Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


преди 11 часа, Anne написа:

Според вас неумението да се оправяш сам на битово ниво признак на малоумие ли е?

Да!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 14 часа, ice_lion__01 написа:

Уж не си саката а пък не можеш да се изкъпеш? Майка ти не ти дава лично време и пространство и какво ли още не...

Във всяко семейство има проблеми, но вашето е за освидетелстване....

Ако по цял ден си седиш вкъщи е нормално да има напрежение в семейството и да се започне да ти търсят сметка какво правиш. И тъй като единствената ти активност е фейсбука и форумите е възможно майки ти да иска да погледне и там.... Кажи и че не ти е приятно да ти виси на главата постоянно...

 А за това влачене, дране, викане и какво ли още, нищо чудно някой съсед да извика полиция...

Не всеки може да готви и не всеки има възможност да се отдели от родителите в определена възраст. Няма нищо лошо в това да живеете заедно, но нека да е в мир и хармония, а не във викане, влачене и дране. Не ти ли се струва малко ненормално всичко това. Явно няма мъж във вашата къща да обърне на майка ти два шамара, че май и тя се е самозабравила какво прави и как рефлектира върху дъщеря и...

Аз по принцип имам забрана от ТЕЛК да работя физическа работа,  заради уврежданията ми, а и рискът от инциденти си е доста голям. Не съм сръчна в ръцете изобщо,  вече не чувам така добре, както преди, не мога да пазя равновесие на тясно пространство, имам фобия от височини,  с изкривен гръбначен стълб съм. По тази причина ми е забранена всякаква физическа работа, дори такава като шиенето, защото, макар и да съм завършила шивачество, всъщност не мога да шия. Учих го между другото, исках само да си завърша средното. Със слаби мускули съм заради болестта си.

Мога да работя само интелектуална работа, но за администрация не си и помислям, защото нищо не разбирам от документи, и по - скоро бели ще сътворя, отколкото да направя нещо полезно. Не мога да смятам и да работя в магазин. А и съм си притеснителна по принцип и трудно общувам с непознати,  и не чувам.

 

На съседите не им пука какво става тук.

 

На мен не ми е нормално всичко това, но за майка ми - да. Смята, че щом съм несамостоятелна, значи може да ме третира като 10 - годишна. Вчера на всичкото отгоре на няколко пъти дърпа кабелите на компютъра, скри ми клавиатурата и мишката, едва не счупи компютъра и телевизора.  на мен взе да ми държи сметка за парите. Все повтаря, че като си купя мой компютър, с мои пари и заживея извън тях, ще имам право на мнение.

Да не говорим, че и пицата ми беше изяла, а си я бях оставила за по - късно, а сега страшно много ми се яде пица "Калцоне".

Не мога да се къпя сама, защото не мога сама да си пускам водата,  има риск да се опаря, а и права не мога да стоя дълго, уморявам се. И всъщност си се къпя в корито, защото банята ни е малка и нямаме вана. А не мога и да си държа очите отворени под вода, няма как да си взимам сапуна и шампоана, а и нямам добър захват, сапуна все ми се изхлъзва, много съм слаба в ръцете.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 50 минути, Anne написа:

Аз по принцип имам забрана от ТЕЛК да работя физическа работа,  заради уврежданията ми, а и рискът от инциденти си е доста голям. Не съм сръчна в ръцете изобщо,  вече не чувам така добре, както преди, не мога да пазя равновесие на тясно пространство,....

Мога да работя само интелектуална работа, но за администрация не си и помислям, защото нищо не разбирам от документи, и по - скоро бели ще сътворя, отколкото да направя нещо полезно. Не мога да смятам и да работя в магазин. А и съм си притеснителна по принцип и трудно общувам с непознати,  и не чувам.

Не мога да се къпя сама...

В подобни случаи хората търсят някакви социални асистенти или както там се казват.... Без да се обиждаш, но майка ти е психясала и не знае какво прави. Някой ден ще го отнесеш сериозно.. Дали боя или скандала не се знае, но ако всичко това е вярно тази жена е пред нервен срив... Не е безопасно за теб да живееш при такива обстоятелства.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Майка ми и баща ми си лежат и хич не се интересуват от мен. А аз съм гладна, а трябва и да се къпя.

Но не, решили да ми дадат "урок", защото толкова им е мозъчният акъл.

Понеже са ми ядосани, че не позволявам да ме третират като малоумна.

Сега няма кой да се грижи за мен.:(

преди 1 час, ice_lion__01 написа:

В подобни случаи хората търсят някакви социални асистенти или както там се казват.... Без да се обиждаш, но майка ти е психясала и не знае какво прави. Някой ден ще го отнесеш сериозно.. Дали боя или скандала не се знае, но ако всичко това е вярно тази жена е пред нервен срив... Не е безопасно за теб да живееш при такива обстоятелства.

Няма при кого. Сестра ми няма как да се погрижи за мен, защото си има семейство и работа в София. А аз си нямам приятел.

За асистенти не знам, трудно бих имала доверие на непознати, които не знаят как да се грижат за мен. Не е само готвене и чистене, пазаруване и къпане,  аз не мога да се грижа за себе си, като съм болна,  нищо не разбирам от лекарства и лечения, сама не мога да търся помощ, а и трудно общувам с непознати, защото по принцип съм  притеснителна, а и съм с увреден слух. Още в училището в София, където бях на пансион, ми беше трудно, не бях сигурна дали обяснявам достатъчно добре на сестрата какво ми е. Трудно ми е да си описвам кашлиците, например.

А пък и никой от града няма да иска да се грижи за мен, хората ме мразят.

Гледам новини и виждам какви хора кандидатстват за асистенти и така нататък. ми страх ме е, сама не мога да преценявам. Не знам дали човекът, който ще се грижи за мен не е психопат, насилник или крадец.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добре де, аз толкова години стана гледам тези твои теми, ала така и не разбрах в какво се състоят уврежданията ти - как така не можеш да се къпеш сама, даже сапун не можеш да държиш, а с клавиатура работиш и книги се подразбира, че можеш да разлистваш. Слуха не е чак такъв дерт, гръбначни изкривявания имаме почти всички хора; какво ти е на теб - с медицински термини, ако говориш ще е най-- разбираемо.

Ти така или инак някакви мерки щеш не щеш в даден момент, ще трябва да предприемеш - твоите родители няма да са вечно живи, като се споминат ти какво ..... бесилото ли?


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 27 минути, insec написа:

Добре де, аз толкова години стана гледам тези твои теми, ала така и не разбрах в какво се състоят уврежданията ти - как така не можеш да се къпеш сама, даже сапун не можеш да държиш, а с клавиатура работиш и книги се подразбира, че можеш да разлистваш. Слуха не е чак такъв дерт, гръбначни изкривявания имаме почти всички хора; какво ти е на теб - с медицински термини, ако говориш ще е най-- разбираемо.

Ти така или инак някакви мерки щеш не щеш в даден момент, ще трябва да предприемеш - твоите родители няма да са вечно живи, като се споминат ти какво ..... бесилото ли?

Ами клавиатурата не изисква сила, за разлика от държането на сапун в банята.

Родена съм с невромускулно заболяване, вродена миопатия.  Увреждането на гръбначния стълб е част от тази болест, получих го на 14 години, пак тогава и разбрахме какво точно ми е, преди са ми лепвали две други, по - тежки диагнози.

Слухът ми е доста намален вече, а непознати хора не ги разбирам, като говорят, защото не познавам гласовете им.

Вече трудно изкачвам стълби, имам нужда от придружител, защото краката започват да ме болят от катерене (живея на втория етаж в наш, семеен апартамент и нямаме асансьор). Допреди години не беше така зле, но вече се задъхвам и дишам тежко, като катеря стълби, трябва да се държа за някого, иначе ще падна (за парапета не става, не е чистен отдавна, а апартаментът е стар и пълен с паяжини и да не споменавам още какви мръсотии). Слизането е лесно, но качването е уморително. После краката зверски ме болят, мускулите долу при глезените почват да ме болят ужасно. Нощем понякога имам болезнени крампи  на краката.

Пак заради това увреждане съм абонирана за бронхити. Вече не боледувам така често, както като дете, но за сметка на това е по - продължително и е истински ад. Вече не мога да повръщам, храчките ми си стоят в дробовете, кашлям силно и изнервям всички, включително нощем. На антибиотици съм, защото иначе ще се влоша.Много е гадно, като се разболея, нашите ме гледат накриво, все едно аз съм виновна, че съм болна,  карат ми се.:(

Имах и бъбречна криза. Ужасна.

Преживях и две операции от сплетени черва, след които ми е забранено да вдигам тежко, както и да съм под стрес. Но стреса няма как да го избягвам, с двама нерваци трудно се живее.

Навън сама не излизам на разходка, заради уличните псета и съгражданите ми, които са фенове на адреналина и карат като луди. Аз не чувам зад гърба си и сама навън - абсурд.

Не знам какво ще правя, да не съм виновна аз?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 42 минути, Anne написа:

Родена съм с невромускулно заболяване, вродена миопатия. 

Кой ме дърпаше за езика да питам ..........

Анне, без асистент няма да стане - знам, че го знаеш, ма все пак ти го казвам, щото ще трябва да предприемеш повече ангажираност и грижа за себе си, а по всичко личи, че ти отлагаш това във времето, което не е добре, определено така не си правиш добра услуга.  В този смисъл ти, като инак си толкова отракана, проучила ли си всичко за и във връзка с болестта в България?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, insec написа:

Кой ме дърпаше за езика да питам ..........

Анне, без асистент няма да стане - знам, че го знаеш, ма все пак ти го казвам, щото ще трябва да предприемеш повече ангажираност и грижа за себе си, а по всичко личи, че ти отлагаш това във времето, което не е добре, определено така не си правиш добра услуга.  В този смисъл ти, като инак си толкова отракана, проучила ли си всичко за и във връзка с болестта в България?

Какво значи отракана?:speak:

Иначе - доскоро не, защото нямаше никъде в българския интернет информация за болестта, разбрах едва наскоро, съвсем подробна информация има само на английски, а аз не знам бъкел английски. Поне ми се изясни откъде са ми сколиозата и тия досадни бронхити вече, с които побърквам нашите вкъщи.

Нищо не отлагам, просто нищо не мога сама.

Дори не си взимам сама пенсията, защото се изплаща по банкомат, а аз нямам карта, тоест май има някаква не знам на мое ли име, нашите я теглят. Аз с банки и такива глупости не се занимавам, че е страшна каша. Нищо не разбирам от документи.  Стига ми, че като учех в училището в София, и веднъж ме пратиха до канцеларията, се спекох да не объркам нещо, че после на мен ще се карат. Дори не си нося сама личната карта, а е у мама,  за да не ми я откраднат. После ми се караха в училището за това,  че личната ми карта не е у мен, защото ходихме на гости на ученици от англо - американското училище, а там не пускат без лични документи. Пуснаха ме, де, но после госпожата много ми се накара. Ама мама така е решила, та..............

Веднъж пък трябваше да попълвам документи за банка, и тъй като имам ужасен почерк (то и какъв да бъде, като нямахме учебници в София и си затормозих ръката от писане), та понеже почеркът ми е детски (старая се да пиша красиво, де), а пък точно тогава по новините казаха, че заради нечетливо попълване на документи човек може да си има проблеми. И за да не ми се карат пак, просто бутнах на майка ми документа и писалката, че тя пише много по - четливо от мен. Не ми се занимаваше с разправии с изнервени служители буквалисти.

Иначе, след като сестра ми не можа да си опази няколко телефона (а е по - голяма от мен) и казах, че повече няма да и плащам телефона, няма да подписвам нищо за нея и да се оправя сама, като не може да си пази телефоните. Какво е това, с три години по - голяма от мен, а не може да си пази телефоните! Аз как мога да си пазя още таблета, който ми е от 2014 година? Е, сестра ми ме гледаше накриво след това де, но аз си имам принципи. Не може голям човек да ми излиза с лигави обяснения защо не си пази телефона. :angry:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 24 минути, Anne написа:

Какво значи отракана?

Ми те туй, че като те хване любопитството за нещо, ич не се скъпиш да му отделиш мнооооого внимание. Така, че съвсем сама чрез интернет можеш да потърсиш за информация относно как стои въпроса с твоето теглило на институционално ниво - трябва да има разни пътеки, по които да се оказва някаква помощ и съдействие на хора в твоето положение. Отделяш толкова време да се джафкаш с вашите и със сестра си, намери време да проучиш и тези неща. Казано по друг начин - поискай да помогнеш на себе си. Аз от бърз ресърч виждам, че има някакъв институт за редки болести, има и някакъв регистър точно за пациенти с миопатия. Моля те, не се изоставяй така, щото точно това изглежда, че правиш.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Е как ще те мрази цял град Анне? Ако майка ти е чела темите които си пускала тук и във Фейсбук е нормално да е ядосана, не ги представяш добре та е нормално

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, insec написа:

 

Анне, без асистент няма да стане - знам, че го знаеш, ма все пак ти го казвам, щото ще трябва да предприемеш повече ангажираност и грижа за себе си, а по всичко личи, че ти отлагаш това във времето, което не е добре, определено така не си правиш добра услуга.  В този смисъл ти, като инак си толкова отракана, проучила ли си всичко за и във връзка с болестта в България?

Това й говоря и във фейса - че й трябва асистент или в краен случай дом, където да се грижат за нея.

Положението й никак не е розово - техните са на години и вече са изнервени до краен предел, отделно и техните болежки.

На това семейство му е нужен спешно асистент. И психолог също така.

Няма да се оправят сами.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 12 минути, haidukpikaso написа:

Това й говоря и във фейса - че й трябва асистент или в краен случай дом, където да се грижат за нея.

Съществуват ли  такива домове?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 минута, halek написа:

Съществуват ли  такива домове?

Чувал съм че някъде съществували, но как се приема там вече не знам. Колко е дълга опашката от чакащи също не се знае.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
току-що, halek написа:

Съществуват ли  такива домове?

Разбира се че има такива домове.

Ето например този в Габрово

https://gabrovo.bg/bg/article/246

преди 3 минути, ice_lion__01 написа:

Чувал съм че някъде съществували, но как се приема там вече не знам. Колко е дълга опашката от чакащи също не се знае.

е това вече не знам и аз

Лица, желаещи да ползват услугите на Дома за пълнолетни лица с физически увреждания, е необходимо да подадат молба по образец до директора на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес.

За ползването на социалната услуга потребителите заплащат месечни такси, в съответствие с Тарифата за таксите за социални услуги, финансирани от републиканския бюджет, приета от Министерски съвет. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, Anne написа:

Иначе - доскоро не, защото нямаше никъде в българския интернет информация за болестта, разбрах едва наскоро, съвсем подробна информация има само на английски, а аз не знам бъкел английски. Поне ми се изясни откъде са ми сколиозата и тия досадни бронхити вече, с които побърквам нашите вкъщи.

 

Anne, мисля, че не би било зле близките ти да те заведат на преглед в Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда, София.

Там има център за диагностициране и лечение на гръбначни деформации (сколиоза).

Можеш да прочетеш за този център ТУК

ТУК също има информация за заболяването ти.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 13 минути, haidukpikaso написа:

... вече са изнервени до краен предел....

Разбираемо - да се грижиш 24/ 7 за човек, който не може да бъде самостоятелен е свръхизтощително. Явно родителите й не са и предприели по- сериозно отношение към положението, защото все има начини да се облекчат всички - има и асистенти, и разни социални заведения, и аннето така или инак не е със психически отклонения, така че е можела и да изучи нещо, с което да работи дистанционно, все някой друг лев да си изкарва, пък и по- важното ще има самочувствие на пълноценен човек. Хората са вече възрастни, каквото могли направили, ала тя трябва да помисли какво може да направи за себе си, защото така не отива на добре, никак даже - утре техните ще ги тръшне някоя по- сериозна болест и тях, сестра й явно шапка на тояга, и тя после какво .....?!  Ще я натикат социалните в някоя лудница, там хапчетиите и колкото изкара, изкара - ни компютър ще види, ни сапун, ни душ.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 часа, insec написа:

Ми те туй, че като те хване любопитството за нещо, ич не се скъпиш да му отделиш мнооооого внимание. Така, че съвсем сама чрез интернет можеш да потърсиш за информация относно как стои въпроса с твоето теглило на институционално ниво - трябва да има разни пътеки, по които да се оказва някаква помощ и съдействие на хора в твоето положение. Отделяш толкова време да се джафкаш с вашите и със сестра си, намери време да проучиш и тези неща. Казано по друг начин - поискай да помогнеш на себе си. Аз от бърз ресърч виждам, че има някакъв институт за редки болести, има и някакъв регистър точно за пациенти с миопатия. Моля те, не се изоставяй така, щото точно това изглежда, че правиш.

За моята болест - вродена миопатия, лечение на този етап няма. Знам го, защото преди няколко години ми взеха кръв за изследване в чужбина, а и съм член на една организация за хора с невромускулни заболявания,  ходили сме и в неврологичната болница в София, като бях дете, и на семинар в Банкя, където бяха идвали лекари от чужбина.............За болестта ми няма лечение. Не е смъртоносна, това, което може да ми създаде проблем или да ме убие са бронхитите и слабите ми бели дробове.

За сколиозата - караха ме да нося корсет, но той едва не ме уби, не можех да дишам. "Трай, бабо, за хубост/здраве", е смъртоносен израз. Вие бихте ли си напъхали 30+ кг  си дете в корсет (колкото тежах на 14 години) ?

преди 6 часа, petie1 написа:

Е как ще те мрази цял град Анне? Ако майка ти е чела темите които си пускала тук и във Фейсбук е нормално да е ядосана, не ги представяш добре та е нормално

Ами не ме харесват и това е.

Тази пролет лично се уверих, когато отидох на празничния концерт по случай 50 -годишния юбилей на първото ми училище (учила съм в общо три). С мама се скарахме, пусна ме късно, като пристигнах,  нямаше свободно място, а аз не мога дълго да стоя права, уморяват ми се краката и почнаха да ми се подкосяват. Добре, че беше една съученичка да ми намери място, целият град ме видя, че не си стоя на краката и не им пукаше, никой не ми отстъпи местенце.:( А бях пред припадък от болки в краката и гърба.

Затова ходя малко по - рано на такива събития. Не, защото съм луда, а за да си намеря място,  и то отпред, за да виждам и чувам добре. Караме се с мама за това, защото на нея тъпите и съграждани ми се подиграват, че ходя 15 минути или половин час по - рано в читалището и си седя сама като луда. Те пък много знаят какво е да си с невромускулно заболяване.:angry: Аз не им обръщам внимание на глупавите приказки и подигравки.

Мисля, че ме мразят заради тази история с Пепи.

преди 5 часа, ice_lion__01 написа:

Чувал съм че някъде съществували, но как се приема там вече не знам. Колко е дълга опашката от чакащи също не се знае.

Домовете не са добра идея - там кой знае какви хора работят,  кой знае какво им е заплащането, образованието, дали не са насилници, психопати.............. Факт е, че никой не харесва хората с увреждания  - деца и възрастни. Само си спомнете Могилино.

Едно е, че бях на пансион в училището в София - там работят учители и професионален персонал, но в домовете нещата са по - различни, едва ли заплащането  на служителите в такива домове е нормално, аз гледам новини и виждам какво е по детските и старческите домове. Къде е гаранцията, че и в домовете за хора с физически увреждания не работят психопати или насилници? Че няма да ми крадат пенсията?

А и условията там не са като домашните. Аз на студено не мога да стоя, защото от студения въздух веднага се разболявам. В пансиона в София пускаха отоплението от 9 сутринта до 9 вечерта, затова си и лягах в 9. Сутрин нямаше топла вода заради кифлите от общежитието, които всяка божа вечер се къпеха, а на мен не ми се влизаше в разправии с тях и не се оплаках, но ми беше болезнено да си мия ръцете със студена вода, дори не си миех зъбите. Тоалетните бяха с клекала. А като припаднах веднъж в час от глад и в  друг път кто ме заболя коремът и не отидох на училище...........Е, в единия случай викнаха лекар, но в другия случай нямаше на кой да кажа, че не ми е добре, добре, че беше сряда и сестра ми идваше всяка срадя следобед да ме наглежда.............Тъкмо се беше сдобила с мобилен телефон (2002 година) и беше звъняла вкъщи, но нямаше никого. А нашите всъщност пътували насам. Сестра ми беше притеснена и ядосана, защото не знаеше как да се грижи за мен. А в трети случай, тъкмо се върнахме с класа от екскурзия до Троянския манастир, имах ужасен зъбъбол, бях зле, наложи се нощната възпитателка да се обади на нашите да дойдат да си ме вземат.

А и никак не обичам ранното ставане,  освен това в дом няма да имам собствен телевизор и да си гледам любимите научнопопулярни канали, нито пък компютър и интернет, не ми се оставят и книгите ми, имам голяма библиотека.

На мен не ми трябва такъв дом. А истински дом и домашна атмосфера.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 часа, Anne написа:

На мен не ми трябва такъв дом. А истински дом и домашна атмосфера.

Ок - и какъв ти е плана?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Никакъв.

Преди имах и можеше да се получи. Хем да имам любов, хем грижи.

Сега не.

Благодарение на обществото, за което хората с увреждания са в тежест на обществото.

Не ми казвайте, че не е вярно, защото го виждам с очите си.

В моя град има помощно училище. И когато се случи да заведат децата от училището на културно събитие, здравите и красивите деца и младежи започват да ги сочат с пръст, да им се подиграват и присмиват, а възрастните избягват да седят до тях и ги гледат като заразни и прокажени. До мен също никой не иска да седи.

Единственият човек, който никога не ме е гледал така, сякаш съм извънземно, който не е надничал да ми види слуховия апарат, нито ми се подигра, като ме видя с очила (и то от онези, бабешките), единственият, който никога не ме е подигравал за уврежданията, можеше да се погрижи за мен. Но не, предпочете приятелите и да избягва стигмите на обществото.

А после твърдите, че си възпитавате децата в толерантност. Виждам я вашата толерантност всеки ден на улицата. Мразя лъжата и лицемерието.

Препоръчвам Ви, докато ги има в тубата, д погледнете едни качени архивни филми на нацистка Германия, пропагандни филми, които показват деца и възрастни с физически, умствени и психични заболявания. И, ако знаете немски, чуйте посланията от филма. Послания, според които е най - добре тези хора да бъдат умъртвени милостиво, защото струват много на държавата - от 10 0000  райхсмарки нагоре.  После си спомнете колко сте против вашите данъци да отиват за хора с увреждания, помощни и специални училища, пенсии за инвалиди и домове за тях. Защото и на мен това са ми казвали - че вместо парите да отидат за здрави деца или образование, малкото пари, които получавам, ги взимам аз.

А майка ми са я убеждавали след раждането да ме остави в дом.

Спомнете си Могилино.

Кажете това грижа за увредени деца ли е?

Нима ние не заслужаваме да живеем нормално, да бъдем обичани и обичащи?

За нас не отиват толкова много пари, колкото ви казват. Политиците крадат, а после хвърлят вината върху най - слабите и беззащитните в обществото.

Сега пратихме тъпа молба за преразглеждане на пенсията ми, защото в момента съм с инвалидност без право на чужда помощ. Не вярвам обаче да стане нещо. От 10 години почти не ми се занимава с ТЕЛК. Преди нямахме проблеми, но при първото управление на Борисов, ми спряха пенсията, уж аз и много други сме били фалшиви инвалиди. А всъщност беше по политически причини. Искаха да ни оставят да измрем от глад. Ние не им трябвахме. Убедиха обществото, че ние крадем, че им ядем хляба на здравите дечица.

Само едно ще ви кажа - икономията е майка на мизерията. Като стоях на студено по едно време, за да пестим ток (щото сме с парно на ток), от студения въздух, колкото и добре да бях облечена, изстинах и се разболях и трябваше да даваме пари за лекарства. Това ме чака, ако отида в дом. Там кой знае колко ще ме гледат, като нищо да ме оставят да умра.

А и аз не мога да гълтам цели хапчета, защото имам проблем с гълтането, и ако отидат в кривото гърло и се задавя...........Налага се да се стриват. Също така трябва да се внимава какви лекарства взимам, защото имах бъбречна криза и сплетени черва, има противопоказани лекарства.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Anne написа:

Никакъв.

А опитваш ли се да измислиш/ намериш някакъв?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 33 минути, insec написа:

А опитваш ли се да измислиш/ намериш някакъв?

Какъв?

Казах - не ща в дом. Там нито ще мога да си спя до обяд,  нито ще мога да си гледам научнопопулярните канали,  нито да си взема книгите, сувенирите,  колекцията ми от чаши, магнити, картички, нито телескопа. Няма да живея на топло там, нито ще има непрекъснато топла вода. А и ще ми е трудно в друг град, няма да мога да ходя на културни събития, нито на театър, а лятото няма да има всеки ден сладолед. Нито ще мога да ходя на екскурзия и да събера оставащите ми печати и марки за златната значка.

На мен ми трябва истински дом.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 часа, Anne написа:

Какъв?

Казах - не ща в дом. Там нито ще мога да си спя до обяд,  нито ще мога да си гледам научнопопулярните канали,  нито да си взема книгите, сувенирите,  колекцията ми от чаши, магнити, картички, нито телескопа. Няма да живея на топло там, нито ще има непрекъснато топла вода. А и ще ми е трудно в друг град, няма да мога да ходя на културни събития, нито на театър, а лятото няма да има всеки ден сладолед. Нито ще мога да ходя на екскурзия и да събера оставащите ми печати и марки за златната значка.

На мен ми трябва истински дом.

То понеже в тоя, в който живееш, е истински нали

Да те бие майка ти, да те унижават с баща ти ...

Мерси от такъв "дом"

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 часа, Anne написа:

На мен ми трябва истински дом.

А приемно семейство ?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 21 часа, haidukpikaso написа:

А приемно семейство ?

Сигурна ли си че ще по добре?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 38 минути, petie1 написа:

Сигурна ли си че ще по добре?

Мисля че да.

Защото няма да са изтощени и психясали като техните. Техните нямат вече батерии.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...