Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

sliderum

Използуват ли се полезно всички транзистори в съвременните процесори?

Препоръчан отговор


Месец Август 2019...АМД представят Епик Рим. Ни повече, ни по-малко, поне доколкото ни е отпуснато инфо по мрежата в разни места, големите модели Епик с по 64 ядра и максимален кеш имат...32 милиарда транзистора и всичките те работят на основна фабрична честота  2.25 гигахерца(когато не са в бездействие и не намаляват честотите си в някой енергопестящ режим). Не съм спец по софтуер, респективно нещо в мен взе да се заяжда, че въпреки напредналото напоследък IPC, цели камари транзистори си лапат тока, развиват си честотата и..не биват използвани реално в работният процес, дори когато процесорите са натоварени на 100% и това го показват съответните датчици и инструменти за измерване на натоварването. Има ли и защо има толкова много транзистори в съвременните процесори и дали всички се използуват ефективно, или има такива, които нарочно не се пускат да работят, за да могат при нужда да заместват примерно своите "комшии", в случай че в процеса на използуването им те деградират...Т.е., има  ли транзистори, които да са заместващи мощности на  "изгорелите", с цел процесорите да не се скапят във времето, докато им тече гаранцията и дори доста години след това? Писал съм за АМД Епик, но всъщност въпросите ми се отнасят въобще до всички съвременни процесори за любителски и професионални нужди и от АМД и от Интел и от останалите марки.

БТВ, кешовете на Епик, колкото и да са големи, едва ли заемат повече от 300-400  милиона транзистора, или някъде там, за ИО и контролерите на оперативната памет, фабриките и останалото, вероятно общо няколко милиарда, едва ли са повече, останалите примерно 27-28 милиарда, са уж работни коне в ядрата на чиплетите.

Та така, какво мислите по въпросите, какво мислят и от хардуерна и от софтуерна гледна точка по-напредналите по тези теми колеги. Проблемът в архитектурите на хардуерно ниво ли е, ако има проблем? Проблемът в качеството на софтуера ли е, ако да, на кой точно софтуер...Драйвери, БИОС, ОС-ма, приложения?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не знам отговорът на въпроса ти, но ще разкажа нещо, което ми се случи преди дооооста години.

Дъното на компютър изгоряло и се налага смяна. Изваждам радиатора на процесора и гледам, че процесора го няма. Поглеждам радиатора - процесора стои залепен за него. И три от крачетата на процесора са изкривени. Викам си - една пинсета и ще ги изправя. Така ги изправих, че и трите крачета се отчупиха и паднаха. Изпотих се хубаво два-три пъти, теглих му една майна и прекарах нощта в търсене на технически данни за въпросния процесор. Беше някакъв модел АМД Атлон. Намерих каквото ми трябваше и започнах да чета кое краче за какво се използва. От това, което разбрах се оказа, че въпросните три крачета не се използват в "десктоп среда", а само ако процесора е в "сървърна среда". Не ми станаха много ясни нещата, но си ги преведох, че ако процесора е сложен на обикновено дъно в домашен компютър то тези три крачета не му трябват. Какво точно имаха предвид в спецификацията с това: процесор+сървър така и не задълбах да разбера. На другия ден сложих процесора на новото дъно, сглобих останалите чаркове и компютъра си заработи все едно не му липсваха 3 от краката. Две години след това компютъра все още работеше без проблеми и след това му изгубих дирите.

Иначе, има случаи, когато не всички транзистори се използват. Предишния ми процесор AMD Athlon II X3 455 е с 4 ядра, но едното е заключено и се използват само три. Четох преди години, че заключеното ядро може да е отключи ако човек има подходящото дъно. Моето се оказа подходящо, но така и не се заиграх да отключвам това допълнително ядро. А обяснението да са 3 работещи и 1 заключено ядро - да продават на по-ниска цена и с намалена изчислителна мощ, за да не подбиват пазара на четириядрените еквиваленти.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Естествено че не се ползва всичко. Има голям процент брак. Пискат се тестове и които работят - ОК. Другите се бракуват / заключват. От най-баналното - разминаване на маските в различните слоеве до технологичен брак. Матрицата щампова едно и също.  При точно съвпадение се достигат върхови честоти - тези бройки са единици и заминават за овърклокъри и рекорди. Нататък се отбират тестванои бройки за военни и специално предназначение. Следват сървърни и т.н. Колкото по-точно е съвпадението толкова са по-малки паразитните капацитети, съответно загубите и могат да се достигат по-височи честоти. Накрая е толкова зле, че се маркирват на по-ниски от проектираните честоти и се изключват кофти ядра ще корпусът не може да разсее толкова топло. Неслучайно процесорите са толкова скъпи и често са над половината от цената на целия компютър.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А се сетете какво е в новите едночипови компютри, в чиито чипове е всичко - северен, южен мостове, RAM,...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Всъщност нямам предвид при самото производство, изборът на чипове по годност, бинването и т.н. Въпросите, са за вече готовите и продавани чипове.  Доколко полезно се използуват милиардите и вече дори десетки милиарди транзистори в тях? Насочващите въпроси дали и защо може би не се използуват всички транзистори, вече съм ги задал във въведението на темата. Хайде, нека да се абстрахираме, ако това е в помощ на темата, от по-малките модели на епиците, рипърите, ксеоните и т.н. в които са пуснати да работят само част от ядрата, а останалите са заключени, дали защото са бракувани, или за да има продуктово позициониране в по-нисък/различен клас в името на конкуренцията и да разгледаме само върховите модели, в които уж всичко е отключено. В тях дали всичките транзистори в ядрата, се използуват реално полезно, или само част от тях, благодарение на  нарочно неизползване, за да не деградират прекалено много елементи и чипа да не  умре бързо, заради негъдава архитектура(предсказването кофти и чакащи задачи в буферите) заради "лоши" биоси, драйвери, недъгави ОС-ми, и/или приложения. Дали когато инструмента за отчитане на натоварването покаже, че процесорите са натоварени на 100%  с някой бенч , или с реални работни приложения, наистина се натоварват 100% от транзисторите със сметки, или все пак на част от тях им се "разминава" и си "почиват".


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 4.11.2019 г. в 10:31, sliderum написа:

Дали когато инструмента за отчитане на натоварването покаже, че процесорите са натоварени на 100%  с някой бенч , или с реални работни приложения, наистина се натоварват 100% от транзисторите със сметки, или все пак на част от тях им се "разминава" и си "почиват".

Ти наистина ли вярваш ,когато Том Хардуер ти каже ,че двуканална памет работи по бързо от четириканална такава пусната в четириканални слотове с четириканален процесор. Естественно ,че тези ,които пишат софтуер си нямат понятие вече изобщо от архитектурата на хардуера за който пишат. Тук там гличове в матрицата показва за какво всъщност иде реч. Разбираемо е софтуера ако нее оптимизиран да не показва реални данни. Малко като с емисиите на Голфовете...лъжат поголовно .

 

 

За текущото състояние на 'Семикондукторната индустрия" 


Брад Смит

'ИИ ще бъде оръдие на труда каквото светът още не е виждал. '

разбирайте ще уволни целият свят и какво ще правим толкова много безработни.
 

'Facebook иска; да проверява холестерола ми и да ми знае мамограма'


Разбирайте 'Самарянин'' искал да знае как да ме приключи по /най/ бързо. 


Процесорите в любителският пазар и за професионални нужди сървърният сегмент са с радикално различно качество и архитектура на кристала.Радикално различни контролери за памет. При професионалните надежност и корекция на грешки.Сървърните имат четири че и осем канална архитектура липсваща в любителският сегмент.Ток -производителност- цена.При тези 32 млд.транзистора с сигурност бъка с резервни дялове.Ако теоретично приемем,че на всеки транзистор се пусне дори само по един волт ток то става страшно. (за ел.инженерите) Ръзен 3700x може и да минава 270 Амера ток.За да се свърши работа си трябва ток.Принципите на физиката важат и не може да счупиш законите. Съвремената семикондукторна движи прогреса само чрез набухване на токове  свиване на транзистори и мушкане на ядра. Гейта много много не го пипат , защото паразитните токове растат стават проблем.Виж вивеокарти процесори и всичко там е само бухане на ток.Ще минат скоро 2 Киловата границата.

Иначе нямат никакъв съществен прогрес или някакъв радикален пробив отпреди 10г.да речем сравнено с една 45 нанометрова технология базирана на High -K транзистори с гейтове от хафниев диоксид на Penryn например. В по съвременните са с кобалт и какви там странни  други елементи. По интересното е че вече са способни без да пипат въобще технологията само чрез микрокод -ъпдейт да повишават съществено производителността .Някои твърдят в пъти като включат всички неизползваеми ядра, конвейри,блокове,отблокират нови видове неподдържани уж инструкции и  оптимират кода.Така забързат работата на процесора.Има огромен разрив/ пропаст направо м/у това,което процесора може да свърши и изчисли и това,което паметта може да му захрани с данни.Пропастта расте от над 10г експонециално с по 100% на всяки 2г.

 

За това и кешовете станаха такива. 3 ,4 ....5 ниво и по толкова мегабайти блъскат.Прогреса в паметите е напълно неадекватен на прогреса в Процесорите.Тези латенсии водят до бавене.Доколко реално се използва наличният хардуер можем само да гадаем, но ако отсъдим по един Метро- Екзодус , който прави на пух и прах в 2k -1080Ti- 2080Ti ....и те влачат в някакъв тъжен фремрейт  *който е абсурден същевременно за 2020г. неадекватен да достави едни 144 стабилни фрейма при положение че има един куп вече налични отдавна 144 херцови монитори то кода е много зле.По лесно е да си купиш хардуер отколкото да се пише код. Проблемът с латенсиите , неадекватната памет силно неоптимизираният код, който не минава никакъв качествен контрол разнасянето на нишките из процесора напред назад по ядрата от Win Schedule. това е то травматично увреждане на производителността на компютрите .Излишно  усложняване на софтуера и вече превърноло се в постоянно състояние на нестабилност на приложенията. Всичко това идва от установените политики – пускане на парче и на конвейр, като само критичните проблеми се запушват, а останалото се замазва.В Интел процесорите след Сноудън бяха открити тонове експлойти.


Spectre  v.1,
Spectre v.2
Spectre v.3
Spectre v.4 = 40% slowdown 
Spectre v.5
Spectre v.6
Spectre v.7
Spectre v.8

( TLBleed) =Hyper-Threading technology exploit extracting 256-bit EdDSA encryption keys used for cryptographically signing data.


Meltdown ...
 

Foreshadow alternatively known as the L1 Terminal Fault (L1TF)
v.1
v.2
v.3

SPI -Flash memory exploit .........

Нали никой не вярва ,че това са някакви случано открити експлойти .Това са внимателно проектирани автентични способности features вградени умишлено и използвани от индустриалният комплекса за глобално следене.За това е трудно да се запушат.Скоро ще навлезе и нов слой  вие вече няма да сте собственик на хардуера. За най проста смяна на Ram-а ще трябват административни кодове за пари. Всичко ще е Клод. И всичко ще се скапе и спре. На уеб фронта нещата стоят по същия начин.Не може за сайт с 2 реда да ползваш 10х200 = 2,5 ГБ js mvc framework, след като ако имаш нужда от някои от възможностите му, може да ги напишеш на ръка за няколко часа и да тежат не повече от 1МВ. Разглезени от по-мощен хардуер и бърза връзка излишно раздуване на софтуера и не полагане почти никакви грижи в правилната му оптимизация.
Ще кажете, че нововъведенията водят до раздуването.Не, това е глобална програма за излишно бързане и претупване на качеството водят до това. Така тъпчем на едно място – колкото по-бърз става хардуера и интернет свързаността, толкова повече се „отпускаме“ и раздуваме софтуера,Смисъла от този нов хардуер с 2080Ti влачеща игра с 60 фрейма (и падаща до критични нива е все едно да имаш Riva TNT -2 със свръх оптимизиран код. Вярно Текстурите Графиката..по 5 GB текстури. Прогрес.Това с Бракуването са големи спекулации.Технологията етолова рафинирана и напреднала ,че да се говориза брак е доста ...Никой не знае освен Intel-AMD може тези ядра да работят на напълно друго ниво само за скрита телеметрия.Архитектурата във всички случаи е толкова усложнена с тази многоядреност.

 

 

 

 

 

Intel X79 Quad Channel and Z68.png

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 4.11.2019 г. в 10:31, sliderum написа:

Всъщност нямам предвид при самото производство, изборът на чипове по годност, бинването и т.н. Въпросите, са за вече готовите и продавани чипове.  Доколко полезно се използуват милиардите и вече дори десетки милиарди транзистори в тях? Насочващите въпроси дали и защо може би не се използуват всички транзистори, вече съм ги задал във въведението на темата. Хайде, нека да се абстрахираме, ако това е в помощ на темата, от по-малките модели на епиците, рипърите, ксеоните и т.н. в които са пуснати да работят само част от ядрата, а останалите са заключени, дали защото са бракувани, или за да има продуктово позициониране в по-нисък/различен клас в името на конкуренцията и да разгледаме само върховите модели, в които уж всичко е отключено. В тях дали всичките транзистори в ядрата, се използуват реално полезно, или само част от тях, благодарение на  нарочно неизползване, за да не деградират прекалено много елементи и чипа да не  умре бързо, заради негъдава архитектура(предсказването кофти и чакащи задачи в буферите) заради "лоши" биоси, драйвери, недъгави ОС-ми, и/или приложения. Дали когато инструмента за отчитане на натоварването покаже, че процесорите са натоварени на 100%  с някой бенч , или с реални работни приложения, наистина се натоварват 100% от транзисторите със сметки, или все пак на част от тях им се "разминава" и си "почиват".

Човек, аз вече година имам сини екрани. Смених абсолютно всичко без процесор и захранване. Логиката диктува, че проблемът е в процесора. но какво става дефакто. Зарежда ОС и по някое време син екран, замръзнал екран или рестарт.  Това по принцип продължава, докато се зарежда ОС и някои приложения.  Просто  смених всичко, де може да се смени, освен захранване и процесор.  Играя всякакви тежки игри и там никакъв рестарт или проблем. Тоеест, захранването си бачка. Проблемът е единствено докато зареди Windows  и последващите двайсетина секунди, когато зареждат и други приложения. Не знам, замисляих се да си купя накакъв евтин двуядрен процесор и да пробвам и ако пак има сини екрани и рестарти...остава само захранване. преди години бях чел, че новите хард дискове имат вграден червей заради Русия. Почнах да се замислям, дали няма червеи и пори мен, део да са се разпространили на всичките ми дискове, щото както и да мотая дисковете, все рестарти и сини екрани.  Много странна ситуация, година вече си карам така, че за първи път ми се появи миналата Кледа тоя проблем. Налях може би 1500 лева  за нова РАМ, ново SSD,  ново дъно...но не става работата. Не става, дори само новото SSD  да включа и инсталирам Windows. Отдавна си мисля, че това е процесор, но как така само пшри зареждане се прецаква и след това с дни може да си работи, ако не изключа PC? Единствено ако оставя компютъра да заспи, се появява проблема понякога. Значи той е свързан със зареждането на OC  и по-точно с нещата, които не зависят от заспиването. Ще си купя аз нов процесор някой ден за 10-20 лева, но цялата ситуация ми е много странна вече година. А ако това е вграден червей в последния ми хард диск 6 TB Seagate,  за какво говорим изобщо. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 часа, Кико написа:

А ако това е вграден червей в последния ми хард диск 6 TB Seagate,  за какво говорим изобщо. 

Политическите конспирации, са за друга тема. Все пак ще спомена, че това е (почти) пълна глупост.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Доколкото ми е известно заместващи транзистори има в графичните карти. Или поне в тези на АМД от последните поколения. Това е и една от причините за по-високия им разход на ток. Като новите микрокодове могат да изключват дори отделни трансизторни клъстъри или ако си спомням правил дори танзистори според нуждите.

При процесорите само по себе си е доста по-сложно, защото съвременните процесори на практика са  заместител на цяла дънна платка от близкото минало с камара допълнителни чипове. Затова дали се използват полезно, бих казал да. Но при всички положения не и едновременно. Особенно при схемата на АМД с чиплетите, просто няма как всичко, дори и в максимално натоварване, да работи заедно. Голяма част от чипа  се пада на контролерите или примерно при Интел на безсмислената вградена графика. Не знам дали си гледал това видео

 

Вижда се че на IO чипа има участъци, които лесно могат да се разпознаят, но има и такива ,които не е ясно за какво са. Но като цяло всяка част си има някакво предназначение.

Та с две думи на въпроса - да, ползва се всичко полезно,но в определен момент. Едва ли АМД и Интел могат да си позволят просто да прахосват ресурси за нещо, което няма да се ползва. Брака и бинването е друга тема.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Авторът много примитивно си представя всичките милиарди транзистори като табло с крушки, всяка от които трябва-не трябва, консумира ток. Как ще се получи, ако всеки от транзисторите консумира макар и един микроампер-?  

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Обяснението идва с познаването на характерните особености на микроелектрониката. В една схема за електронен часовник , за да се събере всичко на един микрочип и да се получи много ниска консумация, класическите схеми на кварцови генератори, броячи, тригери и логически елементи търпят големи изменения. Например един кварцов генератор вместо с два транзистора два-три резистора, кондензатори и кварц, в планарен вид се прави със специална схема с няколко стотин МОС транзистора, която работи като другата, но има преимуществото, че заема нищожно малък обем и е много стабилна. От там тръгва всичко, все по-сложни схеми се изграждат с много мос транзистори и почти никакви други елементи. Структурата на Мос транзистор се прави много лесно с планарната технология-на един см2 могад да се направят десетки хиляди с дебелина микрони.Недостатък-в периферията се образуват много паразитни преходи, обратно свързани, които нормално са в запушено състояниеу но все някак влияят на работата на схемата. Може би това е една от причините един усилвател с биполярни транзистори да звучи другояче, не като такъв с интегрални схеми. Като вземем пред вид невероятно сложната логика на един микропроцесор и безбройните схеми, с които това се постига, е по-лесно да приемем огромния брой МОС транзистори, нужни за това.

на 3.11.2019 г. в 22:18, sliderum написа:

цели камари транзистори си лапат тока, развиват си честотата

Подобно изявление може да вкара в лудницата всеки, който криво-ляво разбира от електроника.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, B3M2W0 написа:

Подобно изявление може да вкара в лудницата всеки, който криво-ляво разбира от електроника.

Ти пък. Не си ли обърнал внимание, че процесори от една линия, на които просто част от ядрата, са дезактивирани за потребителя, дали щото са дефектни, дали за да се намести изкуствено в определена ценова ниша, са пуснати с еднакво TDP. Все тая дали Ксеона е с 28, или с 16 ядра, все е примерно с  150 вата(числата са съвсем примерни, колкото да ти подскажат какво да гледаш) Т.е. потребителя не може да ги ползува, но те си се захранват и клок генератора, си им подава честота и множител.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

С леката скоба ,че TDP има малко до абсолютно нищо общо с реалния разход на ток на даден процесор. Да не говорим и че Интел и АМД разбират различно нещо под това понятие или поне определят при различен сценарий цифрата ,написана на кутийката. Например при Интел това е работа на базовата честота или иначе казано сценарий, който на практика никога не е наличен. За съжаление, за разлика от графичните карти ,при процесорите е много трудно да се измери действителното потребление на ток само на този компонент. Хубавото е ,че алгоритмите за пестене на ток са на доста добро ниво и когато процесорът няма нужда да работи на макс и не харчи на макс.

Иначе , за да се върнем на първия пост - разработчиците на софтуер са станали мързеливи и вместо да инвестират време и пари в оптимизация на кода, предпочитат да го оставят претрупан и тромав и да реват за повече изчислителна мощ. Просто се гонят много сериозни бюджети и времеви граници и често оптимизацията остава на заден план. Да не говорим, че оптимизацията понякога надскача по цена целия предхождащ бюджет. Или другия вариант е, че се иска софтуер , който да може всичко в даден момент. Същото е като станица направена с някой drag&drop генератор и написана специално за дадените нужди на ръка в Notepad(който може естествено). Винаги втората ще е много по-лека а на първата се мъкне целия баласт за момента ,в който евентуално ще потрябва.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 3.11.2019 г. в 22:18, sliderum написа:

Има ли и защо има толкова много транзистори в съвременните процесори и дали всички се използуват ефективно, или има такива, които нарочно не се пускат да работят, за да могат при нужда да заместват примерно своите "комшии", в случай че в процеса на използуването им те деградират...Т.е., има  ли транзистори, които да са заместващи мощности на  "изгорелите", с цел процесорите да не се скапят във времето, докато им тече гаранцията и дори доста години след това?

Най качественните чипове винаги се произвеждат от сърцевината на Инготът.Там литографията е най добрa и naй ясно фокусирана .Tам чиповете са най плътни и качествени..Те отиват за военни , изследователски нужди ,лаборатории и статегически запас.Следващото се заделя за корпорации и накрая, каквото остане от периферията от лявата страна на кривата на Бел е за потребителя.Това което потребителите получават обаче и  корпорациите получават има същественна разлика в качеството.Това което в САЩ продават на потребители и корпорации и това което в другите държави се продава не е  едно и също  качество. Има Зони и Зониране на света  по качество.i9 са ярък пример.Веднага се отделят при тестовете от останалите. Всичко останало се хвърля в задълбочени тестове за да се определи кое работи и на кое не и какъв му е проблема.Тези,които НЕ преминат i9 тестовете стават i7.Тези с най лошите функционални показатели и дефекти стават по ред на номерата i3. Които дефектират на тестовете за i7 стават i5. За да стане обаче това всичко зависи къде е разположен проблема дефекта.Изключват се повредени ядра и дори такива ядра преминали теста и те се изключват, умишлено се занижава честотата изключват се дялове и се ремапват кешове с проблеми.Спира се хипертрединг. С лазери се чертае горят диоди ,транзистори и процесора от i7 се осакатяват и превръща в функционален i3, i5.i7 Всичко ,което стига до нас следователно са в някакъв аспект дефектирали по високо ниво чипове ,преминали тотална лоботимия.Нека това не ви плаши ние от 60 г правим чипове.Все нещо сме научили. 
 

 

на 4.11.2019 г. в 10:31, sliderum написа:

 дали всичките транзистори в ядрата, се използуват реално полезно, или само част от тях, благодарение на нарочно неизползване, за да не деградират прекалено много елементи и чипа да не  умре бързо, заради негъдава архитектура.

 

Планарната технология Мосфет и Фин са навързани в различни сегменти като в Библиотека с книги и рафтове.Няма връзка м/у между всички отделни 'рафтове' и дялове вместо това има сериозна изолация м/у тях. Само един транзистор свързан с контрола на паметта, честотната модулация, ALU ,Инфинити фабрик линията за комуникация в чипа ако изгори  то чипа е свършен.Хвърля се.Транзистор в ALU прави цялото ядро дефектно и то се изключва.Умиране на транзистор може само в маловажни сектори като паметта,но и там паметта трябва да има корекция на грешки.Продаваните чипове откъм това са съвършенни защотоса тестваниза това. Чиповете , които купуваме са идеални , Не всички транзистори обезателно работят за производителност и честота. Те имат различни функции и сектори едни са за логика ,кешове,GPU ядра ,Image Processing, VR,  скоро и много други неща.Модерната мания с овърклокинг сериозно уврежда чиповете.По добре е да даунклокнеш волтажите и да работи по дълго ,отколкото да се ползват нереални параметри за сметка на малко увеличение в производителността за сметка на двойна енергоконсумация,право нагоре крива на топлинна ерозия в материла и увеличаване сериозно пробивите от квантово тунелният ефект в гейтовете.Електричесият сигнал пътува с определена скорост в полупроводниковите материали.Никакъв прогрес съществен няма да имаме и се види преди да назлезне оптичният интеркънект вътре в процесорите.Електрическата мрежа в тези чипове сега е стотици километри.Да се използват всичките тези транзистори ефективно е основна цел и на производителите, но това е архитектурно предизвикателство.Ние сме технологично узрели за това ,което имаме в момента като последни процесори.Новите  АSML струват от порядъка на 120 до 250 милиона долара за това и Израел се натиска и  е център ,а ние гоним Варбург на поточни линии с 600 лв заплата ..Новите EUV АСМЛ тежат по 36 тона и им трябват по половин година за да ги пренесат сглобят настроят и заработят. Естественно при EUV ще се ползват много по пълноценно транзисторите.Въпроса е каква част от елементите и изобщо процесорите ще се градят по EUV 7.

Никога не купувайте CPU без гаранция.
Винаги тествайте екстензивно своята нова RAM памет за грешки.
TPD няма отношение към реалната електро-консумация. Рекламираните нанометри НЕ отговарят на действителният технолоичен процес и при  трите производителя -Интел AMD  и TSMC.Нанометрите са маркетинг- номенклатура.Действителният реален процес на технологиите в момента е между 30 и 50 реални технологични нанометра.

Ето ви една хубава статия за остаряването на транзистора. https://spectrum.ieee.org/semiconductors/processors/transistor-aging

 

 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...