Аксиомите, които ще направят етиката сериозна наука

[Търсещ истини 140]

Два цитата от Монтен "За стиховете на Вергилий" Опити, т. 3, с. 91 и 93

1.

"Сполучливият брак, ако изобщо съществува, отхвърля намесата и условията на любовта.Той се мъчи да я замени с приятелство. Това е едно приятно преживяване на дните, изпълнено с постоянство, доверие и  безкрайно много твърде осезателни и полезни услуги и задължения от страна на двамата. Никоя жена, на която бракът е по вкуса,
Optato quam junxit lumine taeda (в брак съчетана, при сватбени факли желани)
не би желала да бъде едновременно любовница и приятелка на своя мъж. Ако е приела мъжа си с чувство на привързаност, тогава това чувство е и по- почтено, и по- трайно"

2.

"Служи на мъжа си като слугиня
и се пази от него като от враг"

С тези цитати пред мен се отваря въпросът Приятел или Враг? Доверие или слугуване? Явно есетата на Монтен са в по- голяма степен литературни творби, допускащи вътрешни противоречия, отколкото научен труд в който едно твърдение не може да е отречено с друго безоснователно. 

И така- Защо пред/следсексуалната връзка продължава и без секс? Много животни се отделят след периода на чифтосването. Кое задържа човека в група? Може би това е някакво безпокойство, тревога от самотата? Изглежда жената намира сигурност в мъжкото присъствие, както когато се отглеждат деца, така и преди и след това. От друга страна обаче, ако съпругът е закрилник, от къде се появява този „Враг” у Монтен? Да не би това да е хитрината на котката, която бяга от зимата при човешкото огнище, но смята големия и силен за враг и е готова да забива нокти, бяга или отмъкне нещо във всеки удобен момент, уверена, че ще бъде отново потърсена заради това, което изпълнява?

Ето тук е въпросът за връзката между елементите в множеството „семейство” или „любовна връзка”. Коя е центростремителната сила, която ни задържа? В едни от възгледите у Монтен става дума за приятелство, види се в обезпечени семейства, където и самостоятелно индивидите са независими. В други за материална зависимост. При брак по сметка богатата съпруга кори мъжа си:

“Sit tandem pudor; aut eamus in jus;
Multis mentula millibus redempta,
Non est haec tua, Basse; vendidisti;”

„Имай срам или с теб да се съдим:
членът, купен за милиони много ,
Бассе, твой не е; ти ми го продаде.”

Възможно е необходимостта от подкрепа при самота или бедствия, при глад, безработица или при страх от необходимостта да се работи, да са причина да се свързват хората, а сексуалното да бъде само връвта, с която да се върже магарето за сливата. Пък може и необходимостта от постоянна слугиня, която щом се усети за кое са я взели, приема мъжа за враг (което пък е обратната причинност на котешкото обяснение и не е по- убедително). 

Макар и без изчерпателност, връзките се определят като стремеж за удовлетворени потребности, за които пък вж. Маслоу . Откривайки потребността във връзката, вече може да прогнозираме и обсъждаме системата.

[Търсещ истини 140]

Редно е да се добави, че в подмножеството "семейство" елементите- съпрузи имат различни ФУНКЦИИ. Различните функции поставят граници на Кантовия императив. Аз на практика правя на съпругата си нещо интимно, което самият не бих желал да изпитам. 

Функцията води до съществени разлики на елементите, които при някои случаи могат да бъдат игнорирани, (ако не са от значение), но в други не. 

[Търсещ истини 140]

Не е сблъсък на етични възгледи, а на системи елементи и връзки.

Когато се противопоставят различни възгледи, примерно дискутират двама политика за морала в обществото или учител и родител за възпитанието на ученика, или прависти- различни страни по някакво дело, то не се противопоставят само техните етични възгледи. Във взаимоотношението влизат целите множества, съставени от досегашен живот, опит, познания, контакти, семейно, приятелско и подкрепящо обкръжение, дори и толкова далечни елементи като демография, материална осигуреност, социална компетентност. Сблъсъкът на етични възгледи е абстракция, опростяване, което не е решаващо за изясняване или преодоляване на ситуацията. 

Тези дни имаше конфликти на училищните власти с родители от цигански етнос- в паника, че децата им може да бъдат отнети. Учителите смятаха, че подобна постъпка е абсурдна (извън всякакви етично допустими норми), а за родителите това беше вероятна постъпка. Не може при това положение да се проумее случилото се извън демографското положение, социалния статус, религиозните водачи с техните проповеди съставящи мирогледа на множеството и т.н., т.е. колкото по- голям обем от елементи и връзки разглеждаме, толкова по- надеждно е да установим значимите фактори и да си съставим по- вярна картина. Казано другояче, най- лесно би ни било да определим някаква функция само чрез един аргумент , но най- точно ще я определим ако имаме предвид всички значими аргументи.

[Търсещ истини 140]

Ядро само от 5 % от множеството, стига да има настойчиво еднаква етика, могат да привлекат другите, ако онези са деморализирани.

Не е чудно, че християнската етика в разлагащата се Римска империя е надвила. Само 5% са достатъчни за да тръгнат след тях такива, които са неуверени и не принадлежат към никоя морална система.

Цитат

Необычное открытие было сделано учёными из университета Лидса. Они провели серию экспериментов: добровольцев попросили бродить по большому залу, не разговаривая друг с другом. Среди участников выбирали несколько человек, которым давались более чёткие инструкции, какого маршрута следует придерживаться. Опубликованный отчёт продемонстрировал, что задать направление группе людей численностью не менее 200 человек может «информированное меньшинство», составляющее всего лишь 5 %. Оставшееся «стадо» бессознательно следует за лидерами. В этом наблюдаются чёткие параллели с поведением групп животных, утверждают исследователи. В ходе экспериментов испытуемые вырабатывали общее решение, хотя им не разрешалось ни разговаривать друг с другом, ни общаться при помощи жестов. В большинстве случаев участники эксперимента даже не осознавали, что их кто-то ведёт.
Нынешняя работа перекликается с исследованием учёных из Утрехтского университета. Они доказали, что большинство людей предпочитает следовать за лидером, даже если проводник «сам не знает, куда идти».

Деморализацията, скепсиса по отношение на правилата, правят хората безразлични към това, да отстояват някакви свои норми. От друга страна, това незначително ядро, тези 5% не носят практически отговорност, защото по никакъв начин не са облечени с власт и отговорност за да водят. Може да се каже, че последователите сами са избрали тези, а не други норми, което пък е вярно само до толкова, доколкото в магазина подсъзнателно избираш рекламираната, видяната многократно, а не друга стока.

В цитирания експеримент това са подставени, тайни лидери, за които няма съгласие или „обществен договор” да бъдат следвани. Подобни групи за влияние стават причина да вярваме в някаква конспирация, пък то си е и реална възможност при едни целенасочено режисирани НПО, с влияние, умножено от медиите.

[Търсещ истини 140]

Относителността на етиката иде от променящата се ситуация свързана с Основното етично отношение: свой- чужд.

Имали древните двама вождове- един за мир и друг за война. Този, за мира бил по- благ, този за войната- по- лют. С тях и племето било благо помежду си в мирния труд и люто в ратния.

Така искам да изразя най- радикално относителността на правилата за етично поведение, как „Не убивай” се превръща в противоположното си, в „Убивай” и това е пак за добро. В случая древните са променяли лидера, а така и авторитета за подражание, а днес се насочваме към лидери- артисти, като Рейгън, като Зеленски и Слави, които да могат да се превъплъщават в мирновременни и военновременни вождове. Това гъвкаво етично отношение е своеобразно представено у Ботев

Блазе му, който умее
за чест и воля да мъсти —
доброму добро да прави,
лошия с ножа по глава

[Търсещ истини 140]

Честта

Смятам честта за понятие твърде близко до авторитета, дори равностойно.

Имам чест= имам авторитет

Ваша чест=признавам авторитета ви

Семейна чест= авторитет на семейството

Прави ми чест= създава ми авторитет

Защити честта си= защити авторитета си

Честта на пагона= авторитет сред военните

Професионална чест= авторитет в професията

и т. н.

Честта се цени по- високо от живота, защото това е оценка и самооценка за собствения авторитет. Унижението на авторитета е преминаване в по- нисък обществен статус, в страта която не уважават, а това се понася много тежко. 

В патриархално общество честта на жената е свързана с девствеността и целомъдрието дотолкова, доколкото авторитетът й е значим като поведение на грижовна съпруга и майка, в противовес на безчестните жени със свободно полово поведение, още от ранна възраст.

Замислих се специално за това, което ни "прави чест", а това е положение, контакти, умения, знания, богатство, подчинени и т.н., това, което гради нашия авторитет в обществото или казано иначе, това за което ни ценят и уважават другите. Така че, честта е резултат, който е личностно важен и се постига с различни средства, почтени или непочтени/безчестни , но останали в тайна.

[by_chechi 8444]

преди 1 час, Търсещ истини написа:

........

На времето баба ми хвърляше ашиците на масата и според това как са паднали гадаеше.....на хората.... После пак , съвсем друго...!

Така Истини не се търсят , още по-малко се намират ! 

................................

Това което знаеш , следва да го подредиш в стройна и непротиворечива система ....от там нататък се продължава с търсенето на Истини ....

Примерно по-горе споменаваш Монтен . Но да го споменеш не е достатъчно (за чест и авторитет , и т.н... ) . Трябва да го разбираш ! 

Що за "елемент" или "процес" е Монтен ? Къде е неговото място в цялостната система ?....

"....Философската значимост на Монтен е главно в реакциите, които предизвиква...." (сору)

Т.е. явява се като възбудител на емоции , освобождаващи психическа енергия . Нищо повече като философска мисъл (е , или почти нищо да кажем) ...........Монтен не може нищо определено да ти каже , що е то Чест , Авторитет , Етика.....и т.н.. Може само да те възбуди към размисъл , да ти даде повод за мислене......

.....Боже , каква интелектуална каша ти е у главата ......Човек и да иска не може да ти насмогне......!  

 

 

[Търсещ истини 140]

преди 6 часа, by_chechi написа:

.....Боже , каква интелектуална каша ти е у главата ......

В такъв момент и при това положение именно е необходимо да се търси истината.

Препоръчвам го на всеки. Има удоволствие в откритията. То е нещо като пътешествието- пред очите ти се появява нещо непознато, което можеш да разкажеш или снимаш. Е, друг може да си стои и в къщи и да мърмори "Защо им е да скитат, тук си е добре", но по тази причина има търсещи, както и домоседи в Страната на истината.

[Търсещ истини 140]

По- горе стана дума, че етиката е необходима за да се решават конфликти.
Хюм смята, че "правилата на справедливостта се установяват изключително според интереса", т.е. владеенето на нещо, притежанието, собствеността. Регулирането на собствеността, притежанието, би регулирало и отношенията. Маркс също смята, че различното отношение към средствата за производство (земя, производства) пораждат социалните, класови конфликти.

Т.е. отношението между хората за нещата, (собственост, притежание), е основно етическо отношение. Най- важно етическо отношение е Мое/Наше срещу Чуждо.

[Търсещ истини 140]

Глупак или Месия?

„бих бил последен глупак с моята честност, ако аз единствен продължа да си налагам строги ограничения, докато другите действуват напълно безскрупулно” Хюм, Трактат.1986. с.663. и още

„онова бедствено и диво състояние, което обикновено се представя като естествено състояние” пак там с. 662.

Става дума за съвестно изпълнение не само на нормите на честност и справедливост, но и на приети идеи. Да събираш пластмасови капачки от бутилки, когато един завод произвежда толкова за един миг дали е проява на глупост или мисия? Да живееш от просия и мизерстваш като Дядо Добри, дали е глупост или мисия?

За да осмислим този казус трябва да отчетем, че принципите, идеите, нормите имат етапи на развитие, зрялост и упадък. При това положение, отшелничество при етап, когато трябва да се пропагандира сред хората или при вече всеобщо разпространение на идеята, на нормите е глупост, но същото в етап на упадък е мисия. Да мизерстваш, когато полето (иносказателно) е пълно с плод е глупост, но когато трябва да се събере и последното зрънце за посев е мисия.

Русо изобщо нямаше да мине за родоначалник на естественото развитие на Емил във времето си при аборигените на Австралия. На него му трябва средата на покварена Европа за да мисионерства.

[by_chechi 8444]

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

Глупак или Месия?

Да събираш пластмасови капачки от бутилки, когато един завод произвежда толкова за един миг дали е проява на глупост или мисия? Да живееш от просия и мизерстваш като Дядо Добри, дали е глупост или мисия?

На идейна основа , първото е най-откровена демагогия (имитация на смисъл) , а второто е смисъл на живота .

И двете могат да бъдат както глупост , така и мисия . Както по отделно  , така и взети заедно (глупава мисия)....Зависи от конкретния случай.... Е и въпрос на възможности .

заб.: Естествено , че и китайския менте-часовник е часовник......до някъде върши работа , като става дума за капачки .

......................

П.П.....В кръга на шегата за Дейвид Хюм може да се каже , че той без да усеща - чувства .............

Казано сериозно - смята се, че основна черта на философията на Хюм е скептицизмът - т.е.няма фактически основания и за това се съмнява , е принуден да си измисля . Закономерно следва скептицизъм......

[Търсещ истини 140]

преди 43 минути, by_chechi написа:

Дейвид Хюм може да се каже , че той без да усеща - чувства .............

Казано сериозно - смята се, че основна черта на философията на Хюм е скептицизмът - т.е.няма фактически основания и за това се съмнява , е принуден да си измисля .

Мисля, че тук допускате някаква неточност: от факти стигате до индукция, в случая, че Хюм е скептик, като прибавяте, че е принуден да си измисля, да речем спекулира. Бива. Възразявам обаче, че си измисля/спекулира във всички случаи. 

Примерно пиесата на Брехт "Добрият човек от Съчуан": Три божества обсъждат "Ако един добър човек е лош един ден той добър ли е? А ако е лош два дни в годината, добър човек ли е? А колко дни в живота си добрият човек може да бъде лош и пак да си е добър?" Заради това е по- добре да коментираме факти, а не да работим с обобщения. Хюм може да е изказал и правилни и погрешни мисли и пак да е скептик и дори да си измисля. Не напразно сега препоръчват при възпитание да не се казва на детето "Ти си лош"- обобщение, а "Ти постъпи лошо"- конкретна оценка за постъпка. Ясно е, че то, детето постъпва ту добре, ту- лошо. Ние пък си го смятаме за добро.

А по повод мизерията на Дядо Добри, смятам, че тя не е смисъл на живот, а само начин на живот. Горкият старец не е могъл да осмисли друг, по- смислен живот.

[by_chechi 8444]

преди 3 часа, Търсещ истини написа:

....А по повод мизерията на Дядо Добри, смятам, че тя не е смисъл на живот, а само начин на живот. Горкият старец не е могъл да осмисли друг, по- смислен живот.

Самият Дядо Добри питал ли си що е то духовна мизерия ? 

Не разбираш Живота !

Много имаш да мислиш върху това :

 "Когато отидох в училище ме попитаха: Ти какъв искаш да станеш като пораснеш? И аз написах: Щастлив. Те ми казаха, че не разбирам задачата, а аз им казах, че не разбират живота." Дж.Ленон

С поздрав по темата от други велики , но трудно разбираеми :

http://www.videoclip.bg/watch/469167_stulba-kum-nebeto-welikite-led-zepellin

[Търсещ истини 140]

преди 2 часа, by_chechi написа:

Не разбираш Живота !

Може би не разбирам твоя.   , но това не е мой проблем.

Съжалявам, че никога не мога да се възползвам от коментарите ти, мислиш в някаква друга посока. Ето тук, да защитаваш възгледите на Дядо Добри с цитат на Дж. Ленън е ... как да кажа... Кое им схожда в начина на живот и духовни търсения?

[by_chechi 8444]

преди 12 часа, Търсещ истини написа:

Може би не разбирам твоя.   , но това не е мой проблем.

Съжалявам, че никога не мога да се възползвам от коментарите ти, мислиш в някаква друга посока. Ето тук, да защитаваш възгледите на Дядо Добри с цитат на Дж. Ленън е ... как да кажа... Кое им схожда в начина на живот и духовни търсения?

Преодолявам граници на мислене до нови , по-широки . Разширявам възгледите .....до колкото ми се отдава .

Духовната връзка Дядо Добри - Дж.Ленон е показателна..............А търсиш аксиоми (нещо което е валидно за всичко) на етиката...! 

..................................

Процесът е закономерен !

Първоначално се възприема общата картина .

Когато човек не разбира нещо , изяснява си детайлите . В този процес се разкъсват връзките между тях . Детайлите стават отделни от общото.....

След това , следва да възстанови общата картина , връзките между детайлите които сам той е разкъсал за да може да ги изследва.....

Получава се Ново Разбиране ! 

Всичко това представлява процесът на Усвояване на Новото  - Приемане , Обработка и Отделяне.....  

.....Някъде в целия този процес се случват "сакатлъците" ! ......

[Търсещ истини 140]

преди 4 часа, by_chechi написа:

Първоначално се възприема общата картина .

Когато човек не разбира нещо , изяснява си детайлите . В този процес се разкъсват връзките между тях . Детайлите стават отделни от общото.....

След това , следва да възстанови общата картина , връзките между детайлите които сам той е разкъсал за да може да ги изследва.....

Получава се Ново Разбиране ! 

1. Възприемане на общата картина .
Двете лица Дядо Добри (ДД) и Джон Ленън (ДЛ)  са противоположни. Единият иска мъченичество, което възвисява(никой не казва, че го прави щастлив. То проправя пътя за щастие на Оня свят), другият иска щастие тук и сега.

2. Изясняване на  детайлите
ДД живее в мизерия, ДЛ в охолство. ДД е смирен и приема живота си, ДЛ твори и мечтае за по- добро. ДД ходи да се съблича за да го рисуват и е предмет на творчество, ДЛ "съблича душата си" пред пълни зали в които публика "консумира"  творчеството му, той е оригинален Творец.

3. Възстановяване на общата картина. Двамата са човеци, които бидейки съвсем различни показват, че времето е без конкретна представа за правилно и неправилно поведение, поради което и за двете си има привърженици.

И к`во??? ДД и ДЛ си останаха полярно различни с различни групи поклонници. Поведението им не може да стане всеобщо, т.е. аксиоматично.

Мигам вляво и отминавам.

[by_chechi 8444]

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

1. Възприемане на общата картина .
Двете лица Дядо Добри (ДД) и Джон Ленън (ДЛ)  са противоположни. Единият иска мъченичество, което възвисява(никой не казва, че го прави щастлив. То проправя пътя за щастие на Оня свят), другият иска щастие тук и сега.

2. Изясняване на  детайлите
ДД живее в мизерия, ДЛ в охолство. ДД е смирен и приема живота си, ДЛ твори и мечтае за по- добро. ДД ходи да се съблича за да го рисуват и е предмет на творчество, ДЛ "съблича душата си" пред пълни зали в които публика "консумира"  творчеството му, той е оригинален Творец.

3. Възстановяване на общата картина. Двамата са човеци, които бидейки съвсем различни показват, че времето е без конкретна представа за правилно и неправилно поведение, поради което и за двете си има привърженици.

И к`во??? ДД и ДЛ си останаха полярно различни с различни групи поклонници. Поведението им не може да стане всеобщо, т.е. аксиоматично.

Мигам вляво и отминавам.

1. Прави го щастлив - дава му Вяра , Надежда и Любов......а той чрез себе си ги мултиплицира....

2. За Духовен живот , материалното е без определящо значение . Достатъчно е да съществуваш .....

3. Всеки според себе си - за другите ......

Не си получил Ново Разбиране на основния въпрос - нито анализа на детайлите като анализ , нито синтеза на общото като общо...

Защото в същност , не знаеш , че знаеш въпроса ! Не знаеш къде му е мястото.... 

Т.е. не си задаваш правилните въпроси , съдържащи в себе си половината отговор.....  :

Какъв е смисълът на Живота ?  

Отговорът на този въпрос ще ти  дава верен отговор на всеки въпрос за детайлите . Примерно :

....да кажем аксиома (и за етика) ...........една от които вече би следвало да знаеш - решава конфликти = Добро .....

Аксиома (и за етика) - да оставиш на този свят след себе си нещо градивно - материално и или идеално.

[ДИоNД 14108]

преди 14 часа, by_chechi написа:

Аксиома (и за етика) - да оставиш на този свят след себе си нещо градивно - материално и или идеално.

Въпросните са вече измислени. По-същественото е, кое да бъде променено!? Материалното или идеалното?!

Не всичко старо е лошо, но и не всичко ново е хубаво.  Да се говори за етика без да се отчита естетиката е неправилен подход според мен.

Етиката според мен е да правиш нещо което е естетично, било то материално или духовно. Не всяка идея е за общо благо.

В основата на етиката е при сблъсък на две користни цели коя да бъде толерирана и коя да бъде игнорирана. Не винаги обаче "модното" течение сред обществото е етично. В тоя случай имаме "анти-етика".

[by_chechi 8444]

преди 2 часа, ДиоиД написа:

По-същественото е, кое да бъде променено!? Материалното или идеалното?!

 Да се говори за етика без да се отчита естетиката е неправилен подход според мен.

Както материалното , така и идеалното никак не се "интересуват" има ли те или те няма ! 

Т.е. следва да приведеш своето мислене в съответствие с материалното и идеалното........, а не обратното . Следствията ясно се наблюдават по-долу и не само...

Казано по друг начин , ако я няма средата която обитаваш , и теб няма да те има....

................................

Най-напред е по-добре първо на себе си да си изясниш понятията които употребяваш . Примерно :

https://bg.wikipedia.org/wiki/Естетика

Т.е. предмет на естетиката е само идеалното . Израства от етиката - частен случай на етика  (също като морала....).

Казано иначе , да се говори за естетика без етика....

....все им бъркаш местата , както множеството други между прочем.....

[by_chechi 8444]

Човекът обикновено мисли егоцентрично - " АЗ Искам ! " ! 

Това е лесно обяснимо , НО не е адекватно на света който обитава... докато не се научи , че :  

Ако има някаква абсолютна Истина , то тя е че Човекът на е център на Вселената...

.....Казано иначе : "  Искаш , ама няма ! ".......

[by_chechi 8444]

Ако успееш да "навържеш" последните ми два поста , би могъл да получиш отговор на въпроса и да разбираш :

Защо хората толкова често , несъзнателно обръщат наопаки причинно-следствените връзки ? 

[Търсещ истини 140]

СПРАВЕДЛИВОСТТА

Справедливостта свързваме с интереса и разпределението (несправедливо разделяне, несправедливо заплащане, обезщетение и т.н.). Като несправедлива се оценява и съдебна преценка, която не задоволява искането (интереса). Интересът може да е материален или не- пари, земя, чест. Именно интересът, а не потребностите и заложбите са определящи за оценката на едно отношение като справедливо. Ако на сито дете бъде дадена една бисквитка, а на гладно- три, първото би приело това като несправедливост, макар че потребностите му са удовлетворени. Платон в „Държавата” смята, че справедлива е оная държава, в която човек прави това, което му е заложено от природата. Не може да се изисква от страхливия да бъде добър воин. Обаче страхливият може да сметне несправедливо това, защото иска да е войн, „Те са едни смели…”

 

Няма да повтарям притчата за трите вида справедливо разпределение, писан по- горе.

• по равно
• по братски
• според приноса

Само ще спомена, че изборът на вида разпределение е въпрос на съгласие и е временен и ситуативен, т.е. няма абсолютна справедливост.

 

В системата на човешките общества, по- справедливо е онова действие, което удовлетворява повече искания в по- голяма степен, но това е идеализирано пожелание, което не може да се премери. Може би една такава формула би била от полза:

Справедливо е нещо, когато сумата от неудовлетворени интереси в множеството клони към 0.

[ДИоNД 14108]

преди 31 минути, Търсещ истини написа:

Справедливо е нещо, когато сумата от неудовлетворени интереси в множеството клони към 0.

Не!

Принципа на справедливост е вид "транспортна задача".

Принципно не винаги едно справедливо нещо е етично. Да се свързва справедливостта с етиката е груб и не качествен подход.

Винаги се пита за кое множество?! Етиката разглежда всички множества еднакво равни, т.е. търси се оптимума от множествата които да отговарят на определен план.

В основата е плана. Ако няма план, то ... хм ... няма и етика .... или има справедливост, но не е етичност.

Когато се съчетаят две транспортни задачи, т.е. от една срана се стремим към минимум, а от друга към максимум, то ... хм ... друго е положението ...  

Принципа на нулата е ясен. Тя е границата между отрицателното и положителното, но етиката е от - безкрайност до + безкрайност ...  

Една справедливост не може да клони към нула!!! Тя клони към безкрайност ...  А сега да видим коя функция клони от - към + ...  и успешно преминава нулата, защото за нея не е някаква нула, а необратим процес ... т.е. след който няма връщане назад...  

Принципно погледнато в миналото, то справедливостта е тръгнала от някаква нула ....  Най-малкото с появата на съзнание в някоя маймуна ...  т.е. от човек маймуна не може, но и от маймуна, човек не може ...  

[Търсещ истини 140]

преди 7 минути, ДиоиД написа:

Не!

Да!

[by_chechi 8444]

преди 47 минути, Търсещ истини написа:

СПРАВЕДЛИВОСТТА

....Ако на сито дете бъде дадена една бисквитка, а на гладно- три, първото би приело това като несправедливост, макар че потребностите му са удовлетворени.....

Същност :

Първото дете "Иска" , а на второто му "Трябва" ! 

Конфликт ...... между основни понятия ....

Решавайте Конфликта кое е Справедливо ! Не го замазвайте с измислици..... ! .........

Заб.: Справедливостта е съставна част , елемент от Етиката .....

Тази задача е лесна и ако стане нужда ще допълня.....