Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Кумирът на националистическа България

5-Hristo-Lukov.thumb.jpg.5699ab00cba1d925502d7aaf2a904f71.jpg

Толкова живот и сърдечност бликаше от него, че всички, които го обичаха дълбоко, още не могат да свикнат с мисълта за вечната раздяла. Все ти се струва, че ако отидеш у дома му, ще видиш в рамката на вратата неговата внушителна фигура, да те посрещне усмихнато сърдечно, зарадван, че си дошъл, протегнал топла приятелска ръка. И разговорите, които никой друг не може да води, със същия широк обхват, проникновен анализ и необорима логика. И със същата искрена загриженост за съдбата на България. Много рядко в нашата история един толкова силен ум е бивал съчетан с толкова голямо сърце. Само нашето възраждане е създавало такива големи и ценностни личности. И неговата мъченическа смърт за свободата и величието на България постави образа му в трема на възрожденците. Не напразно той зовеше към ново възраждане застрашения от вътрешна опасност български народ. За това ново възраждане той работеше и искаше да води безкомпромисна борба. И на този именно фронт го прониза куршума на противобългарите.

Но те се излъгаха – куршумът превърна човека в кумир! И мъртвият генерал Луков стана, за враговете на националистична България, по-страшен, отколкото беше живият. Защото преживе той беше пред нас и ни водеше към борба, изложен на всички отровни стрели. Но сега той е в нас, в сърцето и душата ни, недосегаем за интриги и клевети, неотгоним с никакви средства. Всеки български националист чувства да гори в гърдите му една искрица от големия борчески пламък на генерала. И никога връзката между него и националистическа България не е била тъй тясна, тъй неразрушима и тъй многостранна. Водач е вече не човекът, а безсмъртният му дух.

Неговото дело за народа и държавата е огромно. От юношеската възраст до смъртта си, това беше – един живот за България. Повече от 30 години действителна служба. Неотклонно на фронта през трите войни. Възпитател и учител на офицери и войници. Реорганизатор на войската ни, след опасни политически смутове. И най-после, възкресението на българската военна мощ – превъоръжаването и бляскавите маневри край Шабанца.

Когато магесникът от Шабанца стана домоначалник, той продължи същата си служба – той започна да превъоръжава народния дух. В разгара на това велико дело, куршумът на тъмните противобългарски сили прониза сърцето на най-великия българин.

Изстрелът пробуди заспалите и стресна колебливите. Народът като един човек разбра какво е изгубил. Цяла България изтръпна. Дори най-близките сътрудници на генерала бяха изненадани от широтата и скриваната досега сърдечност на народната обич. Само тъмните сили не бяха изненадани – те знаеха защо трябваше да му изпратят убийци. А на колебливите генерал Луков би казал през своята голгота:

– Намерихте ме, когато ме изгубихте!

в. „Зора“ 17 март 1943 г.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Същия генерал е отявлен германофил и един от най-настойчивите поддръжници на идеята, България да стартира пълномащабна военна кампания против СССР. Ако това се бе случило, последиците за България щяха да са далеч по-тежки, от това което се случи с Македония. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
току-що, Soviet Soldier написа:

Същия генерал е отявлен германофил и един от най-настойчивите поддръжници на идеята, България да стартира пълномащабна военна кампания против СССР. Ако това се бе случило, последиците за България щяха да са далеч по-тежки, от това което се случи с Македония.  

Бил е германофил, но умерен, преди всичко българофил. Няма нищо подобно. Във Варна през 1942 г. се провежда Национална конференция, при която от един делегат е поднесена идеята генерал Луков да поведе наша войска на помощ на Нацистка Германия вследствие на нейните услуги към Отечеството ни относно Южна Добруджа, Македония и Тракия, с това предложение са съгласни и други делегати. Генерал Луков, очарован от саможертвата, която искаме да направим спрямо нашия съюзник, отвръща, че не може на своя глава да организира и поведе армия, но ако правителството реши да изпрати войски на Източния фронт и му възложи задачата да я поеме, то той няма да откаже. Москва няма как да позволи такова нещо да се случи и именно заради това нейните слуги от БКП организират бойна група, която трябва да убие генерала. http://www.lukovmarsh.info/примерна-страница/христо-луков/живот-и-дело/

А последиците за България са далеч по-тежки от това, което се случи с Македония.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

"Никому нищо лошо не съм направил” – това са думите, с които генерал Христо Луков категорично отказва да му бъде назначена лична охрана от легионерите или да ходи въоръжен, по съвет на близките си, след отправени заплахи за живота му. Това е описано в спомените на полк. Андрей Андреев (“Моят живот и моята борба”). На полковника са известни подробности от живота на ген. Луков, тъй като е женен за сестрата на съпругата на Луков. За този категоричен отказ потвърждават и много стари легионери като Иван Григоров.

Тези няколко наглед прости думи, чистосърдечно изречени от Генерала, всъщност улавят в дълбочина едни от най-ярките черти на личността му – неговата изключителна почтеност и добронамереност. За съжаление, заради тези си добродетели, силно подценява подлостта на своите врагове, което му коства живота. Но Луков е напълно прав, когато казва, че никому не е сторил лошо. Всъщност през целия си съзнателен живот, той работи упорито в полза на народа ни и е вършил добро за Отечеството.

Не случайно тези, които хулят личността на ген. Луков, не могат да посочат нито един конкретен пример, когато той е направил нещо лошо. Нито един. Нито едно доказателство. Нищо. Просто защото няма. Въпреки това, те продължават да сипят гнусни хули, за които са напълно наясно, че са откровени лъжи. Едно от най-отвратителните и мерзки неща, които може да направиш, е съзнателно да лъжеш, за да омърсиш името на почтен човек, при това покойник, който няма как да се защити. Това говори достатъчно за моралния облик на нашите противници. Но много от тях дори продължават, като се опитват да оневинят и дори героизират доказани садисти и убийци – било то терористите, убили Луков или касапите, развихрили се по време на “народния съд”. Страхливецът винаги ще мрази смелия, подлецът винаги ще мрази почтения. Така и враговете на България винаги ще мразят Луков.

Но за тези, които познават историята и обичат истината, генерал Луков е олицетворение на онези легендарни добродетели на старото ни офицерство – чест, дълг, доблест и достойнство. И в тези добродетели той е възпитан от най-ранна възраст. Малко известен факт е, че баща му е бил опълченец, сражавал се в Освободителната война. С този морален пример расте Христо Луков. И поемайки по стъпките на баща си, съвсем млад се насочва към военното призвание. През 1907 г., 19 годишен, завършва Военното на Н.В. училище с чин подпоручик. В последвалите войни за национално обединение се доказва като храбър и талантлив войн, за което свидетелстват и отличията, които получава. След войните има изключителен принос за развитието на артилерийското дело като преподавател. Но акцента в този текст няма де е върху успехите на бойното поле или заслугите за развитието на военната мисъл. Тук ще подчертаем няколко момента от живота на Луков, които показват неговата грижа за народа като държавник, но и дори, когато е в немилост пред властта. Паралелно ще коментираме и някои от най-разпространените и гнусни лъжи по негов адрес.

Това, което постига ген. Луков като министър на войната, чрез реформата си, е успех, граничещ с чудо. Подобен по мащаби държавнически подвиг, при това извършен в изключително кратък срок – само 2 години, е без аналог в историята ни. А може би и в световната военна история! Заварил армията в много тежко положение – след Ньойския диктат, тя е съкратена 10 пъти до абсолютен минимум, унищожена е авиацията, почти унищожена е артилерията и тежкото въоръжение, едвам смогва да гарантира сигурността на границите ни… За тези две години, той я реорганизира, увеличава числеността, въвежда модерно обучение, купува съвременно въоръжение, възстановява артилерията, изгражда танкови войски и наново създава авиацията. Мощта, демонстрирана на Парада на Гергьовден 1937 г. и на последвалите Големи царски маневри край Попово, остават в шок чуждестранните военни кореспонденти. Благодарение на Луков, България отново е сериозен фактор на Балканите и в Европа. И това превръща ген. Луков буквално в най-обичания от народа ни човек по това време. Именно тази популярност му изиграва лоша шега и води до конфликта с Царя и в крайна сметка – изпращането на Луков в пенсия.

Луков е дълго обичан от народа, дори след 1944 г. До толкова, че цели 41 години след убийството на Генерала, комунистите решават да изфабрикуват нова гнусна клевета, която и днес някои от най-необразованите им последователи, папагалски повтарят. Разбира се фабрикацията е нескопосана по комунистически. Клеветата се появява в книгата на партизанката, а впоследствие и кадър на ДС, Митка Гръбчева – “Закъснели отговори”. Написаното е истински шедьовър на некадърността на комунистическата пропаганда. В книгата си Гръбчева буквално твърди следното – през 1966 г. (23 години след убийството на Луков!), е получила писмо на царски офицер, който й се изповядва преди да умре (явно осъзнал колко велика и непогрешима е БКП…), та той по време на погребението на Генерала, бил чул как други двама офицери си говорели за тайна телеграма на германското разузнаване, в която телеграма пък се говорело за това, че Луков имал тайна сметка с милиони в холандска банка… Следва съвет към другарката Гръбчева да изрови този документ от архивите (което странно защо тя не прави по-натам в книгата). Разбира се, нито подобно писмо съществува, още по-малко шифрована телеграма. Но цялата тази нелепа история трябва да внуши, че всъщност реформата на Луков е била, за да се обогати. А този абсурден пасквил и до днес се ползва, за да се хули Генерала. Между другото в друг подобен пасквил на Гръбчева (“В името на народа”), по адрес на Луков, тя буквално се подиграва на 10 годишната дъщеря на Генерала, станала свидетел на убийството, пишейки следното: “Синовните чувства се оказали много по-слаби от животинския страх за собствената безопасност”. Повече от показателно, както за морала, така явно и за осведомеността на Гръбчева, за възрастта на момичето…

Ето на такива източници се основават грозните хули. А колко наистина се е обогатил ген. Луков, показва това, което е оставил – една скромна къща на семейството си. Несметните му богатства са били така големи, че семейството му приема държавата да плати разноските при погребението поради затруднено финансово положение. Това се потвърждава не само от полк. Андреев, но и от Никола Мушанов. По този повод той пише в дневника си: “Луков бе честен човек, въпреки всички клюки по негов адрес. Като влизах в къщата му, обзе ме едно тежко чувство! Български генерал, български политик! Една къщурка на един етаж, с три стаички, скромна мебелировка. В чужбина един работник живее в по-добра обстановка… Но човекът, който я обитаваше, бе голям. А у нас за нещастие имат право на живот, които са малки, нищожни, лакоми за живот в разкошни жилища и са надути величия. Бедна България, не са ли свършили нещастниците, не са ли достатъчни опасностите, когато идват отвън, та и ние сами трябва да си ги причиняваме!”

На грозната комунистическа лъжа обаче ще противопоставим една истинска история, описана отново от полк. Андрей Андреев. А именно как ген. Луков попречва дружество “Петрол” да стане собственост на Германия (което би направило чужда държава монополист на пазара) и спомага то да стане собственост на България. В един период, след пенсионирането си, той е представител в управителния съвет на дружеството, което е частно. С него се свързват германски представители, които искат да го купят. Той любезно обяснява, че не зависи от него, след което се свързва с директора и му казва да не продава. Оценил стратегическата важност на отрасъла, той бързо се свързва с премиера Филов, военния министър Даскалов и търговския Захариев. Едва последният си дава сметка и действа решително. Това ген. Луков прави, въпреки конфликта с Царя, на който може да е заслужено обиден, въпреки недобрите отношения с Филов и Даскалов. Пропускайки възможност лично да се облагодетелства от германците. Защото е истински националист и поставя интереса на България преди всичко. Това е показателно и за другата лъжа, че е германски агент. Авторитета си и връзките си с Германия Луков винаги ползва в интерес на народа ни.


Лъжите по адрес на СБНЛ, воден от ген. Луков, са цяла отделна тема. Но тук ще кажем най-важното – Легионът никога не е използвал убийства като метод за водене на политическа бора. За разлика от най-големия противник и хулител на организацията – комунистите, които се доказват като терористи и садистични главорези.
 

Но дори и след 1989 г., лъжите по адрес на ген. Луков от антибългарските кръгове не секват. Дори стават още по-абсурдни и безумни. Според някои от тези хора Луков е способен за злодеяния, дори след смъртта си. Защото едно от обвиненията срещу него бе за убийството на ястребинчетата (11 месеца след смъртта му!). Но най на едро лъжат от “Шалом” (които впрочем изключително радушно възхваляват комунистическата партия след 1944 г. и дейно подкрепят новата власт). Те обвиниха ген. Луков, че е отговорен за депортацията на евреите от Беломорието и Македония (близо два месеца след смъртта му). След като станаха за смях с това твърдение, се опитаха да излязат от положение с друго нелепо твърдение, че Луков бил знаел и подкрепял готвеното. Което няма как да е вярно, тъй като този акт е пазен в строга тайна, а Луков не само не е във властта, но той и Легиона са репресирани от властите по това време! Въпреки абсурда на лъжата за участието му в депортацията, тя продължава да се тиражира в световен мащаб от Световния еврейски конгрес, дори след като въпросната организация бе уведомена официално, че това е откровена лъжа.

Ето на такива нагли и безочливи лъжи се основават всички хули, които се сипят срещу ген. Луков. Един заслужил герой, един изключително почтен човек, който в съзнателния си живот, никому нищо лошо не е сторил.

Генерал Луков не е спорна личност, както твърдят някой злонамерено, а други от невежество. Генерал Луков е безспорен герой! Това разбират все повече хора, защото истината винаги намира път да излезе наяве!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
преди 14 часа, Soviet Soldier написа:

Същия генерал е отявлен германофил и един от най-настойчивите поддръжници на идеята, България да стартира пълномащабна военна кампания против СССР. Ако това се бе случило, последиците за България щяха да са далеч по-тежки, от това което се случи с Македония. 

Закон за Защита на Държавата
Закон за Защита на Нацията
хиляди депортирани евреи, изпратени на смърт
https://bg.wikipedia.org/wiki/Холокост_в_България
 с това свързвам кумирът на националсоциализма в БГ
тази тема е отявлена нацистка пропаганда


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аман от "българофили", чиято основна идея е изтребването или прокуждането на инакомислещи българи!!! И въвличането на страната в действия, които ще са пагубни за нея.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 часа, дръндю написа:

Закон за Защита на Държавата
Закон за Защита на Нацията
хиляди депортирани евреи, изпратени на смърт
https://bg.wikipedia.org/wiki/Холокост_в_България
 с това свързвам кумирът на националсоциализма в БГ
тази тема е отявлена нацистка пропаганда

ЗЗД е против комунистическите българомразци, искащи да превърнат Отечеството ни в сателит (което и правят по-късно), но не виждам какво общо има с генерал Луков. 

Генерал Луков няма нищо общо с изброените неща, тъй като не е държавно лице от 1938-ма година, а депортирането на евреите се случва седмици след неговата смърт, като е било невъзможно да знае за подписването на депортацията именно защото не е държавно лице + че се е пазело в строга тайна. Генерал Луков е бил потресен от еврейските гонения (за това свидетелства неговият баджанак Андрей Андреев в книгата си "Моят живот и моята борба"), а и е познавал евреи (това показва неговото тефтерче). Също така генерал Луков попречва американо-еврейското дружество "Петрол" да стане собственост на Германия, което би я направило монопол върху пазара ни (нещо доста странно за "отявлен германофил" и "нацистки агент"). 

"Днес ние сме длъжни, за националното дело, повече да работим и по-малко да говорим." - генерал Луков

преди 1 час, Радул написа:

Аман от "българофили", чиято основна идея е изтребването или прокуждането на инакомислещи българи!!! И въвличането на страната в действия, които ще са пагубни за нея.

За марионетката на Москва БКП ли става дума? Напълно съгласен съм. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
преди 22 минути, Ратникъ написа:

Генерал Луков няма нищо общо с изброените неща, тъй като не е държавно лице от 1938-ма година

"Патриотизмът по своята природа не е агресивен нито във военен, нито в културен смисъл. Национализмът е неделима част от стремежа към власт."


"Властта не е средство. Тя е цел. Създават диктатурата не за да защитава революцията; извършват революция, за да установят диктатура. Целта на репресията е репресия. Целта на мъчението е мъчение. Целта на властта е власт."

/Джордж Оруел

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 18 минути, дръндю написа:

"Патриотизмът по своята природа не е агресивен нито във военен, нито в културен смисъл. Национализмът е неделима част от стремежа към власт."


"Властта не е средство. Тя е цел. Създават диктатурата не за да защитава революцията; извършват революция, за да установят диктатура. Целта на репресията е репресия. Целта на мъчението е мъчение. Целта на властта е власт."

/Джордж Оруел

Когато нямаш нищо смислено за казване, най-добре е просто да замълчиш. Национализъм, патриотизъм, родолюбие - това са все синоними. Човекът е имал своите убеждения - и ги е следвал. Масовият убиец Сталин също е имал своите убеждения - и ги е следвал. Национализмът е това, което оформя една нация, деленето на групи е в психиката на човека. Доколкото ми е известно, комунистите се качили на власт чрез военен преврат, но в случая споменатият от теб цитат не важи? Комунистите изобщо не са се стремели към власт, за да си наложат мнението, както и така наречените "демократи", така ли? 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост

грешиш
национализма се доказа във времето и който забрави е осъден да го повтори

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 13 минути, дръндю написа:

грешиш
национализма се доказа във времето и който забрави е осъден да го повтори

Не ми се занимава с празни приказки, изпълнени с неаргументираност, лъжи, клевети и болшевишка възхвала.

Не се гаси туй, що не гасне! 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
преди 1 минута, Ратникъ написа:

Не ми се занимава с празни приказки

добре, напиши нещо добро  от историята за националсоциализма
всички знаят в Германия до какво доведе страната
 

Цитат

 Националистическият мироглед предоставя идеологическа основа за Втората световна война, престъпните етнически убийства и лагери на смъртта.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Националсоциализъм

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
преди 2 минути, M.Николов написа:

Не, че нещо, но Германия разцъфтява по време на националсоциализма.

вярно е, но на каква цена

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

е, цената е заради външната политика и войните, не заради промените вътре в самата Германия.

ако се беше ограничил само със судецките немци и Австрия, не се знае как биха се развили нещата.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
преди 4 минути, M.Николов написа:

не заради промените вътре в самата Германия.

големите промени са именно в самата Германия
конфискация на имуществото на други националности, особено на евреи
 

Цитат

Националсоциализмът (на немски: Nationalsozialismus), също наричан и нацизъм, е тоталитарна[1] идеология, която се оформя в Германия през 1920-те и 1930-те години След идването си на власт през 1933 година Националсоциалистическата германска работническа партия изгражда политически режим, който също се нарича националсоциализъм и представлява тоталитарна диктатура в държава, структурирана по националистически образец.

Възникването на националсоциализма се основава на отхвърлянето на Ваймарската република – установената в Германия след 1918 г. демократичнадържава, на претенциите за духовно ръководство на Църквата и на идеята за безкласовото общество. В основата му стоят преди всичко национализмът, расизмът, антисемитизмът и идеята за мир между класите, както и ревизионизмът срещу санкциите на Версайския договор, подписан след загубата на Първата световна война от Германия, наричани „Версайски позор“ или „Срамен диктат от Версай“. Националистическият мироглед предоставя идеологическа основа за Втората световна война, престъпните етнически убийства и лагери на смъртта.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Проблемът е, че голяма част от нашите "националисти", всъщност са си чисти германофили. Даже ако сте гледали какви клоуни в униформи в немски стил излизат на въпросния "Луков Марш", ще ви стане ясно за какви "Националисти" иде реч. Ето какво се случва с Берлин след няма и 2 години, след намеренията на въпросния генерал да впусне България във въпросния конфликт: 
D4qPGcvXkAEE8Zm.jpg

Bundesarchiv_B_145_Bild-P054320,_Berlin,

berlin-warpeace2-img1.jpg

OSRYwRs.jpg

berlin-rian_00628197-b.jpg

Освен съветската авиация, работят предимно тежки танкове ИС-2 и тежки САУ ИСУ-152. Като цяло оръдията 152мм се разработват в СССР с цел да се унищожават финландски дотове защитени от метри железобетон. В Резултат на това, Берлин е почти заличен, огромна част от сградите не подлежат на ремонт. Същата съдба щяха да последват и много български градове. 

dxhgvr3ofcp11.jpg

1398884228_bmfrlyximaa9o04.jpg

671eb95.jpeg

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Както и всичко останало, и националиститеу нас са просто едни джавкащи палета, чакащи някой да им подхвърли кокалче. Униформи, подскоци... ама ги е страх на мирен протест да излязат, че да не изядат некоя палка от чичко милиционер. :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 часа, Soviet Soldier написа:

Проблемът е, че голяма част от нашите "националисти", всъщност са си чисти германофили.

Айде бе ? Аз се сещам за едни върли "националисти" , които цялата им изборна кампания им е с рубли , пред българското знаме - руски флаг, а на концерти  целуват ръка на Кобзон :)

Е г'ти германофилите а ? :)

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 16.06.2019 г. в 14:57, дръндю написа:

добре, напиши нещо добро  от историята за националсоциализма
всички знаят в Германия до какво доведе страната
 

https://bg.wikipedia.org/wiki/Националсоциализъм

Тук става дума за български национализъм, а не националсоциализъм. Всяка страна си има своя национализъм. Всяка една нация без национализъм е мъртва нация. Националноосвободителните движения в България са български национализъм. Да се прави връзка между националсоциализма и генерал Луков е смехотворно, това показва липса на историческа неграмотност.

Впрочем казваш, че национализмът създава война? Е, нека да попитам, какво не е създавало война?

на 16.06.2019 г. в 15:15, дръндю написа:

големите промени са именно в самата Германия
конфискация на имуществото на други националности, особено на евреи
 

 

Вярно ли е, че през 1933-та година евреите обявяват война на Германия ("Юдея обявява война на германия") и че през 1941-ра година евреинът Теодор Кауфман издава книгата "Германия трябва да загине!", в която описва най-гнусните си намерения за провеждане на геноцид над немския народ?

Един сериозно интересуващ се по темата човек не си хаби времето с Уикипедия. Можеш да прочетеш "Проиграни победи" на Фон Манщайн, "С Хитлер до края" на Хайнц Линге, "Внимание, танкове!" на Хайнц Гудериан, "Аз се сражавах на тигър", "Неизвестната война" на Ото Скорцени, "Гренадирите от СС в бой" на Курт Майер, "Разузнавач на танковите части" на Вили Кубик, "Изгорена земя" на Паул Карел, "Снайперист на Райха", "Пилот на Stuka", "Снайперистът. Убивай, за да оцелееш!", "Адолф Хитлер - Спомени за нашето приятелство", "Десет мита за Хитлер", "Непознатата операция Барбароса", "Лъжата за шестте милиона", да изгледаш The Greatest Story Never Told и Дейвид Коул в Аушвиц, ако наистина ти се говори за нацизъм, Хитлер и Третия Райх, но това би се случило в друга тема.

на 16.06.2019 г. в 15:20, Soviet Soldier написа:

Проблемът е, че голяма част от нашите "националисти", всъщност са си чисти германофили. Даже ако сте гледали какви клоуни в униформи в немски стил излизат на въпросния "Луков Марш", ще ви стане ясно за какви "Националисти" иде реч. Ето какво се случва с Берлин след няма и 2 години, след намеренията на въпросния генерал да впусне България във въпросния конфликт:
 

 

Униформите от Луковмарш са по подобие на едни от последните, които са използвани в Царство България.

Болшевишки клевети, генералът не е имал никакви намерения да впусне България в конфликт със СССР. На него му е предложено да поведе войска на Източния фронт поради услугите на Третия Райх спрямо България, но той отвръща, че той няма как да носи такива решения на своя глава и ако правителството и Царя решат това да се случи (и съответно му възложат задачата за повеждане на войска), то той няма да се противопостави.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 33 минути, Ратникъ написа:

Униформите от Луковмарш са по подобие на едни от последните, които са използвани в Царство България.

Още нещо - традицията за униформите на българския национализъм са още от времето на Раковски, като те винаги са били съобразени със самото време. Същото е и с обикновените дрехи на хората - съответстващи със самото време.

Тук можеш да прочетеш малко за нормалните униформи на БНС.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Горещи теми в момента

  • Подобни теми

    • от Анита Х. Трифонова
      Искам свобода  - авторово поезия А.Х.Т. sekirata cekupama
    • от barin
      В България има запазени стари занаяти, които са останали от времето, когато не сме били независима държава. Някои са взаимствани от други места, други са от по-стари времена. В някои малки градчета и села има запазени занаятчийски работилници, като Жеравна, Трявна, Копривщица, ЕМО Етъра, Боженци и на други места из страната, където има обособена запазена стара част. Има ги и в по-големи градове, като Пловдив и Велико Търново. Не посмях да пиша, че посочените по-долу занаяти са чисто български, но имената им са останали от старо време. Някои имат турско име, други- старобългарско, което вече не се употребява и много млади и на средна възраст хора не ги знаят. Аз например всяко лято посещавам Панаира на занаятите във Варна, който е обикновено от първи до двадесети август. Забелязал съм, че всяка следваща година магазинчетата се увеличават. Ходил съм и на занаятчийски представления във Враца. Ето кои занаяти имам предвид, като пиша за типично българските занаяти:
       Обработка на кожа  Изработване на накити  Изработване на изделия от ковано желязо  Художествено леене  Звънчарство  Ножарство  Изработване и ремонт на старинно оръжие  Везбарство Художествено плетиво  Изработване на национални кукли  Изработване на художествена керамика  Грънчарство  Тенекеджийство Калайджийство Ковачество  Изграждане на кладенци Каменоделство Точиларство Ключарство  Коларство  Художествена обработка на дърво и дърворезба  Изработване на художествени тъкани  Гайтанджийство  Изработване и ремонт на български народни музикални инструменти  Художествена обработка на камък  Бакърджийство (медникарство)  Изработване на дървени съдове и предмети за бита, копаничарство     28. Ръчно килимарство   
          29. Изработване на стъклени изделия чрез духане на стъкло     30. Рисуване и гравиране върху стъкло 31.Изработване и ремонт на съвременни музикални инструменти и аксесоари за тях   32. Изработване и ремонт на изделия от мед (бакър) и сплавите й     33. Часовникарство       34. Книговезане
          35. Гравьорство
           36.Тенекеджийство
           37. Калайджийство           38. Изграждане на кладенци      39. Каменоделство      40. Точиларство      41. Ключарство      42. Бъчварство      43. Коларство
           44. Седларство и сарачество      45. Ковачество
           46. Обущарство         47. Тапицерство
                         Малко по-подробно за някои по-характерни стари занаяти:
                                             Грънчарство:
                       В българските народни представи работата на грънчаря е свещена. Според народното вярване овладяването на този занаят представлява тайнство, което ревниво се пази в рода. Едва през 18-19 в.  тази обичайна норма се нарушава и в  занаята навлизат "чужди хора". Според българския народ за усвояването на занаята се изискват не само труд и старание, но и "дар божи". 

      Към началото на 19 в. се формират няколко изявени центрове сред повсеместно разпространеното грънчарство. Към средата на века занаятът в Троян, Габрово, Берковица, Разлог, Айтос, с. Бусинци, Софийско, Чипровци, Разлог и др. е в разцвет. Развитата продажба по различни краища води до взаимовлияние на технологии и художествени принципи. И все пак в отделни райони се запазват специфични предпочитания към форми, маниер на украса, цветова гама. 

      По своето предназначение керамичните съдове следват особеностите на  медните и често пъти се покриват като форма. Особени глинени изделия са сватбените крондири (съдове за вино, сватбарски), плоските (съдове за ракия, носени в пояса), ръкатките (за носене на храна на полето) и др. 
                                     Везбарство:

          Везбарското изкуство на българките е било забелязано от не един чуждестранен пътешественик, минал през българските земи в периода ХVІ-ХІХ век. Традицията на везбарството е разпространена най-вече сред селското население и е свързана предимно с украсата на облеклото. Шевицата се изработва, като се броят нишките на тъканта, а при тънките памучни и копринени тъкани за везането се използва гергеф, като изображенията се очертават предварително с въглен или молив. 

      Традиционната българска везба се характеризира с голямо регионално и локално разнообразие, основано на три основни цвята - черен, червен и бял. Съществуват най-различни плоски, релефни и ажурни бодове. Най-използваните сред тях са няколко: прав (цепен) бод - хоризонтален или полегат (разминат); кръстат бод (или кумански); бримчен бод и двулицев бод.  

      Високата художествена стойност на везбената орнаментика се дължи най-вече на умелия подбор, съчетаване и обработка на материалите. Обикновено се използват вълнени и копринени конци. Металните (сърмени) нишки придават блясък и великолепие на шевицата. Мотивите са предимно геометрични, съчетани с стилизирани флорални мотиви, както и животински и човешки фигури. Извезаните с антропоморфни фигури фризове са характерни за Самоковската шевица. Шевицата от Софийско е симетрична, сложна комбинация от семантично богати древни геометрични мотиви. Гъстата шевица от Югозападна България с типичното си преливане на червено и винено, е напълно различна от сокайната шевица с нейната ажурност и сърмена украса. 

      Везбената украса определя до голяма степен спецификата и уникалността на  българските народни носии. Тя е характерна за всички географски области, но е най-застъпена в Северна и Северозападна България, както и в района на Македония. Тя е обичаен елемент от мъжките и женските ризи, престилките и коланите, от сукмената и саяната носия; открива се и върху завеските на двупрестилчената носия. Везбените мотиви красят също тъканите, използвани за забраждане на омъжените жени. Шевиците върху носиите са най-разнообразни по техника на изпълнение, структура, модел, материал, цвят и място на поставяне. 
                             Бакърждийство( медникарство):

       Медникарството (или бакърджийството) е занаят, познат по нашите земи още от времето на древните траки, за които се смята, че са били прочути майстори на медта. То среща своя разцвет през Възраждането, когато в България се оформят множество бакърджийски центрове (Велико Търново, София, Шумен, Пловдив, Прилеп и Устово),а медните съдове почват да заемат важно място във всекидневието на българина. Тогава се обучават и едни от най –добрите майстори, оставили в наследство красиво изработени съдове, които и до ден днешен будят възхищение у нас.

      Медникарството се специализира в изработката на домашни съдове и църковна утвар или по-конкретно в  тяхното профилиране. Това се дължи на ковкостта на медта и нейната висока топлопроводимост. Бакърджийството, както и повечето занаяти, се е предавало през поколенията, което допринесло за запазване на многогодишните му традиции. По важни медникарски сечива, които си заслужава да познавате са: мях, мулия, циция, дървени чукове, железни чукове, магаре, калеми и други. Що се отнаса до материалите най-старо време майсторите сами са леели медните листи, от които са изработвали съдовете, но по – късно започнал внос от Цариград. От тези листи се правят всички части на съда и впоследствие те се събират в едно цяло. Следва и дооформянето, която често се е преплитало и с украсата. В противен случай бакърджията украсявал своето произведение едва най-накрая – предпочитан метод било продължителното нагряване и начукване на медта с различни чукове, но понякога се използвало шило или киселина.
                                       Розоварство:

      Едно от нещата, които е прославило България през вековете е маслодайната роза. Тя е донесена на Балканския полуостров още през XII век от околностите на Дамаск името Rosa damascena, известна у нас като казанлъшка роза.. Технологията за нейното обработване е взаимствано от източните страни Персия и Индия. Българските производители увеличават количеството и подобряват качеството на продукта чрез двойна дестилация и усъвършенстване на съоръженията. Това налага българското розово масло на междунарадния пазар още през XIII век. Основна технологична база на Розоварството до началото на ХХ век са розоварните с малки казанчета- гюлапхани. Многократна редестилация се извършва в така наречените аламбици- медни казани с вместимост около 120 л., групирани по няколко в дестилационна инсталация- гюлпана. В процеса но модернизация на технологията се преминава към пароотделяне, като се използват парни дистилационни казани. През 1935 започват да действат 100 частни и кооперативни розоварни инсталации. През ХІІ и началото на ХІІІ век розоварството се развива като основен поминък на населението в някои от Подбалканските котловини поради благоприятните климатични условия за отглеждане на маслодайната роза, заради което българската маслодайна роза е с най-високо качество. Цветовете на казанлъшката роза съдържат около 0,04% етерично масло, което се натрупва главно във венчелистчетата. Те се берат рано сутрин, когато съдържат най-много етерично масло и веднага се подлагат на дестилация. От около 2500 и 3000 кг. цвят се получава 1 кг. розово масло. То е незаменим компонент на най-хубавите и трайне парфюми у нас и в чужбина. Разпространява се и в Старозагорско, Новозагорско, Чирпанско, Пазарджишко, Пловдивско и други. В края на ІІ световна война в България има 88 розоварни инсталации.  До 1950 тя е най-големият износител розово масло в света. Днес център за розоварство е комбинатът "Българска роза" в Карлово с Цехове и в други градове.
                                   Тъкачество:

       Тъкачеството е един от най-древните занаяти по българските земи. То е следствие от традицията, широкоразпространена по целия Балкански полуостров, свързана със скотовъдството. Територията на страната е била изпълнена с големи стада овце. Българските пастири са изминавали огромни разстояния със стада от по над 5 хиляди глави, които са търсели пасища. Тази миграция е започвала от Родопите и е стигала до Бяло море в търсене на пасбища за овцете.

      След прибирането на стадата в кошарите започвало стригането на овцете, от което се е получавала началната, сурова вълна. Технологичният цикъл за производство на изделия от вълна, започва с очистването на грубата суровина от груби остатъци. Вълната се попарва с вода за да се отстрани мазнината, която се съдържа във вълната.

      След изсушаване на слънце започва разчепкването на вълната, което става с ръце и от нея се премахват слама и тръни, които са останали след изпирането.

      Разчепканата вълна се разчесва с гребен или дарак, който има два реда дълги железни шипове.

      След многократното разчепкване на вълната, от нея се отделят дългите влакна във вид на добре изправени пасма, наричани пластове.

      Преденето е процес, който се извършва по няколко начина в зависимост от това, какъв конец се цели да бъде извлечен от вълната. Най-финото предене на конец се извършва чрез дървени хурки, които в различните региони на страната имат специфична геометрия, която определя напридането на вълната върху вретеното. За по-грубите тъкани и за по-дебел конец се ползва предене на чакрък. За разлика от фините конци (прежда), получавани от дървените хурки , които са предназначени за изтъкаване на платове за дрехи, грубите конци (маане) са използват за изтъкаването на килими и черги, дебели връхни дрехи и др., които изискват по-голяма дълготрайност на материята.
                                      Килимарство:

       Чипровските и котленските килими са изключително здрави и устойчиви във времето, могат да запазят първоначалния си вид повече от 50 години. Те са изтъкани от ествествени материали - памук и вълна като двете им страни са абсолютно идентични. Преждата се оцветява с грижливо подбрани естествени багрила – листа и кори на дървета, цвят, листа и корени на определени растения. Именно този изцяло натурален процес носи прелестта на тези килими. В най-стария си период килимите са били в земни пастелни, особено нежни цветове - бледозелено, охра, жълто. В по-късния етап – яркочервени, по-пищни и по-тържествени, с хора, птици, надписи. В края на 19-ти и началото на 20-ти век е характерна пъстротата, забелязва се едно многогласие в тъканите.
      Чипровци казват, че тъкат своите килими с любов и за любов, което още повече допринася за вълшебството им.
      Уникалните чипровски килими се изработват на вертикален тъкачен стан, състоящ се от две вертикални устои, горно и долно кросно, представляващи цилиндри, около които се намята основата, горен и долен цепец, от които горният разделя основата на чивтове и с него се образува нищелката, а с долния се разпределят мотивите при започване.
                                      Гайтанджийство:
       
      В началото на 19 век група габровски ковачи напускат железарската си работа и започват да правят само чаркове за плетене на гайтан. Само за няколко години те се обособяват в отделен еснаф – чаркчийство. Производството и ремонтът на чаркове се превръщат в един от най-доходоносните занаяти. Първоначално чарковете се задвижват ръчно, но много скоро са модифицирани и водата става движеща сила.

      Подробно описание на чарка, техниката за апретура и боядисване, както и за търговията с прежда и гайтани, може да намерите в книгата на д-р Петър Цончев „Из стопанското минало на Габрово” (том 1, с. 281-317). Тук е по-важно да отбележим, че благодарение на бурното развитие на гайтанджийството, по нашите земи се появяват (или укрепват) няколко други занаята – чаркчийство, долапчийство, тепавичарство, кърджийство.

      Приносът на занаятчийските еснафи за развитието на гайтанджийството в различните райони е следният:

      Карлово – първи произвеждат и предлагат на пазара този продукт;
      Казанлък – първи въвеждат дървения чарк;
      Калофер – първи използват човешка урина при боядисване на гайтана;
      Габрово – първи произвеждат железния чарк; първи започват да пърлят.
                                   Куюмджийство( златарство):

      Златарството, наричано още „куюмджийство”, е много престижен занаят. Златарите били почитани наравно със свещениците, учителите и другите първенци на общността. Обучението продължавало дълго – най-малко три години. Бъдещите майстори трябвало да овладеят не само големи сръчности и умения, за да подчинят деликатния материал. В стремежа си да станат известни и търсени занаятчии някой ден, младите калфи се стараели от самото начало да намерят свой стил, да развият естетическо чувство и богато въображение. Особено голяма отговорност представлявало изработването на невестинското гиздило. Независимо от благосъстоянието на семейството, всяко момиче трябвало да прекрачи прага на новия си дом с богата украса от накити – златни или сребърни. Гиздилото е дар от бъдещия съпруг и е неотменна част от костюма на булката. Синджири, обеци, пафти, пръстен, специфични украшения върху главата (в зависимост от фолклорната област) – тези предмети може да увеличат или намалят своя брой, но тяхното присъствие било задължително в сватбения ден.
                                       Резбарство:

      Проявления дърворезбата намира както в църковната архитектура и вътрешно оформление — иконостаси, амвони, резбовани врати на църкви, така и в дома и бита — резбовани тавани, мебели, сандъци, дървена посуда, бастуни, хурки, кобилици. Типични за дърворезбата декоративни мотиви са фигуралните композиции, плетеници и арабески, растителни мотиви като розетката, слънчогледът, лозата, дъбовият лист, „дървото на живота“, животински изображения като лъвска глава, грифон, змия, орел, паун, славей.

      В периода на Българското възраждане се развиват няколко художествени школи, известни с дърворезбата си: Дебърска художествена школа, Банска художествена школа, Самоковска художествена школа, Тревненска художествена школа, Калоферска резбарска школа. В годините след Освобождението дърворезбата запада, тъй като не успява стилово да се свърже с новите тенденции в архитектурата, и се пренасочва към дребните форми — цигарета, албуми, по-рядко мебели.
                                Ножарство:

      Ножарството е един от най-рано обособените железарски занаяти с няколко центъра: Габровско, с. Шипка (Казанлъшко), с. Костенец (Ихтиманско) и др. Изработвани са саби, ятагани, бръсначи, ножици. Произвеждали са се над 150 вида ножове, като наименованията им произлизали от формата на изделието: кулаклии – дръжката на ножа завършва във формата на уши; сойки – наподобяващи птицата сойка; бабичици – употребявани само от баби – акушерки; балакчийски – рибарски, чобански и др.
      Ножарската работилница се е състояла от ковачница, където е разположено огнището и духалото, нужни за обработка на металите и второ помещение – изкарвалня, използвана за довършителни работи. След изковаването и поставянето на дръжката, ножът се е заточвал на точило. Особеност при ножарството е това, че освен метала, майсторите обработвали рога, кости и дърво за дръжки. С тях те предавали изящество на студения метал.
                                             Мутафчийство:

      В нашите земи започва да се упражнява след падането на България под турско робство. То е особен вид тъкачество с козинява прежда, изпридана с няколковретенен чекрък. Тъканите от козина се изработвали на отвесен стан и са предназначени за чулове, дисаги, постелки, чували, торби, колани за добитъка и др. Мутафчийството се упражнявало на много места в България, но най-добре било развито в Панагюрище, Копривщица, Казанлък, Трявна, Севлиево, Устово, Ксанти, Гюмюрджина и пр. Технологичните етапи при производство на козиняви изделия са:

      Требене - с ръце се прави подбор на козината по цвят и дължина на материала. 
            Разбиване на козината - върху дървена дъска са забити 4 колчета на разстояние едно от друго. За всяко колче се завързват памучни въженца с дължина 2 м. Противоположните им краища се свързват заедно в лескова пръчка. Козината се разстила под вървите и при биене тя се разбива (разчепква).  
            Предене - то се извършва на чекрък. Майсторът слага под лявата си мишница "вулията" - кожена торба със свита на къделя козина. Превързва се през кръста с кожен колан "черкез", който се закача на трансмисионното въже, задвижващо чекръка. При движението си назад майсторът преде едновременно две нишки, а другите две се пресукват. 
            Тъкане - при този занаят тъкането се извършва на вертикален стан. Набиването на основата се прави с тарак, отварянето на устата - чамшира, а изпъването на плата - чрез метит. 
            Две са основните шарки използвани при украса на козинявите изделия - "миши учишки" и "котешки зъбки". Другият ефект при тъкането се получава от съчетаването на естествените цветове на козината - бяло, сиво, кафяво и черно.
                                      Сграфито керамика:

      Българите възприемат сграфито керамиката през XII в. чрез посредничеството на Византия, която от своя страна я заимства от Близкия изток броени десетилетия по-рано. Сграфитото е техника за украса на глинения съд, която включва няколко етапа. Първият от тях е покриването му с бяла или бледорозова ангоба. След засъхването й ангобата се гравира с желаните мотиви и орнаменти и съдът се изпича. Най-накрая се прави покритие с прозрачни и цветни глазури, като предметът минава повторно през пещта. 

      В средновековна България, за разлика от другите страни, сграфито керамиката няма елитарен характер. Въпреки високите си функционални и естетически качества тя се среща в изобилие както в царските дворци, така и в селските домове. Нещо повече: хората я използват не само на трапезата, а и за украса по стените на помещенията - както постъпват и днес ценителите и колекционерите. 
                                Калайджийство:

                                     
                         Занаятът, при който се полага специално покритие върху метални съдове, които имат пряк контакт с огъня - джезвета, казани, тави. Тъй като бързо оксидират, се налага медните съдове да се посребряват или калайдисват. Бакъреният съд се поставя на огъня да обгори отвън и отвътре, като се държи с големи клещи. После с малко сярна киселина и памук се обтрива цялата повърхност и се залива с вода.

      В калая се добавя нишадър, който го разтваря, после се добавят солна киселина и цинков прах. Съдът се поставя отново на огъня да се нагрее. Тази процедура се повтаря, докато се калайдиса хубаво целият бакър. Ако работата е качествено свършена, съдът издържа цяла година преди повторно калайдисване.
                                         Абаджийство:
      Най-разпространен занаят в Родопите през ХIX и началото на ХХ в.Още в началото на своето развитие абаджийството може да се определи като домашно производство на аба /дебел вълнен плат/.Дейност по необходимост тъй като повечето от дрехите на мъжете и жените са ушити от абян плат Производството на аби се засилва в края на 20 –те на ХIXв./История на България1985г.,227/при въвеждането на редовната турска армия,чиято униформа е ушита от аба.По разкази на възрастни хора ,тъкането на този вид вълнен плат се е тъчало почти във всяка къща,а допълнителната обработка се извършвало в с.Михалково/съседно нам село/.”Според документи през 1827г. само от селата Михалково и Ракитово се иска доставянето на 500топа сива аба и 120 топа бозова аба за ямурлуци.”
                                             Терзийство:

                       Занаят свързан с ушиване на дрехи от аба .Най -известен терзия от 1900г. насам /точна година малко трудно да определим /е бил Асан Чаушев,дядо на Риза Тайфик Войводов -самарджията. Разказват че е шиел дрехите на ръка.20 – ти век постепенно навлиза механизираното производство,появяват се първите машини. 
                        Материали са ползвани от сайта: Националистически форум   
    • от Анита Х. Трифонова
      Децата ни са в опасност. Педофили превземат властта!
    • от Анита Х. Трифонова
      Топ 5  комедии на България
    • от Ратникъ
      На 5 септември една „братска“ държава ни обявява война. Съветската окупационна армия е посрещната от българи с цветя и ликувания. Последва преврат, което превръща България в сателит на СССР. 

      Започват гонения на цвета на българското общество. Интелигенцията е или избита, или изпратена в многобройните лагери. Репресии има върху всяко едно съсловие на обществото – от политици, управлявали страната преди 9-ти септември, до обикновените селяни. Касапницата, наречена „Народен съд“, остава в историята ни като едно от най-големите престъпления на антибългарския и наложен от СССР режим. 

      От 20 декември 1944 до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 11 122 от тях са повдигнати обвинения, като съдбата на много други арестувани е неизвестна. За около 4 месеца са издадени 9 155 присъди, с които са осъдени на смърт 2 730 души, 1 305 души получават доживотен затвор, а останалите – затвор от 1 до 20 години. 

      При тези обстоятелства се заражда едно естествено и общонационално движение срещу тази чужда система. Архивните документи утвърждават, че още през първите месеци след 9 септември 1944 г. има опити за оказване на нелегална и въоръжена съпротива срещу започналата съветизация на България. Но внимателното им проучване показва, че те имат стихиен характер, без определена програмна цел, и в повечето случаи са акт на самозащита. Това е резултат от стреса, на който е подложено населението по време на неочакваните масови арести и жестоки убийства в почти всички населени места в страната. Всеки гражданин, заплашен с разплата от незаконно действащите по села и градове „комунистически екзекутивни тройки”, търси спасение. Някои от тях се укриват при свои близки, други минават в нелегалност, а трети се опитват да преминат границата и да се спасят на територията на Гърция и Турция. Преминалите в нелегалност българи наричат себе си горяни. 

      В движението се включват най-различни прослойки на българското общество като бивши царски офицери, бивши дейци на ВМРО, СБНЛ, „Ратник”, „Отец Паисий” и други бивши националистически организации. Тези хора разбират, че не могат да се преборят с комунистическата репресивна машина по мирен път чрез протести. Обединява ги любовта към родината и желанието да спасят българското от наложения чужд и репресивен режим. 

      Въоръжената съпротива стои на върха на пирамидата на Горянското движение, но не е единствената форма на такава. Горяните са подпомагани от голям брой ятаци и често получават дарения от съмишленици. Движението е чисто българско и национално, чети възникват спонтанно и без централизирано ръководство навсякъде из държавата. В справка на службите на Държавна сигурност се съобщава: „През цялата 1950 г. нелегалните организации и групи никнаха като гъби…”. Въоръжават се самостоятелно и въпреки съмненията на ДС нямат външна подкрепа. Доста от самите горяни са вярвали, че западни държави като САЩ и Англия биха помогнали на движението преди самите те да се убедят, че тази помощ няма да дойде. Те водят борбата със системата сами. 

      Освен възникналите местни чети, преминават границата и навлизат на наша територия около 52 въоръжени групи на български политически емигранти от Турция, Гърция и Югославия. С идването си в България част от тях стават инициатори за формирането на нелегални организации и горянски чети и си поставят задача да организират масова въоръжена борба срещу комунистическата власт. Радиостанция „Горянин” е „гласът на съпротивата”, предава от април 1951 г. до ноември 1962 г. от територията на Гърция. То е заглушавано непрестанно от отделите за радиотехническа борба на ДС и дори е планирано взривяването му от командоси на българските специални служби, но операцията не е проведена.

      В началото на 1947 г. Герасим Тодоров Николов от с. Влахи (родното място на Яне Сандански), Светиврачка околия, замисля да създаде масово съпротивително движение в Пиринския край с център Светиврачка околия. На 12 март 1948 година към четата се присъединяват полковник Стойно Бачийски и подполковник Димитър Цветков. Отряда на Герасим Тодоров се съединява с този на Йордан Руйчев Стоянов и в средата на месец март четата се състои от 42 души, повечето от които бивши членове на ВМРО и врагове на БКП. Три дни по-рано на 9 март Народната милиция в Благоевград започва масова въоръжена акция с кодово име „Елен“, чиято цел е унищожаването на Герасим Тодоров и четата му. Арестувани са голяма част от ятаците на групата, района на действие на групата е обграден и започва преследването й. На 30 март войводата Герасим Тодоров възпламенява бомба и преди бомбата да избухне, се самоубива с изстрел от пушката си. 

      От избухването на бомбата тялото му е разкъсано на няколко части. Това не възпира комунистите да се подиграят с паметта му. Органите на милицията поставят в едно одеяло частите от тялото на Герасим Тодоров. Първо го излагат на показ в с. Влахи, а после на площада на Гара Пирин. На същия площад и по същото време милицията организира митинг и хоро с музика по случай разгрома на четата на „бандитите”. Позволяват само на майката на Герасим – Мария, да види мъртвия си син и тя му измива лицето, но не й предават тялото. Гробът му и досега не е открит. 

      С основание инспекторът към Държавна сигурност К. Кюлюмов, активен участник в разкриването и разгрома на четата, с тревога посочва: „През 1947-1948 г. бандата на Герасим Тодоров държеше територията на бивша Санданска (Светиврачка) околия, голяма част от селата в този край, прехвърляше част от Разложко, дори стигаше до Гоцеделчевско - оттатък през Пирин и част от бившата Горноджумайска околия. Това беше не само най-голямата банда в България, но и най-опасната поради това, че тя контролираше територията, в която почти беше ликвидирана народната власт”. Движението придобива максимален размах в периода 1950 – 1952 година.

      В средата на 1951 година радио „Горянин“ излъчва съобщения, че в Сливенско се формира въстаническа армия. Като резултат на това, от различни краища на България се стичат хора към сливенския край. Армия от 13 000 милиционери и войници блокира сливенския Балкан. Най-голямата сливенска чета от 106 души, начело с Георги Стоянов - Търпана, наричан Бенковски, е обкръжена от 6000 души армия. На 1 и 2 юни те водят сражение две денонощия, като накрая се измъкват от обкръжението, и въпреки тежката битка, успяват да изнесат ранените; пленени почти няма. В боевете с превъзхождащия ги противник загиват над 40 горяни, но макар и ранен, командирът извежда четата и я спасява. Освен това е известно, че при това сражение милицията и армията са командвани от министъра на вътрешните работи, а в един бронетранспортьор, недалеч от гората, следи действията първият секретар на БКП Вълко Червенков. 

      За съжаление, в края на 1951 година Георги Стоянов - Търпана е пленен при акция на ДС, осъден и екзекутиран. Дори и без своя командир и въпреки жертвите, тази чета продължава борбата: през 1952 година се обединява с малки чети и други хора, достига до 156 души и отново започва да превзема села.   Малцина от горяните оцеляват - повечето загиват в битки или са заловени и убивани без присъда, осъждани на смърт или доживотно. Техни ятаци също биват осъждани. Семействата им с десетилетия са преследвани и потискани. В основата на горянското движение лежи националното, българското, затова то има чисто национален характер, докато партизанското движение от 1941-1944 г. е движение, водещо се от принципите на интернационализма, за установяване на съветска власт в България, с подчертан антинационален и антибългарски характер. Българският народ отново доказва своето достойнство и не се оставя да бъде управляван от чужди интереси. 

      За съжаление, тази съпротива остава почти неизвестна. Постиженията на Горянското движение се омаловажат, а огромната численост на горяните не се споменава нарочно - нещо, което е характерно за комунистическите страни. Горяните биват очернени от системата, които ги наричат бандити и терористи. Възниква нуждата от създаване на произведение с образа на врага („Глутницата“) както и на фалшиви организирани репортажи. Пропагандният апарат на системата е във вихъра си.    Виновниците за репресиите никога не биват съдени. Грозни паметници на съветската армия има из цяла България, пред които всяка година на 9 май се поднасят цветя. Комунизмът превръща българския народ в страхлив, лицемерен и двуличен и днес търпим последствията от това.   Не е известна точната дата, но може да се предполага, че през юли 1947 г. Герасим Тодоров изпраща писмо до „Влахински комунисти”. Съдържанието му ще разкрие директно на читателя какви са разбиранията на командира на горяните за тактиката и целите на борбата. В него е написано: „Ако напуснах семейство, роднини, приятели, родно село, скитайки се немили-недраги по Балкана, гладувайки и мизерувайки, само и само да спася живота си от някои кръволочни личности, които явно подклаждани от наши изроди, то още не значи, че съм с намерения да тероризирам, убивам, изнасилвам, та вие почнахте да безчинствате и тормозите по най-различни, простени и непростени начини съвсем невинното ми семейство… Аз не съм напуснал като разбойник, а като недоволен от начина Ви на управление, като благодарение на такива като Вас далеч надминава фашисткия режим… Но винаги съм очаквал да видя докъде ще стигнат Вашите произволи, обаче Вашата няма край и аз не мошенича като Вас, а кавалерски заявявам, че вече милост не раздавам, с каквато мярка мерите, с такава ще Ви меря, т.е. на семейството ли посегнете, със семейства ще се справям… Търсете ме по къщи, плевни и колиби, ще ме намерите. Млада невеста на пазар се не води и комита в сграда не стои – с хора се среща, но не им гостува”.   В свое писмо Герасим Тодоров заявява: “По-добре славна смърт, отколкото позорен живот.”    Източник: http://www.extremecentrepoint.com/archives/7589
      Бял фронт - Горянското движение
  • Дарение

×
×
  • Добави ново...