Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

_ramus_

Самозаблуда - що е то, роля и значение за ежедневието на всички хора.

Препоръчан отговор


bg.housepsych.com
 

САМОЗАБЛУДА

в психологията, в религията, причините за самозаблудата


 

снимка за самозаблуда Самозаблудата е свойство на психиката на независимо внушение на мисли, които не съответстват на обективната реалност или изкривяват отделните й елементи, с други думи, това е защитен механизъм на психиката. Това свойство на психиката може да бъде ситуационна или добре установена форма на психологическа реакция.

Самозаблудата е потребността и възможността да представи чрез изместване и изцяло конструиране пред собственото си възприятие, съзнание и памет, по-привлекателен или удобен ход на събитията или поредица от ситуации, вместо тия, които всъщност да се случват.

Концепцията за самозаблуда се използва широко в хуманитарно ориентирани области, в зависимост от научната област на нейното използване и придобива различни нюанси на интерпретация.

В психологията самозаблудата често се нарича с термините - репресия, отричане и илюзорно мислене. Сред предпоставките за самозаблуда се различава склонност към прекомерно чувство на вина, което надвишава допустимите граници на страха , липса на чувство за независимост и сблъсък с травматични ситуации...

Какво е самозаблуда?

Тази концепция е доста сложна, включва в своето определяне такива психични механизми, които подвеждат човек (несъзнателни механизми), в резултат на което човек губи способността да бъде адекватно възприемащ и обективен човек по отношение на собствения си живот и текущите събития. Човек в състояние на грешка е склонен към разкрасяване на факти (например самочувствие ) или да пренебрегва недостатъци, неприятни събития.

Самозаблудата в психологията не се ограничава до действието на защитните механизми, в допълнение, тя се определя като умишлена лъжа , репресия , житейска стратегия за бягане от себе си. Този защитен механизъм възниква при определени условия, ситуации, в които човек не иска или е психически неспособен да възприеме истината, тогава той започва да лъже себе си и този вид измама е най-труден за разпознаване.

Не винаги човек може да определи, когато общува със събеседника измама в речта, но това е възможно. Темпото и тонът на събеседника се променят, появяват се нови движения, пози, честотата на дишането и пулса се променят - всичко това може да се забележи, но разпознаването на измама понякога е непосилна задача.

Представянето на живота такъв, какъвто иска да бъде видян, може да бъде потопен в приятно състояние, близко до щастието, когато някои от представените събития съответстват на фантазията. Ако ситуацията се развие на обратната страна, фантазиите, проекциите, защитата се сриват и светогледът на човек е боядисан в мрачни цветове, където той трябва да се справи с онова, от което „бяга“ толкова дълго и усърдно.

В сериозни и глобални ситуации на самозаблуда, депресия , психични разстройства, склонността към самоубийство в крайна сметка може да се развие, когато реалността напълно ще се прояви. Така виждаме, че тази способност на психиката може едновременно да спести, да даде време за натрупване на ресурси и напълно да унищожи психиката, ако злоупотребите със самозаблудата и значително се откъснете от реалността.

Методът на самозаблуда е различен от това как друг човек е измамен. Проблемът със самозаблудата ще бъде значително опростен, ако го възприемаме като същия проблем, но по отношение на самите нас. Това изхожда от факта, че измамата на собственото съзнание е по-отнемащ време процес, освен това възприятието на всеки човек има желание да се заблуди, а не да бъде измамена, което отново създава определени трудности в случай на самозаблуда.

Има предположение, че самозаблудата не е предоставяне на невярна информация за себе си, а фрагментацията на съзнанието по такъв начин, че някои от неговите компоненти са невидими или недостъпни за възприятие. Придвижването на всякаква информация към недостижимата част става чрез съзнателни механизми и има защитен характер.

Функцията на самозаблудата е не толкова изкривяване на истината, колкото забавяне на осъзнаването. Това дава възможност на човек да изтърпи травматични и трудни събития от реалността, способността да се движи напред, да забрави неуспехите, да остане в контакт, въпреки негативните действия на другите.

Процесът на самозаблуда може да допринесе за развитието на много други качества на човек, например, като самоуважение, стрес толерантност, активност. Забавянето на информация за осъзнаване допринася за натрупването на необходимия личен ресурс за справяне с проблема.

 

Различните хора имат различна способност да създават или да се противопоставят на самозаблудата, има моменти, когато човек дори създава фалшиви спомени, за да прояви максимален интерес към измислените факти. Развитието на този механизъм е взаимосвързано с такава черта като внушаваща способност, излагане на референтната група , стабилност и сила на психичната система.

Причини за самозаблуда

Проблемът със самозаблудата може да засяга всеки човек без изключение. Причините за това са много.

Първата причина за използването на механизми за самозаблуда е страхът. Страхът да не признаеш и да признаеш собствената си част на вина, отрицателни прояви на характера или извършени действия, които влияят на нивото на самочувствие (тези аспекти предпочитат да се изтръгнат от съзнателното поле на зрение или вместо това да зададат противоположни положителни качества). Това включва и страха от собствената отговорност за решения, действия и живот (вместо това човек изкривява реалността, сякаш събитията са подложени на влиянието на външни обстоятелства, съдба или е жертва на нечие влияние). Разновидностите на причините за страха включват и един от архаичните механизми за започване на самозаблуда - страхът от някой по-силен, по-опасен (може да приеме формата на обезценяване на опасност или преувеличаване на собствените възможности).

Следващият най-важен фактор за появата на самозаблуда е подценяването на нивото на самочувствие. Това се дължи на факта, че на човек без надеждни вътрешни опори е по-лесно да излезе с атрактивна идея за себе си и да го направи наистина възприет, отколкото да се сблъска с намаляване на самочувствието , което предизвиква много негативни емоции . Също така си струва да се отбележи, че самозаблудата може да бъде причинена и от неадекватно завишена самооценка , когато човек гледа надолу към случващото се, не слуша другите, уверен е в изключителността си.

Травматични ситуации, психическа болка , невъзможност да се намери изход от болезнена ситуация и тогава човек ще избере да не забележи източника на такива силни емоции. Тук говорим за действието на психологическия защитен механизъм, целта и функцията на който е да запази съзнанието от претоварвания. Когато самозаблудата изпълнява функцията на психологическата защита, тогава с негова помощ съществуващите идеи и възгледи за себе си и света се запазват, целостта на индивида се защитава под заплахата от разрушителна информация. Подобен механизъм допринася за по-добра сигурност и адаптиране на човешкия вътрешен свят, обаче влияе неблагоприятно на външната и социалната адаптация , тъй като именно обективността на външната реалност в този момент е изключена. Този защитен механизъм дава възможност на индивида да преживее критично труден и разрушителен удар, но впоследствие е необходимо да се внесе скритата информация в сферата на съзнанието, така че контактът с реалността да не се загуби напълно. Тази работа е почти невъзможна сама по себе си и е много често срещана в рамките на психотерапията.

Самозаблудата включва песимизъм и оптимизъм в техните крайни форми. Човек търси потвърждение на своите идеи, може да провокира появата на потвърждаващи ситуации и ако в случай на оптимизъм това ще има положителен вектор, то се стреми да докаже песимистични идеи, човек може да унищожи собствения си живот. Самоунищожителното поведение може да бъде полезно или вредно. Така че, при самозаблуда човек не забелязва недостатъците на обекта на любовта, може да се разболее или да се възстанови, в зависимост от това каква ориентация ще поеме измамната информация.

Самата човешка психика е структурирана по такъв начин, че по-добре помним положителната информация за себе си, отколкото отрицателната. За това не се полагат никакви усилия да се запази както информацията в съзнателно зрително поле, така и отрицателната информация е просто скрита или изтрита, на нейно място идват положителни спомени или измислени положителни спомени.

Друга причина за появата на самозаблуда е стереотипът на мислене, липсата на образование, привързаността към модели на поведение, което не ни позволява да възприемаме актуална информация и е критично настроено към променящите се условия на живот.

Самозаблуда в религията

Има много дебати по темата за самозаблудата в религията, техните връзки и първопричини. Според една от изразените гледни точки, постулатите на религията първоначално са илюзорни и имат само относително участие в съществуващата реалност, следователно вярата на човека в представените понятия е абсурдна и е самозаблуда. От тази гледна точка (религията като самозаблуда) това със сигурност е феномен, който носи в крайни прояви изключително негативни влияния и последствия за индивида. Други смятат концепцията за религията за вярна, но въпреки това се приспособява към факта, че само религиозното движение, което човек се придържа, е вярно и вярно, а всички останали са неверни. В тази парадигма на възприятието религията не е самозаблуда и се възприема като благословия.

Тези две крайности не могат да опишат напълно механизмите на религиозните влияния и възприятия. Обективността се крие между тези модели. Основата на религиозните движения е не само лъжата и самозаблудата или само истина, тя е комбинация от тези фактори, при които самозаблудата често затваря истината, поради нуждите на човешката личност.

Всички религии се основават на шаблонно мислене, стандарти на поведение, приети от референтната група и са доста жестоки в наказанията си за хора, които не отговарят на тези параметри. Концепциите за религия са структурирани по такъв начин, че внасят голям процент магия, което помага да се намали критичното възприятие на реалността. Това води до факта, че в бъдеще човек може да бъде вдъхновен от почти всяка идея, а той от своя страна, разчитайки на вярата и самозаблудата, ще изпълни всички необходими елементи на реалността, така че предложената картина да стане реалност във възприятието му.

Религиозната самозаблуда помага на човек да остане човек, да запази своята личност и социално ориентирани модели на поведение, което като цяло допринася както за моралното съхранение, така и за физическото оцеляване. Въпреки това, придобивайки крайните аспекти на неговото проявление, това може да бъде толкова опасно, колкото и спестяването. Вярвайки в проявата на различни чудеса, човек започва да пренебрегва адекватни мерки за безопасност, да извършва логически необосновани действия, да се появят невропсихиатрични заболявания и симптоми.

Както във всяка сфера на човешкия живот, самозаблудата се осъществява и в религиозните аспекти на живота, степента на неговото влияние и дали тя ще бъде положителна за човек или не, не може да се определи веднъж завинаги. Това е комбинация от огромен брой житейски фактори, личностни черти, които в комбинацията си определят въздействието на самозаблудата.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

самозаблудата е оптимизъм

идеалния вариант че през цялото време си в оптимален режим на 100 %

но както знаем понякога не си доял и ти се спи

нагледно

той скача по 3 метра  обикновено но е пийнал и му се спи и е в самозбалуда че ще направи нещо 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В предишната тема бе писано.

преди 9 часа, _ramus_ написа:

Изкривяването на възприятието се влияе от нашата мотивация , защото в зависимост от желанията и несъзнателните стремежи човек може да формира фалшиви образи.

Ако човек иска да си опрости живота, има сериозен мотив да приеме самозаблудата, вместо грижата да мисли, опознава, избира.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 49 минути, Търсещ истини написа:

Ако човек иска да си опрости живота, има сериозен мотив да приеме самозаблудата, вместо грижата да мисли, опознава, избира.

разбира се. Не само мотив - точно това става и точно сред форума навсякъде са налични примери за същото. Механизмите са сложни и в горния текст не се засягат, а и са само за познавачи.

Точно заради това го пуснах като тема - илюзиите и самозаблудите... Огромната роля на самозаблудите в личен и колективен план, е израз на защитни механизми. Но подминати отвъд балансираща граница, се измества възприятието и отражението и индивидът бива привлечен от удобството и защитеността на създадената от него версия на реалността, в която той се... "сънува" след като тя генерира изживявания, точно както и "оригинала". По този начин копието заличава възможността да се разпознае и постепенно измества самият оригинал.

И от ползи, постепенно се стига до щети... Но най-голямата опасност е,  че потъващият в собсъвената си версия, автор, губи способността да усеща изместването. За него всичко си е ок и той е увлечен от товва, което му носи полза и сигурност... Колкото повече илюзиям, толкова повече покой и полза...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Всяка една самозаблуда се гради на база заблуда или заблуди извън индивида.

на ‎15‎.‎9‎.‎2019‎ г. в 22:21, Търсещ истини написа:

Ако човек иска да си опрости живота, има сериозен мотив да приеме самозаблудата, вместо грижата да мисли, опознава, избира.

 Кое поражда това негово искане?! Мотивът е преди искането, желанието. В основата на всеки мотив е в какво вярва човек или по точно в какво е повярвал.

Всичко започва от момента на подражанието. В основата е идеала и процеса за неговото достигане.  

на ‎15‎.‎9‎.‎2019‎ г. в 13:16, _ramus_ написа:

Самозаблудата е потребността и възможността да представи чрез изместване и изцяло конструиране пред собственото си възприятие, съзнание и памет, по-привлекателен или удобен ход на събитията или поредица от ситуации, вместо тия, които всъщност да се случват.

Естествен въпрос: Кой казва какво всъщност трябва да се случи?! Самозаблудата не е потребност, тя е краен резултат от потребността човек да вярва в даден идеал. Ако идеала в който вярва човек се различава от идеала или идеалите на другите, човек заживява в свой свят и се откъсва от обективната реалност. Много от днешните достижения се базират на именно това, че определени индивиди са живели в "самозаблуда". Видимото за някой може да е невидимо за друг или други. Все още сетивността не е опозната. В основата на опознаване на въпросната обективна реалност е възможността за обработка на информацията от сетивната система. Има ли претоварване на въпросната, то именно тогава може да се "вкара" определена заблуда в човека и той да изпадне в самозаблуда.

Корените на самозаблудата са в определени преживявания на индивида в миналото. Трудността идва от това човек да се абстрахира от миналото си.

Последен аспект. Има хора които не желаят да се променят. Това не означава, че живеят в самозаблуда. Това означава, че са направели своя избор. Те не желаят да продължат опознаването на обективната бъдеща реалност. В тоя смисъл тяхната "самозаблуда" не пречи на бъдещето. Критерия дали самозаблуждението на определен индивид пречи на общественото е извън критерия на определено "частно" общество. Самозаблудата във индивида е незначителна, но когато определена самозаблуда бъде тиражирана и възприета от множество индивиди вече говорим за друго самозаблуждение. Именно въпросното самозаблуждение е опасно.

 


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, ДиоиД написа:

Кое поражда това негово искане?! Мотивът е преди искането, желанието. В основата на всеки мотив е в какво вярва човек или по точно в какво е повярвал.

Е, мотивът се интериоризира, когато идва отвън. Първо ми дойде наум една претрупана от работа и грижи за детето самотна майка, която като няма помощ от избягалия съпруг (това до сега беше външно) се самозаблуждава, (а това е вече вътрешно), че той ще си дойде или се обръща към попове и врачки, които да й обяснят или заблудят по отношение на живота. Тя определено вече няма истинска "карта" на живота и приема какви да е лъжливи.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, ДиоиД написа:

Всяка една самозаблуда се гради на база заблуда или заблуди извън индивида.

Това е напълно грешно твърдение.

преди 1 час, ДиоиД написа:

Всичко започва от момента на подражанието. В основата е идеала и процеса за неговото достигане.  

Това - също.

преди 1 час, ДиоиД написа:

тя е краен резултат от потребността човек да вярва в даден идеал.

Също.

преди 1 час, ДиоиД написа:

Ако идеала в който вярва човек се различава от идеала или идеалите на другите, човек заживява в свой свят и се откъсва от обективната реалност.

Това също

преди 1 час, ДиоиД написа:

Има хора които не желаят да се променят. Това не означава, че живеят в самозаблуда. Това означава, че са направели своя избор. Те не желаят да продължат опознаването на обективната бъдеща реалност.

Това е направо дойстойно за телевизионния "СКУНКС". Ако им изпратите текста, направо сте "награден"...  :)

преди 1 час, ДиоиД написа:

Критерия дали самозаблуждението на определен индивид пречи на общественото е извън критерия на определено "частно" общество. Самозаблудата във индивида е незначителна, но когато определена самозаблуда бъде тиражирана и възприета от множество индивиди вече говорим за друго самозаблуждение. Именно въпросното самозаблуждение е опасно.

Вие вече си имате модел и типично в него е тролстването в теми в раздел за НАУКАТА ПСИХОЛОГИЯ И ПСИХОТЕРАПИЯ. Изглежда че сте с претенция че се имате за познавач, от типа на народните, които в кръчма всички знаят и са на ниво не по-малко от експерти. Тва "психо", тва "михо" - тия работи са ви направо "лесна работа" и кво пречи да си плещите квото падне, така...

Всъщност от материала по-горе, си нямате въобще представа какво касае той, какви посоки и процеси се описват в него. А упоритостта да поддържате своите вътрешни заблуди колко ги разбирате нещата само по себе си, описва общата ви схема , сред която се раждат и тия... бисери. Може би ви изглежда че темата е в раздел 'общи приказки" и като нахакан участник в 'идиотчитата' нема проблем да ви светне дедо ви -Ид.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ще се опитам да представя самозаблудата по малко по-прост начин. Без прекомерно задълбочаване. Всъщност на моменти вероятно ще смесвам самозаблудата и заблудата като цяло, защото едното намирам за ограничена проява на другото.

Заблудата е погрешно възприемане или погрешна представа за реалността в някаква степен. В този смисъл заблудата е непознаване на реалността. Причината е невъзможността ни да я обхванем - със сетивата и с ума си, която невъзможност ние съчетаваме с желанието да познаем непознатото. В резултат, за това, което не виждаме и не разбираме ние правим допускания и предположения. Или се доверяваме на външни източници на информация. В последният случай проблемът е, че тази информация може да не е вярна, освен че е възможно и неточното й интерпретиране от наша страна. 

Това горното като цяло е положителния аспект на самозаблудата - разглеждана като следствие от желанието за повече знание и разбиране относно действителността. Отрицателният е свързан с нежеланието да се приеме определена част от действителността, т.е. търсенето на на познание, а на някаква друга действителност в която да избягаме. Страх, вина, неумерено самочуствие, неудовлетвореност, разочарование, амбиции - много неща могат да доведат да подобни изкривени представи. Няма да се спирам на тях.

Проблем е нежеланието да се примирим със собсвеното си незнание в някои области. И примирение не разбирам да не търсим знание, а да приемем, че знанието ни никога няма да е цялостно и всеобхватно. Хората просто нямат търпение да завършат общата картина, да направят някакво генерално обобщение. От което обаче не остава никакво място за надграждане. Не остава място и за различните допълващи гледни точки, защото вече сме създали задоволяващ ни образ на базата на ограничените си познания и е трудно да се приеме, че той е непълен.

Засега ще спра дотук.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Самозаблудата е средство на Его-то да надделява над Духа и Разума . Т.е. следва да разбираме собственото си Его , собственото си "Аз Искам" .....

..........по библейски му - Дяволска работа ....:)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Търсещ истини написа:

Е, мотивът се интериоризира, когато идва отвън. Първо ми дойде наум една претрупана от работа и грижи за детето самотна майка, която като няма помощ от избягалия съпруг (това до сега беше външно) се самозаблуждава, (а това е вече вътрешно), че той ще си дойде или се обръща към попове и врачки, които да й обяснят или заблудят по отношение на живота. Тя определено вече няма истинска "карта" на живота и приема какви да е лъжливи.

Избягал или изгонен?! Кое е довело да е самотна майка?!  Всичко е причинно-следствено. Какъв е бил мотива й да стане майка?! и ред други въпроси ...

И понеже съм невеж, то бихте ли го казали по разбираем начин какво е това "интериоризира"? т.е. толкова ли няма българска дума или някоя латинска???

Никой съзнателно не влиза в самозаблуда. Първо е заблудата, а ТЯ, не може да е в следствие на мисъл, т.е. заблудено е някое от сетивата ти.

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Може би ви изглежда че темата е в раздел 'общи приказки" и като нахакан участник в 'идиотчитата' нема проблем да ви светне дедо ви -Ид.

Раздела е "Други" ... Дали моите твърдения са грешни или не, то само и единствено бъдещето ще покаже ... За Вас са грешни, но за друг може да не са.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 22 минути, ДиоиД написа:

Първо е заблудата, а ТЯ, не може да е в следствие на мисъл, т.е. заблудено е някое от сетивата ти.

Профан с нахакани обноски наподобява народният сборен образ на БайГаньо. Голяма част от тия 'подобия' се побират в синдромно обозначение в когнитивната наука - на името на двамата негови автори, които го извеждат и описват на съответния професионален език - Дейвид Данинг и Джъстин Крюгер.

преди 22 минути, ДиоиД написа:

разбираем начин какво е това "интериоризира"

Мда - друго си е в 'общите приказки' в които явно "само единствено бъдещето показва" какви висини на мисълта са ви достъпни... Как се появи широкия ви коментар, след като тази и още толкова други думички от психодисциплините са ви непознати? И понеже това е широкомащабно народно явление - носи името си на "ЕФЕКТ на Дънинг-Крюгър". Просто сте класика на явлението - по всички точки. Направо за учебника на студентите.

преди 22 минути, ДиоиД написа:

Раздела е "Други"

Други - но какво :) А на любимата седянка на форума пише 'общи приказки и забава". Чудесно е там, приятно местенце, забавно, леко... приятни хора и благи обноски... - общоприказват и се забавляват разтоварващо.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Искаш да си велик ? Разумът казва - сега и така не става ! Духът отсъжда - не си ! Его-то обаче настоява . Самозаблуждаваш се..... ! Ставаш велик ........, но само в собствените си очи ......! :)

Какво друго искаш ? Ей , сега ще стане !.....:lol6:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Като споменах по-горе за "ефекта ДЪНИНГ-КРЮГЕР", и в контекста на темата:

Според формулираните основни полижения на изследването на двамата споменати изследователи - един от формулирани казуси е следния:

е Когнитивна склонност, (заблуда или грешна нагласа ) при която неквалифицирани индивиди страдат от илюзорно превъзходство, изразяващо се в надценяване на собствените познавателни способности. Тази склонност се приписва на метакогнитивната неспособност на неквалифицирания да разпознава грешките си.

или с други думи:

Ако си некомпетентен, не можеш да знаеш, че си некомпетентен... Уменията нужни да определиш верния отговор са същите (натрупвания, синтез, познания), които ти трябват за да разпознаеш какво е верен (адекватен) отговор"

(Всъщност - това не е съвсем вярно. Възможно е некомпетентния да получи дисониращи за него сигнали, в общуване от среда на хора, които са компетентни и го изразяват помежду си, особено при по-широко взаимодействие помежду им. Социалните инстинктивни механизми за "взаимен обмен по сигналите от другите в групата" са тия по които той ще получи ясни сигнали за 'несходсва'. Друг е въпросът доколко, как и в каква степен той реагира на дисонанси. )

------

В такъв контекст - по принцип заблудите и самозаблудите са съвсем естествен атавистичен начин на всяко съзнание за да предпази, да съхрани или възстанови психостазата си. И от това следва - че най-голямото предизвикателство за всеки индивид е - да достигне до високо организирано психично ниво, при което в себе си да обособи и развие в практически план възможността да се саморефлексира. по-горе може да се зачете и какво е явлението МЕТАКОГНИЦИЯ.

Та според същото - индивиди, които имат ниско ниво на самоосъзнаване и липсващи или недостатъчно развити вътрешни невронни връзки и когнитивен синтез, нямат възможността за лична адекватна самопреценка и самооценка. До голяма степен те са социално зависими, защото липсващите им възможности ги компенсират с очакване на сигнали от групата и от нея те формират идеята за "себе си". В зависимост в групата какви са сигналите и участието на дадения субект сред нея, той получава редица от сигнали според които той е 'някакъв си'.

Самозаблудата е система от заблуди, които довеждат в сбора си до изменения на състоянието на възприятие и отражение. Когато се стигне до такъв етап, Заблудения постепенно спира да различава заблудите си. Особено това става системно и стабилно, когато Заблудение, по силата на някои свои инстинктивизми предприеме действия по ограждане на самозаблудните си пооложения, укрепва когнитивно и фантазо и ги бетонира срещу дисонанси и несходства. По този начин създава чудесна своя версия на реалността, която той сам построява.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 54 минути, ДиоиД написа:

 бихте ли го казали по разбираем начин какво е това "интериоризира"?

С пример: най- напред майката мотивира- "Оправи си леглото". после мотивът се приема вътре в човека- intérieur – вътрешен, т.е. се интериоризира. "Усвоява се" може, но онова е термин, че е станал вътрешна част, а не външно- да усвоиш целина.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 25 минути, Търсещ истини написа:

С пример: най- напред майката мотивира- "Оправи си леглото". после мотивът се приема вътре в човека- intérieur – вътрешен, т.е. се интериоризира. "Усвоява се" може, но онова е термин, че е станал вътрешна част, а не външно- да усвоиш целина.

На човешки , а не префърцунено - присвоява:)

.....същото е като да обереш банка с белязани банкноти ..... И ой-хо-хоо ! Парите чужди - наши са пари ! Присвоени ! :lol6:......обратното е присадени ! :nono:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ми не е точно "присвоява"... а "пренос, пренасяне вътре в себе си" -  Ин-териор. Има разлика с "прави го СВОЕ" - значителна разлика.

Не четете внимателно, човека дори си направи труда да го обясни, а вие дори не си правите труда да четете внимателно и да мислите. Ей така, ако може наготово и да е опростено... с някаква българска дума. И ако може - за първолаци, да е като за прабаба ми.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, _ramus_ написа:

ми не е точно "присвоява"... а пренася го вътре в себе си. Има разлика с "прави го СВОЕ" - значителна разлика.

Не четете внимателно, човека дори си направи труда да го обясни, а вие дори не си правите труда да четете внимателно и да мислите. Ей така, ако може наготово и да е опростено... с някаква българска дума. И ако може - за първолаци, да е като за прабаба ми.

:)Ти май не разбираш понятията , а се правиш на Голямата работа ! :)

.....коренът на присвоява произлиза от свойство......

Сега може да пробваш да обясниш "научно" що е това свойство ! 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

напиши книга и си отвори тема тогава.  Така ще си намигаш на маймунките, докато им обясняваш глупостите за "парите и банката". Даже ще схванат дали си "присвоил" парите или си ги направил да са ти "свойствени".

Аман от ароганти и тролове.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 минута, _ramus_ написа:

напиши книга и си отвори тема тогава.  Така ще си намигаш на маймунките, докато им обясняваш глупостите за "парите и банката".

Йеп ! :bye1:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 26 минути, _ramus_ написа:

В такъв контекст - по принцип заблудите и самозаблудите са съвсем естествен атавистичен начин на всяко съзнание за да предпази, да съхрани или възстанови психостазата си.

Този атавизъм по отношение на заблудите нещо не мога да си го представя. Мога да си представя атавизъм свързан с предразположенията, навиците, привързаностите, изобщо насоките на мислене, ама заблудата не се ли появява след това. Може да има някаква предразположеност за пораждане на самозаблуда, но това още не е самозаблуда.

Стремежът към вътрешно равновесие е съвсем естествен. Когато съзнанието няма способността да обхване действителността, то я ограничава, подбира избирателно, кое да приеме и кое - не. В допълнение когато имаме неудовлетворено желание, страх или дискомфорт - също форми на неравновесие, е възможно освен ограничаването да имаме заместване на реалното с нереално. Това пак е нещо естествено, което предпазва психиката от това да се срине, ако съзнанието не притежава нужните способности да се справи по друг начин с проблема. Единственият път за излизане от самозаблудата според мен е в развитие на възможностите, издържливостта, способността за концентрация и уравновесеността на психиката, нейната гъвкавост и еластичност. Тоест човекът първо трябва да развие нужните способности да се справи с проблема, преди да го направи в действителност. Дори и да няма проблем, а само желание за повече познание, то съзнанието отново трябва да има необходимата подготовка да го обхване и разбере.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
току-що, Shiniasu написа:

Този атавизъм по отношение на заблудите нещо не мога да си го представя.

не си го представяй, докато не го поизучиш. Докато не попълниш цялата познавателна схема с адекватни, вече проверени елементи. така картината би била с висока степен на валидност.

Докато сега - са налице много празни места, които обаче (АТАВИСТИЧНО) ще имаш импулс да ги запълваш някак си. Как точно, и с какво - е ясно вече. Или не е?

Преди да започнеш да си представяш нещо, първо би трябвало да се опознае. Така все по-малко ще е нужно фантазиране и представности. За познанието тия двете не са основно средство, нито сериозен инструмент.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 минути, _ramus_ написа:

не си го представяй, докато не го поизучиш.

Точно така ! Започни с понятията ! За другото още не си готов ! ......колкото и да преписваш.... :nono:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, Търсещ истини написа:

Е, мотивът се интериоризира, когато идва отвън. Първо ми дойде наум една претрупана от работа и грижи за детето самотна майка, която като няма помощ от избягалия съпруг (това до сега беше външно) се самозаблуждава, (а това е вече вътрешно), че той ще си дойде или се обръща към попове и врачки, които да й обяснят или заблудят по отношение на живота. Тя определено вече няма истинска "карта" на живота и приема какви да е лъжливи.

Това да се търси мотив при самозаблудата ми звучи малко странно. Може да се търси причина, но не и мотив. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 минути, Shiniasu написа:

Това да се търси мотив при самозаблудата ми звучи малко странно. Може да се търси причина, но не и мотив. 

Е , преди малко ти го писа ! Мотивът е постигане на равновесие между Его , Дух и Разум.....

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
току-що, Shiniasu написа:

Единственият път за излизане от самозаблудата

е да са достатъчни наслагванията за да се създаде възможност, формира и разработи онова, което наричам 'вътрешен мониторинг"...

Но най-вече - съществуват в общ смисъл два лакмуса за самозаблудна лична версия, Те са свързани, като дори са два различни аспекта на  едно общо свойство на самозаблудите;

1 - това е работата с парадокси, дисонанси, несходства - специфичен интерес точно към тия елементи от всяка готова версия. Както особено - такива сред вътрешната ми картина от описания.

2 - СЪМНЕНИЕТО - че вътрешната картина е истина.

И двете непрекъснато ги ползвам спрямо себе си. Ползвам ги и сред форума - спрямо всяка друга лична приказка. Най-вкопчените в приказката си - винаги реагират бурно, отхвърлящо и отрицаващо и на двете...

Съвсем атавистично е бягството и скриването на двете явления, вътре сред всеки човек. Прави се от защитни механизми, които погрешно сработват защото несходствата и дисонансите, стимулират амигдалата и тя подава сигнал за опасност. Спрямо нивото на интензитет на стимула, от общото друго състояние на субекта, зависи доколко ще е защитния отговор.

Защо така се интерпретират несходствата и дисонансите като заплаха:

На някакво дълбоко ниво дисонанса се разпознава като "разцепване" - нарушаване на целостта. Заради това се стартират защитни стратегии за "оцялостяване", но вградените алгоритми са изключително опростени, създадени за съвсем други цели, когато това да се съмняваш дали виждаш сянка дето ти прилича на тигър, или е тигър - няма време, няма и дълбочина и смисъл да се "решава"... Няма време за варианти, за мислене, за обмисляне - бягаш и толкова. Докато при преминаване в когнитивен план всичките тия са проблем и сред такъв контекст вече отдавна са неадекватни. Но при повечето хора, с висока степен на тревожнот, на травми, със силни страхове, амигдалата е с много нисък праг на стартиране, а тя е нещо като "денонощния страж" който отключва всички видове защити.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...