Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


преди 8 минути, Реджеп Иведик написа:

ама отнасяш де що има негативи.

нима не разбра че негативите не ме интересуват и няма как да "отнасям" каквото и да е. Просто - тия детски реакции не ме интересуват с нищо - нито са сериозни, нито са съществени, нито от тях зависи нещо. И след тях и преди тях - всичко си е пак каквото е било и както ще си бъде.

но от друга страна - негативите показват доста неща - за изразяващите ги. Защото твърде много им провалят благите духовни маски, но пък как да не реагират. Отгоре на всичко - елементарно.

Негативността е единствения им вариант  - инстинктивен, директен - както природата го е "задала". Но проблема е, че с тази първосигналност не върви да се доказваш след нея колко духовни песни си научил да повтаряш, докато ги сънуваш. 

Пет пари не давам за какъвто и да е негативизъм, нито и да се съдерат това има нещо общо с рамус. Но писаното остава - както и реагираното... и нааканото пред огледалото, щото и намирисва здраво, колкото и да се играе на "ах, колко уханно мириша, колко съм светъл, духовен, смирен и мъдър"

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Оф...пак ли сте заобсьждали Повелителя на Боабабите...сякаш темата не е за будизма...

 

единственото постоянно нещо е вниманието...и да се внимава върху какво и как го насочваме, не да пилеем ценно време...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 минути, Mohini написа:

сякаш темата не е за будизма

да не би да искаш да кажеш че ти имаш нещо общо с тая тема?   :) Не че в други форуми не игра на други роли, както и в тая - на трансформаторка. Ма и важното е да има мегдан някъде - да се върти мелницата на разтухата. Като че будизъм - значи седянка за кръчмарско-лентяйски моабет, в който сички са  в ролята "нема толкова велик кат мен".

но и посланието - да не пилеем "ценно време" - малииии, сериозна работа   :)

И все пак - много да внимавате - щото автора даде нишан че ... "медитира" върху липсата на същност - както на будизма, така и на собствената си тема... Важното е да се медитира... та - за някои и това е игра на будизъм.

Всъщност темата е за всичко друго, но не и за будизъм, защото в нея няма нито един будист, с едно изключение. САМО ЕДНО ИЗКЛЮЧЕНИЕ!!! - не че визирания като напише нещо, някой въобще го чете... Но той е единственият, който е дал обещание да носи отговорност за думите си. Отговорност, която отива много отвъд него самия. И това си личи... много личи. И липсата на същото в другите фантазьори и егоисти - също силно личи.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

....ама отнасяш де що има негативи.

То, ако не са негативите, какъв ще го дири тука - туй му е орисията: да се излага, докато не осъзнае, че се излага.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

"Когато провалът и смъртта дойдат, те са нашето най-висше моментно добро".  Шри Ауробиндо

Егоцентричната природа в пътешествието между живота и смъртта се утвърждава в следната дейност:

Придобиване на: любов, богатство, власт и слава.
Любов: към собствената личност, към собствените деца, към имота си, както и в сексуално отношение;
Богатство: като например стремеж за спечелване на много пари, постигане на висок пост, кариера, желанието децата да живеят в благоденствие, голяма пенсия и др.;
Власт: като желание за осигуряване на респект и стремеж да представлява нещо особено;
Слава: като желание да бъде уважаван и почитан от другите.

Нищо от това не прави човека годен да заживее в царството небесно, това е пътя на смъртта, в свят, който не е моят свят, дори да бъде подобрен. Защото "погълната бе смъртта победоносно" (коритяни 15;54).


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 17 часа, Реджеп Иведик написа:

Дразниш ги и те нападат. И аз като дразня хората и мен ме нападат. И тебе като те дразня ме нападаш. Може би не винаги. Не можеш ли да казваш какво мислиш, и да ни оставяш сами да преценяваме, всеки според разбиранията си. То не че не е пак така, ама отнасяш де що има негативи.

Така се получава когато няма и минимално осъзнаване на зависимия произход или на зависимото съ-възникване. Така се получава когато човек е затънал в тресавището на егоизма и възприема враждебно тези които не му се водят по акъла. Още в древната китайска Книга на промените това ясно е показано:

Сохраняющему спокойствие удастся в конце концов добиться того, чтобы все наладилось. Клеветник замолчит, если мы не будем радовать его, обиженно возражая.

Это относится к человеку, чье внутреннее состояние поначалу лишено покоя. Его не удовлетворяет создавшаяся ситуация, и он предпочел бы улучшить ее путем конфликта. Но он не может вести борьбу, поскольку из-за того, что правда не на его стороне, он не способен примирить конфликт со своей совестью. На него нападают снова и снова, и в результате конфликт затягивается до бесконечности.

Раннее утро, когда начинается работа. Во сне ум был закрыт для внешнего мира, а теперь снова возобновляется его связь с этим миром. Следы впечатлений человека перекрещиваются. Превалируют спешка и активность. При этом важно сохранять внутреннее спокойствие и не позволять, чтобы тебя уносила суета жизни. Если человек настроен серьезно и спокоен, он способен обрести ясность ума, необходимую для того, чтобы придти в согласие с теми бесчисленными впечатлениями, которые на него сыплются. Именно в самом начале так важно сконцентрироваться на серьезном, поскольку в начале содержится зерно всего последующего.

Гнев можно уменьшить, сохраняя спокойствие, а инстинкты обуздываются наложением ограничений. За счет такого ослабления низменных психических аспектов обогащается возвышенная сторона души.

Совершенный человек перед тем, как начать движение, приводит себя в состояние покоя; перед тем, как начать говорить, он собирается с мыслями; перед тем, как о чем-то попросить, он упрочняет взаимоотношения. Придерживаясь этих трех правил, совершенный человек может в полной мере себя обезопасить. Но, если человек резок в своих проявлениях, окружающие не будут с ним сотрудничать. Если он слишком возбужденно говорит, то его слова не встретят отзвука в других людях.

Быть истинно спокойным означает сохранять неподвижность, когда приходит время неподвижности, и выступать вперед, когда приходит время выступления. Таким образом покой и движение приводятся в согласие с требованиями времени, и жизнь обретает свет. Эта гексаграмма означает конец и начало любого движения. Здесь говорится о спине, поскольку в ней локализованы нервные волокна, служащие посредниками для передачи движения. Если движение в этих спинных нервах прекращается, эго, со всей своей неугомонностью, как бы исчезает. Как только человек таким способом приводит себя в состояние покоя, он может обращаться к внешнему миру. Теперь он уже не видит в нем борьбы и суеты отдельных существ и поэтому обретает тот истинный покой ума, который необходим для того, чтобы понимать великие законы вселенной и действовать в гармонии с ними. Всякий, кто действует с этих глубоких уровней, не совершает ошибок.

Сохранять неподвижной спину означает забыть об эго. Это наивысшая стадия покоя. Здесь эта стадия еще не достигнута: человек в данном примере, хотя и способен удерживать эго, с его мыслями и импульсами, в покое, еще недостаточно полно освободился из-под его власти. Тем не менее, сохранение покоя в сердце - это очень важно, и это приводит в конце концов к полному устранению эгоистических побуждений. И хотя на этом этапе человек еще не избавился от опасности сомнений и беспокойства, достигнутое им расположение духа правильно, поскольку в итоге оно приведет его на тот другой, более высокий уровень.

Мягкость, отличающаяся приспособляемостью, однако при наличии способности к проникновению, является той внешней формой действия, которая должна произрастать из внутреннего спокойствия.

Спокойная, не требующая слов, самодостаточная радость, не желающая ничего от других и пребывающая со всем на свете в согласии, не содержит в себе никаких эгоистических предпочтений или неприязни. В этой свободе и лежит залог счастья, поскольку она дает сердцу, защищенному в себе самом, спокойную уверенность.

Когда радость взвешивается, это не приносит умиротворения. После исправления своих ошибок он обретает радость.Часто бывает так, что человек долго взвешивает, какое из удовольствий предпочесть, и пока он не решил, что выбрать - возвышенное или низменное - он не обретает внутреннего покоя. И только если он ясно поймет, что страсть всегда несет с собой страдание, он сможет отвратить свой ум от низменных удовольствий и устремиться к высокому. И как только такое решение принято бесповоротно, он обретает истинную радость и покой, и внутренний конфликт таким образом преодолевается.

Озеро поднимается выше деревьев.Так совершенный человек, оставаясь в одиночестве, спокоен, и даже при необходимости отречься от мира он остается бесстрашным. В одиночестве он идет, пребывая в том, что правильно. В том, чтобы сохранять самообладание, ошибки нет.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Śūnyatā написа:

Така се получава когато няма и минимално осъзнаване на зависимия произход или на зависимото съ-възникване

ъъъъ - и при тая поредна проповед някой се дърли че "нямал его" щото цитирал от будистко евангелие... :) Изглежда че нещо "пропадна медитацията" щото да роди поредното безсилие - си е греда отсякъде.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 минути, _ramus_ написа:

будистко евангелие... :)

Доколкото схващам, това е коментар към И Дзин, не е будистки текст?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 16 часа, insec написа:

да се излага

безсилието няма как да роди друго. Ех деца-децааааа - сладурчета насред будистки игри.

Темата чудесно събира играчи с идеята 'да поиграем на будизъм' - ще си повтаряме будистки молитви, ще го играем на размислители и разбирачи, ще се пънем да играем и на медитации, ще се правим на мъдреци - точно като в сценка - с мантруване на предното повторение за 'зависимия произход' и неговото осъзнаване... за средни пътища и будистки авторитетски имена и писани канони...

 

преди 11 минути, dagpo19 написа:

това е коментар към И Дзин,

Какъв И Дзин. Просто религиозния разочарован християнин чете и цитира будистки текстове по аналог с евангелието. Играе на проповеди, обяснения, съвети и наставления... И това е за пореден път.

Все пак това е човек, който се изживява на монах и да сменя 10 религии, това няма да се промени с нищо. Монашеският синдром е игра в която се изживяваш да си отдаден на нещо си, с идеята че това е пътя да получиш и ползваш религията за шелтер. Като не можеш в една, сменяш я докато си намериш нужната... Монашески синдром - е вид театър в който играеш на играта "давам от себе си, с цел да получа".

Всъщност - привиждането че ритуалността, действията и формите - носят възможност да се изживее "напредък", носи усещане за сигурност - спазването на рецепти, на обети, нещо като "технология" чрез която задължително се "получава" онова, което стремиш. Това е основен религиозен механизъм, в проявлението на Монашески синдром. Съвсем характерно е за човек с проблем в идента. За такава типология е чудесна възможността да се заиграват с теориите и отрицанията на "егото" - като компенсация на дефицита. Отрицанието на някакво си "ЕГО" (което въобще няма как да бъде вникнато) играе ролята на основен и универсален "отговор" на множеството въпроси.  Със същата цел тази рецепта я ползват и толкова много играчи в окултни или езотерични сценки. До голяма степен те привиждат будизма именно така - като продължение на популярния народен окултизъм, без значение че повечето от него е в чалга-вариант и кой недочел-подочул - важното е да го ползва за нагласяне на личната си версия на утробна представна илюзия - сред която да намери нужния липсващ покой.

Защо е игра - заради невежеството в нея. В играта фокуса и ядрото са изживявания получени чрез фантазен сценарий сред който се играе на "отдаденост". Зад цялата игра е една единствена цел... Именно това разделя религиозния, дори и когато е провален в търсенията си. сега е на етап че е "намерил" нужното... и основният мотив е окопаване с канони и повторенията им... Това е единствената възможна компенсация че разбиране не е налично и няма как да е.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 минути, _ramus_ написа:

бля бля бля

Рече слонът в стъкларския магазин - само, че тука не се преструваме, че няма слон, тъй че сорка баламурка: гризи нокти и смърди.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 минути, insec написа:

тъй че сорка баламурка: гризи нокти и смърди.

ма и по-големи простащини са се лели. Така чудесно се поразкриват народните простовати лица , умело поприкрити с будистки дрешки, грим и заучени маниерности.

Даже и будиста от по-горе, насред медитацията си и той поразкри лееееекичко от махленското си народно ядро. Иначе през другото време го играе на благороден, мъдър, над нещата, умерен някъде сред сценария му за "среден път"... А толкова да е нескопосана играта...

Пък и няма как - от време на време се получава ефекта "уф, писна ми от тая маска" и дивото под нея се показва както "то си може, както се е научило"... Няма само да го крият я...  :) Там вътре в скритото - пожар гори... Кой ще гаси тоя пожар, като не може да бъде загасен! Малко е парадоксално как това се съчетава с професията на пожарникар, но по принцип професията няма никакво отношение към "вътрешния пожар"... макар че намират начини и така да се крие че гори... 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Эта гексаграмма означает

Това е коментар към определена хексаграма от И Дзин. 

преди 23 минути, _ramus_ написа:

Какъв И Дзин. Просто ... чете и цитира будистки текстове

И Дзин няма будистки произход. Дори даоски или конфуциански. Тя има отношение към шаманизма, но е оказала влияние и върху будизма, даоизма и конфуцианството в Китай. Това е текст, който разгръща триграмите в серия от 64 хексаграми и се ползва за гадаене, казано най-повърхостно.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 15 минути, dagpo19 написа:

И Дзин няма будистки произход.

Поназнайвам нещичко за И-ДЗИН. 😉 И-Дзин е ползвана от Даоси, и то активно и много задълбочено... Все пак имам практика в Ба-Гуа... Не че нещо - и само начална... макар че е над 25 годишна... Ако се видим някога на живо - ще ти покажа. Има моменти в които... се получава "връзка отвътре"... Рядко, но ги има.  Не е лесна работа...

Просто не те разбрах, защото цитира мен - за да вметнеш за И-Дзин, а то не е свързано с мои думи.

Колкото до цитирането - той си кара напосоки. Не му трябва да разбира, дори често пуска цитати, които нямат нищо общо с думите или мислите извън цитата... Но не е само той така - разбрах че доста хора го правят - просто елемент от играта си.

преди 15 минути, dagpo19 написа:

Тя има отношение към шаманизма,

аз не мисля така. По-скоро - това е квинтесенция от ПОЗНАНИЕ ( с главни букви), което е ползвано и за шамански практики... Но не и че основно има отношение към шаманизма. Ползвано е от шамани и от много други "след тях". Друга квинтесенция е Ин-Ян, както и ПЕНТАГРАМНИЯ символ на ПЕТТЕ ЕЛЕМЕНТА - всеки от тях е квинтесенциален аспект на останалите следи от ПОЗНАНИЕ-то - за живота, вселената  и мястото и ролята на човека сред тях. Будизмът също е една такава квинтесенция - поставен така в моят свят.

Именно заради това ми идва наивно как въобще е възможно будизма да се натъпче в религия само и само религиозната хилядолетна и милиардна маса, да се подреди и да получи нещо си... Като квинтесенциите нямат нищо общо с тая маса - те са израз и път за редки елитни субекти, крайно различни от тая маса и непоместващи се никъде сред нея.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 13 минути, _ramus_ написа:

Поназнайвам нещичко за И-ДЗИН. 😉 Все пак имам практика в Ба-Гуа... Не че нещо - и само начална... макар че е над 25 годишна... Ако се видим някога на живо - ще ти покажа. Има моменти в които... се получава "връзка отвътре"... Рядко, но ги има.  Не е лесна работа...

Просто не те разбрах, защото цитира мен - за да вметнеш за И-Дзин, а то не е свързано с мои думи.

Колкото до цитирането - той си кара напосоки. Не му трябва да разбира, дори често пуска цитати, които нямат нищо общо с думите или мислите извън цитата... Но не е само той така - разбрах че доста хора го правят - просто елемент от играта си.

Казвал си ми, че си практикувал Ба Гуа, затова не разбрах защо твърдиш, че в случая цитира будистки текст. Това го изяснихме... Друго не ми стана ясно. Това е коментар към точно определена хексаграма. Шунята не сподели кой е автора на коментара, но това не е важно. Трябва ли, да предполагам, че колегата е търсил отговор или ориентир за отношението му към теб като е ползвал някоя гадателска процедура свързана с И Дзин? Ако е така ми се вижда доста забавно. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 минути, _ramus_ написа:

.....

Ма туй кат та гледам гаче ми мяза на мистър Протьо Простев - хич недей ма мириса мистър Простьо, сър. Ша ма прайш да са къпя три дена у Шанел. Леле Божке, леле Божичко. Сто годин фермани на безсмислието, многоточие и половина от дума до дума, Простьо си смърди баш на къпано гумно. Ша та слушам мистър Простьо, сър - ша та слушам и с двете уши, сал недей го мириса, туй горкото монче, че е безсилно пред вонята на мистър Простьо Простев.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
току-що, dagpo19 написа:

колегата е търсил отговор или ориентир за отношението му към теб като е ползвал някоя гадателска процедура свързана с И Дзин?

Ако е така - това би било доста комично, а и сред форума няма кой да знае нещо за практиката и пътя ми. Не че нещо бих крил, или че има нещо за криене - не и при мен. Единственото е, че ПОЗНАНИЕТО - винаги остава някъде отвъд тесния взор на незрели още субекти. И да им го посочваш или навираш в "пред очите им" - просто остава невидимо.

току-що, insec написа:

Ма туй кат та гледам гаче ми мяза

давай, давай - не ти е за първи път. Излей си помийката да ти олекне. Ма е толкова много че досега с нищо не е олекнало. И няма как...

Не е чудно защо се вкарва толкова енергия да се играе с други маски - къде будистки, къде духовни, къде "разбирачески". Ама грима понякога не може да скрие помийката - особено когато напъне силно и  това довежда до "изпускане".

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да ви напомня, че в темата би трябвало да се коментира будизма.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, badr написа:

Да ви напомня, че в темата би трябвало да се коментира будизма.

Е тей, ма мистър Простьо забранява, негова величайша смрад, за помия тръгнал да проси - такъв глад го тресе, че яко газове изпуска и зловоние около него неизбежно се разнася.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, _ramus_ написа:

аз не мисля така. По-скоро - това е квинтесенция от ПОЗНАНИЕ ( с главни букви), което е ползвано и за шамански практики... Но не и че основно има отношение към шаманизма. Ползвано е от шамани и от много други "след тях". Друга квинтесенция е Ин-Ян, както и ПЕНТАГРАМНИЯ символ на ПЕТТЕ ЕЛЕМЕНТА - всеки от тях е квинтесенциален аспект на останалите следи от ПОЗНАНИЕ-то - за живота, вселената  и мястото и ролята на човека сред тях.

Приемам корекцията.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, _ramus_ написа:

Именно заради това ми идва наивно как въобще е възможно будизма да се натъпче в религия само и само религиозната хилядолетна и милиардна маса, да се подреди и да получи нещо си... Като квинтесенциите нямат нищо общо с тая маса - те са израз и път за редки елитни субекти, крайно различни от тая маса и непоместващи се никъде сред нея.

Сложен въпрос, но ще го опростя с пример.

В Тибет будизма бива наложен като държавна религия от светския феодален елит или управниците, които стават ученици на тибетски или индийски будистки учители. Аналогията с утвърждаването на христянството при цар Борис,, се налага от само себе си. Или, ако се върнем по-рано, при император Константин.

Това, което е важно да се знае и разбира, според мен, е че въпросният елит изобщо не е имал идеята да ползва тези учения и техните представители, за да утвърди властта си.Считам, че подобна конспиративна представа е далеч от случилото се. Мнозинството от светските управници са били искрено вярващи последователи.

Религията се е налага отгоре-надолу, както и всяка идеология. (Дори болшевишката, понеже болшевишката партия е била своеобразен елит от образовани съмишленици.)  Масата никога не е произвела нищо самостоятелно. Дори хаос или революция, понеже е напълно инертна.

И т.н.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, dagpo19 написа:

че подобна конспиративна представа е далеч от случилото се.

аз нямам такава представа. Това е твърде елементарно и повърхностно за да се ползва сериозно.

Но... имам и някои вметки към твоята версия:

1. Въпросния "елит" си има съвсем явни основанния, свързани със социалния и културния живот и исторически контекст, по онова време... За мен тезата че "са били искрено вярващи" е доста опростена и няма как да се приеме сериозно. При кризата около "предишната заварена религия" и историческите промени в които и тя играе - преминаването към будизъм е възможно най-безкризисния начин, поради изключителната близост между 'старата' и "новата" религия... Според мен това личи най-вече именно във Ваджраяна варианта. Децата тук продължават да вярват искрено че будизма се върти около легендирането и идолизирането на Гаутама, но събитийния, митологичния, философския и социалните контексти - са много-много по-широки, насложени във времето и културата на ония народи и събития.

2. В китай като центростремителен социален фактор успяват да използват "конфуцианството". В Япония - религиозните движения следват непрекъснато политически исторически и социални движения с непрекъснато разместване на пластове. така е и по целия свят. Съвсем ясна е религията като социален организиращ, стабилизиращ и формиращ фактори. В чисто социален план - тия роли и значения на религията са съвсем очевидни и няма смисъл да се изтъкват, при все че винаги е нужно да се имат предвид. 

3. Аналогията със събитията около "покръстването на Борис" - също е твърде обща, но при подробно сравнение, отпада като адекватна, поради множеството разлики на всички планове. При все че има и "прилики"...

4. Сравненията с Християнството - също не са удачни. налични са базови разлики между авраамическите религии, с будизма. Разбира се - тия разлики се стопяват именно във версията на народен религиозен будизъм. Основните и базови потребности на религиозните по целия глобал са твърде близки и това довежда до сходства и сред религиозните елементи. Сменят се само идеологиите, системите от идоли, описания, обещания и обяснения на живота, битието, вселената ... най-често от раздуването на тия обяснения, в склонността си да обединят голям набор от свързани описания , тия системи набъбват и започват да ги наричат "учения". И защото става нужно да се "учат", за да се предават, за да станат основополагаща тъкан като формираща социалния живот, отношения, цели, смисъл... - все неща, които всеки средностатистически човешки субект, има огромна нужда.

5. не е нужно да го "обясняваш просто" - все пак понякога не е излишно и да се спусне добре обосновано синтезирано мнение - особено ако е задълбочено. Това че децата тук си играят на будизъм - не е причина "да не се направи", защото тук четат не само тия, дето са списващи. Така или иначе казусът е наистина изключително сложен, поради многобройните наслоения и взаимодействията между тях - защото всичко има значение... и е изиграло своята роля сред амалгамата от действия, мотиви, основания, вярвания, потребности...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Сложните, дълбочинни, сериозни ползвачи играят празни, многословни игрички. Едни халюцинации изследват други, ползвайки трети, четвърти и т.н. В това не само няма смисъл, но и се разиграва на сцена която също е една от нашите халюцинации - времето.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз съм хулиганка. Никакви претенции за разбиране нямам. Чакам да прочета нещо интересно, но засега само раздувки кой какъв велик познавач и практикант е и колко другите са маргинали в сравнение с негово височайшество.

 

Надуване на балони, перчене на перушини. Суета, както обикновено. Скука.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 51 минути, Mohini написа:

Аз съм хулиганка. Никакви претенции за разбиране нямам. Чакам да прочета нещо интересно, но засега само раздувки кой какъв велик познавач и практикант е и колко другите са маргинали в сравнение с негово височайшество.

Надуване на балони, перчене на перушини. Суета, както обикновено. Скука.

Редките елитни субекти са единствени и неповторими в своето невежество. Те яко зациклят в опитите си да постигнат непосредствено реалността. Това, разбира се, не им се получава, защото тя е филтрирана през субективното възприятие на всеки. Опитват се да лъжат себе си и другите, както и тях са ги лъгали, цял живот. И живеенето минало... останали сърдити старчета. Ходи на плаж или сред природата някъде, с някой младеж, тук не е весела картинката. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ма за пореден път яко си го изакал това. какви глупости си натворил отново... изречение, след изречение - бисери.

А хулиганката - е просто хули - Ганка. след трансформаторството, сега вече е новото поприще - ганка-хулиганка. Безкрайно множество, с безкрайни етикети, роли, лица и маски - форум след форум, тема след тема... Веселата част беше сред другия форум - когато тя беше в образа на "професионалистка" по психични терапии, то любимото й юнгианство, салати и сосчета, зъбчета и безсилие - както обикновено. Там го играеше че имала претенции - тук - че нямала. Тя, разбира се е над нещата и си лепи етикетите, така - за забавление. Не че някой би се вързал, но пък докато лети с метлите ръси след себе си отходното.

преди 34 минути, Śūnyatā написа:

тук не е весела картинката. 

Ааа, за весела - весела е. Може би малко от време на време понамирисва, но ако има човек подходящата нагласа и житейско търпение, може и да е весело как се изживяват религиозните като будисти.

Простотия също се лее, но то това си е вече мяра сред темите, дори и сред "игрите на духовните". Просто от време на време се пробиват балончетата и отзад се подават веднага типичните озъбени личица - щото на някого му дърпат играчките и не му вървят номерцата в живота.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...