Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


преди 4 часа, Shiniasu написа:

Аналогията с коника и коня е добра, но не по отношение на потока от мисли, а по отношение на ума. Умът създава потока от мисли, може да го поддържа, направлява и прекъсва. Би трябвало поне. Но не и да се идентифицира с породеното от него. 

Тази аналогия се отнася до базовото ниво ( шамата), когато посредством неотклонно внимание и коригираща осъзнатост, вниманието се връща към обекта или към необекта, според практиката, която се прави. Но това е дуално състояние. В практики като випасана, махамудра или дзог чен, не става дума за контрол, който по описания от теб начин, е напълно невъзможен, т.е. пишеш:

 

преди 4 часа, Shiniasu написа:

Умът създава потока от мисли, може да го поддържа, направлява и прекъсва.

Става дума за нещо съвсем различно, а написаното е фантазия. Ако трябва пак да ползвам метафора, това е като да очакваш, че небето трябва да се научи да контролира, направлява и прекъсва появата на облаците. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • Отговори 3,5k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Потребители с най-много отговори

Популярни публикации

Шунята сам ти го е казал това. Въпроса е дали да се споделя с такива като тебе и другите отбор юнаци? Защото всичко, което се споделя се използва срещу него. Колко е раним, колко е несъвършен, колко е

За хубаво посмелите се нещо няма ли да кажеш?

и на Вас какво знаете! Бъдете щастливи! Явно не знаете какво Любов. Но, Ну, ... ех не помните това:   Но, Вие сте достатъчно вулгарен и си живиете в  своята суета. Няма лошо!

Публикувани изображения

преди 5 часа, Shiniasu написа:

А за мен устойчивост и стабилност са синоними. Някъде в нечия дефиниция може да има разлика между двете понятия, но аз ги приемам като еквивалентни.

Ами двете думи са с едно значение, само че едната е с латински, друга със славянски корен, означаващ "стоя". Не виждам защо изобщо трябва да се спори заради предпочитанията на Рамус.  

Виж един друг термин от арсенала му ме почуди - ПСИХОСТАЗА. Какво е това животно не знам, има "хомеостаза" и "психостазия", и изглежда влага в неологизма си повече от първия термин, но по отношение на психичните процеси. А връзка с втория, психостазия, определено няма. Той има много интересно значение от областта на религията - означава претегляне на душата след смъртта, или сърцето в египетската митология, от Озирис и Анубис на везна. От едната страна е сърцето на починалия, от другата перо, представляващо Маат, персонификация на Истината, или съвестта. 

А може и да има връзка? Тайна :) Психостаз-ията има връзка с всичко .

преди 23 часа, _ramus_ написа:

дялове и мрежи се формират, между дяловете възникват "шорткъти" при определени обстоятелства. При друг - други връзки... и така.

Какви дялове се формират? Кога се формират? Дялове на какво?

... и така ... до края на света.)

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, dagpo19 написа:

Става дума за нещо съвсем различно, а написаното е фантазия. Ако трябва пак да ползвам метафора, това е като да очакваш, че небето трябва да се научи да контролира, направлява и прекъсва появата на облаците. 

Кое контролира потока на мислите ако не умът? В метафората с небето и облаците, небето е съзнанието, а не ума. Облаците са наистина мислите. 

преди 1 час, witness написа:

Ами двете думи са с едно значение, само че едната е с латински, друга със славянски корен, означаващ "стоя". Не виждам защо изобщо трябва да се спори заради предпочитанията на Рамус.  

Виж един друг термин от арсенала му ме почуди - ПСИХОСТАЗА. Какво е това животно не знам,

Рамус вече не виждам смисъл да му отговарям. Нито аз имам нужда от това, нито той. Психостаза, може би, състояние на границата на безсъзнанието, т.е. с минимална умствена активност. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, witness написа:

Психостаз-ията има връзка с всичко .

няма - никаква връзка няма - с нищо. Връзките не са по отношение на думичките, а до тоя, за когото  тия думички са сборен символ от разбиране, представа, значения и възможности. За когото тия думички са неговите изразни средства за "неготово отвътре", представено като "някъде там".

Ти си книжно момиче. за теб всичко написано има значение... сякаш това значение е извън теб. А ти сякаш си негова откривателка и си играеш на събирателности, аналогии, сходства - но не сред личните си интерпретации, а сякаш думичките, понятията и значенията им, имат свой собствен живот, някъде отвъд теб.

Всъщност всичко прочетено е твоето огледало, на теб самата. Всяка думичка има значението, което ти й придаваш, според възможностите си да си я представиш, свържеш с друго... Но зад всичко това стои един прост и обикновен механизъм който стои някъде "в тъмнината на невидимото за теб". И така разиграваш всичко това - със себе си.

Зад всичката тая игра, ти си с една идея и представности "доколко привижданото и проекциите ти са истински''. Сякаш си по следите на една световна мистерия, някъде отвъд теб, отвъд живота ти, отвъд света ти. Пък тая мистерия е просто твоя и си е само отвътре.

Всички тук, сред фантазьорите играете тази игра - сякаш всичко около вас е "някъде там", но не отвътре. Говорите за психични положения, сякаш те нямат никаква връзка с вас самите, с това че именно вие ги пораждате, и с тях вие изпълвате онова, което наричате "битие"  - "живея" и "живот".

Понятието ПСИХОСТАЗА е мое понятие - като аналог на ХОМЕОСТАЗА. С него аз обобщавам огромните по своята дълбочина и многообразие сложни психични процеси, които са в ролята да съхраняват баланса - точно както е и ХОМЕОСТАЗАТА. Идва от СТАЗИС - книжното момиче лесно ще намери какво означава и защо съм я избрал като аналогия. Тук някои професионалистки решиха че тая думичка съм я заимствал. Дори някъде си ми намериха и линкове, със споменаването й... Пък такива линкове нямат никаква връзка със пълнежа на това понятие от мен и НЕ са ми нужни за да изпълня значението на думичката, като въпреки всичко - аз си я съставих за своите си цели и практически посоки на работа.

Не е никаква трудност - при навлизане в опознаването и самоопознаването на психичните процеси неизбежно се стига до откритието и обобщението че огромни ресурси са впримчени в поддържането на баланса в психичното поле. Не само това - а също че и доста от защитните механизми следват кодове и програми, призвани да се ползват за ХОМЕОСТАЗА. Именно заради това са и възможностите за грешни сработвания, като дори конфликтират едно с друго. И това е на всички  равнища и въобще не става само в съзнателното, а тече и в несъзнаваното. Особено там - всъщност именно там тия процеси по компенсации и балансиране, сработват далеч от някакво водещо управляващо ядро, като по този начин сработват с грешки и несъответствия.

И според същия тоя рамус - именно това довежда и ехото на психичните девиации, от ВСИЧКИ ВИДОВЕ и ТИПОЛОГИИ. Затова се и поддават толкова трудно на изменения, заради това са 'толкова дълбоко", но най-важното - заради това защото идента са пази от атавистични програми и дори и при грешни сработвания и огромни нарастващи дисонанси в него, сериозна част от психичното е вложена в посоката ДА СЕ СЪХРАНИ ЯДРОТО - защото то се асоциира с ЖИВОТА и ЖИВИЯ. Ето защо всяка намеса "отвън" среща огромна и сериозна съпротива... дори и тогава, когато "намесата отвън" е именно със спасително и интегративно значение. Но процесите отвътре, в несъзнаваното НЯМА КАК ДА ЗНАЯТ това - защото липсва комуникация със съзнателното поле заради хиляди наслагвания от изтласквания, грешни сработвания и дисониращи защитни реакции.

преди 1 час, Shiniasu написа:

Психостаза, може би, състояние на границата на безсъзнанието, т.е. с минимална умствена активност. 

напълно погрешна аналогия... И то - само заради споменаване отново на 'души, граници, отвъдното и живота им' - все неща към които авторът на това има своя падалка и е негова фикция.

преди 2 часа, witness написа:

Какви дялове се формират? Кога се формират? Дялове на какво?

за мрежи от неврони, за сходни места, заети с близки и сходни обработки (невронни дялове, като дялове е условно защото в неврологията отпадна твърдия модел за топология на мозъчните дялове, като все пак са налице известни еднаквости на определени "невронни зони", реагиращи на определени стимули, възприемане и отражение. Просто отпадна представата че мозъка е като тялото - строго специализирани звена от неврони, за всяка типология от обработка. )

Това няма как да е тема за образование, нито аз самият съм експерт в нея, нито и да съм - бих могъл да опиша синтез от толкова много обработени данни, нито статистическата или когнитивна възможна грешка... и още толкова много други положения.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 часа, Shiniasu написа:

Тук в случая имах предвид не различните образи, които изявяваме в различни ситуации, а разликата между това което сме, като наследство от миналото си и това, което искаме да бъдем. За мен е важна трансформацията. За мен развитието се изявява в постоянно заместване на нежеланите личностни характеристики с такива, каквито искаме да притежаваме като индивидуалности. Това включва преодоляване на страхове, освобождаване от привързаности, култивиране на определени добродетели, мислене с определена насоченост.

Разбирам какво имаш предвид. Казвам, че промените са предимно "козметични". И обясних защо е така, което не означава, че трябва да вдигнем ръце или да спрем да търсим, изследваме, експериментираме. То и добродетелите вече не са на почит, а и хората започнаха да си ги "обличат", когато им се налага или им е изгодно.

Затова напоследък отдавам предпочитанията си на недобродетелта. Поне тя е автентична. Никой нито се кичи, нито парадира с нея :-)

Същото е и с глупостта, странно как малцина имат смелост да си я признаят :-)

Уит, терминът е утрепал от смях вече няколко форума. Но и него си го е откраднал. Във форум наука падна голям хилеж с ПСИХОСТАЗА-та :-)


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

"Психостаза" е заблуден но самодоволен, но от него рамус недоволен. Изобщо балон, който рамус пука с кеф, за да бъдат всички недоволни. Иначе може да се получи каталепсия при безсъзнателното, като във филма "Ода на радостта".

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 минути, Mohini написа:

Но и него си го е откраднал.

Странно е как напираш да довлечеш всички глупости и простотии които носиш със себе си. Където и да си, каквото и да правиш - неизбежно е. :)

Раненото коте никога не прощава и отмъщението е защитна стратегия от фикциите му в избраното за обект. Такива обекти - все са налице, а раненото коте е толкова невинно, толкова безпомощно, толкова е жертва на какво ли не, на кого ли не... Едновременно това котето се е научило да се играе на сибирски тигър, събиращ мощ, стабилност, сигурност и възможност да прави каквото поиска. така раненото си живее, изживявайки се за голям и силен тигър - далеч отвъд котешките рани, проблеми.

Не че това ще те направи някога да разбираш нещичко от журналните си речи, но поне глупаци хващат дикиш - каквато е и целта им.  Нивото на синтез е толкова ниско, колкото и останалото ниво. намерила си начин да се маскираш чудесно с добрата памет и езикови умения. Но... това отвътре няма как. блясъка просто заслепява, но както всеки блясък - минава и заминава. А отнова, дето е призван да скрие - пак си е там.

Това никога няма как да се промени, нито да го скриеш. Просто няма как, какъвто и театър да играеш, колкото и никчета, аватари и образи да си създадеш, сред колкото и форуми да ползваш за сцена...

няма по-добър пример за значението и влиянието за психостазата. От друга страна - за влиянието и значението на самозаблудите.

 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 минути, Mohini написа:

Уит, терминът е утрепал от смях вече няколко форума. Но и него си го е откраднал. Във форум наука падна голям хилеж с ПСИХОСТАЗА-та 🙂

Аз преди време се смеех на ХОМО.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 19 минути, _ramus_ написа:

няма - никаква връзка няма - с нищо. Връзките не са по отношение на думичките, а до тоя, за когото  тия думички са сборен символ от разбиране, представа, значения и възможности. За когото тия думички са неговите изразни средства за "неготово отвътре", представено като "някъде там".

Има, има, и точно твоята "психостаза", както я представяш като стремеж към баланс, има тясна връзка с Психостазията. Но ти си изтласкал някъде "в несъзнаваното", че истината и в частност съвестта е повратната точка. Че съвестта е константа от друго измерение и като точката няма размери в нашето, но само тя е останала от цялата безгранична постройка в човека. Наричат я зародиш на Бога в човека. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
току-що, witness написа:

Наричат я зародиш на Бога в човека. 

там е работата - наричат Я - съвест. Някой я нарича... ти го прочете... и хоп - веднага приляга на схемата, нали? Достатъчно че да отговаря на "истината, дето е някъде там".

Книжно момиче, което чете комикси и са му интересни, защото ги преживява през себе си. (Книжното момиче - Не го употребявам с никакви негативни или иронични конотации. )

Толкова хора се губят сред прочита си, без никаква възможност да спрат да го изживяват и проектират в него. Дори и помен от "спирка" няма

Така де - играта е велика сила. винаги е "тям някъде" и с това те влече да я 'откриваш' И така - до безкрай. А и капана е напълно доброволен, най-вече защото и е мираж че е спасителен.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Измислянето на думи е едно на ръка. Толкова е "сложно", че и на обикновените думи им недостига и там се явява рамус кавичката. И думите са преизпълнени със ново съдържание, като изнасилени девственици но все пак нямат връзка с нищо...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, _ramus_ написа:

Толкова хора се губят сред прочита си,

Ти не се ли губиш? Трябва да осъзнаеш, че си изгубен, а не самодоволно да вървиш, ако се предполага цел. Ако няма цел, всичко винаги е наред и спирки няма.. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 18 минути, _ramus_ написа:

Странно е как напираш да довлечеш всички глупости и простотии които носиш със себе си. Където и да си, каквото и да правиш - неизбежно е. :)

Раненото коте никога не прощава и отмъщението е защитна стратегия от фикциите му в избраното за обект. Такива обекти - все са налице, а раненото коте е толкова невинно, толкова безпомощно, толкова е жертва на какво ли не, на кого ли не... Едновременно това котето се е научило да се играе на сибирски тигър, събиращ мощ, стабилност, сигурност и възможност да прави каквото поиска. така раненото си живее, изживявайки се за голям и силен тигър - далеч отвъд котешките рани, проблеми.

Не че това ще те направи някога да разбираш нещичко от журналните си речи, но поне глупаци хващат дикиш - каквато е и целта им.  Нивото на синтез е толкова ниско, колкото и останалото ниво. намерила си начин да се маскираш чудесно с добрата памет и езикови умения. Но... това отвътре няма как. блясъка просто заслепява, но както всеки блясък - минава и заминава. А отнова, дето е призван да скрие - пак си е там.

Това никога няма как да се промени, нито да го скриеш. Просто няма как, какъвто и театър да играеш, колкото и никчета, аватари и образи да си създадеш, сред колкото и форуми да ползваш за сцена...

няма по-добър пример за значението и влиянието за психостазата. От друга страна - за влиянието и значението на самозаблудите.

 

Мхм, ето линк даже, да се посмеем и тук :-)

https://www.forumnauka.bg/topic/20494-процесите-идентичност-на-нещата-при-промяна/?do=findComment&comment=418813

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 минути, _ramus_ написа:

Така де - играта е велика сила.

Ничий живот не е само игра, дори твоят. Жалкото е, че човек го разбира обикновено късно, когато вече не може да поправи нещата. 

А битува мнение, широко наложено мнение, че те винаги са поправими. Будизмът е едно от полетата за разпространението му. 

А може би не е съвсем вярно, ето да речем в трактатите на Майтрея/Асанга се прокрадва друга алтернатива, че някои не са предопределени за просветление.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 минути, witness написа:

А битува мнение, широко наложено мнение, че те винаги са поправими. Будизмът е едно от полетата за разпространението му. 

Говори му за НУДИЗЪМ. Той се съблича гол по пушка.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 26 минути, Mohini написа:

Разбирам какво имаш предвид. Казвам, че промените са предимно "козметични".

Нали не очакваш в един живот да постигнеш някаква изключителна трансформация. Няма как. Дори и да изглежда като такава, тя пак ще е резултат от дълги усилия. Козметичните промени се натрупват и изменят човека и характера. Мисля си, че никой тук реално си няма представа каква колосална работа предстои на всеки над себе си. Дори и минимално осъзнаване на това, колко далеч сме от "крайния" резултат, би изпарило всички илюзии за успех в близките няколко десетки прераждания. Просто тези мерки към които хората сме привикнали не работят. За мен "козметичните" промени не само са важни, но не се знае дали ги оценяваме правилно. Дали нещо изглеждащо ни незначително, няма да се окаже ключово. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

«О сын благородного рода (имя), слушай. Эти страдания ты претерпеваешь из‑за собственной своей кармы, и никого иного в этом винить нельзя. Это собственная твоя карма, так что пылко взмолись ныне Трем Сокровищам, и они защитят тебя. Если же ты не взмолишься подобным образом, если ты не знаешь, как медитировать на Великий Символ, и не медитируешь на своего идама, то благая совесть в тебе соберет все твои благие деяния и сочтет белые камешки, а дурная совесть в тебе соберет все твои дурные деяния и сочтет черные камешки. В это время охватит тебя великий страх и ужас, ты задрожишь и солжешь, молвив: „Я не грешил“. И тогда Владыка Смерти скажет: „Я посмотрю в зеркало кармы“. И все твои грехи и добродетели внезапно появятся в этом зеркале ясно и отчетливо, так что ложь твоя ничем тебе не поможет. И тогда Владыка Смерти накинет тебе на шею петлю и повлечет тебя за собой. Он отсечет тебе голову, вырвет сердце, вывернет чрево, высосет мозг, выпьет кровь, пожрет твою плоть и изгложет твои кости. Однако ты не умрешь: хотя тело твое и будет разорвано на части, ты оживешь вновь.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 11 часа, Shiniasu написа:

Нали не очакваш в един живот да постигнеш някаква изключителна трансформация. Няма как. Дори и да изглежда като такава, тя пак ще е резултат от дълги усилия. Козметичните промени се натрупват и изменят човека и характера. Мисля си, че никой тук реално си няма представа каква колосална работа предстои на всеки над себе си. Дори и минимално осъзнаване на това, колко далеч сме от "крайния" резултат, би изпарило всички илюзии за успех в близките няколко десетки прераждания. Просто тези мерки към които хората сме привикнали не работят. За мен "козметичните" промени не само са важни, но не се знае дали ги оценяваме правилно. Дали нещо изглеждащо ни незначително, няма да се окаже ключово. 

Shiniasu, единственият сигурен краен резултат е смъртта. Да оставиш следа приживе, не е само въпрос на вътрешна трансформация, а предимно на знания и умения. И постоянство в трупането на още знания и умения. 

Други мерки, освен човешките, ние на познаваме. Човек е мярка за всички неща. А дори и мерките се променят във времето. Днес, един добре образован и възпитан човек, би бил енциклопедист и гений, поставен в друго време и място. Така, че развитие има. Цената, която плащаме за това развитие, са психичните заболявания. Мозъкът не успява така бързо да се приспособи. И да ти кажа честно, предпочитам други, по-интересни занимания, пред това да прекарвам времето си, загледана в пъпа си. Не смятам пъпа си за ключов :-)

Животът ми не преминава вторачена в дълго очаквана трансформация. Всяка една промяна се осъзнава много по-късно, след като отдавна се е случила. Затова и Киркегард казва: Life is understood backwards. But we have to live it forwards. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Mohini написа:

Цената, която плащаме за това развитие, са психичните заболявания

това са поредните глупости. Поредните, за пореден път. Чудесна форма на самооправдание, за личните проблеми, с идеята че "причините са някъде там", нямащи нищо общо с ролята на самата личност спрямо състоянията си. не че няма психологична обосновка на това и тя не е популярна и се учи още в гимназията. Не че и да се научи с нещо променя нуждаещите се да я осъзнаят - дори напротив...   

фейковете на цитирането и заучената информация продължават с пълна сила - отново и отново. Следва поредния пример.

преди 1 час, Mohini написа:

Затова и Киркегард казва

така ли... "казва " Киркегард? :) Стига бе... !!!

С лекотата на прелитаща пеперуда от "професионалната ви психотерапевтична кариера" се пренесохте сред философските и религиозни писания на въпросния автор. Може би защото същия е автор на "екзистенциалната философия" с дълбок религиозно-християнски привкус. Но може би на вас много ви допадат неговите разработки относно "отчаянието" - възвисено като духовна и екзистенциална категория и явление. Разбира се чувствителната му натура е била в основата на иначе изявената менталност - вие го усещате доста резонансно, само дето менталните му качества и умения да съставя и извежда синтезно, са на висота. Докато вашите липсват, а много ви харесва да ги играете .

От друга страна - когато е налице дефицит - има начини за компенсация. Най-разпространения е имитация и подражание, за да се наподоби външната форма на дефицитното. Модела който се подражава се заучава и събира от привидяното като "еталон". Така се изиграва че "то е налице". Между другото това е базата на театралното изкуство, като разбира се, целта е съвсем друга. В академичните среди е изпълнено именно с имитатори на академизъм - заучават го по модел и се учат да подражават и имитират. Много от самите преподаватели са точно така, и парадокса е че дори и правят "научна кариера". Особено личностите с добра памет и дарслово...

Значи - "интересните занимания" са ви в основата? Виждам че сред вашата основа са и доста "интересни занимания" - забавления от рода "пиша си глупости" и се забавлявам докато преживявам едно или друго свое състояние. А и разтоварването от вътрешните демони, докато си летя по виртуала си е забавно и води до облекчение и зареждане с поредната доза изживявания от рода - нищо ми няма - светът, съдбата, животът, вселената, развитието и съзнанието... са проблемът, не аз. . Пък и  фантазии - с виртуални и ментални шамари и раздаване на права и задължения. :) Всяко ваше включване обикновено води до само един резултат. И неизбежното лично оправдание, подхвърлено и съставено от дежурните ви заучени фрази и конструкции, които вече 5 години сред този форум, не са мръднали с нищо в основата си. Не че има как, и не че това е целта... намирането на врагове и противници (които естествено са "нищо" пред вас, защото имате вселенския меч на истината и силата да го размахвате по усмотрение на емоционалните ви проблеми)

А "взирането в пъпа" е заемка от лиретатурните ви  похождения и с нея ме замеряте още от първия ми пост сред този форум, както и първия ви пост сред форума на "учените" - разбира се удобно подхвърлят с една или друга конотация... Но вие мразите по принцип "взирането в пъпа", така че за вас това няма как да е "интересно", защото отношението към тази фраза ви е направо негативно и тя за вас е изпълнена със сложни лични неприятни пълнежи. Много неприятни и много лични... така, че малко послъгвате в думите си... 

но нещо повече - всъщност вие сред този или други форуми всъщност сте непрекъснато взряна в един основен ваш пъп. Ту се опитвате да излезете от магията на фиксацията му, ту отново се потапяте сред нея . Един основен и фиксиран "пъп" - всичко се върти около него не само виртуално, и много се грижите да не смесвате виртуалните компенсаторни образни игри, с извънвиртуалните. А то - няма как - защото ядрото е едно и колкото и да е налице желание и усилия за заобикалянето му, то си работи и влияе със своята гравитация.

Послъгвате и нагласяте каквото докопате - но вие в това не сте с нищо оригинална. Тук няколко други си правят същото, заради личните си убеждения и отстояването им. Най-уязвимите натури търсят форми на вкопчване в създадени от тях конструкции от убеждения. По степента на повторяемост и упоритост в отстояването си личи чудесно до каква степен е вкопчването. А от там - в ролята му да компенсира усещането им за уязвимост и ранимост. Малиии - как съм копирал тия думички от английски и холадски и белгийски изследователи, публикували трудовете си през 2005 година, а стигнали до виртуала в гугъл-книгите - кога?... :) А и съм експерт по английско-езичните специализирани научни статии и трудове - направо ги гълтам като топъл хляб - с филии на закуска. :) Че в общуването ми с някои имена от българската психологична школа, никой не беше чувал за "ПСИХОСТАЗА"... Ама те защото не четат гугъл, вероятно...

До какви степени на падение е възможно да се стигне. Но и с типичния героичен устрем - към нови низини, с оправдания, със забежки, извъртания, интерпретации, иронии и какво ли още не.И до поредното...

Отчаянието - прав е Киркегард - все някой ще се привиди от толкова многото фиксирани в усещането и чувството му. Дори и героичен, духовен и екзистенциален смисъл - в нещо толкова обикновено и атавистично-човешко - като отчаянието... Даже не е и самото отчайване и чувството - а това че то е лакмус на пропадналите фиксации и проекции в очаквания за успех, за награда, за удоволствие... които не се достигат... 

Всъщност - едно прекомерно раздуто разочарование и ненамиране на нови форми на проекция към удовлетворение - така възниква чувството за отчаяние, коато при някои направо преминава в състояние и влияе на нагласи, на мислене, на възприятие и отражение... и се поражда пътя към депресията в тежките си форми. Тук няколко човека съвсем ясно си го изписват - дори и като диагнози и медикаменти... това не им пречи с нищо те да са духовни, будистки, психопрофесионални и езотерични имитатори... Или просто  на моабет, щото така или иначе раздела РЕЛИГИЯ... си  събира по традиция и резонанс, сходно-проблемните...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Mohini написа:

Shiniasu, единственият сигурен краен резултат е смъртта. Да оставиш следа приживе, не е само въпрос на вътрешна трансформация, а предимно на знания и умения.

Да остява следа преживе не ми е стремеж. Имам предвид някаква ярка следа, забележима за всички наоколо. Иначе следа всеки неизменно оставя. Въпросът е каква. Но тук пак е възможно огромно разминаване в критериите за оценка.

За мен смъртта е неизбежна, но в същото време си мисля, че разбиранията ни за живота и смъртта са различни. За мен редуването на двете е необходимост и нещо повече даже, но това е друга тема. 

За времето в което живеем - да, трудно е; да, масово едни или други психични проблеми избиват на повърхността. Но не мисля, че психологията има някакъв шанс да се справи. Може единствено да намали вредните последствия до някаква степен.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Освен ПСИХОМЕТАСТАЗА (нелечимо е), може да се казва и РАК НА БАЙРАМУСА. А в аптеките да се продават медикаменти "Надути балони с гравирани кавички".

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, _ramus_ написа:

това са поредните глупости. Поредните, за пореден път. Чудесна форма на самооправдание, за личните проблеми, с идеята че "причините са някъде там", нямащи нищо общо с ролята на самата личност спрямо състоянията си. не че няма психологична обосновка на това и тя не е популярна и се учи още в гимназията. Не че и да се научи с нещо променя нуждаещите се да я осъзнаят - дори напротив...   

фейковете на цитирането и заучената информация продължават с пълна сила - отново и отново. Следва поредния пример.

така ли... "казва " Киркегард? :) Стига бе... !!!

С лекотата на прелитаща пеперуда от "професионалната ви психотерапевтична кариера" се пренесохте сред философските и религиозни писания на въпросния автор. Може би защото същия е автор на "екзистенциалната философия" с дълбок религиозно-християнски привкус. Но може би на вас много ви допадат неговите разработки относно "отчаянието" - възвисено като духовна и екзистенциална категория и явление. Разбира се чувствителната му натура е била в основата на иначе изявената менталност - вие го усещате доста резонансно, само дето менталните му качества и умения да съставя и извежда синтезно, са на висота. Докато вашите липсват, а много ви харесва да ги играете .

От друга страна - когато е налице дефицит - има начини за компенсация. Най-разпространения е имитация и подражание, за да се наподоби външната форма на дефицитното. Модела който се подражава се заучава и събира от привидяното като "еталон". Така се изиграва че "то е налице". Между другото това е базата на театралното изкуство, като разбира се, целта е съвсем друга. В академичните среди е изпълнено именно с имитатори на академизъм - заучават го по модел и се учат да подражават и имитират. Много от самите преподаватели са точно така, и парадокса е че дори и правят "научна кариера". Особено личностите с добра памет и дарслово...

Значи - "интересните занимания" са ви в основата? Виждам че сред вашата основа са и доста "интересни занимания" - забавления от рода "пиша си глупости" и се забавлявам докато преживявам едно или друго свое състояние. А и разтоварването от вътрешните демони, докато си летя по виртуала си е забавно и води до облекчение и зареждане с поредната доза изживявания от рода - нищо ми няма - светът, съдбата, животът, вселената, развитието и съзнанието... са проблемът, не аз. . Пък и  фантазии - с виртуални и ментални шамари и раздаване на права и задължения. :) Всяко ваше включване обикновено води до само един резултат. И неизбежното лично оправдание, подхвърлено и съставено от дежурните ви заучени фрази и конструкции, които вече 5 години сред този форум, не са мръднали с нищо в основата си. Не че има как, и не че това е целта... намирането на врагове и противници (които естествено са "нищо" пред вас, защото имате вселенския меч на истината и силата да го размахвате по усмотрение на емоционалните ви проблеми)

А "взирането в пъпа" е заемка от лиретатурните ви  похождения и с нея ме замеряте още от първия ми пост сред този форум, както и първия ви пост сред форума на "учените" - разбира се удобно подхвърлят с една или друга конотация... Но вие мразите по принцип "взирането в пъпа", така че за вас това няма как да е "интересно", защото отношението към тази фраза ви е направо негативно и тя за вас е изпълнена със сложни лични неприятни пълнежи. Много неприятни и много лични... така, че малко послъгвате в думите си... 

но нещо повече - всъщност вие сред този или други форуми всъщност сте непрекъснато взряна в един основен ваш пъп. Ту се опитвате да излезете от магията на фиксацията му, ту отново се потапяте сред нея . Един основен и фиксиран "пъп" - всичко се върти около него не само виртуално, и много се грижите да не смесвате виртуалните компенсаторни образни игри, с извънвиртуалните. А то - няма как - защото ядрото е едно и колкото и да е налице желание и усилия за заобикалянето му, то си работи и влияе със своята гравитация.

Послъгвате и нагласяте каквото докопате - но вие в това не сте с нищо оригинална. Тук няколко други си правят същото, заради личните си убеждения и отстояването им. Най-уязвимите натури търсят форми на вкопчване в създадени от тях конструкции от убеждения. По степента на повторяемост и упоритост в отстояването си личи чудесно до каква степен е вкопчването. А от там - в ролята му да компенсира усещането им за уязвимост и ранимост. Малиии - как съм копирал тия думички от английски и холадски и белгийски изследователи, публикували трудовете си през 2005 година, а стигнали до виртуала в гугъл-книгите - кога?... :) А и съм експерт по английско-езичните специализирани научни статии и трудове - направо ги гълтам като топъл хляб - с филии на закуска. :) Че в общуването ми с някои имена от българската психологична школа, никой не беше чувал за "ПСИХОСТАЗА"... Ама те защото не четат гугъл, вероятно...

До какви степени на падение е възможно да се стигне. Но и с типичния героичен устрем - към нови низини, с оправдания, със забежки, извъртания, интерпретации, иронии и какво ли още не.И до поредното...

Отчаянието - прав е Киркегард - все някой ще се привиди от толкова многото фиксирани в усещането и чувството му. Дори и героичен, духовен и екзистенциален смисъл - в нещо толкова обикновено и атавистично-човешко - като отчаянието... Даже не е и самото отчайване и чувството - а това че то е лакмус на пропадналите фиксации и проекции в очаквания за успех, за награда, за удоволствие... които не се достигат... 

Всъщност - едно прекомерно раздуто разочарование и ненамиране на нови форми на проекция към удовлетворение - така възниква чувството за отчаяние, коато при някои направо преминава в състояние и влияе на нагласи, на мислене, на възприятие и отражение... и се поражда пътя към депресията в тежките си форми. Тук няколко човека съвсем ясно си го изписват - дори и като диагнози и медикаменти... това не им пречи с нищо те да са духовни, будистки, психопрофесионални и езотерични имитатори... Или просто  на моабет, щото така или иначе раздела РЕЛИГИЯ... си  събира по традиция и резонанс, сходно-проблемните...

Добре , хайде сега приложи същото "психологично , отражаемо шаблонче" и към собствените си Преживявания със съответните належащи въпроси , щекотливи :

- Защо аз самият съм фиксиран и Обладан да вия врат по некакви форуми и да правя психологични "портрети' на случайни потребители ?

- Каква е тази Потребност и Дефицит , която ме завлича във Виртуалното пространство и не ми дава покой , докато не се излея ?

- Какво е Моето Персонално Разочарование , което ми избутва в Съзнателен режим Фикцията да рисувам подобни "картини " в нета ?

- Защо съм вкопчен във тази тежка , психична "конструкция" и Възприемам и Отразявам едно и също към всички и всичко ?

- Кое в животът ми е изиграло Ключова Роля да се потопя и аз във същите Компенсаторни Схеми , които толкова ненавиждам и виждам в другите ?

- Защо съм толкова Упорит да ходя и аз да сглобявам шаблони от същите "майстори" в областта , за да "громя "  сходно - проблемните обекти по социалните платформи ?

- Кои са моите ментални дисонанси , които ме Превеждат в това окаяно Състояние ? 

- Способен ли съм да различа същите проблеми , които визирам в околните и при мен самият ? 

- Не се ли намирам и аз самият във същото това Е-Ниво , за което толкова много експлоатирам останалите ?

.................................

 

Давай да те видя колко си Дълбал в себе си и колко Дълбоко си стигнал.

Да усетя можеш ли да маршируваш в Опит и Синтез или само балончета правиш. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване