химни: “Ако всички неща са празни, то кого трябва да прославяме?”

…Спохождат ме други имена, имена от отвъдното, свързани с едно безмилостно и умиротворително учение, с мироглед, който носи избавление от всякакви натрапчиви идеи, дори най-мрачните. Нагарджуна, Чандракирти, Шантидева – безпримерни гонители, диалектици, обсебени от идеята за спасение, акробати и апостоли на Празнотата, най-мъдри сред мъдрите, за които вселената е само дума.

Съгласно учението на Асанга и неговата школа, победата на доброто над злото не е нищо друго, освен победа на майа над майа; или както чрез просветлението се слага край на преселението на душата – това е все едно “един крал на илюзията да стане победител над друг крал на илюзията” (Махаянасутраланкара).

Цялото “тайнство” на живота се състои в привързаността ни към него, в почти чудодейното заслепление, което ни пречи да различим нашата преходност и илюзиите си.

Хората тръгват само след онези, които им предлагат илюзии. Около ясногледия няма навалица.

Убеждения има само онзи, който не е постигнал задълбоченост в нищо.

Емил Мишел Чоран

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване