Аксиомите, които ще направят етиката сериозна наука

[Търсещ истини 172]

Един пример за замазване на конфликт от етнологията

В някакво затворено племе в джунглата, има два клана и дивите хора се женят между тези кланове, за да не се изражда племето. Един ерген си харесал мома, но тя не го харесва и братята й я подкрепят в избора. Силно фрустриран, ергенът е готов да убива. Тогава, според местния етикет, той изразява гнева си като хвърля копие към хора от своя клан. Това е.

Това действие дава израз на чувствата, освобождава напрежение, не причинява смърт или рана сред близките, не води до конфликт, който би направил клановете врагове. И в други култури се практикува изливане на гнева срещу близките, вместо срещу враговете-конфликтът, които може да донесе непредвидимо тежки последици. (Жената ще прости, но гостът може да отмъсти)

Съществуването на конфликтни елементи (качества) в множеството "човек" като свадливост, опърничавост, опакост, инат, своенравие, злонамереност, създават конфликти при много ситуации и не са ситуативно обусловени. Дори мъдрият  Соломон отбелязва, че по- добре е да живееш в ъгъла на тавана, отколкото със свадлива жена. А той е имал много жени.

 

[Търсещ истини 172]

Няколко цитата съдържащи "свадлив". Явно това не може да бъде преодоляно и конфликтът да бъде решен. Просто трябва да се избягва и да чакаме феята от Пепеляшка....

Мойра

публикувано 15 април 2016 (редактирано)

Споменахте Гурджиев и ми се ще да разкажа една случка.

Поводът е, че от доста време в тази тема, и не само, присъства раздразнението.

Навремето Гурджиев е бил учител в медитационен център край Париж.

За един от уроците си наел свадлив пазач, който винаги успявал да разстрои учениците си, които му скроили номер, който принудил пазача да напусне.

Гурджиев обаче го върнал обратно и учениците изразили тревогата си от това.

Тогава Гурджиев им обяснил, че пазачът всъщност е най-добрият им учител, защото ги е накарал да се вгледат в себе си - към своя гняв и безпокойство.

 

Така че...присъствието на дразнители е добър урок за раздразнителните.

 

п.п. Все пак бих предпочела да няма дразнители.

Любимата ми приказка! (става дума за Пепеляшка)

love_the_sun_f отговори в добавена от vboychev тема в Литература, Книги (e-books, video trainings, tutorials & etc.)

...Били също такива надменни и свадливи. Още от първия ден мащехата започнала да нагрубява заварената девойка. Давала й най-парцаливите дрехи, най-малко храна, а й възлагала най-тежката работа. Момичето спяло на тавана върху сламена постелка, а сестрите й живеели в топлите и светли стаи и спели на...

Даяна Палмър (Сюзън Кайл)

ganinka публикува блог публикация в Book Reviews

...много свадлив. Тя е убедена, че за това си има причина и Рет има основание да я държи в тайна, също както и самата Джени не случайно предпочита никой да не знае нищо за нейното минало... Защото ако Рет го научи, ще открие, че тя е всичко онова, от което той бяга! А Джени иска този мъж.

на 5.06.2019 г. в 8:44, Lumberman написа:

А с феминистки и неудовлетворени жени трудно се спори. Не случайно Соломон е казал: "По-добре да живее някой в ъгъл на покрива, отколкото в широка къща със свадлива жена." Нашата "средиземноморска" съфорумничка намерила ли си е мъж, който да я търпи такава?

Ralna                   

публикувано 4 март 2010

Прочетох "Лили" на Лей Грийнууд. Беше много хубава. Лилито така една миличка, невинна и непросветена, а Зак толкова сладък, вечно нацупен и свадлив. Страхотна двойка са. Сгърчих с еот смях по време на "дебата" в неговата стая, в който му изтъкваха причини защо трябва да се ожени за Лили, а той се дърпаше ли дърпаше. Всеки път Лилито като си отвореше устата направо го закопаваше, а той като тръгнеше да спори с нея само си затягаше примката около врата. 

на 27.01.2007 г. в 14:00, Ramala написа:

Дева: обоняние на слон, ум на заек.

Дребнава, алчна, скучна и свадлива. Педантизма на Девата я прави непоносима както в работата, така и у дома. Със своите капризи е способна да погуби всяко начинание и да изкара всеки от нерви. Никога не импровизира и съставя най-подробни скучни планове за себе си и своите близки, въпреки техните протести. Всичко у нея е хладен разчет, всичко, което прави е тежко, солидно и скучно. Освен това е майстор на интригите и ако има врагове, не се успокоява докато не се справи с рода им до десето коляно.

Женската омраза

windmill отговори в добавена от haidukpikaso тема в Всичко останало

...а и ние жените сме вярно по - свадливи от мъжете и от това само губим. А в този случай, причините може да са много - завист, скука и т.н. Едва ли е омраза както спомена някой в по-горните постове.

на 12.01.2018 г. в 17:31, Мойра написа:

Притча за обидата

В Китай имало един мъдър учител, при когото много хора отивали за съвет. Той имал за приятел поет, който се славел с лошата си репутация. Поетът бил груб и със свадлив характер. Един ден отишъл при мъдреца, седнал като Буда и попитал:

– На кой мислиш, че приличам?

– Изглеждаш като Буда. – отговорил учителят.

– А ти знаеш ли на кой приличаш? Приличаш на един куп лайна. – казал поетът.

Мъдрецът изобщо не се впечатлил от обидните думи и отвърнал на тях с усмивка. Поетът не се сдържал и попитал:

– Ти как така не се обиди от това, което ти казах?

Мъдрецът му отговорил:

– Този, който е познал в собствената си природа Буда, вижда същия Буда във всеки друг. Този, който е пълен с лайна, вижда всеки друг като купчина с лайна.

на 23.07.2017 г. в 11:09, acnekt написа:

Нес

на 5.06.2019 г. в 8:44, Lumberman написа:

А с феминистки и неудовлетворени жени трудно се спори. Не случайно Соломон е казал: "По-добре да живее някой в ъгъл на покрива, отколкото в широка къща със свадлива жена." Нашата "средиземноморска" съфорумничка намерила ли си е мъж, който да я търпи такава?

 

на 23.07.2017 г. в 11:09, acnekt написа:

Неспирно течащият улук в дъждовен ден и свадливата жена са едно и също. Който иска да я укроти, иска да укроти вятъра и да задържи маслото с десницата си.

[by_chechi 8574]

преди 8 часа, Търсещ истини написа:

...замазване на конфликт...

Замазването на конфликт не е решение , а е отлагане на решението във времето - конфликта остава . Набира сили за нова и по-силна проява ..... 

Начините за отлагане са много и различни . Зависят от същността на конфликта .

Но общо взето са три основни - подмяна на обекта , прекъсване на връзката и/или  отклоняване от посоката .

В конкретния случай наблюдаваме подмяна на обекта на агресия .

Други примери :  Вместо да се караш с жена си у дома , в неделя отиваш за риба - предотвратяване на явлението , чрез прекъсване на връзката . ......Или пък по време на избори , отиваш в гората за гъби - отклоняване от посоката .

В същността си и трите начина представляват вид измама , заблуда . Конфликтът остава ! 

Решаването на конфликта е друго нещо ! 

[by_chechi 8574]

От горния пост може да се види , че отлагане решаването на един конфликт  не е " Добро " !  " Добро " е да се намери неговото решение ...........

За да се реши един конфликт , той трябва да се познава ! 

И така : Що е то Конфликт ?

[Търсещ истини 172]

За да  изследваме или определяме отношенията, естествено започваме от диадата.

За да не сравняваме безбройните елементи, избираме тези, които са значими за конкретната ситуация или предмет на изучаване. На първо място това е функцията, която изпълнява лицето в диадата.

Какво по- естествено, в семейна диада, да разглеждаме възпроизводствената функция и разделим индивидите на мъже и жени. Естествено можем да ги делим и според сексуални отношения, притежание на собственост, власт, емоционалност, но основното заради което се събират индивидите при полово размножаване е продължаването на рода.

В този смисъл, още по- конкретна е функцията раждащи/оплождащи. Несъмнено, матриархатът поставя раждащата жена във висока позиция, олицетворена от  каменните и костени „Венери”. Респектът към способността за раждане определя съответния морал. Жената определя това, което трябва да се прави не защото застрашава с наказание, а защото това спасява живота. Главната грижа е за безопасност на раждащата- да е с осигурени потребности за живота и опазена от врагове. Да се прави обратното е вредно и моралът го отхвърля.

При разраснали се отношения на вражда и агресия, значение придобива закрилата и нараства значението на тези, които са въоръжени със средства за защита- зъби, рога, лъкове. Когато възпроизводството не е проблемно, но сигурността е под въпрос, възниква въпросът за силен водач или силна и войнствена група. Тогава респектът към агресивния и силен войн определя морала. Важно е това, което той изисква и налага. Съответства на морала това, което подкрепя неговата функция. Дори да не е от полза за продължаване на рода, едно съобразяване с много силен и агресивен мъжкар спасява, така че всеки би подкрепил съответно поведение.

Да се цени едновременно едното у едните и другото у другите съвместно е не само допустимо, но и естествено, но наблягам на това, че според обстоятелствата се извеждат приоритети. 

Връщаме се в диадата за да подчертаем, че оценката за значимо, ценностно, важно се променя според обстоятелствата. В едно и също семейство изпъкват ту интересите на единия- при раждане, отглеждане на деца, ту интересите на другия- при външна заплаха от нашественици или общо заплаха над сигурността, а съответно на това и възприемането на важното, ценното, доброто в конкретната ситуация.

[Търсещ истини 172]

Идеята за етиката като модерна аксиоматична наука може да не е развита пълноценно, но е редно да бъде изпитана в практиката, на какво е способна.

Един от актуалните въпроси, които предизвикват полярни мнения и противопоставяне на морални възгледи е хомосексуалното семейство. Разсъжденията на тази тема са от толкова различни ъгли и толкова многобройни, че нямам и намерения да ги обхващам. Ще се опитам да разсъждавам въз основа на досега постигнатите идеи.

МОРФОЛОГИЯ НА СИСТЕМАТА

Хомосексуалната диада е съставена от две лица от един и същ пол, които удовлетворяват сексуалните си потребности по свой начин. Връзките им могат да са инцидентни или трайни, да обхващат само сексуалните потребности или да са се задълбочили до емоционални, финансови, на взаимопомощ. Определяща обаче остава сексуалната връзка.

ФУНКЦИОНАЛЕН АНАЛИЗ

Основната функция на диадата е удовлетворяване на сексуалната потребност на единия или и на двамата участници. При задълбочаване на отношенията, при емоционална връзка, материална общност и взаимопомощ, участниците искат обвързаност и узаконяване на формални отношения, присъщи на семейството.

Една от особеностите на хомосексуалната връзка при мъжете е, че пасивната страна не изпитва естествено удовлетворение и ако не го получава, изисква в отношенията извънсексуална обвързаност- най- често материални придобивки.

Връзката се разпада, по същите причини както и любовната връзка между хетеросексуални, с тази разлика, че често грижите за поколението задържат двуполовата двойка до израстването му, т.е. при хомосексуалните двойки връзката трае до изчерпване на емоциите или материалният интерес на едно от лицата.

По правило едно от лицата в хомосексуалната връзка лидира и има доминантно поведение. Обикновено то определя поведението помежду им. Другият случай е, когато пасивният хомосексуалист е материално обезпечен и търсейки опека се свързва с доминиращо лице, което той издържа и в някакъв смисъл може да определя поведението му. Често обаче на подобни опити, доминиращото лице отговаря агресивно и жестоко.

Общо взето, хомосексуалната диада няма нужда от афиширани връзки пред обществото. Патриархалното семейство се е заявявало пред обществото чрез своята собственост и участие в труда, и държи да показва сходство с другите семейства за да бъде приемано. Мъжът е заявявал претенции за своята жена и особено за поколението от нея, усещайки в него своята кръв, а другите семейства са признавали това. Хомосексуалната диада не е по- различна от колегиални връзки в обществото и труда, а социалното признаване на осиновено дете в обществата в които това е прието, осигурява някакво наследяване, но липсата на такова приемане от обществото, не влияе на хомосексуалната диада. Правото не отделя правоспособността на хомосексуалистите и те са задължени равноправно с всички към правните норми.

 

Въз основа на направения анализ може да се каже, че етичните норми в хомосексуалната връзка се определят от доминантната личност във връзката и поради своята интимност не са достъпни за изучаване и повлияване отвън. Обществото не навлиза в тази област, предоставяйки й взаимното съгласие да решава поведението. Хомосексуалистите като индивиди се вписват в обществото, а като двойка в дейността не се различават от колегиалните двойки.

 

Разглеждайки хомосексуалната двойка като подмножество на обществото може да се каже, че тя не е продуктивна и не възпроизвежда хора, но подобно е и в някои хетеросексуални двойки. Морална присъда срещу хомосексуализма има в „пуритански” или морално ригористични общества и идеи, т.е. такива, които воюват активно с разврата, често използвайки божия авторитет, които искат и имат средства да влияят на интимния живот.

 

От написаното става ясно, че системният анализ на обществените групи е по- скоро социален и отчасти психологически (няма лошо), но може да определи генератора на етичните правила, както и значението им за различните множества. Мнението ми е, че с горното се дава пример, че така постулираната етика действа!

[Търсещ истини 172]

Теорема на давещия се

Условието е следното: Давещ се размахва ръка за да бъде спасен. На ръката му блести пръстен. Поблазнен от пръстена, користен човек го спасява и грабва без позволение пръстена. Добро ли е извършил?

Изхождаме от това, че всяка самоуправляваща се система се стреми да се съхрани. Социалната система, каквато и да е по брой елементи, също. Спасяването на човек (елемент от системата) поддържа състоянието на системата. Материалните ценности в социалната система са отношения, връзки, и могат да бъдат заместени или променени, а в случая дори да бъдат игнорирани като значение.

 

По отношение приетото „Всяка самоуправляваща се система се стреми да се съхрани” подхождаме като към аксиома.

Разглеждаме социалната система като съставена от елементи- човеци и техните връзки, т.е. в нея материалните отношения към собствеността са сведени до социални. Ако давещият се впоследствие поиска да бъде издирен и наказан спасителя за грабеж на пръстена, това ще бъде прието негативно от обществото, защото в системата от обществени ценности давещият се е поставил материалното по- високо от запазването на живота.

[Търсещ истини 172]

Задача Янините 9 братя. (сюжетът подробно В: https://chitanka.info/text/8501/134)

В множеството „Янините 9 братя”, т.е. семейството има 11 елемента- майката, Яна и 9 братя. Доминира майката.

Най- големият син- Георги Грозника, отсича ръката на жена извън семейството и отнетата гривна подарява на Яна. Тя я отхвърля, като кървава, но пред властта никой не издава Георги. Друг от братята- Ангел има изключителна дарба за резбар.Той е изработил църковен иконостас и иска да направи за Яна писана хурка, което предизвиква у Георги ревност. Той отсича ръцете на Ангел. Майката проклина и пропъжда Георги, а семейството приема решението. Георги моли Чумата да погуби семейството без Яна и освобождава от плен Чумата за да го извърши. Пред царя, Ангел отказва държавна намеса и съд над Георги и изнемощял умира. След като Чумата погубва останалите братя, от което умира и майката, Яна се уверява в злотворството на Георги и го убива.

Въпрос: Какво е деструктивното действие на елементите от системата „Янините 9 братя”?

 

Идея за решение:

Деструктивното действие на Георги Грозника се състои в увреждането на елемент от множеството Държава- отсякъл ръка на жена, от увреждане на елемент от подмножеството Семейство- отсякъл ръцете на брат си Ангел и в подпомагане на унищожаването на много елементи от множеството Държава и подмножеството, като освободил Чумата и я насърчил за мор. Георги Грозника иска да прекъсне връзките между Яна и другите членове на Семейството и Държавата, като смята, че тя заслужава да се омъжи само за княз.

Деструктивните действия на майката са в това, че против интересите на множеството Държава укрива злодеянието на сина си, че не взема по строги мерки към злодея. Тук ще поясня, че майката е защитница на родовия морал, т.е., е за върховенство на семейството като ценност. Нейните мерки са адекватни за тази степен на обществото. Прим. вж. по- горе Мойсей убива египтянин, но не е предаден на фараона, а Херкулес, извършил няколко убийства и кражби е смятан за полубог. Елините са осъждали на остракизъм, но не са прибягвали често до екзекуция.

Ангел също поставя ценностите на семейството над тези на Държавата и не иска смърт за злосторника, с което способства освобождаването на Чумата.

Яна, приела християнските и национални ценности, ги поставя по- високо от семейните, но убивайки брат си се лишава от семейство, т.е. на финала има деструктивна роля по отношение подмножеството Семейство, но през останалото време подкрепя семейните ценности и не се противопоставя на доминиращата майка.

Поуката от разказаното  е, че старият родов морал трябва да бъде изместен от първото място в ценностната система в името на националния, защото не съответства и пречи, има деструктивна роля, за утвърждаване на държавата. Вече добруването на държавата, разполагаща с нови инструменти, води до добруване на елементите, а не както преди- добруването на подмножеството- семейство.
В противопоставянето срещу фашизма, операта е изиграла ролята да постави въпроса, за отношението към българи, проповядващи антихуманна фашистка идеология и извършващи злодейства срещу други българи, и какви мерки на изключване да се вземат срещу тях като индивиди и членове на подмножеството нацистка партия.

 

От горните разсъждения се вижда, че към деструктивните действия и движещите ги елементи могат да бъдат взети различни и степенувани мерки. Разнообразието им е творческа дейност и обект както на правните, на пенитенциарните, така и на етическите търсения.

[Търсещ истини 172]

Макар че по- преди отбелязах, че пътят на етиката не е в посока формулирането на Доброто, ще представя едно авторитетно мнение, показващо, че тоя път е задънен.

Цитат

Етиката, доколкото тя произлиза от желанието да се каже нещо за върховния смисъл на живота, абсолютното добро, абсолютно ценното не може да бъде наука.

В: "Относно невъзможността етиката да бъде наука" http://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp10/6.2/6.2-4.pdf

[Shiniasu 851]

Доколкото етичността е въпрос на избор и на вяра, е безсмислено да я определяме като наука. Същото е и с религията междувпрочем. 

Това кое ще се приеме за етично зависи от светогледа, разбирането за света, обществото и др. Неприемливото в едно общество е приемливо в други. Какви правила и аксиоми тогава? Какви неизменни дефиниции да се търсят? "Не прави на другия това, което не искаш да бъде направено на тебе" може да изглежда твърде недостатъчно в едно духовно по-развито общество. Там може да е валидно правилото "обичай другия така, както себе си". И то другият да е всеки, дори и престъпника. "Не кради" може да е "не вземай нищо незаслужено", дори и да са пет лева намерени на улицата. "Не лъжи" може да бъде допълнено с "не говори напразно". И така в едно общество да се даде подарък може да е добро, но в друго по-развито същото да е зло, ако подаръкът е незаслужен примерно. Примери могат да се дадат още много. 

[by_chechi 8574]

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

Макар че по- преди отбелязах, че пътят на етиката не е в посока формулирането на Доброто, ще представя едно авторитетно мнение, показващо, че тоя път е задънен.

В: "Относно невъзможността етиката да бъде наука" http://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp10/6.2/6.2-4.pdf

"....Етиката, доколкото тя произлиза от желанието да се каже нещо за върховния смисъл на живота, абсолютното добро, абсолютно ценното не може да бъде наука...." (сору)

Етиката не произлиза от желание ! Тя е обществена необходимост ! Сам в пещерата никаква етика не ти е потребна ....

Включително Витгенщайн , отделянето на формата от съдържанието и съсредоточаването само върху формата , никого не е довело до нещо свястно....

Етиката е инструмент за решаване на обществени конфликти !........

Казано с други думи - ножът е от стомана , а не е гумен ! Т.е. не е по желание на клиента . Стане ли по желание на клиента - това не е никакъв нож (т.е. никаква етика) .

 

[Търсещ истини 172]

преди 14 минути, Shiniasu написа:

Доколкото етичността е въпрос на избор и на вяра, е безсмислено да я определяме като наука.

Опитвам се да докажа, че етичността не е с божествен произход, а е отношения между индивиди. То се формира от действията и взаимоотношенията. Маймунчето усвоява респект към водача само след няколко болезнени или сплашващи действия. Без тези действия, както и без подражание, без научаване, само с Бог и вяра, не се стига до етично поведение. Тези причинно- следствени връзки, закономерностите и важните елементи са си наука. 

Друг е въпросът, че в различни общества има различни етични норми, а при съвременната динамика и познания, човек може да избира сам системата. Тя обаче не е нужно да е религиозна. Напр. системата от правила на Медицинската етика или Етика на застрахователя, или Управленска етика.

[by_chechi 8574]

преди 4 минути, Търсещ истини написа:

човек може да избира сам системата

Не може ! Но това е друга тема....

Даван е примера за етика на ескимоса и африканеца.....

[Търсещ истини 172]

преди 5 минути, by_chechi написа:

Не може ! Но това е друга тема....

Може ! И това не е друга тема....

[by_chechi 8574]

преди 15 минути, Търсещ истини написа:

Може ! .....

.....това твърдение говори , че не познаваш историческите закономерности ....

Сигурно не му е в тази тема мястото , но вслушай се защо е така , а не е иначе :

 

Само не ми казвай , че не се отнася и до етика ! 

[Търсещ истини 172]

Анализ на етичното състояние на отношенията в тема "Аксиомите, които ще направят етиката сериозна наука"  на Калдата.
Към момента са публикувани 64 коментара. Не са правени забележки от администратор.
Участниците са 

Търсещ истини   33 коментара. Създал темата.
Meri Meri. 1 коментар
insec  5 коментара
by_chechi  19 коментара
Shiniasu  4 коментара
Gangosa .1 коментар
Maleficient   2 коментара

Игнорираме коментарите по същество и разглеждаме само тези, свързани с отношения.

на 25.08.2019 г. в 18:02, by_chechi написа: 
Обратно е , бре ! Ама защо всички на опаки мислят.......? 

    
на 27.08.2019 г. в 17:55, by_chechi написа:
......т.е. не си обмислил и разбрал , същността и смисъла на понятията които употребяваш - в случая "посредственост". Сам си измисляш произволни мисловни връзки...

 
преди 2 часа, by_chechi написа:
.....това твърдение говори , че не познаваш историческите закономерности ....

От дадените изказвания става ясно, че единствен  претендент за доминиране и определяне на отношенията е by_chechi.  Твърденията му са категорични, безкомпромисни. (както би казала Maleficient : Алфа) В тази ситуация Търсещ истини  реагира с избягване на конфликта. (Избягващ стил – пасивно оттегляне от ситуацията. Ефективна е тогава, когато вредите от евентуалната конфронтация биха надхвърлили ползата от разрешаването на конфликта. Този стил е естествена реакция в трудни ситуации, но е временно решение и не е подходящ при важни проблеми, чието отлагане би влошило още повече ситуацията на конфликт.)
По принцип наличието на доминиращ е естествено за групата и не е деструктивно. В научна дискусия (?!) обаче, научната етика изисква аргументи в защита на позицията, т.е. същите твърдения да са аргументирани. Това несъответствие в случая, поради невисокото ниво на научна дисциплина сред участниците не оказва влияние на резултатите и не влияе негативно по отношение самата дискусия. 
(в случая разгледах и оцених груповата етика и сравних с научната етика)
При оценка на "харесванията", Търсещ истини има 1 от by_chechi, а by_chechi 2 от Търсещ истини. Тази „размяна на любезности” между Търсещ истини и by_chechi изразява повече стремеж към спазване на съществуващите норми на вежливост, отколкото оценка на научния принос.
В цялост, етичната ситуация в темата е конструктивна, отсъстват деструктивни фактори.

Уважаеми, съфорумци. Нищо лично. Опитах се да представя етичен анализ на Квадае система. Смятам, че се получи, т.е. подходът е плодотворен, което ми е особено приятно.
 

[Shiniasu 851]

преди 10 часа, Търсещ истини написа:

Опитвам се да докажа, че етичността не е с божествен произход, а е отношения между индивиди.

Защо трябва да го доказваш? Етичността ако зависи от вярата в Бог, не е етичност. В моралнит действия трябва да се търси ценност именно заради самите тях, а не заради Бог. Не заради страх и подчинение. В случая не само от Бог, но и от закона примерно. Даже не трябва да е и заради желанието да се впишеш в обществото. Защото някои слагат маската на етичността заради престиж, имидж и за да изглеждат добре в очите на другите.

преди 10 часа, Търсещ истини написа:

Маймунчето усвоява респект към водача само след няколко болезнени или сплашващи действия. Без тези действия, както и без подражание, без научаване, само с Бог и вяра, не се стига до етично поведение.

А може би на определен етап е необходимо. Ако няма кой да даде пример, който да се повтаря, как ще стигнат сами до въпросното етично поведение? И колко време ще им трябва. Детето се учи от родителите си първоначално подражавайки. В определени случаи и наказанията са налице. Или подражава на героите от приказките. Обясненията идват с времето. Разбирането защо дадено действие е правилно също и се задълбочава евентуално. Нещата се изпитват в живота, добива се опит и т.н.

Ако човек не изпитва съчуствие, как ще му обясниш, че да краде е нередно. Няма как. За него е все едно, че другият може да остане без пари за храна за семейството си. За някои общества, където културата е на ниско ниво страхът от наказание и подражанието са си напълно на място. Да, подобна етичност не отговаря на стандартите за етичност в едно по-развито общество, но както казах кое е етично и кое не зависи от нивото на съзнание. Ние не можем да съдим един дивак с нашите критерии. Или поне не би трябвало.

[Shiniasu 851]

преди 10 часа, Търсещ истини написа:

Тези причинно- следствени връзки, закономерностите и важните елементи са си наука. 

Да, но моралът не търси резултат, последствие. Последствията са си факт - както в следствие на моралните, така и на неморалните действия. Това не може да бъде избегнато. Тук няма избор по отношение на това дали законът за причините и следствията е валиден. Той винаги е валиден. Да, познаването на въпросният закон е необходимо за да преценим правилността на действията си, но този избор зависи и от добронамереност, съчуствие, толерантност и др. неща, които не са обект на науката.

[Търсещ истини 172]

След като писал разни етики, Аристотел изчерпал материала и зад него Никомах не станал образец на етичност, пък Александър разпердушинил елинските полиси. При това, люшкайки махалото в другата посока, обществото вместо метафизиката, захванало с весела страст да чете Теофрастовите „Характери”.

Защо точно „Характери”?- се запитах. Защо след метафизиката идва образът и след Кантовите императиви идва Заратустра? Изглежда съществува някаква неудовлетвореност от сухите класификации и абстракции, които не показват нищо, от това, което виждаме навън, а образите и митовете са сочни, запомнящи се и формират по- ярко модели за подражание или за антипатия. За възрожденския европеец Декамерон е оказал по- значимо влияние отколкото казуистиката на мъдруващите. За Просвещенеца значим е Гаргантюа, а за човека на индустриалната епоха- Робинзон.

Само да добавя, макар че на всички е ясно, че моделите, са позитвни (Херкулес, Робинзон, Гаргантюа) и негативни (Характери на Теофраст, Бай Ганьо, папищашите у Рабле и двуличните свещеници у Бокачо и Молиер).

Извод: Подражанието на реални или художествени герои е определящо при формирането на поведението и морала в по- голяма степен от класификациите.

[ДИоNД 14471]

Етиката по себе си е лема.

Доста трудно ще се изведат аксиоми поради това, че има различни морални ценности.

Според даден морал има ли ембрион следователно има и живот. Според друг морал този който вреди на обществото трябва да бъде убит.

Според трети морал всяко живо същество трябва да живее.

Една сериозна наука казва при това прави това, а при не наличието на това, то прави онова.

Етиката е своеобразен инструмент, който може да се усъвършенства, но не и да се стане универсален поради естеството на различните морални ценности.

Ето и един пример: Критична случка = бременна жена и трябва да се вземе решение при което или майката да бъде спасена или детето. Лекарската етика какво прави: Остава на близките да решат.

Ако може да се изведе една аксиома на етиката е: Остави другия да решава за себе си. Не налагай своето решение на даден проблем към друг.

В основата на етиката е благото на обществото. При това излиза, че ние не сме животни, а роботи, а на кого обслужваме е друг въпрос.

В общия случай всеки индивидуализъм, който допринася за до развитието на обществото рано или късно става част от етиката, в противен случай обаче какво???

И тук един друг етичен казус: Ако индивида е "кротък", т.е. не проявява агресия, то той е допустим, но ако е "див", т.е. е агресивен, то какво да се прави със същия?!

Има и друг аспект: Съществува миграция. Тя бива временна и за постоянство. Ако е временна е поносимо, но какво правим при мигриране с цел постоянство?  Кой морал да бъде спазван? На новата етнос или на старата?

Във всеки един период на живот на човечеството етиката се мени в зависимост от наложилите се ценности.

За да стане сериозна наука етиката, то трябва морала на всички ни да стане един и същ.

Може да си пишем безброй аксиоми за етиката, но дали ще са такива, а?! Спрямо нас българите може би, но спрямо целия свят, какво????

Когато се поставят такива аксиоми, то форума трябва да е на по друго ниво, т.е. когато въпросната тема бъде обсъдена не само в България, а и световно, то само и единствено тогава ще стане сериозна наука, до тогава ще е сериозна до тук.

Все се сещам за примера със скорпиона и крокодила ... какво е казал скорпиона ... да де .... знаех, но ...

п.п. Само и единствено в нашата илюзия е, че сме интелигентни. Гледаме животните и си казваме: Много са глупави.

[Търсещ истини 172]

преди 3 часа, ДиоиД написа:

Критична случка = бременна жена и трябва да се вземе решение при което или майката да бъде спасена или детето. Лекарската етика какво прави: Остава на близките да решат.

Използвайки предложените аксиоми, стигаме до същото решение.

Определяме, елемент на кое множество е лицето. Да, тя е в трудови отношения, сред съседи, но най- здравата връзка е съпругът, родителите. Лекарите са извън това множество и не знаят, нито трябва да определят кое за семейството е ценно. Така че семейството трябва да реши кое им е ценно. Лекарската етика и професионализъм изискват да бъдат спасени максимум елементи от системата- човеци, но не всеки има такъв професионализъм.

При фатално събитие, този който ще подаде иск е семейството, а не босът или комшията, ето чие решение е най- най- важно. Така че само като заменим "близки" с "най- близки" или по- точно "съпругът и родителите" съм съгласен с решението.

В аксиомите, които съм предложил, не става дума за ценности. Не съм разглеждал този въпрос. Заслужава си обсъждането, вероятно като сравнение по- значимо/по- малко значимо, но засега качествените характеристики като ценност, значимост и авторитет ми убягват.

[ДИоNД 14471]

преди 13 минути, Търсещ истини написа:

При фатално събитие, този който ще подаде иск е семейството, а не босът или комшията, ето чие решение е най- най- важно. Така че само като заменим "близки" с "най- близки" или по- точно "съпругът и родителите" съм съгласен с решението.

Хипотезата в развитие ... няма близки и т.н. хора, лекарите кого да питат?!

Да питат майката ли?! Нейния избор е ясен, но дали е етично, а?!

п.п. Не свързвайте етиката с правото ...

преди 19 минути, Търсещ истини написа:

В аксиомите, които съм предложил, не става дума за ценности. Не съм разглеждал този въпрос. Заслужава си обсъждането, вероятно като сравнение по- значимо/по- малко значимо, но засега качествените характеристики като ценност, значимост и авторитет ми убягват.

Предлагате теореми, а не аксиоми. Самата етика е лема, т.е. не са необходими аксиоми.

[Търсещ истини 172]

преди 23 минути, ДиоиД написа:

п.п. Не свързвайте етиката с правото ...

Тук не сте прав. Потърсете в мрежата "морал право", ще видите колко много хора ги свързват... не че е задължително да е истина, но там има аргументи.

[ДИоNД 14471]

преди 13 минути, Търсещ истини написа:

Тук не сте прав. Потърсете в мрежата "морал право", ще видите колко много хора ги свързват... не че е задължително да е истина, но там има аргументи.

Седнал съм.  В това сте прав ...  

Да, знам, че много хора ги свързват, но това не означава, че етиката като  "част от аксиологията" трябва да се съобразява с правото ... Правото е по-късно  ....  

п.п. или преди нея, а?!

[Търсещ истини 172]

преди 11 часа, ДиоиД написа:

Самата етика е лема,

Горното е без връзка повод за поредното ми възмущение от търсенето на абсолюта в етиката. Вчера пак четох някъде нещо, че етиката търси доброто. Пак ще изразя старите си аргументи.

Обществото е самоуправляващо се. Както организъм. То реагира и когато нещо му е в повече го отделя, когато му е в по- малко си го набавя. Ако разглеждаме "Насилието", когато обществото е нападнато отвън, само способните на насилие ще го защитят. Когато подобни насилници започнат вътрешни раздори, те трябва да бъдат обуздани, пак чрез насилие. Ако разглеждаме "Право на придвижване", ясно е, че когато една общност се разраства, тя претендира за право на придвижване, когато иска да се опази от пришълци, налага ограничения на правото на придвижване( както визите и миграционната стена в страната на мигрантите). 

С което повтарям, че няма абсолютно добро. Има реакции на самоорганизиращата се общност към явленията(вътрешни и външни). 

Ще използвам и аналогията с една категория "Здраве". Тя не е етична, но прилича. Социалната система, прави което може за да е "здрава" и това е "абсолютно добро" (иронично). Само дето понякога унищожава свои елементи, прекъсва свои връзки, а друг път приема чужди елементи, друг път е в летаргия, т.е. реагира според обстоятелствата относително, което прави абсолютното на пух и прах.

А по онова, дето е без връзка, онова за лемата, нямам коментар- вж. определението и дай доказателство.