Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


преди 56 минути, Śūnyatā написа:

Безсмъртният елемент е nirodha, третата благородна истина, а практиката за постигането му - четвъртата. Обяснено е и в статията която ти цитира.

Е и? Макар в статията да не е съвсем така, прави се известна разлика между ниродха и ниббана. Другаде и на повечето места елементът е нирвана, например към руския превод в бележката към 3 - но двете се разглеждат като почти синоними. В Абхидахармакоша на Васубандху пратисамкхяниродха и апратисамкхяниродха заедно с акаша са трите необусловени самскари. Шунята, ти не четеш внимателно, не че нещо, но коментираш и спориш. Не вади пасажи от контекста. 

преди 51 минути, Shiniasu написа:

За да има внимание, то трябва да е насочено към нещо. Въпросът е дали ще възприемем това нещо като отделно от нас или идентично с нас.

Да, добре, трябва може би, но не е там ключът от бараката. Ти в случая разглеждаш вниманието като задължително насочено навън към едно нещо, тоест то може да е и към вътрешен обект, мисъл, чувство например, но той пак става по този начин външен. Моята практика, ако бих посмяла да се изразя така, е свързана с двупосочно внимание. Тоест, обект на вниманието са две неща едновременно - "нещото" и самото съзнание, което го чувства, усеща и схваща. Иначе изразено, аз се самонаблюдавам. Спомням си да наблюдавам самото мислещо и реагиращо "нещо. Така става разделяне в някакъв смисъл на две - на аз и мене. Но това са думички от друга "традиция", така че няма да настоявам. Затова и не коментирам.

 Но видях клипове на младия Йонге Мингюр Ринпоче (така ли се казваше?) и той обясняваше същата практика. 

Тук обаче има някои капани, някои условия, които трябва да се поставят предварително, като съответен възглед. според школата, защото двете, теория и практика са свързани. И не трябва безразборно да се смесват. 

Това дотолкова, доколкото си позволявам сама да правя нещо. Нещо като нищо. От друга страна, кой да ме спира, освен майката природа :) 

Я да видя дали съм запазила онзи клип...

Не, но мога да го потърся.

Аха, май това беше 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Shiniasu написа:

Въпросът е дали ще възприемем това нещо като отделно от нас или идентично с нас.

Всъщност, сега си мисля, че е все едно. И в двата случая осъзнаващото, твоето "нас", остава извън и е напълно неопределено. Ако изобщо има осъзнаване, въпросът е дали в някакъв момент го има или не. 

И тук с това осъзнаване на осъзнаването не става въпрос за нещо друго от междинно звено, нещо като средно помещение, през което по необходимост трябва да минеш, за да отидеш в друго. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 51 минути, witness написа:

Ти в случая разглеждаш вниманието като задължително насочено навън към едно нещо, тоест то може да е и към вътрешен обект, мисъл, чувство например, но той пак става по този начин външен

При определено ниво на концентрация има сливане между обект и субект. 

преди 54 минути, witness написа:

Моята практика, ако бих посмяла да се изразя така, е свързана с двупосочно внимание. Тоест, обект на вниманието са две неща едновременно - "нещото" и самото съзнание, което го чувства, усеща и схваща. Иначе изразено, аз се самонаблюдавам. Спомням си да наблюдавам самото мислещо и реагиращо "нещо. Така става разделяне в някакъв смисъл на две - на аз и мене. Но това са думички от друга "традиция", така че няма да настоявам. Затова и не коментирам.

Трябва да пробвам защото така не ми е ясно какво ще се получи, но важното е, че ти виждаш смисъл в описаната практика. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Shiniasu написа:

Трябва да пробвам защото така не ми е ясно какво ще се получи, но важното е, че ти виждаш смисъл в описаната практика. 

Аз съм я приела тъй да се каже задочно, но в случая няма значение - в рамките на системата на Четвъртия път. Други може да кажат, че в други системи тя е съвсем различна и носи друг резултат. Но е вярно, че смисълът на практиката е да се убедиш на първо време в основни твърдения на системата, или школата, и да се стигне до конкретна цел. Не крайна, а етапна цел, като човек да стане способен да вижда проявленията си малко по-обективно. После още малко и т.н. Ние не ги виждаме, защото първо не знаем и отричаме, че ни е нужно, второ, защото самото ни естествено състояние не ни позволява. 

Но исках да кажа само, че всяка практика се прилага в контекста на дадена школа и той определя смисъла ѝ. Може да опиташ, но не зная ти в каква рамка ще я сложиш. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, witness написа:

трите необусловени самскари

Да се поправя, необусловени дхарми ))) 


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 21 часа, _ramus_ написа:

Разбира се, бих бил любопитен като задам следния въпрос - как чрез култивиране на изчезване (отпадане) на съмнението, може да се мине "отвъд тази присъща нагласа, наречена ВЯРА"?

Посредством недуалното възприятие, накратко. Вярата и съмнението се обуславят взаимно, т.е. те се съпътстват и взаимопораждат. Те са възможни само като дихотомия. Тази дихотомия произтича от триадата на субект, който вярва, обект на вярата и отношение между тези два полюса.

Казах, че обект на вяра в будизма е Триратна или Трите скъпоценности, т.е. Буда като цел, Дхарма като път и Сангха като тези, които помагат да се следва пътя. Това е метод, който постепенно поражда разбирането, че тези трите са трите каи или измерения на ума, т.е. Буда е аспекта на пустотата, дхарма е възприятието, а сангха – проявленията. Значението на Дзен-афоризма, че ако видиш Буда, трябва да го убиеш е в това, т.е. че Буда не е някакво магично същество, бог или каквото и да е извън теб, а е природата на ума.

Във ваджраяна обясненията са много по-детайлни, т.е. там убежището има поне четири аспекта. Външния са Буда, Дхарма и Сангха. Вътрешния са Трите корена, които са Ламата, Идамите, Даките, Дакините и Дхармапалите. Тайният са ца-лунг-тигле (каналите, ветровете и капките). Абсолютният са каите или природата на ума. Всички аспекти се отнасят един към друг и придобиват завършеност в последния, в който отсъства дуалност между познаващия, познаваното и акта на познание.

Всичко това са само думички, разбира се. Не съм човека, който трябва да пише за тези неща, но понеже попита, отговорих, според повърхностното разбиране, което имам.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 часа, dagpo19 написа:

Значението на Дзен-афоризма, че ако видиш Буда, трябва да го убиеш е в това, т.е. че Буда не е някакво магично същество, бог или каквото и да е извън теб, а е природата на ума.

Имам усещането, че много от пишещите по темата бъркат природата на ума с някаква вечна и безсмъртна същност, семе или субстанция в нас, до която трябва да достигнем съзнателно, да открием, да реализираме, да се слеем с нея и да се спасим във вечността. Като лодка, която да отведе личността ни, която възприемаме за "себе си", до другия бряг.

Всички проявления на ума, същностно, са чиста илюзия. Така мисли Далай Лама и аз съм съгласен с него. Буда е състояние на ума, а не същност, която е вградена във всеки от нас. Буда е духовното състояние на съществуването. Не бива да се заблуждаваме, че всички сме Буди, без да сме реализирали това състояние. Буда състоянието съществува във всеки, но само като потенциал, толкоз. Това състояние се характеризира, най-общо, с прекратяване на вярата в илюзиите. Когато в будистките текстове се говори за минали Буди, Буди на настоящето, Буди на бъдещето, не се има в предвид някакви личности които се прераждат, а състоянието на Буда, което е възможно да се реализира.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 51 минути, Śūnyatā написа:

Имам усещането, че много от пишещите по темата бъркат природата на ума с някаква вечна и безсмъртна същност, семе или субстанция в нас, до която трябва да достигнем съзнателно, да открием, да реализираме, да се слеем с нея и да се спасим във вечността. Като лодка, която да отведе личността ни, която възприемаме за "себе си", до другия бряг.

За другите не знам, но за мен природата е една. Тя е природа, същност и на ума. Но над ума е разбирането, съчувствието, интуицията. Тези въпроси относно това, кое е безсмъртно и в какъв смисъл е такова, не ме интересуват чак толкова. Така или иначе това безсмъртие, животът, същността на съществуващото не са индивидуално наши. Ние се променяме, съзнанието ни зависи от условия, не е постоянно. Но природата на нещата е такава, че тя винаги ще създаде условия за проявление на индивидуалното съзнание в зависимост от кармата. Така, че поредицата от животи няма да се прекъсне, но това от гледна точка на будизма не е безсмъртие, защото има прекъсвания, периоди на безсъзнателност или смърт. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 27 минути, Shiniasu написа:

...но това от гледна точка на будизма..

За да опишеш нещо, от гледна точка на будизма, трябва да станеш будист. Но ти не харесваш да четеш сутри, защото са ти скучни, еднообразни и с много повторения (по твои думи), а съвсем други неща, вярваш в Бог, вечна душа, молитви и т.н. (по нещата които пишеш в другите теми). За да говориш за будизма, трябва да го разбираш, а резултата да се прояви в собствените ти размишления.

преди 27 минути, Shiniasu написа:

Ние се променяме, съзнанието ни зависи от условия, не е постоянно. 

Това е така. Съзнанието, както всички останали феномени, е нещо вторично, зависи от причини и условия, които обуславят последователността му във времето. Няма една причина (първично нещо), която да породи всички останали, затова концепцията за Бог не се приема в будизма. В сутрите Буда няколко пъти повтаря, че който проумее взаимообусловеността на действителността, вижда дхарма, а който е видял дхарма, вижда Буда. Пратитясамутпада - от "пратит" (да завися от) и "самутпада" (произход), означава, че вторичните неща (а всички феномени, плюс съзнанието, са такива) не се пораждат от никъде, без причини и условия, не се създават и от трансцендентален творец. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, Śūnyatā написа:

Така мисли Далай Лама и аз съм съгласен с него.

Tой ще е радостен да го научи...

Инак, то Уит е права, когато казва, че 

преди 18 часа, witness написа:

В Абхидахармакоша на Васубандху пратисамкхяниродха и апратисамкхяниродха заедно с акаша са трите необусловени дарми. 

Така е и в Тхеравада.

––––––––––––––––

С цялото ми уважение към теб, но понеже втори път ме цитираш, то ще отговоря. Първият път се въздържах. Между постоветете ти, когато влизаш в дискусия с различни участници, няма съответствие във възгледа. Веднъж казваш, че няма значение дали си будист, христянин или друг, стига да практикуваш дхарма, която се свежда до това да си възпитан, доброжелателен и подобни, после казваш, че същността на дхарма е освобождаване от илюзията за присъщо съществуване и че концепцията за бог не се приема в будизма и т.н. Пълна каша е за мен какъв възглед подържаш.

Моля, не ми отговаряй. Просто помисли и не ме цитирай без сериозна причина, когато отговарям на друг потребител.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 2.11.2019 г. в 13:20, Сидхартха написа:

Ще се опитам да позная.

само ако хвърлиш боб и кости от умрели плъхове, планински фърфаляци и зелени каменояди. Само така ще стане "гаданието". Освен това духовете и приятелите ти от отвъдното - ще ти спомогнат и напътстват

 

на 2.11.2019 г. в 13:20, Сидхартха написа:

 

Претърпял си професионален провал. Сега имаш битови проблеми, мъчи те безпаричие и има недоразумения и дразги у дома. Имаш силно его, което те мъчи и създава прегради при комуникацията в обществото. В работата има несигурност и може би шефа ти е тиранин. Социално си неадаптивен.

Това е причината да посочваш недъзите на другите в интернет, които може би не подозираш, че са и твои. Его то ти подлудява и се чудиш къде да се навреш.

ТЦ, миличкият той - Пробвател... Те фантазьорите ако бяха и познавачи... :)

Нито един елемент... Нито един. Толкова греди - трагично е положението. Чудесни примери за самозаблуди и за погрешно мислене, чрез подражания, но липса на каквото и да е ниво на осмисляне. Но не и за теб - пред огледалото си направо дракон и властелин на тайните на вселената. Ако можеше всички да заиграят в същия театър - ехеее.. !!!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 2.11.2019 г. в 17:24, witness написа:

Шунята, ти не четеш внимателно, не че нещо, но коментираш и спориш. Не вади пасажи от контекста.

Не че нещо, но чета, доколко е внимателно е обект на субективна преценка. Нито споря, твое право е да вярваш и следваш това, което мислиш, че е най-полезно за теб. Ясно ми е какъв възглед излагаш, той бе подкрепен частично и от Дагпо, на когото, щом имам време, допълнително ще обясня подробно, защо мисля че е по-добре човек да има известни религиозни познания, макар и теистични, отколкото никакви. 

Възгледа който изповядвам и който много пъти съм посочвал е будистки. Но той се различава от твоя и този на Дагпо, които също са будистки. Ще го напиша пак, за мен най-изчистената будистка система за възприятие е тази на мадхямака прасангика. Възгледът който се опитвам да следвам и практикувам се корени в състоянието на Буда обяснено в сутрите, обяснено от Нагарджуна, Чандракирти, Дже Цонкапа и Далай Лама.

Има известни различия в начина, по който всяка будистка школа разбира природата на клешите, в съответствие с различните интерпретации на доктрината за анатман или теорията за не-душата. Например, определени умонастроения, определени мисли и чувства, които според школите Мадхямака-Сватантрика и Читаматра не са илюзорни, от гледна точка на Мадхямака-Прасангика са илюзорни.

Далай Лама

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 3.11.2019 г. в 9:10, Śūnyatā написа:

Пратитясамутпада - от "пратит" (да завися от) и "самутпада" (произход), означава, че вторичните неща (а всички феномени, плюс съзнанието, са такива) не се пораждат от никъде, без причини и условия

Условията са необходими за проявлението на съзнанието. Т.е. за пораждане на съзнание може да се говори само ако под "пораждане" се има предвид проявление, а не създаване. Това пояснение намирам за важно, а защо, ще оставя на всеки сам да си отговори.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 11 минути, Shiniasu написа:

Условията са необходими за проявлението на съзнанието. Т.е. за пораждане на съзнание може да се говори само ако под "пораждане" се има предвид проявление, а не създаване. Това пояснение намирам за важно, а защо, ще оставя на всеки сам да си отговори.

Напълно съм съгласен с теб, относно това което написа, и без пояснението. Съзнанието се поражда от условия и не се проявява когато и където му скимне или намери за добре. Условията също се пораждат от условия и така до безкрайност. Тоест, не можем да говорим за необусловени и независими причини и условия, без да се самозаблуждаваме.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Сред четирите условия, които пораждат познавателния акт, предходният момент на съзнанието е главното условие, доколкото трябва да има съответствие в природата на причината и резултата. Това е пункта, в който трябва да се дефинира разликата между съзнание и материя като два различни феномена. Когато те се дефинират като различни по природа, то възникват противоречия как се осъществява процеса на възприятие. Тази тема се разглежда в Йогачаря и Мадхямака. Решението, което предлага последната е логически безупречно, особено в трактовката на Прасангика. Но това са просто философски дискусии, когато просто се четат и обмислят, извън контекста на пълноценната практика на медитация и поведение.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

От личен опит смея да твърдя, че за да не възникват противоречия, относно това как се осъществява процеса на възприятие, базиран на мъдростта, касаеща природата на феномените и реакциите ни, са необходими също концентрация (различни видове медитация) и практикуване на нравственост (етично поведение), след като мъдростта (знанието за празнотата) бъде поставена в центъра на духовния ни живот. Не случайно Далай Лама носи наметало с яркочервен и сафраненожълт цвят. Червеното символизира състраданието, а жълтото мъдростта.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 19 минути, Śūnyatā написа:

От личен опит смея да твърдя, че за да не възникват противоречия, относно това как се осъществява процеса на възприятие, базиран на мъдростта, касаеща природата на феномените и реакциите ни, са необходими също концентрация (различни видове медитация) и практикуване на нравственост (етично поведение), след като мъдростта (знанието за празнотата) бъде поставена в центъра на духовния ни живот. 

Е, то това е ясно. Само да отбележа, че етичното поведение, което възниква от шестата парамита, няма нищо общо с вежливостта и светското схващане за добрина. С други думи, да сме добри момчета и момичета, да се харесваме на всеки, да сме куул, понеже следваме някакви екологични, духовни, политически и други мейнстрийм каузи, не е това, за което иде реч. Това не означава, че да следваме такива каузи е погрешно. Просто не бива да изпадаме в абсюлютизиране.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 51 минути, dagpo19 написа:

Е, то това е ясно. Само да отбележа, че етичното поведение, което възниква от шестата парамита, няма нищо общо с вежливостта и светското схващане за добрина. С други думи, да сме добри момчета и момичета, да се харесваме на всеки, да сме куул, понеже следваме някакви екологични, духовни, политически и други мейнстрийм каузи, не е това, за което иде реч. Това не означава, че да следваме такива каузи е погрешно. Просто не бива да изпадаме в абсюлютизиране.

Щом е ясно, опитваме се да се въздържаме от абсолютизиране и избягваме да изпадаме в състояние на фанатично вкопчване в собствената ни гледна точка, като единствено правилна, продължавам да не намирам нищо лошо във всички форми на вежливост. Не че съм най-вежливия човек, държал съм се крайно невежливо, неадекватно, обиждал съм директно и индиректно, но с напредване на практиката започнах да осъзнавам някои неща, относно правилния начин за взаимодействие с другите.

Не можем да очакваме, че като се държим с някой арогантно, наричаме го дете, тинейджър, недорасляк, куче или котка, той ще се вслуша в думите ни, защото няма личен пример, отсъства плода от практиката. 

Всички пишещи в тази и другите теми, касаещи някакво духовно развитие са достойни за уважение. Някои от тях са искрени и добри хора, независимо каква религия изповядват. Всички религии могат да превърнат една отрицателна личност (идиот) в добър човек. Само това е достатъчно за да ги уважаваме и да сме толерантни към тях. Парамита е само дума, ако няма действително приложение. Има случаи в които будизмът не е подходящ за дадена личност на определен етап, затова такъв човек може да практикува учение което се основава на атман, вярата в душата. 

Друг е случая, когато такъв човек започне да пише в тема на която е прикачен етикет будизъм и се опита да наложи своята гледна точка. Различни са и реакциите.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 16 часа, _ramus_ написа:

ТЦ

Колкото и да отричаш, положението ти не е розово.

Като малък не са ти обръщали внимание и сега всячески желаеш да те забележат.

По принцип си добър човек, външно те смятат за спокоен, но вътре в теб бушуват противоречия. Двуомиш се и вземаш трудно решения.

Чувствителна душа си и лесно те нараняват околните. Външно не противоречиш, обидите таиш в себе си. Не рядко както си спокоен, ставаш сприхав.

Изгубил си близък човек, загубата си я преживял тежко, даже още страдаш. Съжаляваш за направени грешки в миналото, те постоянно те тормозят и сега. Спомените те правят неспокоен.

Можеш да пишуркаш по мой адрес - позволявам ти.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 37 минути, Śūnyatā написа:

Щом е ясно, опитваме се да се въздържаме от абсолютизиране и избягваме да изпадаме в състояние на фанатично вкопчване в собствената ни гледна точка, като единствено правилна

Да. Това е така.

Виж, това го пиша само за теб, в смисъл, че и други ще го прочетат, но може да го разберат или да не го разберат, понеже не го пиша за тях.

Шунята погрешно се превежда като пустота, понеже на санскр. има и това значение, когато искаш да кажеш, че една чаша е празна напр. Субективният корелат на шунята е праджня или знание, т.е. джня означава познаване, а с префикса пра, означва съвършено познаване. Когато казваме, че имаме праджня, т.е. познание (мъдрост го превеждат), то се има предвид, че имаме свободно от концепции (викалпа) познаване на обекта. Това означава, че не дефинираме обекта, не го категоризираме и класифицираме, а го възприемаме такъв какъвто е. Така праджня (познавателният процес) съвпада с шунята (природата на обекта). 

Това е теоретично обяснение. Но може да е полезно за теб.

преди 9 минути, Сидхартха написа:

Колкото и да отричаш, положението ти не е розово.

Като малък не са ти обръщали внимание и сега всячески желаеш да те забележат.

По принцип си добър човек, външно те смятат за спокоен, но вътре в теб бушуват противоречия. Двуомиш се и вземаш трудно решения.

Чувствителна душа си и лесно те нараняват околните. Външно не противоречиш, обидите таиш в себе си. Не рядко както си спокоен, ставаш сприхав.

Изгубил си близък човек, загубата си я преживял тежко, даже още страдаш. Съжаляваш за направени грешки в миналото, те постоянно те тормозят и сега. Спомените те правят неспокоен.

Можеш да пишуркаш по мой адрес - позволявам ти.

 

Звездите ли ти ги говорят тези неща за колегата Рамус?

Манипулацията, която ползваш е повърхностна, т.е. всеки е изгубил близък човек, което е травматично преживяване само по себе си:  "Съжаляваш за направени грешки в миналото, те постоянно те тормозят и сега." Такива неща говорят лелките дето се занимават с астрологични прогнози. 

Много неумел отговор, да прощаваш. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 13 минути, dagpo19 написа:

Звездите ли ти ги говорят тези неща за колегата Рамус?

Манипулацията, която ползваш е повърхностна, т.е. всеки е изгубил близък човек, което е травматично преживяване само по себе си:  "Съжаляваш за направени грешки в миналото, те постоянно те тормозят и сега." Такива неща говорят лелките дето се занимават с астрологични прогнози. 

Много неумел отговор, да прощаваш. 

Е, вие сте приятели. Не разбирам, защо го защитаваш?

Този човек е много объркан и има много проблеми. В това съм сигурен.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 31 минути, dagpo19 написа:

Да. Това е така.

Виж, това го пиша само за теб, в смисъл, че и други ще го прочетат, но може да го разберат или да не го разберат, понеже не го пиша за тях.

Шунята погрешно се превежда като пустота, понеже на санскр. има и това значение, когато искаш да кажеш, че една чаша е празна напр. Субективният корелат на шунята е праджня или знание, т.е. джня означава познаване, а с префикса пра, означва съвършено познаване. Когато казваме, че имаме праджня, т.е. познание (мъдрост го превеждат), то се има предвид, че имаме свободно от концепции (викалпа) познаване на обекта. Това означава, че не дефинираме обекта, не го категоризираме и класифицираме, а го възприемаме такъв какъвто е. Така праджня (познавателният процес) съвпада с шунята (природата на обекта). 

Това е теоретично обяснение. Но може да е полезно за теб.

Благодаря за информацията, харесвам етимологиите, но тя трябва да бъде проверена, преди да и се доверим, защото за съвършено познаване, не мисля че някой от пишещите тук има основание да говори. За мен шунята означава зависимо съ-възникване и празнота от собствена същност, което на нивото на съзнание на което се намирам ми е напълно достатъчно. Ако завършим курс геше/кхенпо, можем да продължим разговора. За мен по-важно е да реализирам следното, което е подобно на това което пишеш:

В Четиристотин стиха за Мадхямака Арядева твърди, че истинският духовен ученик (може да се нарича будист, може и нещо друго, не е толкова важно), трябва първо да преодолее отрицателното поведение, в междинната фаза да превъзмогне всяко вкопчване в себе си и накрая да изостави всички възгледи, които го задържат в сферата на самсара.

преди 15 минути, Сидхартха написа:

Е, вие сте приятели. Не разбирам, защо го защитаваш?

Наблюдава се двоен стандарт (двойствен морал), на едни се правят забележки за щяло и нещяло, а други ги ръсят едни..., но без последствия.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 минути, Śūnyatā написа:

Наблюдава се двоен стандарт (двойствен морал), на едни се правят забележки за щяло и нещяло, а други ги ръсят едни..., но без последствия.

От много години те кандърдисват да си намериш автентичен учител и съм убеден, че ако склониш и влезеш в правия път, и към тебе ще се промени тона.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 29 минути, Сидхартха написа:

От много години те кандърдисват да си намериш автентичен учител и съм убеден, че ако склониш и влезеш в правия път, и към тебе ще се промени тона.

Ми, не. Рамус изобщо няма намерение да става будист. И отношението ми към него не зависи от това.

 

преди 42 минути, Śūnyatā написа:

 За мен шунята означава зависимо съ-възникване и празнота от собствена същност, което на нивото на съзнание на което се намирам ми е напълно достатъчно. 

Казвам ти неща, които няма къде да прочетеш обяснени по този начин. Не го оценяваш. Обяснението беше насочено към теб. Не обърна внимание и го пропусна. Повторно няма да го обяснявам. Само ще кажа, че за теб шунята е просто концепция (викалпа)  т.е. етикет, който поставяш. В това смисъл няма.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, Сидхартха написа:

Колкото и да отричаш, положението ти не е розово.

още си малък... А и далтонист. :) Във всичките ти пледоарии плуват напълно неверни предположения и "познаването' е гола вода. Посредствен си дори и като фантазьор - ограничен и твърде повърхностен - дори и като аватара и ника. Но най-вече си невеж и неграмотен.

преди 1 час, dagpo19 написа:

В това смисъл няма.

за него - има. Нали е ясно какъв е, защо е, кой е.

То "смисъла" е огледало на "Търсещия го" - нуждата ще докара винаги да играе на "намиране".

По-горе ми написа доста смислени положения - като "отговор" на въпроса ми. Още опитвам да ги осмисля, защото виждам в тях много сериозни положения, някои от които не бях синтезирал в тази посока. така, че - не е като да "не прочетох" отговора ти. А и ще имам още въпроси - като горния. Посоката която се отваря е много интересна за мен - дори в чисто практически план. Особено в него...

преди 1 час, dagpo19 написа:

Ми, не.

дечкото просто пляска буквички напосоки - който му се върже. Не си заслужава губенето на време с малки деца. Нищичко от написаното няма да стигне аддекватно до тях. Нямат още основата на букварите, но пред огледалото са толкоз нахакани духовници и разбирачи. Това е толкова повторяем синдром из форума и темите, че той си е като у дома си и потъва сред общата сивота на повторенията като него.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...