Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Преди да се решава всеки проблем... е нужно първо да се изкара на светло и да се намери кураж да се признае. Така евентуално - да се преживее и отработи. С готовия лесен начин на изживяванията и нагласени насочени сънища не се решава каквото и да е. Просто се взима нужната доза "забрава". За каква карма се говори сред народните форуми като  са средища на хора, които са с толкова значими вътрешни проблеми.

Цялата работа е, че и компетентни хора участват в този цирк. Както спомена на друго място Скепсис - социалният будизъм е неизбежен пристан за хора с " с проблеми в душата". Нямало как - учителите са длъжни да дават онова, което им "искат". Но това просто спомага на капана да се поддържа вече хиляди години.

В някакъв смисъл - пробвани са и различни алтернативи, но огромната маса хора имат потребност да се поддържат версиите им на илюзии. А и в будизма е нагласена готова сериозна система от положения именно за такива като тях - така все пак да са "под крилото"... Именно това е и най-опасното - защото системата от илюзии, нагласена за това, което им е нужно на масата религиозни хора, включва и илюзиите че те проглеждат и играят на играта на "оттатък илюзиите". Малки деца играят на игри "оттатък егото"... в религиозна социална народна версия на будизма, нагласена според нуждите и в ролята на социален регулатор и нужния им контекст.

Куриозната част на всичко това са псевдофилософските залитания и говоренето на сложни думички от санскрит... които просто се четат и се дъвчат по детски. Не че има и друг начин, но пък дъвченето спомага да се изживява колко се разбира... Така театъра става "по-жив". И мишчиците, дето се изживяват на орли, получават порцията от смисленост, значимост и насоченост - все неща, дето иначе без капаните от сънища, им липсват.

След като толкова много будистки писания са налични, и са оставени спрямо толкова различна типология на "приемници", бъркотията която настъпва е защото самоуките и самозвани "будисти" нямат дори идея "те от кой тип приемници са". Няма кой да им покаже и упъти, а и те са толкова нахакани, велики... Дори те самите упътват, показват, поучават, наставляват... и то с лекота без каквато и да е отговорност, и така характерно за невежия и безхаберния. И децата...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 21 часа, Śūnyatā написа:

Когато са намесени обети, тогава нещата стоят по друг начин. От тези хора се очаква да държат на думата която са дали, а не да лицемерничат и да правят каквото си искат, понеже учат другите. Според мен правиш голяма грешка като слагаш всички тибетски учители под общ знаменател. Съдя по това че допусках същата грешка, която ми пречеше да разбера много неща. Но в крайна сметка всеки отговаря сам за себе си. 

Всъщност дори не става дума да се спазват обетите заради самите обети. Обетите се полагат, за да помогнат на практиката, и за начинаещите е трудно да ги спазват, това е съвсем нормално. Бодхисатвите обаче ги спазват съвсем естествено, тъй като са развили необходимите навици. Казано иначе, става много съмнително, когато някой претендира, че е много напреднал и нарушава брутално моралните предписания.

За общия знаменател, разбира се, си прав, но въпросът не е само кой какво нарушава, а и кой какво пише и приказва за будисткото учение и дали идеите му противоречат на сутрите - оттам и евентуалната критика към написаното/казаното. Разбира се, е трудно за разбиране когато някой с претенциите на dagpo19 напише, че други учители считали Трунгпа ринпоче за "реализиран". Дори те самите да не извършват простъпки, подобни изказвания изобщо не говорят добре и хвърлят съмнение дали изобщо разбират нещо от Дхарма или не.

 

преди 21 часа, Śūnyatā написа:

Понеже Буда отрякъл съществуването на "душа" или "атман" Йогачара не могли да си обяснят процеса на прераждане (който така или иначе се случва всеки миг), не можели да си обяснят как човек като изгуби съзнание или се намира в дълбок сън после може пак да се идентифицира със същия човек (тук бъркат, защото не е точно същият), който е изгубил съзнание и решили че е необходимо да формулират още едно понятие. Така измислили алая-виджняна, която не е преподавана от Будата.

Аз лично смятам твърдението ти за много рисковано по две причини: 1) приемаш, че всички в Йогачара са си измислили нещо, без обаче да приведеш доказателство защо смяташ така и без да обясниш механизма на прераждането, в което впрочем и без друго не вярваш; 2) приемаш, че ти е абсолютно ясно, че става дума за концепция, т.е. че никой не е открил действително татхагатагарбха. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 21 часа, Śūnyatā написа:

Цялата тази конструкция е вторична спрямо практиката. Ако не започнем да осъзнаваме по какъв начин се записват тези впечатления и пристрастия в нас, ние непрестанно и механически ще продължаваме да произвеждаме нови впечатления и пристрастия, нови действия, нова карма, неспособни да прекратим производството им. В будизма основно срество за осъзнаване и прекратяване на порочния кръг са медитациите.

Според мен "теорията" и "практиката" са еднакво необходими и трябва да бъдат неразривно свързани. Без теорията няма как да преценим дали да правим дадена практика или не, а без практиката не можем да преценим дали в теорията ни няма пробойна. Медитацията, разбира се, е важна, но не е панацея и много зависи каква точно медитация се практикува, че има всякакви видове. Някои даже визуализират как "енергията" им циркулира от точка до точка, без да могат да обяснят каква е връзката на това с будизма и как ще преодолеем илюзиите с фантазии. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 44 минути, Текила сънрайз написа:

Дори те самите да не извършват простъпки, подобни изказвания изобщо не говорят добре и хвърлят съмнение дали изобщо разбират нещо от Дхарма или не.

Това пак е крайно изказване. Нали знаеш в Махаяна как се гледа на Самсара - като на горяща къща. Съществата се забавляват, играят си разни игрички в къщата и изобщо не забелязват (поради неведението си), че къщата гори. Малцината които виждат горящата къща и от състрадание искат да помогнат на съществата в нея да излязат, трябва да ги залъжат с нещо, понеже няма време или никой няма да им повярва (avijja) ако кажат истината, такава каквато е. Наградите ги чакат в голяма колесница пред горящата къща - това е Махаяна.

Разбира се това е само метафора. Положението е още по-сложно, защото нито има къде да излезеш, понеже пожарът е обхванал цялата Самсара, нито може да се угаси. В моята професия казваме: "няма незагасен пожар", но се оказва че има и той гори вече 15 милиарда години.

Има ли изход от тази ситуация? Къде ще бягаме ако всичко гори? Можем ли да открием място или точка на абсолютна прохлада в сърцето на пожара?

преди 44 минути, Текила сънрайз написа:

Аз лично смятам твърдението ти за много рисковано по две причини: 1) приемаш, че всички в Йогачара са си измислили нещо, без обаче да приведеш доказателство защо смяташ така и без да обясниш механизма на прераждането, в което впрочем и без друго не вярваш; 2) приемаш, че ти е абсолютно ясно, че става дума за концепция, т.е. че никой не е открил действително татхагатагарбха. 

Съгласен съм. Рисковано е и не съм запознат в дълбочина, но никъде не приемам нещо за абсолютно ясно (това са твои приказки). Но това че не разбирам нещо, не е достатъчно основание за да вярвам на приказките на другите, които очевидно също нито разбират механизма, нито могат да докажат това в което вярват. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, Śūnyatā написа:

но се оказва че има и той гори вече 15 милиарда години

И това е метафора


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 минути, Текила сънрайз написа:

Според мен "теорията" и "практиката" са еднакво необходими и трябва да бъдат неразривно свързани. Без теорията няма как да преценим дали да правим дадена практика или не, а без практиката не можем да преценим дали в теорията ни няма пробойна. Медитацията, разбира се, е важна, но не е панацея и много зависи каква точно медитация се практикува, че има всякакви видове. Някои даже визуализират как "енергията" им циркулира от точка до точка, без да могат да обяснят каква е връзката на това с будизма и как ще преодолеем илюзиите с фантазии. 

Ти как прецени коя медитация е полезна за теб от толкова видове? 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 23 часа, dagpo19 написа:

Не си даваш сметка дори колко дълбоко си затънал в тресавището на дуалното, квазитеистично мислене, когато абсолютизираш понятия като „морал”, „предписания”, „дяволи”, „карма” и подобни, които се основават на разграничението между добро и зло. Дори понятие като Татагатагарба, което по дефиниция и по замисъла на въвеждането му, би трябвало да е отвъд концептите, при теб придобива някакви субстанционални черти и добродетелни характеристики в противоположност на самсаричното съзнание.

Ако те разбирам правилно отричаш Шурангама сутра и смяташ, че няма проблем "реализиран" учител да се напива или да прелюбодейства? Или напротив в правото си съм да се усъмня, че подобен човек е "реализиран" и съответно, ако и други учители го подкрепят, да се усъмня в цялата ви система? 

"придобива някакви субстанционални черти и добродетелни характеристики в противоположност на самсаричното съзнание" - това не знам откъде го измисли, би било мило да ми цитираш поста ми, който те е навел на тези мисли, за да мога се извиня и да го коригирам.

преди 11 минути, Śūnyatā написа:

Това пак е крайно изказване. Нали знаеш в Махаяна как се гледа на Самсара - като на горяща къща. Съществата се забавляват, играят си разни игрички в къщата и изобщо не забелязват (поради неведението си), че къщата гори. Малцината които виждат горящата къща и от състрадание искат да помогнат на съществата в нея да излязат, трябва да ги залъжат с нещо, понеже няма време или никой няма да им повярва (avijja) ако кажат истината, такава каквато е. Наградите ги чакат в голяма колесница пред горящата къща - това е Махаяна.

Разбира се това е само метафора. Положението е още по-сложно, защото нито има къде да излезеш, понеже пожарът е обхванал цялата Самсара, нито може да се угаси. В моята професия казваме: "няма незагасен пожар", но се оказва че има и той гори вече 15 милиарда години.

Има ли изход от тази ситуация? Къде ще бягаме ако всичко гори? Можем ли да открием място или точка на абсолютна прохлада в сърцето на пожара?

Не разбирам какво искаш да кажеш в случая - това във връзка, че няма нужда да се спазват моралните предписания или какво? 

преди 12 минути, Śūnyatā написа:

Съгласен съм. Рисковано е и не съм запознат в дълбочина, но никъде не приемам нещо за абсолютно ясно (това са твои приказки). Но това че не разбирам нещо, не е достатъчно основание за да вярвам на приказките на другите, които очевидно също нито разбират механизма, нито могат да докажат това в което вярват. 

Ти си решаваш на какво да вярваш, но това мисля, че е ясно.

преди 10 минути, Śūnyatā написа:

Ти как прецени коя медитация е полезна за теб от толкова видове? 

Просто искаш обяснение защо това или онова ще помогне и го обмисляш, за да видиш дали те устройва - понякога въпросите могат да се появят и в последствие, като е добре да не губим целта си от поглед. Тоест въпросът е за какво точно ще помогне тази медитация и защо би помогнала, като не става дума и да затъваме в безкрайни обсъждания.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 29 минути, Текила сънрайз написа:

Не разбирам какво искаш да кажеш в случая - това във връзка, че няма нужда да се спазват моралните предписания или какво? 

Не разбираш защото си вкопчен в гледна точка, която силно желаеш да докажеш като правилна. Прочети това което съм цитирал и което си писал ти. Други будистки учители спазват моралните предписания, но някои техни изказвания не се синхронизират с теорията ти и от това вадиш извода че те не разбират Дхарма. Това какво показва, сигурност, убеденост, привързаност към определен възглед, медитираме, вярваме в нещо понеже то ни устройва, а това което не ни устройва го отхвърляме и не вярваме в него. А дали го разбираме или не се явява вторично на...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 14 часа, Реджеп Иведик написа:

Обяснява много добре много неща.

това са просто обяснения. Сега - едни, утре - други. За едни хора - едни, за други хора - други. Това е откъм Обясняващите.

А откъм Обяснените ситуацията е същата - едни и същи "обяснения" за едни за достатъчни за да си "вярват". А за други - каквито и да обяснения - не вършат работа да ги изкарат от "търсенето на полза' и възприетото предварително за "истина".

Обясненията никога не са "НЕЩАТА". Това е прост извод, но е твърде неудобен за всички религиозни личности, защото ги лишава от възможността да приемат крайните си положения, които са им токова нужни.

Същото е и със писанията приемани от религиозните тук - за свещени, само защото 'обяснявали' нещо си. Но отгоре на всичко - приемат обясненията на някого, като "онова, което се обяснява". А това е напълно невъзможно.

Това е съвсем характерно за определени "по-ранни" етапи в развитието на менталността и е свързано с (условно) опростени варианти на моделиране на явленията и процесите, в битието. И заради това - тясно свързано с религиозността.

При религиозността вътрешни фантазни процеси задействат дялове, които пък са отговорни за изживяването. Така се създава проста заблуда че фантазното е реално, само защото се изживява, се регистрира като "идващо от външни сигнали".

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, _ramus_ написа:

Обясненията никога не са "НЕЩАТА". Това е прост извод, но е твърде неудобен за всички религиозни личности, защото ги лишава от възможността да приемат крайните си положения, които са им токова нужни.

Първото изречение е вярно на ниво квантова механика, но на всекидневно ниво е погрешно. Ако не мислехме, мечтаехме и фантазирахме нищо крайно и отвъд възможностите ни, човекът нито щеше да разшири съзнанието си, нито щеше да направи откритията които ползваме в момента.

Да не би нерелигиозните личности да не приемат крайни положения когато са им нужни?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Най-важното е да не се възприемаме като нещо окончателно и завършено.

Иначе всичко, което ни е дадено във физически и психичен план може да се използва. Въпросът е как и в каква посока ще го направим.

Стереотипи, фантазии, допускания... но пък и не трябва да се стига до зависимост от тези неща. Т.е. всичко е полезно, когато се използва разумно.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Shiniasu написа:

Най-важното е да не се възприемаме като нещо окончателно и завършено.

Това е точно така. Ние сме процес който е започнал много отдавна и ще продължи с нашите деца. Това трябва да се осъзнава и да не действаме или бездействаме водени от егоистични подбуди.

«Если ты вглядишься в ладонь своей руки, то увидишь своих родителей и все поколения своих предков. В этот момент все они живы. Каждый присутствует в твоем теле. Ты — продолжение всех этих людей»

Тич Нат Хан, Сущность учений Будды

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 2.07.2019 г. в 16:50, Текила сънрайз написа:

... няма проблем "реализиран" учител да се напива или да прелюбодейства?

A ти можеш ли да обясниш какъв е проблема?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, sound написа:

A ти можеш ли да обясниш какъв е проблема?

Колегата не би могъл да обясни друго, освен това, че това противоречи на написаното в една сутра и това, че не може да си го представи. Това са двата му аргумента.

Но първо, то има стотици сутри, в които Будата е казвал най-различни неща, които привидно си противоречат. Напр., то колегата не признава Праджняпарамита-сутрите, както и развитата от Нагарджуна въз основа на тези сутри философска традиция Мадямака.

Второ, то колегата и обратната страна на Луната не би могъл да си представи. Нито някой от нас, предполагам. Т.е. всичко, което бихме могли да си представим е нещо, което прилича на видимата страна на Луната. Но всички будистки школи акцентират върху това, че просветленото състояние на един Буда, неговите качества и активност, както и тези на бодхисатвите, са отвъд способността ни за разбиране. Когато колегата мисли за Буда, то той си го представя като една по-добра, ъпгрейдната версия на самия себе си, т.е. своята "светла" страна. Това е инфантилно разбиране за Буда и дхарма, но пък е често срещано.

Няма смисъл да обяснявам повече, т.е. който може ще разбере. Добър въпрос, т.е. вече бях изубил надежда, че някой ще се сети да го зададе.

Но ето един казус. Предполагам, че пишещите тук правят разлика между обетите за индивидуално освобождение (пратимокша-обетите), от които главните са пет (да не се отнема живот, да не се краде или взема нещо, което не ни е дадено, да не лъжем, да не извършваме сексуално насилие и да не ползваме опияняващи субстанции) и бодисатва-обета да защитаваме и да сме загрижени за всички чувстващи същества. Класическият казус е, когато вървите през гората и покрай вас претича елен подгонен от ловци. И след това, ловците ви попитат накъде тръгна елена. Как ще отговорите, т.е. ще кажете истината и така ще нарушите обета на бодисатва или ще излъжете и така ще нарушите пратимокша обета?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, sound написа:

A ти можеш ли да обясниш какъв е проблема?

Когато е написано "реализиран" проблем няма. 

преди 30 минути, dagpo19 написа:

Напр., то колегата не признава Праджняпарамита-сутрите, както и развитата от Нагарджуна въз основа на тези сутри философска традиция Мадямака.

И трите колесници си автентични, защото имат един вкус - аната - не-аз.

Но дали е нормално един учител учещ какво е аната, да има нужда да пие без мярка и да нарушава законите на страната в която пребивава чрез акт на прелюбодействие?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 30 минути, Śūnyatā написа:

 

Но дали е нормално един учител учещ какво е аната, да има нужда да пие без мярка и да нарушава законите на страната в която пребивава чрез акт на прелюбодействие?

Прочети историите на 84-та махасидхи. На Вирупа напр., когото изгонват от Наланда за нарушаване на Виная. Кои сме ние, че да съдим, когато учители като Дилго Кйенце Ринпоче и Далай Лама, които са примери за спазване на трите свода от обети, са посочвали, че Трунгпа Ринпоче е направил толкова за будизма на запад, колкото никой друг? Но те го казват за него конкретно, а не за мнозина други, които наистина се замесиха в скандали и му подражаваха, без да имат неговата реализация. Дълга и комплицирана тема. Просто, започни да попрочиташ неща от Трунгпа Ринпоче и ще разбереш какво казвам. Не какво казват други за него в нета, а неговите думи. Един цял океан от яснота и мъдрост ще се открие пред теб. Не ми вярвай - пробвай и сам реши.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, sound написа:

A ти можеш ли да обясниш какъв е проблема?

Лошият пример. Също липсата на необходимост от подобни действия. Дори да приемем, че някой с непривързаността си към алкохола примерно, няма да породи негативни последствия за себе си, може да спомогне такива да бъдат породени от имащите го за пример ученици. А ако подобно действие не е извършено с добро намерение и с мисъл, че ще донесе реална полза, то е безсмислено. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 15 минути, dagpo19 написа:

Просто, започни да попрочиташ неща от Трунгпа Ринпоче и ще разбереш какво казвам.

Чел съм го внимателно в две негови книги. Въпросът ми беше: Имаше ли нужда да ги прави тези неща? Как щеше да е по-добре за Дхарма, да се въздържи или не?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, dagpo19 написа:

Но ето един казус. Предполагам, че пишещите тук правят разлика между обетите ....

Aз разлика не правя и не заради друго, а защото не вярвам в смисъла на тези обети, когато човек ги приема по своя инициатива - да се опитваш да спазваш обети на дадена духовна дисциплина само, защото си прочел в някоя книга, че някои така правели за мен е лекомислено. Изобщо в това отношение се придържам към съвета на Марк Твен, че не е добра идея да се лекуваме по книга, защото в нея може да има печатна грешка.

Но мога да разкажа няколко случки донякъде имащи връзка с този казус. Когато ми попадна за първи път, аз въобще нямах колебания как бих реагирал, но горе- долу тогава си и дадох сметка, защо от мен бодхисатва и да искам няма как да стане. Моята професия е пряко свързана с природата - аз работя със и във природата. И така ми се е стекъл живота, че все сред природа съм бил, макар да ме е страх да ходя в гората, заради мечките. И например преди няколко години имаше следната бърза и кратка ситуация. Както си работя, каквото си работя, изведнъж в близост до мен буквално профучава едно прасе - ловния сезон открит и тук- таме се чуват пушки. И те ти казуса почти мотамо само с тази разлика, че ловците не се появиха - и за техен късмет. Значи аз се бъхтя в загубеното село, в загубената държава да правя нещо, нещо красиво и полезно, за всичко и всеки, при тотална неблагодарност от всички страни, в жегата, пот се лее от мен - ония пияндурници селските, къде ако не удари две ракии не може си върже обувките, че му треперят ръцете, хванали пушките тръгнали животни да трепят, а инак за работа да ги потърсиш не можеш ги намери, дори оня свят. Дали щях да им кажа накъде избяга прасето ли - не само, че нямаше да им кажа това, ами най- вероятно щяха да си тръгнат от двора с пушки в задниците им. Не само, че не става чеп за зеле от тях, не само че не би трябвало въобще да имат право да ловуват, ами и беля щяха да ми направят с това прасе.

Какъв обет да давам при такава побъркана среда .....

А преди много години, още дете. Играем си пак в това село дечурлига - една малка градинка такава насред центъра, пейки, катерушки, фонтанче и прочие. Посред бял, както дивеем диванетата, изведнъж през площада мина вълк. Вълк, ама баш - то вярно, че на страха очите големи и, че паметта лъже, но този вълк бе голям, като големите немски овчарки, наистина голям. Лапетиите замръзнахме веднагически - вълка мина на десетина метра покрай нас, даже и не дишахме. Пак беше ловния сезон и бе ранен в левия заден крак - кървеше. Бога ми тука трябва един Шолохов, за да опише този вълк - умореното спокойствие, изплезения език, дори не ни погледна, макар и ранен стъпваше много уверено, вървеше непоколебимо сякаш към точно определена цел, без никакво разсейване на вниманието. Излъчваше такова величие. Обикнах този вълк - любовта е само от пръв поглед. Проследихме го как отмина и естествено всички се затичахме към домовете си - като по военна команда. Влизам аз у дома и - тате, тате, вълк, такова, на центъра, ранен и т.н. - и баща ми, като ме попита накъде замина, аз се сепнах. След две секундно премисляне, директно му отсякох -- няма да ти кажа.

Тук се сещам и за гостуването на Шкумбата при Слави - не знам дали сте го гледали, но Шкумбата разказа една случка, за някаква сбирка къде пътувал посред нощите, май точно на ловци и не щеш ли по пътя срещнал няколко вълка. Спрял колата, те преминали спокойно, той продължил, разказал какво и що на неговите хора, а те като го попитали, накъде са отишли, той им отвърнал: "няма да ви кажа, аз съм от глутницата".

И една трета последна историйка. Аз обети не съм давал, но освен може би един. От дете до ден днешен не съм слагал в устата си агнешко и никога няма да посегна към агнешко. Странното е там, че не помня какво се бе случило с мен - нещо бях пострадал, някаква беля. И някакво си там народно поверие, за курбан ли за какво, агне. Хубаво де, ама аз дете и какво ли разбирам от филмите на възрастните. Та както съм си у дома, отнякъде се появява стареца и кара едно агне. Агне, ама агне душата да ти стопи. Ех боже аз като го видях - какво е това агне, за теб е. Ейййй голям кеф ти казвам, агънце бяло, като памук - то докато бе стресирано от хора, пътища и новото място, на петата минута почна да си играе с мене, игра, ама беснеем. Ей няма да го забравя това значи - аз го блъскам, то ме гони, аз го качвам, то скача, бе игра, радост, живеене. И по някое време гледам у дома влиза един човек от село, дето го знам, че е касапин. Кръвта ми се смръзна - а аз бях много непослушен още, като дете, много невъздържан - та още от врата "какво правиш тука". Баща ми, като ми рече, че щели да колят агнето за мен, подивях, откачих, буквално - озверях направо. В яда си почнах да ги обиждам, казах им, че са глупаци - всичките - че не искам да колят агнето, какво е това агне, дето било за мен, пък ще го колите, щом е за мен не искам да го колите. Ама де тоз късмет някой да чува какво казвам - въобще. Заклаха агнето, аз ревах, ама ревах колкото мога ревах, все едно мен колиха - не сложих и хапка в устата си от него, и тогава се зарекох, че никога повече през живота си няма да ям агнешко. Е те така съм до ден днешен. Това е моя скромен обет - ако може въобще да се нарече така. Не се опитвам да му придавам някаква духовна стойност - на практика е съвсем обичайна, незначителна ситуация. Но в нея се съдържа много смисъл за мен - слепотата на околните винаги ме е учудвала, но понякога ми идва в много. Това да ми подариш такова красиво животно и час по късно да го заколиш - за мое здраве .... значи аз ставам виновен за смъртта на това животно и то без право на моето мнение, на моя избирателен вот, не само от будизъм, ами и от демокрация са рядкост хората, които разбират.

А прочее смятам, че най- голямата глупост, която съм правил в живота си, това бе преди две години - когато си убих кучето. Пък не е да съм правил според много други аршини глупости в пъти в по- големи, но по моя това бе най- ужасната постъпка от моя страна - и хем одъртях, уж вече не съм толкова чувствителен, пък що сълзи пролях, докато го заровя. Като ме видяха после роднините рекоха, че съм бял, като платно. Много дерт ми беше, но кучето остаря много, ослепя, само се мъчеше, виеше постоянно, зимата дойде, то едвам се хранеше, нямах възможност да го лекувам, а от опит знам как умира куче - още половин година го чакаха такива мъки и просто не можех да стоя безучастно, не знам дали уморените коне ги убиват, но аз реших да си понеса каквото има за носене, потърсих ветеринар, като нямам пари да го лекувам, поне да платя да го умъртвят. То почти издъхна само от упойката. Куче повече няма да взема, но това вече съвсем не е обет, въпрос на пари е просто, като има човек куче не е само да го храни, хубаво е да се грижи за здравето на животното, пък то струва, както човек да лекуваш.

Та така - от дхарма едвали някога ще почна да разбирам и обети да тръгна да давам, но така и не успявам да извъртя поглед от реакциите на съзнанието ми, а то, то сякаш не е само и просто мое. (въпреки упоритата ми съпротива)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 часа, Śūnyatā написа:

Чел съм го внимателно в две негови книги. Въпросът ми беше: Имаше ли нужда да ги прави тези неща? Как щеше да е по-добре за Дхарма, да се въздържи или не?

Дилго Кйенце Ринпоче отговаря на твоя въпрос в това интервю. В случая моето мнение е без значение: http://savetibet.ru/2011/04/24/dilgo_khyentse.html

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, sound написа:

от дхарма едвали някога ще почна да разбирам

За да разбереш дхарма трябва да си откровен със себе си в осмислянето на ежедневния опит. Трогателни или емоционални събития нито са необходими, нито не са необходими, не се знае от коя трънка ще изскочи заек. Накрая чак мишката като дръпнала извадили ряпата.

Остави коаните живота да ти ги задава. Всяко едно преживяване е коан. Дори и най сивото и скучното, дори и най емоционалното.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, dagpo19 написа:

Дилго Кйенце Ринпоче отговаря на твоя въпрос в това интервю. В случая моето мнение е без значение: http://savetibet.ru/2011/04/24/dilgo_khyentse.html

За мен това не е отговор. Както и да е, за себе си вече съм затворил този казус чрез Калама Сутта AN 3.65. На едни учители имам доверие и ги чета, други не. Не омаловажавам постиженията на никой и не изпитвам отрицателни емоции към никой. Практикувам това което ми е ясно и така.

Критерият за отхвърляне

4. „Правилно е за вас, Калама, да се съмнявате, да сте несигурни; във вас е възникнала неувереност относно това, което е съмнително. Калама, не действайте според това, което е прието, защото е чуто многократно; нито според традиция; нито според слух; нито според свещени писания; нито според догадки; нито според аксиома; нито според привлекателни аргументи; нито според пристрастие към премисляна идея; нито според привидните способности на някой друг; нито според съображението: „Монахът е нашият учител“. Калама, когато вие самите знаете: „Тези неща са лоши; тези неща заслужават порицание; тези неща се критикуват от мъдрите; приети и спазвани, тези неща водят до вреда и зло“, откажете се от тях.“

Критерият за приемане

10. „Калама, не действайте според това, което е прието, защото е чуто многократно; нито според традиция; нито според слух; нито според свещени писания; нито според догадки; нито според аксиома; нито според привлекателни аргументи; нито според пристрастие към премисляна идея; нито според привидните способности на някой друг; нито според съображението: „Монахът е нашият учител“. Калама, когато вие самите знаете: „Тези неща са добри; тези неща не заслужават порицание; тези неща се възхваляват от мъдрите; приети и спазвани, тези неща водят до полза и щастие“, приемете ги и пребивавайте в тях.“

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, Реджеп Иведик написа:

Всяко едно преживяване е коан.

Нима само "преживяването"? Нима битието е просто низ от преживявания и... друго няма?

Всичко това е просто отношение на човека спрямо битието му. На практика ние хората си нямаме друг инструмент за самоактуализация, освен случващото се с всеки един. Именно в случващото се е посоката на тънкия момент в будността и фокуса на вниманието ... пък и развиане на все повече тънък усет... интерес... и т.н.

В тази връзка и аз закарах кучето си на евтаназия, когато дойде времето. Това е сложен и труден момент, в който емоционалната и чувствена привързаност трябва да мине на втори план и когато взех решението поех цялата отговорност и просто извърших нужното. Бяхме двама, съпругата ми в сублимния момент не издържа на емоционалния натиск и избяга от стаята на лекаря... За тия неща не можеш да си подготвен ... Заради това случки като тази просто са показателни кой съм, какво съм, докъде съм. Те са израз на една моментна дисекция "кой съм всъщност аз", а не "онзи, за който се фантазирам". Тия отрезвителни моменти в живота са най-добрия лакмус за самопознанието на един индивид.

И за да н се остане с евентуалното погрешно впечатление от четящите ще допълня кратко следното - за мен тия проверки са същински показателните. В тях имам и множество провали - но смисъла на отрезвяването е именно да се мине през това. И готовността да се приеме...

Повечето емоционално-приоритетни личности, които често наричам "деца" (съвсем ясно е защо)  не могат да отделят чувствените си състояния и вътрешни движения от "дугото"... В този смисъл - освен изживяванията и преживяванията... има и "друго". За едни - има. За други - не.

Това е - свят голям, хората - всякакви. Но маниите карат толкова хора тук сред пишещите на форума, да се фантазират на такива, каквито не са. И в този си несъзнателен устрем правят тежки и сложни следи от самозаблуди. Това не е нищо особено, защото е етапен въпрос, но когато в тема за територията на човешко познание, касаеща изходи от самозаблудите, то именно тия хора са се научили да играят своята театрална игра. Именно това е капана - с целта да се маскират по-добре на онова, което ги тегли отвътре, те още повече увеличават нивото на самозаблудата само и само да запазят фалшиво-изградените си лица - както пред себе си, така и като маски сред други като тях.

Всяко писане на такива хора е доза за поддържането на фалшивия "аз" в себе си. Но от друга страна - този фалшив АЗ ги спасява от демоните им. И битката е сякаш "на живот и смърт". Всъщност, в някакъв смисъл - е точно това. Това е пример за сложен избор... Защото играта на това кой си е основния избор на битието на всеки един.

Не е нужен будизъм на всяка цена и това не е единствената система от пътища за самоосъзнаване и вътрешна работа. На обърканите в себе си хора им са нужни непрекъснато предписания какво да правят, как да мислят, кое е правилно ... за да го следват и да спадне нивото на тревожност до поносими нива.. Намират ги в писаното слово и го обявяват за "свещено". В някакъв смисъл - да, то е спасително за тях. Но това е пътят на самозаблудата и е капана на "краткия път", защото е инстинктивно обусловен.

Инстинктивно - защото психичните защити са механизми за запазване и поддържане на психобаланс. В тях няма "разум" и те са призвани да сработват без оглед на "дългосрочните последствия" с акцент на краткосрочните резултати. Всяко сработване се стреми да подържа "предишното"... това просто е "началото на самозаблудата"... Сваля се натискът на "вътрешните конфликти и неотработени проблеми". Да - за страшно много хора това в битието им е единственият изход. Как да кажеш на наркозависимия, че вътрешните му "болки" не се решават просто с поредната доза... Защото тя отминава и е нужно още и още... Но за него, отвътре - пада поне за малко "болката" ... Точно това е и принципа на който вътрешните несъзнателни структури създават "личният театър"...

Като се зачете колко дълбоки сценарии за личните театри са съставили някои хора само и само да съхранят "онези първи краткосрочни "успокоителни дози" "  които са поставили "началото". А говорят точно за обратното - написаните слова на тия, които вече са приели и преминали през огромния и сложен избор - да се видят КОИ СА В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ, зад изградените етапни маски от самозаблуди...

Да, всичко това са етапни процеси, но именно защото са етапни личните театри се опитват да прескочат развитието и направо да имитират "зрелост"... 

Винаги личи когато даден субект не е преминал още през етапа през който ще реализира откриването на "кой съм аз" чрез разкриването и приемането "кой съм всъщност"... Винаги личи - а толкова да се борят срещу това... И ги разбирам чудесно... Но страхът прави така, че те да не се разбират... А най-големият проблем е да се прикриеш от избора като се изиграеш пред себе си "че си го направил"...

Това се прави именно в темите за будизма - защото будизма, за разлика от другите масови религии, в същността си не е религия, а е система за вътрешно развитие. Проблемът е в "последователите"..... Винаги е там...

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 28 минути, _ramus_ написа:

Но маниите карат толкова хора тук сред пишещите на форума, да се фантазират на такива, каквито не са.

Усещането за себе си няма постоянна форма или съдържание, за да могат категорично да се правят изводи "този е такъв", а "онзи не е такъв". Някои се заблуждават, че в себе си имат нещо вътрешно присъщо и започват да приписват собствените си непостоянни състояния на другите, придавайки им всякакви причудливи значения и форми. В тази връзка неспособността за въздържане от клевети, обиди и лъжи (3. Правилна реч от Благородния Осмичен Път) и друго вредоносно поведение е показателна за осъзнатостта на всеки изразяващ се.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...