Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Има разлика между вяра в будизма и вяра в другите религии. В будизма вярата е доверие, което нараства с напредване на практиката и реализирането на плодовете й, които ясно се отразяват чрез вътрешния и външния свят на практикуващия. Практикуващият дхарма (за разлика от практикуващите другите религии, често налагащи вярата си с огън и меч) може да изповядва православно християнство, католицизъм, калвинизъм, шинтоизъм, индуизъм, даоизъм, да поддържа исляма или юдейската религия; стига да не постъпва в разрез с Четирите Благородни Истини, да осъзнава илюзорността на "аза" и феномените. Обратно, на християнина, мюсюлманина, евреина и др. им е забранено да изповядват будизъм. 

Другите религии изискват по-голяма доверчивост, налага се възприемане от ума на една предполагаема истина. Вярата е убеденост и представа, че нещо ще се случи, макар и да има само косвени доказателства за това, като например нечии думи, като обещание или писмени документи. Тя може да се отнася към определена система от религиозни убеждения или да е спазването на задължение от лоялност или вярност към едно лице, обещание, ангажираност.

На християнина му се налага да вярва, като в абсолютна истина, че една от трите ипостаси на Бога (за когото не знае практически нищо) е слязла в човешки облик и е покръстена. Мюсюлманите са длъжни да вярват, че няма друг Бог освен Аллах и Мохамед е неговия пророк. При еврейте е същото. Докато практикуващият Дхарма може свободно да отрече съществуването на Буда, защото будистът не е длъжен, никой не му налага да вярва в реалността на Буда, но винаги може да пробва Дхарма и ако установи, че Дхарма прави света по-добър, може да продължи да й се доверява и да вярва в Учението.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Shiniasu написа:

В какъв смисъл "други"? Ако един човек поради нечист живот се роди в ада, това друго същество ли е? Да, използват се разни имена като "прети" или "ракшаси", но те са просто свързани със сферата, която съществото обитава след смъртта на земята. Реално това са си хора - били са и пак ще бъдат, имат си ум, самосъзнание, колкото и да са нечисти и привързани към определени пороци. 

Всички чувстващи същества имат Буда природа - в това отношение са равни. Относно кармата и структурата на микрокосмоса са различни. А сферите в които живеят предразполагат различни дадености за по нататъшно развитие. Може би Буда е проповядвал и на тези други същества, защото и за тях четирите благородни истини важат и имат Буда природа.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Śūnyatā написа:

Има разлика между вяра в будизма и вяра в другите религии. В будизма вярата е доверие, което нараства с напредване на практиката и реализирането на плодовете й, които ясно се отразяват чрез вътрешния и външния свят на практикуващия. Практикуващият дхарма (за разлика от практикуващите другите религии, често налагащи вярата си с огън и меч) може да изповядва православно християнство, католицизъм, калвинизъм, шинтоизъм, индуизъм, даоизъм, да поддържа исляма или юдейската религия; стига да не постъпва в разрез с Четирите Благородни Истини, да осъзнава илюзорността на "аза" и феномените. Обратно, на християнина, мюсюлманина, евреина и др. им е забранено да изповядват будизъм. 

В момента темата е будизъм; статиите, които посочих разглеждаха вярата в будизма, не в християнството или индуизма. Разбирам, че за теб разликите, които споменаваш са важни. Но дали това търсене на разлики, не ти пречи да видиш приликите? И защо всъщност са толкова важни? Тези въпроси задавам не за да получа отговор, и даже намирам за по-удачно да не получа такъв. 

Вярата в будизма не е само доверие. Вярата е и увереност. Най-малкото увереност, че постъпваш правилно. Увереност, че усилията ще дадат резултат. Вярата означава преди всичко да виждаш смисъл в действията си. Вярата е посока. Посоката в която гледаш. Тук не става въпрос за това дали вярваш или не вярваш, че има Бог или, че Буда е постигнал нирвана. Това не е вяра, а някакво вярване. Вярващият вижда следващите няколко крачки, които му предстоят. Тук е разликата с надеждата, където не се знае посоката в която се намира това, което се търси. При вярата въпросът вече не е толкова до търсене, а до следване на намерената посока, на полагане на реални усилия и на постигане.

Това следващото ми направи особено впечатление от няколкото статии свързани с въпроса за вярата в будизма, които разгледах днес:

"IN PALI (THE LANGUAGE OF THE ORIGINAL BUDDHIST TEXTS), the word for faith is saddha. While sometimes translated as “confidence” or “trust,” the literal meaning of saddha is “to place your heart upon.” When we give our hearts over to a spiritual practice, it is a sign of faith or confidence in that practice.

Faith opens us to what is beyond our usual, limited, self-centered concerns. In the Buddhist psychology, it is called the gateway to all good things, because faith sparks our initial inspiration to practice meditation, and also sustains our ongoing efforts."

https://tricycle.org/magazine/how-important-faith/

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, Shiniasu написа:

 

В какъв смисъл "други"?

Напр. деви, асури и някои светски дхарма защитници. Всички те не са хора, разбира се.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 45 минути, Shiniasu написа:

В момента темата е будизъм; статиите, които посочих разглеждаха вярата в будизма, не в християнството или индуизма. Разбирам, че за теб разликите, които споменаваш са важни. Но дали това търсене на разлики, не ти пречи да видиш приликите?

Не ми пречи да видя приликите. Например, и Дунав и Рейн са реки, и двете извират от планини, текат и се вливат в морето. Но между Дунав и Рейн има разлика, която е географска. 

Аналогично понятието еон и понятието калпа имат обща характерна черта - времето, но първото извира от една географска ширина, характеризира се с линейно-теологичните представи на елино-християнската цивилизация за генезиса, а другото с цикличната представа за времето на индусите.

Да търсиш само приликите и да не виждаш разликите, води до non-sens, както в твърдението ти, че еон и калпа са идентични.

Така е и с вярата в будизма и в другите религии.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 54 минути, Śūnyatā написа:

 

Да търсиш само приликите и да не виждаш разликите, води до non-sens, както в твърдението ти, че еон и калпа са идентични.

 

Разликите в различните учения е само по форма, но по същност са еднакви.

Какво разбирам под форма обаче. Това е различната честота на вибрации, на които трепти всяко едно учение и религия. Това съм го усещал като съм посещавал различни общности, но и дори когато гледам някакъв филм за дадено учение. Тези вибрации са на различна честота само на по-ниско ниво в материята където сме ние. Обаче - по-нагоре "честотите" се изравняват и там е само една вибрация. Това не е само мое мнение, а и на хора, които са се трансформирали и виждат нещата от друг "ъгъл".

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Според мене вярата е най-великият закон на човешкия ум. Когато човек работи с вяра, в него е заражда голяма светлина. Тогава е във връзка с всички светове, в които живеят разумни същества. Ако хората имаха развити до съвършенство сетива и интуиция, те биха могли да влязат в пряка връзка с тия светове и същества.    Учителя

Т.е. въпроса ми дали сте срещнали Буда в други нива и светове е напълно удачен, спрямо подлагането на вярата на опитност, както е в езотеричното християнство.

П.П. Горното вече съм го пускал във форума, когато някои потребители бъркаха вяра със суеверие. Без опитност няма как да направиш разликата между двете.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 15 минути, Сидхартха написа:

Разликите в различните учения е само по форма, но по същност са еднакви.

Какво разбирам под форма обаче. Това е различната честота на вибрации, на които трепти всяко едно учение и религия. Това съм го усещал като съм посещавал различни общности, но и дори когато гледам някакъв филм за дадено учение. Тези вибрации са на различна честота само на по-ниско ниво в материята където сме ние. Обаче - по-нагоре "честотите" се изравняват и там е само една вибрация. Това не е само мое мнение, а и на хора, които са се трансформирали и виждат нещата от друг "ъгъл".

 

Много добро разсъждение. Не стана ясно само, какво разбираш под "същност"? Вибрация ли?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 12 минути, Śūnyatā написа:

Много добро разсъждение. Не стана ясно само, какво разбираш под "същност"? Вибрация ли?

Вибрацията е форма.

Същността  ми е трудно да я обясня, но …. тя е цел без край - тоест освобождаване от затвора на субективните възприятия и пребиваване в Абсолюта - Мокша - Плерома - Рая - Нирвана.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Śūnyatā написа:

Аналогично понятието еон и понятието калпа имат обща характерна черта - времето, но първото извира от една географска ширина, характеризира се с линейно-теологичните представи на елино-християнската цивилизация за генезиса, а другото с цикличната представа за времето на индусите.

https://en.wikipedia.org/wiki/Aeon

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Да търсиш само приликите и да не виждаш разликите, води до non-sens, както в твърдението ти, че еон и калпа са идентични.

 

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Така е и с вярата в будизма и в другите религии.

Във всичко, което съм пуснал като линкове и което съм написал за вярата в будизма, съм се абстрахирал от вярата в другите религии. Това съм го направил за да може темата за вярата да се разгледа в контекста на будизма, без да се замесват други религиозни системи. Но явно не се получава.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 минути, Shiniasu написа:

https://en.wikipedia.org/wiki/Aeon

 

Във всичко, което съм пуснал като линкове и което съм написал за вярата в будизма, съм се абстрахирал от вярата в другите религии. Това съм го направил за да може темата за вярата да се разгледа в контекста на будизма, без да се замесват други религиозни системи. Но явно не се получава.

Дълго време вярата беше натоварвана с негативна конотация. Просто искат да са "чисти" и да избягат от този боклук. Да кажат, че дават най-доброто.

преди 14 минути, Сидхартха написа:

Вибрацията е форма.

Същността  ми е трудно да я обясня, но …. тя е цел без край - тоест освобождаване от затвора на субективните възприятия и пребиваване в Абсолюта - Мокша - Плерома - Рая - Нирвана.

Сидхартаха, ти хващаш ли вибрацията и на хората? Всеки има такава.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 24 минути, Сидхартха написа:

Вибрацията е форма.

Същността  ми е трудно да я обясня, но …. тя е цел без край - тоест освобождаване от затвора на субективните възприятия и пребиваване в Абсолюта - Мокша - Плерома - Рая - Нирвана.

Опитвам се да си го представя. Имаме само една вибрация, която чрез формата се проявява като видимост (идеи, солидни обекти и т.н.), но всъщност цялата проявена вселена е само проекция, чезнещо ехо, коренящо се в същата тази една вибрация.

Вибрации в съзнанието може да усетиш когато катериш някой планински връх, спреш да починеш и насочиш вниманието си по повърхността на замръзнало езеро, над което танцуват снежинки. Вибрации, пулсации, необясними светлинни ефекти можеш да почувстваш докато с затворени очи медитираш в първа и втора джана.

Но ако ти е трудно да обясниш същността, понеже нямаш опитност или осъзнаваш че е необяснима на словесно ниво, не правиш разлика между вибрациите, е друго. 

Е ли възможно, феномените да си приличат по това, че всъщност нямат постоянна същност? Да са резултат от играта на кармата и самозаблудите ни?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 25 минути, mecholari написа:

Сидхартаха, ти хващаш ли вибрацията и на хората? Всеки има такава.

Не мога да кажа, че хващам вибрациите на хората. Понякога усещам даден човек какъв е, но в последствие като го опозная съм разбирал, че греша.

Друг въпрос е за несъзнателното попиване на енергия. Има едни резонанси, които приемам, но в аурата, сърцето и дясната половина на главата …. Тях ги получавам от една общност, или по-точно част от нея, която е проводник на някои лъчения. Ако успея да ги задържа по-дълго време, се чувствам стабилен и защитен, но когато ме погълне ежедневието, това нещо се губи и трябва пак да наваксвам.

Аз имам някои опитности, които не са за пред хората, но те касаят само мен.

преди 40 минути, Śūnyatā написа:

Е ли възможно, феномените да си приличат по това, че всъщност нямат постоянна същност? Да са резултат от играта на кармата и самозаблудите ни?

Феномените нямат същност - да, но всеки човек /индивидуалност/ поради отделеността си от обективното възприемане на причините за появата на същностите, възприема видимостите по свой различен начин. Ние не разполагаме - поне засега - с нефрагмертарни сетива.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Śūnyatā написа:

Опитвам се да си го представя. Имаме само една вибрация, която чрез формата се проявява като видимост (идеи, солидни обекти и т.н.), но всъщност цялата проявена вселена е само проекция, чезнещо ехо, коренящо се в същата тази една вибрация.

Вибрации в съзнанието може да усетиш когато катериш някой планински връх, спреш да починеш и насочиш вниманието си по повърхността на замръзнало езеро, над което танцуват снежинки. Вибрации, пулсации, необясними светлинни ефекти можеш да почувстваш докато с затворени очи медитираш в първа и втора джана.

Но ако ти е трудно да обясниш същността, понеже нямаш опитност или осъзнаваш че е необяснима на словесно ниво, не правиш разлика между вибрациите, е друго. 

Е ли възможно, феномените да си приличат по това, че всъщност нямат постоянна същност? Да са резултат от играта на кармата и самозаблудите ни?

Това е много поетично. Човек трябва да овладява изразните средства, за да бъде ясен. И мимолетното е красиво, то е като полъх, който оставя следа в паметта. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 8 часа, Shiniasu написа:

 

Вярата в будизма не е само доверие. Вярата е и увереност. Най-малкото увереност, че постъпваш правилно.

Не знам защо това за човек, който не практикува Буда-дхарма е важно, но ще обясня накратко. Обясненията ми са в контекста на лам-рим (постепенният път), т.е. тибетската сутра традиция. Няма да се позовавам на цитати от сутри и шастри. Ако има интерес или съмнения, че обяснението ми не е коректно, ще ги посоча. 

Т.нар. "доверие" в Трите скъпоценности, т.е. Буда-състоянието като цел (резултат, плод), Дхарма като път (методи и процедури) и Сангха (тези, които следват Дхарма и могат да ни помогнат в това начинание) се развива и култивира след като бъдат обяснени и разбрани техните качества и активности. Има четири категории или фази на отношение към Трите скъпоценности, които се пораждат и култивират:

1) РАДОСТНО ДОВЕРИЕ. Знак, че в нас е възникнал този тип доверие е, че когато идем на някое специално място  (ступата, будистки манастир или пещера, в която е медитирал Миларепа, Гуру Ринпоче Падмасамбхава или Бодхидарма), или видим тханка, снимка или склуптура на Буда, на Авалокитешвара, Тара, на различни будистки учители и т.н., или когато четем джатаките, в които се описват предишните животи на Буда или намтарите (биографиите) на Буда и други учители, или сме на лекция на някой учител, то изпитваме вдъхновение и си казваме: "Това е страхотно. Ще го прочета пак. Ще ида там пак. Ще се срещна с този учител отново."

2) ДОВЕРИЕ НА СТРЕМЕЖА.  Това предполага някаква степен на разбиране на Четирите благородни истини. Това означава, че изпитваме увереност, че Буда-състоянието представлява освобождение от страданието в самсара, че е състояние на пълно съвършенство и е единственото, което си заслужава да бъде постигнато. Като минимум, то осемте светски стремежа започват да отслабват (няма да ги обяснявам, че ще стане дълго).

3) УВЕРЕНОСТ. Това най-вече означава, че имаме доверие в карма, т.е. в това, че причината поражда резултат, който е обратетен по посока и еднакъв по сила (опростено казано). Т.е. това е разбирането, че когато посадим бурен, няма да израстне роза и обратно. Тогава, ако наистина сме го разбрали, а не само на думи, то се ангажираме с практика.

4) НЕПОКЛАТИМО ДОВЕРИЕ.  Когато сме минали през тези три етапа и наистина сме започнали да практикуваме, то в нас възниква истинско разбиране за качествата на Трите скъпоценности. Тогава всякаква алтернатива да се занимаваме с нещо друго отпада. Ако не стигнем до там, то ентусиазмът ни ще отслабне след няколко месеца или години, и ще сменим посоката си, т.е. ще потърсим убежище в някоя друга традиция или духовен път, които ни се видят атрактивни. Също, както някои хора често сменят партньорите/партньорките си. 

В края на краткия ни живот, ще се окаже, че просто сме прескачали тук и там, без да сме научили нищо. 

Което е тъжна, но обичайна ситуация. Само да припомня, че можем да умрем още тази нощ или утре, т.е. не знаем с колко време разполагаме.  

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 11 минути, dagpo19 написа:

Не знам защо това за човек, който не практикува Буда-дхарма е важно, но ще обясня накратко. Обясненията ми са в контекста на лам-рим (постепенният път), т.е. тибетската сутра традиция. Няма да се позовавам на цитати от сутри и шастри. Ако има интерес или съмнения, че обяснението ми не е коректно, ще ги посоча. 

Т.нар. "доверие" в Трите скъпоценности, т.е. Буда-състоянието като цел (резултат, плод), Дхарма като път (методи и процедури) и Сангха (тези, които следват Дхарма и могат да ни помогнат в това начинание) се развива и култивира след като бъдат обяснени и разбрани техните качества и активности. Има четири категории или фази на отношение към Трите скъпоценности, които се пораждат и култивират:

1) РАДОСТНО ДОВЕРИЕ. Знак, че в нас е възникнал този тип доверие е, че когато идем на някое специално място  (ступата, будистки манастир или пещера, в която е медитирал Миларепа, Гуру Ринпоче Падмасамбхава или Бодхидарма), или видим тханка, снимка или склуптура на Буда, на Авалокитешвара, Тара, на различни будистки учители и т.н., или когато четем джатаките, в които се описват предишните животи на Буда или намтарите (биографиите) на Буда и други учители, или сме на лекция на някой учител, то изпитваме вдъхновение и си казваме: "Това е страхотно. Ще го прочета пак. Ще ида там пак. Ще се срещна с този учител отново."

2) ДОВЕРИЕ НА СТРЕМЕЖА.  Това предполага някаква степен на разбиране на Четирите благородни истини. Това означава, че изпитваме увереност, че Буда-състоянието представлява освобождение от страданието в самсара, че е състояние на пълно съвършенство и е единственото, което си заслужава да бъде постигнато. Като минимум, то осемте светски стремежа започват да отслабват (няма да ги обяснявам, че ще стане дълго).

3) УВЕРЕНОСТ. Това най-вече означава, че имаме доверие в карма, т.е. в това, че причината поражда резултат, който е обратетен по посока и еднакъв по сила (опростено казано). Т.е. това е разбирането, че когато посадим бурен, няма да израстне роза и обратно. Тогава, ако наистина сме го разбрали, а не само на думи, то се ангажираме с практика.

4) НЕПОКЛАТИМО ДОВЕРИЕ.  Когато сме минали през тези три етапа и наистина сме започнали да практикуваме, то в нас възниква истинско разбиране за качествата на Трите скъпоценности. Тогава всякаква алтернатива да се занимаваме с нещо друго отпада. Ако не стигнем до там, то ентусиазмът ни ще отслабне след няколко месеца или години, и ще сменим посоката си, т.е. ще потърсим убежище в някоя друга традиция или духовен път, които ни се видят атрактивни. Също, както някои хора често сменят партньорите/партньорките си. 

В края на краткия ни живот, ще се окаже, че просто сме прескачали тук и там, без да сме научили нищо. 

Което е тъжна, но обичайна ситуация. Само да припомня, че можем да умрем още тази нощ или утре, т.е. не знаем с колко време разполагаме.  

Благодаря за подробното описание. Четирите Благородни Истини трябва да бъдат усвоени изцяло, иначе не работи. Това състояние на пълно съвършенство или Нирвана е много рядко, то е като остров в морето на Самсара и не може да се предаде със знаци. И понеже наистина не се знае кога ще умрем, си заслужава да бъде постигнато, защото без него всичко е много по-трудно. Японците го изразяват чрез символ (целейки да има тъждество между символа и символизируемото), който бележи заглъхването, стихването. Китайският символ съответстващ на Нирвана означава - откъсване от потока на безпорядъчните усещания и приобщаване към всемирната единност.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 минути, Śūnyatā написа:

Благодаря за подробното описание. 

Това е много кратко описание. За някой, който практикува може да е полезно. За човек, който не практикува, ще са само думички, които ще нагоди към собствените си преживявания. Но този, който практикува ще открие описание на етапите, през които минава, макар и съвсем общо. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 13 часа, Śūnyatā написа:

Има разлика между вяра в будизма и вяра в другите религии.

Има разбира се.

 

преди 13 часа, Śūnyatā написа:

Практикуващият дхарма (за разлика от практикуващите другите религии, често налагащи вярата си с огън и меч) може да изповядва православно християнство, католицизъм, калвинизъм, шинтоизъм, индуизъм, даоизъм, да поддържа исляма или юдейската религия; стига да не постъпва в разрез с Четирите Благородни Истини, да осъзнава илюзорността на "аза" и феномените.

Ти това сериозно ли го твърдиш или е някакъв майтап?

  И ако позволиш още един въпрос: - Ти православен будист исхиаст ли си?.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 11 часа, Shiniasu написа:

 Тук не става въпрос за това дали вярваш или не вярваш, че има Бог...

мхм да бе - сигурно, иди го кажи на папата. Ако в християнството не се отдава значение, дали вярваш или не в Бог, то не знам къде тогава.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 часа, insec написа:

мхм да бе - сигурно, иди го кажи на папата. Ако в християнството не се отдава значение, дали вярваш или не в Бог, то не знам къде тогава.

"Във всичко, което съм пуснал като линкове и което съм написал за вярата в будизма, съм се абстрахирал от вярата в другите религии. Това съм го направил за да може темата за вярата да се разгледа в контекста на будизма, без да се замесват други религиозни системи. Но явно не се получава."

Това сигурно и хиляда пъти да го напиша, ще е все едно. Честно казано съм отчаян от нивото на дискусията. Предубедеността е потресаваща. Егоизмът - също. Постоянно се лепят етикети - християнин, ведантист, непрактикуващ... и това пречи да се приемат елементарни думи като тези в тъмен курсив. Дали съм християнин, ведантист и какво практикувам, няма да споделя тук. Просто знам, че тук, когато разкриеш нещо за живота си, с него се злоупотребява. Писането се приема за съревнование на лична или религиозна основа в което за съжаление, за някои, всички средства са допустими.

Да, мога да предположа как ще бъде прието и това мое мнение - някои ще си помислят, че се оплаквам; други, че преценката ми не е правилна; трети, че то не се отнася до тях... Но за мен това е без значение.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 часа, badr написа:

Ти това сериозно ли го твърдиш или е някакъв майтап?

 И ако позволиш още един въпрос: - Ти православен будист исхиаст ли си?.

На света има два вида хора, едните са добри, вежливи спрямо другите и убежденията им, а другите арогантни, груби. И едното и другото поведение оставя отпечатък в съзнанието на хората, легендите, историографските произведения и паметниците. Спрямо това, наименованието на религията която изповядва някой е само произволно прозвище, зад което стоят един от двата вида хора. В този ред на мисли православен будист исихаст също е произволно прозвище, трите думи съставени от знаци не те правят нито добър, нито лош, сами по себе си. Каквото и да напиша, ще бъде нещо което не съответства на реалността, без образ, без смисъл. Някои твърдят, че антропологичната драма при човека е започнала, когато сме заменили символите, предизвикващи във въображението образи, със сухите и празни знаци на съвременната писменост. По-общо казано, за да разбереш какво искам да кажа, трябва и двамата да сме изпитали образно и смислово сходни преживявания.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 23 часа, Śūnyatā написа:

Практикуващият дхарма (за разлика от практикуващите другите религии, често налагащи вярата си с огън и меч) може да изповядва православно християнство, католицизъм, калвинизъм, шинтоизъм, индуизъм, даоизъм, да поддържа исляма или юдейската религия; стига да не постъпва в разрез с Четирите Благородни Истини, да осъзнава илюзорността на "аза" и феномените.

 

преди 9 часа, badr написа:

Ти това сериозно ли го твърдиш или е някакъв майтап?

  И ако позволиш още един въпрос: - Ти православен будист исхиаст ли си?.

Разбира се, няма да отговоря на поставения въпрос, който не е насочен към мен. Но ще използвам така получилия се диалог като отправна точка на някои мои разсъждения. 

Религията е опосредствощо звено, средство, а не цел. В стремежа си да постигне една или друга цел, в случая едно или друго нравствено и психическо състояние, човек би следвало сам да определя колко и какви средства, и как да използва. За съжаление много хора идентифицират себе си с религиите. Това е както със зависимостите - хората се самоидентифицират с тях. Или пък с мислите, или желанията. Това са привързаности. Така средството, което трябва да послужи за освобождение, будизма в случая, или християнството, или друго, се превръщат в зависимост. След като човек вече се е идентифицирал с религията, то инстинктът му за самосъхранение се прехвърля и върху съответната религия. Той започва да я защитава понякога дори повече и от себе си. С времето религията се превръща в догма, в правило, в най-добра и превъзхождаща останалите. Тя се превръща в повод за гордост за тези, които я следват, а всъщност те обикновено не са много по-близо от крайната цел, отколкото другите хора.

Друг резултат е, че се появява разделение между ние и другите. Разбира се това разделение е в дадения контекст, но често излиза и извън него. Разбира се религията става консервативна. Самата дума е показателна - стремежът е не към развитие, а към запазване. Това че обществото и хората са различни не е от значение. Развитието се измества от стремеж за разширение, за завоюване и отстояване на територия. А колко различно е разширението от развитието. 

Мога да продължа, но предпочитам да съм по-кратък.

Като заключение ще кажа, че текстовете свързани с една или друга религия или учение в почти всички случаи са писани от хора далеч надхвърлящи по знание и разбиране всички нас, които пишем тук. Дали ще са Веди, Сутри, Евангелия или други - в тях винаги се съдържат много истини, често далеч извън способностите на хората да видят. Написаното е многопластово и може да се тълкува от множество гледни точки, като във всички тях ще е вярно. И тук идва един сериозен проблем - когато някой човек или организация, се опитва да наложи собственото си ограничено или дори подвеждащо тълкувание на останалите. Тогава ученията се израждат и се случват и други неща, някои от които вече споменах. 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 21 минути, Shiniasu написа:

Друг резултат е, че се появява разделение между ние и другите.

Разделението се проявява когато въображаемия свят на едни хора не съвпада с възможния свят, защото в съзнанието им има невъзможни неща. От другата страна са хората които мислят критично и практично. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 54 минути, Śūnyatā написа:

Разделението се проявява когато въображаемия свят на едни хора не съвпада с възможния свят, защото в съзнанието им има невъзможни неща. От другата страна са хората които мислят критично и практично. 

Не искам написаното от мен да бъде разбрано все едно разделенията не съществуват. Но те са условни, съществуват само в рамките на дадени условия и не трябва да се пренасят извън тях. Освен това в предходното ми мнение не съм визирал никой конкретно. Писах общо, по принцип как виждам нещата.

Всъщност ако няма условно разделение, няма как да има и различаване. А това е основна необходимост при разбирането. 

Конкретно с разделението между религиите. Те разбира се са различни, защото както споменах са различни средства. Често се приема, че и целта е различна, но тя си е същата. Объркването идва от различната терминология и използвана символика. Няма как да има две различни крайни цели. Освобождението, нирвана и рая няма как да са различни неща. Различни са само разбиранията на хората, които се опитват да изразят неизразимото чрез аналогии с познатото. 

Дали ще е осъзнаване на буда природата във всички същества, дали ще е същото но по отношение на христовия дух, дали ще е осъзнаването на идентичността с Брахман. Разликата е никаква. Става въпрос за едно и също нещо. И когато се правят разграничения то е добре да се помни, че те не правят нещата същностно различни. Както добре знаеш нещата нямат отделна незеависима същност. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 29.10.2019 г. в 16:01, Сидхартха написа:

Будизмът  е учение за крайната точка на човешката еволюция. 

 

Това например за мен е голям комплимент за будизма. Като представено за пред хора, човеци, казва се, че всъщност че е най-доброто. 

Но какъв е отговорът?

на 29.10.2019 г. в 21:14, dagpo19 написа:

Пишеш уникални глупости, да прощаваш. Според будизма същества, които не са хора също могат да постигнат буда състоянието. Съществуват някои относителни предимства при тези човешки същества, които имат заалугата да притежават осемте свободи и десетте благоприятни обстоятелства. Нищо повече.

Това разбирам, грешка в процесирането… Едно се говори, друго се разбира. И после да чакам dagpo19  да ми превежда сутри? Има ли потенциала да разбира правилно?

 

на 29.10.2019 г. в 21:24, Сидхартха написа:

ОК, но аз не съм изключил тази възможност. Известно ми е, че Буда е проповядвал и на други същества...

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...