Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор

Вадя от подобната тема

 цитати. Извинявам се на съфорумците, че няма да ги описвам кой от кого е. Всеки може да сравни с източника. Същевременно, зарадвах се, че сме много опитни и доброжелателни, което ви/ни прави чест.

 

Първо вадя езикови формули, които човек в криза може да си повтаря

Цитат

 

Я да се хващаш в ръце, спри с глупостите!!!

Продължавай напред

Наблюдавай новото по- внимателно

Не постъпвай лекомислено

Ще дойдат и добри времена,  вселената има баланс

Преброи си копчетата и продължавай напред

Това не е ново начало, а нова нула

Животът е един филм, в който всеки си играе ролята. Дали филма ти ще е комедия, драма или ХХХ - това уж си зависи от тебе

Животът е компютърна игра с много тъп сюжет, но пък за сметка на това каква графика!

Мобилизирай се

Трябва да издържиш, Ще спечелиш титлата „Стоик на годината”

Състоянието на Духа е управляемо !

 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Първо си мисля, че трябва да се започне от определяне на конкретния проблем. Да се сравни с други подобни проблеми. Да се потърсят причините за възникване на проблема в конкретния случай. Да се работи с тези причини по начин, че те да не предизвикват повече нежелани последствия. По отношението на неутрализиране на последствията, има си медикаменти, но тях е по-добре да ги оставим на специалистите. 

Сложността идва оттам, че причините не са лесни за определяне. Освен това човекът в криза е по-вероятно да не приеме, че именно тези причини са предизвикали кризата му. После идва промяната по отношение на въпросните причини.

Това най-общо.

Какво обаче е "помощ" и съответно "самопомощ". Някой да се чувства добре? Обикновено психологията има такава цел. Можем да добавим и условието при това да се спазват законите - може да се включат и моралните закони. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Това е сериозна тема! Значи, по мое скромно мнение, самопомощта в такава ситуация се състои от три елемента:

- кирка
- мотика
- права лопата № 6

Препоръчителна е и помощ от приятел, който да седи под един чадър на сянка, да пийва охладена биричка, да определя норматива за деня и да следи за изпълнението му. Т.е. да каже в 8 сутринта: "Днес трябва да прекопаш 50 реда царевица!". И ако се спре изпадналият във възрастова криза и започне да мисли колко му е зле, приятелят да му тегли един стимулиращ ритник в задника. Ако това не доведе до нужния ефект - да го изплющи здравата по гърба с дръжката на един от свободните шанцови инструменти. Резултатът е гарантиран на 100%. В 8 вечерта като пусне мотиката, пациентът от възрастова криза тутакси ще изпадне в състояние на нирвана... чак до следващата сутрин в 8 :D

За отбелязване е, че лечението има траен терапевтичен ефект. Хората, които са били подложени на тази терапия (например мъжете, служили в казарма) никога не изпадат във възрастова криза. Само като се сетят как две години са ставали в 5:30 сутринта за физзарядка, и то ако имат късмет да не ги вдигнат в 2 през нощта по тревога, а в съботите и неделите са кОпали камъни по полигоните - и няма никакъв шанс да се депресират от каквото и да е в цивилния живот. Докато разни третополови и меки китки, които партенка не са помирисвали и калашник са виждали само в CS, още на 30 започват да се чудят: "Сега на мене ебе ли ми се, пикае ли ми се, на арфа ли ми се свири... ?" :)

 


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Shiniasu написа:

Първо си мисля, че трябва да се започне от определяне на конкретния проблем

Смятам, че нушо е отговорил за определението

преди 6 часа, нушо написа:

освен това, смятам, че "наръчник за самопомощ" :) , в ръцете на давещия се е добре да не започва с увод като "Удавянето е проникване на вода в ...", а просто с кратки, достъпни техники, да се даврандиса (дойде на себе си). Ако давещият се, пардон, преживяващият криза, след като се поосвести иска професионална помощ- да си приготви парите и избира.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ще започна разсъжденията си с цитат от Бай Тошо.Нали така трябва?

на 31.07.2019 г. в 1:11, Бай Тошо написа:

... просто му идват в повече отговорностите, които е поел.

Може би "отговорности" не е най- точна, но като не мога да предложа и аз друга я приемам.

Ето една криза: Детето е проходило и проговорило. Прави тези неща вече като другите, иска да е самостоятелен с отговорност, а вместо радост среща все неодобрение "Не пипай това... и не се казва кольом". То е в шаш=криза. Има отговор "Учи", има и училище

Младият се е изучил и има половите способности. Иска да е вече самостоятелен, с отговорност, а среща неодобрение "Това струва пари". или Тази жена, работа, не е за теб". Шаш. Защо дъртите виждат нещата по- добре и ги правят по- добре? Има отговор "Работи и контактувай с другия пол" Това трябва да изучиш занапред.

Зрелият има работа и семейство (с деца). Той е като всички други, но Стоп! Шаш! Урокът който се учи е прилежание. Прилежание в работата, която има провали и успехи, в отглеждане на деца, в което има провали и успехи. В умереност, защото има избухвания и отчаяние. Както във всяка криза, може и в тая да избяга, но то е само отлагане. 

В дом с отлетели деца можеш да си напълно самостоятелен. Време има. Този път не родител или шеф ще те укори в несправяне с отговорностите. Обратното. Сам се товариш с отговорности, които стават трудни, защото преди не уморяваха. Или пък другото- вместо без ангажименти, чувстваш се изоставен. Шаш! Кой е урокът, който те чака? Не зная. Може би да предадеш знанията и разбиранията си? Ще видим.

При така представените кризи (за възрастовите стадии Е. Ериксон не е единствен) и моят поглед за общото при тях е, че в един момент си постигнал нещо, но животът ти не е станал по- комфортен, безгрижен. Трябва де се направи още нещо и то те чака. Който усвои някакви нови умения, преминавайки кризата, той ще е по- добре през целия стадий. Та, като ще говоря за отговорността пред Бай Тошо, да завърша патетично- Който в криза поеме нови отговорности и се справи, той подобрява шансовете си за оцеляване през следващия стадий. 

Една приказка:

В кризата на младостта, когато им запарило в гащите, двама братя тръгнали по света. Стигнали кръстопътен камък на който пишело "Който тръгне по тоя път, цар ще стане, несретник ще стане". Големият тръгнал, малкият се впечатлил от "несретник" и се върнал. Големият стигнал при вир, убил змей, направили го цар, с царица, естествено, после прокудили и скитал, но се прибрал в село. Младият имал скромен дом със семейство, приютил го и казал "Ето, ти тръгна, цар стана, несретник стана. Защо ти беше?" А онзи отвърнал "Ама сега колко много мога да разкажа и да ви науча..." 

В кризата няма кръстопътен камък. Особено след стигане до зрелостта. Обаче като внимаваш какво става и какво правят другите, ще опиташ нещо, ако успееш, ще го повториш, ако не- ще го избягваш... и току- виж, стадият свършил.

:) :) :)   

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 часа, Win_user написа:

"Сега на мене ебе ли ми се, пикае ли ми се, на арфа ли ми се свири... ?" :)

 

😂😂😂😴

В голяма степен съм съгласен с това за войниклъка. 

Но може да се обобщи до ситуации, в които човек е видял, колко струва и какво да прави, за да струва повече. Това самопознаване ти дава и подплатена самоувереност, при която кризи-мризи се оказват в духа на горните ти шеговити въпроси и са излишни, просто нямат место в живота на истинския мъж, независимо на каква възраст е. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Към възрастовите кризи народът ни се отнася с малко лековато отношение, наричайки обърканите младежи "луди- млади". Те се държат по- особено, какво да правиш- тинейджъри, но ще го минат, с малко търпимост и внимание от околните и с повече заетост за усвояване трудови навици...

Една народна класификация на  възрастовите стадии при човека има в следната приказка

Господ, като сътворил света, направил всички живи същества да живеят по 40 г. Тъй вървял света, докато дошла една люта зима или да го речем,  ледников период. Дошъл конят при човека, похлопал и поискал подслон. Човекът започнал пазарлък, като поискал от коня половината от живота му. Конят помислил и се съгласил- по- добре да живее до 20, отколкото сега да загине. По едно време дотичало кучето със същите грижи, а човекът го посрещнал със същото предложение. Спогодили се. Дошла и маймуната. Там-същото. Така животните започнали да живеят по 20 г.
От тогава човекът, като натрупал чужди години, до 40 живее човешкия си живот. До 60- конския: вири глава, работи и тича като кон, стъпва като на парад. До 80- кучешкия- все лае по младите, пази това, което е натрупал, работа много не върши, но все е сред хората, едни плаши, други радва. След 80- децата си играят с него. Присмиват му се, а на него му се струва, че му обръщат внимание. Халосии.

Тази приказка разказах, защото българите смятаме възрастовите промени за нещо закономерно. Преминаването към следващата е предимство и заслужен благодат, човек може лесно и е длъжен да мине своя път.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

След като си изберем формула за насърчение за справянето, която да ни подкрепя в трудни моменти, след като разберем, че кризата е преходна и на 95% с успешен край, след като приемем народните образи в приказките, които показват, че това явление е извечно, нека се опитаме да потърсим разумен подход. Както написа един съфорумец „Сега повече от всякога трябва да мобилизираш рационалността си

 

На първо място е основната препоръка: „Наблюдавай и разпитвай как го правят другите!

А ето какво препоръчахме участниците във форума. Това са изпитани от опита рецепти.

 

Направи нещо различно,  на различно място,
(това е за да прекъснеш онази връзка, която държи за миналото)

 Продължавай напред. Излизай повече. 
(назад си е същото, у дома- познатото)

 Отложи го за после.
(това е като кризата на Пипи Дългото чорапче по скъсването с детството. Тя отложи училището с една година, но като се огледа- връстниците я изпреварили, така че после побърза да ги настигне)

 Хубавите неща бавно стават, не се отказвай от мечтите си,  каквото правиш прави го качествено и ще успееш.
(… ако имаш мечти. Ако си нямал, помечтай, помечтай, пък започвай да правиш)

Бъди по- наблюдателен, по- внимателен с всичко, което се случва във и със теб
( а толкова неща се случват, че ако не си внимателен и наблюдателен, ще пропуснеш повече)

Откажи се да бягаш, откажи се и да се бориш, каквото се случва, приеми го
(животът  не винаги е зложелателен. В някои случай потокът ни изхвърля на по- интересно място от това, за което хвърляме усилия)

Припомни си момент на криза, още по- добре подобна, който си преживял. Обърни внимание с какви постъпки. Повтаряй ги. Припомни си и момент на щастие. Какво правеше? Направи го пак ... няколко пъти.
(със сигурност, доста кризи вече си отминал. Някои помниш. Там е твоят стил.)

Поддържай връзки с хората, които ти дават усещане за сигурност. Прави като тях
(подражанието е велико средство за успех. Което прави друг, можеш и ти.)

Кажи си така: Това не е ново начало, а нова нула. време е да си поставиш "нова Цел" (Мечта) 
(… ами животът е поредица от часове. Идва един нулев, свири химна и идва Утре. Правим нови планове и ваем нови мечти)

Сега трябва да платиш и се устремиш към близкото бъдеще.
(… в някои моменти наистина се плаща. Майсторите го заобикалят. Ако можете като тях, добре. ако не- платете. Това е част от правилата)

Приятелите са важни и ценни, като няма стари, намери си нови.
Те са средата, която е важна за да определи какво и как да направиш. Пък и е прият-но сред прият-ели)

Обърни повече внимание на себе си. Няма да е егоистично. Един живот имаш и ти Решаваш как да го изживееш!
(Ти си„Болният човек в къщи”, за когото трябва да се погрижиш и му помогнеш да оздравее)

 

 

И за заключение:

Рано или късно човек ще си зададе въпроса: "А сега на къде?!"  Това не е тема за форум, а за задълбочен анализ, който всеки трябва да направи по отношение на себе си. Не откликвай на всеки отговор от "специалисти" и многознайковци. Ти си експертът по твоите кризи.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 2.08.2019 г. в 9:46, Търсещ истини написа:

Мисля, че така изложена, темата ще обогати дискусията. 

На мен нещо ми се губи елементът на дискусия, кой знае защо ;) Това, което виждам, е един монолог тип "преразказ на прочетена популярна книжка", плюс няколко коментара, които вземат автора за мезе, но той продължава като навита латерна да си дрънка по темата...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 минути, Win_user написа:

На мен нещо ми се губи елементът на дискусия, кой знае защо ;) 

Може би нивото е друго. Никой не може да стигне 
За какво си мислите в момента - децка градина 1025 страници, 25603 отговора, 358369 прегледа

Хубавото там е, че всичко казано е по същество и задълбочено. ;) Стараем се и тук, господине, пък каквото се получи. :) 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 23 минути, Win_user написа:

На мен нещо ми се губи елементът на дискусия, кой знае защо ;) 

Защото не сте в криза. ;) Или нямате проблем с възрастта, или нямате наблюдения върху въпросната криза.

Дискусия и прочие може да се появи, ако даден човек по една или друга причина го вълнува дадена тема.

В случая автора публикува свои виждания или цитира чужди по казуса как да се осъществява въпросната взаимопомощ или "само-помощ".

Всяка възраст си има определената проблематика, а по някога и да влезе в някакъв вид криза даже, и именно сред хора на същата възраст може да види и да обсъди как другите са се справели с въпросната проблематика или криза.

Кратко казано, един младеж на 20 години не може да разбере един младеж на 50, докато един младеж на 50 години разбира двадесет годишния, но пък последния не му вярва ... Младите са така - Докато не се сблъскат с въпросния казус лично си мислят, че има някакъв хипотетично техен метод за справяне с въпросната проблематика или криза. Те, младите по често изпадат в криза, но трудно си "само-помагат". Още не знаят на кого да вярват и прочие. Затова и влизат в дадена полемика, а не дискусия. Не могат да отсяват дезинформацията от информацията, защото нямат необходимата им информация от родителите си.

Автора на темата се опитва да изрази своето родителско Его,  т.е. проявява загриженост и споделя своите възгледи. Затова и се получава един вид:

преди 43 минути, Win_user написа:

монолог тип "преразказ на прочетена популярна книжка",

...

Няма нищо лошо в това. И Вие може да споделите нещо от Вашите книшки, независимо, че не са популярни ... ;), а така също и някакви оригинални Ваши мисли по въпросната тема.

Успех!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

https://dox.abv.bg/download?id=1baa27fc15

Това е книга /на руски/ по темата.

Когато имам време ще ви разкажа за уникалната съдба на  Рич Рол. Преди години прочетох на един дъх  негова автобиографична книга  .Защо този човек е уникален ? Защото от пълен алкохолик ,клошар , благодарение на нечовешка воля се излекува и покрива E.P.I.C 5.Пет триатлона IRONMAN на Хаваите/на всеки от петте острова/ за една седмица или общо 19 километра плуване,901 километра колоездене  и  211 километра бягане при това веган!На това състезание с него  също покрива и негов приятел с една парализирана ръка! Уникално -да плуваш , караш велосипед и бягаш с една ръка и то такива разстояния.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, bigiadri написа:

https://dox.abv.bg/download?id=1baa27fc15

Това е книга /на руски/ по темата.

Още съм в началото, но се солидаризирам с авторката на брошурата. Мога само да добавя, че да отидеш днес при психолог е същото, като да отиде баба при попа. Изключителна вяра във всемогъществото му плюс опрощаване на това, което ни е тревожило. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Има и една художествена книга: "Степния вълк".

В нея независимо, че става въпрос за периода между двете световни войни се описва определена криза и как в даден момент от едно "зацикляне" ... може нещо "ново", "младо" мислене да помогне ... Всичко се свежда до това: Човек да може да "погледне" през очите на другия ... и независимо, че не го е изживял и/или преживял, да усети проблематиката и да даде макар и някак си не по същество асоциативно мнение, което понякога повече помага, отколкото мнението на даден специалист. 

.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, ДиоиД написа:

Има и една художествена книга: "Степния вълк".

Ами "Дзен или изкуството да се поддържа мотоциклет" :) 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, Търсещ истини написа:

психолог

Да, това са съвременните попове, но ... хм ... не от всеки с тапия става психолог ... ;) Това си е вид призвание и т.н. ...

Да, има клир и там, или както му викат колегия, но тъй както е имало и Ванга, та ... хм ... не винаги "начетените" хора са прозорливи ... ;) 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, ДиоиД написа:

Да, това са съвременните попове, но ... хм ... не от всеки с тапия става психолог ... ;) Това си е вид призвание и т.н. ...

Да, има клир и там, или както му викат колегия, но тъй както е имало и Ванга, та ... хм ... не винаги "начетените" хора са прозорливи ... ;) 

Че на баба Пена не й трябва поп с призвание. Тя се кланя и на пиян поп Петко.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 минути, Търсещ истини написа:

Дзен

С това трябва да се внимава ... ;) Хм, само в даден хумор трябва да се използва иначе, хм ... при сериозността - не дава резултати, та нека си въртим педалите на колелото и да не се опитваме с мотоциклите, щото много лошо се пада ... ;) и по-боли отколкото с обикновен велосипед ... ;) 

преди 2 минути, Търсещ истини написа:

Че на баба Пена не й трябва поп с призвание. Тя се кланя и на пиян поп Петко.

Абе тя си поръчва на щерката и оная поправка - забравена от внука, но това е друга тема ... ;) 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Като написах, че психолог=поп, та се насочих, в съгласие с тази тема и препоръчаната брошура към едно "протестантство" в психологията. За решаване на проблемите на нашата психика не ни е нужен дядо Психолог, ние можем сами да стигнем до Бог Равновесие. Той е в нас, в мозъка ни и ние сме най- близо до него, та не ни е нужен посредник... прочее, ако не знаем как да се самопознаем, все пак ни е нужен гид или самоучител. :( 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

От препоръчаната брошура:

"Эта девушка не боялась старости, хотя и полагала, что именно в этом кроется ее главная фобия, отравляющая существование. Ее страшила мысль о том, что будет, если в будущем это обстоятельство изменит ее текущий уклад жизни."

Хареса ми мисълта, че възрастовата криза е безпокойство, че нещо НЕИЗВЕСТНО, ще измени сегашното ПОЗНАТО, в което що- годе сме адаптирани. Значи познанието за следващата възраст би трябвало да снеме тревожността, да направи неизвестното- познато. От тук ЗА ДА ПРЕОДОЛЕЕТЕ ВЪЗРАСТОВАТА КРИЗА, ОБСЪЖДАЙТЕ И НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА ТОВА, КОЕТО ВИ ПРЕДСТОИ.

Като хлапаци, обсъждахме половия живот... какви небивалици си разправяхме...а колко оскъдни бяха приказките на родителите, а колко сериозни бяха книгите за пубертета...а колко тревожни бяха признаците- окосмяване, нарастване на члена (че и гърдите), на крайниците. Ужас! :shock11:. Ама като знаеш, че ВСИЧКИ СА ГО МИНАЛИ И ТИ ЩЕ ГО МИНЕШ...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 19 часа, ДиоиД написа:

Има и една художествена книга: "Степния вълк".

В нея независимо, че става въпрос за периода между двете световни войни се описва определена криза и как в даден момент от едно "зацикляне" ... може нещо "ново", "младо" мислене да помогне ... Всичко се свежда до това: Човек да може да "погледне" през очите на другия ... и независимо, че не го е изживял и/или преживял, да усети проблематиката и да даде макар и някак си не по същество асоциативно мнение, което понякога повече помага, отколкото мнението на даден специалист. 

След публикуването на този пост в орбитата на планетата Земя се наблюдава една лека ексцентричност. Дължаща се на факта, че покойният Херман Хесе се върти като пумпал в гроба си :D А ако горкият Робърт Пърсиг възкръснеше и научеше, че търсенията му не се дължали на сблъскване с екзистенциалния абсурд в гносеологичната му форма и необходимостта от създаване на нова метафизика, способна да дефинира понятието "качество", а били най-обикновена "възрастова криза", щеше да слезе обратно в гроба си и сам да се зарови... :brickwall:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, Win_user написа:

търсенията му не се дължали на сблъскване с екзистенциалния абсурд в гносеологичната му форма и необходимостта от създаване на нова метафизика, способна да дефинира понятието "качество", а били най-обикновена "възрастова криза", щеше да слезе обратно в гроба си и сам да се зарови... :brickwall:

Доброто творчество е многостранно. Различни хора извличат различно, според потребностите си и ъгъла от който гледат. Това не бива да е проблем. 

Обаче. Когато една личност разказва за проблема си, същото богатство затруднява, защото създава различни мнения. Тази тема бе подбудена от темата Не съм щастлив. Чувствам се като в затвор!   Наративът там бе интерпретиран като възрастова криза, поява на любовница, претоварване с работа, отегчение от еднообразие, изчерпване на брака, проява на безхарактерност, безполезни самоанализи вместо труд... каталогът е непълен. 

Да не коментираме какво би било с Пърсиг. В снопа от евентуални реакции са и "Браво, момчета, философствайте?", "Я, като помисля, може и така", "Ех, Win_user,  да можех да възкръсна, щях да те разцелувам!"

;) 

А едно пътешествие с мотоциклет и близък човек не е никак лош изход от криза.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Изглежда основният поглед към възрастовата криза трябва да се насочи от към ъгълът, от който се наблюдава неспецифичната реакция на организма към промените, сиреч стреса Тук. Първо възрастовите кризи са свързани с биологични промени и в по- малка степен с психически и социални. Второ, реакцията на стрес се проявява при всяка криза, значи обхваща и възрастовата, като частен случай.Така че етапите и начините за справяне могат да се пренесат и ще бъдат адекватни.(Вероятно). ;) 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...