Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор

преди 19 минути, _ramus_ написа:

Дискусия??? Води??? :)

Какъв е смисълът тогава на твоето участие в темата? Не си будист, не си психиатър, не си експерт по нищо. Най-обикновен бачкатор и лаладжия, думите на когото нямат никаква тежест. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 5 часа, Соник написа:

В Махапраджнапарамита Буда казва: „Петте агрегата, шестте сетива, дванайсетте входа и осемнайсетте функции са непостоянни; там няма индивидуалност, нито вечен живот, нито чувстващи същества или пък безсмъртни индивидуалности. Там няма нито вечно аз, нито нещо трайно. Ето защо всички дхарми са непостоянни; раждането, смъртта и осемнайсетте функции обаче могат да съществуват само въз основата на едно сърце, което не е празно. Това не е обикновено сърце — то е лишено от мисловно съзнание. Мъдростта, която обяснява, че всички дхарми са непостоянни, като при това не държи сметка за съществуването на осмата виджнана, е една заблуда. Това сърце не е нито съществуване, нито празнота, не е нито постоянно, нито непостоянно, не се ражда и не умира, никога не е идвало и никога не си е тръгвало. То не е идентично с петте агрегата и не е различно от тях.“

Откъс от книгата "Нежният дъжд на нектара на Дхарма" от учителя Сяо Пин-шъ

https://www.smashwords.com/books/view/986249

Че що го цитираш от книгата на Сяо, като цитата бил от Махапраджнапарамита? Нали Буда го бил казал, не Сяо, цитирай от сутрата.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

Каноничните текстове не само се цитират, но и практикуват. Преживяват се да.

:) Значи се практикуват - като се преживяват? сигурно - но само за религиозни сладури, просто защото за друго не стават. Практиките за тях се вижда какви са.

Браво бре. Ти това ли прочете в сутрите? Това ли ти каза буда?

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

Какво фантазирам си е моя работа.

Твоя, но става проблем. Щом се самонаричаш будист, е нужно да спреш с фантазирането - вкл и че си "будист" и всичките останали ала-баланици толкова години.

За фантазиране - можеш го... и си е твоя работа по дефоулт. Но лъжеш и заблуждаваш относно будизма и това какъв си. А тия "всички будисти четат, повтарят, рецитират"... Това е само за религиозните будисти, те така и така друго не могат. Дали ще са християни - е пак така. Когато няма с какво да се живее, се заема от колективна приказка. Много са и заради това са създадени - заради потребителите си. Търсенето определя предлагането, предлагането не достига и всеки свободен фантазьор си прави лична версийка от елементите на каквото е докопал - да му върши работа.

Не това е практиката в будизма и много добре ти е известно това. Просто не го можеш, а и не ти стиска. Това не ти пречи да се фантазираш на порицател и поучител, пояснител и съветник. Точно ти - дето просто папагалиш будистки текстове.

Ти никога не си бил ученик и няма как да "научиш" нищо за учението на буда. Религиозен си бил през целия си живот, сред религиозните идеологии, защото това предпоставя чудесен мегдан за фантазиите ти. сещаш ли се за легендата за "учителя ми от Атон"? :)  Ми къде го, бре? Сигурен ли си че въпросния е знаел че 'ти е учител'? Пък и доколко е фантазен образа - като се вижда че нямаш различаване между фантазното и отвъд него.

Не наричай нещо учение, за което ти никога не си бил "ученик" и не си имал своя "учител". Без тия работи си обикновен народен аматьор, който се вживява че е "будист". На общи виртуални положения всеки може да се цани като учител, защото пет пари не дава за теб и не се ангажира с каквото и да било. Ти - също, затова и предпочиташ тия варианти - далеч от средата и възможните еталони в нея.

Будист, но без ангажименти, със свободна фантазна практика, прикрита зад етикета "светска" - практикувана сред форума на калдата.

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

отдават почит на Будите.

Ох, милият той. :) Ми как се скри зад 'отдаването на почит"...

Ти, арогантния и лъжльото, какво ли не измисли за толкова години, колко плю по будистки школи, едни или други учители, какво ли измислици не си изфантазира?

Почит било :)  - егати лицемерието, при това - с претенция "как се водила дискусия". 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Будист, но без ангажименти... 

Опитах се да намеря нещо смислено в това, което пишеш и открих това. Точно, това е състояние на ума. От Нагарджуна понякога и един стих може да те преобрази:

Човек с вяра, който се опитва да търси истината, който счита този принцип за логичен и разчита на Дхамма, която няма никаква опора, изоставя съществуването и не-съществуването и [пребивава в] мир.

Sunyatasaptati

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 1 час, Śūnyatā написа:

От Нагарджуна понякога и един стих може да те преобрази:

айде стига лъжи вече. Какво състояние - на фантазния илюзорник, щото е 'без ангажименти'. :)  Без никакви ангажименти - към практика, към отдаване, към посвещаване - просто така, светски неангажиран виртуалист, с "будистка дрешка и фантазии', на раздумки и благи псевдофилософски игрички сред калдата. 

Може, не може... понякога... - нищо преобразено няма в теб. Съвсем нищичко. Хитрец си ти, а не мадхямик.

Те тия 'мигновени преобразявания'... от думички, от стихчета... от присъствие до един или друг гуру... :) още не си изживял приказките за златната ябълка.  Тия митове са за  фантазници и шушумиги сред виртуала - да се изживяват колко са "преобразени'. Даже и това си си нагодил за да си докараш вживяване.

Просто не можеш да напуснеш фантазното блато в главата си. Будизма няма нищо общо с това.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Опитах се да намеря нещо смислено

Стига лъжи вече - няма как да намериш смисленост докато просто фантазираш някъде в главата си и единствения напън е да си намериш сходство и верско потвърждение. Всичко останало - има-няма, айде в мазето.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Итак, всё обусловлено: одно зависит от другого,

И власть сама не обладает властью.

Постигнув это, гневаться не стану

Ни на какую призрачную сущность.

🍀 Шантидева

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Човек с вяра, който се опитва да търси истината, който счита този принцип за логичен и разчита на Дхамма, която няма никаква опора, изоставя съществуването и не-съществуването и [пребивава в] мир.

Душко, ти никога не можеш да си "този човек". Толкова условия и условности са сложени в това изречение, а теб те няма в тях. Да си в състояние на мир... нямаше въобще да си тук, с всекидневните си позивни за моабети.

Просто не знаеш нито къде си, нито какво въобще правиш отвъд фантазния си балон.

току-що, Śūnyatā написа:

Итак, всё обусловлено: одно зависит от другого,

И власть сама не обладает властью.

Постигнув это, гневаться не стану

Ни на какую призрачную сущность.

🍀 Шантидева

:lol6:Друго си е,. нали - молитвено и безопасно. Като "отче наш... ти който си на небесата"...

 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 11 часа, Śūnyatā написа:

"... обаче могат да съществуват само въз основата на едно сърце, което не е празно.  "

В другата тема цитираш: "е породена от празната същност на осмата виджнана, татхагатагарбха." 

Твоя книжен учител съвсем се е оплел и ти покрай него, защото нищо не разбираш от написаното, подобно Рамусчо, който не е будист, но знае кое "няма нищо общо с будизма". Цикрът е пълен.

Да, същността (природата) му е празна, но то не е празно. Страхувам се, че не четеш внимателно. Не е и лесно, разбира се, защото понякога може да се каже, че природата му все пак не е празна. Изразяването на смисъла на татхагатагарбха с думи е трудна и деликатна задача, а разбирането е единствено по силите на просветлените.

Впрочем ми се струва, че пак обиждаш просветлен учител и това наистина е жалко. Както вече ти казах, последствията от подобно поведение са ужасяващи и това също го пише в сутрите. Остава да се изповядаш пред статуята на Буда, която каза, че имаш вкъщи - ако си искрен, това ще смекчи последиците.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

 

И с християнските вярващи е същото. Те нали си имат вече 'спасител', те са спасени... що да не се усмихват. То нали цялата работа е в това за тях.

Гледам че и ти напираш за "щастия" някакви, за радости... пък после - за покой някакъв. Не че знаеш, но битката за желаното минава през каквото докопаш да носи ползи в тая посока. Интересно - ти в християнския си период много ли се усмихваше? :)

преди 8 минути, Соник написа:

ми се струва, че обиждаш просветлен учител

Байдъуей - вие как разбрахте че е просветлен? Че нещо "тия 16 дни" дето се бил затворил вкъщи... и по някакъв си начин той се досетил че 'вече се бил просветлил"... Даже не разбрал, ами се наложило да "провери" за да се "увери:"... Историята е типична будистка приказна легенда - поредната. Ще се скъсате от легенди, ей... само и само да поддържате вярата.

И нещо друго - просветленият може ли да се обижда.? Ако не - за него няма значение.

Имало значение за мадхямика - че това си е негова работа (той сам си каза точно това). Обаче - за същия не може да е налице проблем, защото карма няма и той се "преражда" всеки миг" и само това имало значение... И други "ала-бала" от сорта, че не ми се цитират глупостите му.

Та в цялата работа - какво точно ви се струва и защо това да е важно за някого?

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 11 часа, _ramus_ написа:

Не е цирк, за психиатър е.

Вероятно сте прав по изключение - ако някой от години гони неуморно всякакви участници да им обяснява непрестанно, че имат делюзии и дефицити, то вероятно намесата на психиатър не би била излишна. :)

преди 26 минути, _ramus_ написа:

И нещо друго - просветленият може ли да се обижда.? Ако не - за него няма значение.

Имало значение за мадхямика - че това си е негова работа (той сам си каза точно това). Обаче - за същия не може да е налице проблем, защото карма няма и той се "преражда" всеки миг" и само това имало значение... И други "ала-бала" от сорта, че не ми се цитират глупостите му.

Та в цялата работа - какво точно ви се струва и защо това да е важно за някого?

Ако е просто просветлен, е възможно. Ако е бодхисатва на някое от бхумитата, по-скоро - не.

Дали просветленият се чувства обиден обаче, няма никакво значение в случая - последствията за Шунята си остават. Мисля, че е добре да го предупредя, а после вече си е негова работа.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 41 минути, Соник написа:

Изразяването на смисъла на татхагатагарбха с думи е трудна и деликатна задача, а разбирането е единствено по силите на просветлените.

Е, ако разбирането е единствено по силите на просветлените, то непросветлените от какъв зор се пънат да го изразяват? Или и ти си просветлен?

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 26 минути, Соник написа:

Вероятно сте прав по изключение

Ми не, не съм прав и няма как да бъда. Пред монитора не знам кой въобще би писал прав. :)

Психиатрията - ок, но вие доста удобно се промъквате някак "отстрани". Защо се слагате като "различен" от въпросния Шунята? Нима не сте и вие Вярващ?

За да поясня като за двойкаджия - да припомня, че "повярвалия в нещо си" реализира една "микросфера" в главата си, чрез която преживява повярваното, така и 'себе си" сред него. Вие сте също типичен пример - в другата тема вече споменахме относно същото явление, при което всичко твърдено е обособено и предпоставено единствено в рамките на доктриналната му опаковка.

Извън нея - вие дори нямате представа какво се случва, зает с повторенията и напиранията колко е "истинска будистката истина" и колко "истини бил казал буда" или идолния ви образ на "учител"...

А относно една ефимерна генерална "истина" дето да важи навсякъде и сред всичко - такава никога не е имало и не е нужно да има. Не и за тия, за които такава е крайно наложителна и те си я измислят според повярваната приказка сред която да се преживеят.

Въобще - понятията като "истина" са най-важни да са канона и доктрината. Но извън тях - същото е безсмислено, погрешно и дори глупаво. Ето това се случва в религиозните теми на раздела.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 34 минути, insec написа:

Е, ако разбирането е единствено по силите на просветлените, то непросветлените от какъв зор се пънат да го изразяват? Или и ти си просветлен?

От една страна, въпросът по принцип е съвсем резонен. В конкретния случай обаче издава известна липса на концентрация - къде видя аз да изразявам нещо в двата цитата? :)

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

току-що, Соник написа:

От една страна, въпросът по принцип е съвсем резонен. В конкретния случай обаче издава известна липса на концентрация - къде видя аз да изразявам нещо в двата цитата? :)

Остави цитатите - цяла тема си създал.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 8 часа, Соник написа:

Да, същността (природата) му е празна, но то не е празно. 

Това е метафизическа еквилибристика. Пишеш за нещо, което не познаваш. Реалността няма същност или себе природа, такава е природата на реалността. Това е достатъчно да се знае, за да не изпитваш алчност, омраза и заблуда. Така пътят към покоя на нирвана е открит. 

Ти алчен ли си за прераждане и вечен живот? Мразиш ли хора, които не споделят възгледите ти и те обиждат? Заблуждаваш ли се че има постоянна, независима същност у каквото и да е? 

Нагарджуна

Sunyatasaptati

70 стиха за Пустотата

[1] Независимо че Будите говорят за продължителност, възникване, унищожаване, същество, не-същество, нисше, средно и висше в общоприетия смисъл, те нямат предвид абсолютния смисъл [на думите]. 

[2] Обозначенията са без значение, тъй като Аз, не-Аз и Аз-и-не-Аз не съществуват, защото нирвана и всички изразими неща са пусти (суня, sunya) от собствена същност.

[3] Тъй като на всички неща напълно липсва субстанциалност – независимо дали са причини или условия, заедно или поотделно – те са пусти.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 34 минути, Śūnyatā написа:

Това е метафизическа еквилибристика. Пишеш за нещо, което не познаваш. Реалността няма същност или себе природа, такава е природата на реалността. Това е достатъчно да се знае, за да не изпитваш алчност, омраза и заблуда. Така пътят към покоя на нирвана е открит. 

Ти алчен ли си за прераждане и вечен живот? Мразиш ли хора, които не споделят възгледите ти и те обиждат? Заблуждаваш ли се че има постоянна, независима същност у каквото и да е?

Много странни въпроси задаваш, а особено третият ти въпрос е направо бижу - за какво са ти подобни неумели манипулации?

Всъщност подобни въпроси трябва да зададеш на самия себе си: ти привързан ли си, че се хвалиш във форума как си се оженил, как имаш деца или как си получил нова и по-добра работа, благодарение на уменията си? А колко пъти си се хвалил, че спасяваш човешки животи?

И в крайна сметка, това не означава ли, че си силно привързан към радостите на живота и за никакво освобождение не иде реч, освен за някакво теоретично, колкото да покажеш, че разбираш от будизъм?

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 2 часа, Соник написа:

Много странни въпроси задаваш... 

Не са странни, а са в контекста на будизма. Но на вас ви е по-интересно да обсъждате мен, а не да погледнете в себе си и да видите има ли същност към която да се привържем изобщо. Зависимия произход не се отхвърля, защото съществуването ни зависи от множество причини и условия, към които не е задължително да си безумно привързан, особено ако ги осъзнаваш като илюзорни. 

Съзнанието се случва в зависимост от вътрешните и външни сфери на сетивата. Следователно съзнанието е пусто, както миражите и фокусите.

Да си въобразяваме, че нещата, родени от причини и условия, са реални, Учителят нарича невежество. От него възникват дванадесетте звена [на Зависимото възникване].

Kогато човек посредством ясно виждане разбира, че нещата са пусти, той повече не е заблуден [невеж]. Невежеството се прекратява и дванадесетте звена [на Зависимото възникване] спират.

Кармичните формации са като град на гандхарви – илюзии, миражи, топка от коса, пяна, балончета, фантоми, мечти и кръгове, изрисувани с главня.

Човек с вяра, който се опитва да търси истината, който счита този принцип за логичен и разчита на Дхамма, която няма никаква опора, изоставя съществуването и не-съществуването и [пребивава в] мир.

Когато човек разбере, че „това е резултат от онова“, цялата мрежа от грешни въгледи изчезва. Незамърсен, той изоставя желанието, заблудата и омразата и спечелва нирвана.

Нагарджуна из 70 строфи за пустотата

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 35 минути, Śūnyatā написа:

Нагарджуна из 70 строфи за пустотата

и сто пъти да го пуснеш, няма с нищо да се приближиш до написаното. Виж кой е автора и какво общо можеш да имаш ти с него.

Дори да се предположи че това са думи на Нагарджуна, те са написани от човек, който вече е трансформирал съзнанието си. Ти, точно, какво общо имаш с това?

Вдъхновеното повторение на несъответствени за теб думички няма да промени нищо, освен преживяване че си като автора. Това е най-голямата заблуда на всеки последовател, но за него няма друга възможност да се "приближи" до идеала си, освен чрез изфантазирано преживяване. 

Подменяш смисъла на посланието, целта и насочеността му да изрази промененото съзнание. с папагалене на тия думички не е възможно никой нищо да постигне. И въпросния Нагарджуна също не го е направил с молитвени повторения и лаладжийстване по форуми.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 1 час, _ramus_ написа:

и сто пъти да го пуснеш, няма с нищо да се приближиш до написаното. Виж кой е автора и какво общо можеш да имаш ти с него.

И Нагарджуна не е познавал лично Гаутама Буда, но е цитирал и практикувал написаното в пали-канона. 

преди 1 час, _ramus_ написа:

Подменяш смисъла на посланието, целта и насочеността му да изрази промененото съзнание. 

Съзнанието се променя постепенно вследствие на практиката. Смисълът е ясен, в будизма няма скрити учения, освен в някои секти.

По това как човек реагира на действителността се вижда има ли напредък или няма. Твоите реакции също са показателни. Нямат нищо общо с будизма. Така не се случват нещата. Би трябвало да си го разбрал след толкова години напъни по темите, рамусчо. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Но на вас ви е по-интересно да обсъждате мен, а не да погледнете в себе си и да видите има ли същност към която да се привържем изобщо. Зависимия произход не се отхвърля, защото съществуването ни зависи от множество причини и условия, към които не е задължително да си безумно привързан, особено ако ги осъзнаваш като илюзорни. 

На практика осъзнаваме много малка част от привъзаностите си, а че си бил привързан (в случая може да го заменя с привикнал, защо не) към нещо разбираш едва когато се лишиш от него. Как реагираш в такъв момент е действително от значение. В край на краищата ще мине само миг и всички ще бъдем лишени от живота си, от диханието си, към което сме инстинктивно привързани. Има ли значение какво се случва в този момент и в следващия, ако има такъв, според теб? 

Мислех си преди малко, че сме поизгубили свежото чувство на удивление и любопитство пред съществуването и затова са тези дърления на знаещи. Да разбереш, че не знаеш е не просто констатация, а чувство, което променя отношението и позицията ти в миг. За съжаление се поизгубва с времето и трябва да се припомня по някакъв начин. Например да помниш смъртта, предизвиквайки съответното чувство. Да си спомняш себе си - последното знам, че би предизвикало доста насмешки тук, само защото не е ясно какво точно е "да помниш себе си". 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 29 минути, witness написа:

В край на краищата ще мине само миг и всички ще бъдем лишени от живота си, от диханието си, към което сме инстинктивно привързани. Има ли значение какво се случва в този момент и в следващия, ако има такъв, според теб? 

Всеки момент има значение какво се случва, защото той обуславя какво ще изпитаме в последващия, ако има такъв. Ако в момента е налице невежество, автоматично в последващото звено (кармата) ще бъде налично страдание. Ако невежество не е налично, т. е. налице е чист и ясен ум, такъв ще бъде ума и в последващия момент. 

Живота и диханието не са "наши". Но си права, че инстинктивно сме привързани към тях и предполагаме (погрешно), че притежават неизменна същност. Когато няма осъзнаване на призрачната природа на реалността, ние не сме нещо повече от марионетки, защото реагираме на всичко сякаш то може да живее вечно или може да бъде напълно унищожено, без да има кармични последствия за извършителя. 

преди 31 минути, witness написа:

затова са тези дърления... 

«Здесь вовсе не порок живых существ:

Здесь виноваты лишь присущие им омраченья»,

К такому выводу путем анализа придя,

разумные сердито никого во зле не обвиняют».

Чандракирти

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

на 19.08.2021 г. в 14:15, witness написа:

Да си спомняш себе си - последното знам, че би предизвикало доста насмешки тук, само защото не е ясно какво точно е "да помниш себе си". 

Това има ли общо с "истинското аз"?

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

на 19.08.2021 г. в 9:22, Соник написа:

И в крайна сметка, това не означава ли, че си силно привързан към радостите на живота и за никакво освобождение не иде реч

Не означава.

Живия човек си е жив човек.

Привързаност и Привързаност не е едно и също.

Става въпрос за освобождение от метафизически заблуди. За привързаност към метафизически идеи.

 

Има един коан за пияния и трезвения учители. Много поучителна история.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 2 часа, Реджеп Иведик написа:

За привързаност към метафизически идеи.

Хич недей да ги пляскаш тия глупости. Привързаност е винаги към идеи, представи, разбирания - няма значение какви. Дали ще са метафизически или "на живия човек" - все е привързаност.

Привързаност се поражда от психични механизми, не от метафизика. От силата и ролята на преживяванията - за всеки вярващ. Как няма да не са "вкопчени", като не е толкова метафорично че "от това им зависи живота".

Мадхямика е фанатик. Той е типичен пример за привързаност към представите си, при това в типично религиозен план. парадокса е, че се преживява като "развързан" - и точно това е най-веселото на темата. Двамата "развързани", всъщност за най-закопчаните за "света в главичките си".

Има няколко списващи сред форума, които години са вкопчени в едно и също и циклят по него. И ще е така, докато ги има. Циклят, защото живеят сред нещо, което може да ги крепи само докато те го поддържат за своя черупка.

Тия няколко човека живеят фанатично в главите си и няма излизане от там. Нищо от думите, изразите, схващанията и заемките им нямат значение отвъд фантазния им свят. Имитират всичко възможно за да си докарат че 'това е целия свят" и натрапчиво повтарят делюзиите си уверявайки най-вече себе си колко са "провидели някъде сред вселената". Подбират всичко, както им падне, за да се рисуват колко са "широки" само защото е важно да вярват в това.

Фанатизма в главите се е образувал по сходството на механизма, при който всеки подрастващ запалянко си гледа и фантазира по любимите си комикси. Едно - по марвел-героите, други - по футболните статистики, трети - по религиозните приказки. Това ли ви е "будизма" - ми четем си го като комикси, правим си го в главите и демек "сме будисти и мадхямици". Че и сценки "колко съм голем практик", само за да минават по-лесно и автентично сценките с "глейте къв съм будистки учител", само защото се занасям че им разбирам думичките и се играя да ви наставлявам. Тоя учителски маниер не е само сред двамата будисти - всеки тук го пробва, но някои са вкопчени в него, влюбени в неговата сила да се преживяват на важни, значими, велики, нужни - които са в дефицит извън театрото.

Много ясно се забелязват през годините упоритите повторителни елементи на една идейна фикция. Същата само е маскирана като "метафизика", но няма нищо общо с нея. Маскировката също е заемка и тя е чест избор за криене на лични вярвания. Прави се масово от залитналите фантазьори, защото предполага широк простор за интерпретации, без да се ограничава тоя простор от коригиращи обратни връзки.

Повторителните елементи са също и безкрайното цитиране на чуждици. Колекцията му е сякаш безкрайна, той си живее сред нея и просто си списва фантазните си излияния, с някакви си негови делюзии, сред фантазния му свят, оцветен с будистки боички. Маниерния почин е типично религиозен и той си го носи през всичките си години, защото е негова неотменна същност.

Последния текст го има преведен на български, при това не зле. Но не - руски и английски чуждици, до безкрай. Без коментари, без дори да се положат като информационна подложка. Всички текстове имат религиозна цел и служат за да са поредната вдъхновителна доза за екзалтации. Основното участие сред блога и калдата, всъщност е израз на опита да се закрепи сред фантазния си свят. Всеки коментар е повторение на повторението. Няма значение кой какво ще напише - той се преживява на "будистки учител", без дори някога да е бил ученик. Път няма извървян - всичко е фантазно-обособено, той просто се преживява и лъже до безкрай - себе си, чрез преживения си образ.

Почти всички коментари и негови лични думички са с екзалтиран тон, уверяващи и утвърждаващи вярващи положения. Няма нищо за любопитни, той не е любопитен, играта му е просто на обикновен фанатик. Любимата роля е поучителната - едва ли има и 1 процент от коментарите му през този месец (примерно) в който думичките му да не са с поучителен характер. Съвсем религиозни, съвсем не са негови - просто преживяващия се образ си има рецитация и тя трябва да се изписва постоянно, за да се намалява силата на играта и Играещия се в нея.

Ти си единствения, който му помага в тази му игра - най-близо до неговата. И други си играят тяхната религиозна постановка, но с друг контекст. Заиграхте се защото и двамата се намерихте достатъчно сходни, за да си случите като взаимно огледало .

Всичкото се върти около едничката полза - на двама фантазьори, лелеещи да се изживеят като всеки служи като огледало на другия. Едно и също,. едни и същи слова, твоите безкрайни повторения на едни и същи думички, изречения и клишета, имена - съвсем като папагал... Има няколко къси изречения, които никой друг не е повтарял толкова сред КАЛДАТА, а това втръсва. Не че ви пука, на никой фантазьор не може да му втръсне собствения му наркотик. И върховната ирония на темата е вкопчените фанатици в малкия си фантазен свят, да настояват колко са "разкопчани" ... понеже са над нещата. :) 

 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване