Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Океанът - няма как да се разбере 'той какво познавал'. Но със сигурност рибарите, дето само ловят рибата си, а вечер си спят на сухо, до дълбините няма как да стигнат. А океана - нека си ги "познава"...

И да ти кажа - коанът не е за всеки. Както и поезията. И изкуството - в цялост. Тия ти опити са твърде... постнички, но гледам че не ти пречи с нищо. :) След като толкова нахакано се разиграват умотворения с 'умирането' и кое какво, къде и как отивало, кво ставало... Кво пречи и да се "коанира"... ей така - народно. Пък и нищо не плащаш... 

А ако можеше и да се плаща за глупости... нямаше да е такова положението. Но никой не носи отговорност... Даже при положение че се спрягат идеи за точно обратното - че всичко има значение. И не за "някога си", не за "после, някакво си". Има значение СЕГА - отговорността. Не че би разбрал... Но това няма отношение да го напиша

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 29 минути, _ramus_ написа:

Тия ти опити са твърде... постнички, но гледам че не ти пречи с нищо.

Чистата храна е важна, а чревоугодничеството - излишно.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 17 часа, Śūnyatā написа:

Ще рискувам да навляза в една такава uncertain matter и да си навлека критики от много страни. Според мен е погрешно да се твърди че "прераждане няма", но е погрешно да се твърди и че "прераждане има". Защо? Концепцията за прераждането, както и концепцията за алая виджняна разрешават някои логически противоречия, но създават други трудности. Ще се фокусирам само върху наблюденията си от практиката. Създава се илюзията че имаме много време, която от своя страна води до лъжливо успокоение, което дава опора на "аз-а"  да довърши процеса водещ до просветление в някой друг живот, без да се дава много зор и да се полагат необходимите усилия тук и сега. 

Наблюденията са ми от будистките центрове в България. Прераждането е тема номер 1 за почти всички, отгоре до долу. Посещаването на центъра и извършването на практики се има за голямо постижение, но на самите практикуващи им е пределно ясно че са далеч от просветление, въпреки това са сигурни, че в следващият си живот ще се преродят в близост до подобен будистки център, ще намерят будистки учител и процесът ще продължи, по старому... Други откровено мечтаят да се преородят в Швейцария или друга богата държава. Спирам да изброявам, защото няма смисъл. Този проблем го споделих и със Скепсис (който липсва на дискусии от подобен род с огромния си опит и практика) в другата тема и отговорът му не ме изненада. Той писа че същия проблем се наблюдавал и на запад, а самите учители когато преподавали концепцията за прераждането изобще не предполагали (понеже в будистките страни това явно не се случва толкова масово) че ефектът ще е обратен - тотално бетониране на егото. Точно тази дума използва Скепсис, това го помня - бетониране. Спирам до тук и повече няма да подхващам тази тема.

Благодаря!

За това, което си написал за прераждането: всеки си има негови си щения и интерпретации или дори мечти и не ме учудва, че хората хранят такива надежди. Както знаем обаче, разликата между мечтите и тяхната реализация може да е огромна. Ако не практикуваме, както трябва днес, няма никаква гаранция, че ще имаме възможността да го направим утре, камо ли в следващ живот. Иначе по-доброто прераждане е цел на всички учения без изключение (дори в християнството се предлага втори живот в рая), но будистите смятат, че дори да получиш по-добро прераждане, това не гарантира нищо за следващото, което е и целият проблем и оттук необходимостта да се практикува будизмът.

Нека добавя нещо за концепциите, като споделям лично разсъждение: специално за прераждането, то не е "концепция" на будизма, а съществува още в индуизма. И тук имаме два варианта: или приемаме, че някой го е измислил, т.е. наистина става дума за "концепция", или че определени практикуващи, включително на индуизма, са способни да "видят" как някой се преражда или дори къде се е преродил или какъв е бил в минал живот. Аз лично, разбира се, избирам за себе си втория вариант, който впрочем се подкрепя от будистките сутри - Буда често дава примери с минали прераждания на съществата около себе си.

Същото важи и за алаявиджнана: можем да кажем, че е концепция, създадена, за да разреши определени логически проблеми, или че просветлените наистина знаят за какво става дума. Тук също съм на втория вариант.

преди 14 часа, Śūnyatā написа:

Това е точно така. Ако Буда сега се появеше, каква ли сутра щеше да ни каже?

Не знам, но поне за мен има нещо, което е вън от съмнение: Буда не може да си противоречи, т.е. да каже например, че има прераждане и после да каже, че няма, освен ако не е вложил някакъв по-дълбок смисъл в някой конкретен пасаж. Както сам казваш, в определена сутра може да не е третиран определен въпрос, но той да е третиран в друга. Не е нормално обаче да има противоречия.

преди 2 часа, Сидхартха написа:

Несъмнено по канон твърдението е вярно, но отговаря ли на действителността?

Възможно ли е егото, което е постоянно променяща се илюзорна функция на кармата - да ТЪРСИ, тоест има ли то потенцията да насочва буда природата къде да се прероди, в какво тяло или сфера на съществуване. Има ли такава власт егото?

Възможно е след физическата смърт то да се абсорбира и изчезне...

Според мен - да, затова съм го написал. Фактически буда природата не се преражда, тя е неизменна, за да се прераждаме е необходимо его.

Ако егото се абсорбира и изчезва след смъртта, защо изобщо е необходимо да практикуваме будизма? И как се прераждаме в такъв случай?

преди 4 часа, Shiniasu написа:

Това горното го приемете като дзен коан.

Само за информация: дзен коаните ги "раздават" просветлените дзен учители, т.е. ние не сме способни да правим собствени коани.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 17 минути, Текила сънрайз написа:

Аз лично, разбира се, избирам за себе си втория вариант, който впрочем се подкрепя от будистките сутри

.Аааа - не думай! Мъдър избор. А дали е избор - това "предпочитание" от какво и кое се определя? :)

преди 18 минути, Текила сънрайз написа:

че просветлените наистина знаят за какво става дума. Тук също съм на втория вариант.

Мдаааа - сериозна работа... Пак същия казус - защо точно тоя вариант, а не другия. Или не толкова много други варианти ?...

преди 18 минути, Текила сънрайз написа:

има нещо, което е вън от съмнение: Буда не може да си противоречи

Не е нормално обаче да има противоречия.

Е това е въпросът със съмненията - сложна работа, неблагодарна. Лишава се така човек от толкова нужните му вярвания, дето правят живота му толкова опростен, лесен...

А това за 'противоречията" - е уникален наивинитет.... Ако имаше учебник по психологически особености на "вярването" тия всичките думички щяха да са в него.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Рибката увърта ли увърта. Задава въпроси, на които "знае" отговора. Но не разбира, че е закачена на въдицата.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Текила сънрайз написа:

Ако егото се абсорбира и изчезва след смъртта, защо изобщо е необходимо да практикуваме будизма? И как се прераждаме в такъв случай?

Това не стига ли? Не противоречи на сутрите: „Допускам, че няма живот след смъртта и няма плод, резултат от делата, извършени за добро или зло. Все пак в този свят, тук и сега, свободен от омраза, свободен от злоба, в безопасност и щастлив, аз се грижа за себе си.“ Това е втората утеха, открита от него.

Как се прераждаме няма общо с Дукха, следователно и с Дхарма. Чел съм някакви сутри, в които пише как да се погаси пожара на егото, за да няма прераждане. Ако се интересуваме как и къде да се преродим, това няма общо нито със сутрите, нито със здравия разум, който все пак няма безброй фокуси и може да пропусне да се концентрира върху премахването на причините водещи до неблагоприятни последствия: алчността, омразата и заблудата. Според мен е по-удачно да анализираме тези три основи, за да има на какво да стъпим и да не се оплитаме ненужно. Ние и в момента се прераждаме, следователно прераждане има. Дали има нещо след смъртта измества фокуса от настоящите проблеми тук и сега. А смърт за егото има. Още в началото на Дхаммапада се напомня този важен момент и не бива просто така да го отминаваме, неосъзнавайки неопределеността и неизбежността на този факт.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 50 минути, Текила сънрайз написа:

 

Според мен - да, затова съм го написал. Фактически буда природата не се преражда, тя е неизменна, за да се прераждаме е необходимо его.

 

Съществува възможността егото да не желае да се преражда => според теб какво се случва - има ли прераждане или не?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Всъщност за да се прераждаме е необходима карма. Карма съответстваща на сферата в която ще се преродим.

Но думата прераждане е подвеждаща. Личността се променя във всеки миг, а какво остава от едно прераждане до друго.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 8 минути, Shiniasu написа:

Всъщност за да се прераждаме е необходима карма. Карма съответстваща на сферата в която ще се преродим.

Но думата прераждане е подвеждаща. Личността се променя във всеки миг, а какво остава от едно прераждане до друго.

Това е така, но кармата е налична даденост, тя няма желания, желания има егото. Тоест - кармата не взима решение, решението се взима от егото и въпросът е: ако то не желае да се преражда, какво става? Може ли една такава имагинерна структура, да взима решения, след като губи физическото си тяло?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 минути, Сидхартха написа:

Това е така, но кармата е налична даденост, тя няма желания, желания има егото. Тоест - кармата не взима решение, решението се взима от егото и въпросът е: ако то не желае да се преражда, какво става? Може ли една такава имагинерна структура, да взима решения, след като губи физическото си тяло?

Точно защото кармата няма желания, то след смъртта на човека на земята и с изчезването на желанията при тази смърт, остава само кармата, която да предопредели последващото прераждане. Човекът може да създава карма само до момента на смъртта си. Последната мисъл преди смъртта е важна за бардо, нали така? След нея вече е късно за промяна.

Конкретно по въпроса, къде ще се прероди човек, който няма желание за повече прераждания - ще прекара доста време в някоя междинна сфера - нито изпълнена със страдание, нито с радост, в полусъзнателно състояние, докато не узрее кармата, която отново ще го върне на земята. Разбира се това е само мое мнение, а законът за кармата може да се прояви по друг начин.

Това, което трябва да се разбере за кармата според мен е, че тя поставя човека винаги в най-благоприятните условия за освобождението му от самсара.Това не е лесно да бъде осъзнато, особено ако си роден в трудни условия. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 58 минути, Shiniasu написа:

Конкретно по въпроса, къде ще се прероди човек, който няма желание за повече прераждания - ще прекара доста време в някоя междинна сфера - нито изпълнена със страдание, нито с радост, в полусъзнателно състояние, докато не узрее кармата, която отново ще го върне на земята. Разбира се това е само мое мнение, а законът за кармата може да се прояви по друг начин.

 

Според теб, какво точно ще прекара известно време в междинна сфера? Коя част от човека? Егото, буда природата или нещо друго?

Ако е егото - означава, че то може да съществува без физическо тяло и се храни от нещо друго...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Някаква комбинация от сканди. Какво разбираш под его? В кама, рупа и арупа дхату също имаме тяло съответстващо на материята в тези светове, сетива и съзнание. Т.е. скандите не се отнасят само за нашия физически свят, но също и за останалите сфери на самсара. Това са много обширни светове с множество междинни състояния. Подробното им описване е наистина ненужно. Но го има в някои сутри. Това, което е съществено е закона за кармата и осънаването, че чрез настоящите си действия предопределяме своето бъдеще. Разбира се казваики "своето" имам предвид не една и съща личност, а поредица от възникващи една от друга личности - постоянно променящи се комбинации от сканди.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 51 минути, Shiniasu написа:

Някаква комбинация от сканди. Какво разбираш под его? В кама, рупа и арупа дхату също имаме тяло съответстващо на материята в тези светове, сетива и съзнание. Т.е. скандите не се отнасят само за нашия физически свят, но също и за останалите сфери на самсара. Това са много обширни светове с множество междинни състояния. Подробното им описване е наистина ненужно. Но го има в някои сутри. Това, което е съществено е закона за кармата и осънаването, че чрез настоящите си действия предопределяме своето бъдеще. Разбира се казваики "своето" имам предвид не една и съща личност, а поредица от възникващи една от друга личности - постоянно променящи се комбинации от сканди.

"Някаква" е напълно достатъчно... Съгласен съм че е ненужно, но щом е ненужно защо се опитваме да го правим? Съгласно сутрите и законът на кармата налага ли се да осъзнаваме и разбираме това което мислим, говорим и правим или можем ей така да си говорим, просто да минава времето? Предстоящата ни смърт има ли значение или не бива да се безпокоим особено поне до следващата манватара?

„Затова казахме, Калама, това, което беше казано така: „Калама, не действайте според това, което е прието, защото е чуто многократно; нито според традиция; нито според слух; нито според свещени писания; нито според догадки; нито според аксиома; нито според привлекателни аргументи; нито според пристрастие към премисляна идея; нито според привидните способности на някой друг; нито според съображението: „Монахът е нашият учител“. Калама, когато вие самите знаете: „Тези неща са лоши; тези неща заслужават порицание; тези неща се критикуват от мъдрите; приети и спазвани, тези неща водят до вреда и зло“, откажете се от тях.“

„Калама, не действайте според това, което е прието, защото е чуто многократно; нито според традиция; нито според слух; нито според свещени писания; нито според догадки; нито според аксиома; нито според привлекателни аргументи; нито според пристрастие към премисляна идея; нито според привидните способности на някой друг; нито според съображението: „Монахът е нашият учител“. Калама, когато вие самите знаете: „Тези неща са добри; тези неща не заслужават порицание; тези неща се възхваляват от мъдрите; приети и спазвани, тези неща водят до полза и щастие“, приемете ги и пребивавайте в тях.“

Калама сутра

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, Śūnyatā написа:

Предстоящата ни смърт има ли значение или не бива да се безпокоим особено поне до следващата манватара?

Смъртта е нещо през което неизбежно ще преминем. Не съм сигурен, че разбирам какво точно имаш предвид в цитираното. Винаги е за предпочитане да се върви към просветлението максимално използвайки условията от настоящето. Но всяка крачка е ценна. Фатално е само пълното и окончателно откъсване от Буда природата. Но това са много редки случаи, доколкото знам. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, Shiniasu написа:

Смъртта е нещо през което неизбежно ще преминем. Не съм сигурен, че разбирам какво точно имаш предвид в цитираното.

Позицията ти ми е ясна, ти си сигурен че ще се преродиш и ще продължиш да правиш това което правиш. Цитираното показва, че сляпата вяра и действия, които не се базират на лична опитност, а на думи на другите, лични догадки и т.н., нямащи практическа полза - трябва да се изоставят, иначе кофти карма ни чака. Упоритото защитаване на такава позиция води до безсмислени спорове. Убедеността ти, че неизбежно ще "преминеш" през смъртта си е твоя убеденост. Не те критикувам за нея, но тя не е от полза за мен. Налагането й по този начин води до разпри, когато емоциите вземат връх. Ако не сме доуточнили, защо води до това което води и защо няма общо с будизма, този стих е точно за теб.

Pare ca na vijānanti,

mayamettha yamāmase;

Ye ca tattha vijānanti,

tato sammanti medhagā.

Dhammapada 1.6

Някои не знаят, че няма да "преминат". Или, някои не знаят, че на всички тук ни е предопределено да умрем. Тази които знаят това, веднага прекратяват разприте. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 часа, Shiniasu написа:

Фатално е само пълното и окончателно откъсване от Буда природата. Но това са много редки случаи, доколкото знам. 

Фатално е неоткъсването от алчността, омразата, заблудата и това са много чести случаи, доколкото знам.

преди 10 часа, Shiniasu написа:

Винаги е за предпочитане да се върви към просветлението максимално използвайки условията от настоящето. 

За целта трябва да знаеш какво да правиш и какво да не правиш.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 8 часа, Śūnyatā написа:

Позицията ти ми е ясна, ти си сигурен че ще се преродиш и ще продължиш да правиш това което правиш. Цитираното показва, че сляпата вяра и действия, които не се базират на лична опитност, а на думи на другите, лични догадки и т.н., нямащи практическа полза - трябва да се изоставят, иначе кофти карма ни чака.

Кармата се определя от мотивацията. Дали вярваш в нея е без значение. Даже ако направиш добро без да очакваш добри последствия е за предпочитане. Знанията няма да доведат до добра карма без мислите и действията ни да са насочени към добро. Добро такова, каквото го усещаме вътрешно. Не такова наложено ни отвън. Кое знание да приемем също трябва да решим според вътрешното си разбиране. Дори и вярно твърдение може да не е подходящо за нас в момента. Вярата за мен също е нужна, но когато опитът ни в живота и знанията са в съгласие с нея. Нещо като допускания та в науката, които в бъдеще предстои да потвърдим или отхвърлим. Ние следва да ги отличаваме от това, което твърдо знаем и разбираме. Крайностите са вредни - сляпата вяра и липсата на вяра. Прекомерното съмнение и крайната доверчивост. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 42 минути, Shiniasu написа:

Крайностите са вредни - сляпата вяра и липсата на вяра. Прекомерното съмнение и крайната доверчивост. 

Това е така. Крайната доверчивост - ясно защо, нали? Прекомерно съмнение означава, че не виждаме никакъв смисъл да правим каквото и да било и че каквото и да правим резултатът ще бъде неудовлетворителен. Това на всеки практикуващ му е ясно че не е така, иначе не може да се нарече практикуващ. Той няма да вижда плода от практиката си. Но тук има много тънък момент - привързването към това което правим. Ако не го осъзнаем и практиката ни се превърне в привързаност, от това неминуемо ще последва враждебност към гледната точка на другия. Предните два базови афекта се коренят в заблудата или липсата на адекватно осъзнаване. В будизма за целта има много ясен ориентир - наблюдението на Дукха, и отвътре и отвън.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Shiniasu написа:

Добро такова, каквото го усещаме вътрешно. ( :) !!! ) Не такова наложено ни отвън.

Кое знание да приемем ( да вярваме) също трябва да решим според вътрешното си разбиране (но не е никакво "разбиране", а е съвсем други "причини" ) .

Дори и вярно твърдение може да не е подходящо за нас в момента. ( а кой ще го определи кое е "вярно" и според какви критерии? Обаче нещо повече - дори и при очевидни критерии несъзнавани вътрешни процеси определят кое е 'подходящото'. Никое от тях няма връзка с рационален и аналитичен поглед... Без да се споменава чудесното усвоено ползване на местоименията за множествено число, тъй харесвани и ползвани сред всички манипулатори)

Вярата за мен също е нужна, но когато опитът ни в живота и знанията са в съгласие с нея.

Нещо като допускания та в науката, които в бъдеще предстои да потвърдим или отхвърлим. ( а това е върхът в тия скроени фрази... защото ДОПУСКАНЕТО няма нищо общо с ВЯРВАНЕТО, което определя "предпочитането", привличането до една възможност - тази, която е удобна и резонасна на първосигналните нагласи на Вярващия)

Ние следва да ги отличаваме от това, което твърдо знаем и разбираме. ( :) )

Крайностите са вредни - сляпата вяра и липсата на вяра. Прекомерното съмнение и крайната доверчивост. ( :) а тия последни примери, са като от учебник по идеологическа пропаганда, с която авторът има мнооооооого общо, и сериозен опит... )

Всички шарлатани и манипулатори, маркетолози и дезинформатори, сред информационната и реална действителност, подават същите внимателно и точно съчинени послания.

Точно това е хитрият начин по който се замаскират съвсем религиозното отношение към света и живота, с идейни конструкции и техният изказ. Но са инструменти на манипулацията, с която религиозното отношение има почти пълно родство.

Словесният инструментариум - също е като по учебник - къси стегнати фрази (което е много важно откъм ефекта на индоктринацията), непрекъснатото вмъкване на формите на множествено число (които са задължителна част от реторичните трикове). Точната употреба на достатъчно мъгляви понятия за да спомогне за нужния зададен курс на внушаема интерпретация...

Или накратко - всичко е сложено в текста, който е чудесен пример за умелата манипулация на религиозния субект - и спрямо себе си, и спрямо комуникацията си с други (като него).

Значи щом  лъжи и (само)заблуди, са в "името на някаква имагинерност, наречена "БУДА-природа"...са с достатъчна оправдателна стойност. :) но пък същата била "неизменна, вечна и безусловна"... тук леееекичко наднича нуждата от абсолютност и неизменност, толкова характерна за други версии  на социална религия... 

Имагинерността в религиозен план може да е задължителния ИДЕАЛ, който е под форма на награда, при задължителни условия за постигането й... Но не как да е - а с тънкия магнетичен трик относно "живот в/през отвъдното" и ново "прераждане". С "карма" и съвсем прозрачни натъкмистики, достойни за всеки религиозен последовател и ползвател.

Така иначе умелата предпазлива игра на автора на тия думи, която се наблюдава  в други теми, чудесно стига до своята кулминация в религиозния си манипулативен план. Признавам че  леко съм подценил натрупаните му умения и опит (не в коаните, разбира се :)  ) . Жалко за пропуснатите поприща в далеч по-ползотворни социални посоки... Всъщност - никой не знае дали не са налице и под каква форма са прикрити...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 часа, Śūnyatā написа:

Налагането й по този начин води до разпри, когато емоциите вземат връх. Ако не сме доуточнили, защо води до това което води и защо няма общо с будизма, този стих е точно за теб.

Какво налагане видя? Написах, че ще преминем през смъртта. Не съм засегнал въпроса за това дали има живот след нея. Да, направих го, но написаното беше адресирано да Сидхартха. И то без очакване той да се съгласи с него. Но аз няма как да пиша нещо различно от това, което зная или мисля че знам. Във втория случай обикновено споменавам това. Не задължавам никого да приема думите ми, още повече ако те не са в съгласие с разбиранията му. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 минути, Shiniasu написа:

Не задължавам никого да приема думите ми,

ехееееееее.... Душица си ти...

Вярванията поднесени в манипулативна форма - ама разбира се че " не задължаваш да приема някой" едно или друго. Ти само си ги пишеш, нали? :) Това е твое мнение... А, не - не е мнение, пробваш нещо, друго нарочно го пишеш по друг начин... Ту засягаш нещо спрямо един, а спрямо друг - друго... Ама как ще си манипулатор, глупости. Ти си просто един експериментатор и изследовател...

Личи една нелоша обиграност , вкл. и форумна. Това е естествено, след като си бил сред такава среда доста години, и то и като модератор... Но вървиш сред точна таргет група, която ти внимателно преценяваш и определяш. И в нея си доста настойчив - както си в тази тема. Въобще - за човек, който не върви по "пътя на БУДА" а си имал други предпочитания и посока, доста усърдно и упорито участваш в теми за будизма. Подбираш всъщност "точния таргет"...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Фатално е неоткъсването от алчността, омразата, заблудата и това са много чести случаи, доколкото знам.

Хората неизбежно поради невежеството си в началото попадат под властта на алчността, заблудата и омразата, и многобройните им комбинации. Разбира се, че някои остават по-дълго и трудно ще се освободят от тях. А и сме в период на упадък или по-точно излизаме от него. Не знам доколко вяраваш в идването на Майтрея разбира се, но аз само посочвам, че сме в кали юга. В момента не ми идва на ума будисткия еквивалент. Това има значение само от гледна точка на разбирането на ситуацията в която се намират хората в настоящето. Условията на земята са трудни, в момента от гледна точка на постигането на просветление. Но тези, които не се поддадат на алчността, омразата и заблудата именно в този момент, означава, че имат установена здрава връзка с дхарма. Дали са много алчните, невежите и изпитващите омраза е трудно да се прецени. Нямаме база за сравнение. Ние не можем да проследим промяната в разбиранията на хората и в зависимостите им, понеже не разполагаме с надеждна информация относно миналото. Как ще проследим степента на прогрес тогава. Не е и нужно. В ръцете ни е собствената съдба и косвено можем да повлияем на хората около нас в някаква степен - обикновено това влияние не е особено голямо. В по-голяма степен и в световен план за развитието на хората отговарят бодхисатвите. И докато те виждат смисъл в действията си подпомагайки освобождението на хората, ние не бива да даваме оценки за състоянието на човечеството. Нашата оценка просто няма да е адекватна.

Пак ще спомена, че не задължавам никого да приема гледната ми точка.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Но тук има много тънък момент - привързването към това което правим. Ако не го осъзнаем и практиката ни се превърне в привързаност, от това неминуемо ще последва враждебност към гледната точка на другия.

Ако виждаме смисъл само и единствено в нашата собствена практика - да. Сигурно ще последва враждебност към другите. Но за различните хора удачни са различни практики и различни думи. Не трябва да забравяме това. Всеки следва да намери подходящото за себе си. А кое е подходящо за другите е изключително трудно да се прецени. Мислим си, че можем да направим такава преценка, но май само си го мислим.

Практиката не бива според мен да се превръща и в нещо тривиално. Практиката не бива да се превръща в навик. Защото при навика се действа автоматично, а не съзнателно. Това също може да доведе до привързаност, а и до обезсмисляне на практиката. Но всеки сам трябва да прецени за себе си, какво реално му дава практиката и има ли смисъл от нея, или е нужна някаква промяна. Разбира се опитен учител също може да помогне.

преди 1 час, _ramus_ написа:

Всички шарлатани и манипулатори, маркетолози и дезинформатори, сред информационната и реална действителност, подават същите внимателно и точно съчинени послания.

А какво друго да подадат? Трябва ли манипулиращите и неманипулиращите да си служат с различни средства? Разликата е в целите. Хората сме зависими в толкова много направления, че освобождаването от една или две зависимости в никакъв случай не ни прави свободни. Манипулиращите ни освобождават от дадена зависимост, но подсилват друга, желана от тях. Така се създава представата, че ни желаят доброто.

Ще спра дотук, защото темата все пак е за будизъм.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 59 минути, _ramus_ написа:

Въобще - за човек, който не върви по "пътя на БУДА" а си имал други предпочитания и посока, доста усърдно и упорито участваш в теми за будизма.

Това доколко съм будист са чужди интерпретации. Аз си знам доколко съм будист. Аз си знам и доколко това, което пиша в други теми е в съгласие с будизма. Но теб това не те интересува. Ти си имаш собствени възгледи и цели участвайки във форума, които до преди три дена не ми бяха съвсем ясни. Не че изясняването им е от значение за мен. Нито товаа, че ги споделяш е някакъв проблем. Прозрял си някакви психологически механизми, които наистина съществуват. И създаваш една приказка около тях. Те поначало в мрежата описанието на тези механизми винаги се разпространяват с добавянето на една или друга приказка. Въпросните приказки се различават при различните автори. От верни факти се правят погрешни изводи. И това също е манипулация.

С това приключвам този разговор. Сам ще трябва да се ориентираш кое е вярно и кое - не.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 21 часа, Сидхартха написа:

Съществува възможността егото да не желае да се преражда

Не.

Т.нар. прераждане е едно от 12-те звена на взаимозависимото възникване и се случва по силата на това, че е налице предходното звено, което има ролята на причинно условие, т.е. ако е налична причина възниква резултат. Егото е когнитивна грешка, понеже не може да бъде открито нито в петте агрегата (форма, усещане, различаване, нагласи и съзнание), нито извън тях. Егото е просто едно звено в процеса, който започва с невежеството и завършва със смъртта, след което процесът започва отново.

преди 14 часа, Shiniasu написа:

 Фатално е само пълното и окончателно откъсване от Буда природата.

Буда-природата е природата на ума. Няма как да се "откъснеш" от нея, т.е. да останеш без ум. :D

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 27 минути, Shiniasu написа:

С това приключвам този разговор

не може да се приключи нещо, което не е почвало въобще.

Оправданията за ролите на манипулатора и неманипулатора са просто част от самата манипулация. Едва ли ти вършат работа във вътрешен план, но пък в замяна на това чудесно ги ползваш в участието си тук.

Усвоените реторични шаблони, които ползваш са похвати, чрез които ти няма как да ги оправдаеш " че можело и да са за добро". И че зависило от целите, пък похватите били еднакви. Но никъде не извеждаш КАКВА Е ТОЧНО ТВОЯТА ЦЕЛ. Иначе :) от 'целите зависи'... Но целите не оправдават средствата... но може да ги обяснят.

Колкото за моята лична роля, ти прочете това, което написах на някой друг. Смяташ че ти е ясно - но не е. Няма и как да ти е ясно и си го показваш съвсем точно.

Понеже прочете какво написах на някой друг, ти реши че като го прочете можеш да се нагласиш сред образа, който излиза от изразената условна схема и модел на поведение и интерпретация от моя страна. Поведението на хитреците които веднага се маскират, е част от самия модел. Шунята не е от този тип, но ти си по-обигран. Изглежда предполагаш че като "скриеш главата в пясъка" и хоп - вече си "зрял". :) А това е толкова защитно... колкото и триковете които си се научил да ползваш.

за мен е изключително падение умел реторик да се посвети в ползването на тия си умения, за да пропагандира личната си вяра. Само да ти напомня, че изкуството на реториката е просто един похват, станал известен в познанието на запад чрез философските школи на древна гърция. Чрез този похват те са тренирали възможността да преминават от една гледна точка в друга, за да не попадат под влиянието на пристрастието... Така по време на дебат са сменяли защитаването на гледните точки, взаимно. И това е била част от практиката по единството между мислене и изразяване. Разбира се, хитрите политикани се научават да ползват това, като разбират колко важно социално значение има, особено когато се играе пред народна публика от невежа религиозна рая, от стреснати, уплашени, безпътни и отчаяни хора.... От търсещи, нуждаещи се... ... Тук идва хитрецът с реторичните трикове... С тънкият усет - за предлагане на това, дето се търси и стреми... За да получи той... 

А твоята игра... е твърде пасторска. Естествено - в задължителната добавка, че е "за добро". да обясни кое трябва, кое е правилно, със задължителните за случая "множествено число". После - хитро да не поеме отговорността на множественото число и изразеното обръщение към някого, с него, а да изиграе сценката "ама аз не претендирам някой да ме разбира, да ме приема, не съм казал, написал еди какво си... ама съм го написал на друг... ама то това не било важно... "

Елементарния подход на оправдание за подредената проповед със сугестивни цели, е на аматьор. а това че се играе насред някакъв си театър, наречен БУДИЗЪМ, е само част от личната ти игра тук.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...