Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Аксиомите, които ще направят етиката сериозна наука


Търсещ истини
 Сподели

Препоръчан отговор

преди 1 час, Търсещ истини написа:

А по повод самото понятие "добро" има много философи, които го отричат. Аз се присъединявам към мнението им.

Темата е свързана с етиката. Но какво изобщо е етиката без доброто? Тук виждам някакво противоречие между заглавието на темата и цитираното.

А доброто е трудно за определяне и различаване, дори и когато смисълът, който се влага в него от определена група от хора е приблизително еднакъв. На практика различните определения за добро, които се дават, винаги изразяват само една или друга гледна точка.

на 25.08.2019 г. в 14:04, Търсещ истини написа:

Аксиомата, върху която е построена етиката е т.нар. „Златно правило” според което трябва да се отнасяме към другите така, както искаме те да се отнасят към нас

Ако ще търсим в Библията, аз бих избрал "Обичай ближния си така, както себе си". Думата "обичай", ако за някой е твърде силна, може да се замени с "почитай". Защото в етиката виждам преди всичко уважение и почит към човека. Всичко друго, което наричаме добро или добронамереност е следствие от това уважение.

 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • Отговори 283
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Потребители с най-много отговори

преди 3 часа, Търсещ истини написа:

....А по повод самото понятие "добро" има много философи, които го отричат. Аз се присъединявам към мнението им.

"Добро/Зло" е субективно единство . За да го разбираш , трябва да знаеш и разбираш смисъла на Живота . Да расте и се развива - това е добро !........От това следва да се изхожда !

"Философите" , които го отричат - не разбират ....

"Когато отидох в училище ме попитаха: Ти какъв искаш да станеш като пораснеш? И аз написах: Щастлив. Те ми казаха, че не разбирам задачата, а аз им казах, че не разбират живота."  Дж.Ленон

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 2 часа, Shiniasu написа:

.......в етиката виждам преди всичко уважение и почит към човека. Всичко друго, което наричаме добро или добронамереност е следствие от това уважение.

Всяко нещо сведено до неговите крайности е Зло .

Прекалената почит и уважение , прекалената любов ако искаш - също ! Прекалената майчина любов примерно , най-святата Любов на Живота , обикновено уврежда психиката на детето ........Всичко друго само си намира своето място....... .:nono:

Казано е : " Прекален светец и Богу не е драг " !

" Съвършеното (абсолютното) е враг на доброто ! " е добре известна мисъл.... Аз бих казал , че е аксиома на Живота !:nono:

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Темата е свързана с етиката. Но какво изобщо е етиката без доброто? Тук виждам някакво противоречие между заглавието на темата и цитираното.

А доброто е трудно за определяне и различаване, дори и когато смисълът, който се влага в него от определена група от хора е приблизително еднакъв. На практика различните определения за добро, които се дават, винаги изразяват само една или друга гледна точка.

Ако ще търсим в Библията, аз бих избрал "Обичай ближния си така, както себе си". Думата "обичай", ако за някой е твърде силна, може да се замени с "почитай". Защото в етиката виждам преди всичко уважение и почит към човека. Всичко друго, което наричаме добро или добронамереност е следствие от това уважение.

 

Мнението ми В МОМЕНТА е, че можем да оставим "доброто" за етикЕта. Т.е. за  правилата за поведение. А иначе, етиката да изследва причините и закономерностите за конкретно поведение.

Прим. сега си мисля за отношенията майка/дъщеря. Те са с много сходни генетични черти и възпитание. В един момент (като шурнат хормоните) стават враждебни една към друга. Какви са причините, следствията, до колко могат да се повлияят е хубав научен въпрос (комплексен като всичко напоследък), а регламентираното поведение е друго. От край време обществото изисква да се уважават родителите, но в някои случаи това не успяват ни майки, ни племенни вождове, жреци, попове и съдилища да повлияят. Види се етикетът трябва да се съобрази с нещо естествено, да не се изисква невъзможното. Етиката е за това. Има в психиатрията, вкл. в нашия психо- форум препоръки за някакво поведение на депресирани. Прим. жизнерадостно. Ами той- депресираният точно това не може. Наистина не може. Как да го спазва? Как влюбеното в хулиган девойче да не крещи на майка си и да не бяга от къщи и как "луди млади" да са разумни? Та на етикАта се налага да открие закономерностите и чрез етикЕта да определи правила.

А за "ближния", писах по- горе за Мойсей, трудно е за интерпретиране, ако единственият ближен съм си аз? А ако ближен ми е само гаджето, а мама е извън кръга?

преди 3 минути, by_chechi написа:

Всяко нещо сведено до неговите крайности е Зло

Ама при друг поглед всяко нещо без неговите крайности е посредственост. Херострат по див начин искал да бъде забелязан, да се отличи от посредствеността. Христос също е крайност. Не случайно е на кръста между двама разбойника (и разбойниците, и Исус са крайности. Така че по цитираното правило, Каяфа е прав- крайностите са Зло)

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

....при друг поглед всяко нещо без неговите крайности е посредственост......

Поглед - да , може ! Но не и виждане .......! :)

На всякъде и във всичко може да има както посредственост , така и гениалност - както в най-бурните процеси , така и в техните "замръзнали" крайности..... :nono:

Посредствеността/гениалността е мяра , характеристика за знание и умение прилагани в практиката и времето ! Примерно първите скални рисунки , от днешна гледна точка са посредствени драсканици - всяко дете може повече . Но за времето си изобщо са гениални изображения .......Това обаче е една съвсем друга тема !:nono:

......т.е. не си обмислил и разбрал , същността и смисъла на понятията които употребяваш - в случая "посредственост". Сам си измисляш произволни мисловни връзки...:nono:

За посредствена крайност не си ли чувал ? Посредствена крайност примерно е крайната Агресия , войната да кажем - в която и да е война няма здрав смисъл . За крайни състояния на Мързела да не говорим , но в своите средни , динамичните си стойности е главен двигател на прогреса......:nono: Хайде да не посочвам други примери от определена гледна точка.....! :lol6:

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Може би читателите ще се изненадат на простотата на предлаганите тук аксиоми. Асо смятат, че те са нещо магическо, не са прави. Все пак аксиомата е нещо по което всички са съгласни- и Александър, и Гол Асан. Основният въпрос, който възниква след тях е "А как да се мери?" И тук е днешният проблем. Нека се отнесем с уважение към египтяните, които са правили пирамиди и са измервали с въженце в продължение на столетия, за да се стигне до Евклид, който дава едни скучни и мъгляви аксиоми, които онези не са и знаели, но са правели нещата. 

След този увод, надявам се ще подходите прагматично.

Аксиома 1

Човек може да бъде представен чрез множество-  система от елементи.

 

Аксиома 2

Взаимоотношенията на човек могат да бъдат представени като действия с множества.

 

Аксиома 3

Човек е подмножество на множеството общество.

 

Аксиома 4

Двама човека могат да са в отношение, ако имат поне един общ елемент

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Интересна тема. Има вложена мисъл-творчество в заглавието и Идея, как да се разгърне, да се обсъдят проблем/и, да се изведат изводи и поуки :)

 Съгласна съм с тезата в първия пост. Замислих се, за способността на съждение и как А-лфа и В- ета са на една или близка възраст, израснали в сравнително еднаква среда, близък опит, добри семейства, образование... много обстоятелства ще станат, да не се увличам, но нека е хипотетично. И двете решат да се отнасят една с друга както... Само едно малко различие, може да прецака всичко. Колкото и да го мисля, няма как самоуважението ти и Доброто ти желание да са достатъчни, че като се отнесеш добре с някого, да получиш същото. Ти ще постъпваш добре според неписани закони, но като няма обратна връзка имаш някакъв предел, защото не си с неизчерпаема любов като Бог, а трябва да си оставиш нещо и за теб самия, щом никой наоколо не ти е длъжен всъщност, и трябва да се справиш сам.

От последните аксиоми, номер четири е най- инспирираща размисъл. 

Като целта, подозирам, е Хармония?

Редактирано от Maleficient (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 42 минути, Maleficient написа:

целта, подозирам, е Хармония?

Дано. Макар че нямам толкова далечен поглед.

Наблизо виждам проблемите при измерването, ама това ми е под носа. Пак близо, ама по- така е обсъждане на разработените идеи за решаване на конфликти. По- далеко нямам нищо предвид.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Конфликт не е хубава дума. Натоварена е с "напрежение". Нали преди това беше "различието". Защо А е А, а В- В. Как са така различни. Какво в разбирането им за Добро е различно?

Защо, когато А купи на В храна, В следващия път няма да отдели от неговите средства и да купи храна, когато А няма, а ще поиска още и още, пари, услуга, ... бъбрек, сърце( що не) , от А?

Редактирано от Maleficient (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 19 минути, Maleficient написа:

Какво в разбирането им за Добро е различно?

Предполагам интересът. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

 

А сега да опитаме с практиката и нейните проблеми.

Майка и дъщеря в пубертет са стигнали до враждебност. Елементи на личността, които са съществени на ситуацията, приемаме, че са:

хормонална активност, трудова заетост, психически контрол

Хипотетично те са

 

дъщеря

майка

хормонална активност

ДА

ДА

трудова заетост

НЕ

ДА

психически контрол

НЕ

ДА

 

Множеството Дъщеря ще е с елементи (ХАД, ТЗН, ПКН) (означаващи прим. ХАД= Хормонална активност Да, Трудова заетост-Не). Множеството Майка ще е с елементи (ХАД,ТЗД, ПКД)

 

Тогава отношението Дъщеря/Майка ще бъде

Дъщеря\майка

ХАД

ТЗД

ПКД

ХАД

ХАД/ХАД

ХАД/ТЗД

ХАД/ПКД

ТЗН

ТЗН/ХАД

ТЗН/ТЗД

ТЗН/ПКД

ПКН

ПКН/ХАД

ПКН/ТЗД

ПКН/ПКД

 

Или множеството от елементите на отношението дъщеря/майка ще бъде:

 (ХАД/ХАД, ХАД/ТЗД, ХАД/ПКД, ТЗН/ХАД, ТЗН/ТЗД, ТЗН/ПКД, ПКН/ХАД, ПКН/ТЗД, ПКН/ПКД)

Какво означава това?

Ако разглеждаме само първото отношение ХАД/ХАД,  хормоналната активност, то не би трябвало да има противоречие. И двете участнички са във фертилна възраст. Това обаче не е точно така, доколкото в това си състояние те са съпернички и съответно е редно да има вражда. Така че и сходството може да ражда конфликти.

Ако разглеждаме два елемента, прим хормонална активност и трудова заетост, то отношението дъщеря/майка ще се изрази с множеството

ХАД/ХАД,ХАД/ТЗД, ТЗН/ХАД,ТЗН/ТЗД

В случая попадаме в мътните води на неизследваното. Със сигурност на отношенията като цяло влияе както това, че майката има хормонална активност и ходи на работа, така и това, че дъщерята не ходи на работа, а е полово зряла. Дори и в последната двойка ТЗН/ТЗД, липсата на заетост на дъщерята взаимодействаща със заетостта на майката ги прави различни и с неразбиране.

Като включим и измисленото качество Психичен самоконтрол, взаимоотношенията стават още по- сложни. Прочее никой не е казал, че те са прости, макар тук максимално да съм ги опростил.

(Мислех да въведа и елемент Външни влияния, но се отказах, макар да мн. важен. Сигурно има значение дали е облачно, дали вчера майката е имала служебен конфликт или любовна среща, дали дъщерята е закъсняла снощи, дали взима дрога..., но доколкото външното се интериоризира по някакъв начин, то е елемент от описанието и ако е достатъчно важен трябва да се изведе като такъв)

Горното бе  разглеждането на взаимоотношенията дъщеря/майка. Взаимоотношенията майка/ дъщеря са други.

Майка \ Дъщеря

ХАД

ТЗН

ПКН

ХАД

ХАД/ХАД

ХАД/ТЗН

ХАД/ПКН

ТЗД

ТЗД/ХАД

ТЗД/ТЗН

ТЗД/ПКН

ПКД

ПКД/ХАД

ПКД/ТЗН

ПКД/ПКН

и множеството взаимоотношения ще е

(ХАД/ХАД,ХАД/ТЗН,ХАД/ПКН,ТЗД/ХАД,ТЗД/ТЗН,ТЗД/ПКН,ПКД/ХАД,ПКД/ТЗН,ПКД/ПКН)

 

Както става ясно и тези отношения не са изследвани, което е въпросът за измерването. До колко е измеримо това, което беше взето като даденост в примера- Психически контрол? Ами влиянието на „Трудовата заетост”, която може да е в конфликтна среда, може да е с физическо натоварване, може да е еднообразна и отегчителна „до смърт”? Така че тези елементи са взети произволно, с илюстративна цел. Поради липса на конкретни стойности на дадените елементи, не могат да се правят практически изводи.

Това беше един пример на изследване на взаимоотношения. Изводите по него се свързват с всички участващи елементи, но някои могат да бъдат редуцирани/ абстрахирани ако са незначителни.

Когато етиката направи своите изводи за някакви отношения, тя може да формира някакъв етикет, т.е. за регламентирано поведение по отношение на морала.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Онзи ден се скарах с един. Съпругата ми е сърдита, защото съм можел да се въздържа. Възниква въпрос. Някои неща, вкл. мъжкото противостоене са вродени.Те вредят на социума, но опазват микрогрупата, при което са се оказали през вековете трайни. Ако етиката преценява доброто като социално защитаващо, кое да избира- на ниво макрообщество или микрообещство. Или както би казал "Бай Тошо", Малката правда или Голямата правда са определящи? 

Може би стремежът е да опиташ да направиш добро на цял свят, като не успееш, поне на расата, ако не- поне на народа, ако не, то на града, ако не- на семейството. Пък ако не и това, то на себе си. :Ъ 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 58 минути, Търсещ истини написа:

Онзи ден се скарах с един. Съпругата ми е сърдита, защото съм можел да се въздържа. Възниква въпрос. Някои неща, вкл. мъжкото противостоене са вродени.Те вредят на социума, но опазват микрогрупата, при което са се оказали през вековете трайни. Ако етиката преценява доброто като социално защитаващо, кое да избира- на ниво макрообщество или микрообещство. Или както би казал "Бай Тошо", Малката правда или Голямата правда са определящи? 

Може би стремежът е да опиташ да направиш добро на цял свят, като не успееш, поне на расата, ако не- поне на народа, ако не, то на града, ако не- на семейството. Пък ако не и това, то на себе си. :Ъ 

Не е само мъжко. И да, тези модели са на много дълбоко вкоренени в съзнанието ни.

Това противопоставяне може да е и на микро и на макрониво. Зависи с какво се самоидентифицира противопоставящият се. Ако за него е важна дадена група, то противопоставянето ще има за цел да утвърди тази група, да я защити или съхрани. А може противопоставянето да е насочено към утвърждаване или защита на самия себе си. Това е механизъм, основаващ се на разделението и ще съществува докато хората продължават да се разделят на всякакъв вид групи. Т.е. още много дълго.

Кое е за предпочитане - обикновено да направиш добро на по-голямата общност. Но ако става въпрос за две подобни общности, то това не може да бъде критерий. Може да се мисли от гледна точка на справедливостта, примерно, ... но като се има предвид, че "справедливостта" винаги е на наша страна, то е много вероятно винаги да избираме групата към която принадлежим.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Вацлавик и др. представят 5 аксиоми на общуването.в гугълов превод от Уики

Цитат


  • "Не можете да не общувате!"
  • „Всяка комуникация има аспект на съдържанието и отношенията, като последният определя първия и следователно е метакомуникация.“
  • "Естеството на една връзка се определя от взаимодействието на партньорите в общуването."
  • „Човешката комуникация използва цифрови и аналогови модалности. Дигиталните комуникации имат сложен и универсален логически синтаксис, но семантичен, който е неадекватен в областта на взаимоотношенията. Аналоговите комуникации, от друга страна, притежават този семантичен потенциал, но липсват логическия синтаксис, необходим за недвусмислени комуникации. "
  • „Междуличностните комуникационни потоци са или симетрични, или взаимно допълващи се, в зависимост от това дали отношенията между партньорите се основават на равенство или многообразие.“

 

  •  

в не по- добър превод В: https://bg.psychologyinstructor.com/efektivna-komunikaciya-spored-pol-vac/

Цитат


1. Невъзможно е да не се общува

Първата аксиома на теорията на Пол Вацлавик сочи, че е невъзможно да не се комуникира.Всяко човешко същество комуникира от раждането. Той не може да избегне това. Дори и да не говори, тялото му винаги ще комуникира.

 

Изгледът, позата, изразът на лицето и тялото са начини да проявяваме нашите мисли.Мълчанието или спокойствието са дори начини за общуване на посланието. Следователно комуникацията е присъща на човешкото същество.

 

2. Съдържание, връзка и пунктуация

Втората аксиома на Пол Вацлавик посочва, че цялата комуникация има две нива: една от съдържанието и другата от връзката.С други думи, посланието придобива смисъл чрез това, което се казва, но и чрез връзката между двамата, които комуникират. Кажете на другия човек, че той е "глупав", може да бъде обида, шега или дори признак на привързаност. Всичко зависи от контекста.

 

3. От своя страна, третата аксиома говори за пунктуация или начина, по който общуването между двама души тече или спира.Всяка част помага да се осигури непрекъснатост, модулация или разширяване на обмена, който се случва при комуникацията.

 

4. Аналогови и цифрови – Симетрични и допълващи

В четвъртата аксиома на Пол Watzlawick се посочва, че съществуват два основни типа комуникация: цифрова или вербална комуникация и аналогова или невербална комуникация.Затова не само обменените думи имат влияние, но и начинът, по който се говорят. Това е пълно послание.

 

5. Накрая, петата аксиома показва, че комуникацията може да бъде симетрична или допълваща.Симетричната комуникация е тази, която се осъществява между равните. Допълнителната е тази, която се среща вертикално, т.е. между човек, който има власт и друг, който не го прави.

 

Ефективна комуникация

Всички тези аксиоми позволиха на Watzlawick да установи ефективни комуникационни параметри.Това се случва, когато аксиомите функционират правилно и когато хората успяват да настроят темите и тоновете, на които говорят.

 

 

По принцип, всяко социално отношение е форма на комуникация и заради това ги пускам и тези аксиоми, ако не за друго, поне да ги имаме предвид

Пак в Уики.де 

Цитат

 

Две основни аксиоми на социалната психология са: [1]

Хората конструират собствената си реалност.
Целият опит и поведение се влияят от социалните отношения.

 

 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Ето какво разбират от ООН за аксиоми на етиката. Тук

Цитат

Аксиоми на етиката на общото благо

Първият постулат на тази глобална етика включва провъзгласяване на общото благо на Земята и човечеството и неговото опазване. Да започнем с предпоставката, че съобществото на народите се явява едновременно и съобщество на всеобщите блага. Тези блага не могат да се присвояват от никой като частна собственост и трябва да бъдат поставени в служба за осигуряване живота на всички представители на сегашното и бъдещите поколения и съобществата на другите живи същества.

За общото благо на човечеството и Земята са характерни универсалността и свободата. С други думи всички хора, народи и всичко живо неизбежно се явяват част от това всеобщо цяло. Никой и нищо не може да бъде отлъчено от това глобално общо благо. Освен това, по силата на своята природа, Земята е свободно достъпна за всички и по силата на това не може да се купува или продава, или да става предмет на конкурентно търсене. Също така общото благо трябва да бъде постоянно достъпно за всички, иначе то ще престане да бъде общо.

Какви са основните елементи, съставляващи общото благо на човечеството и Земята? Първо, несъмнено, самата наша планета. На кого принадлежи тя? Земята принадлежи не на тези влиятелни кръгове, които си присвояват нейните стоки и услуги, тя е достояние на всички екосистеми, съставляващи единно цяло. Земята – това е дар на Вселената, тя се е образувала в нашата галактика Млечен път от протослънце, изчезнало отдавна и предшестващо появата на нашето слънце, около което Земята се върти наред с другите негови планети. По силата на този факт, че Земята представлява жив организъм и е дала живот на всичко живо, тя притежава достойнство (dignitas Terra). Това достойнство изисква уважение и преклонение и й дава права: право на това, да се грижат за нея, да я защитават и поддържат в такова състояние, в каквото тя би била способна и занапред да служи като източник на жива субстанция и да възпроизвежда живот.

На нас ни е необходимо още да признаем, че ненаситния апетит на глобализираните средства за производство в значителна степен доведе до изтощаване на ресурсите на нашата планета и с това нанесе също ущърб на общото благо на Земята и човечеството. Налага се срочно да се търсят други, по-хуманни и в по-голяма степен благоприятстващи живота пътища: пътища на справедливост и солидарност, водещи към мир и щастие.

По-нататък ние имаме биосферата на Земята като общо наследство на всичко живо и човечеството се явява неин пазител. Биосферата е един от елементите на общо благо на човечеството и Земята, включвайки, както беше посочено на Конференцията на Организацията на Обединените Нации по проблемите по окръжаващата човека среда през 1972 г.:”природните ресурси на Земята, в това число въздуха, водата, почвата, флората и фауната и особено представителните образци на природните екосистеми”.

В частност към общите блага на човечеството и Земята се отнасят водните ресурси, Световния океан и горите. Водата представлява всеобщ изключително важен ресурс, който няма с какво да се замени, и всички имат право на достъп до нея, независимо от свързаните със събирането й, съхранението, пречистването и разпределението разходи, които ще носят на правителствата и обществото. Отчитайки това стремежът да се приватизира водата и да се превърне в стока, способна да донесе много пари предизвиква в нас силно безпокойство. Водата – това е живот, а животът е свещен и да се търгува с него е недопустимо. Нашето събрание би искало да подкрепи усилията, целящи сключването на международен пакт за водата в интерес на обезпечаването на колективното управление на нейните запаси, което ще позволи да се гарантира този жизненоважен ресурс за всички.

Същото може да се каже и за горите, особено тропичните и субтропичните гори, в които са съсредоточени най-големите ресурси на биоразнообразие и влага, необходими за поддържане на жизнеспособността на Земята. Горите, улавяйки големи обеми въглероден диоксид, възпират климатичните промени да направят невъзможен живота на планетата. Без гори не би имало живот и биологично разнообразие. Световният океан служи за гигантско хранилище на жива субстанция, регулира климата и осигурява баланса на физичните и химичните процеси на Земята. Въпросите за състоянието на горите и Световния океан са въпроси на живот, а не само на околна среда.

Към общото благо на човечеството и Земята се отнасят и нейните климатични условия. В резолюция 43/53 На Общото събрание от 6 декември 1988 година за “Опазване на глобалния климат в интерес на нашето и бъдещите поколения на човечеството” се признава, че изменението на климата е общ проблем на цялото човечество, доколкото “климатът е необходимо условие, осигуряващо съществуването на живота на Земята”. Междуправителствена група експерти по климатичните промени, по-широко известна с английския акроним IPCC, смята, че “промените в климата засягат цялото човечество и с него трябва да се борим в глобалните граници на общата отговорност”.

Но най-голямото общо благо на човечеството и Земята е самото човечество като цяло. В него е вложена най-висшата вътрешна ценност и обезпечаването на неговото съществуване само по себе си е цел. Човечеството е част от живия свят, твърде сложна, способна за самоосъзнаване, чувстваща, притежаваща разум и творческо въображение, способна да обича и отворена към всички. Във всички култури има ясно разбиране, че човечеството притежава неотменимо достойнство. Тези, които воюват и създават оръдия на смъртта, способни да изтрият човешкия живот от лицето на Земята и да нанесат сериозна вреда на биосферата, извършват престъпление срещу човечеството.

Затова, мои скъпи братя и сестри, ние не трябва повече да чакаме. Ние трябва неотложно да вземем мерки по пълната забрана на ядреното оръжие, а не да се занимаваме само с въпроса за намаляване на неговите запаси или неразпространението му. Трябва неотложно да въведем норма за абсолютна нетърпимост по отношение на ядреното оръжие и вземането на решения в тази област не бива повече да се отлагат. Ние живеем в благоприятно за това време и не трябва да пропускаме тази възможност. Недопустимо е също светът да продължава да се примирява с безсрамието на все по-нарастващите астрономични суми на разходите за въоръжение при отделянето на абсурдно малки суми за целите за избавяне на половината човечество от нищета, за която няма оправдание и която, още повече, представлява бомба със закъснител за всички страни. Насилието поражда насилие и това, че хората са принудени да гладуват и да влачат съществуване на ниво, недостойно за човека, представлява най-лоша форма на насилие.


Мяза на "Голямата правда" на Т-Ж-

Общо взето, това наистина са неща, с които сме съгласни, но имаме и делнични проблеми, а за големите нямаме "право на достъп", така че това са принципи за ограничен кръг- тези в ООН, че дори не всички. Това ще рече, че аксиомите е редно да се отнасят до принципи, по които всеки има власт да действа. Аз мога да се скарам със съседа, но не мога да кажа "Абе..." на Болсонаро в Бразилия, за дето там изсичат горите.
 

В един мъртъв форум е даден следния анекдот

Цитат

 

един от големите философи на 20 век Дж. Е. Мур е посветил целия си живот на този въпрос: "Какво е добро?"
Той написва книгата "Principia Ethica". Бил избрал заглавието преди да започне да пише книгата, иначе не мисля, че е щял да я озаглави така. Смятал е, че ще открие основния принцип на етиката, но след като цял живот е правил проучвания, резултатът бил наистина тъжен. Той завършва книгата с твърдението: "Доброто не може да се дефинира."


 

За мен си направих извод, повече никога да не използвам термина Добро и Благо, защото те са субективни, краткотрайни и относителни, т.е. от формалнологическа гл.т. не са едно и също дори за времето на един кратък разговор.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Цитат

Sidgwick thought that some axions of ethics are self-evident. These include: an axiom of justice—‘whatever action any of us judges to be right for himself, he implicitly judges to be right for all similar persons in similar circumstances’, an axiom of prudence—‘a smaller present good is not to be preferred to a greater future good’, and an axiom of benevolence—‘each one is morally bound to regard the good of any other individual as much as his own, except in so far as he judges it to be less, when impartially viewed, or less certainly knowable or attainable by him’. This chapter discusses these axioms in the light of the work of more recent thinkers including R. M. Hare and John Mackie on universalizability, Bernard Williams, Michael Slote, and Larry Temkin on time preference and finally Williams again as well as Rawls on utilitarianism and maximization.

в гугълпревод

"Сидвик смяташе, че някои аксиоми на етиката са очевидни. Те включват:

аксиома на справедливостта - „каквото и да е действие някой от нас прецени, че е правилно за себе си, той имплицитно преценява, че е прав за всички подобни лица при подобни обстоятелства“,

аксиома на благоразумие - „по-малко настоящо благо не трябва да бъде предпочитан пред по-голямо бъдещо благо “и

аксиома на доброжелателността -„ всеки е морално задължен да счита доброто на всеки друг индивид толкова, колкото неговото собствено, освен доколкото прецени, че е по-малко, при безпристрастно гледане, или по-малко със сигурност познат или постижим от него “.

Тази глава обсъжда тези аксиоми в светлината на работата на по-новите мислители, включително Р. М. Хеър и Джон Маки за универсализируемост, Бернар Уилямс, Майкъл Слейт и Лари Темкин относно предпочитанията във времето и накрая отново Уилямс, както и Ролс относно утилитаризма и максимализацията."

Източник: Тук

Каквото и да е, тези принципи си остават благопожелателни и са по- скоро съвети за разумно поведение. Друг е въпросът, че са интересни, но не по- основополагащи от които да е други, вкл. и коренно противоположните.

Ето пък от Уики.англ

Axioms
Formal ethics has four axioms in addition to the axioms of predicate and modal logic. These axioms (with the possible exception of Rationality, see below) are largely uncontroversial within ethical theory.

In natural language, the axioms might be given as follows:

P (Prescriptivity) — "Practice what you preach"
U (Universalizability) — "Make similar evaluations about similar cases"
R (Rationality) — "Be consistent"
E (Ends-Means) — "To achieve an end, do the necessary means"
Care must be taken in translating each of these natural language axioms to a symbolic representation, in order to avoid axioms that produce absurd results or contradictions. In particular, the axioms advocated by Gensler avoid "if-then" forms in favor of "don't combine" forms.

С превод

"Аксиомата
Формалната етика има четири аксиоми в допълнение към аксиомите на предикатната и модалната логика. Тези аксиоми (с възможното изключение на Рационалността, вижте по-долу) са до голяма степен непротиворечиви в етичната теория.

На естествен език аксиомите могат да бъдат дадени по следния начин:

P (предписание) - „Практикувайте това, което проповядвате“
U (Универсалност) - "Направете подобни оценки за подобни случаи"
R (Рационалност) - "Бъдете последователни"
E (Крайни средства) - „За да постигнете цел, направете необходимите средства“
Трябва да се внимава при превеждането на всяка от тези аксиоми на естествен език в символно представяне, за да се избегнат аксиоми, които дават абсурдни резултати или противоречия. По-специално аксиомите, застъпвани от Генслер, избягват формите „ако-тогава“ в полза на „не се комбинират“."

Пак съвети и напътствия. С какво  „Практикувайте това, което проповядвате“ е по- надеждно от  „Практикувайте това, което НЕ проповядвате“ т.е. експериментирайте с непознатото или  „НЕ Практикувайте това, което проповядвате“ защото  "Прекален светец и т.н."

(емоционално отклонение: Писна ми от определения, които не вършат работа. Кой съм аз, та да измисля нещо, което училите и със степени не са измислили? Те си противоречат, не се потвърждават, всеки тегли встрани... значи някои или всички не са прави)

 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

ДОПЪЛНЕНИЕ

Като казвам, 

на 30.08.2019 г. в 18:17, Търсещ истини написа:

Аксиома 1

Човек може да бъде представен чрез множество-  система от елементи.

същото се отнася и до множеството общество. Става дума, че връзките, функциите, подреденост и история са елементи от множеството. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Тъй като за казаните множества важи системният подход, погледнах какво може да послужи. Оказа се, че системният подход се практикува основно в организации. В него е включена и фирмената етика като важна част. 

Тук слагам кратко допълнение. Според някои автори етиката се е зародила, за да формира правилата на съвместното съжителство в един дом, да способства за преодоляване на центробежните сили, индивидуализма и агресивността, а от там и да развива съвест, доброта, съчувствие и дружелюбие в дома- основна производствена и възпроизводствена единица в онова време.

Днес такава основна единица е фирмата. При това фирмата има свое ръководство, което може да НАЛОЖИ съответната етика и норми. Работа на системния подход, вкл. по отношение на етиката, съобразно дейността, е да открие значимите функционални дялове,връзките по които протича влиянието и да предложи подходящ етикет, Така става ясно защо понятието "добро" е така относително. Всяка единица има свои интереси, ценности, понятия за доброто.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

защо понятието "добро" е така относително.

Относително е защото го дефинират от множество и различни гледни точки , по отделно за всяка съставляваща . Такава дефиниция се отнася за определена по съдържание и форма гледна точка .

Относително е още защото дефинирано от общо виждане на нещата , съставляващите по отделно остават неопределени по съдържание и форма .

Т.е. какъвто и да е подходът , практиката винаги се оказва нещо друго ! Относително ! При което "относително" не означава "неопределено" (т.е. за нищо не става , или не се знае  :)) , а означава "определена степен на вероятност"...... :nono:

При което , да кажем , винаги има "недоволни" останали вън от вероятността....(виж в политическите теми :lol6:).

Налага се да се очертаят ограничения (в частност критерии) , които неизбежно пораждат конфликти .

Следва да се решават конфликтите ! Как се решават конфликти , това е друга тема - тема за Диалектика .

При това на първо място стои въпросът що е това конфликт ?....и т.н.....(евентуално следва продължение :))

........................................

Примерно : Всяко Живо усвоява неограничено средата която обитава . Иначе следва Смърт ......И ако средата е ограничаваща и/или ограничена (до където рано или късно се стига) , започват конфликтите !...... :)

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

(продължение)....

Т.е. следва нещо , което никак не е относително !:nono:

ПОСТУЛАТ N: 1 (аксиома е друго нещо)  "Добро" е това което решава конфликтите , а не ги "замазва" чрез компромиси или пък да ги пренебрегва (оставя нерешени) ! :nono:

"Зло" е това което ги задълбочава ! :nono:  

....Така примерно , с лекота можем да разберем веднага и без каквито и да е уговорки , в мащабите на Земята коя е "Империята на Злото" ....!:lol6:

заб.: В някоя друга част на Вселената , до която все още нямаме достъп , може и да не е Вярно ! :)

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 3 часа, by_chechi написа:

"Добро" е това което решава конфликтите

Бих добавил и "способства за предотвратяването им" и "в конкретна социална общност" (все ми е пред погледа Исус, който е внесъл смут и конфликт с фарисеите, които са пазители на еврейската цялостност.)

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 4 часа, Търсещ истини написа:

Бих добавил И "способства за предотвратяването им" и "в конкретна социална общност" (все ми е пред погледа Исус, който е внесъл смут и конфликт с фарисеите, които са пазители на еврейската цялостност.)

Така е ! Но това " И " вече е ограничение и първа предпоставка за поява на конфликти . А постулата се отнася към всичко живо.....както за тревичките и птичките , така и за човека ! :)

И те се появяват ! :nono:

Добре си го "напипал" за пример :

В случая с Исус основният конфликт се състои в смяна на парадигмата във Вярата  - сега вече не Бог , а Човекът е отговорен за делата ....!  Оказва се изключително продуктивно ! Следва невероятно бърз напредък и експанзия . След като новата парадигма на Вярата се установява в продължение на около 1500 години (трудна и бавна промяна в Съзнанието) , за следващите около 500 години се извършва това което не се е извършило за 8000+ години...:nono:

В това се изразява най-голямото значение на Християнството за развитието на човешката цивилизация !

А от това следва извода : Конфликтите са движещата сила във Вселената . Те следва да се решават , а не да се предотвратяват !  :nono:

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

(продължение)....

Ако предотвратиш определен конфликт , той временно затихва , но причините остават . И конфликтът се задълбочава . В следствие отново избухва с още по-голяма сила....:nono:

Т.е. следва да се отстраняват причините , но ако конфликтът е сериозен , това обикновено е невъзможно.....Борят се със следствията - безуспешно и безкрайно .:nono:

.......като запълването на дупките по новите ни магистрали  ! От това разбира се , могат и пари да се правят......! :lol6:

.....За лична практика може да да пробваш с жена си (или някой друг) . Резултатът е неизбежен ! ....Скандал и след скандала пепел , следва нов скандал.....или да отстраниш жена си....Има и друг вариант - да отидеш да живееш при любовницата си ! С много Вяра , Надежда и Любов дадени от Бога....! Ъ ! То пак същото......:lol6:

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 2 часа, by_chechi написа:

Конфликтите са движещата сила във Вселената . Те следва да се решават , а не да се предотвратяват !  :nono:

20 правила за решаване на конфликти от ТУК

Цитат


  1. Ясно определете същността на проблема. Проверете каква е действителната причина отвъд емоциите;
  2. Действайте бързо – признайте грешките си в ранния етап от конфликта преди да се е разразил. Не се надявайте, че нещата ще утихнат от самосебе си;
  3. Дай достатъчно време на партньора си да обясни своята гледна точка. Слушай внимателно. Повтори това, което казва той/тя. Изчакай отлика. Слушането ще направи огромна разлика;
  4. Обсъждайте само едно нещо по едно и също време. Останете в настоящето и не се връщайте към минали проблеми, за които да натяквате, например: „Това ми напомня за онази ситуация с…“;
  5. Не се вкопчвайте в излишни детайли (Закъсня с 5 мин. например);
  6. Избягвайте крайни изявления от сорта на: „Ще ме довършиш“ или „Развеждаме се“;
  7. Избягвай осъдителни изречения като „Ти винаги ме нападаш!“ Замени „Ти“-изразите с „Аз чувствам“;
  8. Опитай се да бъдеш напълно прозрачен в своите мисли, намерения и действия. Откровеността е по-ценна от точността;
  9. Не говори за другия, ако изпитваш гняв;
  10. Научи се да разпознаваш ранните симптоми на гнева – напрягането на тялото, жестовете и
  11. Не се затваряй като мълчиш. Нищо не се разрешава с мълчание;
  12. Не отправяй заплахи и не използвай физическо насилие (винаги трябва да се каже за някои хора). Не ставай саркастичен или истеричен;
  13. Говори директно. Избягвай лекциите. Бъди специфичен, а не абстрактен;
  14. Не сравнявай партньора си с други. Опитай се да се поставиш на негово/нейно място;
  15. Когато сбъркаш, кажи: „Съжалявам“;
  16. Прости на партньора тогава, когато сбърка;
  17. Винаги провеждайте дискусиите на подходящо място. Не се нападайте публично, а ако имате деца, обещайте си, че няма да станат свидетели на конфликтите ви;
  18. Ако нищо не помогне, въвлечете трета страна или семеен консултант, с който и двамата се чувствате добре. Важно е третата страна да бъде напълно безпристрастна;
  19. Не забравяйте по време на разговора да насърчавате партньора, да му благодарите и да се фокусирате върху положителните страни.
  20. Най-важното – третирайте партньора си с респект и уважение!

 

  1.  
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 1 час, Търсещ истини написа:

20 правила за решаване на конфликти от ТУК

  1.  

Това са правила за поведение (като "10 божи заповеди") , а не за решение . Не формира самостоятелен начин на мислене (виж т.18 - Ако нищо не помогне, въвлечете ..... семеен консултант).....:nono:Не казвам , че тези правила не са правилни . Даже напротив - поддържам ги . НО !

В неописана ситуация , нямаш готово решение ......:ohmy:

А пък те , ситуациите имат свойството да са все неописани ! :)

До сега не съм чул книжките на фондация "Карнеги" примерно , някому да са помогнали... На мен също . Само съм се мотал из тях като глух петел......:lol6:

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Публикацията ви съдържа термини, които не допускаме! Моля, редактирайте съдържанието си и премахнете подчертаните думи по-долу. Ако замените букви от думата със звездички или друго, за да заобиколите това предупреждение, профилът ви ще бъде блокиран и наказан!
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Сподели

×
×
  • Добави ново...