Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


Кумирът на националистическа България

5-Hristo-Lukov.thumb.jpg.5699ab00cba1d925502d7aaf2a904f71.jpg

Толкова живот и сърдечност бликаше от него, че всички, които го обичаха дълбоко, още не могат да свикнат с мисълта за вечната раздяла. Все ти се струва, че ако отидеш у дома му, ще видиш в рамката на вратата неговата внушителна фигура, да те посрещне усмихнато сърдечно, зарадван, че си дошъл, протегнал топла приятелска ръка. И разговорите, които никой друг не може да води, със същия широк обхват, проникновен анализ и необорима логика. И със същата искрена загриженост за съдбата на България. Много рядко в нашата история един толкова силен ум е бивал съчетан с толкова голямо сърце. Само нашето възраждане е създавало такива големи и ценностни личности. И неговата мъченическа смърт за свободата и величието на България постави образа му в трема на възрожденците. Не напразно той зовеше към ново възраждане застрашения от вътрешна опасност български народ. За това ново възраждане той работеше и искаше да води безкомпромисна борба. И на този именно фронт го прониза куршума на противобългарите.

Но те се излъгаха – куршумът превърна човека в кумир! И мъртвият генерал Луков стана, за враговете на националистична България, по-страшен, отколкото беше живият. Защото преживе той беше пред нас и ни водеше към борба, изложен на всички отровни стрели. Но сега той е в нас, в сърцето и душата ни, недосегаем за интриги и клевети, неотгоним с никакви средства. Всеки български националист чувства да гори в гърдите му една искрица от големия борчески пламък на генерала. И никога връзката между него и националистическа България не е била тъй тясна, тъй неразрушима и тъй многостранна. Водач е вече не човекът, а безсмъртният му дух.

Неговото дело за народа и държавата е огромно. От юношеската възраст до смъртта си, това беше – един живот за България. Повече от 30 години действителна служба. Неотклонно на фронта през трите войни. Възпитател и учител на офицери и войници. Реорганизатор на войската ни, след опасни политически смутове. И най-после, възкресението на българската военна мощ – превъоръжаването и бляскавите маневри край Шабанца.

Когато магесникът от Шабанца стана домоначалник, той продължи същата си служба – той започна да превъоръжава народния дух. В разгара на това велико дело, куршумът на тъмните противобългарски сили прониза сърцето на най-великия българин.

Изстрелът пробуди заспалите и стресна колебливите. Народът като един човек разбра какво е изгубил. Цяла България изтръпна. Дори най-близките сътрудници на генерала бяха изненадани от широтата и скриваната досега сърдечност на народната обич. Само тъмните сили не бяха изненадани – те знаеха защо трябваше да му изпратят убийци. А на колебливите генерал Луков би казал през своята голгота:

– Намерихте ме, когато ме изгубихте!

в. „Зора“ 17 март 1943 г.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Същия генерал е отявлен германофил и един от най-настойчивите поддръжници на идеята, България да стартира пълномащабна военна кампания против СССР. Ако това се бе случило, последиците за България щяха да са далеч по-тежки, от това което се случи с Македония. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
току-що, Soviet Soldier написа:

Същия генерал е отявлен германофил и един от най-настойчивите поддръжници на идеята, България да стартира пълномащабна военна кампания против СССР. Ако това се бе случило, последиците за България щяха да са далеч по-тежки, от това което се случи с Македония.  

Бил е германофил, но умерен, преди всичко българофил. Няма нищо подобно. Във Варна през 1942 г. се провежда Национална конференция, при която от един делегат е поднесена идеята генерал Луков да поведе наша войска на помощ на Нацистка Германия вследствие на нейните услуги към Отечеството ни относно Южна Добруджа, Македония и Тракия, с това предложение са съгласни и други делегати. Генерал Луков, очарован от саможертвата, която искаме да направим спрямо нашия съюзник, отвръща, че не може на своя глава да организира и поведе армия, но ако правителството реши да изпрати войски на Източния фронт и му възложи задачата да я поеме, то той няма да откаже. Москва няма как да позволи такова нещо да се случи и именно заради това нейните слуги от БКП организират бойна група, която трябва да убие генерала. http://www.lukovmarsh.info/примерна-страница/христо-луков/живот-и-дело/

А последиците за България са далеч по-тежки от това, което се случи с Македония.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

"Никому нищо лошо не съм направил” – това са думите, с които генерал Христо Луков категорично отказва да му бъде назначена лична охрана от легионерите или да ходи въоръжен, по съвет на близките си, след отправени заплахи за живота му. Това е описано в спомените на полк. Андрей Андреев (“Моят живот и моята борба”). На полковника са известни подробности от живота на ген. Луков, тъй като е женен за сестрата на съпругата на Луков. За този категоричен отказ потвърждават и много стари легионери като Иван Григоров.

Тези няколко наглед прости думи, чистосърдечно изречени от Генерала, всъщност улавят в дълбочина едни от най-ярките черти на личността му – неговата изключителна почтеност и добронамереност. За съжаление, заради тези си добродетели, силно подценява подлостта на своите врагове, което му коства живота. Но Луков е напълно прав, когато казва, че никому не е сторил лошо. Всъщност през целия си съзнателен живот, той работи упорито в полза на народа ни и е вършил добро за Отечеството.

Не случайно тези, които хулят личността на ген. Луков, не могат да посочат нито един конкретен пример, когато той е направил нещо лошо. Нито един. Нито едно доказателство. Нищо. Просто защото няма. Въпреки това, те продължават да сипят гнусни хули, за които са напълно наясно, че са откровени лъжи. Едно от най-отвратителните и мерзки неща, които може да направиш, е съзнателно да лъжеш, за да омърсиш името на почтен човек, при това покойник, който няма как да се защити. Това говори достатъчно за моралния облик на нашите противници. Но много от тях дори продължават, като се опитват да оневинят и дори героизират доказани садисти и убийци – било то терористите, убили Луков или касапите, развихрили се по време на “народния съд”. Страхливецът винаги ще мрази смелия, подлецът винаги ще мрази почтения. Така и враговете на България винаги ще мразят Луков.

Но за тези, които познават историята и обичат истината, генерал Луков е олицетворение на онези легендарни добродетели на старото ни офицерство – чест, дълг, доблест и достойнство. И в тези добродетели той е възпитан от най-ранна възраст. Малко известен факт е, че баща му е бил опълченец, сражавал се в Освободителната война. С този морален пример расте Христо Луков. И поемайки по стъпките на баща си, съвсем млад се насочва към военното призвание. През 1907 г., 19 годишен, завършва Военното на Н.В. училище с чин подпоручик. В последвалите войни за национално обединение се доказва като храбър и талантлив войн, за което свидетелстват и отличията, които получава. След войните има изключителен принос за развитието на артилерийското дело като преподавател. Но акцента в този текст няма де е върху успехите на бойното поле или заслугите за развитието на военната мисъл. Тук ще подчертаем няколко момента от живота на Луков, които показват неговата грижа за народа като държавник, но и дори, когато е в немилост пред властта. Паралелно ще коментираме и някои от най-разпространените и гнусни лъжи по негов адрес.

Това, което постига ген. Луков като министър на войната, чрез реформата си, е успех, граничещ с чудо. Подобен по мащаби държавнически подвиг, при това извършен в изключително кратък срок – само 2 години, е без аналог в историята ни. А може би и в световната военна история! Заварил армията в много тежко положение – след Ньойския диктат, тя е съкратена 10 пъти до абсолютен минимум, унищожена е авиацията, почти унищожена е артилерията и тежкото въоръжение, едвам смогва да гарантира сигурността на границите ни… За тези две години, той я реорганизира, увеличава числеността, въвежда модерно обучение, купува съвременно въоръжение, възстановява артилерията, изгражда танкови войски и наново създава авиацията. Мощта, демонстрирана на Парада на Гергьовден 1937 г. и на последвалите Големи царски маневри край Попово, остават в шок чуждестранните военни кореспонденти. Благодарение на Луков, България отново е сериозен фактор на Балканите и в Европа. И това превръща ген. Луков буквално в най-обичания от народа ни човек по това време. Именно тази популярност му изиграва лоша шега и води до конфликта с Царя и в крайна сметка – изпращането на Луков в пенсия.

Луков е дълго обичан от народа, дори след 1944 г. До толкова, че цели 41 години след убийството на Генерала, комунистите решават да изфабрикуват нова гнусна клевета, която и днес някои от най-необразованите им последователи, папагалски повтарят. Разбира се фабрикацията е нескопосана по комунистически. Клеветата се появява в книгата на партизанката, а впоследствие и кадър на ДС, Митка Гръбчева – “Закъснели отговори”. Написаното е истински шедьовър на некадърността на комунистическата пропаганда. В книгата си Гръбчева буквално твърди следното – през 1966 г. (23 години след убийството на Луков!), е получила писмо на царски офицер, който й се изповядва преди да умре (явно осъзнал колко велика и непогрешима е БКП…), та той по време на погребението на Генерала, бил чул как други двама офицери си говорели за тайна телеграма на германското разузнаване, в която телеграма пък се говорело за това, че Луков имал тайна сметка с милиони в холандска банка… Следва съвет към другарката Гръбчева да изрови този документ от архивите (което странно защо тя не прави по-натам в книгата). Разбира се, нито подобно писмо съществува, още по-малко шифрована телеграма. Но цялата тази нелепа история трябва да внуши, че всъщност реформата на Луков е била, за да се обогати. А този абсурден пасквил и до днес се ползва, за да се хули Генерала. Между другото в друг подобен пасквил на Гръбчева (“В името на народа”), по адрес на Луков, тя буквално се подиграва на 10 годишната дъщеря на Генерала, станала свидетел на убийството, пишейки следното: “Синовните чувства се оказали много по-слаби от животинския страх за собствената безопасност”. Повече от показателно, както за морала, така явно и за осведомеността на Гръбчева, за възрастта на момичето…

Ето на такива източници се основават грозните хули. А колко наистина се е обогатил ген. Луков, показва това, което е оставил – една скромна къща на семейството си. Несметните му богатства са били така големи, че семейството му приема държавата да плати разноските при погребението поради затруднено финансово положение. Това се потвърждава не само от полк. Андреев, но и от Никола Мушанов. По този повод той пише в дневника си: “Луков бе честен човек, въпреки всички клюки по негов адрес. Като влизах в къщата му, обзе ме едно тежко чувство! Български генерал, български политик! Една къщурка на един етаж, с три стаички, скромна мебелировка. В чужбина един работник живее в по-добра обстановка… Но човекът, който я обитаваше, бе голям. А у нас за нещастие имат право на живот, които са малки, нищожни, лакоми за живот в разкошни жилища и са надути величия. Бедна България, не са ли свършили нещастниците, не са ли достатъчни опасностите, когато идват отвън, та и ние сами трябва да си ги причиняваме!”

На грозната комунистическа лъжа обаче ще противопоставим една истинска история, описана отново от полк. Андрей Андреев. А именно как ген. Луков попречва дружество “Петрол” да стане собственост на Германия (което би направило чужда държава монополист на пазара) и спомага то да стане собственост на България. В един период, след пенсионирането си, той е представител в управителния съвет на дружеството, което е частно. С него се свързват германски представители, които искат да го купят. Той любезно обяснява, че не зависи от него, след което се свързва с директора и му казва да не продава. Оценил стратегическата важност на отрасъла, той бързо се свързва с премиера Филов, военния министър Даскалов и търговския Захариев. Едва последният си дава сметка и действа решително. Това ген. Луков прави, въпреки конфликта с Царя, на който може да е заслужено обиден, въпреки недобрите отношения с Филов и Даскалов. Пропускайки възможност лично да се облагодетелства от германците. Защото е истински националист и поставя интереса на България преди всичко. Това е показателно и за другата лъжа, че е германски агент. Авторитета си и връзките си с Германия Луков винаги ползва в интерес на народа ни.


Лъжите по адрес на СБНЛ, воден от ген. Луков, са цяла отделна тема. Но тук ще кажем най-важното – Легионът никога не е използвал убийства като метод за водене на политическа бора. За разлика от най-големия противник и хулител на организацията – комунистите, които се доказват като терористи и садистични главорези.
 

Но дори и след 1989 г., лъжите по адрес на ген. Луков от антибългарските кръгове не секват. Дори стават още по-абсурдни и безумни. Според някои от тези хора Луков е способен за злодеяния, дори след смъртта си. Защото едно от обвиненията срещу него бе за убийството на ястребинчетата (11 месеца след смъртта му!). Но най на едро лъжат от “Шалом” (които впрочем изключително радушно възхваляват комунистическата партия след 1944 г. и дейно подкрепят новата власт). Те обвиниха ген. Луков, че е отговорен за депортацията на евреите от Беломорието и Македония (близо два месеца след смъртта му). След като станаха за смях с това твърдение, се опитаха да излязат от положение с друго нелепо твърдение, че Луков бил знаел и подкрепял готвеното. Което няма как да е вярно, тъй като този акт е пазен в строга тайна, а Луков не само не е във властта, но той и Легиона са репресирани от властите по това време! Въпреки абсурда на лъжата за участието му в депортацията, тя продължава да се тиражира в световен мащаб от Световния еврейски конгрес, дори след като въпросната организация бе уведомена официално, че това е откровена лъжа.

Ето на такива нагли и безочливи лъжи се основават всички хули, които се сипят срещу ген. Луков. Един заслужил герой, един изключително почтен човек, който в съзнателния си живот, никому нищо лошо не е сторил.

Генерал Луков не е спорна личност, както твърдят някой злонамерено, а други от невежество. Генерал Луков е безспорен герой! Това разбират все повече хора, защото истината винаги намира път да излезе наяве!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
преди 14 часа, Soviet Soldier написа:

Същия генерал е отявлен германофил и един от най-настойчивите поддръжници на идеята, България да стартира пълномащабна военна кампания против СССР. Ако това се бе случило, последиците за България щяха да са далеч по-тежки, от това което се случи с Македония. 

Закон за Защита на Държавата
Закон за Защита на Нацията
хиляди депортирани евреи, изпратени на смърт
https://bg.wikipedia.org/wiki/Холокост_в_България
 с това свързвам кумирът на националсоциализма в БГ
тази тема е отявлена нацистка пропаганда


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аман от "българофили", чиято основна идея е изтребването или прокуждането на инакомислещи българи!!! И въвличането на страната в действия, които ще са пагубни за нея.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 часа, дръндю написа:

Закон за Защита на Държавата
Закон за Защита на Нацията
хиляди депортирани евреи, изпратени на смърт
https://bg.wikipedia.org/wiki/Холокост_в_България
 с това свързвам кумирът на националсоциализма в БГ
тази тема е отявлена нацистка пропаганда

ЗЗД е против комунистическите българомразци, искащи да превърнат Отечеството ни в сателит (което и правят по-късно), но не виждам какво общо има с генерал Луков. 

Генерал Луков няма нищо общо с изброените неща, тъй като не е държавно лице от 1938-ма година, а депортирането на евреите се случва седмици след неговата смърт, като е било невъзможно да знае за подписването на депортацията именно защото не е държавно лице + че се е пазело в строга тайна. Генерал Луков е бил потресен от еврейските гонения (за това свидетелства неговият баджанак Андрей Андреев в книгата си "Моят живот и моята борба"), а и е познавал евреи (това показва неговото тефтерче). Също така генерал Луков попречва американо-еврейското дружество "Петрол" да стане собственост на Германия, което би я направило монопол върху пазара ни (нещо доста странно за "отявлен германофил" и "нацистки агент"). 

"Днес ние сме длъжни, за националното дело, повече да работим и по-малко да говорим." - генерал Луков

преди 1 час, Радул написа:

Аман от "българофили", чиято основна идея е изтребването или прокуждането на инакомислещи българи!!! И въвличането на страната в действия, които ще са пагубни за нея.

За марионетката на Москва БКП ли става дума? Напълно съгласен съм. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
преди 22 минути, Ратникъ написа:

Генерал Луков няма нищо общо с изброените неща, тъй като не е държавно лице от 1938-ма година

"Патриотизмът по своята природа не е агресивен нито във военен, нито в културен смисъл. Национализмът е неделима част от стремежа към власт."


"Властта не е средство. Тя е цел. Създават диктатурата не за да защитава революцията; извършват революция, за да установят диктатура. Целта на репресията е репресия. Целта на мъчението е мъчение. Целта на властта е власт."

/Джордж Оруел

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 18 минути, дръндю написа:

"Патриотизмът по своята природа не е агресивен нито във военен, нито в културен смисъл. Национализмът е неделима част от стремежа към власт."


"Властта не е средство. Тя е цел. Създават диктатурата не за да защитава революцията; извършват революция, за да установят диктатура. Целта на репресията е репресия. Целта на мъчението е мъчение. Целта на властта е власт."

/Джордж Оруел

Когато нямаш нищо смислено за казване, най-добре е просто да замълчиш. Национализъм, патриотизъм, родолюбие - това са все синоними. Човекът е имал своите убеждения - и ги е следвал. Масовият убиец Сталин също е имал своите убеждения - и ги е следвал. Национализмът е това, което оформя една нация, деленето на групи е в психиката на човека. Доколкото ми е известно, комунистите се качили на власт чрез военен преврат, но в случая споменатият от теб цитат не важи? Комунистите изобщо не са се стремели към власт, за да си наложат мнението, както и така наречените "демократи", така ли? 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост

грешиш
национализма се доказа във времето и който забрави е осъден да го повтори

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 13 минути, дръндю написа:

грешиш
национализма се доказа във времето и който забрави е осъден да го повтори

Не ми се занимава с празни приказки, изпълнени с неаргументираност, лъжи, клевети и болшевишка възхвала.

Не се гаси туй, що не гасне! 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
преди 1 минута, Ратникъ написа:

Не ми се занимава с празни приказки

добре, напиши нещо добро  от историята за националсоциализма
всички знаят в Германия до какво доведе страната
 

Цитат

 Националистическият мироглед предоставя идеологическа основа за Втората световна война, престъпните етнически убийства и лагери на смъртта.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Националсоциализъм

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
преди 2 минути, M.Николов написа:

Не, че нещо, но Германия разцъфтява по време на националсоциализма.

вярно е, но на каква цена

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

е, цената е заради външната политика и войните, не заради промените вътре в самата Германия.

ако се беше ограничил само със судецките немци и Австрия, не се знае как биха се развили нещата.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
преди 4 минути, M.Николов написа:

не заради промените вътре в самата Германия.

големите промени са именно в самата Германия
конфискация на имуществото на други националности, особено на евреи
 

Цитат

Националсоциализмът (на немски: Nationalsozialismus), също наричан и нацизъм, е тоталитарна[1] идеология, която се оформя в Германия през 1920-те и 1930-те години След идването си на власт през 1933 година Националсоциалистическата германска работническа партия изгражда политически режим, който също се нарича националсоциализъм и представлява тоталитарна диктатура в държава, структурирана по националистически образец.

Възникването на националсоциализма се основава на отхвърлянето на Ваймарската република – установената в Германия след 1918 г. демократичнадържава, на претенциите за духовно ръководство на Църквата и на идеята за безкласовото общество. В основата му стоят преди всичко национализмът, расизмът, антисемитизмът и идеята за мир между класите, както и ревизионизмът срещу санкциите на Версайския договор, подписан след загубата на Първата световна война от Германия, наричани „Версайски позор“ или „Срамен диктат от Версай“. Националистическият мироглед предоставя идеологическа основа за Втората световна война, престъпните етнически убийства и лагери на смъртта.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Проблемът е, че голяма част от нашите "националисти", всъщност са си чисти германофили. Даже ако сте гледали какви клоуни в униформи в немски стил излизат на въпросния "Луков Марш", ще ви стане ясно за какви "Националисти" иде реч. Ето какво се случва с Берлин след няма и 2 години, след намеренията на въпросния генерал да впусне България във въпросния конфликт: 
D4qPGcvXkAEE8Zm.jpg

Bundesarchiv_B_145_Bild-P054320,_Berlin,

berlin-warpeace2-img1.jpg

OSRYwRs.jpg

berlin-rian_00628197-b.jpg

Освен съветската авиация, работят предимно тежки танкове ИС-2 и тежки САУ ИСУ-152. Като цяло оръдията 152мм се разработват в СССР с цел да се унищожават финландски дотове защитени от метри железобетон. В Резултат на това, Берлин е почти заличен, огромна част от сградите не подлежат на ремонт. Същата съдба щяха да последват и много български градове. 

dxhgvr3ofcp11.jpg

1398884228_bmfrlyximaa9o04.jpg

671eb95.jpeg

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Както и всичко останало, и националиститеу нас са просто едни джавкащи палета, чакащи някой да им подхвърли кокалче. Униформи, подскоци... ама ги е страх на мирен протест да излязат, че да не изядат некоя палка от чичко милиционер. :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 часа, Soviet Soldier написа:

Проблемът е, че голяма част от нашите "националисти", всъщност са си чисти германофили.

Айде бе ? Аз се сещам за едни върли "националисти" , които цялата им изборна кампания им е с рубли , пред българското знаме - руски флаг, а на концерти  целуват ръка на Кобзон :)

Е г'ти германофилите а ? :)

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 16.06.2019 г. в 14:57, дръндю написа:

добре, напиши нещо добро  от историята за националсоциализма
всички знаят в Германия до какво доведе страната
 

https://bg.wikipedia.org/wiki/Националсоциализъм

Тук става дума за български национализъм, а не националсоциализъм. Всяка страна си има своя национализъм. Всяка една нация без национализъм е мъртва нация. Националноосвободителните движения в България са български национализъм. Да се прави връзка между националсоциализма и генерал Луков е смехотворно, това показва липса на историческа неграмотност.

Впрочем казваш, че национализмът създава война? Е, нека да попитам, какво не е създавало война?

на 16.06.2019 г. в 15:15, дръндю написа:

големите промени са именно в самата Германия
конфискация на имуществото на други националности, особено на евреи
 

 

Вярно ли е, че през 1933-та година евреите обявяват война на Германия ("Юдея обявява война на германия") и че през 1941-ра година евреинът Теодор Кауфман издава книгата "Германия трябва да загине!", в която описва най-гнусните си намерения за провеждане на геноцид над немския народ?

Един сериозно интересуващ се по темата човек не си хаби времето с Уикипедия. Можеш да прочетеш "Проиграни победи" на Фон Манщайн, "С Хитлер до края" на Хайнц Линге, "Внимание, танкове!" на Хайнц Гудериан, "Аз се сражавах на тигър", "Неизвестната война" на Ото Скорцени, "Гренадирите от СС в бой" на Курт Майер, "Разузнавач на танковите части" на Вили Кубик, "Изгорена земя" на Паул Карел, "Снайперист на Райха", "Пилот на Stuka", "Снайперистът. Убивай, за да оцелееш!", "Адолф Хитлер - Спомени за нашето приятелство", "Десет мита за Хитлер", "Непознатата операция Барбароса", "Лъжата за шестте милиона", да изгледаш The Greatest Story Never Told и Дейвид Коул в Аушвиц, ако наистина ти се говори за нацизъм, Хитлер и Третия Райх, но това би се случило в друга тема.

на 16.06.2019 г. в 15:20, Soviet Soldier написа:

Проблемът е, че голяма част от нашите "националисти", всъщност са си чисти германофили. Даже ако сте гледали какви клоуни в униформи в немски стил излизат на въпросния "Луков Марш", ще ви стане ясно за какви "Националисти" иде реч. Ето какво се случва с Берлин след няма и 2 години, след намеренията на въпросния генерал да впусне България във въпросния конфликт:
 

 

Униформите от Луковмарш са по подобие на едни от последните, които са използвани в Царство България.

Болшевишки клевети, генералът не е имал никакви намерения да впусне България в конфликт със СССР. На него му е предложено да поведе войска на Източния фронт поради услугите на Третия Райх спрямо България, но той отвръща, че той няма как да носи такива решения на своя глава и ако правителството и Царя решат това да се случи (и съответно му възложат задачата за повеждане на войска), то той няма да се противопостави.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 33 минути, Ратникъ написа:

Униформите от Луковмарш са по подобие на едни от последните, които са използвани в Царство България.

Още нещо - традицията за униформите на българския национализъм са още от времето на Раковски, като те винаги са били съобразени със самото време. Същото е и с обикновените дрехи на хората - съответстващи със самото време.

Тук можеш да прочетеш малко за нормалните униформи на БНС.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Подобни теми

    • от Анита Х. Трифонова
      Топ 5  комедии на България
    • от Ратникъ
      На 5 септември една „братска“ държава ни обявява война. Съветската окупационна армия е посрещната от българи с цветя и ликувания. Последва преврат, което превръща България в сателит на СССР. 

      Започват гонения на цвета на българското общество. Интелигенцията е или избита, или изпратена в многобройните лагери. Репресии има върху всяко едно съсловие на обществото – от политици, управлявали страната преди 9-ти септември, до обикновените селяни. Касапницата, наречена „Народен съд“, остава в историята ни като едно от най-големите престъпления на антибългарския и наложен от СССР режим. 

      От 20 декември 1944 до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 11 122 от тях са повдигнати обвинения, като съдбата на много други арестувани е неизвестна. За около 4 месеца са издадени 9 155 присъди, с които са осъдени на смърт 2 730 души, 1 305 души получават доживотен затвор, а останалите – затвор от 1 до 20 години. 

      При тези обстоятелства се заражда едно естествено и общонационално движение срещу тази чужда система. Архивните документи утвърждават, че още през първите месеци след 9 септември 1944 г. има опити за оказване на нелегална и въоръжена съпротива срещу започналата съветизация на България. Но внимателното им проучване показва, че те имат стихиен характер, без определена програмна цел, и в повечето случаи са акт на самозащита. Това е резултат от стреса, на който е подложено населението по време на неочакваните масови арести и жестоки убийства в почти всички населени места в страната. Всеки гражданин, заплашен с разплата от незаконно действащите по села и градове „комунистически екзекутивни тройки”, търси спасение. Някои от тях се укриват при свои близки, други минават в нелегалност, а трети се опитват да преминат границата и да се спасят на територията на Гърция и Турция. Преминалите в нелегалност българи наричат себе си горяни. 

      В движението се включват най-различни прослойки на българското общество като бивши царски офицери, бивши дейци на ВМРО, СБНЛ, „Ратник”, „Отец Паисий” и други бивши националистически организации. Тези хора разбират, че не могат да се преборят с комунистическата репресивна машина по мирен път чрез протести. Обединява ги любовта към родината и желанието да спасят българското от наложения чужд и репресивен режим. 

      Въоръжената съпротива стои на върха на пирамидата на Горянското движение, но не е единствената форма на такава. Горяните са подпомагани от голям брой ятаци и често получават дарения от съмишленици. Движението е чисто българско и национално, чети възникват спонтанно и без централизирано ръководство навсякъде из държавата. В справка на службите на Държавна сигурност се съобщава: „През цялата 1950 г. нелегалните организации и групи никнаха като гъби…”. Въоръжават се самостоятелно и въпреки съмненията на ДС нямат външна подкрепа. Доста от самите горяни са вярвали, че западни държави като САЩ и Англия биха помогнали на движението преди самите те да се убедят, че тази помощ няма да дойде. Те водят борбата със системата сами. 

      Освен възникналите местни чети, преминават границата и навлизат на наша територия около 52 въоръжени групи на български политически емигранти от Турция, Гърция и Югославия. С идването си в България част от тях стават инициатори за формирането на нелегални организации и горянски чети и си поставят задача да организират масова въоръжена борба срещу комунистическата власт. Радиостанция „Горянин” е „гласът на съпротивата”, предава от април 1951 г. до ноември 1962 г. от територията на Гърция. То е заглушавано непрестанно от отделите за радиотехническа борба на ДС и дори е планирано взривяването му от командоси на българските специални служби, но операцията не е проведена.

      В началото на 1947 г. Герасим Тодоров Николов от с. Влахи (родното място на Яне Сандански), Светиврачка околия, замисля да създаде масово съпротивително движение в Пиринския край с център Светиврачка околия. На 12 март 1948 година към четата се присъединяват полковник Стойно Бачийски и подполковник Димитър Цветков. Отряда на Герасим Тодоров се съединява с този на Йордан Руйчев Стоянов и в средата на месец март четата се състои от 42 души, повечето от които бивши членове на ВМРО и врагове на БКП. Три дни по-рано на 9 март Народната милиция в Благоевград започва масова въоръжена акция с кодово име „Елен“, чиято цел е унищожаването на Герасим Тодоров и четата му. Арестувани са голяма част от ятаците на групата, района на действие на групата е обграден и започва преследването й. На 30 март войводата Герасим Тодоров възпламенява бомба и преди бомбата да избухне, се самоубива с изстрел от пушката си. 

      От избухването на бомбата тялото му е разкъсано на няколко части. Това не възпира комунистите да се подиграят с паметта му. Органите на милицията поставят в едно одеяло частите от тялото на Герасим Тодоров. Първо го излагат на показ в с. Влахи, а после на площада на Гара Пирин. На същия площад и по същото време милицията организира митинг и хоро с музика по случай разгрома на четата на „бандитите”. Позволяват само на майката на Герасим – Мария, да види мъртвия си син и тя му измива лицето, но не й предават тялото. Гробът му и досега не е открит. 

      С основание инспекторът към Държавна сигурност К. Кюлюмов, активен участник в разкриването и разгрома на четата, с тревога посочва: „През 1947-1948 г. бандата на Герасим Тодоров държеше територията на бивша Санданска (Светиврачка) околия, голяма част от селата в този край, прехвърляше част от Разложко, дори стигаше до Гоцеделчевско - оттатък през Пирин и част от бившата Горноджумайска околия. Това беше не само най-голямата банда в България, но и най-опасната поради това, че тя контролираше територията, в която почти беше ликвидирана народната власт”. Движението придобива максимален размах в периода 1950 – 1952 година.

      В средата на 1951 година радио „Горянин“ излъчва съобщения, че в Сливенско се формира въстаническа армия. Като резултат на това, от различни краища на България се стичат хора към сливенския край. Армия от 13 000 милиционери и войници блокира сливенския Балкан. Най-голямата сливенска чета от 106 души, начело с Георги Стоянов - Търпана, наричан Бенковски, е обкръжена от 6000 души армия. На 1 и 2 юни те водят сражение две денонощия, като накрая се измъкват от обкръжението, и въпреки тежката битка, успяват да изнесат ранените; пленени почти няма. В боевете с превъзхождащия ги противник загиват над 40 горяни, но макар и ранен, командирът извежда четата и я спасява. Освен това е известно, че при това сражение милицията и армията са командвани от министъра на вътрешните работи, а в един бронетранспортьор, недалеч от гората, следи действията първият секретар на БКП Вълко Червенков. 

      За съжаление, в края на 1951 година Георги Стоянов - Търпана е пленен при акция на ДС, осъден и екзекутиран. Дори и без своя командир и въпреки жертвите, тази чета продължава борбата: през 1952 година се обединява с малки чети и други хора, достига до 156 души и отново започва да превзема села.   Малцина от горяните оцеляват - повечето загиват в битки или са заловени и убивани без присъда, осъждани на смърт или доживотно. Техни ятаци също биват осъждани. Семействата им с десетилетия са преследвани и потискани. В основата на горянското движение лежи националното, българското, затова то има чисто национален характер, докато партизанското движение от 1941-1944 г. е движение, водещо се от принципите на интернационализма, за установяване на съветска власт в България, с подчертан антинационален и антибългарски характер. Българският народ отново доказва своето достойнство и не се оставя да бъде управляван от чужди интереси. 

      За съжаление, тази съпротива остава почти неизвестна. Постиженията на Горянското движение се омаловажат, а огромната численост на горяните не се споменава нарочно - нещо, което е характерно за комунистическите страни. Горяните биват очернени от системата, които ги наричат бандити и терористи. Възниква нуждата от създаване на произведение с образа на врага („Глутницата“) както и на фалшиви организирани репортажи. Пропагандният апарат на системата е във вихъра си.    Виновниците за репресиите никога не биват съдени. Грозни паметници на съветската армия има из цяла България, пред които всяка година на 9 май се поднасят цветя. Комунизмът превръща българския народ в страхлив, лицемерен и двуличен и днес търпим последствията от това.   Не е известна точната дата, но може да се предполага, че през юли 1947 г. Герасим Тодоров изпраща писмо до „Влахински комунисти”. Съдържанието му ще разкрие директно на читателя какви са разбиранията на командира на горяните за тактиката и целите на борбата. В него е написано: „Ако напуснах семейство, роднини, приятели, родно село, скитайки се немили-недраги по Балкана, гладувайки и мизерувайки, само и само да спася живота си от някои кръволочни личности, които явно подклаждани от наши изроди, то още не значи, че съм с намерения да тероризирам, убивам, изнасилвам, та вие почнахте да безчинствате и тормозите по най-различни, простени и непростени начини съвсем невинното ми семейство… Аз не съм напуснал като разбойник, а като недоволен от начина Ви на управление, като благодарение на такива като Вас далеч надминава фашисткия режим… Но винаги съм очаквал да видя докъде ще стигнат Вашите произволи, обаче Вашата няма край и аз не мошенича като Вас, а кавалерски заявявам, че вече милост не раздавам, с каквато мярка мерите, с такава ще Ви меря, т.е. на семейството ли посегнете, със семейства ще се справям… Търсете ме по къщи, плевни и колиби, ще ме намерите. Млада невеста на пазар се не води и комита в сграда не стои – с хора се среща, но не им гостува”.   В свое писмо Герасим Тодоров заявява: “По-добре славна смърт, отколкото позорен живот.”    Източник: http://www.extremecentrepoint.com/archives/7589
      Бял фронт - Горянското движение
    • от Анита Христова Трифонова
      Какво знае светът за България? Съществуваме  ли?
    • от Plamen_BG Official
      Приеха ли Член 13 в Европейският съюз ?
    • от Ратникъ
      Изложение на СБНЛ във връзка с убийството на ген. Луков по основни проблеми на развитието на страната и за легионерските становища по тях.
      След 13.02.1943 г.

      Историята на българската нация е покрила миналото ни със златния прах на славата и величието.
      Днес сме слисани и тръпнем пред безразличието, духовната нищета, разединението, нравствената отпадналост, социалната немощ, политическата и държавна незрялост, националната покруса и липсата на гражданско достойнство и дисциплина.
      Нерадостната действителност на настоящето може да хвърли в отчаяние и безразличие само онези, които са забравили за обществения си дълг, които нямат национална чест.
      Българските национални легиони гледат смело в бъдещето, защото държави и царства могат да паднат в разсипни, но пепелища и вериги не са властни да оковат българския дух, предопределен да твори нови светове. Този дух, който тласка българската ни кръв, укрепява съзнанието ни за необходимостта от желязна държавна организация, държи будна социалната ни съвест, националната ни гордост и войнишка чест, повелява днес да бдим върху съдбините на нацията и държавата.
      Политическата картина, която висне като меч върху главите на призваните общественици, не позволява на Българските национални легиони да прокламират на всеослушание едничкия спасителен път за народа и държавата ни: пътя на борба под знамето на ТВОРЧЕСКИЯ НАЦИОНАЛИЗЪМ.
      Идеята на ТВОРЧЕСКИЯ НАЦИОНАЛИЗЪМ е вековната идея на нацията ни. Няма мисъл, разбиране, дело, дори и лозунг на новото време, за които българинът да не е оросил с кръвта си свещената земя на дедите в многовековния исторически живот на нацията.
      Националната държава, националната църква, обществена дисциплина, водачески принцип, единство в народната общност и управление, духовно братство, социална правда, военна мощ и национална гордост са идеи и дела на българския национален гений през вековете. Всичко това са мечтали, за него са се борили и умирали, него са постигали в отделни исторически мигове поколенията преди нас, за да творят бъдещето.
      Българските национални легиони се явиха в обществената борба не за да станат носители на чужди идеи и дела, а да покажат, че са чужди на българския и народ, и история – плутократичния демократизъм, световното господство на масоните, интернационалния еврейски капитализъм, класовите и лични борби, социалното подтисничество, стопанския грабеж, понижената нравственост, пацифизма, бездушието и слабостта на духа. Българското легионерство се яви, за да порицае подражанието на чуждото, измяната към възрожденските идеи и към заветите на Крума, Симеона и Иван Асеня и да отрече онези, които след Освобождението покрусиха държавната идея, социалния възглед и националния бит на народа ни.
      Политическия кретенизъм днес ни държи в сянката на обществената арена, огражда ни с мнителност,  за да ни представи като рушители на вековните и горди български институции и бунтовници срещу държавата, спокойствието и реда в нея и затова предателските оръдия могат безнаказано да повалят на улиците легионерските борци.
      Истината е, че българската нация е вечна, че тя няма да загине, че тя ще изпълни месианската си задача. Българските национални легиони обаче осъзнават дълга си към идващите поколения, които трябва да градят върху здравите основи на миналото и днешното, а не да се стовари върху плещите им тежестта да рушат, за да съзиждат новото.
      Легионерската борба е нравствена и градивна, в служба на бъдещето. Тя е морална революция за националното достойнство. Най-големите в новата ни история жертви на политическата борба, които легионерите дадоха, свидетелстват за нравствената сила на легионерската революция.
      Историческият миг налага да ударим тревожната камбана и да предупредим, че се върви системно и неотклонно ПОД МАСКАТА НА НОВОТО към национален трагизъм, защото:
      1. ПОЛИТИКАТА на мир не може да бъде самоцел. Ние високо издигаме знамето на мира, но търсим историческия резултат. ПОЛИТИКАТА Е САМО СРЕДСТВО, А ЦЕЛТА – ПЛОДОВЕТЕ И, които ще използват следващите поколения.
      Един народ живее в мир, за да пази националните си ценности, да развие добродетелите си, да укрепи духовното си единство, да заздрави и нагоди националното си стопанство съобразно световните условия, да разгърне нравствената си мощ, войнишките добродетели, гражданската дисциплина, да създаде доверие към държавата и силата на властта, да затвърди обществената и гражданската сигурност, да осъществи социалната правда, да издигне националната гордост и готовността за борба и жертви в изпълнение на историческото предопределение на нацията.
      Политиката на външен мир и вътрешни размирици, не доволства и убийства НЕ Е МИРНА, А РАЗМИРНА.
      Политиката, която учи войниците на мир, а поповете – на война, е пораженска.
      Тя отслабва морала, войнствения дух, запалва лични и класови борби, обогатява безчестните, унижава гордите духом, хвърля в мизерия достойните и лишава поколенията от дарбите на способните.
      Такава политика е ПРОТИВОНАЦИОНАЛНА. Насаждана в България, тя ще извърши национално предателство и ще подсили грандоманията на малките племена около нас; ще възпръсне отново лудата масонска идея на ПАНСЪРБИЗМА, която междувпрочем не е чужда и на един противонароден режим у нас, настанен чрез преврат, за да руши вековните национални институции под прикритието на новите идеи.
      2. Управление, което не се опира на обществената сила, не смуче жизнен сок от народа си, е предопределено не само да рухне, но да разбие много национални светини, да покаже прояви на национално безсилие, да убие престижа на властта, да предизвика живот на конспирацията, политическите убийства, саботажи, узаконените и незаконни грабежи, да убие политическото прозрение у самите управляващи и да разруши всякакви национални ценности. Такъв режим е пакостен. ТОЙ ОТВРЪЩА НАРОДА ОТ ДЪРЖАВАТА, ПРАВИ ГО БЕЗРАЗЛИЧЕН КЪМ СОБСТВЕНИТЕ МУ СЪДБИНИ, отрицателен към властта, дисциплината и подчинението. Той убива вярата в духовните и нравствени сили на народа, подкопава съзнанието му за дълг към поколенията и забавя постигането и изпълнението на националната му мисия.
      Това безсъмнено подчертава, че такъв режим услужва на интернационалната престъпна идея за обезличаване, нравственото поваляне и оскотяване на народите, най-вече на жизнените и младите народи, за да се закрепи и подсили световното политическо господство на масоните, стопанското и финансово владичество на евреите, за да се осъществи върху робията на народите СВЕТОВНАТА ЕВРЕЙСКА РЕПУБЛИКА.
      Ние разбираме добре задачата, която са си поставили и са се заклели да изпълнят масоните в България. Те имат мисия да убедят българския народ, че това, което съществува днес в нас, е НОВОТО, за което гинат рицарските народи в света, за да докажат, че нищо ново няма да дойде, че днес се леят кърви, за да се заздрави стария ред, че както в нас пак ще има потиснати и превилигировани, гладни и преситени, борсови спекулации, грабежи, подкупничество и убийства. Това се насажда с твърда последователност в съзнанието на народа, за да го тласнат в тъмните води на интернационалните, престъпни спрямо националните ни идеали утопии.
      Режим, който позволява и търпи една конспирация на политически убийства, за да падат под ударите на враговете на България най-верните синове и водачи на българския народ, не е АВТОРИТАРЕН РЕЖИМ.
      Действително и под управлението на авторитарните режими се изпълняват смъртни присъди над политически и обществени дейци, но това върши отговорната власт октрито в името на една свещена идея, заради спасението на държавата и нацията.
      В Родината ни се извършиха и продължават да се извършват политически убийства и краят не се вижда. Възправи ли се някой управник в България да каже: „Аз убивам, за да спася държавата, народа, нацията!“? Няма такъв управник днес, но политически убийства има.
      Народът разбра, кои подготвиха почвата за политическите убийства на легионерските борци и националистите в България. Присъдата спрямо подстрекателите на убийствата е вече произнесена и не може да бъде апелирана пред националния съд и българската история.
      Властниците твърдят, че някаква мощна конспирация провеждала убийствата в нас, а властта не можела да се справи с нея.
      КАКВА Е ТАЗИ НАДПРАВИТЕЛСТВЕНА, НАДДЪРЖАВНА ВЛАСТ, КОЯТО Е ПО-ВЛАСТНА И ОТ ВЛАСТНИТЕ? Ако е действително така, не сили произнасят сами присъдата управниците, че не е в сигурни ръце кормилото на държавния кораб?!? Защо още управниците се колебаят? Нека сами определят мястото си, което заслужават. Или е държавно полезно да падне обвинение върху властта, че тя крие наемни убийци, които вършат противонационални дела? Нима трябва да се увери народът, че партизанските режими бяха по-силни нравствено от днешното управление?
      Това състояние може да се обясни политически само с истината, че днес официалните сторонници на новото в България не вярват в победата на новия ред и не го желаят. Те служат на съмнителни и скрити внушения, макар да знаят, че ако не победят възобновените народи, родината ни ще загине. За себе си те запазват единствената резерва: личния си живот и едно кътче на корист за сметка на поколенията.
      А ако победят рицарите на новия свят, те ще се скрият зад отговорността на неотговорния през вековете национален институт, за да останат пак незасегнати.
      Дотук наистина не трябва да се спре. Българските национални легиони са я казвали, те са се борили и умирали заради тази истина:
      В ШИРОКАТА ПАЗВА НА СВЕЩЕНИЯ НАЦИОНАЛЕН ИНСТИТУТ СА СЕ СКРИЛИ ПОДЛИ, НЕИСКРЕНИ, ПРИВИДНО ПРИМИРЕНИ, МАСКИРАНИ И НИКОГА ВЕРНИ НА ЗДРАВИЯ СТЪЛБ НА НАЦИЯТА НИ НАЦИОНАЛНИ ВРЕДИТЕЛИ. ТЕ ДЕБНАТ МИГА ДА ЗАБИЯТ НОЖА НА КОВАРСТВОТО СИ В СЪРЦЕВИНАТА НА ВЕКОВНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ ДЪБ НА БЪЛГАРСКАТА СЪДБА.
      3. ДУХОВНОТО ЕДИНСТВО няма да се създаде въпреки народа, защото в народа то липсва. Обществен градеж без народна поддръжка стои върху пясъчни основи и рухва при полъха на идващите, пълни с изпитание дни.
      Българските национални легиони се борят да изградят трайна, вековна национална общност.
      Духовната спойка на общността се руши, когато не владее нравственост в управлението, когато социалната правда я няма, когато користта е подбудата за обществена проява, когато стопанските неуредици диктиват пазара, а не производството и справедливото разпределение на благата, когато се създават „героични“ личности, които се справят със законните препиятствия, за да реализират несметни печалби. Социалната правда днес у нас е официално разпъната на кръст. Тя е вече малка и голяма, относителна и абсолютна, дребна и едра в зависимост от черноборсовите спекулации.
      Българските национални легиони заявяват, че социалната справедливост не е само идея, а реална необходимост в националното общество и щом не е постигната, няма народно единство.
      Пъкленият замисъл на отрицателите е да се отдели национализмът от идеята за националната правда, за да остане празна формулата на ТВОРЧЕСКИЯТ НАЦИОНАЛИЗЪМ.
      Национализмът и социалната правда са неделимо цяло, както са органически неделими обществото и личността в националната общност. Те се единство в двойна плът, две лица на една същност.
      Националната държава, националната власт, националното общество без социална правда са понятия и действителност противонационални, анархистични, масонски, еврейски, плутократични, пансръбски, звенарски, пладнерски, лигарски, но не и националистични, а още по-малко български.
      Всички тези тъмни, сатанински сили са насочили удара си срещу легионерската борба и дело, но легионерите ще водят борбата до победата на легионерска България.
      Духовното обединение на народа ни ще настъпи само тогава, когато унищожим тези центробежни сили, които, след като разрушиха националното сцепление в малка България, днес чрез вироглавата администрация в новоосвободените земи работят, за да служат на противобългарските идеали на чужденците.
      Ние се борихме честно дори и с безчестните властници, които рушат устоите на нацията и държавата, но те изпратиха  куршуми подло, из засада.
      Кървавата ръкавица на треперещата предателска ръка ни е хвърлена, ние я приемаме с разкървавени сърца!
      Борба до смърт на българските врагове!
      Жертвениците горят! Великият дух на безсмъртния велик водач на Българските национални легиони ни води в борбата!
      От Българските национални легиони
      Главно водачество
      из „Към българския народ“ (брошура). С, 1943 г.
      от книгата „Социално наляво, национализмът – напред“, Н. Попетров, 2009 г.
      -
      Частъ Първа

      Нашето съзнание, нашата борба, дела и жертви, идеи и мечти са национални. Когато се разбере, че и куршумът не може да надвие духа ни, отправят срещу нас пораженски заплахи, че ще бъдем изпратени в Сърбия, за да се борим с шумадийските банди, да се убедим, че страшната материална мизерия властва над погромена Сърбия, за да отвикнем да говорим за социална справедливост в Родината си.
      Заявяваме: ГОТОВИ СМЕ ДА ТРЪГНЕМ НА ПОХОД В ШУМАДИЯ, НА ИЗТОК И ЗАПАД, НА ЮГ И В АФРИКА, ЗАЩОТО ТАМ СЕ КОВЕ И НАШАТА НАЦИОНАЛНА СЪДБА. ВИЕ, УПРАВНИЦИ, НЕ НИ ПУСКАТЕ, ЗАЩОТО ЛОНДОН НЕ ВИ РАЗРЕШАВА.
      В Шумадия ще намерите и сега десетки легионерски гробове на достойни български войни. В борба срещу шумадийското посегателство дойде от Пловдив водачът генерал Христо Луков, за да спасява България и трона. Масоните го убиха, а вие, които заплашвате легионерите, му поставяте тежка плоча на забвение над гроба му, за да не стане и поведе народа срещу насилствената отпадналост, социалните неправди и пораженството на Родината ни.
      Вие забравяте, че той не е плът, а дух, който не гасне, а разгаря огньовете на Велика България!
      Тая действителност у нас, противобългарска и предателска, извика на живот Българските национални легиони, единствена и последна национална резерва. ТЪРСЯТ ДНЕС СМЪРТТА НИ, ЗА ДА ПРОСТРЕЛЯТ БЪЛГАРИЯ.
      Политика, която тласка бившите паднали легионерски дейци към държавните фондове и ги принуждава да злоупотребяват с някогашното си легионерски звание; която иска да разбие упоритостта на верните на борбата, организацията, идеала и завета на великия водач генерал Христо Луков с куршум от засада, която е политика масонска, еврейска, плутократична, противонародна и пораженска.
      БОРЦИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ЛЕГИОНИ НЯМА ДА СВИЯТ ЗНАМЕТО НА ТВОРЧЕСКИЯ НАЦИОНАЛИЗЪМ, ЗА ДА ПРЕПАШАТ МАСОНСКАТА ПРЕСТИЛКА, НИТО ЩЕ ИЗПУСНАТ БЪЛГАРСКИЯ МЕЧ, ЗА ДА ХВАНАТ В РЪКАТА СИ ПАРЧЕ ОТ ЗЛАТОТО НА ЕВРЕЙСКИЯ ТЕЛЕЦ, НИТО ЩЕ ПОТЪРСЯТ ЛИЧНО СПОКОЙСТВИЕ И ЩАСТИЕ ПОД СТРЯХАТА НА ПЛУТОКРАЦИЯТА, НИТО ЩЕ СЕ ОПЪЛЧАТ СРЕЩУ НАРОДА СИ В СЛУЖБА НА МЪГЛЯВИ ИНТЕРНАЦИОНАЛНИ ИДЕИ И ЧУЖДИ ИНТЕРЕСИ!
      НИЕ ЩЕ УМИРАМЕ ПОД ВЕЛИКОТО ЗНАМЕ НА НАЦИОНАЛНАТА БОРБА И СМЪРТНИТЕ УДАРИ НА ЗАСЛЕПЕНИ ВЛАСТНИЦИ НЯМА ДА МОГАТ ДА НИ ДОВЪРШАТ.
      Колкото за мъката ви, че сръбското племе страда, ние ви заявяваме, че отдавна ни е позната идеята на интегрализма, на която служите и която я отричате.
      Дързостта и мерзостта ви да сравнявате социалното и стопанско положение в нас, когато живеем във вътрешен мир, със състоянието на разбита и победена Сърбия, когато героичният германски войник ни възвърна богатите исторически земи, които сърбите експлоатираха, не е хвала, нито национална гордост.
      С това едва ли ще се оправдае преднамерената забърканост в националното стопанство, където спекулата, лъжата, подкупът, измамата и черната борса управляват законите, създадени, за да пресекат грабителските ръце на еврейския капитал и неговите служители еврействащите български чорбаджии.
      Борците за легионерска България знаят, че дръзновената истина ще вбеси враговете на легионерското движение. Но те не се боят. Те не се страхуват. Те имат един страх – страхът да не се провалят националните въжделения на народа ни в най-благоприятния миг в историята, когато могат да бъдат осъществени.
      НИЕ ИМАМЕ ЕДНО ПРАВО – ДА ИЗПЪЛНИМ ДЪЛГА КЪМ НАЦИЯТА НИ, НАШЕТО БОГАТСТВО Е ЩАСТИЕ НА РОДИНАТА И ПОКОЛЕНИЯТА СЛЕД НАС.
      НАШИЯТ ЖИВОТ Е ЖИВОТ ЗА БЪЛГАРИЯ. НАШАТА СМЪРТ Е СМЪРТ ЗА БЪЛГАРИЯ.
      Българските национални легиони питат открито отговорното българско правителство:
      1. Има ли в България друга власт, която стои над силата и престижа на сегашната власт, за да руши единството на народа, да избива водачите на българския народ и да подготовлява капитулацията ни пред враговете на новия ред в света?
      2.  Не се ли страхувате, че наемните убийци могат да проявят самоинициатива и да почнат да убиват наред с нас и вас? Тук се поставя въпросът за съхранението и на тези, които са наели убийците.
      3. Ние не питаме правителството, кой уби великия водач на Българските национални легиони генерал Христо Луков, защото духът, делата и заветът му са безсмъртни.
      Ние питаме само защо правителството, след като призна, че убийците на водача генерал Луков са предатели спрямо нацията, не позволява на другарите му в борбата да излязат в пресата, да слязат между народа и уяснят кой, защо и как беше убит водачът на националната общественост. Тук питаме още защо и сега се дебнат и стрелят от убийците на нацията верните на водача и защо това по заповед се съобщава във вестниците от отдела „Произшествия“? Питаме също изпълнена ли е заповедта на министъра на вътрешните работи и народното здраве да се заловят убийците на водача и тези, които извършиха покушение срещу главния секретар на Българските национални легиони?
      4. Докога ще продължи терорът над националните и социални борци в България? Иска ли правителството, може ли и ще се справи ли то като отговорна власт с платените убийци в България!
      5. Ако не иска, не може и не се справи с конспирацията в държавата, то ще продължава ли и достойно ли е да се нарича власт?
      6. Има ли масони – настоящи, бивши, приспани и будни, в министерския кабинет днес и колко са непосветените между тях?
      От отговора на последния въпрос зависят точните отговори за останалите въпроси.
      Ние знаем отговора, който ще получи легионерското движение: убийства, затвори, интернирания, обричане на мизерия, без да има отговори, или мълчание поради „несериозността“ на въпросите и „дързостта“ на „неотговорни“  общественици. Разбира се, дейността на ФОНДОВИТЕ „ЛЕГИОНЕРИ“ за понижение на легионерската нравственост и сила ще бъде подкрепена и засилена.
      И двата начина на действие срещу нас са масонски начини на действие, изпитани и дали резултат в миналото, но днес няма да бъдат ефективни, защото сме готови на смърт за
      ЛЕГИОНЕРСКА БЪЛГАРИЯ!
      ЗА БЪЛГАРИЯ!
      Българските национални легиони
      из „Към българския народ“ (брошура). С, 1943 г.
      от книгата „Социално наляво, национализмът – напред“, Н. Попетров, 2009 г.
      -
      Частъ Втора
       
      Източник: Национален светоглед
  • Дарение

×
×
  • Добави ново...