Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


преди 8 часа, _ramus_ написа:

въпросния е обикновен стандартен фантазьор. 

Кой не е фантазьор? Или визираш разликите между обикновен стандартен фантазьор, необикновен стандартен фантазьор, обикновен нестандартен фантазьор и необикновен нестандартен фантазьор.

преди 10 часа, Shiniasu написа:

Не. Човек може да се заблуждава, но може и да види зад илюзиите. Сенките идват и отминават, радост, болка, бури - днес ги има, утре са само спомен. Човешки спомен. Дори и кармата няма власт над човека - на каквото и да го подложи, глад, предателство, смърт, страдания, то ще отмине, ще бъде изживяно, но човекът ще остане. Дори и времето със своите кръгове може да се нарече илюзия, но не и човека. 

Илюзията не може да види отвъд илюзорното. Наричайки себе си илюзорен, на какво може да се надява човек? 

Два часа се чудих как да ги отговоря, измислих поне пет различни варианта, мога да напиша пет есета или една книга. Но това ще са само бръщолевеници. Замислих се, има ли смисъл да пиша изобщо? Но понеже виждам че си искрен, ще напиша нещо.

Мисля, че тревата е по-безсмъртна от човека, защото я е имало преди, ще я има и след човека. И ще ти предложа една практика, за да имаме обща база за сравнение, защото твоята практика съм я практикувал с години, молил съм се, надявал съм се, но ти тази вероятно не си. Пробвай няколко дни да живееш, без да се надяваш на нищо от шестте посоки на света и ще бъде възможно да сравним усещанията. После може да продължиш да се надяваш (колко изразителна дума).

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, Śūnyatā написа:

Два часа се чудих как да ги отговоря, измислих поне пет различни варианта, мога да напиша пет есета или една книга. Но това ще са само бръщолевеници. Замислих се, има ли смисъл да пиша изобщо? Но понеже виждам че си искрен, ще напиша нещо.

Мисля, че тревата е по-безсмъртна от човека, защото я е имало преди, ще я има и след човека. И ще ти предложа една практика, за да имаме обща база за сравнение, защото твоята практика съм я практикувал с години, молил съм се, надявал съм се, но ти тази вероятно не си. Пробвай няколко дни да живееш, без да се надяваш на нищо от шестте посоки на света и ще бъде възможно да сравним усещанията. После може да продължиш да се надяваш (колко изразителна дума).

Странно, не съм споменал думата "безсмъртен". Ако в своята същност съм едно с цялото, то и животът ми, който всъщност не е мой, също се корени в това цяло. Само индивидуалния поток на съзнание се променя, но не прекъсва окончателно, защото коренът му е в буда-природата, а тя е без начало и край. Тя е самото пространство потенциално съдържащо всички възможности в себе си. Това е застъпено в редица будистки текстове.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Shiniasu написа:

Странно, не съм споменал думата "безсмъртен". Ако в своята същност съм едно с цялото, то и животът ми, който всъщност не е мой, също се корени в това цяло. Само индивидуалния поток на съзнание се променя, но не прекъсва окончателно, защото коренът му е в буда-природата, а тя е без начало и край. Тя е самото пространство потенциално съдържащо всички възможности в себе си. Това е застъпено в редица будистки текстове.

Добре. Дай да я видим тази редица. Като начало представи текстове от пали-канона, от който тръгват всички будистки школи и секти, в защита на това което пишеш. Иначе думите ти ще останат празни балончета.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мислиш ли че ми пука за някаква си защита? Че и определяш с какво да започна. Но ако имаш желание ще си потърсиш сам. Ако нямаш и хиляда цитата да ти приведа - все тая. Все пак ще приведа два, които мога веднага да намеря.

https://www.kaldata.com/forums/topic/26632-будизъм-за-любопитните/page/201/?tab=comments#comment-3374996 - тове е от Уитнес, от другата тема за будизъм;

"На какво можем да разчитаме напълно в този свят? Нито на материализма, нито на нихилизма. Външните и вътрешните феномени не притежават нито съществуване, нито не-съществуване.Така както мислите и чувствата идват и си отиват, така частите на атома могат да бъдат накарани да изчезнат, както и частици да се появят от очевидно празното пространство. Това означава, че днес и двете крайни философии са загубили своята научна основа. Нито съществуването, нито не-съществуването могат да бъдат доказани и не могат да бъдат разглеждани като двете страни на една и съща цялост.

Ако потърсим истинската същност, обектите изчезват отново и докато се опитваме да задържим пространството пусто, то само се изпълва отново. В такъв случай на какво можем да разчитаме? Кое е това, което има силата да задържа нещата? Има само едно нещо, на което наистина можем да се доверим – потенциала на пространството. Пространството е много повече от черна дупка или нищо. Често знаем кой се обажда преди да чуем гласа в слушалката. Често пристигат писма от хора, за които напоследък сме мислили силно. Това не се дължи на подобрено зрение или слух, а на моментите, в които забравяме, че сме отделени от целостта.

Когато сме просто там, открити, отворени и почиващи в това, което става, нещата се случват. В такива моменти преживяваме не само чрез възприятията си, но и чрез вибрацията на всеки атом в тялото ни. Понеже пространството и енергията вътре и отвън са изражение на една и съща цялост, не можем да бъдем отделени, ние винаги сме свързани с всичко. В Будизма това се нарича “състояние на истина”, на санскритски – “дхармакая”, на тибетски – “чьоку”. Това означава, че всичко е част от една и съща цялост.

На друго ниво това изразява, че пространството е като контейнер – ние сме в него. Това чувство на цялост няма нищо общо с необходимостта да се преценяват разстоянията между нещата. Това е необходимо за оцеляване. През хилядолетията този, който е бил способен да прецени колко близо е тигърът, или днес – колко близо е минаващия камион, обикновено е бил способен да оцелее и да предаде гените си. Това е причината, поради която мнозина първоначално отказват да приемат това разбиране за цялост. Очевидно обаче има много повече пространство зад съществата отколкото между тях. Ако човек осъзнава разстоянията между звездите в пространството, дори Австралия е близо. Съветвам ви да опитате да развиете тази гледна точка. Много е важно да виждате пространството като нещо, което свързва съществата и е живо, като контейнер, който предава информация между съществата.

Пространството обаче е повече от осъзнаване и това го прави интересно. То е радостно по природа. Сиянието на самия ум е много по-богато от обусловените преживявания на радост, към които всички ние се стремим. Най-добрите моменти в живота са в същност подаръци и се появяват, когато съществата забравят себе си. Това са ситуации, в които чувството за разделение изчезва, като в обятията на любимите ни хора – безвременните моменти на състоянието “да бъдеш едно”. Тук може да се прояви присъщата безвременна радост на ума и тя ще остане постоянна, когато останем отвъд надеждите и страха, в богатството на непосредственото преживяване. Това състояние е неразделно от пространството, изразява неговите безгранични качества и е най-убедително. Така най-висшата радост е неразделна от спонтанното прозрение на ума и е предаване на мъдрост. Тя е умствено радостна; тя е основата на всичко външно и вътрешно и дори може да осъзнае себе си чрез процеса.

Накрая, понеже пространството е безгранично, то изразява себе си като любов. Това не означава доброта, поради която, като западняк от интелигентно, високо развито общество, човек трябва да помага на съществата в гетата и в другите бедни части на света. Това, разбира се, е много добро, особено ако се направи всичко възможно да имат по-малко деца. То обаче е само сянка на безграничното преживяване, където любовта се появява от чувството да си едно. Когато субект, обект и преживяване са една цялост и не можем да отделим собствените си желания за щастие от желанията на другите, тогава сме в абсолютното състояние. Наблюдавайки света, това чувство е изключително естествено. Няма съмнение, че всички същества искат щастие и желаят да избегнат страданието."

Това е част от лекция от Оле Нидал. Копирал съм го от https://www.forumnauka.bg/

 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 минути, Shiniasu написа:

Мислиш ли че ми пука за някаква си защита? Че и определяш с какво да започна. Но ако имаш желание ще си потърсиш сам. Ако нямаш и хиляда цитата да ти приведа - все тая.

Опссс...


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 20 часа, Mohini написа:

Слепсисе, обясни ни тогава символиката на шишарката над главата на Будата :-)

Този въпрос исках да повдигна и аз.

Защо главата на Буда и по-точно областта на косата, се изобразява под формата на шишарка.

Пинеалната жлеза е с такава форма. Тя е третото око.

Това е точно по тази тема.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 28 минути, Сидхартха написа:

Този въпрос исках да повдигна и аз.

Защо главата на Буда и по-точно областта на косата, се изобразява под формата на шишарка.

Пинеалната жлеза е с такава форма. Тя е третото око.

Това е точно по тази тема.

Това по-скоро е сахасрара чакра. Формата може да се уподоби и на ступа.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Shiniasu написа:

Това по-скоро е сахасрара чакра. Формата може да се уподоби и на ступа.

Хал-хабер нямаш от понятия ! :nono:

Форма е по-широко понятие от ступа (или каквото и да е там - няма значение) ! 

Т.е. ступата (или каквото и да е там - няма значение) има своята форма ! Можеш да я приведеш под по-широкото понятие форма , но не и обратно .....:nono:.....Друг е въпросът какво е съдържанието на ступата....:lol6:

Изобщо не съзнаваш какви безмисловни глупости редиш ....и не само ти - масово в темата ....:nono:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Сидхартха написа:

Този въпрос исках да повдигна и аз.

Защо главата на Буда и по-точно областта на косата, се изобразява под формата на шишарка.

Пинеалната жлеза е с такава форма. Тя е третото око.

Това е точно по тази тема.

Всъщност не е, но на теб ти изглежда, че е. Някой, който се ангажира с практикуването на дхарма, си задава и обсъжда въпроси, които имат отношение към възгледа, медитацията и поведението в рамките на традицията, която следва - тхеравада, дзен, ваджраяна. Той не се занимава с обсъждане на формата на пинеалната жлеза и шишарките. Подобни разсъждения, такъв човек счита за безполезни. И те очевидно са безполезни от моя гледна точка. Можем да коментираме това до безкрай, но с какъв резултат? Дхарма започва с признаване на непостоянството. Ако е възможно да умрем още тази нощ, то ще изпитаме ли съжаление за нещо, което сме направили през живота си, има ли неща, които не сме довършили и т.н.? Това са практични въпроси, които си задават хората, които практикуват дхарма, както и разумните хора, които се занимават с нещо друго.

преди 1 час, Shiniasu написа:

Това по-скоро е сахасрара чакра. Формата може да се уподоби и на ступа.

Има няколко различни типа ступи свързани с различни събития от живота на Буда. Символиката им е много богата, но обобщено, то ступата представлява измерението на дхармакая или е символ на просветлението на нивото на ума. Участвали сме в строежа на ступата на Плана с приятелката ми, както и сме виждали различни ступи като тази в Беналмадена (Испания), в Бодгхая, Сваямбху (Непал) и т.н. Получавали сме и обяснения, т.е. знам за какво говоря.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 18 часа, _ramus_ написа:

Дори цитираните от Скеп няколко "етапа" са валидни за сред всяка религиозна идеология и те са етапи на валидиране на фийдбеците като "опорни доказателства" и всяка възможност за съмнение - да отпадне.

Това в будизма се нарича умели средстваили метод  (санкср. упая). Будистката практика няма за цел култивирането на вяра, но използва тази присъща нагласа, за да мине отвъд нея. 

И това не е подход, който се следва в цялата будистка традиция, а само в някои школи, които следват т.нар. постепенен подход, който е типичен за тхеравада и махаяна сутра. Подходът във ваджраяна (махамудра и дзог чен), както и в дзен напр., е съвсем различен. Но обяснението ми беше в рамките на постепенния път, както посочих. Избягвам да обяснявам нещата от друга гледна точка тук, понеже считам, че ще бъдат разбрани погрешно, понеже хората нямат никаква информация, нито практикуват такива неща. 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 20 минути, dagpo19 написа:

Подходът във ваджраяна (махамудра и дзог чен), както и в дзен напр., е съвсем различен. 

Отначало бях привлечен от дзен и хайку, но после разбрах, че без пали-канона, много трудно можеш да се ориентираш в това, което учиш и практикуваш.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 минути, Śūnyatā написа:

Отначало бях привлечен от дзен и хайку, но после разбрах, че без пали-канона, много трудно можеш да се ориентираш в това, което учиш и практикуваш.

Дзен изисква контакт  с учител от самото начало. Просто така е построен като метод.

преди 11 минути, Śūnyatā написа:

 пали-канона

дава една много стабилна основа, според мен. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 30 минути, dagpo19 написа:

Дзен изисква контакт  с учител от самото начало. Просто така е построен като метод.

Тук може да се зададе въпроса, има ли смисъл да се практикува дзен без учител? Мисля си, че е по-добре да се практикува без учител, отколкото изобщо да не се практикува, а учителя рано или късно ще се появи. Дотогава се учиш и практикуваш сам. Например, нравственото поведение в рамките на дзен, то няма как да ти навреди, а ще те придвижи по пътя. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Понякога ме умилява да чета на какви практики мъжете се подлагат, за да постигнат онова, което е дадено на жените по рождение :-)

https://theyoginiproject.org/understanding-the-five-wisdom-dakinis

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 часа, Сидхартха написа:

Пинеалната жлеза е с такава форма. Тя е третото око.

Както вече споменах - книжките, клипчетата и популярната народна чалга, с етикета 'духовност' се гълта от фантазьорите точно като комикси и детски приказки. За да си докара нужните изживявания,... после стават рупори на съвсем откровени глупости, гълтащи се от други фантазьори, с маски на окултисти, езотерици, теолози... и други "духовни разбирачи".

Всъщност - фантазьорите не се интересуват от каквото и да е, освен винаги  да се задържи и поддържа фантазията сред която "живеят". Това силно подтиска когнитивното развитие, особено във висшата когниция - възникването и задълбочаването на критичното мислене. Последното винаги има една основна "вътрешна спирачка" - това е психичния стопер, който защитава фантазното съществуване на личността. Същия е в основата на подтискането на отношението, наречено общо СЪМНЕНИЕ... докато същото се разпростре сред всички аспекти в осъзнаването на битието, от БИТИЙНИЯ. Няма как да се постанови развитие, без да се реализира 'откачане' от вкопчванията, характерни за всеки етап. Налице е и съвсем очевидна обратна корелация - между степента на вкопченост и нивото на зрялост.

преди 4 часа, dagpo19 написа:

Това в будизма се нарича умели средстваили метод  (санкср. упая). Будистката практика няма за цел култивирането на вяра, но използва тази присъща нагласа, за да мине отвъд нея. 

И това не е подход, който се следва в цялата будистка традиция, а само в някои школи, които следват т.нар. постепенен подход, който е типичен за тхеравада и махаяна сутра. Подходът във ваджраяна (махамудра и дзог чен), както и в дзен напр., е съвсем различен. Но обяснението ми беше в рамките на постепенния път, както посочих. Избягвам да обяснявам нещата от друга гледна точка тук, понеже считам, че ще бъдат разбрани погрешно, понеже хората нямат никаква информация, нито практикуват такива неща. 

 

благодаря - за първи път това се споменава и генерира съвсем друга светлина, далеч от общите приказки на религиозните фантазьори.

Разбира се, бих бил любопитен като задам следния въпрос - как чрез култивиране на изчезване (отпадане) на съмнението, може да се мине "отвъд тази присъща нагласа, наречена ВЯРА"?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 8 часа, insec написа:

А не можеш ли да практикуваш без дзен.

Можеш да практикуваш без да изповядваш която и да е религия, без формално да се водиш последовател на което и да е учение. Далай Лама казва: Моята религия е много проста. Моята религия е добротата.

Основа на практиката е изграждането на маниер, отразяващ правилно мислене, правилно общуване и правилно поведение. Нравственост или морал. Те се свързват с правилната концентрация, правилната мъдрост и се получава Благородния Осмичен Път, който е само име без пълнежа. Без добродетели, без благородно (не махленско, просташко) поведение и десет учителя да имаш и на каквито и богове да се кланяш, молиш, каквито и да е посвещения и ритуали да приемаш - реализацията няма как да има. Това личи и тук.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 12 часа, _ramus_ написа:

?

Ще се опитам да позная.

Като малък си имал проблеми, децата са те потупвали, не си много физически боеспособен.

Претърпял си професионален провал. Сега имаш битови проблеми, мъчи те безпаричие и има недоразумения и дразги у дома. Имаш силно его, което те мъчи и създава прегради при комуникацията в обществото. В работата има несигурност и може би шефа ти е тиранин. Социално си неадаптивен.

Това е причината да посочваш недъзите на другите в интернет, които може би не подозираш, че са и твои. Его то ти подлудява и се чудиш къде да се навреш.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 31.10.2019 г. в 11:45, Śūnyatā написа:

Човекът е непостоянна илюзия, която се самоафектира от мисълта "аз съм".

Де да се "самоафектираш"е малко повече, но не е така.Само който не е опитвал, не знае колко е трудно. Впрочем само по себе си "аз съм" или чувството за аз, самосъзнанието, се разглежда като кармично (морално) неутрално. Проблем идва не от "аз съм", а че винаги за последното е прикачено още нещо - "аз съм нещо си и т.н.". И това обикновено минава напълно незабелязано. 

на 31.10.2019 г. в 11:45, Śūnyatā написа:

Ако човек имаше същност, той щеше да спре да мечтае, фантазира, въобразява, 

Тогава будите не са били хора, преди да се просветлят? 

 

на 1.11.2019 г. в 14:19, Śūnyatā написа:

Като начало представи текстове от пали-канона, от който тръгват всички будистки школи и секти, в защита на това което пишеш. Иначе думите ти ще останат празни балончета.

Не съм много сигурна за какво точно спорите - дали човекът е безсмъртен, дали в него има нещо безсмъртно, или има ли въобще нещо безсмъртно, необусловено, вечно и прочие? Ами, и според пали-канона има, разбира се, среща се като "безсмъртния елемент", тоест нирвана. За достигане на "безсмъртното" (или защо не "безсмъртния", понеже думата означава май и едното и другото) споменава например самият Буда в "Арияпарийесана сутта" (Сутрата за благородното търсене), един любопитен намек за връзката между медитацията и телесен контакт с "безсмъртния елемент"има в "Чунда сутта" - тези са които знаех аз и бях срещала, но има още много други споменавания. Думи на Буда за това посредством какво и как да "встъпиш в безсмъртието", все от пали-канона. 

А в най-известната, "Арияпарийесана сутта"  в гатхата Буда е представен да бие барабана на безсмъртието, после да повтаря няколко пъти на петимата аскети, че "безсмъртното е достигнато" от него, но ти вероятно сия чел. 

Под телесен и тяло, само да вмъкна още това, не винаги се разбира плътното физическо тяло (което НЕ е безсмъртно изобщо). В една сутта, само че не помня коя, Буда говорейки за дъха и дишането, казва "това наричам определено тяло"... и за това тяло и то без кавички, според мен става дума във връзка с контакта или опита, или "докосването" от "безсмъртния елемент".

Ето и една статия от тхеравада автор https://www.lionsroar.com/attending-to-the-deathless/ 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 11 минути, witness написа:

Де да се "самоафектираш"е малко повече, но не е така.Само който не е опитвал, не знае колко е трудно. Впрочем само по себе си "аз съм" или чувството за аз, самосъзнанието, се разглежда като кармично (морално) неутрално. Проблем идва не от "аз съм", а че винаги за последното е прикачено още нещо - "аз съм нещо си и т.н.". 

По принцип е така, но дали е проблем? Въпросът е с какво ще се идентифицираш. На този етап считам, че е удачно да се свързваме с положителното и да ставаме проводник на съответстващите му енергии. И всъщност в тази липса на собствена същност, т.е. в споделянето на една обща природа с всичко съществуващо, има нещо много красиво. Ние можем да определяме какви да бъдем. Можем да определяме като какви да се проявяваме, защото разполагаме с цялото разнообразие от възможности съществуващо във вселената. Разбира се не всичко се постига лесно. Да, добре е да знаем, че съществуваме извън разделението и обособеността, които виждаме около нас. Но това ще е само знание още доста дълго време, защото невежеството и връзките, с които сме се оплели с този свят са много.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 17 минути, Shiniasu написа:

По принцип е така, но дали е проблем? Въпросът е с какво ще се идентифицираш.

Проблем е, доколкото самата идентификация с каквото и да е, е препятствие за "вниманието" или присъствието в необусловеното. От тази гледна точка.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 48 минути, witness написа:

Ето и една статия от тхеравада автор https://www.lionsroar.com/attending-to-the-deathless/ 

Да, съвсем ясно е написано.

In that instance the Buddha used the same exact formulation as in the Four Noble Truths. The world, or loka, means the world of our experience. That’s how the Buddha almost always uses the term “the world.” He’s referring to the world as we experience it. This includes only sight, sound, smell, taste, touch, thought, emotion and feeling. That’s it. That’s what “the world” is—my world, your world. It’s not the abstracted, geographical planet, universe-type world. It’s the direct experience of the planet, the people and the cosmos. Here is the origin of the world, the cessation of the world and the way leading to the cessation of the world.

He said that as long as we create “me and my experience”—”me in here” and “the world out there”—we’re stuck in the world of subject and object. Then there is dukkha. And the way leading to the cessation of that duality is the way leading to the cessation of suffering. Geographically, it is impossible to journey to the end of the world. Only when we come to the cessation of the world, which literally means the cessation of its otherness or thingness, will we reach the end of dukkha, unsatisfactoriness. When we stop creating sense objects as absolute realities and stop seeing thoughts and feelings as solid things, there is cessation.

To see that the world is within our minds is one way of working with these principles. The whole universe is embraced when we realize that it’s happening within our minds. And in that moment when we recognize that it all happens here, it ceases. Its thingness ceases. Its otherness ceases. Its substantiality ceases.

This is just one way of talking and thinking about it. But I find this brings us much closer to the truth, because in that respect, it’s held in check. It’s known. But there’s also the quality of its emptiness. Its insubstantiality is known. We’re not imputing solidity to it, a reality that it doesn’t possess. We’re just looking directly at the world, knowing it fully and completely.

So, what happens when the world ceases? I remember one time Ajahn Sumedho was giving a talk about this same subject. He said, “Now I’m going to make the world completely disappear. I’m going to make the world come to an end.” He just sat there and said, “Okay, are you ready? The world just ended. Do you want me to bring it back into being again? Okay, welcome back.”

Nothing was apparent from the outside. It all happens internally. When we stop creating the world, we stop creating each other. We stop imputing the sense of solidity that creates a sense of separation. Yet we do not shut off the senses in any way. Actually, we shed the veneer, the films of confusion, of opinion, of judgment, of our conditioning, so that we can see the way things really are. At that moment, dukkha ceases. There is knowing. There is liberation and freedom. There is no dukkha.

...

Ajahn Chah was passing along an important insight. It’s pointless to try to find peace through nullifying or erasing the sense world. Peace only comes through not giving that world more substantiality or more reality than it actually possesses.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

"Чунда сутта" е в Ангуттара Никая 6.46

Шунята, кога успя да изчетеш такава дълга статия? :) И да цитираш

Ма то има и друго, че той не позволявал на учениците си да се оставят да бъдат погълнати от някои джхани, смятайки ги за последен опит, защото са подобни на нирвана, но не са.

Ето въпросния интересен пасаж от Чунда сутта 

Поэтому, друзья, вот как вам следует тренировать себя: «Те из нас, кто является специалистами в Дхамме, будут восхвалять тех монахов, которые медитирующие». Вот как вам следует тренировать себя. И почему? Потому что, друзья, эти личности удивительны и редки в мире, кто пребывает, коснувшись телом бессмертного элемента3.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 26 минути, witness написа:

"Чунда сутта" е в Ангуттара Никая 6.46

Шунята, кога успя да изчетеш такава дълга статия? :) И да цитираш

Ма то има и друго, че той не позволявал на учениците си да се оставят да бъдат погълнати от някои джхани, смятайки ги за последен опит, защото са подобни на нирвана, но не са.

Ето въпросния интересен пасаж от Чунда сутта 

Поэтому, друзья, вот как вам следует тренировать себя: «Те из нас, кто является специалистами в Дхамме, будут восхвалять тех монахов, которые медитирующие». Вот как вам следует тренировать себя. И почему? Потому что, друзья, эти личности удивительны и редки в мире, кто пребывает, коснувшись телом бессмертного элемента3.

Безсмъртният елемент е nirodha, третата благородна истина, а практиката за постигането му - четвъртата. Обяснено е и в статията която ти цитира.

The framework for Dhamma practice is the Four Noble Truths: suffering (dukkha), the origin of suffering (samudaya), the cessation of suffering (nirodha) and the Path leading to the cessation of suffering (magga). This Path consists of virtue, samādhi and wisdom, the framework for training the heart. Their true meaning is not to be found in these words but dwells in the depth of our hearts. That's what virtue, samādhi and wisdom are like. They revolve continually. The Noble Eightfold Path will envelop any sight, sound, smell, taste, bodily sensation, or object of mind that arises. However, if the factors of the Eightfold Path are weak and timid, the defilements will possess our minds. If the Noble Path is strong and courageous, it will conquer and destroy the defilements.

https://www.ajahnchah.org/book/Unshakeable_Peace1_2.php

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 21 минути, witness написа:

Проблем е, доколкото самата идентификация с каквото и да е, е препятствие за "вниманието" или присъствието в необусловеното. От тази гледна точка.

За да има внимание, то трябва да е насочено към нещо. Въпросът е дали ще възприемем това нещо като отделно от нас или идентично с нас. При концентрация примерно. По-горе се споменаха идамите, които са някакъв пример в тази връзка. Концентрацията върху определен образ предполага да се идентифицираш с него, да слееш себе си с него, да го разбереш и почувстваш така, все едно ти си образът /предметът или каквото и да е друго/.

В контекста с идамите ще добавя, че нирманакая се състои от известен брой енергии, които съответстват на определени качества, които трябва да бъдат развити от човека за да може въпросното тяло да бъде изградено. В будизма те са представени от петте буди и съответните дакини; в някои западни системи са 12. Това не е от особено значение. По-важни са самите качества.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...