Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

_ramus_

Когнитивни изкривявания – мисловните грешки, които могат да ни съсипят

Препоръчан отговор


psychology.framar.bg
 

Когнитивни изкривявания – мисловните грешки, които могат да ни съсипят |

 

Следващия път, когато се чувствате стресирани или притеснени, отделете малко време, за да забележите какви са мислите ви. Много е вероятно да откриете, че умът ви е пълен с негативни съждения, които само подклаждат емоциите.
Съществува много силна връзка между това, което мислим и какво чувстваме. Когато се чувстваме предизвикани или нещастни, нашите мисли са доста драматични и крайни по начина, в който стигаме до извода, че "съм безполезен", "не мога да направя нищо добро" и "никой не ме харесва".
Този вид мисли в психологията се наричат "когнитивни изкривявания" — термин, който означава, че начинът, по който мислим за нещо не съвпада  с действителността на случващото се.


Защо е необходимо да ги разберем

Когнитивните нарушения сa изключително крайното мислене, често са началото на „отрицателен цикъл", който подтиква личността в към прогресивно развитие на негативно настроение, докато не се завърти емоционалността в омагьосан кръг, без изход. Ето защо деформираното мислене е неизменна част от поведението на хората, страдащи от негативни настроения, тревожност, панически атаки, ниско самочувствие и депресивни епизоди.


Какво представлява този "цикъл"

Мисълта засяга вашите чувства и телесни усещания, които след това се комбинират, за да диктуват поведението ви. Поведението ви след това задейства следващата мисъл, която имате, а тя на свои ред започва цикъла отново. Разбира се, ако първата мисъл е отрицателна, целият цикъл има тенденция да доведе до още по-негативна мисъл и така се задейства лавината.
Наличието на мисълта "никой не ме харесва" например може да означава, че започвате да се чувствате неспокойни около другите (чувство), което на свой ред причинява изпотяване и сърцебиене (телесни усещания). Следователно води до това, че избирате да се отдръпнете от другите (поведение), което води до чувството, че сте изоставени и отчуждени, което след това създава друга негативна мисъл, като "има нещо нередно с мен", което започва цикъла отново.

Когнитивните изкривявания са в основата на няколко когнитивни поведенчески терапии, работещи за вас, за да промените настроенията си. Като ви помага да разпознаете изкривените мисли, започвате да поставяте под въпрос истинността им и да ги заменяте с рационални такива. Може и да ви звучи простичко, но всъщност изкривеното (негативно) мислене е силен навик, укрепен и несъзнателно разглеждан като нормален. Промяната на когнитивното изкривяване в балансирано може да е процес на фокусирана работа и внимание, изискващ терапевтична помощ.

=============================================================================================


На вниманието ви представяме 10 общи когнитивни изкривявания, които може да носим със себе си, без дори да съзнаваме.

Психически филтър

Психичното филтриране се случва когато се фокусираме изключително върху най-негативните и разстройващи характеристики на дадена ситуация, като филтрираме всички по-положителни аспекти. Пример: Правим презентация на работното място, която е приветствана и възхвалена от деветдесет и пет процента от екипа, но и се съсредоточаваме върху петте процента от обратната връзка, в които има критика към свършената работа. Това ни оставя убедени, че не сме се справили достатъчно добре и не само не оценяваме и не се наслаждаваме на възхвалата, която околните предлагат, но решаваме да не участваме в бъдеще в подобни представяния.

Отхвърляне на позитивите

Отхвърляне на положителното е, когато непрекъснато се усъмняваме в положителните преживявания, с които се сблъскваме, като решаваме, че те са незначителни или не се броят.
Пример: Приятел ни хвали за вечерята, която сме сготвили, но решаваме, че "той просто прави комплимент" и продължаваме да страдаме, защото "не успяваме да се справим“".


Мислим "всичко или нищо"

"Всички или нищо" са мислите, разделящи света на "черно или бяло". Този тип мисли се характеризират с думи като "всичко", "винаги" или "никога". Всичко се разглежда като добро или лошо и успехм, или неуспех. Обикновено се явява в отрицателна перспектива, като се отменят всички нюанси на сивото, лежащи между двете фокусирани върху избора.
Пример: Правейки тест ние получаваме 80% успеваемост, но усещаме неуспех, че не сме достигнали 100%.


Свръхгенерализации

Мисленето по свръхобобщаващ начин означава, че често ще виждаме единичен неприятен инцидент или събитие като доказателство за всичко, което е ужасно и отрицателно и знак, че сега всичко ще се обърка.
Пример: Ако не успеем да получим работа, за която са ни интервюирали, решаваме, че никога няма да получим работа. Или може да отидем само на една неуспешна среща и да решим, че никога няма да намерим подходящ партньор.


Прескачане направо на заключенията

Човек, който "прескача право в заключенията" често прави негативно тълкуване или прогноза, въпреки че няма доказателства в подкрепа на заключението. Този тип мислене често появява, когато мислим за това как другите се чувстват към нас. Тенденцията може да се появи като "четене на мисли" (уж предвиждайки мислите и намеренията на другите) или "пророчества" (предсказвайки по-лошите варианти за развитие като факти).
Пример: Отишли сме на парти и не ни харесва това, с което сме облечени - решаваме "всички ми се смеят" (четете ума им). Или преди изпита за шофьорска книжка заявяваме - „няма да се справя“(пророкуване).


Преувеличаване или минимизиране (наричано още "Катастрофизиране")

Мисленето по увеличаващ или минимализиращ начин се появява, когато преувеличаваме значението на негативните събития и минимизираме значението на положителните такива. При депресираните индивиди често преобладаващите положителни характеристики на другите хора и отрицателните негативи на собствената личност са „истинното“ описание на действителността. Когато мислим катастрофално, не сме в състояние да видим друг резултат, освен най-лошия възможен и най-вероятно ще стигнем точно до него.
Пример: Изпращаме имейл с грешка в него на клиент  и превръщаме ситуацията в "сега ще загубя работата си, а след това няма да мога да си платя сметките, а след това ще загубя къщата".


Персонализация

Човек, който е потънал в персонализацията, автоматично поема отговорност и се обвинява за отрицателни събития, които не са под негов контрол. За съжаление това води до изключително силно усещане за вина и неадекватност.
Пример: Чувстваме се виновни, че домашният любимец се е наранил, докато не сме били у дома. Мисли от типа „ако се бях прибрал навреме“ или „трябваше да съм си вкъщи“, макар че това е напълно нереалистично, защото сме били на работа описват персонализацията.


Мисълта „трябва“

Хората, които мислят в "трябва", "редно е" или "възмездие" имат железен поглед върху това как те и другите трябва и не трябва да се държат, мислят, чувстват… съществуват. Тези твърди възгледи или правила могат да предизвикат гняв, чувство на неудовлетвореност, раздразнение, разочарование и вина, ако не бъдат спазени, а няма да бъдат спазени, защото са само вътре в главата на човека.

Пример: Не ни харесва да играем тенис, но вземеме уроци, защото трябва — нали е полезно за здравето. Опитваме се, но правим много грешки. Треньорът трябва да е по-строг с нас, за да намалим грешките. Трябва да му се харесаме, затова продължаване усилията си.


Емоционално разсъждение

Емоционалното разсъждение се появява, когато приемем, че чувствата отразяват факти, независимо от доказателствата. Идеята тук е "чувствам го, затова е вярно". Такова мислене може да доведе до само изпълняващи се пророчества, при които нашите мисли могат да се окажат причина за самото поведение, което прогнозираме, само защото сме променили действията си в съответствие с неприятната мисъл.

Например: Ако мислим – "чувствам се грозна и глупава, защото съм грозна и глупава", може да престанем да си купуваме нови дрехи и да занемарим учебните дейности, въпреки, че сме привлекателни и умни според околните.


Етикетиране

Етикетирането е екстремна форма на "всичко или нищо" мислене и свръх генерализация. Вместо да описва определено поведение, човек лепи на себе си или на други хора отрицателен и силно емоционален етикет, който не оставя място за промяна.
Пример: Правим грешка по формуляр, който сме попълнили и той ни е изпратен обратно. Така че решаваме "такъв съм загубеняк" или "толкова съм глупав", вместо да помислим "направих грешка, след напрегнат ден".

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: harleytherapy.co.uk

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...