Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

_ramus_

Илюзия - общо значение, видове илюзии

Препоръчан отговор


bg.housepsych.com
 

Илюзия - какво е това, видове илюзии

 
 

 

 Илюзията е човешкото възприятие на обект или явление по изкривен начин. Концепцията за илюзията се появи от латинското illudere - да заблуждавам. С други думи, основните причини за илюзията са последствията от измамите на възприятието. За да разкрият тези измами, да променят умишлено погрешните действия от тях, психолозите изучават и разкриват причините за това днес. Освен това е популярна и любопитна тема за обикновения човек, тя е близка до играта с органите на нашите сетива. Най-добре познатите, лесно наблюдавани илюзии за зрение, те се появяват поради особеностите на очната структура, надценяване на размера, неправилно възприемане на движение, контраст.

Какво е илюзия?

В психологията това е формирането на нов обективен супрамодален образ вместо образа на реален, реален обект. Най-просто казано, това е, когато човек възприема едното вместо другото.

Понятието за илюзия понякога се използва и за обозначаване на самите конфигурации на стимулите, от които се изгражда неадекватно възприятие .

В психологията илюзията е явление, характерно за здравите хора. Докато халюцинациите и заблудите вече се изучават от психиатри и психоаналитици.

Каква е целта на илюзорното възприятие, каква е функцията, възложена му в психическата реалност на човека? Възникват илюзии за премахване на някаква несигурност, за разрешаване на някаква спорна ситуация. Подобно на процеса на обективизиране на тревожността, когато човек се тревожи за нещо и търси обяснение, извинение, изход от безпокойството си и открива този обект, тогава чрез получения обективен образ, чрез илюзия, човекът получава подредена организация на възприетия материал. По този начин илюзиите играят компенсаторна роля, спомагат за разрешаването на несигурността, напрежението и безпокойството, които произтичат от неяснотата на случващото се. Дори ако обектният образ, който се е появил, е отрицателно оцветен, психиката се стреми да го създаде, тъй като тогава човек може поне да разбере от какво да се страхува и можете да пристъпите към действия. Разбира се, действия, основани на илюзорно възприятие, ще бъдат погрешни.

Появата на илюзорното възприятие се дължи и социално. Проведени са повече от един експеримент, когато първоначално правилното възприемане на изпитвания е повлияно директно от поведението на останалите хора и по-голямата част от изпитваните са загубили остротата си под натиск от обществото. Изкривяването на възприятието се влияе от нашата мотивация , защото в зависимост от желанията и несъзнателните стремежи човек може да формира фалшиви образи. Досегашният опит, когато човек вече е свикнал да възприема определен феномен по определен начин, също е значителен.

Когато стимулът се промени, изображението на обекта може да остане същото или да получи изкривяване, което е особено забележимо при професионална деформация. Благодарение на навиците човек не само намалява времето и ресурсите, за да изпълни позната задача, но и губи способността да я възприема ярко, прясно и напълно правилно дори с леки отклонения от обичайния ход на събитията. В зависимост от нуждите, докато се стремите да ги задоволите, можете да получите и грешен образ на обекта. Пример тук е мираж в пустинята, който се вижда от уморени и жадни пътници. Разбира се, нивото на интелектуално развитие оказва влияние и върху броя на грешките при възприемането на реалността, защото е известно, че незнанието за определени явления поражда слухове и легенди.

Значително участващ в създаването на илюзорното възприемане на емоционалното състояние, в тъга и радост в една картина можете да видите различни детайли и значения. Нагласите, картината на света и семантичните формации участват в трансформацията на образите на реалността. Интересно е, че характеристиките на илюзиите на човек могат да говорят за неговите типологични характеристики като личност, черти на характера, психологическо състояние, самочувствие , податливост на внушение и патологични разстройства. Също така появата на илюзорно възприятие може да бъде повлияна от актуализацията в съзнанието на образа на значим друг човек или ситуацията на взаимодействие с нея.

 

Видове илюзии

Следвайки Карл Джаспърс, ще разгледаме тези видове илюзии.

Първият е афективен, свързан с емоционално състояние, най-често страх . Например, момиче ходи по тъмна алея през нощта, бърза и се пази от всичко и вижда маниак в тъмния ъгъл. Това обаче е само боклук. За да се разсее илюзорното възприятие, е необходимо да се подобрят условията за контакт с този обект, например, ако се приближите и видите по-добре, момичето би разбрало, че няма маниак. Тя обаче няма да направи това и илюзорното възприятие ще се отрази на нейното поведение.

Вторият тип е илюзията за внимание. Те могат да бъдат сравнени с илюзиите на инсталацията, имат подобни механизми. Вниманието може да бъде увеличено или намалено. Повишеното внимание също често се появява във връзка с емоционално състояние. Те често възникват, когато чакат нещо важно - обаждане, съобщение, пристигане на човек. Ситуациите с намалено внимание например са, когато уморен студент се подготвя за изпит през нощта и чете една дума вместо друга.

Връзката на илюзията с инсталацията може да бъде показана с комичен пример. Психологът върви по улицата, вижда книгата „Душевни нагласи“ на витрината. Той влиза, с желание да разгледа и евентуално да купи, но вижда, че книгата се нарича „Душове“.

И третият тип са пареидолни илюзии, те също се наричат пареидолия. Името идва от гръцките думи para - наблизо и eidolon - изображение. Пример за такава илюзия е ситуацията, когато човек гледа килима и вместо шаблон вижда това, което не е показано: животни, лица. От елементите на рисунката той изгражда нещо друго, преструктурира рисунката. Подобни илюзии се наблюдават от хора със силно развито въображение, в гранични държави или със заболявания.

Пареидоловите илюзии могат да бъдат статични или да се движат - например по образец можете да видите стадо от галопиращи елени. За разлика от другите илюзорни възприятия, пареидолията е трудно да се разсее. Поглеждайки все повече и повече, човек възприема илюзията само по-реално. Въпреки това може да се достигне до известна точка на илюзорност, което позволява на човек да превключва тези образи на възприятие.

Пареидолните илюзии най-убедително илюстрират, че изкривяването на възприятието се основава на преструктурирането на системата на вътрепредметни връзки, което е добре обяснено от психолозите от Гещалт. Когато друга форма се наслагва върху елементите на картината, те преосмислят връзките между елементите, те получават нов образ, той е вграден в системата на интердисциплинарни отношения. Например, кофата за боклук в тъмната страна на алеята, която е била вместо маниак във въображението на момичето, когато е изследвана, е на същото място, където е бил видян и също е светил маниакът.

Илюзиите също могат да бъдат класифицирани по модалност. Вербалните илюзии могат да бъдат разграничени отделно. Добър пример за словесно възприятие може да се види в творчеството на Лолита от Набоков. Умберт довежда Лолита в хотела, нощем вали, фенерът се спуква - напрегната атмосфера, Хъмбърт се колебае в мисълта, гласа на непознат: "Как успяхте да го вземете?" Той пита: "Извинете?" „Дъждът спря“, казва непознатият. И по-нататък в разговора Хъмбърт казва: „Тя е моята дъщеря“. "Лъжеш, не дъщеря", отговаря той отново и пита отново. „Дъждът спря“, казва непознатият. Това е прекрасна илюстрация на факта, че чуваме това, което искаме или се страхуваме да чуем.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Кажи сега, каква е разликата между Илюзия и самозаблуда? И реши най-накрая, има ли нещо, което ти искаш да разбереш и научиш, а не да го знаеш предварително, и само да начукваш канчетата и лейките на клетите невежи.

Ако измислиш тема, в която двамата с Валкирия да водите дискусия, ще ... ти поръчам статуя/паметник в центъра на Полски Тръмбеш!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

https://bg.wikipedia.org/wiki/Илюзия

Може направо да редактирате!

Ако там Ви признаят обаче.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 часа, Maleficient написа:

Кажи сега

шуменски, ръчно направени понички с малиново сладко. И айрян - от кисело мляко по БДС. Пропорция - 1/3 мляко 3.6% масленост, и 2/3 изворна преварена вода.:)

Не ви познавам, не сте ми нито близка, нито имаме нещо общо, за да имат основания обръщението ви във форма на "ТИ".

Тук е тема за тия, които имат да изразят нещо, а не да се правят на свойски съветници, предложители или наставници. Не съм ви длъжен с нищо, вие и не питате каквото и да било. Просто си спамите и тролите щото отвътре са налице сърбежи.

преди 7 часа, Maleficient написа:

И реши най-накрая, има ли нещо, което ти искаш да разбереш и научиш

искате да кажете че сте в състояние да предложите нещо сериозно ли? Ми - стига с надувки и декларации - нека го видим написано. Ако е по темата - това е мястото.

Ето например един мой въпрос - като отговор "дали имам да науча нещо":

Имате ли решение на казуса с различаването на заблудата, мига на създаването й и начина по който тя се формира и протича?

Кое точно стартира отвътре силният натиск да се създава "конструирана отразена реалност" и да се преживява като "истинска"?

Има ли общ принцип във външната намеса, или пък - сред вътрешния апарат, относно "различаването"? Ако има такъв и вие го изразите - ще направите революция в психопознанията и ще резултира в огромни социални ползи - повечето дългосрочни.

Въпросът от първото ви изречение, обаче навява някои допускания - че си нямате основна идея за какво точно става въпрос. Но... знае ли човек - да видим какво ще покаже живота...

Та...??? Ще тролите и изхождате докато грухти наоколо разхождащото се вдетинено тролче из темите, сред играта си на "антагонизъм", в самотата пред огледалото си? Или имате някакво познавателно съдържание и личностна зрялост, която да изразите?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 часа, _ramus_ написа:

Имате ли решение на казуса с различаването на заблудата, мига на създаването й и начина по който тя се формира и протича?

Да. Само че е много сложно и нищо няма да разбереш. Непознаването на истината е изначално състояние. А за да различиш заблудата е необходимо да си достигнал до истината, или по-скоро някакво ниво на познаването й. Ясно е, че заблудата не се формира, след като непознаването и неразбирането е изначално.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 11 часа, Shiniasu написа:

А за да различиш заблудата е необходимо да си достигнал до истината, или по-скоро някакво ниво на познаването й. Ясно е, че заблудата не се формира, след като непознаването и неразбирането е изначално.

1. горният въпрос не е към теб.

2. тезата ти е погрешна и извеждането - също. Какво имам предвид:

характерният за теб уклон към идеалните понятия, като например "истина", няма нищо общо с темата и раздела в който пишеш. Заблудата и Истината нямат тук никаква фолософска или битово-размислителна конотация, нито аспект.

Отгоре на всичко - идеализмът ти е на ниво завършил 1 клас - дуализъм, та дрънка. ИСТИНА - ЗАБЛУДА, си го развил съвсем аматьорски, колкото да напишеш нещо. Нито едно от твърденията няма основателност, без да споменаваме за по-задълбочен анализ. 

преди 11 часа, Shiniasu написа:

Само че е много сложно и нищо няма да разбереш.

опитите за тъпи вицове са в друг раздел и тема.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 19 минути, _ramus_ написа:

1. горният въпрос не е към теб.

2. тезата ти е погрешна и извеждането - също. Какво имам предвид:

характерният за теб уклон към идеалните понятия, като например "истина", няма нищо общо с темата и раздела в който пишеш. Заблудата и Истината нямат тук никаква фолософска или битово-размислителна конотация, нито аспект.

Отгоре на всичко - идеализмът ти е на ниво завършил 1 клас - дуализъм, та дрънка. ИСТИНА - ЗАБЛУДА, си го развил съвсем аматьорски, колкото да напишеш нещо. Нито едно от твърденията няма основателност, без да споменаваме за по-задълбочен анализ. 

опитите за тъпи вицове са в друг раздел и тема.

 

Нищо не написа. Отново. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ще се опитам да продължа по темата очертавайки само някои основни момента, без да навлизам в детайли. Прекаленото задълбочаване е за специалистите, а и не мисля, че е необходимо от чисто практическа гледна точка, т.е. свеждането на собствените ни заблуди до минимум.

Илюзиите се основават на някои особености в човешката психика. Една от тях е неспособността за постоянна концентрация на вниманието. Втората е свързана с начина по който сглобяваме образи в съзнанието си. Ние получаваме информация от сетивата си, които сглобяваме в картини и мисли. Проблемът е, че върху получения образ влияят също паметта, желанията ни, страховете ни, емоционалното ни състояние, нагласи, представи. Ние винаги се стремим да сведем получаваната от сетивата информация до нещо вече познато. В много голяма степен правим предположения. Умът ни допълва информационния поток с очакванията си. Поради неспособността ни да обръщаме внимание на всички детайли, особено ако сме уморени, липсват условия (например достатъчно светлина) или пък сме си разконцентрирани като цяло, ние сглобяваме крайната картина на базата на първите няколко получени впечатления. Дали това ще са отделни изображения или някои букви от текст, или няколко чути тона - това е достатъчно на ума да донагласи всичко останало, допълвайки с предположения. За това се говори и за важността на първото впечатление - повечето хора са крайно податливи на него, но такава е природата на възприятието и ума ни. Този механизъм на действие на възприятията ни позвалява да концентрираме вниманието и мисълта си на друго ниво, а не върху самото възприемане на всички сетивни дразнения. Сглобяването на общата картина става подсъзнателно, автоматично, без да се замисляме. Ако се познават механизмите на действие на човешката психика, евентуални погрешни интерпретации на сетивния поток могат да бъдат преодолени.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 7.10.2019 г. в 9:38, Shiniasu написа:

Да. Само че е много сложно и нищо няма да разбереш. Непознаването на истината е изначално състояние. А за да различиш заблудата е необходимо да си достигнал до истината, или по-скоро някакво ниво на познаването й. Ясно е, че заблудата не се формира, след като непознаването и неразбирането е изначално.

Има съществена разлика между илюзия и заблуда ! :nono:

Илюзията е следствие на сетивна дейност - примерно мираж (Фата Моргана) . От всички се усеща и възприема горе-долу еднакво , и се образува еднаква представа  .

Заблудата (респ. Истината) е следствие на мисловна дейност - примерно някакво вярване . При всеки е относително различно . Тук основни инструменти са понятия , съждения и умозаключения

За създаване на една убедителна заблуда е необходима добра илюзия.....примерно Фата Моргана , след известен размисъл обявяваме за Божия проява.....

.................

А Рамус пак е прочел нещо което не трябва ......, а и не е разбрал какво изобщо е чел...Т.е. придобил е нова качествена и убедителна заблуда.....Тази заблуда му дава основание ....

....да обявява всички останали за.........там , за каквото ги обявява .:lol6:

Когато човек няма основни познания , а се хвърли на "едър дивеч" - така се получава на практика ! :nono:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, Shiniasu написа:

Една от тях е неспособността за постоянна концентрация на вниманието.

това ли е... "темата"... :)  Битовите размислители най-вече в народния моабет, станаха психолози и вече и те имат "мнения".

-----------

Стефане - не ставаш човеко.  близо си, но си некомпетентен за да го фиксираш адекватно, защото нямаш дори базови психологични постановки:

Илюзиите НЕ се основават на проблем в сетивната дейност. А на  отражението - сетивния апарат в много случаи си работи прекрасно, но интерпретирането на неговите сигнали се "размества" и резултира в илюзия. Най-очевидните такива са зрителните илюзии, които могат да се видят на много места сред виртуала. И без това ти е любим похвата с гугълчо... :) При тия примери - зрителният апарат си работи чудесно, но в него са налични някои ограничения и недостатъци и при познаването и комбинирането им, се генерират изображения, които окото подава стандартно сигналите си към мозъка, но именно в тилния дял, отговарящ за зрителната информация и където от тия сигнали се съставят сложни крайни наслагвания, настъпват "отместване". 

Друг масов пример е точно с алкохола - проблемите на равновесието  не е проблем на равновесния сетивен апарат - а в интерпретирането на неговите сигнали в мозъка и подаването на грешни или забавени команди към мускулния апарат за да държи тялото изправено и функционално спрямо физическия контекст около себе си... "вие ми се свят" - е илюзия, която въобще не е проблем на "зрителното" или "равновесното сетиво", а на обработката им...

Резултат от илюзиите е и феномена ХАЛЮЦИНАЦИИ - когато мозъка направо изработва вътрешно-генерирани сигнали и ги подава на пътя на "входна информация".

Когато илюзиите са изострени, стабилни и създават  проблем - ги наричат ДЕЛЮЗИИ. При тях един от елементите е именно халюцинирането...

---------

ЗАБЛУДИТЕ - въобще не са следствие на "мисловна дейност"... а на целия спектър от интерпретирането на сигналите - от разпознаването, до формирането им в "изместена обща картина". Това рефлектира и в мисловната дейност, защото е "далеч преди нея", и чак във видимите крайни резултати, и то - някои от тях.

Заблуди - е сложно съставен феномен. И няма шанс за тия небивалици, дето си ги напраскал...

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 52 минути, _ramus_ написа:

това ли е... "темата"... :)  Битовите размислители най-вече в народния моабет, станаха психолози и вече и те имат "мнения".

Баш по темата си е. Действията, които извършваме автоматично и по навик, не изискват постоянно внимание. Това е предпоставка да интерпретираме неточно сетивните усещания. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на ‎6‎.‎10‎.‎2019‎ г. в 15:25, Maleficient написа:

Кажи сега, каква е разликата между Илюзия и самозаблуда?

Илюзията се поражда при психично здрави хора, а самозаблудата при хора с психични отклонения. При илюзията се залъгва някое от сетивата ти, докато при самозаблуда се залъгва съзнанието, т.е. в илюзията не фигурира целенасоченост, докато в самозаблудата има такава.

В основата на една илюзия е дезориентацията, докато при самозаблудата е грешна ориентация, т.е. човек не си признава, че е дезориентиран, а напротив, че е ориентиран.

Психичните отклонения в днешно време са се увеличили. Това е поради факта, че вече повечето хора се страхуват от нещо. Най-вече от сигурността на подаваната информация. Затова и образно казано илюзията се получава в следствие на сетивата ти, а самозаблуждението е в следствие на противоречива информация за неща които човек не разбира, т.е. не мисли, а взема на доверие спрямо това дали смята определено мнение за компетентно.

Моя принцип е елементарен:

Даден индивид счита, че е компетентен. Дай му лъжовна информация и виж как ще реагира. Компетентния човек няма да спори с тебе. Не компетентния задължително ще влезе в спор с тебе. Почне ли да те обижда, следователно е некомпетентен.

п.п. Играта на Тролове продължава ... :) Дали това е илюзия или самозаблуда, а?! :) 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 41 минути, ДиоиД написа:

....самозаблудата при хора с психични отклонения....

С единствена забележка - (само)заблуждават се и психически здрави хора ........поради недостатъчно знания ! :nono:

Тук можем да абсолютизираме нещата - всички постоянно и за винаги сме заблудени - такъв е Живота.....поради незнание !.....   :lol6:

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, by_chechi написа:

С единствена забележка - самозаблуждават се и психически здрави хора ........поради недостатъчно знания ! :nono:

 

или с прекалено много знания ... ;) 

Знанията са на база информация. Един психично здрав човек може да попадне в дезориентация, но ще попита, ще реагира първо-сигнално или невербално ще изрази учудване и т.н. Естествено ще попита близък човек най-малкото. ;) 

Най-лесно се лъже човек който мисли, че знае. ;) В основата е доверието. Психично здравия човек си изгражда доверие в определени лица.

Всеки човек без родилни увреждания се ражда с здрава психика. Тя е на базата - познато, непознато. Вродено е на човек да бъде любопитен, но в последствие закърнява тази своя способност. Затова и в обществото е необходимо все още семейството, където тръгва психологическото развитие на човек. Не случайно е клишето: Важни са първите седем години. Тогава човек набира най-важната информация чрез опити и грешки. В действителност важен е периода когато дадено дете проговаря и започва да задава въпроси.

Сетих се вица за Манго и айшето в автомобила и как малък Манго пита ... :) и как Айшето хока детето, а баща му реагира ... ;) 

Само това ще кажа, защото съм вярваш човек: Ако едно дете е отгледано и възпитано в място (Нарочно казвам място, а не семейство ;) ) с достатъчна Любов, то няма да придобие психични отклонения.

Замислете се само, колко деца в момента са отглеждани и възпитавани с Любов?! Тази толкова прозаична дума ... мда ... и толкова необхватна.

Определено може да спорим за психично здрави хора кои са. Всеки има някакви психична обремененост. ;) Аз му викам предразсъдъци. Някои от които са наследствени. Друга тема.... НО, трябва да подчертая, наследствени психични. В основата са не първичния страх, а вторичния ... ;) 

Важна роля е чувствителността на индивида, т.е. освен чувствеността от сетивата си, а и от начина по който съответния мозък обработва информацията. Психиатрията се занимава с проблеми в следствие на патологични изменения в физиологията, а психологията с проблеми свързани с разтълкуване на информационните потоци които са възприети от индивида. Не случайно я считам за съвременната религия, особено при атеистите. До колко човек се подава или не на информационно дезинформиране зависи от неговата най-образно казано нервна система, която към момента е категоризирана в четири групи. НО, тук трябва да се отбележи и това, във всеки един етап от живота си човек може в дадени обстоятелства да подходи по различен начин, т.е. в зависимост от до колко неговата нервна система е възбудена и т.н. от външния фактор. Много хора са хипнотизирани. Това не е самозаблуждение, а просто заблуждение и в следствие на някакво събитие може да излязат от въпросното. При илюзията е просто: Гледам и не вярвам на ушите си... :) 

Като заключение: Нека не забравяме, че имаме и вътрешно ухо. ;) Буквално и в преносен смисъл. :)  

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 11 часа, _ramus_ написа:

Илюзиите НЕ се основават на проблем в сетивната дейност. А на  отражението - сетивния апарат в много случаи си работи прекрасно, но интерпретирането на неговите сигнали се "размества" и резултира в илюзия. Най-очевидните такива са зрителните илюзии .............зрителният апарат си работи чудесно, но в него са налични някои ограничения и недостатъци и при познаването и комбинирането им, се генерират изображения, които окото подава стандартно сигналите си към мозъка, но именно в тилния дял, отговарящ за зрителната информация и където от тия сигнали се съставят сложни крайни наслагвания, настъпват "отместване". 

Друг масов пример е точно с алкохола - проблемите на равновесието  не е проблем на равновесния сетивен апарат - а в интерпретирането на неговите сигнали в мозъка и подаването на грешни или забавени команди към мускулния апарат за да държи тялото изправено и функционално спрямо физическия контекст около себе си... "вие ми се свят" - е илюзия, която въобще не е проблем на "зрителното" или "равновесното сетиво", а на обработката им...

Резултат от илюзиите е и феномена ХАЛЮЦИНАЦИИ - когато мозъка направо изработва вътрешно-генерирани сигнали и ги подава на пътя на "входна информация".

Когато илюзиите са изострени, стабилни и създават  проблем - ги наричат ДЕЛЮЗИИ. При тях един от елементите е именно халюцинирането...

---------

ЗАБЛУДИТЕ - въобще не са следствие на "мисловна дейност"... а на целия спектър от интерпретирането на сигналите - от разпознаването, до формирането им в "изместена обща картина". Това рефлектира и в мисловната дейност, защото е "далеч преди нея", и чак във видимите крайни резултати, и то - някои от тях.

Заблуди - е сложно съставен феномен. И няма шанс за тия небивалици, дето си ги напраскал...

 

Виж сега ! Съвсем добронамерено ! :nono:

Прочети си внимателно поста , който сам ти си писал и внимателно го обмисли ....

Може би , след осмисляне , ако пак го напишеш , съвсем друго ще бъде.....

.................................

Подменяш понятията "в движение" неусетно за себе си , без сам да го съзнаваш .......защото не ги разбираш . А как да ги разбираш , като нищо не чуваш когато ти се обяснява .....

Вестибуларния апарат , като всеки сетивен орган също има ограничения , а "виенето на свят" ако не е от преминаване на ограниченията на органа  , е сигурен симптом и на заболяване . Друг пример е "пищенето" в ушите , или "виждане двойно" .....и т.н. . Т.е. сетивния орган преобразува външното въздействие в деформиран или грешен сигнал към мозъка....Това е илюзия . Всичко това не е заблуда ! 

.....А бе заблуда е когато те лъжат , а ти се хванеш на въдицата бре ! Как по-просто да ти го обясня , че е мисловна дейност ?! :lol6:

Хайде така да кажем , па може и да "вденеш" - илюзията внушава заблуда !

Що се отнася до халюцинациите - са следствие на увредена мозъчна дейност .....с наркотици примерно или алкохол , или друго.....от удар ако искаш "звезди по сред бял ден".Т.е. пак е мисловно ! Халюцинацията не е илюзия . Не е и заблуда !

Само ако разглеждаме мозъка като сетиво (което не е грешно в определен смисъл) можем да кажем , че халюцинацията е мозъчна илюзия .

.......Като стана дума , имам астигматизъм (виждане двойно) . С очила го коригирам и съответно не виждам илюзии....

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 14 минути, by_chechi написа:

Прочети си внимателно поста

Чете, но не прочита; слуша, но не чува; гледа, но не вижда и т.н., но всичко се свежда върху кое си се концентрирал в момента. Има обаче хора "око да види, ръка да пипне"... ;) Се се сещам за шопа, ете такова животно няма, и дори да му го покажеш и той да го пипне, пак ще каже, че няма такова животно. ;) 

Какво внимание изискваш от него при положение, че неговата концентрация е някъде другаде?! Към момента всяко нещо което е поствал не е преминало през осмисляне, т.е. неговите разсъждения не са синтезирани, а раздробени.

Ето един пример: Чуваш шум, но не виждаш обекта който го произвежда. Не се оглеждаш, а гледаш в посоката от която е дошъл. Не осъзнаваш  местоположението си. Не обръщаш внимание дали има ехо или не. Доплеровия ефект е един в полето, а друг в пресечена местност и трети в градска среда. На всеки човек сетивата са различни и са в рамките на някакъв диапазон. Той не може да осъзнае, че има хора с по-развити от него сетива или пък в следствие на закърняване на едно от сетивата си са развили по-голяма чувствителност в други. Той не проумява, че даден слепец се ориентира по други неща. Направо го обижда - ти си слепец и затова твоето е грешно, а моето е правилно. Има хора които по-добре възприемат информацията от образи, а други от звуци. Вродената глухота води до глухонямост. При тези хора обаче се развива визуалното сетиво. ;)

Всичко се свежда до това: Да осъзнаеш кое сетиво не ти е наред и проявиш желание да го коригираш. При мисленето - сетивото е твоя мозък. Ако осъзнаеш, че твоите мисли се отличават от множеството мисли, то трябва да коригираш своето мислене, а не да настояваш другите да променят своето спрямо твоето. Уви такова нещо при Рамус няма... мда ... оня си рупа ли рупа ... шопска му работа ... :) 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

При илюзиите иформацията постъпва чрез сетивата, но изкривяването не може да се извърши от самите сетива. Сетивата само възприемат и предават информация, без да я интерпретират. Всъщност е нужно да се разграничат сетивата, сетивното съзнание (това го има в източата философия и не знам доколко присъства в западната наука) и умственото съзнание. Сетивото, примерно окото, обхваща ли очния нерв и съответните дялове на мозъка или не? Ако изкривяването е в съответстващата мозъчна зона, то това изкривяване на сетивото ли е, на съответстващото сетивно съзнание или на ума?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 8 часа, Shiniasu написа:

не знам доколко присъства в западната наука

не присъства.

Източната философия - не е наука, както е и "западната".

Едно или друго... "учение' - също не е научно познание.

Всеки може да си нарича "ум" и "съзнание" както му е изгодно и удобно, с каквото си намери за пълнеж. Това също не е научно познание.

преди 8 часа, Shiniasu написа:

Сетивото, примерно окото, обхваща ли очния нерв и съответните дялове на мозъка или не?

обхваща не само очния нерв, а и целия зрителен апарат на окото - това е точно сетивото. Теменните дялове, които се занимават с интерпретацията на сигналите от зрителното сетиво - не са сетиво, не са и съзнание, в какъвто и да е смисъл. Обработката е сложна и става с комбиниране, натрупване и връзка с много други дялове...

 и още нещо - нема да им говориш такива неща на дедовците. Възрастовите изменения са толкова прозрачни... но не и за тях. Те са си ок отвсякъде. :)

Всъщност - всеки луд, също си е ок за себе си - особено във "възходящата" фаза.  Тук е сборна социална картина, достойна за учебници по психиатрия и психотерапия. Но пък е весела, особено с надувките по представлението " дай да му изтролим темата на тоя, дето се прави на гоуем отворко... ". Така и така си говорят глупости - що да не се погрухти и в теми за наука. Те прасенцата науката си я грухтят като всичко останало в кочинките - ядат си я, и си я изхождат докато си грухтят.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...