Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


преди 1 минута, mecholari написа:

Ще ти кажа нещо друго. Има хора, които не виждат проблем в собственото си поведение а в другата крайност са тези, които обвиняват за всичко себе си. Аз съм от вторите но животът ме научи да поглеждам и от другата страна. Защото трябва да има баланс. 

Знам го това, но за баланса се грижи справедливостта, не аз. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 минути, NoMeJodas написа:

Но тук се дава платформа на явни интроверти да избиват комплекси.

Това не се отнася за Шунята и няма нужда да съм прочел, дори един ред от него, предостатъчно ми е да знам, че в професионален план работи, като пожарникар.  И не, че го защитавам, нито пък съм си променил мнението за него - например миналата година мислех да развия един по- подробен пост във връзка с будизма и пожарникарите, тъй като и бях свидетел на един изключително показателен инцидент, който се опитвах в продължение на години да предотвратя. Но не го написах, отказах се и не заради друго, ами именно заради Шунята - щото е гламанак, който си знае само своето и изпитвах силни подозрения, че няма да се случи нищо по- различно от просто да му се надуе егото допълнително. Та преекспонираш нападките си към него и според мен това, което правите е една лоша услуга един другиму.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 часа, sound написа:

например миналата година мислех да развия един по-подробен пост във връзка с будизма и пожарникарите

Може ли да го резюмираш?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 11 часа, mecholari написа:

Ще ти кажа нещо друго. Има хора, които не виждат проблем в собственото си поведение а в другата крайност са тези, които обвиняват за всичко себе си. Аз съм от вторите но животът ме научи да поглеждам и от другата страна. Защото трябва да има баланс. 

Много полезно наблюдение, осъзнаване на крайностите, осъзнаване на последствията като липса на баланс. Какво се случва, ако опита за балансиране не започне от собствения ум, ако се търси навън опора в някаква крайност, висша истина, пък била тя и "същността" на Дхарма. Историята със серийния убиец Ангулимала е точно такава. Имаме вкопчване в някакъв възглед като правилен, следваме го с цената на всичко (в случая 99 човешки живота), не можем да спрем. Буда показва на Ангулимала един напълно смекчен, балансиран възглед, който Ангулимала усеща като пряко преживяване, смекчава своя възглед и започва да живее с него, по собствена воля. Два смекчени възгледа, независимо кой каква религия и принципи изповядва, могат да се синхронизират, без да се опитват да се унищожат един друг. Историята с Ангулимала може би цели да покаже също, както писа и badr, как хора с диаметрални различия във възгледите си, могат да не се нападат взаимно, а ако е започнал негативен процес помежду им, могат да го спрат, без да има "победител" и "победен", всички печелят от това.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Гледай сега. Аз съм чел книгите "Умрелите са живи" и "Да осветлим смъртта". Това е защото много сънувам близки починали хора, и тези книги ми дадоха отговори, които сам подозирах и бях открил за себе си. Да убиеш някого е голяма илюзия, защото тялото е само обвивка на истинския човек, който е безсмъртен. Важно е къде ще отидеш като изоставиш дрехата си - физическата си обвивка. и върху какво ще работиш, с какви същества ще се срещаш. Това са занимания, които се определят от това какъв си тук и сега, накъде вървиш и с какво се занимаваш. Затова трябва да не си губиш времето ако искаш да постигнеш нещо съществено. Иначе има бавен и по-бърз път.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 21 часа, Śūnyatā написа:

Съгласен съм, че само с медитация не може, но за да се аргументираме трябва да обясним функцията на медитацията. В традицията която следваш, медитацията за какво се използва? Ще отговоря на първия ти пост когато имам време, че съм на работа.

Концентрация, ако трябва да се отговори с една дума. Да си даваш сметка какво точно правиш, кога се появява гняв и други чувства и т.н. Отделно концентрацията върху буда е един от методите за просветляване, посочен в сутрите.

Всъщност медитацията не е нещо сложно, но поне за мен не и лесна - поради механизмите в действие е трудно да се запази концентрация само върху едно нещо за продължително време дори в седящо положение - мисловното съзнание мести фокуса си насам-натам. А ако се опитваме да помним непрекъснато нещо, докато в същото време действаме и общуваме с околните, става дори по-трудно, но пък не е невъзможно.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, Śūnyatā написа:

Може ли да го резюмираш?

То не е израз на определена теза, а просто наблюдение, което мислех да споделя - не си бях давал сметка, колко будистко има в противопожарната служба, при все, че още като лапе съм присъствал на горски пожари, на няколко къщи и един път на една станция ли е какво е не знам точно, но към енергото едно такова се бяха накъсали жици и до ден днешен помня как трещеше, като .... танк или военен изтребител, та съм и звънял на пожарната. Прочее, дори мислех да се ориентирам към тази професия, но аз съм пословичен лентяй и ... нали.

Но конкретно този инцидент беше - за мен разбира се - урок по медитация, ама от- до.  Първо се започва от там, че иде реч за къщата на един човек, който психически не е наред - не му знам с подробности историята, но странното е, че неговия брат е един от най- известните медици на България, уви към днешна дата работещ в чужбина. (от много години) Та това е стара, но градска къща повече от видно е била на големец - в центъра на града, голяма триетажна, с два декара дворно място, къща един път. Но вече абсолютно занемарена, човека действително има някакви сериозни психически проблеми, но пък физически е як, като бик - съответно нашия обикаля по улиците и рови из контейнерите, та събира всякакви боклуци: гуми, пластмаси, кашони, шишета, железа, бе направо придърпва контейнерите до тях и почва да разтоварва. И не стига това, ами и го събира всичкия този боклук - колекционира си го, само кога огладнее, отиде та продаде нещо на вторични. А на капак - нещото, заради което се задействахме живущите в близост - е вързал няколко помияра, ама със един метър сезал и теа кучета не е за разказване какво виене, какво лаене е посред нощите и го търпим хиляди хора, защото лаенето им кънти в целия квартал, получава се едно ехо, което е нетърпимо просто.

Нали - имаме къща, занемарена, пълна с боклуци, потънала в мрак, щото той и ток не плаща. Сещаш се каква аналогия може да се направи с метафорите от будистките притчи.

Нататък - болното общество. Значи от тези хиляди хора, не се намери един, който да предприеме някаква инициатива, което умът ми не го побира. Лично аз съм водил в полицията на един от тези хора детето, че го бяха нападнали кучетата и беше получило няколко ухапвания - собствените му родители ме гледат, като телета "ам какво да направим". Ами най- добре нищо не правете, стойте и гледайте как едни помивки ще ви изядат децата - егати безразличието страшно. Прочее мен най- малко ме касае, защото живея доста далеч от тази къща и много рядко чувам лаенето на кучетата - дори пътя ми за дома не минава покрай нея. Ала рекох да пробвам да направя нещо по въпроса. Познавам се с началника на криминалното отделение - и той пукала "ма то не е в моите правомощия". Познавам се с кмета и зам. кмета, и още сто търтея в нашата идиотска община - събрах подписка от всички живущи, подавах сигнали, по официалния ред, бе какво ли не правих. Нема братче, никой, нищо.

Всичко това се развива с години и миналата година непосредствено преди зимата тази къща, как и що се запали. Пожар, ама както си го пише из дебелите книги - може би няма да повярваш, но три денонощия пожар беше. Такъв огън, че дограмите на блока срещу къщата бяха пред стопяване - буквално. Познавам се с почти всички пожарникари - момчетата не отстъпваха от смяна, а шефът на пожарната как набра ченгетата, душата ми напълни. То пожар, ама пожар страшен, хвърчат ония хора, маркучи разпъват, огради гътат и представи си насред целия този хаос, ченгетата с по една кифла и кафе, седнаха на една пейка да си бъркат в носа. Чапайчето ги направи за резил пред всички и ги изгони - нищо не става от нашите ченгета, дай им само да скатават, само това знаят. Е един път питах един - добре де мама му стара, карате патрулката, патрулирате нали, ама защо карате с 5км/ч, човек ни да ви изпревари, ни зад вас да кара и оня какво ми отговори: "че ква мий работата, закъде да бързам". Инак родната полиция ни пази - мда, пазят само тлъстите си задници.

А пожарникарите може да се каже, че направиха показно на града - аз не един път съм го заявявал, от всички държавни служби и институции, единствените, които си заслужават заплащането и уважението, това са пожарникарите. При вас няма лабаво и да искаш друго яч е невъзможно - няма връзки, няма на тати и на вуйчо, няма "ама чакай". Животът на всеки един от вас, зависи от останалите - ако например футболните ни отбори проявяваха такава екипна работа, такава "сангха", щяхме да преподаваме футбол на бразилците. Как се катериха по тази къща, има стълба, няма стълба, по прозорците се катерят, като котки - скачат в непознатото, скачат в огъня. Например - тъй като аз през почти цялото време бях там - питат го оня кукурилник "имаш ли някакви леснозапалими материали - нафта, бензин", оня мънка, той човека просто .... какво да ти кажа, хем ти е жал за него, хем да го претрепеш на място. И по едно време из боклуците един от пожарникарите, изрови цял контейнер, къде оня сипвал каквото му падне - масло, нафта, боя. Ма голям контейнер ти казвам, около 1000л., може и повече да е - пълен, та чак прелива. Направо бомба - как им дойде на акъла, как го откриха идея си нямам. Едвам го изкараха - гътнаха оградите, един багер дойде, цялата улица стана в мазут и масла.

И безстрашни - значи какви ли не хора съм срещал през живота си, в какви ли не среди съм бил, но на Чапайчето шапка му свалям: това е най- безстрашния човек, който познавам. Единствения страх, който изпитва, това е покрай дъщеря му, а малкото заклевам се, същото като него - още е в детската градина, обаче това дете не знае какво е страх. Съвършенно спокойно - Чапайчето същия, бомба да падне до него, окото му няма да мигне, егати хладнокръвния човек.

Сега не мога да предам толкова красноречиво впечатлението, което остави цялата тази история в мен - още от преди пожара, до неговия край. Мина време, а аз съм човек на спонтанноста, сега се опитвам да нанижа връзките, но интензивността не е същата, губи се свежото качество на събитието в цялост, не мога да го възстановя така ярко. Но без да те познавам съм - вероятно - по наясно и от теб, че нямаш чак такива комплексарски проблеми. (в една или друга степен, всите си имаме някакви). По мое виждане, проблемите ти са три - че си инатав, чак дразниш; че си в голяма степен посредствен - разбирай твърде логичен, логиката е посредствена; и най- вече, което съм ти го казвал многократно, защото го намирам за съществено в контекста на будизма и медитацията, си прекалено краен в сериозността. Вземаш и себе си, и будизма прекалено насериозно - то, че трябва да е сериозно се подразбира, независимо дали е будизъм, хоби или професионална дейност, но конкретно в случая е прекалено. Прекаляваш и ти, и Скепса, и Кьонинг, и Джепа - не става така, трябва и лъжичка лекомислие, сериозността е тежест, това е типично за християнските монаси; будистките, медитативните монаси  са съвсем друг тип, те са ... шантави, при тях има и сълзи , и смях, и двете. Сериозното отношение трябва да е трезво, да е внимателно дозирано, а вие се товарите без нищо и ви виждам как живеете с разбирането, че колкото повече се товарите, толкова по- добре, ала в случая няма Бог, който някой ден за награда ще свали част от товара ви, в будизма няма нужда да се разпъвате на кръста. Натоварен, сериозен човек, няма как да постигне необходимото спокойствие, за да се прозрат някои и без това абсурдно трудните за проумяване положения. До голяма степен от тази прекалена сериозност и важност, произтичат и нападките помежду ви, заядливите коментари и подмятания - "стрелбата" от текста на Кодо Саваки, който преведе преди години означава липса на медитативност, трябва не само да се зарови томахавката на нашето его, трябва и да се забрави къде е заровена, а накрая да се забрави въобще за нея; пак там "да се изкачиш на вулкан, да се хвърлиш в лавата", това е толкова за теб, за един пожарникар, че чак ми е неудобно да ти го припомням, " Какво!? Ти питаш за решение на големите проблеми на живота и смъртта за теб самия? Кого го интересува твоя живот и твоята смърт? Ти не вълнуваш абсолютно никого! Ха, ха, ха… ". Този непринуден смях, тази лекота - липсва, ама липсва напълно.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, Текила сънрайз написа:

Концентрация, ако трябва да се отговори с една дума. Да си даваш сметка какво точно правиш, кога се появява гняв и други чувства и т.н. Отделно концентрацията върху буда е един от методите за просветляване, посочен в сутрите.

Всъщност медитацията не е нещо сложно, но поне за мен не и лесна - поради механизмите в действие е трудно да се запази концентрация само върху едно нещо за продължително време дори в седящо положение - мисловното съзнание мести фокуса си насам-натам. А ако се опитваме да помним непрекъснато нещо, докато в същото време действаме и общуваме с околните, става дори по-трудно, но пък не е невъзможно.

Искаме да запазим концентрация върху едно нещо, за продължително време, а мисловното ни съзнание да бъде спокойно и да не мести фокуса си насам-натам. Но не се получава. На този етап ни изглежда трудно и почти невъзможно. Както написа и Димитър, не само е трудно, почти невъзможно, отначало е пълен кошмар за ума.

Според мен е невъзможно всекидневния ум да се концентрира върху "едно нещо" безкрайно дълго време, и така да постигне просветление или нирвана.

Причината е една. Всичко е проекция на ума. Всичко което наричаме реално съществуващо, взима опора от ума. Това е светът на Parikalpita-svabhava, светът на формата създадена като концептуална конструкция. Този свят се признава за реален и истинен по силата на конвенцията, споразумението, договора между нас. Не бива да забравяме че Буда също е продукт на ума. Какво се получава в крайна сметка, искаме да се концентрираме върху ума, но не можем защото картинката непрекъснато блуждае, всичко ни пречи. Но ако всичко е продукт на ума, значи умът ни пречи. Хубава работа...

Не можем да видим ума, не можем да кажем че съществува, от друга страна не можем да кажем че не съществува, защото се явява източник на самсара и нирвана. Не можем да утвърдим нито едно от двете. Тогава съществува и не съществува едновременно. Как е възможно това? Явно не познаваме истинската природа на своя ум. Явно сме в пълно неведение относно нея.

Откъде идва това неведение? Как попаднахме в този лабиринт, омагьосан кръг от логически противоречия? Концептуално начинът за излизане от лабиринта на самсара или Parikalpita-svabhava е да си представим ума като асансьор, който спира на три етажа. В момента сме на трети етаж и вербално се опитваме да изразим "нещо", което се намира на втори етаж. Не се получава. Как да се спуснем от етаж три на етаж две, за да видим какво става там?

Тук отговорът е един - медитация. Тук Димитър е напълно прав, не е луд (да продължа с извиненията, понеже кармата го налага с цел протичане на спокойна дискусия, не е "мека китка", не прави и никога не е правил "едно нещо" за два лева и т.н.), просто няма думи (нито аз, нито който и да било) след като се качи на етаж три, да обясни за какво става на въпрос, дори метафорично, ако ние самите не сме били на етаж две. Оказва се, че всичко което си представяме, мислим, говорим, правим е погрешно, защото умът се намира в неведение относно всичките тези неща на етаж три.

За да попаднем на етаж две на ума е необходимо да се освободим от всички мисли, представи, това което смятаме за правилно и грешно, "аз" и "мое". Това се налага понеже установихме, че с ума не можем да видим ума, както от самото ни раждане с очите си не можем да видим лицето си, освен като отражение. Както и по време на сън, умът вижда, чува, усеща докосване, миризми, мисли, говори, кара тялото докато спи да се тревожи; и всичко това на място без пространствено-временни характеристики. Събуждаме се (важен момент който Реджеп използва за медитация) и можем да осъзнаем: "Ха, вселената не била абсолютна, всичко това беше сън, илюзия, само проекция на ума". 

По време на медитация ние можем да видим реалността такава, каквато е. Това пак е светът на формата, но без да е обусловен от концептуални конструкции, оставили сме ума да почива от тях. Пак има нещо което поддържа реалността, но то е вербално неизразимо. Това е светът на зависимият произход, пратитясамутпада или етаж две на ума - Paratantra-svabhava.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 минути, Śūnyatā написа:

По време на медитация ние можем да видим реалността такава, каквато е. Това пак е светът на формата, но без да е обусловен от концептуални конструкции, оставили сме ума да почива от тях. Пак има нещо което поддържа реалността, но то е вербално неизразимо. Това е светът на зависимият произход, пратитясамутпада или етаж две на ума - Paratantra-svabhava.

Брех - направо се прекръстих деба. Кога писах същото преди години, направо ме покъсахте от подигравки. Но - да, тъй разбирам и аз. Единия етаж е ум пълен с думи и мисли, това е обичайното ни състояние - другия етаж е ум празен от мисли и думи, това е кога някой навлезе в медитация. Не е чак толкова трудно да се разбере, че няма как с думи да се изрази липсата на думи - всяко говорене е условно или да го кажем "с едно на ум", ако настояваме от учителя, или будата, да ни каже цялата истина и само истината, то той ще запази мълчание. Безмълвието не може да бъде изречено.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 45 минути, Śūnyatā написа:

Искаме да запазим концентрация върху едно нещо, за продължително време, а мисловното ни съзнание да бъде спокойно и да не мести фокуса си насам-натам. Но не се получава. На този етап ни изглежда трудно и почти невъзможно. Както написа и Димитър, не само е трудно, почти невъзможно, отначало е пълен кошмар за ума.

Трудно или не, това е медитацията. Налага се да се практикува. Какво да се прави?

преди 45 минути, Śūnyatā написа:

Според мен е невъзможно всекидневния ум да се концентрира върху "едно нещо" безкрайно дълго време, и така да постигне просветление или нирвана.

Само по себе си продължителната концентрация върху едно нещо не води до просветление - води до овладяване на четирите дхяни (вж. сутрата в другата тема). Както казвам "води", така се почва, не казвам, че е толкова просто и не описвам етапите, тъй като не притежавам необходимото ниво. Овладяването на четирите дхяни няма непосредствена връзка с будизма, т.е. не е запазено само за будисти.

Да се запази концентрация върху каквото и да било безкрайно дълго време е невъзможно от гледна точка будизма между другото.

преди 46 минути, Śūnyatā написа:

Причината е една. Всичко е проекция на ума. Всичко което наричаме реално съществуващо, взима опора от ума. Това е светът на Parikalpita-svabhava, светът на формата създадена като концептуална конструкция. Този свят се признава за реален и истинен по силата на конвенцията, споразумението, договора между нас. Не бива да забравяме че Буда също е продукт на ума. Какво се получава в крайна сметка, искаме да се концентрираме върху ума, но не можем защото картинката непрекъснато блуждае, всичко ни пречи. Но ако всичко е продукт на ума, значи умът ни пречи. Хубава работа...

Пак ще го каза за всеки случай, макар че може би няма смисъл - светът не е проекция на ума, за който говориш ти, т.е. на мисловното ти съзнание. Признаването на света за истински е на много по-дълбоко ниво от "концептуалните конструкции" - в мига, в който някой изпита болка и страдание и това му окаже влияние, той реално е признал света за истински, а още не сме стигнали до "конструкциите".

преди 51 минути, Śūnyatā написа:

Тук отговорът е един - медитация. Тук Димитър е напълно прав, не е луд (да продължа с извиненията, понеже кармата го налага с цел протичане на спокойна дискусия, не е "мека китка", не прави и никога не е правил "едно нещо" за два лева и т.н.), просто няма думи (нито аз, нито който и да било) след като се качи на етаж три, да обясни за какво става на въпрос, дори метафорично, ако ние самите не сме били на етаж две. Оказва се, че всичко което си представяме, мислим, говорим, правим е погрешно, защото умът се намира в неведение относно всичките тези неща на етаж три.

За да попаднем на етаж две на ума е необходимо да се освободим от всички мисли, представи, това което смятаме за правилно и грешно, "аз" и "мое". Това се налага понеже установихме, че с ума не можем да видим ума, както от самото ни раждане с очите си не можем да видим лицето си, освен като отражение. Както и по време на сън, умът вижда, чува, усеща докосване, миризми, мисли, говори, кара тялото докато спи да се тревожи; и всичко това на място без пространствено-временни характеристики. Събуждаме се (важен момент който Реджеп използва за медитация) и можем да осъзнаем: "Ха, вселената не била абсолютна, всичко това беше сън, илюзия, само проекция на ума". 

По време на медитация ние можем да видим реалността такава, каквато е. Това пак е светът на формата, но без да е обусловен от концептуални конструкции, оставили сме ума да почива от тях. Пак има нещо което поддържа реалността, но то е вербално неизразимо. Това е светът на зависимият произход, пратитясамутпада или етаж две на ума - Paratantra-svabhava.

Това са фантазии - не се заяждам и не се опитвам да те обидя, ако щеш вярвай. Само Буда може да види реалността такава, каквато е. За нас това са безпочвени мечти, независимо дали се намираме в медитативно състояние или не. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, sound написа:

При вас няма лабаво и да искаш друго яч е невъзможно - няма връзки, няма на тати и на вуйчо, няма "ама чакай". Животът на всеки един от вас, зависи от останалите

По време на произшествие е точно така, връзката ти е само с колегите, няма как и къде да се скатаеш, няма да го допусне никой, ако не ти стигне акъла да го разбереш сам. Най-вече зависи живота на гражданите, защото те не знаят как да се държат по време на екстрена ситуация и често изпадат в паника, от което става още по-тудно. И така години 15 години... Без будизма психиката ми надали щеше да издържи, ако приемем текущото ми състояние за "издържало"... Може би и физически нямаше да ме има, защото в една ситуация виждях живота си на лента, в такова състояние умът е отделен от тялото и е като омагьосан от кадрите, ако не бях излязъл от него бързо и реагирал адекватно на ситуацията, за да се спася каквото е останало. А в друга ситуация нямаше да имам време да видя и лентата, видях само волтовата дъга, която причиних със струята в промишлено ел.табло, токът на което "ужким" беше спрян от алкохолзираната охрана на обекта. Тази волтова дъга като по чудо не се заключи през мен, както става обикновено и после да ме дават за пример в школата за нови пожарникари, както на нас са ни давали такива случаи от практиката в България. Сега съм поне 20% инвалид и вече не работя на терен.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 38 минути, Śūnyatā написа:

.....

леле, леле - познавам човек, който по почти същия начин си отиде. Уникален късмет си имал.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, Текила сънрайз написа:

Пак ще го каза за всеки случай, макар че може би няма смисъл - светът не е проекция на ума, за който говориш ти, т.е. на мисловното ти съзнание. Признаването на света за истински е на много по-дълбоко ниво от "концептуалните конструкции" - в мига, в който някой изпита болка и страдание и това му окаже влияние, той реално е признал света за истински, а още не сме стигнали до "конструкциите".

В предишен пост даде пример с бебе което изпитва колики, твърдейки че то има собствено его. Малките на животните също страдат и изпитват колики, но не могат да се просветлят. Котката също медитира, но просветлени котки няма. Как болката доказва реалността на света на по-дълбоко ниво, това не мога да разбера. Моля за по-подробно обяснение.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 12 часа, Текила сънрайз написа:

Концентрация, ако трябва да се отговори с една дума.

концентрацията (умение за насочване и управление на фокуса на вниманието) е само един от нужните прийоми и аспекти на медитацията.

В този смисъл - КОНЦЕНТРАЦИЯТА не е медитация. Но всяка форма на медитация, включва концентрация в себе си (обикновено това е естествената задължителна първа стъпка).

преди 9 часа, Текила сънрайз написа:

Да се запази концентрация върху каквото и да било безкрайно дълго време е невъзможно от гледна точка будизма между другото.

може би не е чак толкова сложно човек първо да навлезне в нещата повечко, а не да бърза да драска "с една дума" кое какво е.

Тия дето напират към "едната дума" ето какъв им е резултата.

Склонността да се дърдорят празни приказки - заради изживяване, бърборене и изфантазиране... най-малкото показва че общо взето тук за будизма си говорят главно любопитните за него. Един моабет с вярващи и търсещи пристан в търсенията си - си е точно по темата и раздела.

Точно задълбочения разговор между задълбочени (поне) личности) изцяло липсва. Все пак - принципно общуването е само обмен и нивото му зависи от нивото на Общуващите в него. Така - по "разговора" става ясно и кой как, с какво, докъде и доколко "участва" в него.

Разбира се - има глупости, недомислици, фантазии и нагласации, стъкмистики при прочитите, репликации и заучаване на готови интерпретации - когато липсва напълно "плънката" породена от ниво, от опит, от практически овладени умения... Фантазьорите най-вече наблягат на "възгледите" и търсят нагласациите си от подбрани парченца. Като целта им "отдолу" няма нищо общо с будизъм някакъв си.


 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 часа, Śūnyatā написа:

В предишен пост даде пример с бебе което изпитва колики, твърдейки че то има собствено его. Малките на животните също страдат и изпитват колики, но не могат да се просветлят. Котката също медитира, но просветлени котки няма. Как болката доказва реалността на света на по-дълбоко ниво, това не мога да разбера. Моля за по-подробно обяснение.

Да, животните не могат да се просветлят. В каква връзка ги споменаваш?

Всъщност не говорех за доказване. Просто ти написа, че "Причината е една. Всичко е проекция на ума. Всичко което наричаме реално съществуващо, взима опора от ума. Това е светът на Parikalpita-svabhava, светът на формата създадена като концептуална конструкция. Този свят се признава за реален и истинен по силата на конвенцията, споразумението, договора между нас.", т.е. че светът се признава за реален и истинен по силата на конвенция между нас и че светът е концептуална конструкция. Аз пък казах, че признаваме светът за истински в момента, в който изпитаме болка например. Тоест нещата за мен са по-дълбоки от проблем с концептуалните конструкции и съответно освобождаването от тях, каквото и да означава това, не виждам как ще помогне. Остава, разбира се, вариантът да не съм разбрал какво искаш да кажеш с това, че светът е "концептуална конструкция".

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 часа, Текила сънрайз написа:

Да, животните не могат да се просветлят. В каква връзка ги споменаваш?

Във връзка с изказването ти: за да се роди изобщо едно бебе то вече има его, но това ще го оставим за друг разговор. Снощи се опитах да пиша, но времето ми бе ограничено.

преди 16 часа, Текила сънрайз написа:

Това са фантазии - не се заяждам и не се опитвам да те обидя, ако щеш вярвай. 

Вярвам ти, ако търсим полезен разговор полза от заяждане няма. Сам виждаш, че хората с които може да се говори тук за будизъм, без заяждане, се броят на пръстите на една ръка. Знам че си писал тук и преди под друго име, знам сайта ти, знам че отричате и определяте огромна част от будизма в света като сектантски, както и аз правех в началото и още го правя, но вече не толкова остро. Това не е проблем за воденето на разговор. Само един контролен въпрос, мадхямака знам че не я обичате, а за Васубандху издаден на български от The Corporate Body of The Buddha Educational Foundation какво мислите?

преди 6 часа, Текила сънрайз написа:

Всъщност не говорех за доказване. Просто ти написа, че "Причината е една. Всичко е проекция на ума. Всичко което наричаме реално съществуващо, взима опора от ума. Това е светът на Parikalpita-svabhava, светът на формата създадена като концептуална конструкция. Този свят се признава за реален и истинен по силата на конвенцията, споразумението, договора между нас.", т.е. че светът се признава за реален и истинен по силата на конвенция между нас и че светът е концептуална конструкция. Аз пък казах, че признаваме светът за истински в момента, в който изпитаме болка например. Тоест нещата за мен са по-дълбоки от проблем с концептуалните конструкции и съответно освобождаването от тях, каквото и да означава това, не виждам как ще помогне. Остава, разбира се, вариантът да не съм разбрал какво искаш да кажеш с това, че светът е "концептуална конструкция".

Идеята ми беше, че това което пишеш за медитацията, като концентрация само върху едно нещо е Parikalpita-svabhava. За да кажеш че съществуват отделни обекти, в някаква степен трябва да ги отделиш от Paratantra-svabhava или реалността такава, каквато е. Въпреки че възприемаме отделни обекти, будистите знаят че те не са самостоятелно, независимо съществуващи обети, а са във взаимна връзка с всичко останало. До тук би трябвало да сме на една позиция. Тоест, по силата на конвенцията ние признаваме съществуването на самостоятелни обекти, "едно нещо", "друго нещо" и т.н. Ако отидем по-надълбоко можем да се опитаме да анализираме какво е "една болка", "едно его" и т.н. Без конвенцията ние няма как да изградим цивилизация, да правим опити да разберем реалността, да разберем причините за невежеството и страданието (тук разликата ни с животните). А ако седнем всички само да медитираме, най-вероятно масово щяхме да измрем от глад.

Какво искам да кажа, когато казвам че светът е концептуална конструкция? Какво е искал да каже Буда като е казвал, че всички явления са "подобни на отражението на луна във вода", отражения в огледало или сън? За тях не можем да кажем че не съществуват, защото могат да се видят. Защо светът който виждаме е проекция на ума? Ще продължа после, времето ми свърши.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 17 часа, Śūnyatā написа:

За да попаднем на етаж две на ума е необходимо да се освободим от всички мисли, представи, това което смятаме за правилно и грешно, "аз" и "мое".

Аз бих обърнал последователността на етажите, но това всъщност е без особено значение.

Определението за трите природи в уики намирам за доста по-добро от това, което си дал като линк в другата тема. В темата за Йогачаря на английски е.

https://en.wikipedia.org/wiki/Yogachara#The_Three_Natures_and_Emptiness

Когато се говори за ум обикновено всеки си има предвид различни неща. Вторият свят е свят на причините. Ние възприемаме със съзнанието си дхарми, които интерпретираме като различни мисли и представи. Тоест създаваме концепции. Вторият свят за който говориш е арупа. И достигането му е изключително трудно не само в медитация, докато си във физическо тяло, но и от позицията на много от другите сфери на съществуване, където телата, сетивата и ума са по-чисти. Не казвам, че е невъзможно да се навлезе в тази сфера с медитация - това не знам.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 34 минути, Śūnyatā написа:

Какво искам да кажа, когато казвам че светът е концептуална конструкция? Какво е искал да каже Буда като е казвал, че всички явления са "подобни на отражението на луна във вода",

Този въпрос е разискван под други форми в други теми. Доколкото разбирам казаното от Буда, мога да кажа следното: Ние възприемаме дхарми, които интерпретираме с ума си. Това, което интерпретираме обаче е въздействието на тези дхарми върху съзнанието ни. Т.е. възприемаме тяхното отражение върху съзнанието ни. Ние не можем да възприемем самите дхарми каквито са. Поне не от позицията на обусловеното от сканди съзнание. Оттам двата свята за които говориш.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, Shiniasu написа:

Аз бих обърнал последователността на етажите, но това всъщност е без особено значение.

Определението за трите природи в уики намирам за доста по-добро от това, което си дал като линк в другата тема. В темата за Йогачаря на английски е.

https://en.wikipedia.org/wiki/Yogachara#The_Three_Natures_and_Emptiness

Когато се говори за ум обикновено всеки си има предвид различни неща. Вторият свят е свят на причините. Ние възприемаме със съзнанието си дхарми, които интерпретираме като различни мисли и представи. Тоест създаваме концепции. Вторият свят за който говориш е арупа. И достигането му е изключително трудно не само в медитация, докато си във физическо тяло, но и от позицията на много от другите сфери на съществуване, където телата, сетивата и ума са по-чисти. Не казвам, че е невъзможно да се навлезе в тази сфера с медитация - това не знам.

Дали е по-добро определението или не, с теб трудно ще преценим, но е по-подробно. Според мен правиш една грешка в описанието на арупадхату, понеже умът и съзнанието нямат ясна форма, за да се причислят твърдо към рупадхату. При това разделение първи етаж се явява ниродхадхату или по другата класификация Parinishpanna-svabhava. За него може да се говори ясно, колкото и за квантова механика. Той е основата, която съществува и несъществува, която всяко мигновение "създава" и "анихилира" и арупадхату и рупадхату. Тоест, вечността на арупадхату постулирана често тук, се оказва че си има причина, следователно не е абсолют. Според Бхикку Будадаса:

To sum up: earth, water, wind and fire lie in the group of rupadhatu. The mind, consciousness and mental process lie in the group of arupadhatu. As for Nibbana, this sunnatadhatu, it lies in the group of nirodhadhatu. You must find a quiet time to sit and look at all of the elements and see clearly that there are only these three kinds. Then you will begin to discover Nibbana-dhatu and understand more of that anatta or sunnata that we are presently addressing.

So we may lay down the principle that in the grasping at and clinging to 'I' and 'mine' there is rupadhatu and arupadhatu and in their absence there is nirodhadhatu. To reverse it one may say that if nirodhadhatu enters the mind one sees only emptiness, the state free of 'I' and 'mine' manifests itself clearly. If another element enters one will see it as form, name, visible object, sound, smell, taste, tactile object, feeling, memory, thought, consciousness and so on, the whole confusing crowd, each one having a part to play in the arising of clinging, if not as love then as hate.

Thus we all have just two dominant moods -satisfaction and dissatisfaction. We are accustomed to only these two. We have only been interested in gaining that which is felt to be desirable and to flee or destroy that which is felt to be disagreeable. It is unceasing disturbance, the mind is never empty. For the mind to be empty we must go beyond, overcome all the disturbing elements and come to dwell in the element of emptiness.

Първият етаж е много дълбоко медитативно ниво. Всякакви приказки за него са безсмислени. Той може да се изрази концептуално от етаж три и да се каже, че трябва да хванем асансьора от етаж две за етаж едно, което разбира се е пълна глупост без реализация, понеже никакви етажи реално не съществуват. 

преди 3 часа, Shiniasu написа:

Този въпрос е разискван под други форми в други теми. Доколкото разбирам казаното от Буда, мога да кажа следното: Ние възприемаме дхарми, които интерпретираме с ума си. Това, което интерпретираме обаче е въздействието на тези дхарми върху съзнанието ни. Т.е. възприемаме тяхното отражение върху съзнанието ни. Ние не можем да възприемем самите дхарми каквито са. Поне не от позицията на обусловеното от сканди съзнание. Оттам двата свята за които говориш.

Тук изобщо не те разбирам. Да не би да искаш да кажеш, че атомите които не виждаме, пораждат чувствено съзнание? Но те са отвъд предела на чувствата. Или ги поражда съвкупност от атоми? Може ли на вяра да се приеме такова разсъждение за истина, при положение че и самите атоми не са неделими. Тук дискусията отива към ядрена енергетика, да пази "Бог" от нов Чернобил, макар че не ни опази много, тя и Фукушима добре гръмна. Ето sound искаше хумор, явно не го владея, оставам си идиот и "гламанак" - много симпатична дума, звучи добре, но не знам какво означава. :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Дхармите не е точно да се нарекат атоми. Няма нужда да се навлиза в квантовата физика. Концепцията за дхармите е много трудна за разбиране. Аз също не я разбирам напълно и няма как всъщност. Обясненията в различните будистки източници също са прекалено сложни и е спорно доколко са точни и изчерпателни. Явно моментът за подобно разбиране не е дошъл за мен. Следващото може би ще бъде възприето като небудистки източник, но дава някаква бегла представа за дхармите, която е добра за начало.

"As color, form and sound are to the eye and ear, so dharmas are to the consciousness. They exist for us by their effects. The blue color exists only as we receive the sensation of blue.
    It is customary to call the Teaching of Buddha itself Dharma, since dharma also signifies law. Subjective and objective phenomena are continuously changing. They are real; but their reality is momentary because all that exists is but part of an eternally unfolding development—dharmas appear one moment in order to change the next. This doctrine of the eternal flux of all things was so fundamental a characteristic of the Teaching that it was named "The Theory of Instantaneous Destruction."
    Dharmas (transcendental bearers of definite qualities) are drawn into the stream of eternal change. Their combinations define the specifications of objects and individuals. Only that which is beyond combinations is unchangeable. The ancient teaching knew only one concept which was integral, unconditioned and eternal—Nirvana.
    Every dharma is a cause, for every dharma is energy. If this energy is inherent in each conscious being; it manifests itself in a two-fold way: outwardly, as the immediate cause of phenomena; inwardly, by transmuting the one who has engendered it and by containing in itself the consequences revealed in the near or distant future." (FB, pp 103-104)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 46 минути, Shiniasu написа:

Дхармите не е точно да се нарекат атоми. Няма нужда да се навлиза в квантовата физика. Концепцията за дхармите е много трудна за разбиране. Аз също не я разбирам напълно и няма как всъщност. Обясненията в различните будистки източници също са прекалено сложни и е спорно доколко са точни и изчерпателни. Явно моментът за подобно разбиране не е дошъл за мен. Следващото може би ще бъде възприето като небудистки източник, но дава някаква бегла представа за дхармите, която е добра за начало.

"As color, form and sound are to the eye and ear, so dharmas are to the consciousness. They exist for us by their effects. The blue color exists only as we receive the sensation of blue.
    It is customary to call the Teaching of Buddha itself Dharma, since dharma also signifies law. Subjective and objective phenomena are continuously changing. They are real; but their reality is momentary because all that exists is but part of an eternally unfolding development—dharmas appear one moment in order to change the next. This doctrine of the eternal flux of all things was so fundamental a characteristic of the Teaching that it was named "The Theory of Instantaneous Destruction."
    Dharmas (transcendental bearers of definite qualities) are drawn into the stream of eternal change. Their combinations define the specifications of objects and individuals. Only that which is beyond combinations is unchangeable. The ancient teaching knew only one concept which was integral, unconditioned and eternal—Nirvana.
    Every dharma is a cause, for every dharma is energy. If this energy is inherent in each conscious being; it manifests itself in a two-fold way: outwardly, as the immediate cause of phenomena; inwardly, by transmuting the one who has engendered it and by containing in itself the consequences revealed in the near or distant future." (FB, pp 103-104)

Кшаникавада е концепция приета от будизма, но Нагарджуна отрича и нея в Муламадхямакакарика. Критикуващите го от другите етажи, понеже не разбрали какво иска да каже, го обвинили в нихилизъм.

В трактате "Карма-сиддхи-пракарана" ("Karmasiddhi prakarana"), то есть "Руководство по постижению кармы", он подвергает сомнению взгляды вайбхашиков и всех тех, кто считал, что дхармы могут существовать и дольше одного мгновения. Мгновенность существования дхарм объясняла последовательность моментов сознания как каузальную цепь, в которой каждый отдельный момент вызывается предшествующим. Признавая, что теория моментальности сталкивается с определёнными трудностями в объяснении некоторых типов непрерывности — таких, например, как переход от одной жизни к другой, а также возобновление потока сознания после того, как он прервался в глубоком сне или медитации и т.д., — Васубандху ближе к концу своего трактата вводит понятие алайя-виджняны (alaya-vijnana), то есть "сознание хранилища", постулируемое школой Йогачара. 

И отново за трите етажа:

Теория "трех самосущих природ" (три-свабхава, trisvabhava), излагаемая во многих текстах йогачары (включая отдельный трактат Васубандху), утверждает, что есть три "самосущие природы"(свабхава), или познавательные сферы:

Иллюзорная сфера, создаваемая сознанием; она нереальна и творит гипостазированные сущности, или "самости".

Сфера каузальной зависимости; когда она смешивается с первой сферой, это приводит к тому, что производные потока причин и условий начинают принимать за самостоятельные и неизменные сущности.

Сфера совершенствования, действующая наподобие "пустотности" у Нагарджуны и устраняющая все следы гипостазирующего мышления и познания. Это противоядие (пратипакша, pratipaksa), "очищающее" от иллюзорных конструкций каузальную сферу, которая, будучи полностью освобождена от всех загрязнений, становится "просветлённой".

Эти "три самосущих природы" (три-свабхава) называют также "отсутствием самосущих природ" (них-свабхавата, nihsvabhavata), поскольку в них нет строго установленных, независимых, постоянных сущностей, и поэтому их не следует гипостазировать. Первая "природа" полностью нереальна, третья — полностью "пустотна", а вторая (которая только в конечном счёте и представляет собой "реальность") не является строго установленной, поскольку она может быть смешана либо с первой, либо со второй.

http://www.bharatiya.ru/india/ucitela/vasubandhu.html

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 часа, Śūnyatā написа:

Във връзка с изказването ти: за да се роди изобщо едно бебе то вече има его, но това ще го оставим за друг разговор. Снощи се опитах да пиша, но времето ми бе ограничено.

Добре, ще го развия малко - всяко чувстващо същество има его и това е причината да се преражда. С други думи, не е привилегия на човека да си "измисли его" и да страда от него - всички същества страдат. В този смисъл да не се казва например "аз", "мое" и т.н. не променя кой знае какво - необходима е цялостна промяна чрез ежедневни действия. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 21 минути, Śūnyatā написа:

Кшаникавада е концепция приета от будизма, но Нагарджуна отрича и нея в Муламадхямакакарика. Критикуващите го от другите етажи, понеже не разбрали какво иска да каже, го обвинили в нихилизъм.

В трактате "Карма-сиддхи-пракарана" ("Karmasiddhi prakarana"), то есть "Руководство по постижению кармы", он подвергает сомнению взгляды вайбхашиков и всех тех, кто считал, что дхармы могут существовать и дольше одного мгновения. Мгновенность существования дхарм объясняла последовательность моментов сознания как каузальную цепь, в которой каждый отдельный момент вызывается предшествующим. Признавая, что теория моментальности сталкивается с определёнными трудностями в объяснении некоторых типов непрерывности — таких, например, как переход от одной жизни к другой, а также возобновление потока сознания после того, как он прервался в глубоком сне или медитации и т.д., — Васубандху ближе к концу своего трактата вводит понятие алайя-виджняны (alaya-vijnana), то есть "сознание хранилища", постулируемое школой Йогачара. 

Къде видя връзка в текста, който цитирах с възгледите на вайбхашика? Последните приемат дхармите като съществуващи повече от един миг. Но в текста по-горе дхармите са показани като съществуващи само в рамките на въпросния миг, но не и в следващия. Т.е. в следващия миг вече се поражда нова дхарма. Така че това, което си написал е вярно, но то е същото като цитираното от мен.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 часа, Śūnyatā написа:

Вярвам ти, ако търсим полезен разговор полза от заяждане няма. Сам виждаш, че хората с които може да се говори тук за будизъм, без заяждане, се броят на пръстите на една ръка. Знам че си писал тук и преди под друго име, знам сайта ти, знам че отричате и определяте огромна част от будизма в света като сектантски, както и аз правех в началото и още го правя, но вече не толкова остро. Това не е проблем за воденето на разговор. Само един контролен въпрос, мадхямака знам че не я обичате, а за Васубандху издаден на български от The Corporate Body of The Buddha Educational Foundation какво мислите?

Всъщност "сектантски" в смисъла, влаган на български, може да се отнесе само към групи, които "обожествяват" своя гуру, не се интересуват изобщо дали думите или действията му влизат в противоречие с будисткото учение и разбира се, имат съмнителни практики като "медитация с образа на своя гуру" и други подобни, за да не навлизам в подробности. 

Аз лично не виждам нищо лошо, ако човек вярва в Буда, спазва предписанията и изискванията и избягва да коментира неща, които не са му ясни или за които не е сигурен. Това впрочем е изцяло в негова полза - никой не е длъжен да е просветлен или да разбира ясно учението на Буда, което често е едно и също, но е добре да не изкривява нещата, за да паснат на неговите разбирания или достижения особено пък с цел да извлече материална и друга изгода.

Конкретно, само съм мяркал този превод на български, но не съм го чел и не мога да коментирам. Иначе самият Васубандху е, разбира се, достоен за уважение.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 минута, Shiniasu написа:

Къде видя връзка в текста, който цитирах с възгледите на вайбхашика? Последните приемат дхармите като съществуващи повече от един миг. Но в текста по-горе дхармите са показани като съществуващи само в рамките на въпросния миг, но не и в следващия. Т.е. в следващия миг вече се поражда нова дхарма. Така че това, което си написал е вярно, но то е същото като цитираното от мен.

Тук ще се отида по-далеч. Не знам доколко е удачно да направя тази аналогия. Представи си мигът като манвантара. От позицията на отделната дхарма, която не се изменя за този период, това е миг. От нашата позиция, този неизмеримо кратък период не може да бъде възприет като нещо отделно, защото съзнанието не може да го различи от следващите моменти. Ние възприемаме тези промени в дхармите като време. Сега нека да разгледаме буда природата, която е неизменна за цялата манвантара. От гледна точка на буда природата, която не се променя в рамките на една манвантара (виж маха-паринирвана сутра от другата тема), цялата тази продължителност е като един миг. За нея няма как да има понятие за време, след като е неизменна. Тя ще се промени, но едва в следващата манвантара. За буда природата след като не съществува време в рамките на манвантарата, няма как да има причина и следствие. Затова тя е извън закона за карма. Нищо в самсара не може да я засегне.

преди 21 минути, Текила сънрайз написа:

Добре, ще го развия малко - всяко чувстващо същество има его и това е причината да се преражда. С други думи, не е привилегия на човека да си "измисли его" и да страда от него - всички същества страдат. В този смисъл да не се казва например "аз", "мое" и т.н. не променя кой знае какво - необходима е цялостна промяна чрез ежедневни действия. 

Така е. Но ако си забелязал при всичките парамити егото отсъства. Затова че може би отказът от его или по-скоро осъзнаването на илюзорността му, върви ръка за ръка с промяната за която пишеш.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия.