Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


 

Любовницата остаря,
премина царското й време,
не за звезди и за цветя
живя, подобно жрица древна.

Живя за лукс и за пари,
но окуця - съдба жестока.
Кръвта й, казва, още ври,
но кризата й е дълбока.

Сега ревяла у дома
и спомени във стих редяла,
подобно на мустанг в степта
мечтата й обезумяла

да бъде шемет в любовта
напирала като идея.
Уви! Без капка красота,
сама пропадала във нея

12 септември 2019г., София
Росица КОПУКОВА

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Съпругата остаря,
премина божествено й време,
не за пари и за лукс
живя, подобно Дева Мария.

Живя за деца и за щастие,
но овдовя - съдба жестока.
Съзнанието й, казва, още е жив,
но кризата й е дълбока.

Сега тъгувала у дома
и спомени във стих редяла,
подобно на вълчица в степта
мечтата й обезлюдяла

да бъде вярна в любовта
напирала като идея.
Уви! Без капка нежност,
сама пропадала във нея

Замислила се, не е ли време,

за нов живот макар и без него?!

О, да, той щеше да я подкрепи.

Усмихнала се и излязла навън.

Преоткрила бе живота.

Той щеше да се радва на това.

Да бъде щастлива, това я правеше той,

и затова не трябва да му изневери,

дори и след неговата смърт.

п.п. Прощавай, че ползвах твое творчество, за да дам и друг пример на женската самота след някаква възраст ... 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 часа, ДиоиД написа:

Съпругата остаря,
премина божествено й време,
не за пари и за лукс
живя, подобно Дева Мария.

Живя за деца и за щастие,
но овдовя - съдба жестока.
Съзнанието й, казва, още е жив,
но кризата й е дълбока.

Сега тъгувала у дома
и спомени във стих редяла,
подобно на вълчица в степта
мечтата й обезлюдяла

да бъде вярна в любовта
напирала като идея.
Уви! Без капка нежност,
сама пропадала във нея

Замислила се, не е ли време,

за нов живот макар и без него?!

О, да, той щеше да я подкрепи.

Усмихнала се и излязла навън.

Преоткрила бе живота.

Той щеше да се радва на това.

Да бъде щастлива, това я правеше той,

и затова не трябва да му изневери,

дори и след неговата смърт.

п.п. Прощавай, че ползвах твое творчество, за да дам и друг пример на женската самота след някаква възраст ... 

Няма лошо за примера, но му трябва още поетично съвършенство.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...