Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


преди 38 минути, _ramus_ написа:

:) Наистина ли?

https://bg.wiktionary.org/wiki/мяра

Това едва ли е достатъчно за да спре леенето на безотговорни глупости...

Мяра е посочена като корен от български в етимологията на думата смирение на руски език. На трети ред от синонимите в линка който даде са посочени : умереност, скромност, благоразумие, трезвост, трезвеност, разум.

https://ru.wiktionary.org/wiki/смирение

преди 38 минути, _ramus_ написа:

Но това е само предположение, защото никой отдавна не знае КАКВО ТОЧНО Е УЧИЛ БУДАТА, кого е учил, какво той точно е направил.

отгоре на всичко - идеята за карма и за отговорността на всеки човек за деянията си - се спряга и като "будистка", макар че корените й са далеч преди Гаутама и далеч надхвърля будизма и Азия.

Няма човек който да не работи с предположения и понятия, ти не си изключение. Ти имаш ли понятие какво пишеш, по какъв критетий отхвърляш или приемаш нещо? Понеже се виждат множество вътрешни противоречия в писанията си, както и липса на контрол над емоциите.

Какво е понятие, представа?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)
преди 21 часа, Shiniasu написа:

"Правилният възглед не може да ти каже нищо" е абсолютизиране.

Аз, като лаик, имам това чувство за абсолютизиранията в конкретни твърдения:

Тъй като кака ви "мая" е заблуда от/сред множество несъществуващи същности, създадени от мозъка, личността, "аз"-а, то абсолютизирането в отрицаваща, премахваща посока е по-безопасно като (вероятност за) грешка, отколкото абсолютизирането в утвърждаваща, създаваща посока. 

Редактирано от За Секирата
Дублиране поради софтуерен тъпотий. (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 16 минути, Śūnyatā написа:

На трети ред от линка който даде

ето така 'четеш' и всичко останало, с претенцията че "това учиш".

Значи - от общо 4 реда от понятия, ти избра третия ред?

Нали го играеш на осъзнат - буда не те ли научи ЗАЩО и КАК се самозаблуждаваш? Жалко, защото и без да са будисти, някои хора разбират за:

https://www.obekti.bg/chovek/sklonnost-za-potvrzhdenie-kak-inteligentni-hora-razvivat-neverni-ubezhdeniya

И макар това да е написано за народния таргет, в него внимателните хора ще забележат някои... базови проблеми в човешкият живот. Особено на този на религиозния последовател...

Подобно писание, пак за народен таргет има и тук:

https://psychology.framar.bg/склонност-за-потвърждаване-защо-правим-ужасни-житейски-избори

Сериозни писания по този толкова фундаментален начин за самозаблуда, има на други места... Но и на колкото и да е написано и това да се учи в университети, да се говори и обсъжда - няма как да спре нуждата от самозаблуда

преди 16 минути, Śūnyatā написа:

Няма човек който да не работи с предположения и понятия, ти не си изключение.

да, няма човек. Но осъзнатите хора непрекъснато си припомнят че нещо са предположения и понятията им нямат никакво основание да се 'доказват', нямат никаква доказателствена стойност, нито имат стойност ако са и казани от избран от тях авторитет.

Така, че фразата - "както учи будата" е обикновен фейк. Съвсем обикновен фейк - но от система от такива фейкове имат нужда всички вярващи последователи - които не са им нужни предположения, а конвеционални истини, на които да се опрат.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 16 часа, _ramus_ написа:

Нищо не се спомена и за стремежа към "по-добър живот".  Интересно е, когато няма его, какво точно се "стреми", как и по кое  НЕеговия субект, разграничава кое е "добро" - как мислят его-експертите (без цитати и позовавания, които така или иначе никой не разбира, но претендира че понеже е написано това е достатъчно) ?

Също така - будистките последователи "стремят ли се към по-добър живот"? А пишещите в темата ?

Стремежът към по-добър живот е естествено заложен във всеки. Това е и към което религиите би следвало да водят последователите си. По-добрият живот може да се разглежда както в индивидуален, така и в общ план, като двете са взаимообвързани. Защо и как са въпроси, които могат да се обсъдят, ако има интерес.

Какво се стреми? Тук предполагам, че разликите във възгледите ще са огромни. И всеки ще е приел като база някакъв готов възглед, който не се знае до каква степен разбира. А опитите да се обясни нещо, което за което някой си има съвсем повърхностна представа, на някой друг човек, който пък има различна представа от тази на първия, почти сигурно ще се окажат неусешни.

За мен в основата на всичко съществуващо е съзнанието. Обектите на осъзнаване са следствие от същестуването на съзнанието, предизвикани от неговата диференциация. После възниква процесът на осъзнаване, и това е което мога да приема за отговор на въпроса "какво се стреми?". Ние сме процес на нарастващо осъзнаване на един или друг аспект от действителността. Това е индивидуалното "в нас".

Къде остава осъзнаващият? Няма осъзнаващ. Той е илюзия съществуваща в четирите свята на формата, т.е. самсара. А зараждането на тази илюзия е свързано с това, че ние като процес на осъзнаване, се самоидентифицираме с временната форма, която е проводник на "нашето" осъзнаване.

Това е най-общо отговорът ми. Разбира се много по-лесно е да кажеш, че няма осъзнаващ и да спреш дотук. Или пък да кажеш, че всеки човек притежава дух, без много обяснения какво се крие зад тази дума. Това донякъде е разбираемо, защото все някъде трябва да се поставят граници в които да разсъждаваме, но е важно да сме внимателни, когато отнасяме познатите си концепции, към това, което е извън въпросните граници.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, _ramus_ написа:

Аз виждах хората под социалните им маски, виждах техните страхове и объркан ум и това ме правеше циничен, понеже още не бях в състояние да проникна отвъд всичко това и да видя светлината в тях.

В момента ти си една задръстена маса от усукани схеми и допотопни навици. Ще трябва да промениш навиците си в действията, мисленето, сънуването и начина да гледаш на света. По-голямата част от това, което си ти, е поредица от лоши навици.

— Чуй ме, о, Велики палячо, всеки иска уважение. Но не става просто като кажеш „Моля, уважавайте ме.“ Трябва да заслужиш уважение, като се държиш достойно — а уважението на един воин не се заслужава лесно.

Дан Милман


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

там е работата че не се държиш достойно.

Пак се навря да се скриеш като се обясняваш с мислите на други, вероятно в това ти самият виждаш "достойнство", макар че и за него дори нямаш идея какво точно означава. Вероятно така си представяш и "НЕ-Еговите" подбуди и действия.

Книжките от които цитираш не са сериозни и са само за духовни фантазьори. Както е и цитирането по принцип.

Служиш си с въпросните цитати по същия начин по който всеки религиозен последовател ползва за да се защитава като ги ползва за "доказателства".

Дали се сещаш че въпросните са само "предположения" - което беше вкл и сред собствените ти предишни думи. Но упорито ще се бориш да ползваш всякакви клишета, думички, представи, схеми - за да защитиш личната си илюзия. Не ти пречи че същата илюзия я доказваш като правилна, като възглед като разбиране... дори в среда на хора които си позволяваш да наставляваш, да им предлагаш, да ги насочваш, съветваш...

Дори ти - който си попаднал в един съвсем обикновен психичен капан от инстинктивизми и настояваш колко си прав, колко правилно мислиш, пишеш, отстояваш...

Всяка микростъпка, всяко натискане на бутон от клавиатурата все повече те отдалечава точно от това, което с все сила настояваш че "разбираш" че си в правия път, опорочаваш и послъгваш за практики, за това че "познаваш"... и така затъването продължава с активните ти и упорити усилия.

Така е със всеки друг пишещ, тук. Щото играта на нагласен за игри будизъм, не е будизъм.

 

преди 47 минути, Shiniasu написа:

Това е и към което религиите би следвало да водят последователите си. По-добрият живот може да се разглежда както в индивидуален, така и в общ план, като двете са взаимообвързани.

все пак защо отново религиите и последователите им, станаха основен обект за "ползите" от "стремежа към добър живот? Та и тия, които не са последователи също се стремят към Добрия живот.

В конструкцията цялата работа е да се постанови какво е ДОБРО,  и така да се предпостави кое е ДОБЪР ЖИВОТ. Когато се формира тази представа, тя става посока за стремежите и гоненето. И всичко това е сложно съставно от интереси, защото гоненето на добър живот за някои, е във внушенията и убеждаването към останалите "кое е добър живот".

Защо религиите са се превърнали с мерителна колба за духовност? И за кого - това е така?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Шунясу не трябва да натиска бутоните на клавиатурата... Офтоп. 😛

 

Онтоп: думата "конвенционално" (за истината по-горе) има две значения.

Едното е на журналята и значи "обикновено" - конвенционални оръжия, напримерно. 

Другото е кореново и означава, според мен, "по съглашение, по взаимно прието". Конвенция - съглашение. 

Предполагам, че уважаемый мной Реджеп-ага има второто предвид? 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, За Секирата написа:

Аз, като лаик, имам това чувство за абсолютизиранията в конкретни твърдения:

Тъй като кака ви "мая" е заблуда от/сред множество несъществуващи същности, създадени от мозъка, личността, "аз"-а, то абсолютизирането в отрицаваща, премахваща посока е по-безопасно като (вероятност за) грешка, отколкото абсолютизирането в утвърждаваща, създаваща посока. 

Дали наистина е по-безопасно? За мен да отхвърлиш нещо съществуващо носи също толкова негативни последствия, колкото и да приемеш нещо несъществуващо.

Конкретно по отношение на личността или представата за "аз", си мисля, че тя винаги ще съществува в някаква степен, докато съзнанието се проявява посредством отделна форма. Колкото и илюзорна да е личността, тя е такава от позицията на буда природата (използвам този термин за удобство, обозначавайки съзнанието извън самсара, което все още ни е чуждо). От позицията на сегашното ни съзнание във форма, тази личност си е доста реална.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Въпрос на нагласи и предпочиания. Предпочитам интересен живот, пред праведен, достоен, успешен или щастлив, според общоприетите разбирания.

Будизмът е само една малка част от нещата, които правят живота интересен и разнообразен. 

Няма как да избера и да огранича мисленето си само до будистката догматика. С което не я омаловажавам, но тя не е и няма как да бъде най-висша, пълна, най-смислена.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 43 минути, _ramus_ написа:

все пак защо отново религиите и последователите им, станаха основен обект за "ползите" от "стремежа към добър живот? Та и тия, които не са последователи също се стремят към Добрия живот.

В конструкцията цялата работа е да се постанови какво е ДОБРО,  и така да се предпостави кое е ДОБЪР ЖИВОТ. Когато се формира тази представа, тя става посока за стремежите и гоненето. И всичко това е сложно съставно от интереси, защото гоненето на добър живот за някои, е във внушенията и убеждаването към останалите "кое е добър живот".

Защо религиите са се превърнали с мерителна колба за духовност? И за кого - това е така?

Всеки се стреми към своите си представи за по-добър живот. И ако има някакво припокриване на личните представи с тези налагани от религията, някакво припокриване, което личността счита за достатъчно, то човекът се идентифицира с въпросната религия. С времето степента на идентификация може да нарастне. Както спомена, религията започва да направлява самата представа за по-добър живот. В крайната степен, религията изцяло диктува поведението на личността.

Тук само ще вметна, че религиите в една или друга степен насаждат страх от наказание. И това налагане като че ли в по-късните етапи от съществуването на една религия взема превес, защото е по-удобно средство за контрол. С времето нараства и догматичността и ритуалността.

Защо се получава така, предполагам е ясно. Все пак колкото и старание да се вкарва, е въпрос на време да се стигне до изопачаване. Заемащите ръководна позиция са хора не много по-различни от тези, които те управляват. А властта е може би най-голямото изкушение. И се стига до смешните твърдения, че някой е представител на Бог на Земята. Освен това религията не съществува независимо от обществото и от управляващите. Всеки може да предположи и да потърси информация за това, как са се развивали взаимоотношенията им във времето.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 52 минути, Mohini написа:

Въпрос на нагласи и предпочиания. Предпочитам интересен живот, пред праведен, достоен, успешен или щастлив, според общоприетите разбирания.

Не може да е "интересен" сам по себе си, а и няма такива общоприети разбирания. Най-различни са разбиранията и за праведен и за интересен и пр. живот. Само си пояснявам, не че знам за теб кое е такова от изброените и не е. Може би под общоприети разбираш масови? Но и масови няма, те се разсипват при най-малкия допир от страна на съдбата и тук вече зависи какво остава. Масовото, обикновено явление, на което всички се поддаваме е да остане една мъгла. Честно си признавам, че не мога да преценя какво от живота ми назад има някаква стойност, в контекста не на общоприетата, защото тя е вятър и мъгла. Нещо конкретно?

на 5.08.2019 г. в 7:12, Śūnyatā написа:

Цитата предполагам е част от по-обширна практика. Ти практикуваш ли го това? Крайната цел според Асанга не е ли постигане на nairatmya или идеята за отсъствието на Аз (аната)?

Цитатът е просто част от по-голям цитат, а той от още по-голям... А що се отнася до практикуването, може би трябваше да свържа цитираното изречение от онзи превод на Доген с предходното, което най-общо гласи че тази "практика" на Будите е "без усилие", "без стремеж", или "спонтанна". Което според мен ще рече, че няма как да се практикува. Неизбежно практикува егото и в тази неизбежност няма нищо друго освен неизбежност и нищо осъдително. Задръстването вероятно започва, когато си въобразяваме че може да стане иначе и че някой "практикува" без малкия си аз. И защо му е? 

Мислех си после за онази история около гатхите в "Олтарната сутра". За огледалото с подставка в първата и че огледалото няма подставка в гатхата на Шестия патриарх. Впрочем посмъртното му име е май нещо като "Велико огледало". Та си спомних за това заради "подставката" и защо изобщо е спомената... Със сигурност тя означава нещо, та въпросът е какво означава?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, witness написа:

А що се отнася до практикуването, може би трябваше да свържа цитираното изречение от онзи превод на Доген с предходното, което най-общо гласи че тази "практика" на Будите е "без усилие", "без стремеж", или "спонтанна". Което според мен ще рече, че няма как да се практикува.

Според теб прочетеното от Доген няма как да се практикува, правилно ли съм разбрал? Тази "практика" на Будите би трябвало да има някакъв плод, макар и илюзорен, иначе защо Доген ще го пише, като може просто да си седи в дзадзен.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 часа, _ramus_ написа:

Така, че фразата - "както учи будата" е обикновен фейк. Съвсем обикновен фейк...

Благодатный: ‘Ссоры, разногласия и противоречия тех, кто выступает против моей дхармы, просто исчезнут; намерения противников останутся неисполненными. Потому что это факт, что для последователей парамиты мудрости эти споры просто исчезнут и не останутся. Это одно преимущество даже здесь и сейчас. Есть растение, под именем Магхи, лекарство от всех ядов. Предположим гадюка, изголодавшаяся, увидела тварь и преследовала бы её, следуя чутью, чтобы съесть её; но если эта тварь пошла на участок этого растения и остановилась бы там, то запах этого растения заставил бы змею повернуть назад. Потому что целебное свойство этого растения настолько мощное, что оно пересиливает яд змеи. Именно так ссоры, разногласия и противоречия, которым последователь парамиты премудрости подвергается, утихомирятся, умиротворятся посредством пронзающего пламени парамиты мудрости, посредством её могущества, её силы, посредством пропитывания её могуществом. Они исчезнут, не разовьются и не останутся. И почему? Потому что это – парамита мудрости, которая умиротворяет всякое зло, – начиная с [обычной] жадности и до хватания за нирвану, – а не увеличивает его. И боги, и все будды и все бодхисаттвы будут защищать этого последователя парамиты мудрости. Это будет преимуществом даже здесь и сейчас. И далее, речь последователя парамиты мудрости станет приемлемой, мягкой, размеренной и соответствующей. Гнев и тщеславие не пересилят его. Потому что парамита мудрости усмиряет и преобразует его. Гнев и тщеславие он не усиливает. Ни враждебность, ни злонамеренность не охватят его, ни даже склонность к ним. Он будет внимательным и дружелюбным. Он размышляет:
‘Если я пестую злонамеренность в себе, мои способности рассыплются, мои особенности истратятся, и это, в любом случае, совершенно нелогично, что я, кто отправился за полным просветлением и хочет упражнять себя для этого, должен подвергаться влиянию гнева’. Таким способом он быстро восстановит свою внимательность. Это будет другим преимуществом даже здесь и сейчас’.

Aṣṭasāhasrikā Prajñāpāramitā

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 57 минути, Śūnyatā написа:

Според теб прочетеното от Доген няма как да се практикува, правилно ли съм разбрал? Тази "практика" на Будите би трябвало да има някакъв плод, макар и илюзорен, иначе защо Доген ще го пише, като може просто да си седи в дзадзен.

Азът докато е отделен, не може да обхване останалите азове. За какво състрадание изобщо може да става дума тогава? За какво разбиране на съществуващото може да се говори, докато не станеш самото съществуващо? А как може да си едновременно едно с цялото и в същото време да не пра;естанаш да съществуваш, просто приеми, че към момента не можеш да разбереш. Иначе ще си разсъждаваш над тази загадка още много дълго време. Надявам се, че ще приемеш това като приятелски съвет.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, За Секирата написа:

На третият отговор оттук ще станат хиляда. 

Ъъъ, изясниха ли се нещата? 

Ако не - заебете темата. 

Нищо не разбрах, честно казано) Сигурно защото не следя разговора и се вмъкнах да отговоря със закъснение нещо на Шунята. 

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Според теб прочетеното от Доген няма как да се практикува, правилно ли съм разбрал? Тази "практика" на Будите би трябвало да има някакъв плод, макар и илюзорен, иначе защо Доген ще го пише, като може просто да си седи в дзадзен.

Сега кой иска някакви плодове, гледай ти как се обърнаха нещата. Не е практика всъщност, а ануттара-самяк-самбодхи, какво означаваше точно? Както и да е, ненадминатото просветление няма как да се практикува, нито може, нито плодът някога не е съществувал - това приеми че твърдя. А защо го твърдя не знам) 

За мен първия относително не-илюзорен плод от правилната практика е виждането на собственото положение, което изобща не е розово. Дотолкова не е, че нищо в теб не иска да си го спомня. Макар че е незабравимо и няма връщане, независимо дали можеш да направиш нещо по въпроса или не.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 14 минути, witness написа:

Сега кой иска някакви плодове, гледай ти как се обърнаха нещата. Не е практика всъщност, а ануттара-самяк-самбодхи, какво означаваше точно? Както и да е, ненадминатото просветление няма как да се практикува, нито може, нито плодът някога не е съществувал - това приеми че твърдя. А защо го твърдя не знам) 

За мен първия относително не-илюзорен плод от правилната практика е виждането на собственото положение, което изобща не е розово. Дотолкова не е, че нищо в теб не иска да си го спомня. Макар че е незабравимо, всъщност. И няма връщане, независимо дали можеш да направиш нещо по въпроса или не.

Тоест променяш се, не оставаш същата. След първия плод, осъзнаването на текущото положение, нещо друго променя ли се?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 14 минути, Śūnyatā написа:

Тоест променяш се, не оставаш същата. След първия плод, осъзнаването на текущото положение, нещо друго променя ли се?

Може би. Започваш на моменти да се виждаш отстрани, не буквално, а така както те виждат другите, а те са по-обктивни. С други думи "в галошите" .

Но природата си отмъщава с разни неща и отмъщенията ѝ също са много полезни, но оставят белези. Много кал има и това е само от малката страна, вътре. 

Помага да не си вириш носа и да не говориш за неща, които не познаваш. Тоест да лъжеш съвсем незабелязано за себе си. Между стимула и обичайната реакция има по-широка пролука, така да се каже, някакъв интервал. Който преди изобщо не е съществувал и в който нещо друго може да се появи, вече не реакция, а действие. 

По принцип вече е възможно, защото има условия, но не винаги става. Това изисква помощ, някакви насоки, защото човек е многослоен. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 часа, За Секирата написа:

Шунясу не трябва да натиска бутоните на клавиатурата... Офтоп. 😛

 

Онтоп: думата "конвенционално" (за истината по-горе) има две значения.

Едното е на журналята и значи "обикновено" - конвенционални оръжия, напримерно. 

Другото е кореново и означава, според мен, "по съглашение, по взаимно прието". Конвенция - съглашение. 

Предполагам, че уважаемый мной Реджеп-ага има второто предвид? 

По скоро и двете. Става въпрос за обикновената ежедневна истина. Истината на ежедневния опит и научната истина.

В древна Индия са я наричали конвенционална в смисъл на "общоприета", "договорена".

Тъй като в многобройните философски дебати се е считала за общоприета от всички философи. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 часа, witness написа:

Със сигурност тя означава нещо, та въпросът е какво означава?

Тялото.

преди 9 часа, witness написа:

 Което според мен ще рече, че няма как да се практикува.

Практикуването е не- практикуване.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 11 часа, insec написа:

Практикуването е не-практикуване.

https://budpost.wordpress.com/2016/05/06/строфы-о-накоплении-драгоценных-каче/#more-76

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 9.08.2019 г. в 15:20, Shiniasu написа:

Азът докато е отделен, не може да обхване останалите азове.

по принцип не може да ги обхване. Това е игра - на обхващане. И състраданието не е нищо друго, освен трик от етапността на трансформацията на АЗ-а.

Работата дори не е в отрицанието на АЗ-а, защото такова отрицание, каквото няколкото играчи тук демонстрират имитационно, няма нищо общо с "чувстващите същества". Няма как и да има общо, защото религиозното значение на този прийом няма общо с практическия, в точно определена етапност в трансформацията на Аз-а.

Просто играчите си четат текстове, за да си вярват в тях, за да си взимат парченца за нагласяне, които после да си цитират - без да са въобще наясно в кой етап са, какви са техните особености, какви прийоми са подходящи за тях... Няма как да са наясно, защото не е налице какъвто и да е ориентир, освен лично скалъпеният - далеч от каквато и да е адекватност.

на 9.08.2019 г. в 21:25, insec написа:

Което според мен ще рече, че няма как да се практикува.

браво. Жалко че това ти е само "според теб". И само според 'интересното'...

Дали това е логично - изведеното по подредени формални критерии? И дали въобще е заради логичното.

А практиката - логична ли е?

А твоята?

---

Отстрани погледната 'водата няма как да е мокра', а просто спонтанна. Но дали не е логично спонтаността й да е именно мокротата...  Като нищо от това няма каквото и да е общо с "водата", а с Играещия си на "размислител" и на "логик", но и без каквото и да е отношение да скочи сам във водата, без оглед на "неизвестното дъно".

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Няма строго фиксирани етапи и особености по пътя, нито прийоми които да не се изменят в зависимост от ситуациите, затова има толкова много школи в будизма. Затова има толкова разнообразни и широко разпространени заблуди. Това което е подходящо за един, не е подходящо за друг и обратно. Всеки сам сглобява или разглобява картинките оформящи възгледа водещ до покой и хармония с действителността. Някои не могат да намерят такъв покой и това е много тъжно. Едни хора са със сходни нагласи, други с коренно противоложни, но да се държи сметка на някой, защо мисли и прави нещата по определен начин, противоположен на възгледа и нагласите на критикуващия го е несериозно. Още по-несериозно е някой да се разхожда по всякакви теми и да плюе наляво и на дясно, без да е запознат в дълбочина, без да практикува будизъм в случая, излагайки единствено личният си негативизъм. Разбира се, човекът си мисли че е абсолютно прав от Азова гледна точка, но това, като термин в психологията, се нарича искрено заблуждение.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 часа, Śūnyatā написа:

Няма строго фиксирани етапи и особености по пътя, нито прийоми които да не се изменят в зависимост от ситуациите....

Е недей дееее - аз тъкмо си записах тука в тефтерчето "първо, второ, трето".

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 часа, Śūnyatā написа:

без да е запознат в дълбочина,

ooo, недей... късаш ми сърцето. Точно ти... запознат с будизма, е съвсем точно. Само запознат и само на повърхността - като се подминат личните ти претенции, само защото си се научил да папагалиш и цитираш. Всъщност будизма ти е просто подбраната форма на лична религия.

преди 9 часа, Śūnyatā написа:

Разбира се, човекът си мисли че е абсолютно прав от Азова гледна точка, но това, като термин в психологията, се нарича

бла-бла - се нарича... :) Както си с будизма, така е и с психологията... :) Както и си с "етапите" - дето ги няма. Ми няма ги - те нямат присъщо съществуване, горкичките. Така е и с четенето на каквото и да е - дори на една уикипедия или сродните на нея - всичко е подбрано. Другото - майната му, щот не върши работа, дори само бърка библийката.

Нали ти написах съвсем ясно какво е положението с когнитивната психология - прочете ли се там? Ма как ще се прочетеш - важното е да ползваш каквото докопаш, според онова, което стремиш. Бориш, отричаш, наричаш, етикетираш... Заради едничката лична библия. В битката да потънеш в религиозния будизъм, да не би да се разочароваш както с християнството... но то това е неизбежно. И не са проблем нито христовата нито будистката религия - ти си проблемния...

Тотална безотговорност - с думичките... но чудесно се копаеш сам. Ако това закопаване за теб е 'в дълбочина' - браво.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...