Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Anne

Защо организмът ми така се обърква?

Препоръчан отговор


Олеее 16 страници дрън дрън мрън мрън и стигнахте до същите заключения като мен,  Анне играта с точките се казва Туистър

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 12 минути, Емил Костов написа:

За тази цел има лекари и болници. Това не е първата тема, която пуска за подобни неща. И е свеътвана поне 1000 пъти да отиде на лекар. Както виждаш резултатът е нулев.

След като самата тя няма желание за промяна към по-добро - какъв да е резултата.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, Емил Костов написа:

Аз се опитвам да и помогна, въпреки че ти не харесваш моите коментари. Както казах уважавам решението ти и мненията ти.

Ма, нали тва ти обяснявам. Няма как да й се помогне. Сам каза. Тази тема не й първа, втора, трета.  Ти пишеш не е болна. Това е супер глупаво.  

Като не вярваш, проверяваш и се уверяваш.  Пък после ще се научиш да подминаваш тема,  по която не можеш да дадеш адекватно мнение. И не се заяждам,  а ти казвам, че това е подигравка с инвалид човек.  

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
току-що, Луд за връзване написа:

Ма, нали тва ти обяснявам. Няма как да й се помогне. Сам каза. Тази тема не й първа, втора, трета.  Ти пишеш не е болна. Това е супер глупаво.  

Като не вярваш, проверяваш и се уверяваш.  Пък после ще се научиш да подминаваш тема,  по която не можеш да дадеш адекватно мнение. И не се заяждам,  а ти казвам, че това е подигравка с инвалид човек.  

Аз пише, че не е болна, защото не е. И преди съм имал подобни случаи като нейния, но както и да е. Спирам вече да пиша в тази тема. То е ясно.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, Емил Костов написа:

Аз пише, че не е болна, защото не е. И преди съм имал подобни случаи като нейния, но както и да е. Спирам вече да пиша в тази тема. То е ясно.

Можеш да питаш колегите си,  колко пъти й затриват снимките, с които е показвала своето физическо състояние. А може и тя сама да си ги е изтривала.  Не знам.  Но явно има причина. Помисли. 


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 часа, <------------------ написа:

Машаллах,ама не и да си пуснеш телевизора,да си вариш яйца и да си вържеш обувките.

Вехи,що се занимаваш с дебили да те питам,м? :D 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Май говорим на различни езици.

Сто пъти съм обяснявала, че за моите проблеми оправяне няма.

Вродената миопатия не се лекува, не и за момента. Опитват да намерят лечение, но не е лесно. Аз съм го приела това, че болестта е нелечима. Но не съм и готова да рискувам да се лекувам, защото не знам докъде е готова да стигне медицината, силно съм скептична към идеята за генно инженерство и лечение, не желая да ставам опитно мишле.  Много неща могат да се изродят и объркат.

Кривогледството няма как да се оправи. Можеше с операция, като бях дете,  на 14, но отказах, защото се боях нещо да не се обърка и да не ослепея,  обичам страшно много книгите и четенето. Лично на мен кривогледството не ми пречи, и без това от малка гледам само с дясното око, трудно ми е да гледам с две очи и да ги контролирам. По същата причина правя повече неща с дясната ръка.

За гръбначното изкривяване вече казах как корсетите едва не ме убиха. Операция не ни е била предлагана, но и нямаше да приема, не бих рискувала лекарите нещо да объркат и да остана в инвалидна количка.

Пръстите на краката ми не знам какво ще ги правя, но втори път на това гестаповско мъчение няма да се подложа.

преди 6 часа, petie1 написа:

Олеее 16 страници дрън дрън мрън мрън и стигнахте до същите заключения като мен,  Анне играта с точките се казва Туистър

Туистър, да. Племенницата доста рева за тази игра и и я купих като подарък за една Коледа. Но се оказа, че не е за мен. Направо не си усещах костите и мускулите след 10 - минутна игра, чувствах се като 70 - годишна бабичка.  Нямах нито енергия, нито сили. Тази игра не е за хора с гръбначни изкривявания и слаби мускули.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 13 минути, Anne написа:

Май говорим на различни езици.

 

Да,прекаленото самосъжаление няма да ти донесе нищо добро.
Познавам хора в твоето положение-ама те се борят,не мрънкат за това което им е поднесъл живота.Та давай и ти в този дух ;) 

Успех Ани...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, Mental Driller написа:

Вехи,що се занимаваш с дебили да те питам,м? :D 

Кой е дебил? 🤷🏻‍♀️

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 12 минути, <------------------ написа:

Кой е дебил? 🤷🏻‍♀️

Там един...

преди 9 часа, Луд за връзване написа:

Можеш да питаш колегите си,  колко пъти й затриват снимките, с които е показвала своето физическо състояние. А може и тя сама да си ги е изтривала.  Не знам.  Но явно има причина. Помисли. 

Aбе "мазния любовник" ти Вехел познаваш ли я та лепиш такива определения? Или си бил ритнат както винаги от нея? 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мазен пак си драпал на лични,ама пак си уцелл гредата с Вехел  @Луд за връзване ...ей лапе тва не са ти "какички" на който да си придаваш номерцата ;) 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не знам останалите как приемат нещата, но според мен има много абсурдни, взаимно изключващи се и меко казано съмнителни положения в много от постовете на авторката...

Цитат

1.Имам вродена миопатия.  Заради тази болест вече не мога да изкачвам стълби, не, че и преди много можех, но вече се задъхвам, а мускулите на краката после ме болят дълго,  болката не е чак непосилна, но е ужасна. А нощем понякога имам крампи на краката, които не са повече от 5 минути, но са зверски болезнени, будя се посред нощ с ужасна болка и едва успявам да си мръдна краката.

Сам не мога да се качвам вече и трябва да се държа за някого, за да не падна.

2. С увреден слух съм от 5 - годишна. Напълно не чувам с дясното ухо и слабо с лявото. Нося слухов апарат, но не чувам зад гърба ми и по тази причина не излизам сам навън, за да не ме прегазят. Телефон не използвам.

3. Имам сколиоза, една от екстрите на вродената миопатия, както научих наскоро,  която получих на 14  - годишна възраст. Заради нея изкачвам стълбите прегърбена. Трябваше да нося корсети, но припаднах, когато ми взимаха мерки, едва не се задуших, имам и белодробни проблеми и отказах. Една година имах зверски болки в гърба.

4. Правиха ми две операции от сплетени черва като бях на 21 и 22 години. Имам белези от тях. След тези операции ми забраниха да вдигам тежки неща и да върша физическа работа.

5. От малка имам белодробни проблеми, карам бронхити, които с годините ги изкарвам по - дълго и по - тежко. Не мога да повръщам и храчките си стоят в дробовете ми,  карам на антибиотици, тоя ужас продължава почти месец, а кашлиците ми са оглушителни и изнервят всички.

6. Имах и бъбречна криза, за която лежах в болница.

7. Имам кривогледство и късогледство (не виждам добре надалеч) и от 17 - я ми рожден ден нося очила. Трябваше по - отпреди да ги нося, но не исках да ме подиграват. 

- от малка не мога да гледам с две очи едновременно, просто не става.

8. Имам и упорити гъбички на ноктите на пръстите.

9. Заради увредения ми слух, не говоря правилно, не мога да произнасям имена и думи с ударения. 

- не мога да се къпя сама  - защото краката не ме държат дълго права, банята ни е малка и нямаме вана и всъщност се къпя в корито. Не мога като другите да си държа очите отворени под вода и сапун... Не мога и сама д смесвам водата. Бойлер не пипам, а и е високо,  аз съм с нисък ръст.

- като споменах ниския ми ръст - няма начин да се оправям в кухнята, кухненските шкафове са ужасно високо,  а вече трудно дърпам столове и се катеря по тях (за да си взема кутията с "Нескуик" напремер).

- не мога да готвя - нито знам рецепти, нито разбирам от печки, а ножове не пипам, че гарантирано ще остана без някой пръст, каквато съм ужасно несръчна. Веднъж се порязах, и то болезнено, докато белех моркови с белачката. Пак добре, че не беше с нож. Не припарвам до врящи предмети, за да не се изгоря. Изобщо - готвенето не е за мен и гарантирано ще направя някоя беля. Мога само да си притоплям ядене и пиене на микровълновата, но не знам кое на колко се топли и ми се налага да питам. Трудно запомням битови неща изобщо.

- препарати не пипам - имам страх от тях, да не се отровя. Добре, че не съм имала часове с опити по химия. Стига ми, че съм чела за един куп опасни елементи..............

с ниския ми ръст не мога също и да простирам пране. Простора е на терасата и е твърде висок. 1.50 и нещо съм.

- нищо не разбирам от техника, дори не сменям крушки, електричество не пипам, не искам да ме хване тока. С дистанционното без да искам съм обърквала нещо и трябваше баща ми да ми оправя проблемите. Затова и не ги пипам другите телевизори.

- не мога да смятам - и по тази причина сама не пазарувам, само гледането на цените ме обърква.

- нищо не разбирам от документи и сама с тия неща не се оправям.

- даже сама не мога да си избирам дрехи, не си знам размерите. Аз само си харесвам, а мама казва дали ми става.

- на лекар не ходя сама, защото не мога добре да обяснявам, нито разбирам от документи...........

- не умея да се ориентирам - тъпо, ама...

- не умея д си връзвам връзките на обувките - ами трудно е, несръчна съм и така.

Иначе от ТЕЛК имам забрана за физически труд изобщо, мога да върша такъв само интелектуален.

Цитат

Моите интереси са много повече - ..., обичам да пътувам,  фотографията ми е хоби и правя страхотни снимки, на екскурзиите ходя главно по исторически и културни места - музеи и къщи - музеи, етнографски комплекси,  също не пропускам и посещения в планетариуми,  разходки в зоологически градини и паркове, църкви и манастири,  да се снимам пред паметници.............  обичам да ходя на културни събития и да гледам театър.

Съжалявам, ама проблема с гъбичките е такъв, че...............просто не ми се говори. Втори път няма да се подложа на тоя гестаповски метод да ми вадят така убийствено болезнено ноктите. Имам нисък праг на болка, втори път просто ням да издържа. А от всичко най - много ненавиждам лекарите касапи, които се отнасят с теб като с парче месо. Не ги е грижа дали те боли и само знаят да говорят глупости за разглезване.

Затова и не ходя и на зъболекар.

Знам, че при моето заболяване упойките може да са фатални, но просто не понасям болка. Един път гестаповско мъчение ми стига.

Цитат

Да, с българския имам проблеми, не знам какво е съществително, какво прилагателно, сказуемо, обстоятелствено пояснение и прочие. Запомних само лесните неща.

Цитат

Аз на 19, почти 20 тогава, мислех само за матурата по литература и за това, че ще ставам леля, даже нямах планове какво ще правя лятото и след училище, овен, че ще бъда леля и ще разхождам принцеската с количка (знаех, че ще е момиче).

Цитат

И освен това не искам деца. Не мога да се грижа за тях. Да не говорим, че едва изтраях, когато бяха новородени племенниците ми, как ужасно миришеха при смяна на памперсите, ужас!

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 8 минути, Joss Bomon написа:

Не знам останалите как приемат нещата, но според мен има много абсурдни, взаимно изключващи се и меко казано съмнителни положения в много от постовете на авторката...

В тая връзка:

Първо: @Anne Вашия здравен проблем по скоро е психичен. Обърнете се към такъв медицински специалист. Те определено няма да навредят на физиологията Ви, т.е. няма страшно, няма да се пипа по вашия организъм. Психиатъра или Психолога ще Ви изслуша, ще Ви даде възможност да разберете проблематиката Ви и определено ще Ви помогне да осъзнаете цялостното Ви здраве е не само това свързано с организма Ви.

Към другите които са влизали в тази тема и/или ще влизат:

Преди да се опитате да помогнете вижте с какво сме се опитвали да помогнем на въпросния потребител.

Разберете, че сме опитвали по един или друг начин да и помогнем, но не сме постигнали резултат. Ако нямате нещо конкретно с което да може да помогнете, то по-добре не поствайте нещо, защото въпросния потребител се нуждае от специализирана помощ. С всеки ваш пост нейния организъм не ще се подобри, но за сметка на това може да нанесете допълнителни психични вреди.

Въпросния потребител има сериозни здравни проблеми, за решенията на които не може дистанционно да дават, а трябва специализирано лечение.

@Joss Bomon, да започват абсурдите, но дали са били в нейната психична клинична ситуация преди темата или са в следствие на темата не се знае.

Колкото повече постове се публикуват, колкото и други потребители със съвети и т.н. реално са желали някак си да помогнат на потребителя, то същия не осъзнава, че тук може да увреди още повече своята клинична психична картина.

Потребителя не приема съвети. Настоява на своето си.

Принципа който да следвате: Ако не може реално да и помогнете, то не й вредете.    

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Нищо не е взаимоизключващо се. Това, че не мога да катеря стълби не значи, че не мога да ходя. Все още мога да ходя, излизам на разходки, но не сама.На екскурзия също не ходя сама, не знам дали се досетихте или просто сте тъпи - ходя с родителите ми. Пак благодарение на тях това лято се качих на паметника на Шипка, което си е направо геройски подвиг. Държах се с двете си ръце за тях и така лека - полека качвах паметника.

Питайте Бенчето, тя ми е приятелка във фейса и ми вижда снимките от екскурзиите.

Ние всяко лято ходим някъде на екскурзия, аз избирам дестинациите, нашите търсят хотели и всичко останало. Това лято бях в Сливен,  ходихме на "Сините камъни", бяхме и в Котел, Жеравна, Казанлък и Габрово. Но първо бяхме на Шипка.

За догодина, живот и здраве, планирам да посетим най - южната част от България - Ямболска и Бургаска области. Няма да се кисне по морето (мразя пясък и заради това не ходя на море), а ще се кисне по музеи.

Това, че не сте виждали туристи с увреждания, не значи, че ги няма.

За да ви впечатля, ще ви изредя докъде съм ходила в момента (с нашите, естествено): Благоевград, Рупите, Мелник,  Банско (в Мелник и Банско бяхме само транзит), Плевен (транзит) Карлово, Калофер (транзит), Сопот (транзит), Казанлък, Велинград, Хасково, Кърджали, язовир "Кърджали" Узунджово (транзит), Харманли (ресторант "Приказките"), Смолян, Златоград, Копривщица, Пазарджик, Панагюрище, Батак, язовир "Батак". По два пъти сме били във Велинград и Казанлък  - прекрасни градове.

Единственото природно нещо, което посетих, бе пещерата "Леденика". Нямах ни най - малка представа каква е пещерата, късмет извадих, че родителите ми и група добри туристи ми помагаха много. Повече в пещери не стъпвам, имам страх от прилепи. Само заради това не посещавам "Магурата", а много искам, защото съм запалена по праисторията на човека.

Ходила съм и за малко в чужбина - в Ксанти, Гърция, с родителите ми и един техен познат. За пътя Златоград - Ксанти не ми се говори, мисля, че минахме през "Маказа", втори път от там не минавам. Майка ми се беше вманиачила да си топне краката в Бяло море, а на мен ми беше прекалено слънчево и жежко.

Обожавам да ходя в църкви и манастири, тъй като съм вярваща. Два пъти съм била на Рилския манастир, ходихме също и в Роженския и Бачковския, а като ученичка с моя клас от училището в София, ходихме и до Троянския. Ходихме също и в Черепишкия. Също така ходихме и на Кръстова гора - направо измръзнах там, а за катеренето на всичките тия стълби дори не ми се говори.

Луда съм по астрономията и по тази причина ходихме в НАО "Рожен"  и в планетариумите в Смолян и Габрово. И в нашия град е щяло да има, но са зарязали проекта.:(

Ходихме също и на Перперикон, но не успях да го кача и много ме е яд, жегата и краката ме предадоха.:sobbing:

Също така бях и два пъти на парахода "Радецки" - първия път от детската градина ни заведоха на екскурзия там, а втория път - с родителите ми, сестра ми и племенницата ми.

Много съм горда, че посетих паметника на Шипка, въпреки, че беше уморително, жежко и страшно.

Тази пролет ходих и да видя съкровището на хан Кубрат.

Може да съм с увреждания, но също така съм родолюбка. Да посетя на жива места, свързани с нашата история и култура, ме прави истински щастлива и горда. Обичам да опознавам родината си, а колкото повече я опознавам, толкова повече я обиквам.

"За" съм хората с увреждания да са също туристи и историческите и културни места да станат достъпни за тях.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, Anne написа:

 

 

За да ви впечатля, ще ви изредя докъде съм ходила в момента (с нашите, естествено): Благоевград, Рупите, Мелник,  Банско (в Мелник и Банско бяхме само транзит), Плевен (транзит) Карлово, Калофер (транзит), Сопот (транзит), Казанлък, Велинград, Хасково, Кърджали, язовир "Кърджали" Узунджово (транзит), Харманли (ресторант "Приказките"), Смолян, Златоград, Копривщица, Пазарджик, Панагюрище, Батак, язовир "Батак". По два пъти сме били във Велинград и Казанлък  - прекрасни градове.

 

...

 а като ученичка с моя клас от училището в София, ходихме и до Троянския. Ходихме също и в Черепишкия

 

Браво бе, момиче! Ти си ходила много повече от много хора без увреждания! Това е направо подвиг!

 

Само да те питам ...каза, че ходиш по екскурзии с родителите ти. Но, интересно е как си се справяла, когато си била ученичка?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Aumi написа:

Браво бе, момиче! Ти си ходила много повече от много хора без увреждания! Това е направо подвиг!

 

Само да те питам ...каза, че ходиш по екскурзии с родителите ти. Но, интересно е как си се справяла, когато си била ученичка?

Тогава бях по - добре, просто болестта ми прогресира, това е. Тогава още нямах крампи, не се задъхвах толкова от катерене на стълби, а и не бях под стрес и не се тъпчех като прасе. То и Троянския манастир, не беше някакъв недостъпен и труден, Рилския също.

Единствените проблеми бяха, че за първата екскурзия до Рилския манастир (ходихме до там с двуетажен автобус) и аз с целия си акъл се качих на втория етаж, а имам фобия от височини, която се обади, като почнахме да качваме Рила планина. На връщане седях долу.🤣

А близо до Троян ни се развали автобуса, после трябваше до манастира да ползваме  камион. Прибрахме се късно в София, защото ремонтираха автобуса, добре, че имаше мобилни телефони тогава и госпожите се обадиха в училището, че ще закъснеем и от столовата да ни запазят вечеря, иначе щяхме да си легнем гладни.👍

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Анне я ми разкажи за Рилския манастир?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...