Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


преди 20 часа, _ramus_ написа:

Само да напомня че и досега не коментира нищичко и за ЕМПАТИЯТА. 

 

преди 4 часа, _ramus_ написа:

И да напомня - че имам отвращение към лицемерието. 

Щото и "приятелю"... е стигнало едно несериозно дъно...

...и аз не виждам - нито лошото, нито доброто. 

Какъв е смисълът да коментирам емпатията, при положение че вече имаш предразсъдъци относно този който ще я коментира? Но все пак, нека опитам, а доколко коментарът на един аматьор, несериозник и фантазьор ще послужи за нещо друго, освен за поредната порция критика, уж нито лоша, нито добра е друг въпрос. Ще "рискувам", пък може да ме изненадаш с реакцията си. 

Според бездарното разбиране на "моя" будизъм, в частност мадхямака (само една от фиксациите ми), си представям (фантазирам) емпатията като една невидима пропусклива мембрана, обхващаща цялата вселена. Понеже мадхямака е махаяна, през тази мембрана е възможно да се видят всички чувстващи същества като буди и бодхисатви или да се ги представим като наши родители. Има се предвид, че ние не сме независими от нищо във вселената, съществуването ни зависи от всичко останало, не гледаме на света през бронирано, закалено стъкло, зад което се е сгушила представата ни за "себе си". Само след осъзнаването на нашата зависимост от другите и празнота от собствено независимо съществуване, можем да бъдем наистина съпричастни към другите, да ги усетим чрез директно преживяване или бодхичитта. Тогава можем да допуснем, че всички във вселената могат (защото няма същностна пречка) да са наши приятели. Можем да допуснем известна доза искреност, но това ще бъде възможно само когато и двете страни имат поне минимално осъзнаване, на това което в будизма (и не само) се нарича състрадание, емпатия или съпричастност.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • Отговори 3,5k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Потребители с най-много отговори

Популярни публикации

Шунята сам ти го е казал това. Въпроса е дали да се споделя с такива като тебе и другите отбор юнаци? Защото всичко, което се споделя се използва срещу него. Колко е раним, колко е несъвършен, колко е

За хубаво посмелите се нещо няма ли да кажеш?

и на Вас какво знаете! Бъдете щастливи! Явно не знаете какво Любов. Но, Ну, ... ех не помните това:   Но, Вие сте достатъчно вулгарен и си живиете в  своята суета. Няма лошо!

Публикувани изображения

преди 50 минути, Śūnyatā написа:

 емпатията като една невидима пропусклива мембрана, обхващаща цялата вселена. Понеже мадхямака е махаяна, през тази мембрана е възможно да се видят всички чувстващи същества като буди и бодхисатви или да се ги представим като наши родители.

??? „Мебрана”  е метафора, доколкото схващам, но не разбирам значвнието и. В практиката, която визираш не става дума, че си „представяш”, че всички същества са били твои родители или деца, а че в теб възниква такова разбиране и се поражда отношение към всяко същество, което е сходно с отношението, което една майка има към единственото си дете. В това отсъства сантименталност, както и предпочитание на едно същество пред друго. Виждането на всички същества като буди е друго ниво на практика, т.е. това не е сутра-махаяна, а ваджраяна и е възможно, ако практикуваш садхана с идам или нещо подобно. Това е метод, с който трябва да си запознат. Не е концептуална представа, с която можеш да работиш просто като я прочетеш.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Śūnyatā написа:

Можем да допуснем известна доза искреност, но това ще бъде възможно само когато и двете страни 

Може да не разбирам какво казваш, но при искреността няма две страни. Има една. И това е отношение към себе си. То не възниква в зависимост на отношението на другите към теб. Не допускаш никакви „дози” в зависимост от обстоятелствата или човека отсреща. Това, обаче, не значи, че си емоционален есхибиционист, или че си невъзпитан, неадекватен и т.н.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 22 часа, Śūnyatā написа:

Само след осъзнаването на нашата зависимост от другите и празнота от собствено независимо съществуване, можем да бъдем наистина съпричастни към другите, да ги усетим чрез директно преживяване или бодхичитта.

Мдааа - искреност значи - така ли?

Това не е искреност. Ти говориш вярванията и представите си, направени с твоята фантазия. Това не е никаква искреност.

Искреност е преди всичко способност да се отвориш към света чрез своята честност. Искреност е директност към своето отвътре и неговото изразяване, което го прави да излезе "навън" - чисто, неизменено от ползи, страхове, отношения, правила, норми, условия (за които вече се спомена от Скеп). За искреността е нужна ВЪТРЕШНА честност - нещо, което липсва - не само на теб, и не само в тая тема.

Липсва - защото до тази честност е нужно да се достигне, чрез разкриване. Завареното положение на всеки човек е поредица от покрития и прикрития. Как, защо, чрез кое - това са други казуси и не са за тази тема.

Искреността е път през преотриване на вътрешния същински образ - онзи, който е подтиснат от социални и адаптационни наслагвания и маски. Онзи, който всеки пишещ тук, крие от себе си. Ето това е ИСКРЕНОСТ и честността е нейното средство. А другото - е куража, заради огромните вътрешни съпротивителни налягания, които застават против саморакриването. Преминаването през такъв път е тежко и сложно пътешествие, по което капаните на изгубването са безкрайни.

Никой от пишещите тук си няма и понятие за всичко това. Общите словесни заемки, усвоени оттук-оттам нямат нищо общо с извървян път през искреността и честността, през минните полета на вътрешните съпротиви. Излишно е всичко това да бъде ровено по гугъл или търсено да се оприличи по свещени текстове, разказвано или фантазирано от един или друг... Това е нещо, което само и единствено се върви от субект - върви се през "себе си". Това е най-самотното пътешествие сред вселената.

Така че драги ми фантазьори - като сте си навлякли лична форма на етикет - чрез свой акаунт, със свое символно име, картинка... и други съвсем лични (по презумпция "индивидуални" ) атрибути, е безотговорно да се плямпат общи социално-заучени догми, които и всеки друг повтаря, защото са усвоени през социалното опитомяване на всеки в социалния конвейр. И най-вече - да наричате това ИСКРЕНОСТ. Скрити зад анонимността, се създава среда за живот на двойнствеността на виртуалния и социалния си образ - така че няма кой тук да претендира сериозно за ИСКРЕНОСТ. За нея е нужна откритост и отваряне - ...

Така, че... преди да употребяваш за някого "приятелю" преди всичко е нужно да извървиш един свой път, защото ползването на тая думичка не е обикновеното и детско емоционално отношение на някого, към друг или други. Приятелство - е отношение между индивидуалности. Приятелство е налице при минимална отвоювана доза индивидуалност и личностно израстване. защото няма как зависими хора които дори са си направили схеми и конструкции да опишат своите емоционални и социални зависимости от останалите, ги привиждат сред концепцуални положения в будистките писания, създадени за съвсем друг контекст, смисъл и стойност. До това водят вече споменаваните вече преди, случаи на свободно аналогизиране само и само да се намери лесния и краткия път за нужните лични проекции.

приятелство - се наричат общо набор от високо-организирани отношения между два индивида. В тях се включва разбиране, зачитане, свобода, честност и откритост, доверие и изразяване - всичко това БЕЗУСЛОВНО... без да се търси "ехо" на това от другия. Ти не си способен на това поне чрез своя виртуален образ .

Да ти припомня ли само в темата колко коментара към "въпросния рамус" си написал? Според теб - ти така ли разбираш "приятелството" към някого? Така ли преживяваш своята версия на "съпричастие"? А онова, което за пореден път се опитва да обясни СКЕП няма нищо общо със западното разбиране на думичката СЪПРИЧАСТНОСТ. Емоционалните тегоби тегнат над първичните съзнания и са сложили хомота си върху тях. А се опитват да имитират че вече не са "първични"... вместо да оставят театъра и да запретнат ръкави се увличат от опциите за шорткътите с бързи и непосредствени ползи.

Към това да добавя и че "празнота от собствено независимо съществуване" е доста свободна нагласация, а всъщност тя се отнася до феномените и е част от философските конструкти на будистката философия. ФИЛОСОФИЯ!!!. За философия в будизма могат да претендират хора които са се посветили на практическия будистки път, а не имитация на форумни западни заигравки, на свободни и произволни припознавания, със съвсем лични цели.

 

преди 20 часа, dagpo19 написа:

това е отношение към себе си.

точно това е. Но няма шанс да стигне до хора за които това е "от друга вселена". Но именно това е отношение към себе си - при което въпреки всяка невъзможност на "Отсрещния", човек изразява своята "вътрешност" чрез своята честност.

ИСКРЕНОСТТА - е преди всичко и първо КЪМ СЕБЕ СИ. Това е нейният същински корен.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 20 часа, dagpo19 написа:

Може да не разбирам какво казваш, но при искреността няма две страни. Има една.

Искреността започва със смирението. Искреноста започва с преклонението пред истината и осъзнаването, че тя е по-голяма от теб. Искреността не е пред себе си - сам по себе си ти си никой. 

Но искреността не винаги отговаря на истината. Това е трудния момент. Да си искрен не означава, че не си заблуден, че не си потънал в илюзии. Да давиш всички наоколо в искреността си няма как да не доведе до съответните последствия. 

Илюзията има две страни. Тя прикрива върха на планината, но също и бездната. За щастие, тя не позволява да се види нито колко дълъг е пътя нагоре, нито колко дълго може да бъде падането надолу, предпазвайки ни от страха и отчаянието. От казаното лесно може да се види и необходимостта от надеждата и вярата. Но пък, който си мисли, че облаци няма и вижда края на пътя, може да опита да мине и без тях.


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 37 минути, Shiniasu написа:

Да давиш всички наоколо в искреността си няма как да не доведе до съответните последствия. 

какви последствия бе човек? Сега ще лъсне кой как си е научил урока за "искреността" и как да ползва тоя урок за утвърждение на личните си убеждения.

Отново стана "всички наоколо" - нали ? Пак "другите", пак "истината е някъде там", тя е по-голяма от всеки , който е "малък"... Ако пък малкото се компенсира с "голяма фикция" тя също се изгубва - както е при всяка фикция и Фиксирания в нея.

преди 37 минути, Shiniasu написа:

Искреноста започва с преклонението пред истината и осъзнаването, че тя е по-голяма от теб.

истината за себе си не е нито по-малка, нито по-голяма от ИСКРЕНИЯ - те са едно и също, или пък - директно съответствени едно на друго. Истината - е понятие което няма стойност ако няма ИСКРЕН субект - искрен пред себе си.

Да припомня че - изповед, молитва и откровение - са деривати и производни на искреността и честността. И трите се съотнасят само и единствено на човека спрямо себе си и са явления и средства далеч отвъд християнското значение и канон спрямо тях. Истината е понятие, което преди всичко се отнася до ИСТИННИЯ. Преклоняващите се пред някаква фиктивна създадена идея за "истина" няма как да разберат за какво пиша.

Някакви преклонения пред някаква си "фикция за истината' е религиозен подход. Като няма "никой отвътре и е още празно" няма как същия да има отношение към себе си. Той няма идея какво е "себе си", отвъд контекста на общия пълнеж който е ползвал инстинктивно и по пътя на социалните му адаптации.

Хората които нямат въобще познание за дълбочината и вселената отвътре, изразени с простата думичка "СЕБЕ СИ" няма как да развият усещане, и отношение за познаване на тая същност, на която отгоре на всичко  е  налична само една възможност за опознаване... САМО ЕДНА ЕДИНСТВЕНА ВЪЗМОЖНОСТ, средство, цел, смисъл и посока. На тия се наричат и други думички - например като "път"... 

И така - ИСТИНА без ИСТИНЕН, е като "ПЪТ, без Пътуващ" - просто фиктивни фантастични конструкции на все още празни личности. За тях - всичко е отвъд тях, или ще бъде малко или по-голямо от тях/// Или ще борят несъществуващият , но фиктивен образ за "себе си" чрез идейни изнасилвания и напъни от стъкмистики. Така или иначе - за тях няма друга възможност.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 54 минути, Shiniasu написа:

 

Илюзията има две страни. Тя прикрива върха на планината, но също и бездната. 

Това е показателно твърдение, което ме навежда на мисълта, че изобщо нямаш опитност с това, за което пиша, инак не би написал горното. Ще го обясня малко по-различно. Искреността означава да се разкрием към всичко това, което имаме тенденцията да замитаме под килима, към неврозите, страховете и предрасъдъците си. Това е изходната точка и за това наистина е нужен кураж, смелост, както писа Рам или да имаш топки, както и да минеш отвъд понятия като грях, чисто и нечисто и подобни. Т.е. интелект (не ерудиция), за да можеш да изградиш стратегия, кураж и честност, за да можеш да я следваш. И това не е просто за начинаещи. В някакъв смисъл, то в това се състои целия път, както и неговия плод (резултат)... Малко разочароващо, нали? Накрая не стои духов оркестър и комитет по посрещането и тълпи изпълнени с признателност и респект. Накрая, както казват в дзен, то планините пак са си планини, реките- реки. ;)

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 24 минути, _ramus_ написа:

Истината е понятие, което преди всичко се отнася до ИСТИННИЯ.

Кой това? Тасманийският дявол?

Щото ние нищо друго си нямаме, освен един дявол, и той никога не спи, между другото. Например ако много ти/му трябва да се будиш в пет без десет, ще те буди в пет без десет. Докатосе включи автопилота и той вече продължава да те буди и в събота, когато искаш да поспиш. Впрочем, то това неговото си е не будене, а приспиване чрез будене. Цял ден се въртиш като Таз. Оня дявол. 

на 6.10.2019 г. в 22:23, dagpo19 написа:

директно въведение в ригпа или природата на ума, то се учи просто да остава в това състояние по 24 часа.

Много бе ) 

Не е възможно, особено за начинаещ, освен проблясъци. Ама какво ли разбирам аз от свръхчовеци. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 11.10.2019 г. в 15:44, Реджеп Иведик написа:

Ама като звъни без да го натискаш ?

Да не си под един покрив с него - бахти кречеталото безконечно, ти напълни ушите с главобол. Намерете му някой гуру, който да го научи барем как да се наприказва, че така всеки ден просто да изписва по един вестник текст, не е особено резултатно.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, witness написа:

Щото ние нищо друго си нямаме, освен един дявол, и той никога не спи, между другото. Например ако много ти/му трябва да се будиш в пет без десет, ще те буди в пет без десет. Докатосе включи автопилота и той вече продължава да те буди и в събота, когато искаш да поспиш. Впрочем, то това неговото си е не будене, а приспиване чрез будене. Цял ден се въртиш като Таз. Оня дявол.

кои сте 'вие' - дето "нищо друго си нямате". Знаеш ли си ги тия, дето сте "няколко"? Сигурно освен дяволче си "имате' и друг герой... или героиня. А ангелчета няма ли?

А кукувички - да кукат като се събуждаТЕ или заспиваТЕ. Жалко че не сте духов оркестър - можеше поне диригент да има, а то - само дяволчета. 

В тая връзка цитираното си го кажи в разговор с психиатъра, а не в тая тема. Въпросният едва ли ще е будист, но професионално е длъжен да прояви разбиране (горкия).

преди 1 час, witness написа:

Ама какво ли разбирам аз от свръхчовеци.

те тия не се имат за нищо свръх. Така си карат по широкия свят... без дяволчета и без проблясъци.

"Проблясъци" и без ригпа и въведения са налице при много от зависимите, но са спонтанни и неуправляеми. Удря ги мълнията... и после им "присветва отвътре" остатъчно и затихващо, като "ехо".  Тук сред темата и форума има и няколко от "Проблесналите"... Особено през нощта - направо са като на аварийни, докато пада акумулатора.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, _ramus_ написа:

А ангелчета няма ли?

Те са с дяволчетата в кюпа, даже така му викат - Ангел или Гений. 

преди 1 час, _ramus_ написа:

В тая връзка цитираното си го кажи в разговор с психиатъра, а не в тая тема. Въпросният едва ли ще е будист, но професионално е длъжен да прояви разбиране (горкия).

Да, едно време съм била по-словоохотлива. А ще трябва да улавя и подтекста, трудна работа като за сериозни хора.

 

 

преди 1 час, _ramus_ написа:

"Проблясъци" и без ригпа и въведения са налице при много от зависимите, но са спонтанни и неуправляеми.

Винаги са спонтанни, което не изключва нуждата от работа. И ръководство съответно. Това е всъщност излизане от зависимост. Както и да е, трудно е да се обясни но ето тук в това, което два пъти съм цитирала преди време, има неща загатващи какво представлява на практика онова междинно, първоначално излизане или "проблясък". Отначало е рядко, после по-често и т.н., тогава ми направи впечатление разговора заради това ранг рик ранг сел. https://www.nalandatranslation.org/offerings/translations-and-commentaries/glimpses-of-alaya/  Е, не само заради него.

Пък аз ти казах нещо ценно за способностите на "дявола" или ангела, макар и дребно. Той има много способности, тази е една от тях, която всеки може да е изпитвал. Казах, че ако много-много ти трябва или искаш нещо, той ще те заведе при него. Или ще го крие усилено и ще те спъва всячески, но животното трябва да се проследи. Трудността е, че ти си това животно и забравяш. И когато искаш да си спомниш, забравяш, а като искаш да забравиш той се връща и ти пречи да правиш нещо. Затова трябва помощ. Може би ти си го събудил донякъде някак преди време и затова оттогава пишеш неуправляемо.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, _ramus_ написа:

ИСКРЕНОСТТА - е преди всичко и първо КЪМ СЕБЕ СИ. Това е нейният същински корен.

Това "към себе си" е коренът на Самсара. Чувството за собствена значимост при някои го потвърждава остро. Думата "искреност" в една такава парадигма, не е нещо повече от ирония, тънко лицемерие, надсмиване над другите, увъртане. Личния опит се утвърждава като абсолютна истина, а съпричастността просто и видимо я няма. Субективно погледнато всеки е прав, всичко е истина, всеки казва истината, но ако се погледне обективно, започват да прозират илюзиите. Затова Буда казва, че на субективно ниво нещата седят, така, така и така, но ако се погледне обективно... Иначе си като сляп и глух в пашкула на собствените си илюзии. В пашкула сутри не четем. Там вече сме Буди, знаем истинската същност на будизма. Можем да плюем от емпатия по другите, защото ние сме над нещата. Ние не се съобразяваме с никой и нищо, а само със СЕБЕ СИ. Това, погледнато отстрани, е доста показателно, също и забавно, ако се погледне обективно.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 минути, Śūnyatā написа:

Това "към себе си" е коренът на Самсара.

Е, и на нирвана, нали така. Му викаха... алая-виджняна/амала-виджняна, какво ли не е било. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, dagpo19 написа:

Това е показателно твърдение, което ме навежда на мисълта, че изобщо нямаш опитност с това, за което пиша, инак не би написал горното. Ще го обясня малко по-различно. Искреността означава да се разкрием към всичко това, което имаме тенденцията да замитаме под килима, към неврозите, страховете и предрасъдъците си. 

Мога да кажа същото. Виждам неразбиране на илюзията, негативно отношение към нея, неприемането и отричането й, възприемане на илюзията не само като ненужна (което също е едностранчиво), но и като зло. 

Иначе това за замитането под килима е така. Въпросът обаче е доколко можем да разпознаем ненужното от полезното. Дали въпреки почистването, не носим със себе си купчина ненужен товар и, което е по-лошо, не сме отхвърлили нещо необходимо. 

Искреността предполага отговор и на тези въпроси. Изисква се и периодична преоценка. 

 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Śūnyatā написа:

Думата "искреност" в една такава парадигма,

душице религиозна - недей се изстрелва с фантастики за всичко, защото за 'тая парадигма' ти си напълно невеж. Ти нямаш понятия от основни и базови положения как въобще го играеш на "искрен" и познавач на парадигми. :)

Плямпаш си думички да върви влака а тоя влак въпреки налягането на фантазното, си кара по самсарични коловози. С фантазия никой не е излезнал от тях, но пък си докарва изживявания - че е отвъд-самсарник.А влака си върви......

Виж сега - личи ти че си даваш зор да имитираш познавач. Ти по принцип си имитатор и подражател, но си доста ограничен в периметъра да се добереш до ползата си. А същевременно си твърде нетърпелив да си постигнеш тая полза.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Чувството за собствена значимост при някои го потвърждава остро

не се нарича "ЧУВСТВО", а е нещо съвсем друго. Собствена значимост - идва за тия  със собствена незначителност. А компенсация на изфантазирана лична значимост - са хората с изглеждащо надуто поведение, като това е обикновена защитна реакция и няма нищо общо със същността на собствената значимост. Пътя към нея е бавен и с наслагвания и бележи растежа и развитието на личността.

Въобще - самозначимостта - това е етапен въпрос в израстването, но твърде много хора израстват подтиснати и никога не достигат да го израснат. Та това са базови  положения, за които си нямаш понятие и в цялата тема го изписваш за безкраен път.

Точно ти си човек с изострена собствена незначимост. Всичкия тоя цирк в тази тема резултира от тая "причина". В народно-битов план му казват "с ниско самочувствие", ( както и невежествения етикет - "комплексар") - както и ти си ги караш, пък то няма нищо общо с чувствата.

Въобще - това за чувствата за всичко - от хумора, до значимостта - народа все го удря на чувствания, щото това е на повърхността, а при народния битов размислител точно тя го определя.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, dagpo19 написа:

за това наистина е нужен кураж, смелост, както писа Рам или да имаш топки, както и да минеш отвъд понятия като грях, чисто и нечисто и подобни.

Смелостта е необходима, но не особено много точно в този случай. Където има прекалена гордост, претенциозност, мания за успех, там е и страхът от приемането на собствените слабости. Да, тогава е нужна смелост, но тя няма да реши проблема. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 минути, Shiniasu написа:

от приемането на собствените слабости.

към това е преди всичко смелостта. При навлизането навътре и изваждането на скритото и изтласканото, личните съпротиви са изключително силни.

Аз нарекох това "жива дисекция", защото е нужно да се изследва опознава и навлиза навътре докато е "живо". Изваждането "на светло" на онова, което написа "собствени слабости" е само за тая част която се съпротивлява. Та на заден план именно заради "онова, което е фиксирано като 'слабост', е било нужно да се подтисне и покрие от "видимия спектър", да се скрие от социалното-пригодно лице. Това тръгва още от най-ранна възраст и обикновено е свързано с родителското отношение спрямо детето и неразбиране на неговите фази на израстване, както и условията и потребностите, които ги определят.

Дали нещо е прекалено... е доста сложно да се назове - къде е 'разграничителната линия".

преди 7 минути, Shiniasu написа:

гордост, претенциозност, мания за успех, там е и страхът

точно това са производни и проявления на страхуването. свързани са неделимо и неотменно. 

 

 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 часа, witness написа:

 

Много бе ) 

Не е възможно, особено за начинаещ, освен проблясъци. 

За начинаещи не е възможно, разбира се. В началото, ригпа се осъзнава за наносекунди. Но има процедури, практики и методи, които позволяват това състояние да бъде продължено. Напр. Норбу Ринпоче ги преподаде многократно, както и други учители на различни нива и според капацитета на учениците си. 

 

преди 1 час, Shiniasu написа:

 Дали въпреки почистването, не носим със себе си купчина ненужен товар

Носиш и това са твоите концепции за добро и зло, както и цялата интелектуална конструкция за планетарни учители, космическа еволюция и т.н. Това, братле, ще се разпадне при първия по-сериозен вятър на кармичните ефекти. Това не работи. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 часа, _ramus_ написа:

точно това са производни и проявления на страхуването. свързани са неделимо и неотменно. 

Като пишеш че гордостта, претенциозността и маниите са свързани неделимо и неотменно със страхуването, значи ли това, че докато е жив човек не може да се освободи от тях? 

преди 12 часа, witness написа:

Е, и на нирвана, нали така. Му викаха... алая-виджняна/амала-виджняна, какво ли не е било. 

Не бих се изразил така. В мадхямака, например, нирвана няма положително значение, тя се явява просто като отсъствие на положителни и отрицателни конотации относно самсара.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 часа, dagpo19 написа:

Носиш и това са твоите концепции за добро и зло, както и цялата интелектуална конструкция за планетарни учители, космическа еволюция и т.н. Това, братле, ще се разпадне при първия по-сериозен вятър на кармичните ефекти. Това не работи. 

В случая сравняваш своите възгледи с моите. Но аз съм си ок с моите и не виждам проблем с тях. За мен си работят чудесно. Не че не виждам слабости в себе си, но ги виждам другаде. А възгледите ми постоянно се донареждат, допълват или пък някои детайли отпадат. Обратното бих приел за застой. За мен знанията са нужни, но не са най-същественото. Ненапразно ги забравяме между преражданията. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 17 минути, Shiniasu написа:

Ненапразно ги забравяме между преражданията. 

Кой помни и забравя? "Ненапразно ги забравяме" звучи доста странно. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Śūnyatā написа:

Кой помни и забравя? "Ненапразно ги забравяме" звучи доста странно. 

Този въпрос не е актуален за мен, а за теб. За мен той не е от особено значение. А това, което на теб ти звучи странно, някой друг може да намери за заслужаващо вниманието му. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 27 минути, Shiniasu написа:

Този въпрос не е актуален за мен, а за теб. За мен той не е от особено значение. А това, което на теб ти звучи странно, някой друг може да намери за заслужаващо вниманието му. 

Всичко зависи от реакцията, която се изразява в утвърждаване или отхвърляне. Буда говори за Среден път (санскр. madhyamā pratipad, пали majjhimā-paṭipadā).

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, Shiniasu написа:

Ненапразно ги забравяме между преражданията

Когато говорим за неща преди раждането и след смъртта. Или обратното, след смъртта и преди раждането, не може без разбиране, какъв е светът преди да се родя и след като умра. Тук е необходима пълна откровеност пред себе си, но не е достатъчна, ако не доведе до трансформация. Чак след това, прераждането е пак прераждане.

Нали си го чувал туй

За начинаещите планините са планини и реките са реки

За напредналите, планините не са планини и реките не са реки

За просветлените планините са планини и реките са реки

 

Има една много хубава книга на Вернер Хайзенберг "Философия и физика". Аз съм цитирал и друг път. Там много интересно отговаря на въпроса защо квантовата механика следва да се обяснява с понятията от класическата физика. Планините пак са планини и реките пак са реки

Щото константата на Планк е толкоз малка, че оттам нанадоле, вече нямаш опит, чрез който да се явяваш наблюдател между опитите. Не можеш да разчиташ на опита придобит след като си се родил и преди да умреш, както е при класическата физика. 

Чисто научно, проблем няма. Щото наука без наблюдател... Проблемът е философски. За обективната истина вън от съзнанието. Когато не можеш да се заблуждаваш от опита придобит след раждането и преди смъртта. Когато си вън от лапите на мая

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 часа, Śūnyatā написа:

Не бих се изразил така. В мадхямака, например, нирвана няма положително значение, тя се явява просто като отсъствие на положителни и отрицателни конотации относно самсара.

В случая, кой от двама ни се опита поне на теория да изрази по-неутрално отношение? Ти пак беше почнал да громиш себето и всичко свързано с осъзнаването му, като корен единствено на самсара. Иначе го казах, защото действително има такъв израз - корен на самсара и нирвана за алая. 

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

не може без разбиране, какъв е светът преди да се родя и след като умра. Тук е необходима пълна откровеност пред себе си,

И какво би ти помогнала откровеността пред себе си при този въпрос конкретно? Откъде ще изкопчиш разбиране, или за теб всичко е отговор и не е, и те това е трансформацията? Абе, не ми отговаряй, закачам се само. Ама това е много паразитен при теб въпрос с неизвестен източник. По-точно не напълно неизвестен, източникът е нещо от дзен във вид на изопачен цитат. 

Относно трансформацията като споменах дзен, според Доген трансформацията или "установяването на бодхи-ума" не е само наше дело. Не ние го инициираме, то идва отвъд това, което по природа сме. 

"Въпреки това, има нещо в безграничността, което установява [бодхи-] ума. След като този ум бъде установен, изоставяйки предишните си играчки, ние се надяваме да чуем каквото преди не сме чували и търсим друг от досегашния ни опит – и това не е само наше собствено действие. Помнете, че се случва по този начин, защото сме „хора, които са това“.

Шобогендзо т.2 гл.29 „То“ („Иммо“– неизразимото)

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване