Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


преди 1 час, Ралев написа:

Щом си в съзнание е реал.

Излиза, че ако всички функции на тялото работят, но си в безсъзнание, не си реален.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, Ралев написа:

Сам по себе си не си.

Когато си в съзнание, пак не си реален сам по себе си, защото имаш нужда от въздух, вода, храна и т.н.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 минути, Ралев написа:

Като си умрял реален ли си? Как да го обясня не знам.

Доколкото разбирам, имаш предвид, че реално е това, което може да бъде осъзнато? 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 31 минути, Ралев написа:

То това, че си сънувал се осъзнава в крайна сметка като се събудиш в действителността.

Можеш да осъзнаваш, че сънуваш, докато сънуваш. Това се случва дори без всякаква предварителна практика и подготовка.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 52 минути, Ралев написа:

То това, че си сънувал се осъзнава в крайна сметка като се събудиш в действителността.

Може да не се събудиш никога. Например, пука се кръвоносен съд и оставаш в страната сънищата. Тогава сънят ще стане твоя първична и единствена реалност, докато са налице условията, за да продължаваш да сънуваш.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 часа, Ралев написа:

Страх ли те е от смъртта?

Смъртта е само една въображаема проекция, която се появява вследствие на друга въображаемата проекция, тази че си жив. Обикновено всички проекции са плод на субективното възприятие, което се усеща като единствена реалност, но будизмът учи, че има и други реалности.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 минути, Śūnyatā написа:

Но будизмът учи, че има и други реалности.

да се скриеш зад "будизма" не означава че "отговори" на въпроса. 

Будизмът... е нещо си - фейк за едни, за други учение, за трети пристан за спасение, за четвърти - философска дрънканица с която да си намери описание за личните си дрънканици.

За сериозни хора - будизмът е сериозно нещо и му посвещават живота си в практически смисъл. Но като няма нищо практически, вършат работа и външни форми, да приличат на будистки. Отвътре - няма нищо.

така, че опитът да влезеш в ролята на будистки проповедник, като се скриеш зад "будизмът какво учи"... е само фейк - поредния. Без да засягам целия коментар, защото в него всяка предпоставка и извеждане нямат нищо общо с будизма. Те и с познанието нямат нищо общо.

Изглежда че горкият будизъм е в ролята на учител, в класна стая с циганчета, които не знаят български.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 минути, _ramus_ написа:

да се скриеш зад "будизма" не означава че "отговори" на въпроса. 

Будизмът... е нещо си - фейк за едни, за други учение, за трети пристан за спасение, за четвърти - философска дрънканица с която да си намери описание за личните си дрънканици.

За сериозни хора - будизмът е сериозно нещо и му посвещават живота си в практически смисъл. Но като няма нищо практически, вършат работа и външни форми, да приличат на будистки. Отвътре - няма нищо.

така, че опитът да влезеш в ролята на будистки проповедник, като се скриеш зад "будизмът какво учи"... е само фейк - поредния.

Отговорът е: страхът от каквото и да било драстично намалява. Страхът от смъртта не е непреодолим, това го знам от практиката.

А ти би ли обяснил, какво означава за теб "будизмът е сериозно нещо" и "посвещават живота си в практически смисъл", в светлината на твоята практика, като сериозен човек.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 19 минути, Śūnyatā написа:

"будизмът е сериозно нещо" и "посвещават живота си в практически смисъл"

вече видях по-горе фейка с опита да "отговоря" на нещо си - не че прочете, не че и те интересува.

И... между другото - се отнася не до мен, а до един общ колега в темата. За мен - той има СЕРИОЗНИ основания да пише за будизъм, не ти.

 

преди 19 минути, Śūnyatā написа:

Страхът от смъртта не е непреодолим, това го знам от практиката.

за това не е нужен никакъв будизъм. От друга страна - за отвъдния свят има хиляди концепции. Приемайки която и да е - се резултира да намалее страхът.

Да кажа и че имаш проблем с разбирането - и "СТРАХЪТ ОТ КАКВОТО И ДА БИЛО" е неточен смислов израз. Ти за СТРАХЪТ не знаеш нищо, освен общи приказки.

СТРАХЪТ винаги е един. Обектът през който се привижда не е СТРАХЪТ, а е само обектът през който се асоциира проявлението. Това пък го ПОЗНАВАМ от практиката.

Отделно страхът от смъртта - никога не е бил непреодолим. Ти си пожарникар - така или иначе в горящите сгради се изправяш и живееш с него, като възможност, която е всеки миг сред огъня (ако въобще си от тия, дето влизат в огъня). Така са много други хора.

Страхът от смъртта не е непреодолим и за самоубиеца. Въобще - заложеният инстинкт за оцеляване и самосъхранение няма никакви проблеми да се заобиколи при известни обстоятелства и комбинации от условия. Още повече - че преодоляването на страхът от умиране (изчезване, разпад) е неврохимично и невробиологично предпоставено - например в майчинския инстинкт... За нищо от тия не е нужен въобще будизъм.

Има обаче някои явления - като фикцията в обектите на страхуването - наричат се фобии. Страхът от смъртта при тия явления - вече е прекомерно раздут от представности и фантазни наслагвания. Фобиите са нарушения на механизмите за справяне със страхуването, което по принцип съпровожда всяко човешко битие. Фобията към смъртта, няма никаква връзка с умирането, а с представата за умирането на субекта. Именно тази представа се раздува абнормално като сборна реакция на някои процеси в несъзнаваното. 

Отново НЕ ОТГОВОРИ на самият ВЪПРОС, а го заобиколи... От друга страна - само по себе си това е отговор... и на много други "въпроси".

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 22 минути, _ramus_ написа:

За нищо от тия не е нужен въобще будизъм.

Пак ли си объркал темата? Страхът, като сложна реакция на много нива в човека, се явява следствие начинът по който възприемаме действителността. Това учи Буда в Сутта Нипата, например, като за целта се дават различни инструкции, практики и т.н. Работи или не работи, нещото будизъм, разбираш сам. Хубав ден ти желая.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 минути, Śūnyatā написа:

Това учи Буда в Сутта Нипата,

Един въпрос - прост въпрос. И не ти стигна куража да напишеш простия му отговор. Именно това "отговори" на въпроса, но е отговор на много други казуси относно теб самия.

Скри се зад няколко фейка които изписа. Скри се зад будизма, зад сутрата, зад неверни съждения и прозрачни заобиколки.

Сред темата ти зададоха и много други въпроси... Изглежда това ти е идеята за разговор - като че будизма е евангелие и по него има свещени книги и писания, които като се цитират повторително те приближават до представата че си "будист".

Да напомня и че изказът при нарастващ дисонанс, веднага те довежда до типично "християнската схема" - например "христос учи..... че"... и позоваването на "свещения текст"... Това е схема на всеки религиозен последовател - избързал да поеме живота, вселената и хората през готово учение, (което така или иначе си наглася да е според него си ), вместо да опознае живота чрез живеене сред него. Заради това няма как да имаш "твои отговори", а всичко е заемка от готовото "учение". Отгоре на всичко - при теб са доста умесени няколко... "учения", но и не че си бил сериозен "ученик"

На провалените реалисти, им остава да намерят пристан сред идеалното. И да превърнат в идеалното си, всеки досег с реалността.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, _ramus_ написа:

И... между другото - се отнася не до мен, а до един общ колега в темата. За мен - той има СЕРИОЗНИ основания да пише за будизъм, не ти.

Ок. Спирам. Пишете "ти" ("мен") и "той".

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 часа, Śūnyatā написа:

Ок. Спирам. Пишете "ти" ("мен") и "той".

Я, се стегни, моля.

Този, който те критикува, справедливо или не, е твоя най-добър учител, т,е, този, от който може да научиш нещо. От хората, които само те лайкват не можеш да научиш нищо.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 54 минути, dagpo19 написа:

.....

И ти за това ли ставаш първа дружка със всеки, който ...... много му знае устата?!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ще направя опит да обясня защо когницията и въобще когнитивната психология има предимно козметичен ефект. Както и защо лесно човек може да изпадне в заблуда, че е постигнал сериозен напредък в личностното си развитие, когато отстрани е очевадно, че единственото му постижение е самозаблуда в корена си.

Предимството на някои Ваджраяна практики е, че те работят с несъзнаваното, където е и цялата изтласкана проблематика както на личностно, така и на колективно ниво. Недостатъците на тези практики са в това, че малцина истински разбират защо са, какъв е смисълът им и рискуват да се залутат още повече сред символиката им.

Ще се постарая да пиша възможно най-опростено и достъпно.

Според Шапиро, са налице между 10 и 20 непреработени спомени у всеки човек, които стават причина човек да изпитва болка, страдание и да се държи неадекватно. Като броят на тези спомени се увеличава драстично за хора, които са били малтретирани като деца.

Когнитивните терапевтични методи не са дълбоки, т.е. те не могат да достигнат дълбинните пластове на психиката ни, където се съдържат травми, комплекси и всякакви "несъзнавани мини", които стават причина за реактивно поведение. Защо? Защото болшинството от тези травми са от пре-лингвистичното ни развитие и остават напълно скрити от когнитивните процеси. Нашият интелект е байпаснат, когато сме афектирани. Хакнат. Дотолкова, че дори и да съзнаваме, че се държим ирационално, което в повечето случаи дори не се осъзнава от човек, това по никакъв начин не променя нашата емоционална реалност, която съдържа чувства, възприятия и усещания от нашето най-ранно детство. 

Според когнитивната психология, нерационалните ни мисли са тези, които причиняват дискомфорт, но, за съжаление, емоциите са тези, които предшестват мислите ни, затова е нереалистично да се вярва, че чрез козметично форматиране на мислите, човек може да се измисли сам, лекувайки се с по-ефективни мисли, или че може да интегрерира проблематичните части от психиката си, единствено упражнявайки правилно мислене.

Това е основният проблем в психиката ни, който най-трудно се преодолява и не е ясно дали въобще е възможно да се преодолее, осъзнае и интегрира, затова и психологията търси различни техники за достъп и работа с различни сектори на съзнанието ни или нива в съзнанието. И понеже задачата е от изключително висока трудност, отделно всеки човек е специфичен сам по себе си, преживял е собствен ад, преминал е през собствени страдания, има индивидуални травми, тип характер, интелектуални и емоционални способности, търсенето на подходящата практика може да се окаже опасно, неработещо, недостатъчно добре работещо...занимание. Тестът за справяне е винаги живият живот.

Хората, които действително разбират сложността на тази проблематика и крехкостта на психиката, никога и никого не съдят. Но могат да ти отвъртят ментален шамар, ако преминеш личните им граници. И са в пълното си право.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, Mohini написа:

Хората, които действително разбират сложността на тази проблематика и крехкостта на психиката, никога и никого не съдят.

хора... някакви си - докато "разбират сложности на проблематики" си летят на метли, търсят интересното и забавното, играят на трансформърки, и професионалистки, популяризаторки и райтърки. Както и на разбиране, съдене или раздаване на шамари и права .

Веселото на "сложността на проблематиките" и разбирачите им, е, че глупостите се простират доста далеч - отвъд премерения журналистичен изказ, опитите да изглежда смислено, заради чудесната памет и поетите с нея информационни данни. Но когато няма разбиране - проблематиките и разбирачките им, вървят вкупом с "лични граници, ментални и виртуални шамари и раздаване на "пълни права". Изглежда че крехкостта на психиката изисква неустойчивите и крехки "психотици" да се играят на всякакви в огледалото, вкл и на професионалисти, с успешен живот.

То това са форумните игри, едни се играят на разбирачки на "сложността на проблематики", докато с няколкото си други лица и форумни ника са трансформаторки, летят по метли и лаладжийстват "професионално". А други - на будисти и мадхямици, като последните, апропо, дори не можаха да отговорят на простичкият въпрос "дали се страхуват от смъртта" - с ясен и еднозначен простичък отговор. За страховете - било писано в будистка сутра, в която "буда учил на нещо си".

Всъщност - защо да отговарят - будизма можел да отговори вместо тях - защото... няма тях, няма аз, няма ти... няма ги. Пък и будизъм няма, тях самите ги няма, защото прочели в будизма че Буда учил така. Като ги няма - решавали сложността на проблематиките относно страхуването от смъртта. И така - това идвало от опита им.

преди 2 часа, Mohini написа:

Тестът за справяне е винаги живият живот.

А това е напълно невярно заключение - съвсем в духа на общата каша, призвана да бъде "опростено популярно четиво". Някой се загуби в превода от професионален език, като вмъкна в тоя превод доста свои интерпретации и нагласи всичко за обикновената си "експертна игра'. Пък и професионалната литература все пак има граници - все някъде тя свършва и почват личните интерпретации и много други паметови следи, от други информации. И написаното ги носи - чудесния пример с "живия живот" и ролята му на тест.

Тестът за справяне няма как да Е "живият живот". Защото такова понятие просто няма. Изключително забавно би било какво точно ще "цитира" райтърката докато изведе какво точно е "ЖИВИЯ ЖИВОТ' - дотам определително, че да служил за тест. :)

Метафорично или алегорично - пак не е точно - по скоро е - ТЕСТЪт за справяне е СРЕД "живия живот", но не и той самият. Тестът не може да е едновременно и контекста си. - като това е просто за абстрактно упражнение, етюд, без каквато и да е роля на "ТЕСТ".

Доколко едно битие е 'живо' или не - някои живеят и сред виртуала и менталните шамари, пълните права или празните задължения, ролите, декорите и дрешките от блянове и фантазии. И наричат именно това 'жив' живот - въпрос на асоцииране с изживяванията, които отдавна не идват от "живия живот", а от вътрешната легенда на сънуващия относно "себе си" и "битието на фалшивия герой'. И няма как да отличат "оригинала" от него, защото всичко "реално" е подтиснато и постепенно изтласкано. В този смисъл - битието се определя от БИТИЙНИЯ, защото именно в него той забърква кашата си, сред която после да се окопае че 'живее'.

В този смисъл - няма как, кой да определи кое е "живот" и как, доколко и дали - е "жив". Асоциирането и субективното възприятие, както и социалните договорки - това определя 'битието' и доколко и според кое то може да е 'живо'. Най-малкото и заради написания пример - че и шамарите вече станаха ментални, виртуални, както и правата. Няма проблем вътрешните образи на един "жив" да се разделят по никове и да си говорят по форумите, като се лайкват, спорят или подкрепят взаимно - в общия им театър, забъркан именно сред психичния им виртуал. За тях това също е "жив живот" и форумът играе ролята на техен контекст, манеж и сцена. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, Mohini написа:

дори и да съзнаваме, че се държим ирационално, което в повечето случаи дори не се осъзнава от човек, това по никакъв начин не променя нашата емоционална реалност

Човешката психика е като перце носено от вятъра. А хората би трябвало да са подобни на лебеди - плавно и грациозно да плуват между теченията на живота без последните да влияят на посоката им.

По принцип много се говори за свободния избор на човека, но дали се обръща достатъчно внимание, че това е свързано с изменчивостта на човешкия ум, желания и емоции. Настроението ни може да се смени буквално за секунди поради липсата на устойчивост и неразбирането на природата на ума. Всъщност в човешкия ум устойчивост няма как да има. Само когато някой може да пренебрегне напълно личностните си желания и емоции може да се говори за стабилна психика. Допреди това може да има някаква относителна стабилност, но нищо повече - ще има лични желания и стремежи, които няма да могат да бъдат удовлетворени изцяло по желания начин, ще има привързаност и разочарования. Да можеш да погледнеш на случващото се в момента с теб от позиция извън личността, както и да можеш да погледнеш на живота си като цяло, но не от позицията на отделното прераждане, а от такава позиция, обхващаща цялата поредица от такива, са неща, които повечето хора рядко правят. За някой може да е трудно, но то е такова, защото няма изграден навик. Защото повечето хора дотолкова са потънали в ежедневието си, че не могат да погледнат на случващото се от позиция вън от личността си. Дори и хората, които се имат за духовни, може да го направят в последствие, да анализират случилото се с тях, след като ситуацията вече е отминала. Това също е нещо, но най-добре е човек да се научи да осъзнава какво става в него, в психиката му, докато то се случва - да забелязва процесите как се пораждат, какво ги поражда и евентуално да се научи да ги направлява. Това казаното разбира се не е лесно, а и е доста непълно. Самият аз съм далеч от резултата който желая в това отношение. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Всъщност всичко, което сме в момента има своя корен някъде в миналото ни - близко, далечно, ранно детство или минали животи. В живота си човек непрекъснато утвърждава един или друг свой образ, който времето изявява в действителност. Доколко това е осъзнато е отделен въпрос. Причината за някоя особеност в психиката и характера ни невинаги е възможно да бъде открита в миналото. Но не е и нужно. Така или иначе миналото е невъзможно да се промени. Достатъчно е да познаваме себе си - особеностите си, недостатъците си и възможностите си. Разбира се, че с времето ще се разкрият черти от характера, които не сме забелязвали в себе си преди това. Ще изникнат слабости, които за другите може изобщо да не изглеждат такива. Ще забелязваме проблеми или по-скоро несъвършенства там, където за другите всичко е както трябва, ще се стремим да променяме неща в себе си, които за много други са правилни и в реда на нещата. Т.е. критериите към себе си ще нарастват. Тези критерии на би следвало да отнасяме и към другите - това го споменавам само между другото, защото подобни неща се случват. Да се върна на своя образ, който постоянно затвърждаваме. От една страна е миналото ни, навиците и предразположенията, а от друга - това към което се стремим. Първото постоянно ни провокира да го изявяваме отново и отново, да го съживяваме пак и пак в мислите и действията си. От другата страна е образът, който искаме да наложим, с който искаме да заменим това, което смятаме за ненужно. И умът поради своята неустойчивост се люшка от мисли свързани с едното, които след като се изтощят временно, биват заменяни с мисли свързани с другото... и същото отново и отново. Много често човек има желание за промяна, но няма способността да се освободи от миналото си. Няма издържливостта, устойчивостта, гъвкавостта на ума и разбирането, че мислите по принцип са като живи същества със своята си цикличност на проявление. Възможностите са две - да спреш дейността на ума си временно, което ще доведе до това, че нежеланата мисъл ще умре (само временно разбира се) след като не я подхранваме с вниманието си. След кратко време, дори и да върнем вниманието си върху нея, ще гледаме на нея по различен начин, без този илюзорен воал, с който тя е замъглила погледа ни преди това. Също може да се насочи мисълта към противоположността, към мисълта, която искаме да наложим. Това като че ли е малко по-трудно.

И цялата тази трансформация, замяна на вече изградения образ с друг по-добър, няма как да приключи преди да е достигнато съвършенство - ние, нашата психика, нашият характер, да са станали като диамант, съчетаващ множество различни страни, но в същото време съчетани в едно нерушимо цяло. В тази тема доста се говори за илюзорността на аза, но тази илюзия няма да изчезне преди да е постигнато споменатото по-горе - да е достигнат идеалния образ явяващ се прототип на всички азове.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, Shiniasu написа:

Всъщност в човешкия ум устойчивост няма как да има.

Само когато някой може да пренебрегне напълно личностните си желания и емоции може да се говори за стабилна психика.

Авторът на това по принцип не познава нищичко свързано с неговото несъзнавано. Поне е коректен, защото поне никъде не го и споменава в представните си описания. Но ролята на несъзнаваното и невидимото е по-значимата за "общата картина".

---------------------

Към цитираните две изречения:

Човешки УМ - е базово понятие в горния разказ, което въобще не се очертава какво точно има предвид разказвача с него. Предположително той го заема от сборката си от "учения" през които той упорито настоява да докаже на себе си, че "е налице едната истина, един бог" , с оглед на неговите представи за тия двете.

Ако се синтезира смисълът на автора  в понятието му ЧОВЕШКИ  УМ - то в общ смисъл твърдението че същият е неустойчив... е невярно. Устойчивостта е относително понятие - но така или иначе поддържането на психостаза е задължителна роля на съзнанието и в него са заети огромни ресурси и най-вече несъзнавани процеси, далеч от зоната на познаване и "видимост" на съзнанието.

Но това е ИЗХОДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ, валидно за всеки човек. Именно заради това всеки тръгва от това по свой начин, по своя посока. Но така или иначе той няма как да забележи по естествен и зададен път онова, което става в несъзнаваното му поле. А именно там се поддържат основните процеси по поддържането  на психостаза и хомеостаза. Именно това поддържа както човешкия организъм, така и психичния му еквивалент...

-------------------

Относно СТАБИЛНОСТТА - основната изменчива компонента са Е-нивото, характерно за всяко човешко същество от раждането си ( в общ смисъл). Емоционалните движения от една страна са само лакмус - на психичните движения, които са съвсем характерни и естествени, защото в мозъка през етапите на съзряване възникват непрекъснато сложни за решаване конфликтни положения. Те не са само в психичен смисъл, а и са съвсем невронно предпоставени - дялове и мрежи се формират, между дяловете възникват "шорткъти" при определени обстоятелства. При друг - други връзки... и така. Но липсата на основно управляващо ядро довежда до кръстосани и конфликтиращи "шорткъти".

Заварената естествена емоционалност е основния генератор на изменчивост отвътре. А множество от механизми  разпростират тази изменчивост и спрямо поведението. По време на съзряването, през различните етапи към нея, възникват събития и интерпретации, изживявания и усещания, които са с висока степен на дразнимост и пораждане на дисонанси. голяма част от тях стартират съвсем автоматично и програмирано серия от защитни сработвания, голяма част от които са неподредени, неструктуирани и неуправляеми. Това довежда до частични резултати, до нещо като "на парче", докато при други аспекти проблемите се усложняват и като не се намира балансиращи ги фактори, минават към "плана за изтласкване от съзнаваното", за да не "конфликтират" и по този начин "пречат" на постановената опростена поведенческа схема.

Но нещо много важно - самото понятие УСТОЙЧИВОСТ не включва статика - точно обратното. За устойчивост е необходимо не толкова да се "усмири" дивият кон на емоционалните движения, чувствата и подвластните им състояния, а компенсаторни механизми за динамично и гъвкаво управление на баланса, вместо да се прекъсва, подтиска или изтласква движението в Е-света.

казано с други думи - не е проблем че се изменят и променят вътрешните движения, а че балансиращите механизми не са подготвени да компенсират и това е посоката на изследването и вътрешното развитие.

Представата че "СТАБИЛНОСТ" е еквивалент на УСТОЙЧИВОСТ - е невярна и създава заблуда за представящия си я. СТАБИЛНОСТ е състоянието на висока динамична и достатъчно гъвката форма на балансиране на движенията, а не на СТАТИКА и ЗАСТОЙ. Развитието се основава на движение и изменчивост, а не на застиване и статичност.

-----------

И нещо друго - по принцип, както сред заварените мрежи и "дялове" от второ ниво са налични естествени атавистични движения от заварени защитни и балансиращи ги процеси, така и на друго "място" сред психичното се формира с развитието друга зона, в която "тия движения" не са налице - това са зоните на висшата когниция. Това също е една от стратегиите и векторите за подпомагане на скоростта и широтата на вътрешните балансиращи механизми...

Темата е огромна и в нея няма как да са налице "пътни карти", нито става с гугълски похвати и папагалене. В тема като тази е нужно да се "посветиш", защото синтезът се произвежда само от субект, не от запомнени образи, обяснения или четива. Тия са само за "зареждане", докато същинската работа почва именно след тях.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 часа, Mohini написа:

Предимството на някои Ваджраяна практики, че те работят с несъзнаваното, където е и цялата изтласкана проблематика както на личностно, така и на колективно ниво. 

Някои съображения. ;)

Не знам какво имаш предвид под "някои Ваджраяна практики"? Мисля, че и ти не знаеш. 

преди 9 часа, Mohini написа:

Недостатъците на тези практики са в това, че малцина истински разбират защо са, какъв е смисълът им и рискуват да се залутат още повече сред символиката им.

Това не са недостатъци на практиките, а на тези, които ги практикуват. 

 

преди 9 часа, Mohini написа:

Предимството на някои Ваджраяна практики е, че те работят с несъзнаваното, където е и цялата изтласкана проблематика както на личностно, така и на колективно ниво.

Всяка будистка медитативна практика, както и всяка друга, която има автентичен, сериозен източник, работи по този начин. Теравада, Дзен, най-обичайната шамата с наблюдаване на дъха, която описва Буда, ако човек следва инструкциите, които са в сутрите, но предполагат допълнително обяснение от компетентен учител в повечето случаи. 

При всички случаи, това не е нещо, с което се работи само във ваджраяна, но и в сутраяна.

преди 50 минути, _ramus_ написа:

Представата че "СТАБИЛНОСТ" е еквивалент на УСТОЙЧИВОСТ - е невярна и създава заблуда за представящия си я. СТАБИЛНОСТ е състоянието на висока динамична и достатъчно гъвката форма на балансиране на движенията, а не на СТАТИКА и ЗАСТОЙ. Развитието се основава на движение и изменчивост, а не на застиване и статичност.

Да. Напр., ако някой е правил медитация, при която следи дъха, то би трябвало да разбере какво казваш. Ако не разбере, то значи не я е правил достатъчно или изобщо, и всякакви коментари от него ще са нещо, от което е добре да се въздържи. 

Стабилността не значи да "замразим" менталните процеси, а да сме като конник, който язди кон. Но това пак е метафора иска допълнителни пояснения, които не могат да бъдат дадени тук адекватно.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Shiniasu, невронните връзки се създават на несъзнавано ниво, паметовите връзки в това число. Никой от нас няма съзнателен контрол над тези процеси. Това е причината човек често да се пита - who is running my show? И то този въпрос човек започва да си задава, чак след като започне да осъзнава, че не контролира голяма част от психичната дейност. Преди това осъзнаване, всеки е дълбоко убеден, че контролира себе си изцяло :-) И е просто въпрос на воля и желание и хоп, вече сме променили нещо в себе си :-) Де факто, нищо не се променя на дълбинно ниво, докато не бъдат изградени нови невронни връзки. Никой не може нито да проговори свободно чужд език, нито да твърди със сигурност, че е станал по-уравновесен, само защото е прочел полезна статия, книга, гледал е интересно предаване.

Относно различните образи е така. Човек е един на работното си място, друг сред близки приятели, трети, когато е абсолютно сам със себе си, четвърти под афект и т.н. Целта на израстването ни като личности е да не губим връзка с всеки един от нашите образи, наричани още субличности в психологията. А да съществува постоянна връзка и обмен между тях. Т.е. тези образи да не остават откъснати, а да си взаимодействат.

Независимо дали става дума за положителни или отрицателни преживявания.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 33 минути, Mohini написа:

Shiniasu, невронните връзки се създават на несъзнавано ниво, паметовите връзки в това число. Никой от нас няма съзнателен контрол над тези процеси.

Може би не си ме разбрала правилна. Контрол има. Може би не е толкова бърз и директен. То и няма как. Това "несъзнавано" като термин не ми харесва. Освен, че е и подвеждащ. В будизма се говори за самскари - това са психични предразположения, наклонности, тенденции, заложби, които се изявяват чрез психиката ни под формата на съответните мисли, емоции, привързаности, навици, страхове. Това са определени модели на мислене, които са напълно забележими при внимателен самоанализ. Това не е лесно, както не е лесна и промяната им, т.е. промяна в посоката на потока на мислите и стремежите ни. Точно тази промяна засегнах вчера. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, Mohini написа:

Относно различните образи е така. Човек е един на работното си място, друг сред близки приятели, трети, когато е абсолютно сам със себе си, четвърти под афект и т.н. Целта на израстването ни като личности е да не губим връзка с всеки един от нашите образи, наричани още субличности в психологията. А да съществува постоянна връзка и обмен между тях. Т.е. тези образи да не остават откъснати, а да си взаимодействат.

Независимо дали става дума за положителни или отрицателни преживявания.

Тук в случая имах предвид не различните образи, които изявяваме в различни ситуации, а разликата между това което сме, като наследство от миналото си и това, което искаме да бъдем. За мен е важна трансформацията. За мен развитието се изявява в постоянно заместване на нежеланите личностни характеристики с такива, каквито искаме да притежаваме като индивидуалности. Това включва преодоляване на страхове, освобождаване от привързаности, култивиране на определени добродетели, мислене с определена насоченост.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

По отношение на стабилността споменах като образна представа аналогията с лебед и начина му на плуване. Мисля си, че тя е достатъчно силна и няма нужда от прекалено допълване с думи. Изобщо не ми е ясно за каква статичност може да става дума. А за мен устойчивост и стабилност са синоними. Някъде в нечия дефиниция може да има разлика между двете понятия, но аз ги приемам като еквивалентни.

преди 17 часа, dagpo19 написа:

Стабилността не значи да "замразим" менталните процеси

Няма замразяване. Няма какво да бъде замразено, след като потокът от мисли се преустанови. Важното е да спре идентефикацията на аза с потока от мисли, да се излезе от него, да не му се позволи да ни повлече. Аналогията с коника и коня е добра, но не по отношение на потока от мисли, а по отношение на ума. Умът създава потока от мисли, може да го поддържа, направлява и прекъсва. Би трябвало поне. Но не и да се идентифицира с породеното от него. Още повече пък да става зависим. Но това се случва постоянно с хората - навици, предразсъдъци, стереотипи - са все неща от които сме зависими в мисленето си.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, Shiniasu написа:

Това "несъзнавано" като термин не ми харесва. Освен, че е и подвеждащ.

Аха - подвеждащ... Много гаден термин си е въпросния... :)Вероятно затова го пропускаш и си го  заместваш с онова, дето "ученията" са ти го предложили. В едно учение е едно, в друго - друго. Ти поне си си избрал кое да "ти хареса". Като че ли понятията и концепциите са някой да "ги харесва" - все едно са сирена в магазина. Но пък от друга страна - от гледна точка на потребителските уклони, си е точно така.  

преди 1 час, Shiniasu написа:

но аз ги приемам като еквивалентни.

това вече го прочетохме. Дори и го коментирах. Пък важното е - че така ти харесва, допада и ти дава нужното удобство и усещане за яснота.

преди 2 часа, Shiniasu написа:

1, За мен развитието се изявява в постоянно заместване на нежеланите личностни характеристики с такива, каквито искаме да притежаваме като индивидуалности.

2, Това включва преодоляване на страхове, освобождаване от привързаности, култивиране на определени добродетели, мислене с определена насоченост.

кога си си ги формирал тия лични представности, не е ясно, но и не е толкова важно... Но важното и показателното е - защо не са мръднали толкова години.

А развитието е именно това - ако е налице развитие, и са предприети адекватни действия, посоки, упражняване, систематичност, коригиращи сигнали и фийдбеци - то задължително следва че ехото от измененията се разпростира и в представността (както и сред всички останали аспекти и процеси). А фрагментарността на промените показва че съпротивите отвътре са с по-голямо значение и все още системата за саморазвитие не е укрепнала за да им противодейства. 

така - в изречение 1 - грешката идва от "нежеланите". Това издава нивото на представност. При анализ на това изречение цялата схема пропада заради вмъкнатите сред нея условности и ограничения, които нямат нищо общо с развитието, а нагласената твоя представа за същото, сред която приоритета е "да ти  харесва". (желаните или нежеланите личностни характеристики нямат никаква роля в развитието, което в общия си вектор е да ги надрасне, защото те са негова рамка. Докато личността продължава да е в етапи на израстване, тази зададена рамка изпълнява ролята на утроба, създадена от сгушения сред нея. Това - докато той съзрява и достига до момента да я напусне, защото му става тясна, така - неудобна, а и той вече е в готовност и достатъчна зрялост да продължи без нея. )

Същите са и сред второто изречение  там ключовата думичка е "добродетели"... Тия ограничения и условия са просто част от личната схема на автора на това изречение и те определят "той какво ще мисли, ще си представя, и до колко". Същите са наследство от неговите религиозни основи, в които е вплетена задължителната за тях нравствена рамка. Каквото и да прави, той непрекъснато все сред нея усеща яснотата и не смее въобще да я напусне.

Няма как да я напусне, след като той си представя че представите задължително е важно 'да му харесват' . А това "харесване" идва от неговото несъзнавано, което пък на него "не му харесва" и си го замества с удобните и харесваните понятия, като ги счита за аналози - за по-лесно.

Всеки пример на същия автор е описание на неговите лично зададени граници и онова, което още не е направил. Както и при всеки друг сред списващите или четящите...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...