Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


току-що, Śūnyatā написа:

Благодаря. Имам я вкъщи печатна книгата, просто съм забравил историята. Ще я прочета и ще коментирам.

Очаквам да я прочетеш с други очи. И аз благодаря.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 15 часа, dagpo19 написа:

Очаквам да я прочетеш с други очи. И аз благодаря.

Как да го разбирам това: За да се присъедини към пътя на По-голяма колесница, човек изоставя пътя на По-малката колесница. Въз основа на съвършеното виждане, той тръгва по пътя на Ваджраяна.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Преводът от тибетски на английски не е много добър. Разбирай го така: за да практикува Махаяна човек изоставя мотивацията на Хинаяна, т.е. стремежът към лично освобождение на шраваките и пратйекабудите. За да навлезе във Ваджраяна човек получава въведение в чистото възприятие, което е, че изначално всяко същество е Буда. Но това съвсем накратко. Това не значи, че човек изоставя пратимокша обетите на Хинаяна и особено бодисатва обета.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 22 минути, dagpo19 написа:

Преводът от тибетски на английски не е много добър. Разбирай го така: за да практикува Махаяна човек изоставя мотивацията на Хинаяна, т.е. стремежът към лично освобождение на шраваките и пратйекабудите. За да навлезе във Ваджраяна човек получава въведение в чистото възприятие, което е, че изначално всяко същество е Буда. Но това съвсем накратко. Това не значи, че човек изоставя пратимокша обетите на Хинаяна и особено бодисатва обета.

Благодаря за разяснението, защото както е написано звучи крайно. Дори и страмеж към лично освобождение ми звучи малко крайно, защото в сутрите се говори за състраданието на Буда и за състраданието на монасите на много места. Ок, продължавам да чета днес :)

Как же, Поттхапада, монах предан нравственности. Вот, Поттхапада, отказываясь уничтожать живое, и избегая уничтожать живое, без палки и без оружия, скромный, полный сострадания, монах пребывает в доброте и сочувствии ко всем живым существам. Это и есть часть его нравственности.

https://dhamma.ru/canon/dn/dn09.htm

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Śūnyatā написа:

 Дори и страмеж към лично освобождение ми звучи малко крайно, защото в сутрите се говори за състраданието на Буда и за състраданието на монасите на много места.

По отношение на Хинаяна, на Шравакаяна и Пратйекабудаяна, има голямо неразбиране и объркване. Общоприетото, но съвсем превратно мнение е, че тези, които следват Хинаяна са егоисти, които са напълно лишени от състрадание и мислят само за собственото си освобождение. Ако е така, то защо едно от централните учения в тези школи са четирите неизмерими отношения? Обяснението е следното: тези, които следват Хинаяна, просто нямат капацитет да следват Махаяна, т.е. те нямат доверие в способността си да следват пътя на бодисатва. И това не се свежда до липсата на състрадание толкова, колкото до липсата на мъдрост. В случая 'под липса на мъдрост" трябва да се разбира недоверие в себе си или в ученията дадени в праджня-парамита сутрите. Затова Чандракирти в Мадямикааватара казва, че архатите (шраваките) са деца на будите, но будите възникват от бодисатвите.

По-нескопосано обяснение май не съм писал. :)

Чандракирти 1.1. от коментара му към ММК:

1The Shravakas and those halfway to buddhahood are born from the Mighty Sage,And Buddhas take their birth from Bodhisattva heroes.Compassion, nonduality, the wish for buddhahood for others’ sakeAre causes of the children of the Conqueror


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 13 минути, dagpo19 написа:

По-нескопосано обяснение май не съм писал. :)

Щото може би все още и на теб не ти е достатъчно ясно. То се подразбира, че следващите Хинаяна, нямат капацитета да следват Махаяна, както и обратно, но какъв точно капацитет е вече особено да се уточни. Проявявал съм известен интерес по въпроса, но така и не успях да стигна до някакво разбиране, за това съм предпочел по- положителната конотация т.е. не, че липсва някакъв капацитет, а че има разлика в склонностите/ дарбата на учащите.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 30 минути, dagpo19 написа:

По отношение на Хинаяна, на Шравакаяна и Пратйекабудаяна, има голямо неразбиране и объркване. Общоприетото, но съвсем превратно мнение е, че тези, които следват Хинаяна са егоисти, които са напълно лишени от състрадание и мислят само за собственото си освобождение. Ако е така, то защо едно от централните учения в тези школи са четирите неизмерими отношения? Обяснението е следното: тези, които следват Хинаяна, просто нямат капацитет да следват Махаяна, т.е. те нямат доверие в способността си да следват пътя на бодисатва. И това не се свежда до липсата на състрадание толкова, колкото до липсата на мъдрост. В случая 'под липса на мъдрост" трябва да се разбира недоверие в себе си или в ученията дадени в праджня-парамита сутрите. Затова Чандракирти в Мадямикааватара казва, че архатите (шраваките) са деца на будите, но будите възникват от бодисатвите.

По-нескопосано обяснение май не съм писал. :)

Чандракирти 1.1. от коментара му към ММК:

1The Shravakas and those halfway to buddhahood are born from the Mighty Sage,And Buddhas take their birth from Bodhisattva heroes.Compassion, nonduality, the wish for buddhahood for others’ sakeAre causes of the children of the Conqueror

Обяснението си е ок. Важно е да се разбира, не толкова как изглежда. Объркването идва от неразбирането на пали-канона. При мен го имаше това объркване, защото не осъзнавах минимално дори що е то зависим произход, непостоянство, "не-аз", как невежеството поражда страдание, как състраданието води до освобождение. Да мислиш за собственото си освобождение няма нищо общо с будизма, понеже така изречено си е чисто невежество. Състраданието без мъдрост е маханично, нещо като повеля или заповед която трябва да се спазва или следва, за да можем да се наречем будисти, да получим благоприятно прераждане или да постигнем пълно освобождение. Тук его мотива не е изкоренен. Съгласен съм че без мъдрост състраданието няма как да бъде искрено и чисто. В цитата на Чандракирти се говори за шраваки, не за архати, има разлика. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Śūnyatā написа:

 В цитата на Чандракирти се говори за шраваки, не за архати, има разлика. 

Всичко зависи от контекста. Понякога под архати се има предвид бодисатви. Получавал съм обяснения, че близките ученици на Буда като Маугдаляна и т.н. са били всъщност бодисатви, които са имали поведение на шраваки, за да окуражат този тип практикуващи. Под „шравака” Чандракирти разбира „шравака-архат” и „пратйекабуда”.

 

преди 1 час, sound написа:

 но какъв точно капацитет

Има много точни пояснения в сутри те, но това не е шедра, т.е. не искам да навлизаме в такъв дискурс и затова няма да цитирам. Инак, склонност също е подходящ термин. Под капацитет нямам предвид, че природата на ума на един бодисатва е различна от тази на някой, който практикува хинаяна, разбира се.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

 Объркването идва от неразбирането на пали-канона. . 

Да. Когато в традиционните тибетски текстове се говори за Хинаяна не се има предвид Теравада по простата причина, че тибетците не са знаели за съществуването до средата на миналия век. В тези текстове под Хинаяна се има предвид основно Вайбашика и Саутантрика, две школи, които отдавна не съществуват. Някои тибетски учители ползват термина Теравада като синоним на Хинаяна, понеже в Пали-канона не присъстват Махаяна сутри, т.е. сутри от Второто завъртане на колелото на Дхарма. Но това е чисто формален аргумент. Калу Ринпоче, който беше един съвсем традиционен и изключителен учител, казва, че на Теравада изобщо не бива да се гледа като на Хинаяна школа, предвид значението, което там се отдава на култивирането на мета и каруна.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Някак много, ама много фалшиво и натруфено звучи това да търсиш будистки учител, за да култивираш състрадание.

Или която и да било от парамитите.

Не ти ли идва отвътре,  като душевност, никакви медитации, учения и учители не могат да направят нищо повече от това да те направят завършен лицемер.

Животът е най-добрият учител. 

Не се смей, Скепсисе, че си е за реване направо.

Така, както не става от всеки дрънкач - сериозен музикант, от всеки драскач- писател или от всеки бояджия - художник, по същия начин не всеки човек е способен на спонтанно и искрено състрадание, разбиране, съпреживяване.

И колкото и да се напъва в поза лотос, не разполага ли първо, с нужните душевни качества, второ, с нужните интелектуални способности, си остава най-обикновен напън, като в тоалетната. 

Vanity...my favourite sin :-)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 17.07.2019 г. в 13:31, _ramus_ написа:

Сред рационалните хора авторитетът е успял в някакво направление субект, който за времето си има особено значение и принос в дадена сфера на познанието. Защото ПОЗНАНИЕТО е основната територия на рационалния индивид.

Под рационални хора, логически абсолютисти ли имаш предвид. Логическия абсолютизъм не е правилен възглед.

Той е така да се нарече последната заблуда. Поне при мен беше така. Последната глава, която Манджушри посече.

Когато Бодхидхарма казва "Умът пречи да видиш Буда...", той има предвид логическия абсолютизъм.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 часа, Mohini написа:

Vanity...

Да... една думичка, а съдържа толкова смисли. Суета на суетите – всичко е суета! Ако от една страна сложим гордостта и егоизма, а от друга скромността и смирението, ще видим че те са еднакво празни. Излишно е да се парадира и с едното и с другото, ако няма състрадание, осъзнаване на взаимозависимостта ни. Но състрадание не само към близките ни, това и животните го могат, а по-мащабно, защото мъката и болката от неправилното възприемане на реалността е една за всички.

Vanity от латински vanitas е свързана повече с егоизма и нарцисизма, докато суета е свързана и със санскритската дума sūnya, съдържа и склонност към парадиране. Етимология на българската дума суета е от старобълг. соуета образувана от старобълг. соуи „празен“, въсоуѥ „напразно“, вероятна калка на лат. vanitas, vanus „напразен“. соуи и лат. саvus „пуст, празен“ са еднакви по строеж. Със староинд. śūnam ср. р. „пустота“, śūnyás „пуст“, авест. а-sūnаh „без недостатъци“. Етимологията на руската дума суета е от др.русск. суѥта, суи - «пустой, тщетный».

Синонимите суетене, суетня са свързани с непостоянството в будизма. Като хипоним - безспирно суетене насам натам без осъзнаване, че нищо не може да бъде хванато и постигнато, поради непостоянната природа на нещата. Всичко, което възниква, отминава. Съпротивата срещу тази базова характеристика на реалността носи страдание. Ако се пуснем от това което се мъчим да задържим, приемем преходността на всички неща и обстоятелства, ще позволим на настоящия момент да бъде такъв, какъвто е, ще открием и другата базова характеристика на реалността, която се изразява в покой, спокойствие.

Непостоянството е заложено в последните думи на Буда. Всички съставни неща са нетрайни (vayadhammā saṅkhārā). Буда не е виждал същност в съставните феномени, докато ние сме склонни да приемаме, че съществуването им е присъщо. Виждането на съставните феномени (явления) като непостоянни е свързано с виждането им като лишени от присъщо съществуване. Ако съставните феномени имаха присъщо съществуване и бяха постоянни, как биха могли да съществуват и функционират? Затова не се наблюдават такива явления. Феномените са или непостоянни или постоянни. Как може да има явления които са постоянни и непостоянни в едно и също време?  Буда е видял реалността такава, каквато е, затова казва че всички съставни неща са непостоянни. Затова е погрешно да се вярва, че непостоянните неща имат присъщо съществуване. Когато Буда казва, че всички съставни неща са непостоянни, в това включва и представите ни за постоянни феномени като нирвана, пространство, пустота, също като лишени от присъщо съществуване.

В заключение може да се каже, че има два взаимно противоречащи си възгледа, системи за възприятие на реалността, които дирижират начина по който си представяме всичко съществуващо, реагираме на него, оформят кармата ни, това как ще се чувстваме тук и сега, как ще се държим помежду си.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 16.07.2019 г. в 9:39, dagpo19 написа:

Колективно несъзнавано е юнгиански термин. Не се сещам да има еквивалент в будизма, освен ако имаш предвид алая-виджняна, но тя няма колективен характер.

Защо така навсякъде пишат, че е напълно субективна и несподелена, а в "Махаяна самграха", която си е извора на тази теория, алая-виджняна има споделена и несподелена част. Споделената е семето на физическия неодушевен свят, субективната част е семе на одушевените същества. Ако нямаше нищо общо за никого, какво и как изобщо щяхме да възприемаме, да общуваме и познаваме каквото и да било. Изглежда ми невъзможно. Ето виж: 

iv) ’Nature’ [store-consciousness] is that which has a shared nature (sādhāraṇalakṣaṇa) and a unshared nature (asādhāraṇalakṣaṇa), a nature of seed with respect to the insensate world (nirveditotpattibījalakṣaṇa) and a nature of seed with respect to the sensate world (saveditotpattibījalakṣaṇa).

60. When it is shared (sādhāraṇa), the store-consciousness is the seed of the world-receptacle (bhājanaloka); when it is unshared (asādhāraṇa), it is the seed of the individual bases of consciousness (prātyātmikāyatana). Shared, it is the seed of the insensate (nirveditotpattibīja) world; unshared, it is the seed of the sensate (saveditotpattibīja) world. When [the truth of the Buddhist path (mārgasatya)] counteracting (pratipakṣa) the store-consciousness arises, the unshared store-consciousness which is counteracted (vipakṣa) disappears
(nirudhyate); on the other hand, the shared store-consciousness which continues to exist, grasped by the concepts of others (paravikalpa), becomes the object of a purified (visuddha) vision (darśana). 

 

И като са омешали алая виджняна после с татхагатагарбха, кашата е станала пълна. Може би защото от картината напълно се пропуска момента с "обръщането на основата" и че всъщност първичното базово съзнание като причина за всички замърсявания оттам нататък фактически угасва, изчезва от един индивидуален поток. 

Или, в някакъв смисъл, няма такова индивидуално съзнание. Дхармата е една, се казва в същия трактат, затова Будите са всъщност Един и много. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 19.07.2019 г. в 7:32, Реджеп Иведик написа:

Под рационални хора, логически абсолютисти ли имаш предвид. Логическия абсолютизъм не е правилен възглед.

не. Нито някакъв си абсолютизъм ме интересува дали бил правилен възглед, без да е споменато каквото и да е относно "спрямо какво е правилен".

 

на 19.07.2019 г. в 7:32, Реджеп Иведик написа:

Поне при мен беше така. Последната глава, която Манджушри посече.

доста претенциозно, не мислиш ли? Всъщност - защо да трябва да се мисли - важното е, че си преживял нещо си, щото си прочел думите на някой си. Най-важната глава още не е "посечена"... И държи да се издокара че вече е сторено, за да остане "на раменете...

на 19.07.2019 г. в 7:32, Реджеп Иведик написа:

Когато Бодхидхарма казва "Умът пречи да видиш Буда...", той има предвид логическия абсолютизъм.

Ти на Бодидарма свети ли му за да знаеш какво е "казал", защо го е казал, според какво го е казал... И какво точно е имал предвид. Съмнявам се че и да си светил на теб Будидарма би ти казал всичко това, дори и да ти поясни какво е "имал предвид".

-------------------

всичките три абсаца съдържат абсолютизми - логически и силогически... и народни. И всичко само заради някакви си изживявания, от които продължават да се натъкмяват каквото падне. Само и само да се подкрепи изживяванието, което е донесло толкова важно усещане за Изживяващия го. Бих нарекъл това - проява на чувствено-емоционален абсолютизъм.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Професор Филипов визира класическата интерпретация на квантовата механика

на 18.07.2019 г. в 22:45, Mohini написа:

състрадание, разбиране, съпреживяване

Тези са важни, но по често страдание се употребява като антоним на радост, удоволствие. В смисъл живота е радост и страдание. Вместо живота е радост и страдание, се казва животът е страдание, тъй като ние заради радостта от живота живеем. За радостта знаем, необходимо е учителят да ни набива в главите за страданието.

Иначе се употребява и в контекста на състрадание, разбиране и съпреживяване, няма спор, но най често е точно страдание като най обикновено страдание.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, Реджеп Иведик написа:

Професор Филипов визира класическата интерпретация на квантовата механика

Никога нищо не разбирам от такива обяснения, честно. То вярно че нямам никаква основа за това, но може ли да попитам какво най-не разбирам - как така се говори за вакуум и за вълни едновременно? В какво са вълни вълните според квантовата механика, вакуумът ли се вълнува?  

преди 2 часа, Реджеп Иведик написа:

В смисъл живота е радост и страдание

Това е вторият вид страдание, страдание от промяната. Първият е страдание от страданието, третият е универсалното страдание. 

За втория вид класически пример е обяснението с мъчението от жаждата, която изпитваш едновременно с удоволствието да я засищаш с вода. И двете вървят заедно. Когато едното приключи, приключва и другото. След това ако продължиш да се наливаш, вече щеизпитваш само първия вид страдание.

И като става въпрос пак за страдание и състрадание, вероятно не някакви качества са нужни за съ-страданието, а подобен опит. Никой не може да си представи и да съ-страдава нещо, което не е изпитвал. Ама понеже сме устроени подобно, имаме сходни преживявания, или както казват будистите, заради сходната карма, сме предразположени към един и същ опит и начини на възприятие. 

Шантавото е, че нашите представи и възприятия се влияят от начините да ги споделяме едни с други, предимно чрез езика. А нашето схващане на света, оформено от същия този език, го поддържа и създава непрекъснато. Ня някакво много, много фино ниво.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 12 минути, witness написа:

То вярно че нямам никаква основа за това, но може ли да попитам какво най-не разбирам - как така се говори за вакуум и за вълни едновременно?

Може би объркването ти идва от там, че мислиш за идеален/ абсолютен вакуум - такъв на практика няма.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 12 минути, witness написа:

 

третият е универсалното страдание.

Косъмчето върху дланта... Съвсем искрено да те питам, дали разбираш тази форма на страдание? Аз съвсем искрено ти казвам, че не.

 

преди 15 минути, witness написа:

Никога нищо не разбирам от такива обяснения

 

Професорът е симпатяга. :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, insec написа:

Може би объркването ти идва от там, че мислиш за идеален/ абсолютен вакуум - такъв на практика няма.

Тук съм съгласен. В смисъл, че пустотата е форма и обратно. Няма океан без вълни и т,н, Тези неща би трябвало да са ясни.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, dagpo19 написа:

Тези неща би трябвало да са ясни.

На мен пък чак сега ми стана ясно, че мога да лайквам себе си. ((:

Инак не знам - сместа квантова физика и религии е малко .... взривоопасна да речем, та я избягвам, като цяло. Например не изключвам възможността, че някога в бъдещето ще може да бъде постигнат идеален вакуум в лабораторна среда - тогава какво правим със философските формули?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, Реджеп Иведик написа:

Професор Филипов визира класическата интерпретация на квантовата механика

 

А какво би казал за парадокса на наблюдателя на котката на Шрьодингер? Безкрайната регресия като при Гьодел? Това е много интересен момент.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 25 минути, dagpo19 написа:

Косъмчето върху дланта... Съвсем искрено да те питам, дали разбираш тази форма на страдание? Аз съвсем искрено ти казвам, че не.

Всъщност не знам, това е някакъв цялостен опит. Нямам представа. Преди час-два си мислех за един момент преди време и чувството, или усещането, което имах, защото беше съвсем неизразимо.Случва се вкусът му да се повтаря. Бях физически уморена и може би затова някак отдръпната, в смисъл като затъпяване, знаете какво е когато даже не мислиш и т.н. И видях или усетих тялото си, долната част с краката както бяха подпрени на един шкаф с книги като част от тях и всичко наоколо. Предмети, напълно живеещи някакъв свой живот и сякаш това наричаме "живот" - ама всъщност не е такова. Инертна маса. Понякога усещам така тялото си, с което най-често се отъждествяваме, обаче не е толкова просто с истинската причина за отъждествяване, по-невидимите и по-"живи" деспоти. Месли, чувства, въображение и т.н. Затова когато те завладяват, което правят непрекъснато, си спомням да усещам тялото си, с него по-лесно се справям, приземямам се. Трябва да я усетиш тая буца, за да се опомниш на практика. 

Мда, отклоних се) Доген ми изплува сега с една история за Асанга и Васубандху, там развиваше върху нещо такова - "Ако някой е паднал на земята, се изправя, опирайки се на земята" - май беше от "Иммо" - "Това"

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 минути, insec написа:

 

Инак не знам - сместа квантова физика и религии е малко ....

не малко, ми много подвеждаща. И аз не одобрявам този подход, когато се цели някакъв религиозен възглед да бъде доказван чрез науката.

Не твърдях това, обаче.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 29 минути, insec написа:

Може би объркването ти идва от там, че мислиш за идеален/ абсолютен вакуум - такъв на практика няма.

А какво има "на практика"?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 минута, witness написа:

А какво има "на практика"?

Частичен вакуум т.е. разбирай, че неизбежно винаги остават някакви частици.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...