Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


преди 6 часа, Śūnyatā написа:

Идеята ми беше, че това което пишеш за медитацията, като концентрация само върху едно нещо е Parikalpita-svabhava. За да кажеш че съществуват отделни обекти, в някаква степен трябва да ги отделиш от Paratantra-svabhava или реалността такава, каквато е. Въпреки че възприемаме отделни обекти, будистите знаят че те не са самостоятелно, независимо съществуващи обети, а са във взаимна връзка с всичко останало. До тук би трябвало да сме на една позиция. Тоест, по силата на конвенцията ние признаваме съществуването на самостоятелни обекти, "едно нещо", "друго нещо" и т.н. Ако отидем по-надълбоко можем да се опитаме да анализираме какво е "една болка", "едно его" и т.н. Без конвенцията ние няма как да изградим цивилизация, да правим опити да разберем реалността, да разберем причините за невежеството и страданието (тук разликата ни с животните). А ако седнем всички само да медитираме, най-вероятно масово щяхме да измрем от глад.

Какво искам да кажа, когато казвам че светът е концептуална конструкция? Какво е искал да каже Буда като е казвал, че всички явления са "подобни на отражението на луна във вода", отражения в огледало или сън? За тях не можем да кажем че не съществуват, защото могат да се видят. Защо светът който виждаме е проекция на ума? Ще продължа после, времето ми свърши.

Не съм сигурен, че идеята, че всичко е свързано е будистка. В тази връзка по-интересен въпрос е защо ги има нещата и защо ги възприемаме по този начин.

Говориш за конвенция, но тази конвенция също изглежда много дълбоко вкоренена - ние, хората, в общия случай виждаме и чуваме по много подобен начин, т.е. ако изправим един туземец пред една маса, той ще види горе-долу това, което вижда и един "цивилизован" човек. Разбира се, няма да има дума за маса и вероятно няма да знае за какво да я ползва, но ще може да например да я нарисува и така да докаже, че вижда нещо много подобно на видяното от друг човек. Ако вземем обаче една муха или дори едно куче, то видяното от тях вече ще е много различно от това, което ще види един човек. В будизма това се нарича колективна карма, което е условно, кармата винаги е индивидуална, но просто за определени неща съществата имат много сходна карма. Хората имат колективна карма, заради която възприемат нещата по много сходен начин, точно както и мухите, кучетата и т.н.

А как конвенцията води до разбиране на причините за невежеството и страданието? Какво точно имаш предвид под "конвенция" всъщност?

 

преди 48 минути, Śūnyatā написа:

В трактате "Карма-сиддхи-пракарана" ("Karmasiddhi prakarana"), то есть "Руководство по постижению кармы", он подвергает сомнению взгляды вайбхашиков и всех тех, кто считал, что дхармы могут существовать и дольше одного мгновения. Мгновенность существования дхарм объясняла последовательность моментов сознания как каузальную цепь, в которой каждый отдельный момент вызывается предшествующим. Признавая, что теория моментальности сталкивается с определёнными трудностями в объяснении некоторых типов непрерывности — таких, например, как переход от одной жизни к другой, а также возобновление потока сознания после того, как он прервался в глубоком сне или медитации и т.д., — Васубандху ближе к концу своего трактата вводит понятие алайя-виджняны (alaya-vijnana), то есть "сознание хранилища", постулируемое школой Йогачара. 

Това звучи добре.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 19 минути, Текила сънрайз написа:

Добре, ще го развия малко - всяко чувстващо същество има его и това е причината да се преражда. С други думи, не е привилегия на човека да си "измисли его" и да страда от него - всички същества страдат. В този смисъл да не се казва например "аз", "мое" и т.н. не променя кой знае какво - необходима е цялостна промяна чрез ежедневни действия. 

Значи ако няма его - няма кой да се прероди? Можеш ли да обясниш как егото се преражда? Има един коан върху който медитирам понякога, защото е даден за глупави хора, учи ги как да разпознават празнотата. Понеже не съм просветлен, не разпознавам празнотата, въпреки усилията които полагам, прецених че идеално пасвам на определението "глупав човек" и се захванах за работа.

"Погледни ума на детето преди неговото зачеване." - Хуан Бо

преди 4 минути, Текила сънрайз написа:

Това звучи добре.

Бях сигурен че ще ви хареса и на двамата.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 13 минути, Shiniasu написа:

Тук ще се отида по-далеч. Не знам доколко е удачно да направя тази аналогия. Представи си мигът като манвантара. От позицията на отделната дхарма, която не се изменя за този период, това е миг. От нашата позиция, този неизмеримо кратък период не може да бъде възприет като нещо отделно, защото съзнанието не може да го различи от следващите моменти. Ние възприемаме тези промени в дхармите като време. Сега нека да разгледаме буда природата, която е неизменна за цялата манвантара. От гледна точка на буда природата, която не се променя в рамките на една манвантара (виж маха-паринирвана сутра от другата тема), цялата тази продължителност е като един миг. За нея няма как да има понятие за време, след като е неизменна. Тя ще се промени, но едва в следващата манвантара. За буда природата след като не съществува време в рамките на манвантарата, няма как да има причина и следствие. Затова тя е извън закона за карма. Нищо в самсара не може да я засегне.

Всичко това звучи много добре, само не знам защо си се хванал за тази манвантара. Буда природата е вечна и няма как да е иначе, след като, както пишеш, е извън закона за карма - няма начало и няма край и е неизменна. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 30 минути, Shiniasu написа:

Така че това, което си написал е вярно, но то е същото като цитираното от мен.

Е, лошо няма. Проблемът с метафизиката е че тя отклонява от важните проблеми, които са предмет на практиката, Четирите Благородни Истини и т.н. Притчата с гората и шепата листа в ръката на Буда. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 12 минути, Śūnyatā написа:

Значи ако няма его - няма кой да се прероди? Можеш ли да обясниш как егото се преражда? Има един коан върху който медитирам понякога, защото е даден за глупави хора, учи ги как да разпознават празнотата. Понеже не съм просветлен, не разпознавам празнотата, въпреки усилията които полагам, прецених че идеално пасвам на определението "глупав човек" и се захванах за работа.

"Погледни ума на детето преди неговото зачеване." - Хуан Бо

Мога само да повторя това, което вече вероятно си чел. Егото непрекъснато се привързва към всичко и то е причината изобщо да функционираме, да имаме тяло, мисли и т.н. След смъртта се образува бардо и егото започва да търси къде да се прероди, т.е. ако кармата ни е достатъчно добра ще потърси човешка двойка, с която има кармична връзка, а ако кармата е по-лоша - съответно животинска. Преражданията в другите пътища ще ги прескоча - мога да ги опиша, ако те интересува. Идеята е, че егото е привързано към това, към което е привързано (изживявания, усещания)), и иска да го изживява отново и отново. За целта му трябва физическо тяло и т.н. Тъй като, както си декларирал, не се интересуваш от тези неща, спирам дотук.

Коанът е много хубав, браво!


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 11 минути, Текила сънрайз написа:

Всичко това звучи много добре, само не знам защо си се хванал за тази манвантара. Буда природата е вечна и няма как да е иначе, след като, както пишеш, е извън закона за карма - няма начало и няма край и е неизменна. 

А защо не? Допускането, че буда природата ще остане неизменна не само в рамките на тази, но и в следващите манвантари е етернализъм. Така както е и допускането, че една дхарма може да остане неизменна не само в рамките на един миг, но и в следващите.

преди 20 минути, Śūnyatā написа:

Е, лошо няма. Проблемът с метафизиката е че тя отклонява от важните проблеми, които са предмет на практиката, Четирите Благородни Истини и т.н. Притчата с гората и шепата листа в ръката на Буда. 

Без правилно мислене и правилна гледна точка няма как да достигнеш до просветление. Шепата листа показва, че не е необходимо да се задълбочаваш в подробности по отношение на знанието. Но без познаване и разбиране на основите на съществуването, включващи и самсара, и нирвана, няма как да излезеш от кръга от прераждания.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 59 минути, Текила сънрайз написа:

Преражданията в другите пътища ще ги прескоча - мога да ги опиша, ако те интересува....Тъй като, както си декларирал, не се интересуваш от тези неща, спирам дотук.

Концепцията за прераждането не ме дразни вече, както когато залитах към нихилистичната гледна точка, стремейки се да се противопоставя на твърдия етернализъм. Просто не намирам практическа полза от нея на този етап, изглежда ми метафизична, все едно да искам да искам да разбера ядрен реактор, без да мога да чета, смятам и т.н. Обръща се последователността, а от това полза няма. Не разбирам как Шинасу свързва метафизичните концепции с правилното мислене и правилната гледна точка. Може и да е прав, но аз да не схващам смисъла.  Затова Буда е дал сутра, която напълно разреши проблема ми. Има я и на български. 

When that noble disciple has a mind that’s free of enmity and ill will, uncorrupted and purified, they’ve won four consolations in the present life. ‘If it turns out there is another world, and good and bad deeds have a result, then—when the body breaks up, after death—I’ll be reborn in a good place, a heavenly realm.’ This is the first consolation they’ve won.

‘If it turns out there is no other world, and good and bad deeds don’t have a result, then in the present life I’ll keep myself free of enmity and ill will, untroubled and happy.’ This is the second consolation they’ve won.

‘If it turns out that bad things happen to people who do bad things, then since I have no bad intentions, and since I’m not doing anything bad, how can suffering touch me?’ This is the third consolation they’ve won.

‘If it turns out that bad things don’t happen to people who do bad things, then I still see myself pure on both sides.’ This is the fourth consolation they’ve won.

When that noble disciple has a mind that’s free of enmity and ill will, undefiled and purified, they’ve won these four consolations in the present life.”

“That’s so true, Blessed One! That’s so true, Holy One! When that noble disciple has a mind that’s free of enmity and ill will, undefiled and purified, they’ve won these four consolations in the present life... 

https://suttacentral.net/an3.65/en/sujato

https://compassionbg.wordpress.com/будизъм/калама-сутта/

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Shiniasu написа:

А защо не? Допускането, че буда природата ще остане неизменна не само в рамките на тази, но и в следващите манвантари е етернализъм. Така както е и допускането, че една дхарма може да остане неизменна не само в рамките на един миг, но и в следващите.

Това не е допускане, това е извод въз основа на казаното от теб: "няма как да има причина и следствие. Затова тя е извън закона за карма." Следователно няма и как да се промени след като не зависи от причина. Как се променят нещата, "появяват се" и "изчезват"? Всяко нещо се появява поради причина и когато са събрани необходимите условия. Щом причината се "изчерпи" и цялата работа приключва, което е причината да казваме, че феномените са непостоянни. От друга страна, ако нещо е извън този механизъм, какво ще го накара да се промени?

преди 1 час, Shiniasu написа:

Без правилно мислене и правилна гледна точка няма как да достигнеш до просветление.

С това, разбира се, съм напълно съгласен.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Концепцията за прераждането не ме дразни вече, както когато залитах към нихилистичната гледна точка, стремейки се да се противопоставя на твърдия етернализъм. Просто не намирам практическа полза от нея на този етап, изглежда ми метафизична, все едно да искам да искам да разбера ядрен реактор, без да мога да чета, смятам и т.н. Обръща се последователността, а от това полза няма. Не разбирам как Шинасу свързва метафизичните концепции с правилното мислене и правилната гледна точка. Може и да е прав, но аз да не схващам смисъла.  Затова Буда е дал сутра, която напълно разреши проблема ми. Има я и на български. 

Добре, това е добре. Важното е да се разбира разликата между "мен прераждането не ми допада, обърква ме и всъщност не знам дали има прераждане" и "прераждане няма!". Разбира се, липсата на прераждане поне според мен създава много сериозни проблеми и освен това директно противоречи на сутрите, но не виждам никаква причина човек да се насилва да вярва в нещо - нещата все пак трябва да се случват постепенно и без напрежение, за да не си навредим вместо да си помогнем.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Текила сънрайз написа:

Добре, това е добре. Важното е да се разбира разликата между "мен прераждането не ми допада, обърква ме и всъщност не знам дали има прераждане" и "прераждане няма!". Разбира се, липсата на прераждане поне според мен създава много сериозни проблеми и освен това директно противоречи на сутрите, но не виждам никаква причина човек да се насилва да вярва в нещо - нещата все пак трябва да се случват постепенно и без напрежение, за да не си навредим вместо да си помогнем.

"Насилва да вярва" е много добре казано. Изобщо притежаваш умения по логика, които помагат при извършването на анализи, на моменти сериозно ме затрудняваше, защото понякога се изказвам без да мисля много и бях подлаган на градивна критика, което ми бе от полза. Получаваш поздравите ми за труда който си положил, за да развиеш тези си качества.

В контекста на Калама сутра: "It is enough, Kalamas, for you to be doubting and uncertain. Doubt has come up in you about an uncertain matter". 

Ще рискувам да навляза в една такава uncertain matter и да си навлека критики от много страни. Според мен е погрешно да се твърди че "прераждане няма", но е погрешно да се твърди и че "прераждане има". Защо? Концепцията за прераждането, както и концепцията за алая виджняна разрешават някои логически противоречия, но създават други трудности. Ще се фокусирам само върху наблюденията си от практиката. Създава се илюзията че имаме много време, която от своя страна води до лъжливо успокоение, което дава опора на "аз-а"  да довърши процеса водещ до просветление в някой друг живот, без да се дава много зор и да се полагат необходимите усилия тук и сега. 

Наблюденията са ми от будистките центрове в България. Прераждането е тема номер 1 за почти всички, отгоре до долу. Посещаването на центъра и извършването на практики се има за голямо постижение, но на самите практикуващи им е пределно ясно че са далеч от просветление, въпреки това са сигурни, че в следващият си живот ще се преродят в близост до подобен будистки център, ще намерят будистки учител и процесът ще продължи, по старому... Други откровено мечтаят да се преородят в Швейцария или друга богата държава. Спирам да изброявам, защото няма смисъл. Този проблем го споделих и със Скепсис (който липсва на дискусии от подобен род с огромния си опит и практика) в другата тема и отговорът му не ме изненада. Той писа че същия проблем се наблюдавал и на запад, а самите учители когато преподавали концепцията за прераждането изобще не предполагали (понеже в будистките страни това явно не се случва толкова масово) че ефектът ще е обратен - тотално бетониране на егото. Точно тази дума използва Скепсис, това го помня - бетониране. Спирам до тук и повече няма да подхващам тази тема.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Śūnyatā написа:

 Според мен е погрешно да се твърди че "прераждане няма", но е погрешно да се твърди и че "прераждане има". Защо?

Дотук добре, ала нататък на мен не ми харесва. Погрешно е да се твърди нещо за прераждането от наша страна т.е. от хора без никаква опитност по въпроса. Към онези, които са ме питали относно прераждането (в будистки контекст) винаги съм им отговарял едно и също - нищо не знам по въпроса, не ме питайте, мога да намеря литература да прочета, но каквото и да прочета, пак нищо няма да знам. А към онези, до които аз съм се допитвал пак съм казвал едно и също - преди да ми говориш нещо за прераждането, кажи ми какво да направя за да видя с очите си, инак за мен просто няма смисъл да обсъждаме темата. Имало- нямало, все на сляпо оставам. Инак така съм чувал, че за да имаш собствени преживявания и опитност относно прераждането, първо психиката ти трябва да е подготвена да издържи на ... експеримента да го нарека.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, sound написа:

...преди да ми говориш нещо за прераждането, кажи ми какво да направя за да видя с очите си, инак за мен просто няма смисъл да обсъждаме темата...

Напълно съм съгласен с теб, "няма смисъл да се обсъжда" на този етап. Отговорът на този въпрос не води пряко до разрешаване проблема с  Дуккха, тук и сега. Ако се вземе страна на крайност, може дори да я акумулира. Затова, когато попитах тхеравада учителя с който кореспондирам, какво му е мнението за долният цитат от Бхикху Буддхадаса, той ми отговори: „В началото на моята будистка кариера аз също попаднах на няколко не-ортодоксални възгледа на почитаемия Буддхадаса." Последваха инструкции да чета и почитаемия Хенепола Гунаратана с два линка. От това стана ясно че "няма прераждане" е неортодоксален възглед. Щом Буда я е преподавал, значи тази концепция е полезна за група хора. 

преди 4 часа, Текила сънрайз написа:

Разбира се, липсата на прераждане поне според мен създава много сериозни проблеми и освен това директно противоречи на сутрите

Това е точно така. Ако Буда сега се появеше, каква ли сутра щеше да ни каже?

The Buddha refused to have any dealing with those things which don't lead to the extinction of Dukkha. Take the question of whether or not there. is rebirth. What is reborn? How is it reborn? What is its kammic inheritance ? These questions are not aimed at the extinction of Dukkha. That being so they are not Buddhist teaching and they are not connected with it. They do not lie in the sphere of Buddhism. Also, the one who asks about such matters has no choice but to indis­criminately believe the answer he's given, because the one who answers is not going to be able to produce any proofs, he's just going to speak according to his memory and feeling. The listener can't see for himself and so has to blindly believe "the other's words. Little by little the matter strays from Dhamma until it's something else altogether, unconnected with the extinction of Dukkha. 

Now, if one doesn't raise those sort of problems, one can ask instead, "Is there Dukkha?" and "How can Dukkha be extinguished ?". To these questions the Buddha agreed to answer and the listener can see the truth of every word of his answer without having to blindly believe them, see more and more clearly until he understands. And if one understands to the extent of being able to extinguish Dukkha, then that is the ultimate understanding. One knows that, even at this moment, there is no person living; one sees without doubt that there is no self or anything belonging to a self. There is just a feeling of "I" and "mine" arising due to the foolishness whereby one is deluded by the beguiling nature of sense - experience.  

                 Therefore, there being no one born here, there is no one who dies and is reborn. So, the whole Question of rebirth is utterly foolish and nothing to do with Buddhism at all. 

The Buddhist teachings aim to inform us that there is no self and nothing belonging to a self, there is only the false understanding of the ignorant mind. There is merely body and mind, which are nothing but natural processes. They function like a mechanism that can process and transform data. If they do so by the wrong method, it gives rise to foolishness and delusion, so that one feels that there is a self and things which belong to a self. H they do so by the correct method, those feelings do not arise; there is the primal truth-discerning awareness (satipanna), the fundamental true knowing and clear seeing that there is no self and nothing belonging to a self. 

This being so, it follows that in the sphere of the Buddhist teachings there is no question of rebirth or anything of that nature. Rather, there is the question "Is there Dukkha?" and "How can it be extinguished?". Knowing the root cause of Dukkha, one will be able to extinguish it, and that root cause of Dukkha is delusion, the wrong understanding that there is a self and things belonging to a self. 

The matter of "I" and "mine" is the single essential point of the Buddhist teachings. It is the one thing which must be completely purged. It follows that here lies the knowing, understanding, and practice of all the Buddhist Teachings without exception. So please pay full attention.

 In regards to the foundations or the root principles of Dhamma, there aren't a great deal. The Buddha said that there was a single handful. A sutta in the Samyutta Nikaya makes this clear. 

While walking through the forest. the Buddha picked up a handful of fallen leaves ,and asked the monks who were present, which was the greater amount - the leaves in his hand or all the leaves in the forest. They all said that the leaves in the forest were much more, so much so that it was beyond comparison. Even now, try to imagine the scene and see the truth of this, how much more they are. The Buddha then said that, similarly, those things which he had realized and which he knew were great amount, equal to all the leaves in the forest - but that which was necessary to know, those things which should be taught and practiced, were equal to the number of leaves in his hand. 

So from this it can be taken that, compared to all the myriad things that are to be found in the world, the root principles to be practiced to completely extinguish Dukkha amount to a single handful. We must appreciate that this "single handful" is not a huge amount, it's not something beyond our capabilities to reach and understand. This is the first important point that we must grasp if we want to lay the foundations for a correct understanding of the Buddhist teachings. 

                Here we reach the phrase, "the Buddhist Teachings". Please understand this phrase correctly. These days, that which is labelled as the, "Buddhist Teachings" is a very nebulous thing - ­that is to say it is extensive without much definition. In the Buddha's time, a different word was used, the word "dhamma", it referred specifically to the dhamma which extinguishes Dukkha. The dhamma of the Buddha was called Samana Gotama's dhamma. If it was the dhamma of another sect - say, that of Nigantha Nataputta - it would be called Nigantha Nataputta's dhamma. One who liked a particular dhamma would try to study it until he understood it and then, practice accordingly.  

                 It was called dhamma and that is what it was, real pure dhamma without trappings, without any of the numerous things which have come to be associated with it in later times. Now we call those appendages "Buddhist Teachings". Due to our carelessness the "Buddhist Teachings" have become so nebulous that they include within them many things foreign to them. 

The real Buddhist Teachings alone are already abundant - as many as all the leaves in the forest - but that which has to be studied and practised is merely a handful, and that's already plenty. But nowadays we go and include those things which are associated with the Teachings, such as the history of the religion and an expanded psychology. Take Abhidhamma - some parts of it have become psychology, some parts philosophy, it's continually expanding to fulfill tile requirement of those disciplines. And there are many more offshoots, so that the things which are associated with the teachings have become exceedingly numerous. They have all been swept in together under the one term, so that there have come to be a large number of "Buddhist Teachings". 

If we don't know how to take hold of the essential points, then it will seem like there's a great amount and we won't be able to choose between them. It will be like going into a shop selling a great variety of goods, 'and being completely at a loss what to take. So we will just follow our common sense-a bit of this, a bit of that, as we see fit. And mostly we will take those things which agree with defilement (kilesa) rather than let ourselves be guided by truth-discerning awareness. Spiritual life becomes a matter of rites and rituals, of making merit by rote or to insure against some fear or other. There is no contact with the real Buddhist Teachings.

Let us know how to separate the Buddhist Teachings from those things which have merely come to be associated with them and included under the same name. Even in the Teachings themselves, we must still know how to distinguish the root principles, the essential points, and it is of these things that I have resolved to talk. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 часа, Текила сънрайз написа:

Аз лично не виждам нищо лошо, ако човек вярва в Буда, спазва предписанията и изискванията

така, така... какво "лошо" да има? вярва си будиста в нещо си, наречено от вярата му Буда. Дали е Буда, дали не е, какво точно е Буда - той няма как да знае, но важното е че си вярва и това "няма как да е лошо".

Ми... не е лошо. Но щом не е лошо, не означава че е "добро". Нито че "не означаява".

Но будизма няма нищо общо с "Да си вярваме в Буда, щото това не е лошо". Да си вярваме в "Х" е... просто да си вярвате. Дали ще е Буда, Исус, филаншикиев, дядо Коледа или Ламята Спаска... така си карате с вярванията си...

Парадокса е, че се спрягат думички, които просто са заучени, но не се разбират. Именно - защото вярването е основния теглителен кон и той тегли цялата каруца. за него не е важно нищо друго, освен да се намерят изрази на базовите потребности и нагласи. Важно е да се намерят и привидят, да се проектират и нагласят. Дори - и да се имитират интелектуално. Интересно - дали е написано някъде в думите на Буда-та - ми вярвайте си в мен, щото това няма как да е "лошо". :)

И с вярването в Буда-та,... как и защо въобще е това псевдофилософско и размислително театро?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 минути, _ramus_ написа:

И с вярването в Буда-та,... как и защо въобще е това псевдофилософско и размислително театро?

Щото човека, така да се каже одобрява някои будистки школи, докато други отрича напълно, заради което изпитва известни угризения. Като че ли наистина и друг път е участвал в темата, преди време имаше един участник с подобни позиции, само че не се сещам сега за ника.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 часа, sound написа:

подобни позиции

А, моля-моля - това са "възгледи". При това не какви да са - Будистки. Иначе - кво лошо да си вярваш в БУДА...

Те тва е - деца. Но като четеш какви думички от книжки и нета са научили да повтарят... уеуееее!

деца - ако само имахте куража и някакво фантастично виртуално прозрение - какво точно е посланието дето е оставил поредния БУДА - щяхте да избягате с писъци. :) Ма не - няколко-стотин умници са оставили будизма в цяла народна култура, по съвсем социални причини. И нагласили сума ти напълно небудистки алабализми - но за народни и социални цели. ( и други, разбира се). Щото - сред социума няма никакъв шанс да просъществува нещо, което носи послание и следа от съвсем друг на неговия свят. Толкова друг... че чак "от друга вселена".

И всичко това - децата от тая вселена да си го направят да го дъвчат, да си играят на говорене и повторения, запомняне и стъкмистики. Съвсем като на игра - да си харесват, нещо да им допада, да предпочитат друго. Да доказват или отричат нещо си... Да четат думичките от "другата вселена" като приказки за лека нощ... и после да се сънуват в тия приказки... И да емоционират и изживяват по детски - според възрастта си.

Ми деца - такива са, това са нуждите им. Просто искат да живеят добре, да бягат от негатива, да им харесва, да им е приятно, да им е по-лесно, да е на тяхното, да се вживяват , да "ОБРАЗ-уват"...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 часа, sound написа:

...преди време имаше един участник с подобни позиции, само че не се сещам сега за ника.

Има и участник който е изповядвал подобни крайни позиции, но запазил същият никнейм. И пише в момента :)

преди 9 часа, _ramus_ написа:

...той няма как да знае, но важното е че си вярва и това "няма как да е лошо".

Да, това го правим всички, създава се порочен кръг, който изолира имунната система на здравия разум. После, когато резултатът не съвпадне с очакванията ни следват страдания и въпроси от рода на: "Ама как стана така?", "Защо се случи точно на мен?" и т.н. Това не го пиша във връзка с колегата, в който има стремеж да следва Дхарма, а като общо явление, да попаднеш под не-ортодоксалните методи на критика на ramus има и полза, за който може да я извлече.

преди 9 часа, _ramus_ написа:

...да се намерят изрази на базовите потребности и нагласи.

Това е лампата която трябва да светне на всеки който искрено изучава Дхарма, ако има поне минимално ниво на осъзнаване. При мен или леко примигва или изобщо не работи.

преди 1 час, _ramus_ написа:

...ако само имахте куража и някакво фантастично виртуално прозрение - какво точно е посланието дето е оставил поредния БУДА - щяхте да избягате с писъци...

Тук моля за виртуален коан или кратко учение, което да затвори кръга на смисъла, нищо че може да не го разберем веднага, а да са нужни много години.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Рамус написа нещо, обърна темата в любимата му посока и всички овчици тръгнаха след него.

Това горното го приемете като дзен коан.

С мислите е същото - появяват се, залепваме се след тях и ги следваме незнайно накъде. Ама те и самите мисли не знаят накъде ни водят.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 14 минути, Shiniasu написа:

Рамус написа нещо, обърна темата в любимата му посока и всички овчици тръгнаха след него.

Това горното го приемете като дзен коан.

С мислите е същото - появяват се, залепваме се след тях и ги следваме незнайно накъде. Ама те и самите мисли не знаят накъде ни водят.

Бих приел долното за коан. Понеже "любимата му посока" не е негова и се променя според ситуацията. А и "ramus" не е оня "ramus". 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добре. Още нещо.

Аз бих обобщил всичките му приказки с две думи: лунна светлина.

Всъщност обръщението "деца" е точно. Защото аз съм изгрева, а не залеза. И още по-малко мъртвата луна.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 12 часа, Śūnyatā написа:

The real Buddhist Teachings alone are already abundant - as many as all the leaves in the forest - but that which has to be studied and practised is merely a handful, and that's already plenty. But nowadays we go and include those things which are associated with the Teachings, such as the history of the religion and an expanded psychology. Take Abhidhamma - some parts of it have become psychology, some parts philosophy, it's continually expanding to fulfill tile requirement of those disciplines. And there are many more offshoots, so that the things which are associated with the teachings have become exceedingly numerous. They have all been swept in together under the one term, so that there have come to be a large number of "Buddhist Teachings". 

If we don't know how to take hold of the essential points, then it will seem like there's a great amount and we won't be able to choose between them.

Да, някои източници са претрупани с ненужна информация. И точно тук е важното да можем да отсеем същественото за постигане на просветлението от несъщественото. Ще посоча необходимостта и от още едно разграничаване. Трябва според мен да можем да разграничим това, което е важно и възможно да практикуваме и разберем към момента, от това, което също е важно за просветлението, но ние още не сме готови да практикуваме и разберем. 

Такава преценка може да изглежда лесна за някой, но не е. По отношение на това, което не разбираме в сутрите и двете крайности са погрешни. Да се опитваме да разберем напълно и на всяка цена нещо, което не разбираме - това просто ще ни задържи по пътя. Да не се опитаме изобщо поне малко да вникнем в смисъла на написаното - дори и да получим бегла представа, това разбиране с времето ще нарастне.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Shiniasu написа:

мислите е същото

рамус, написа нещо... Но е просто "нещо си". :) И е без всякакво значение... 

С тия шаблони, дето шляпаш за всяко нещо, заради това си един от бърборковците в тия теми.  Обикновен бърборко - изфинен и внимателен, като става въпрос за твоята къщичка... Но иначе - овчиците, но "не съм от тях как Сийке..."

Ама ужасно си отсял от "претрупаната информация" :)  - сичко дето става за отсяване и останала е само "дълбоката същност"... Разбира се - главно с цитати, щото така е най-безопасно, най-лесно и прикрито за теб си.

МИСЛИте - кои точно мисли. Всички МИСЛИ ли са мисли, дали са С-МИСЛИ, от МИСЛЕНЕ ли са. Всички мисли ли са съзнателни. А несъзнателните МИСЛИ ли са. Кое точно е МИСЛЕНЕ... Щото в народната плява МИСЛЯ СИ означава едно голо нищо от бозицата на НЕМИСЛЕЩИЯ религиозник...

Не - всичко това е в един общ кюб щото става за бърборене с тоя или оня. Ако ще и да е за нещо си като будизъм - пак е за моабет, щото не може без това да върви изживяването кой колко знае, колко си е нагласил и каква умозрителна къщичка си е издокарал от "разбиране" и "правилни възгледи".

преди 50 минути, Shiniasu написа:

Аз бих обобщил всичките му приказки

Душица си ти... Обобщител!!! :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Фантомите не могат да мечтаят -

повтарят все един и същи сън.

Но с първите лъчи на изгрева

илюзиите се стопяват...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 18 часа, Текила сънрайз написа:

 След смъртта се образува бардо и егото започва да търси къде да се прероди, т.е. ако кармата ни е достатъчно добра ще потърси човешка двойка, с която има кармична връзка, а ако кармата е по-лоша - съответно животинска. Преражданията в другите пътища ще ги прескоча - мога да ги опиша, ако те интересува. Идеята е, че егото е привързано към това, към което е привързано (изживявания, усещания)), и иска да го изживява отново и отново. За целта му трябва физическо тяло и т.н.

Несъмнено по канон твърдението е вярно, но отговаря ли на действителността?

Възможно ли е егото, което е постоянно променяща се илюзорна функция на кармата - да ТЪРСИ, тоест има ли то потенцията да насочва буда природата къде да се прероди, в какво тяло или сфера на съществуване. Има ли такава власт егото?

Възможно е след физическата смърт то да се абсорбира и изчезне...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 15 часа, Śūnyatā написа:

Той писа че същия проблем се наблюдавал и на запад, а самите учители когато преподавали концепцията за прераждането изобще не предполагали (понеже в будистките страни това явно не се случва толкова масово) че ефектът ще е обратен - тотално бетониране на егото.

Нали учителят трябва да води ученика, а не обратното.
Ако ученикът (който не знае) диктува своите прищевки, какво ще се получи.

Много съм далече от будизма, занимавал съм се дълго време с друго.
Първите около 5 години учех повече физически упражнения, релаксация, концентрация.
Тогава не съм се интересувал от философия и даже почти не четях книги по тези въпроси.
След това си помислих, че знам и мога доста.

Разбрах, че всъщност нищо не съм бил в тази област, когато отидох и се позанимавах с една група.
Преди това заниманията ми се обогатиха с някои упражнения от бойните изкуства.
По времето, когато учех, с мои съквартиранти даже се упражнявахме с нунчако.
Сега нямам мотивация за такива работи, защото мисля, че е по-добре хората да не се убиват, а да се съживяват, ако мога така да кажа.

След като минаха около 10 години с учудване забелязах неочаквани ефекти от някои упражнения, и въобще...
Чак след това се заинтересувах каква е тази работа и започнах да си набавям книги.
Първо по китайска медицина - акупунктурните канали и т.н.

В следващите години в един момент научих за даоските системи и бях много впечатлен.
Във всеки случай предпочитам да направя първата стъпка на практика, вместо да се впускам в разсъждения за висшите сфери.
Не мисля, че е правилно да се започва с приказки и философия, това води до погрешно разбиране и откъсване от реалността.
 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 28 минути, Сидхартха написа:

но отговаря ли на действителността

ъъъ - чия точно... "действителност"? 

там е работата че тук се спрягат вярвания по отношение на текст. Никой автор не е обявявал текста си като каноничен, но някак си - излиза че е вече "канон. Не знам дали се сещате колко закостеняло и религиозно е разглеждането на нещо си - като КАНОН... :) И понятията и съжденията - всичко това са просто копаене в гробници на мумии. Все едно че никога никой не се е раждал - просто се цикли в повторения и репликации.

От кога будистки текстове, изразяващи съвсем други нива на битието и Живеещи, станаха "канон" - за други, дето въобще нямат нищо общо с такава 'реалност'?

Те и затова стават канон - няма друг начин, след като няма каквото и да е съответствие. Те затова стават вярвания - кой в какво, къде отивал, как и за какво "егото" правило нещо си. Детски приказки за 'лека нощ'

По същия начин би било първокласници да спрягат подробности за квантовата физика - чрез повторения на писано слово, обявяващи го за "канонично"... :) въобще - хора, които нямат нищо общо с нещо си, си го говорят и вярват - защото им върши работа точно това да си правят.

Колеги - оправихте света ли, та вече фантазирате какво щяло да се случва като "го напуснете"? Шубето е голям страх. Точно еговия натиск тегли тия фантастики - с идеята "като сте светнати и вече сте наясно" и така - да го няма вечния тънък страх от "умирането". От нищото, от смъртта и... "нямането". :) Но нищетата остава... И много вероятно е - на базата на приказките ви за "отвъдното" нищетата да си остава и там... С какво ще я борите колеги - и отвъд... ?

Народняшката приказка за 'прераждането' е съставена от съвсем други корени и източници. Нейната цел е сред социума да се въведат основни регулаторни механизми - както колективни, така и вътрешно-психични. Регулацията идва от простотата на идеите и подава нужните ползи, възможни проекции, подава основа за 'въвеждане на правилност, на подреденост". Така се извеждат лесно целите на обикновения човешки живот, насочени от проекции, тънко резониращи с вътрешните страхове, усещания, нагласи и предубеждения.

В този смисъл - ИДЕИТЕ ЗА КАРМАта и някакви си "закони за последствията и причините" са обикновена народна приказка, нагласена за подходящия си таргет, за точните му нужди и потребности... и ползи. С тази приказка всяко обикновено дете му се подават системи от ценности за живота му и така се предпоставя неговото психично вътрешно пространство. Така се основават и задават социални отношения, ред... Но нищо от тия няма общо с "онова, което е отвъд приказката"...

Големият проблем на БУДИЗМА са последователите му. Ордите от религиозни ползватели, посягащи на всичко, до което се докопат. Ордите от които се крие основата и сърцевината... като им се спускат тия пляви... но това е техния език, тяхната "действителност"... това е животът им... И будизма (им) - и той е такъв, като за според тях си.

Всичкия този маскарад се прави от "елита на будизма". И това е от векове. Те се борят да ползват основната маса на мравуняка, в опит да спасят един труп. Опитват се да мумифицират един отдавна погубен живот, останал вече само на легенди и митове. Опитват през тия легенди и митове, да спасят една сърцевина и ядро, което няма нищо общо с тях. Вероятно си имат причини, защото са налице избори. Но са налице и тънки игри, с които БУДИЗМА само се ползва - за оцеляването на съвсем друго ядро - под него. Нещо, на което будизма е само "нужната духовна дреха"...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Океанът познава и тези дълбини, които рибите не могат да достигнат.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...