Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Осмислил си живота с Будизъм и вървял по пътя?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 11.11.2019 г. в 23:29, _sirena_ написа:

и да го разходя из "Вселената" ... 

тая ... "вселена" я запази за кабинета на психиатъра. малко е скучна фантазийката и твърде плосичка, но няма как да е по друг начин - нивото на фантазьора ограничава нивото на фантазиите и делюзиите. 

преди 12 часа, Śūnyatā написа:

който се самозаблуждава, че чрез написани думи, които служат само за ориентация

"написаните думи" нямат стойност, ако "някой не ги прочете".  А "прочелия ги" им наглася собствени стойности, смисли - според нивото на "багажа" си. Упс - ама това не е ли написано в сутрите, или някой свещен канон?

Изразилият се горните думички допълва чудесно останалите недомислици и бълнувания из темите. Когато някой, който му липсват училищните годинки и достатъчно дадености търси да научи за "кой съм аз и защо страданието е толкова важно за мен" в писания, вместо в себе си... Само защото му липсва обикновен кураж... Е, да - и даденостите липсват. От друга страна - той все пак търси да намери "отговори", само и само да му привиди в тях утехата от която се нуждае.

Иначе нищо от това не е "илюзия" или делюзия, или самозаблуда. Мнеееее - важното че е мадхямик... и будист. И се плямпат будистки думички, папагалски... В тая връзка - "Джаро... кой чука? Кучиту" :)

 

на 11.11.2019 г. в 22:37, Śūnyatā написа:

малко свежест да внесеш.

мдааа - чакай си. Сред мухъла и плесента на гробници и мумии няма място за свежести. Дори не подозираш колко си улучил с тия си думички, но мумиите няма как да подозират какво се случва в света на живите. Те, понеже са мумии сънуват че света е фалшив, че е илюзия, ... защото просто не са сред него. И няма как да са. Утехата от това че въобще не са се раждали, е, че да си жив - е обикновена илюзия и че всъщност такова нещо не съществува.

Нищо че иначе в будистката философия става въпрос за възгледи... а при мумиите възгледите са в ролята на религиозна вяра, която да им върши работа за доказване "колко е истинска".

Интересно - псевдофилософите и фантазьорите сред форума още не са се сетили че всъщност философията е дисциплина за размишления. А не за религия. Когато в размишленията цялата работа е да бъдат изразени личните вярвания - то това не е никаква философия, а просто религиозни напъни родени от имитация на философстване. Всъщност ролята на религиозните напъни е доста по-значителна за общата човешка маса - през изминалите векове, през всички географии и култури по глобуса. Но не спира напънът да се манифестира като логическа, смислена и рационална, личната вяра на някого, в опит да намали личните си вътрешни психични трусове и страхът, дето те пораждат. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на ‎10‎.‎6‎.‎2019‎ г. в 18:20, Śūnyatā написа:

Осъзнава се, че привързването и вкопчването към всички физически и ментални обекти като към „аз“ и „мое“ неизбежно води до страдание.

Не съм съгласен. Има разлика на привързване и вкопчване. Ако вкопчването отчасти води до страдание, то При привързването не води до такова.

Да се обединяват под общ знаменател не е правилно.

Към момента това, ще дочета мнението, понеже съм идиот. ;) По-късно ще да е, защото съм привързан към един битовизъм, а той в случая е с мой приоритет, това обаче не означава, че страдам, а че отделям време за дадено нещо по мое усмотрение. ;) Нали съм идиот. :) 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, ДИоNД написа:

Не съм съгласен. Има разлика на привързване и вкопчване. Ако вкопчването отчасти води до страдание, то При привързването не води до такова.

Да се обединяват под общ знаменател не е правилно.

Разлика винаги има, но тя не е съществена, а се отнася до степента на привързване или вкопчване. Ако се привържеш към нещо и след време или веднага се наложи да се разделиш с него, това няма ли да бъде причина за бъдещо или настояще страдание? Мисълта за неизбежното прекъсване на взаимоотношенията, които са причина за привързването; мисълта за неизбежната раздяла и разпад на определена конфигурация, към която си привързан, не поражда ли смущение в теб? Следователно, причината за привързването води до смущение и страдание, когато не са (или няма да бъдат) налице условията необходими за реализирането на определено желание.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 50 минути, Śūnyatā написа:

Мисълта за неизбежното прекъсване на взаимоотношенията, които са причина за привързването; мисълта за неизбежната раздяла и разпад на определена конфигурация, към която си привързан, не поражда ли смущение в теб?

Не! Именно мисълта за неизбежното ми даде превантивността, т.е. подготовката за настъпване на въпросната неизбежност. Въпроса е да се смириш към възможността дадена конфигурация, да се разпадне и т.н. и бъдеш подготвен. Това го правиш в името не на материалното или духовното, а за даден идеал. Идеала за разлика от тотема/култа няма рационален или ментален характер, а е на база вяра.

п.п. Нека да допрочета цялото Ваше мнение все пак. Идиот съм и се радвам в момента на една придобивка. :) , защото съм привързан за един автомобил и си осигурих материална вещ, която няма да доведе до някакво страдание през зимата. :) Може да се повторя, но страдание може да има само при неподготвен човек. ;) Дори едно съмнение е вид страдание. Затова не е въпрос да знаеш, да можеш и т.н., а да предвидиш и нещата които не ще зависят от теб. Другото е в божите ръце. Амин 


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Подготвен и за внезапното и неизбежното.Който не чуства не страда не е жив.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Manechkia написа:

Подготвен и за внезапното и неизбежното.

Това е хубаво пожелание. Кой е този подготвеният? Ама не само с претенции на думи. Всеки има нещо към което е привързан до степен, че да не е склонен да го остави с лека ръка. И ако съдбата му го отнеме, ще страда. Дали това ще е някаква промяна в живота или настъпването на смъртта - все тая. След смъртта навиците не се унищожават, ако това не е ясно на някой. Привързаностите остават. Затова че подготвен може да бъде само непривързания. 

 

 

Колкото до тази разлика между вкопчване и привързване, която виждам да се прави по-горе в темата, къде всъщност е разликата?

преди 5 часа, ДИоNД написа:

Ако вкопчването отчасти води до страдание, то При привързването не води до такова.

Всъщност разликата е във факторите обуславящи връзката на човека с обекта на обвързване. Вкопчване имаме когато тези фактори са негативни - страх, омраза, нежелание. Така обусловената зависимост ще носи страдание. Тогава ние поддържаме тази зависимост не защото ни харесва, а защото идеята за неподдържането й ни носи още по-голямо страдание. Привързаността, която е обусловена от някакво удовлетворение в резултат от поддържането на връзката между човека и обекта на обвързване, може да изглежда, че носи щастие. Но това все пак си остава зависимост. Ако се прекъсне връзката, това ще предизвика съжаление, неудовлетвореност, чувство за нещастие. Още докато връзката е непрекъсната имаме желание тя да не бъде прекъсвана. Така че и двете - и вкопчването, и привързаността все пак са зависимости. Когато загубата на нещо не води до съжаление, тогава имаме непривързаност. Всъщност тогава това няма да е загуба. Губи се нещо, което притежаваш или считаш, че ти принадлежи.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 часа, Shiniasu написа:

вкопчване и привързване,

така са мненията... Поредните думички, пляснати както някой гаражен мислител си ги ниже, според багажа и нуждите си.

Всъщност двете думички не са синоними, но са свързани помежду си в обща схема. накратко и опростено:

ВКОПЧВАНЕ - е нещо като "опит за задържане". Това е вътрешен импулс, който се протипоставя на изменчивостта и вечното движение и динамика. За да се реализира се разчита на вътрешни защитни механизми в психичния свят. В основата на явлението е страхът и несигурността на личността. Вкопчването е опит за СТОПИРАНЕ, чрез асоциирането с положения, които носят нужната проекция за нещо което в даден момент се привижда като важно, нужно, значимо. Обекта за вкопчване може да е каквото и да е - но винаги стоят опита за запазване на очаквания, представи, фантазии, проекции за награда, за изход от моментното усещане за загуба, за нарушаване на усещането за цялост.

ПРИВЪРЗВАНЕ - е съвсем ясна откъм етимологията и корена - ВЪРЗВАМ, ВЪЖЕ, овързвам, свързвам... Пак от същото основно значение, идва и обозначението на отношения, наречени сборно ВРЪЗКА.

Привързването, се основава на вкопчване/ния. Разликата е само че ВКОПЧВАНЕТО е нещо като "резултата" от привързването. Или пък - чрез вкопчвания, се получава ПРИВЪРЗВАНЕ.

ПРИВЪРЗВАНЕто както всичко в психичния живот - има емоционални, навични, или ментални изрази, може да е насочено както към лични фантазни построения, ментални концепции, събития, информации...  така и към хора, роли, отношения, поведение, усещания, емоции...

Всяко психично възприятие и отражение, от всякаква вариация на сложност и съставност - стават като "обекти"  за привързване или вкопчване. Всичко зависи доколко субекта ще ги разпознае като вариант за решение на нуждата си от самосъхранение и опит за запазване на вътрешният психичен баланс.

Огромна част от човешките проблеми и блокажи в развитието, са основани именно на явлението ВКОПЧВАНЕ и производните на ПРИВЪРЗВАНЕ. И двете са вид СТОПЕРИ за движението, от което се реализира РАЗВИТИЕ. Споменах за производни на двете понятия - те са психологичните термини :"ФИКСАЦИЯ" и ОБСЕБВАНЕ (както и ОБСЕСИЯ), пристрастеност... - в които задължително в техните основи са както ПРИВЪРЗВАНЕТО, така и ВКОПЧВАНЕТО.

Общото при двете явления е:

- двете имат тясно отношение към самозаблудите и нуждата от тях.

- двете имат отношение към вярването и религиозността.

Всички споменати в този текст основни понятия, са производни на СТРАХА и СТРАХУВАНЕТО. Без изключения.

Усещането за непрежалима загуба идва тогава, когато част от идентификацията на личността, е преплетена или направо формирана на базата на положения, усещания, хора, отношения, явления, преживявания - заради които тяхното съществуване и поддържане във формата в която са вплетени в идентичността и тъканта на личността, определя и самата личност. Това поражда импулса за ВКОПЧВАНЕ в положенията с които идента е формиран и без които той не би запазил цялостта си.

ИМЕННО процеса по идентифициране стои в основата на всички конфликти на всяка личност. И всеки конфликт, всъщност е летва, която е нужно да се овладее, осъзнае, осмисли. Решенията на конфликтите често са именно когато се "пусне" онова, в което си ВКОПЧЕН. С което си се "ПРИВЪРЗАЛ"... в което си се фиксирал, пристрастен, обсебен... Но сам се принуждаваш да го смяташ и виждаш като "няма такова нещо"... Защото това е част от защитаването на "цялостта" - премахват се алтернативите и вариантите, спрямо които даден субект може да съпостави единия от тях като "проблемен" или "самозаблуден". Така остава само нужния - без значение какво е неговата роля 'отвъд" схемата за самозаблуда.

В някакъв смисъл - за важна и основна част от първоситналните защитни механизми, поддържащи и регулиращи функционалността и самосъхранението - ЗАГУБАТА и СМЪРТТА - са еквивалент. И им се реагира еднакво. Просто СМЪРТТА освен физиологично, огромната роля има нейното ПСИХИЧНО значение, представност и отражение... На психичния й вътрешен образ, същите защитни механизми реагират като на "реална опасност от физическа смърт". Природата няма как да заложи "различаването"... Но и да го е заложила - още не е налично негово проявление и старите механизми си работят :както са създадени и сработвали за сред джунглите и саваните".

На цялата тази вътрешна игра, невидима за 'отвътре" е подчинено участието и прочита на всеки един тук - сред форума, темите, разделите... И нейното разбиране, осъзнаване, опознаване - е единственият вариант за неутрализиране на самозаблудния естествен заварен фон, сред който е поставява битието и неговото ядро - идентичността, основана на идентификациите.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 19 часа, ДИоNД написа:

Не! Именно мисълта за неизбежното ми даде превантивността, т.е. подготовката за настъпване на въпросната неизбежност. Въпроса е да се смириш към възможността дадена конфигурация, да се разпадне и т.н. и бъдеш подготвен. Това го правиш в името не на материалното или духовното, а за даден идеал. Идеала за разлика от тотема/култа няма рационален или ментален характер, а е на база вяра.

Не става ясно идеала и вярата на какво се базират, при изключване рационалните или менталните процеси. При това положение, би трябвало да се изключени всички представи, включително представите за идеал и за вяра.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, Śūnyatā написа:

Не става ясно вярата на какво се базира

На какво се базира дишането?! Кое ни кара да дишаме?! Тук не говоря дали може да регулираме дишането си или самия физичен процес. Въпросния до колко е във "фонов" режим спрямо мислите и разсъжденията?! Всеки човек я има (вярата), но колкото и да се опитва да я опознае, то или я развива или я деградира. Затова се казва и база, т.е. върху което стъпва нашата духовност. Да, доста "плоско" звучи, но все пак е божествена истина, която или я изповядваш, или получаваш прозрение, или откровение. Дори в най-заклетия атеист може да се "отключи" в следствие на нещо. Да говорим за Божията промисъл е малко или много извън нашите било то познания или пък ментално повидение.

Вярата сама по себе си е неделима и не е в състояние да бъде сведена до някакво познание.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 31 минути, ДИоNД написа:

На какво се базира дишането?! Кое ни кара да дишаме?!

Дишането е процес, който се базира, обусловен е от множество взаимосвързани процеси, които също са обусловени от множество взаимосвързани процеси и така до безкрайност, понеже не можем да им хванем края, да затворим кръга, да схванем и осмислим с малкото си мозъче всички процеси във Вселената.

Например, ако спра да се храня и да пия вода, в организма след определен брой цикли, няма да са налични необходимите вещества за протичане на химичните реакции, които произвеждат електричество в синусовия възел на сърцето, то ще спре да работи, да изпомпва кръв (разни вещества) към кората на главния мозък, който също ще спре да функционира; и край с дишането и писането по темата.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на ‎10‎.‎6‎.‎2019‎ г. в 18:20, Śūnyatā написа:

Будизъм / за идиоти /

Интересни тълкования. До колко съвпадат с моите е друг въпрос. За мен Будизма ще си остане философско учение, а не религия. Да, има монаси и т.н., но въпросното учение не стъпва на някакъв порядък, т.е. не се вижда структурата, алгоритмите и т.н., за да може от дадено нещо да стане друго нещо, ако все пак го разгледаме като вид религия, то тя е твърде "статична". Въпросната се възприема от хора, които образно казано не са си изградили мирогледи. В основата е едно безцелно съществуване. Поне такова усещане имам аз. За мен, този който си е избрал някаква цел. Друг е въпроса каква е тя. Твърде примитивна е и определено свежда човек до животно, а не идиот. :)  

преди 11 минути, Śūnyatā написа:

безкрайност

Да, "плиткия" ни мозък не може да проумее безкрайността и вечността.... ;), но въпреки това въпросните съществуват. Да, вземането на решение да се храним и т.н. зависи от нас, но то е на база наши вярвания или загубата на такава.

преди 18 минути, Śūnyatā написа:

да затворим кръга

И поради какви причини желаем да затворим въпросния?! На база милиардите години на съществуване на дадена Вселена, то въпросния наш живот е не само една "микроскопична прашинка", а  определено е несъществен спрямо вечния живот. Въпросния наш живот е подобие. Всичко се свежда до това дали се стремим или не към вечен живот. Това е целта, но някои не им харесва въпросната цел, те по сгодно им е сега в момента и всичко, а после не ги интересува.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 49 минути, ДИоNД написа:

Интересни тълкования. До колко съвпадат с моите е друг въпрос. За мен Будизма ще си остане философско учение, а не религия. Да, има монаси и т.н., но въпросното учение не стъпва на някакъв порядък, т.е. не се вижда структурата, алгоритмите и т.н., за да може от дадено нещо да стане друго нещо, ако все пак го разгледаме като вид религия, то тя е твърде "статична". Въпросната се възприема от хора, които образно казано не са си изградили мирогледи. В основата е едно безцелно съществуване. Поне такова усещане имам аз. За мен, този който си е избрал някаква цел. Друг е въпроса каква е тя. Твърде примитивна е и определено свежда човек до животно, а не идиот. :)  

Будизмът е начин на живот. Когато изкачвам някой планински връх, не съм статичен. Когато давам и получавам, докато служа на обществото, също. Когато общувам със семейството, когато пиша тук и т.н. Приятелският ми съвет към теб е да отделиш малко повече време, да създадеш, макар и временно (ако не ти допаднат ги заличи) необходимите невронни връзки, с помощта на които да получиш възможността да осмислиш и да видиш, това което не успяваш да осмислиш и видиш в момента. Учението и практиката на будизма могат да се изведат и от западната философия, но идеите, характеристиките които трябва да се видят и невронните връзки, които трябва да се създадат, като активни процеси, са малко разхвърляни във вековете, защото Дхарма на е измислена от някой, тя не е философия или религия, тя е винаги тук и сега, но поради несъвършенството, измамността на сетивата ни, често ни убягва.

...вечния живот...

Ако има вечен живот е много важно какво правим в момента, а не какво искаме или мечтаем да се случи в бъдеще, защото желанието, само по себе си, не решава нищо. Например, може много да искаш нещо, но ако не са налице необходимите условията, то няма как да се случи. Така работят нещата. Ние не сме богове, а ефимерни, смъртни феномени.

Мисли правилно, говори правилно, постъпвай правилно; и каквото и да се случи, независимо има ли вечен живот, прераждане или е само този живот, няма да има за какво да съжаляваш, по време и евентуално след. Нещо такова учи Калама сутта, има я на български. 

Хубав ден, макар и дъждовен!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, Śūnyatā написа:

Учението и практиката на будизма могат да се изведат и от западната философия,

някак си театралните изживявания пред огледалото дали позволяват поне някакъв личен критичен поглед - че тия породени глупости се множат по геометрична прогресия. Защо този театър не включи поне мъничко, поне веднъж, един личен поглед на тия излияния... ?

още една от поредиците недомислици, неточности и заблуди. При това - без да се имат предвид същите относно "невронните връзки", вкопчванията...  и останалите няколко щуротийки,  характерни за един ежедневен народен моабет, така - за откършване на време, за пълнеж на душицата... И  естествено - богато гарниран със естествените за целта поучителни заявления и забежки в изказа.

Просто няма как да се мине без менторския елемент, идващ от идеята за личният образ, с будистка принадлежност. :) А и най-вече - положени са усилия да се нагласи будистката маска, с подходящите за целта будистки гримове, цвветове, миманс - чрез имитация и готови заемки. И - ето ти "будист". Дори и поучителен, защото виртуалната проповед за Проповедника е изживяване за будителство, за ограмотяване на неграмотния, познание - за незнаещите и несретните...

Така е то - широка душа, жадуваща да помага  и да служи на доброто, добрите, светлите... да спасява от тъмнината и невежеството ( дори и така - между другите й геройски и велики движения сред битието). Браво - за което. :)

Винаги съм се възхищавал на свежестта на раздела за религия, в калдата. В него са се събрали всички вселенски алтруисти, познавачи, мъдреци и (по)учители - поне за пред огледалото си.

Само в един обикновен и опростен диалог - като тия в последните няколко коментара, на добре познатите "диалозници" сред раздела, толкова добре рисува образите на авторите им.

=========

Как въобще тук няколко човека си играят на дискусия, след като те нямат въобще идея какво означава това - като за пример - как се спуснаха думички, които дори никой не се опита да се осведоми какво другия има предвид, какво по принцип означават тия думички - извън готовия шаблон на някого, а веднага се използва момент всеки да си каже мненията...

Защо да се осведомява, да се осмисля, след като вече всеки си имал готово мнение и само чака момента да си го изака - с абсолютна сигурност за неговото огромно значение, само защото той самия вярва във величието и безупречността на идеите си.

тия предварителни заготовки, сред които живуркате вярвайки, ви лишават от елементарния естествен импулс за осмисляне, вникване, за нещо ново, различно - все неща, на които се основава развитието. Ето това са примерите за вкопченост ... Хем цитирате думите на "светията" - убий (образа на) буда (като авторитет, като еталон, като идеал.. ) .

Елементарни положения стоят сякаш в друга вселена, защото мозъчетата и вече "направените невронни връзки" са се защипали и бетонирали в опит да нагласят и изиграят изходите от проблеми, изживявания и негативни фантазии. А най-смешното е, че дори и сериозни вярващи не сте - всичко се върти около личната ползичка. Обикновените и елементарни егоисти играят на алтруистични игри сред виртуала. Колкото повече егоисти - толкова повече от игрите за маскиране.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 часа, ДИоNД написа:

 

https://theravadabg.wordpress.com/

Тази сутта (АН 3.65) е едно от основополагащите учения в будистката традиция теравада. Ако те интересува не само българския превод, който според мен е на изключително високо ниво, мога да ти дам и обширен анализ на сутрата от езика пали на руски (ако го четеш). Езикът пали е езика на който е говорил Буда и на който са записани първоначално ученията му. В момента той е мъртъв език, като латинския, но е с най-висока степен на автентичност, в сравнение с тибетски, китайски и други преводи на пали-канона. На китайски, например, текста на Калама сутта е коренно променен, понеже им е било трудно да приемат концепцията (една от трите характеристики на действителността, наред с непостоянството и страданието), за отсъствието на вечен аз. В тибетските преводи пък са добавяни разни неща, с които им е било трудно да се разделят, да ги пуснат. Преводите на руски са качествени, поради наличието на традиция в будологията, както и наличието на около 400 000 будисти; за разлика от България, в която такава школа, на академично ниво, никога не е съществувала, а будистите са около 800.

Калама сутта.pdf

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на ‎13‎.‎11‎.‎2019‎ г. в 13:46, Manechkia написа:

Подготвен и за внезапното и неизбежното.Който не чуства не страда не е жив.

Чувствата и страданията са надградени емоции и болки. Те обаче са временни състояния утихващи във времето.

Будизма залага на пасивна форма за справяне с въпросните, т.е. да подходиш безразлично. Изключва съпричастието, което не води до изживяване на настъпилите внезапни и неизбежни събития. Един подготвен няма да се колебае какво да прави. Той просто ще го направи, за да съкрати времето за изживяване в съответния миг.

Принципно будизма е за неподготвените хора. Той казва така: Никой не е подготвен, а чрез будизма може да се избавиш от възникналото страдание и да живееш в бъдеще в хармония без страдание. Философията на будизма е да няма страдание, и че страданието е в следствие на това, че сме се "вкопчили" в мига.

Не съм съгласен с тези възгледи. Живота не е само низ от страдание или пък низ от радости. Агитацията в случая е: Елата при нас и няма повече да страдате.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, ДИоNД написа:

Принципно будизма е за неподготвените хора.

Исторически погледнато будизмът има за цел да канализира , да управлява обществената енергия - на страдащите и гладните.....както и всяка друга религия между впрочем . :nono:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Всъщност страдание няма, както няма и изпитващ страданието. Това което наричаме аз, вечен аз, душа, личност, индивидуалност е самозаблуда. Прожектира се илюзията за аз съм, аз съм една личност, с помощта на много тънък слой нервни клетки (механизъм), които свързват лявото и дясното полукълба на мозъка. Учените Роналд Е. Майерс и Р. У. Спери от Чикагския университет направили изненадващо откритие: когато връзката между двете полукълба се прекъсне, всяко от полукълбата функционира независимо от другото, сякаш е самостоятелен мозък. Следователно, вярването че една личност изпитва страдание, мечтата че е възможно тази фалшива личност да се спаси във вечността е чиста илюзия, а хората вярващи в това са малко изостанали, от фактите и действителността. Мислят си, че сънят който сънуват е реалност, че изпитват реални страдания и се напъват с всички сили да ги предотвратят, да се подготвят за тях. Тези напъни обаче не намаляват страданието, а дори го усилват (усилват илюзията за страдание), и за тях и за околните, защото в действителност не можеш да постигнеш нищо, ако не се съобразяваш с основните характеристики на същата тази действителност; както и когато си мечтаеш за невъзможни действителности, в които голата вяра може да те спаси. Тук спасение няма, защото реално няма кой да се спасява.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 часа, ДИоNД написа:

Чувствата и страданията са надградени емоции и болки. Те обаче са временни състояния утихващи във времето.

Будизма залага на пасивна форма за справяне с въпросните, т.е. да подходиш безразлично. Изключва съпричастието, което не води до изживяване на настъпилите внезапни и неизбежни събития. Един подготвен няма да се колебае какво да прави. Той просто ще го направи, за да съкрати времето за изживяване в съответния миг.

Не се изключва съпричастието. Не се изключва и изживяването на събитието. Събитието се изживява, но при това изживяване изживяващият е свободен от него, наблюдава  и действа, нобез да е въвлечен в потока на случващото се. Няма я прекомерната личностна ангажираност, привързаност към резултата, които изкривяват представата за случващото се. От събитието се отнема само излишното. Примерно някой излиза за пръв път на сцена при което разбира се иска да се представи добре - едно съвсем нормално желание, но то генерира прекалено много енергия, която се оказва пречка. Появяват се притеснение, страх дали ще покаже всичко от себе си, как ще го оценят другите... Ситуации всякакви и идеята е те да се видят такива, каквито са в действителност, без изопачаване, без илюзорни представи за случващото се. Идеята е не да се отхвърли, пренебрегне или омаловажи нещо, а да се разбере безпристрастно.

В същото време всичко споменато е съчетано със състрадание. Точно това е съпричастност. Но съпричастност не в смисъл да попаднеш в същата илюзия в която е попаднала жертвата на един крадец примерно, за която парите са толкова важни, че тя едва ли не се чувства най-нещастния човек на света. Не, всъщност в този случай състраданието ще е насочено към това, че жертвата не е адекватна на случващото се, за това че в нея се е породила омраза към извършителя, желание за отмъщение; за това, че тя с действията си ще предизвика отрицателни последствия за в бъдеще. Състраданието е и към извършителя, защото се осъзнава неговото невежество, неразбиране, липсата на съпричастност към жератвата, незачитането на другия и т.н. и т.н. Така че съпричастност ще има и към двете страни.

Всичко което споменах изисква подготовка, изисква определен начин на разбиране, изисква определен контрол над психиката, изисква определен опит и със сигурност не е лесно.

преди 5 часа, ДИоNД написа:

Философията на будизма е да няма страдание, и че страданието е в следствие на това, че сме се "вкопчили" в мига.

Пак ще кажа, че се маха само излишното, илюзорното. Всеки сам трябва да може да различи кое е плод на невежеството, на привързаността и на омразата - това е ненужно. Вкопчването е ненужно. Това не означава да не живеем, а да сме свободни в действията си. Свободни най-вече от самите себе си, от нереалните си преценки, желания и очаквания. Не изобщо от своите преценки, желания и очаквания, а само от нереалните.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Свобода няма, докато мислим нещо за нереално, а друго за реално, защото винаги ще се опитваме да отблъснем едното и да се вкопчим в другото. Кое е нереално и кое реално в действителност без постоянна същност?

Дерек Парфит из Оксфордского Университета (наверное, самый важный из ныне живущих философов) принимает буддийский взгляд на жизнь и бессамостность. Он считает, что его принятие бессамостности, которое был вдохновлено исследованиями по препарации мозга, освободило его из тюрьмы в себе. 

«Когда я считал, что мое существование – это непреложный факт, мне казалось, что я нахожусь в тюрьме самого себя. Жизнь представлялась мне как стеклянный туннель, через который я двигался быстрее с каждым годом, и в конце которого была тьма. Когда я изменил мой взгляд, стены моего стеклянного туннеля исчезли. Теперь я живу под открытым небом»

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 часа, Śūnyatā написа:

Това което наричаме

- аз,

 - вечен аз,

 - душа,

- личност,

- индивидуалност

е самозаблуда.

самозаблудата идва от "тоя, дето ги ползва" тия думички - за своята самозаблуда.

Всичките изредени понятия нямат нищо общо помежду си, освен Тоя, който се опитва да им придаде значението на вярата си и повтаря мантруващо това из всички теми.

Думичките не заблуждават - тоя, дето им придава значенията е Самозаблуждаващият се.

Ключът на манипулацията в това изречение е "Това, което наричаМЕ.......(аз, вечен аз, душа, личност) - и характеризира  самозаблуждаващия се субект. Той си представя че "всички наричат с тия думички" едно и също нещо, имат предвид едно и също нещо - както той го има. А няма средноинтелигентен човек, който да придаде сродно значение на тия думички. 

 

на 15.09.2019 г. в 13:16, _ramus_ написа:

Самозаблудата е потребността и възможността да представи чрез изместване и изцяло конструиране пред собственото си възприятие, съзнание и памет, по-привлекателен или удобен ход на събитията или поредица от ситуации, вместо тия, които всъщност да се случват.

В конкретиката на темата и нейният автор - невежеството е само най-малкото основание за самозаблудата. Най-голямото основание е - че това е основен момент в личната версия на религия на самозаблудния. Самозаблудата стига до там, че с цел да укрепи нейното значение за него, той я нарича "будистка", с идеята че "така е написано", докато работата е, че той самият има потребност да я възприеме по този начин.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 часа, Shiniasu написа:

разбиране, изисква определен контрол над психиката

Не винаги се налага разбиране и контрол на психиката, за да изживееш и знаеш какво да правиш. Да не се отчитат физиологическите особености на организма и образно казана "на инат" да правиш нещо, за да покажеш, че ти контролираш психиката си и че разбираш определени неща определено отнема някакъв вид енергия от теб. В последствие въпросната трябва да се възстанови. Човек не може да е на 100% винаги в дадена концентрация.

Само да попитам: Защо човек спи?! При какви обстоятелства сънува?!

преди 7 часа, Śūnyatā написа:

спаси

В основата е не спасението, а избавлението от лукавия приживе. Да, има утра набожни хора, но във всяка религия има такива фанатици. Хващате се и забива в спасението и страданието. Направи ми впечатление на вид наблягане върху тези понятия. Както казах интересни тълкования по отношение на определени понятия, но в основата е противопоставяне на друг вид учение. Не виждам смисъл да почваме спор върху ползваните понятия, а понякога те са превод от друг език.

Напълно разбирам, че прекаленото вкопчване в определена религия води до някакъв вид фанатизъм, но да подчертая и друго нещо: Винаги може да ги различиш хората дали изповядват, вярват или са се "вкопчели" в съответната религия като "спасителна сламка". Има и фанатици в будизма.

Всичко се свежда до това: Не вмешателство в други религиозни разбирания. От тая гледна точка, темата (особено за идиоти) ми хареса. Тя не е толкова фанатизирана. Да, чувства се съответното съпричастие на някои личности към въпросния, но мисля, че е в едни добри човешки норми.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 19 минути, ДИоNД написа:

В основата е не спасението, а избавлението от лукавия приживе.

Какво означава за теб "лукавия"?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Śūnyatā написа:

Какво означава за теб "лукавия"?

Оня дет те е тикнал да си търсиш приятелка. Нужно ли е да правиме секс?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...