Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


преди 2 часа, Mohini написа:

Защото нищо не е по-красиво, по-смислено, по-дълбоко от онова, което можем да си въобразим.

– Если бы! – печально сказал Мьянти. – Если бы люди действительно реально понимали, к чему приведут их действия, если бы они действительно обладали богатым воображением, они избежали бы многих неправильных, дурацких, а часто просто зверских поступков. Поэтому я всегда говорил: быть добрым может лишь тот, у кого развито воображение!

Добр по-настоящему лишь тот, кто может вообразить печаль и радость другого человека. Злодеи, как правило, люди без воображения.

А ведь оказывается - радость получаешь не только когда исполняются твои желания, а когда и чужие тоже, когда другой человек тоже радуется!

Но счастье – это другое. Оно подкрадывается на цыпочках, не спеша. Сделать другого счастливым – это труд души. Самопожертвование. На это нужно терпение и время. Но зато какое превращение! Человек не любил тебя – и вдруг оценил и полюбил!

Алексей Слаповский (Пропавшие в Бермудии)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, Mohini написа:

Реалността е пустинята, в която хората използват въображението си, за да създават други светове.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

утвържденията на фантазните светове и конструирани реалности, са част от защитата на зависимите и пристрастените към тая дрога.

Така, че колкото един наркоман е сигурен и вдъхновен колко е пич като си вземе дозата "магистралка", колко е велик, колко е силен, уме, креативен, мъдър, просветлен..., толкова е и пропадналия вече сред фантазния си свят, фантазьор. Щото ако не е дозичката му, е наакан, уплашен, объркан... И нуждата от поредната доза расте, до степен, въобще да не се спира, за да не се излиза въобще от "изкривеното състояние". За пристрастения и зависимия от това - вече не е никакво изкривено състояние, а истина, истинския живот, вселената...

Да създаваш други светове... не се тръгва от "пустинята на живота". Защото "пустиня" е само за хората които живеят е черна вселена. За тях натурала е място от което им е нужно да избягат, населено със собствените им призраци, демони, духове и скучна сивота... .

Някои хора се научават да управляват фантазиите си и от мрачни демонични или негативни приказки, си изграждат своя версия на рай. няма никаква разлика какъв е измисления свят - при всички положения, той е привнесен и съставен и е производен на психични защитни механизми, чрез които съзнанието се опитва да се защити в някакъв момент на дистрес, травмирания или неразрешими конфликти. От временна мярка, за справяне със сложни ситуации, за които няма готови програми, и ресурси за осмисляне, вникване - изкуствената реалност се превръща в черната дупка за съзнанието, покрита с изжяванията от личните фантазии на пропадащия.

Не е трудно да се забележи че най-травмираните личности сред форума, тук, както и виртуала или извън него - най-силно потъват в създадения от тях свят. Та тук са налице емблематични фигури - не е нужно да ги изброявам - всички са вече потънали, повечето са преминали през психокабинети и специалисти, пробвали са лечения, едно или друго. А също така - много от тях вече са с други диагнози... и медикаменти.

Те чудесно се самоописват, само е нужно да се забележи посоката на утвържденията, нивото на екзалтация, повторяемостта, степента на когнитивна маскировка - като логически схеми, игри с постулати, за да изглежда точно нужния, предварително нагласен, краен резултат като обективно изведен, като встрани от измислителя си. Допълнително елементите на фиксация, се вижда през повторяемостта и дълбочината на утвържденията, ниския праг на съмнения, до напълно липсващ.

Всичко това са психични симптоматики. Изживяванията са само част от една твърде широка схема за потъване, в която преживяното играе ролята на магнит, като "доказателство", като вдъхновителна инжекция на мястото на страховете, на ужаса, загубите и конфликтите... И идва илюзията за изход и спасение от "черната дупка"...

някои хора сред форума тук, се подвеждат лесно, защото нямат дори елементартна представа колко измамна е "МАЯ", колко е широка и дълбока "заешката дупка" и колко е шарена и невидима подложката... И колко е скрито това, че ВСИЧКО ИДВА ОТ НАС САМИТЕ. И в нас самите е ключът да се надмогне, да се отработи и да се върви напред. Дори е възможно именно пропаданията да послужат за трамплин и това е съвсем реална практическа възможност... но само възможност.

ФАНТАСТИЧЕН СВЯТ, нагласен, за да бъде будистки, с нищо не се различава от тоя - с гласът на ДНК, с "фантазията е най-вдъхновяващата реалност" на трансформаторките, на мистичните залитания на плачещите в САЩ, на "учителя тоя или оня", на реалния евангелист или на преживелия просветление... Затова на едно ниво те имат резонанси помежду си, защото всичките им производни борби и битки произтичат от общи дълбоки корени...

За тия хора няма никаква отговорност и за тях, заради отстояването на личните им заблуди, някои от тях са изключително убедителни, настойчиви, с високи когнитивни странични умения и качества. В допълнение с обаятелност, чар, дар-слово... стават проводници на черната си дупка и това резонира със всеки друг, който се бори в себе си и душата си с нейния магнит. И се привлича в играта и се потъва... И това е така от както човешкия свят го има.

И точно тия хора са се научили да се крият зад маските на благородство, на състрадания - след като всъщност най-важното и основното в битието им е да защитят на всяка цена създадения фантазен периметър само защото "в него те се чувстват добре" и постепенно идента им се вплита с измисленото...

=========================

Фантазните светове и огромния брой уплашени деца, които избират да живеят сред тях, нямат нищо общо с изживяването и  припознаването на ДУХОВНОСТ, РАЗВИТИЕ и ИЗРАСТВАНЕ. Нещо повече - всички системи за такова развитие, преди всичко постановяват като първоначална стъпка да се реализира ОСТАВЯНЕ НА ДРОГАТА. Да се излезе от фантазния свят. За целта дори в будизма са  голямо множество от похвати, системи, практики... Но каквото и да е - потъналите от една степен натък, личности дори нямат досег със самата идея и никога не я докосват - най-вече, защото самата идея за 'отнемането на измисления им реал' е абсурдна и е като "самоубойствена". А тия - дето изкривяването е в посока на негативна лична вселена, изпълнена с негативните емоционални изживяващи елементи - привиждат в духовните практики един допълнителен много благодарен мегдан за да се разпрострат в широта, защото сред екзотиките на мистиката, фантазните елементи се усещат "като у дома си'. И именно сред мистиката е пълно с всякакви налудни деривати и криещите се в тях техни автори.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Хм...питам се дали има по-тежка симптоматика от музикант, мислещ се за психолог и душевед? Дъъъъ

В такъв случай аз съм русалка, понеже не се боя от дълбокото, само от плиткото?

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 40 минути, _ramus_ написа:

И именно сред мистиката е пълно с всякакви налудни деривати и криещите се в тях техни автори.

Предлагаш не мистичен път за преживяване на реалността ли ?


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

интересно - според теб животът е нещо като пазар ли? И ти вървиш и си купуваш какво - играчки, шаренийки и... мечти?

При все че сред социото е пълно с викове "предлагам красиви мечти, сбъднати желания, готови вселени, щастие, доволство"... и точно като на пазар тия предложения валят отвсякъде и предлагат щастие, спасения, награди, безсмъртия, вечност... - всичко обратно на онова, от което вътрешно всеки човек се страхува.

Знаеш ли - пиенето на прясна вода... е нещо естествено. Когато обаче някой опита вода в която са сложени допълнително вкусови добавки, захари или химия - може да бъде направена вода, която да не е вода за пишещият, а момент на преживяване на удоволствие. Хората пристрастени към подсладена или овкусена вода, имат огромния проблем да им се струва обикновената натурална вода "скучна" и безвкусна. За тях - водата е вода, само ако е "издокарана да им доставя наслада или усещане за удоволствие". Работата е просто в няколко неврохимикала и нуждата мозъка чрез тях да е програмиран да регулира поведението на носителя си...

Заради това наркотизираните фантазьори сред форума, основен техен призив е защитата на ползите които им носи фантазния им свят. От гледна точка на потопен сред фантазен свят, всяка версия на битие извън него му се струва скучна, сива, безсмислена - защото магията на измислените ценности или концепции е само капан.

Цялата работа е една дълбока мозъчна игра, голяма част от която протича на ниво на несъзнаваното

Заради това РАМУС не предлага нищичко, на никого. Удавник, който се усеща чудесно сред блатната си яма, с идеята колко е щастлив, красив, силен, велик... докато плува сляп сред тинята, това е положение в което изборът е изключително сложен. Сред социото е наличен спефицичен механизъм за прострастявания и зависимости. Към някои - нищо, по никой начин. Но за социално значими положения - си има пъттища с предложение за справяне с дадена зависимост.

Зависимостта и пристряването са много сложен феномен. И най-вече - един от най-важните белези за пропадане в неговото влияние и това че процъфтява, е неговото отрицание, липсата на съмнение - е едно от най-характерните лакмуси... И най-вече - резултата от действието на изфантазирана реалност - е да предостави мечтани и блянове, усещания и изживявания - на автора си. Когнитивните елементи са само надстройка и те вършат допълнителна работа по създаване на когнитивно скалъпен мизансцен.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 минути, _ramus_ написа:

интересно - според теб животът е нещо като пазар ли?

Не ти разбирам въпроса. Ти моя разбра ли го. Ако си го разбрал и ако имаш желание може да отговориш.

Ако искаш аз да ти отговоря трябва да ми обясниш какво ме питаш.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Музиканти се сънуват за психолози, Еднорози говорят за ДНК...Дайкини се мислят за русалки, Лао Дзъ се чуди дали не е пеперуда...Всичко е възможно в света на въображението.

На който не му достига въображение, няма какво да сътвори. Най-бързият начин да се превърнеш в двумерно същество е като окастриш въображението си. Директно спира всякакво умствено развитие.

За щастие, дори музикантът тук се въобразява за психолог. Което е добра новина :-) Несъзнаваното е онази психична територия, която човек е изгубил.

 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 41 минути, Реджеп Иведик написа:

Предлагаш

идва от "аналогията с "предлагането". Заради това използвам алегорията за ПАЗАРА

преди 36 минути, _ramus_ написа:

според теб животът е нещо като пазар ли? И ти вървиш и си купуваш какво - играчки, шаренийки и... мечти?

И по-надолу - явно не четеш... И не ти се занимава. Как тогава да водим някаква форма на обмен... как да се изгради общуване?

преди 36 минути, _ramus_ написа:

Заради това РАМУС не предлага нищичко, на никого. Удавник, който се усеща чудесно сред блатната си яма, с идеята колко е щастлив, красив, силен, велик... докато плува сляп сред тинята, това е положение в което изборът е изключително сложен. Сред социото е наличен спефицичен механизъм за прострастявания и зависимости. Към някои - нищо, по никой начин. Но за социално значими положения - си има пъттища с предложение за справяне с дадена зависимост.

Наркоман, който е във фаза на пропадане... поне има шанса, защото от време на време излиза от "магията" и някъде в дълбокото нивото на идента продължава да има връзка с "натуралния свят". Това му довежда допълнително страдание, макар докато е в наркотичния делириум, да е в рая си.

Няма такова нещо при потъващия сред вътрешния си фантазен свят. Заради това изплуването е много пъти по-сложно, и пропадналите са толкова много.

Умиращият сред "златни и щастливи свои сънища", докато екзалтирано, доказва, утвърждава, уверява... че това е начинът, че това е красотата, това е истината... - е най-тъжното нещо на света...

няма никакъв шанс за растеж, за психично развитие - и без сънищата, и с тях. докато това не се отработи, докато не се намалят или спрат необходимостите за сънуване и блокажите - НЯМА НИКАКЪВ ШАНС и остават формите на изкуствени игри - със сценарии, имитации, подражания... за да се докара изживяване на нужното.

Няма наркоман, който да е спрял дрогата и зависимостта без огромните вътрешни съпротиви. Това е валидно за всякакъв вид зависимости и пристрастявания - но най-сложно от всички видове е именно ФАНТАСТИЧНИЯ СВЯТ. Защото това е сложна вътрешна игра, защото това е заблуда генерирана и разиграване ОТВЪТРЕ. Това я маскира чудесно, но когато тя засмуче и промени идента, тихо и отвътре, се сдобива с неговите огромни защитни механизми.

Това е като аналогията с кукувицата - птицата в чието гнездо е сложено чуждо яйце, не разпознава че е натрапник. Храни го, дава му живот и го защитава - като свое. КАТО СВОЕ!!! Следва че натрапникът, постепенно измества от гнездото "конкуренцията" по причини че е по-силен, с по-бързо развитие и постепенно и невидимо за "родителя" започва да черпи все повече и повече ресурси (храна, вода, грижи). Накрая остава само то... и нищо от натуралното поколение. Една форма на ПАРАЗИТИРАНЕ!!! Вечно -гладно, докато получи статус на "живо" и почва да ламти за още, за оцеляване, за уголемяване, за периметър...

ФАНТАЗНИЯТ СВЯТ , след достатъчно наливане на ресурси в него, невидимо измества фокуса на своя "приемник" към него. ЗА ДА ГО ПРИПОЗНАЕ КАТО СЕБЕ СИ... и така започва да "живее неговия живот". Това е много подобно на механизмът на РАКОВИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ - спрямо клетъчните особености, животът и целият организъм...

Това е огромния проблем с изменението на идента, въз основа на конструирана вътрешна реалност. В мозъка както и в аналогията с птиците, няма изградени механизми между дяловете. На едни дялове се подава инфо от други, без мониторинг, без възможност за следене или рзпознаване. Единственото което може да свърши тази роля - първо бива задушено и изключено... И се потъва все повече...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 20 часа, insec написа:

Някой, който имаше съученик

Познавам и момиче

Познавах и съседско момиче

миналия месец приятел се самоуби по този път

И? Какъв беше смисълът да изпишеш всичко това? Всеки се среща с подобни неща и не виждам какво изключително има в тях. 

преди 10 часа, Śūnyatā написа:

Държиш се с малкото хора които проявяват интерес към Дхарма като с кърмачета, деца, кучета и котки.

Много точно си го написал. "Прояват интерес", а не практикуват дхарма. Между това да имаш интерес и да практикуваш нещо има бездна. Напр. футболните запалянковци проявяват интерес към футбола, но не тренират футбол.

преди 10 часа, Śūnyatā написа:

 Нито аз, нито Реждеп, нито Саунд, Уитнес, Мохини, Шиниасу 

Това са тези, които казваш, че "проявяват интерес". В какво се изразява този интерес, освен в това, че пишете в темата във форума, то не знам. В друго нищо. Признавам, че ти опитваш, но не ти се получава, понеже сам пишеш:

преди 10 часа, Śūnyatā написа:

 

Не можах да присъствам на цялото учение на будисткият учител от гелуг и инициацията,

Т.е. пропуснал си основното по причини, за които сам трябва да си дадеш сметка. Принципно, то се казва, че ако отсъства заслуга дори да срещнеш с Буда, то няма да го разпознаеш като Буда.

преди 10 часа, Śūnyatā написа:

 старият и елитарен практик още се държи за полата на майка-бодхисатва и не може да приеме като мъж едно заболяване, не мога да си представя какъв рев ще е като почине, което ще се случи неизбежно с всички ни.

За мен няма проблем в написаното от теб. Разбира се, то показва колко лесно пада маската, когато някой, който претендира, че има "трайна промяна на възприятието" се почуства провокиран.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 45 минути, _ramus_ написа:

и по-надолу - явно не четеш

Има два начина, концептуален и мистичен (не концептуален).

Ако отричаш мистичния, това означава , че вярваш, че реалността е познаваема 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 минути, dagpo19 написа:

За мен няма проблем в написаното от теб. Разбира се, то показва колко лесно пада маската, когато някой, който претендира, че има "трайна промяна на възприятието" се почуства провокиран.

Не се чувствам провокиран, нито съм искал да ти създавам проблеми. Няма нужда от допълнителни еквилибристики. Отговорих симетрично с цел да покажа едно противоречие между претенциите за смирение и гордостта. Както и че грубото отношение не води до положителни резултати. Съвсем просто е, но без нагледен пример нямаше как да стане. Хубава и спокойна вечер ти желая.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, Śūnyatā написа:

Не се чувствам провокиран

Друже, не извъртай, не заради мен, а заради себе си.

преди 4 минути, Śūnyatā написа:

 Отговорих симетрично 

Не отговори симетрично. Там е работата.

Аз не те критикувах лично, не намесих жената, приятелката или децата ти. Никога не съм правил такива неща, никога не бих ги направил. Въпрос на възпитание и елементарен интелект как се води дискусия.

Лека вечер и на теб.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 минути, dagpo19 написа:

Аз не те критикувах лично

И какво от това. Твърдиш, че не го разбра ли ?

Щото си е баш симетрично в един контекст, който упорито пренебрегваш.

Не те съдя, имаш право да пишеш каквото искаш

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 17 минути, Реджеп Иведик написа:

 

Разговарях с Шунята. Не с теб.

Не се дръжте като стадо, в което всеки отговаря вместо другия, понеже обособяването ви като група е чисто ситуативно. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 34 минути, dagpo19 написа:

И? Какъв беше смисълът да изпишеш всичко това? Всеки се среща с подобни неща и не виждам какво изключително има в тях.

🙄 изпитам достатъчно особени затруднения да ти повярвам, че не разбра, за да тръгна да дообяснявам. В днешния дух: въпрос на елементарно възпитание е, да не подценяваш на въпреки събеседника си. Така, че - това цитираното не са въпроси, а отговори, пък защо така, няма да те питам.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 минута, dagpo19 написа:

Разговарях с Шунята. Не с теб.

Направи ми неприятно впечатление, затуй се намесих. Но както казах, твоя работа си е как се държиш. Не си длъжен да се оправдаваш.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, _ramus_ написа:

Няма наркоман, който да е спрял дрогата и зависимостта без огромните вътрешни съпротиви. Това е валидно за всякакъв вид зависимости и пристрастявания - но най-сложно от всички видове е именно ФАНТАСТИЧНИЯ СВЯТ. Защото това е сложна вътрешна игра, защото това е заблуда генерирана и разиграване ОТВЪТРЕ. Това я маскира чудесно, но когато тя засмуче и промени идента, тихо и отвътре, се сдобива с неговите огромни защитни механизми.

Сега какво, всички трябва да изживеем някакъв дълбок вътрешен катарзис, за да отговорим на изискванията ти за отсъствие на зависимост и пристрастеност? Това "сложно" не се ли улавяш, че прекалено често го използваш напоследък? И какво всъщност знаеш за това кой през какво преминава или вече е преминал? 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 38 минути, insec написа:

🙄 В днешния дух: въпрос на елементарно възпитание е, да не подценяваш на въпреки събеседника си.

Точно. След многото приказки за респект и уважение би било коректно да се държим съответстващо. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 18.09.2019 г. в 11:36, _ramus_ написа:

Мога да разказвам за ссебе си така до безкрай - защото за мен това е ежесекундие - автомониторинга, и справките какво става, чрез системна смяна на переспективи и усвоени дисонантни гледни точки. Така реализирам самокритичност, защото подвеждането е ввероятност и възможностм, която присъства без прекъсване. Понякога ми се иска и аз да се оставя атавистично по течението... защото често всичко това уморява... 

Ами като превръщаш въпросния автомониторинг в мониторинг и на хората наоколо, какво очакваш? А мислиш ли, че не си привързан към резултата от всичко това?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, Реджеп Иведик написа:

Има два начина, концептуален и мистичен

И още начини има. Написал съм един от другите варианти. Ти дори не четеш, как очакваш да си говорим нещо си. За пореден път не четеш, играеш си на повърхностни въпроси с които да се задържиш върху картината от убежденията си.

преди 1 час, dagpo19 написа:

Аз не те критикувах лично, не намесих жената, приятелката или децата ти

за мен - и това не е "лично", още по-малко това да е критика, но всеки през себе си. За хора, за които всичко е лично - убеждения, битие, отношения... така или иначе всичко започва и отива в личното.

Не само в тази тема през цялото време е налице една двойнственост. Тя е и концептуална, тя е и когнитивна:

Всеки иска да коментира убежденията на другия, с изискване "личността" да остане встрани и да нямало критика към личността.

Но от друга страна - свойство и качество на убежденията са, че те стават част от идента на личността. Всеки опит за интерпретиране като атака на структурата на убежденията - емоционално, или смислово (когнитивно) задейства съвсем лични защитни механизми, защото атаката към убеждението се пренася веднага автоматично към личността. Това е съвсем естествена част от структурата и динамиката на идента. И това не го прави коментиращия, а се случва в главата на интерпретатора, поради невъзможност да се отдели с убежденията си. ( в тая връзка - идентификация с убеждения, резултира до явлението ВЯРВАНЕ и РЕЛИГИОЗНОСТ, без никакво значение обектите, идеологията или концепцията в които се вярва)

Заради това тук, каквото и да е напише по анализ на убежденията на някого,. на отношение към живота, на ниво или качества на отражението или възприятието, то веднага се реагира защитно в личен план. И за защитаващия се всичко му изглежда "лична критика" (отбрана заради атака)

 

преди 1 час, insec написа:

да не подценяваш на въпреки събеседника си.

когато събеседника се изразява просташки едва ли някой сериозен човек предполага че той е един когнитивен гений. Поне - аз не. Все още недоумявам как въобще някой се има за средноинтелигентен, докато когато се усети провокиран или сред дисонанси и изпада в афективни изблици, изразявани чрез вулгаризми, до пълна простащина, объркан словоред, речник на циганин-каруцар... Не е само до възпитание, не е само до мярка, която не е възможно да се контролира... И не е само той така...

преди 43 минути, Shiniasu написа:

И какво всъщност знаеш за това кой през какво преминава или вече е преминал? 

не мога въобще да стигна до по-неадекватен прочит, спрямо тия написани положения... с какви очи четеш... Вероятно е от "ония мои заблуди"  - дето ги коментира. но може и да не са точно мои заблуди - и това защо само аз трябва да го взема предвид, а не интерпретиращия думите ми?

не ме интересува кой през какво е преминал, или как. И това няма никакво отношение към написаното от мен. Всичките ти въпроси нямат никакво отношение към смисъла на думите ми. И не намирам че винаги другия е причината, винаги другия е длъжен да обяснява... по сто пъти. Първото нещо на един разумен човек е - да си дава сметка дали е адекватен. После - да се опита да разбере доколко. Активния подход е - когато поеме отговорност че е в него причината и предприеме адекватни активни действия - да размисли къде греши, да задава уточняващи въпроси, да опита различни варианти на интерпретации... Но не - инерцията и личното пристрастие преди всичко.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 11 минути, _ramus_ написа:

Написал съм един от другите вариант

Как може да има друг вариант ?

Понякога чета по диагонал, а понякога не чета, щото много рядко пишеш по същество, а не обичам да се минавам.

Но няма други варианти просто. 

Пак трябва да гадая и после да кажеш, че не те чета правилно. Ако имаш предвид метода на ума, той си е мистика, не е концептуален метод, въпреки, че става въпрос за интелектуални концепции. Преживяването си е пак мистично. Няма как да е друго.

Не се заяждам. Просто не си запознат с материята.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 минути, Реджеп Иведик написа:

Просто не си запознат с материята.

чудесно заключение на просветлен. Първото е фиктивен въпрос, защото отдолу след него вече е налице категоричен твой си отговор. Моята роля се сведе до нищо, защото накрая следва и категорично обобщение, което беше и заключ-ение.

Само имитираш диалог, и гледай да не се минаваш, щот е кофти. Виж там другите теми за путлер и идиотчитата... там поне имитациите вървят, щот не иска напъване.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 минута, _ramus_ написа:

чудесно заключение на просветлен. Само имитираш диалог, и гледай да не се минаваш, щот е кофти. Виж там другите теми за путлер и идиотчитата... там поне имитациите вървят, щот не иска напъване.

Ми опровергай ме, като посочиш валиден метод различен от концептуалния и мистичния.

Това, което си написал са лични нападки. Къде си написал нещо по същество ?

То няма как да има друг метод бре, единия е допълнение на другия.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
току-що, Реджеп Иведик написа:

То няма как да има друг метод бре, единия е допълнение на другия

раабира се - как ще има жираф бе - или ще е зебра или щраус - друго не може да е. Но не е нито щтраус, нито зебра, нито жираф. Ако не разбираш, просто остави - така и така си нагласи че "аз съм тоя, дето не разбира". Чудесно заключение, заедно с утвърждението.

Както вече посочих - така са просветлените, чудесно владеещи динамичното управление на идента. Гледам че направо си състезател по пистите на динамиките. Пардон - пак лично те нападнах. падам си сигурно воин, пък се натъквам на такива крепостни стени - страхотия.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...