Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Maleficient

НеЛично творчество

Препоръчан отговор


Отварям тема, в която ако има желаещи да постват и любоптни да четат, да е с текстове, които са писани от други автори- живи и здрави- но неудостоили ни с присъствието си като потребители в този форум.

... че този раздел нещо доста се е "потопил"/"понаводнил"  с теми, които лично аз не намирам за ниво литературно и с милиметър над нулата ...

Следващият текст е дългичък, но лично мен ме разсмя

" Нека отправим взор към ранния следобед на размирната сряда, когато центърът на столицата се оказа блокиран от протестиращи и полиция.

Свършила съм работа, разхождам се подпийнала по Оборище и ненадейно се оказвам притисната в желязна прегръдка между студенти и полицията, пред известния столичен клуб Планет, където безброй пъти съм бърсала огледалата в тоалетните. Вълна от тестостерон помита прозорците на сградите от двете страни на улицата. Студентите веят знамена, надуват свирки, жандармерията блести в бойна готовност, аз съм с лек грим и прическа, която ми е отнела три часа, за да изглежда елегантна и небрежна. От една страна са студентите и гражданската ми позиция, от друга страна непробиваемия кордон от мускули и суровото мургаво лице на един полицай, който ме гледа в очите и аз съзирам там черния пламък на страстта.

Само след няколко минути ще се окажа притисната към щита му от яростта на младите тела зад мен, само след няколко минути той ще рани гърдите ми с един беззвучен вик, в най високата точка на сблъсъка. Аз ще се опитам да го целуна в устата и тълпата ще ме помете, ще ни раздели, ще прочета в очите му, че се страхува за мен, че е искал да ме пази зад щита си. Аз ще поискам да сме някъде далеч от тук, да няма никакъв щит помежду ни, да няма убеждения и дълг, и той да ме гледа все така сурово, но да сме голи и край нас да се разстила настойчивия аромат на мусаката, която току що съм извадила от фурната.
Все още обаче стоим, напрегнати, очакващи схватката и я предчувстваме с телата си. Той разхожда очите си по пищните ми извивки и на мен ми харесва, стоя предизвикателно и го гледам арогантно. Негов колега му прошепва нещо, двамата ме гледат, моят полицай се разсмива и тогава студентите тръгват напред и се опитват да разкъсат кордона. Това е някакъв вихър, който си играе с телата. Натискът е непосилен. Телефонът ми звъни, става ми смешно, кой ли е и какво иска точно сега. Моят рицар ме гледа право в очите, виждам го как се опитва да ме пази зад щита. Искам да го целуна и тогава тази буря от мускули ме запраща далеч от него. Още малко и студентите се отказват, аз се опитвам да си пробия път назад към улицата, телефонът ми продължава да звъни застрашително и в този момент си давам сметка, че демокрацията е по скоро предположение, в никакъв случай обещание и най сетне излизам назад, на улицата и най сетне вдигам телефона и това е моята ексцентрична гръцка приятелка, малко по млада от мен и значително по гръмогласна.

Питам Хитлер ли е пристигнал в Париж, та ми звъни така отчаяно. Гъркинята ми обяснява, че звъни, за да ме пита какво да прави с цистита си. Крещя в слушалката, че спасявам демокрацията и не мога да се занимавам сега с нейните дребнобуржоазни изгъзици, след което набивам червена слушалка и запалвам един бял престиж. После спирам на будката срещу университета, където продавачката ми е адашка и взимам един патрон флирт. Обръщам го и пия до дъно.

Следващите няколко часа, с риск да прозвуча твърде прозаично, съм изкарала в непробуден пролетарски сън, на металната пейка срещу Мак Доналц, в подлеза на университета. Дали се събудих, защото алкохолът започна да ме пуска, или защото гъркинята отново звънеше яростно по телефона, не мога да кажа. Обяви, победоносно, че наша обща приятелка я посъветвала за цистита да носи вълнени гащи и да се маже с мед отдолу, по възможност – захаросан. Казах й, че според мен това с меда не е за нея, защото не носи гащи. Вече ме измъчваше страховит глад и се отправих към Таз Бургер с твърдото намерение да си взема четри парчета пица със сметана и бекон, хот дог и голям яйрян. Малко по късно седях на масата до вратата, когато през прага мина втренчил поглед в мен, смелият полицай с когото се сблъсках пред Планет, по рано през деня. Космите на ръцете ми щяха да настръхнат, ако не се бях епилирала миналата седмица. Поръча си два хотдога.
Аз изядох своите четри парчета пица, хотдога изпих си айряна и поръчах още един, докато той се хранеше и през цялото време не откъснахме очи един от друг. Седях на своята маса, той седеше сам от другата страна, бяхме приключили с храната но никой от нас не можеше да си тръгне. Седяхме и се гледахме. Дори не се усмихнахме. Тогава станах и влезнах в тоалетната.
Не сте малки. Наясно сте какво вършихме вътре. Беше хубаво. На няколко пъти чукаха по вратата. На излизане му казах, че това не променя нищо и ако се видим отново на протестите днешната ни среща няма да има значение.
Два дни по късно съм на основно в тесния апартамент на една люлинска домакиня, съдейки по акцента от Петрич или Сандански.

Жена с буен темперамент, развалени зъби и като че ли без особено отношение към подръжката на апартамента си. С мен е колежка, с особено крехка физика и непоклатима психика.

Разпределями си задачите, всичко върви гладко, въпреки вродената си грубост домакинята се държи добре с нас и работата върви. От дума на дума се заговарям с нея и й разказвам за приключението си с мургавия полицай. Жената ме гледа с известна неприязън, топлите ни досега отношения охладняват и навлизат в някакъв сковаващ движението в апартамента ледников период.

Македонката процежда през зъби, че мъжа й е полицай и преди два дни е бил на протеста. Аз изтръпвам, мънкам, че едва ли става дума за същия човек. Напрежението в апартамента расте и работата става все по трудна.

Бърша прахта в хола, македонката ме наблюдава, чуваме как входната врата се отваря, после затваря, някой се събува и съблича в коридора, после вратата на хола се отваря и влиза съпругът на македонката, съвестният пазител на реда, чиито метален щит преди два дни притискаше зрелия ми бюст на Оборище.

Погледите ни се срещат, моят и неговият, неговият и този на съпругата му, нейният и моят, сякаш всичко става бавно, много бавно а всъщност някакви волтови дъги, някакво електричество и в следващия миг всичко е ясно, македонката с един дивашки вик, ме хваща за косата и ме изхвърля на площадката пред асансьора и тряска вратата, след малко отваря пак и хвърля прахосмукачката след мен. Прахосмукачката полита надолу по стълбите и се разглобява, аз осъзнавам, че не нося никакъв алкохол в себе си и се разкайвам за грешката си. Стоя права на сълбището и слушам крясъците на обезмялата жена вътре, звука от разбиването на посудата в стените.

След малко, без никакво прекъсване на виковете, вратата се отваря на няколко пъти и от там полита остатъка от инвентара, кофите, парцала, гъбички, шишенца с препарат. Накрая бива изхвърлена и колежката ми, която спокойно запалва цигара след като се приземява на земята. Не си казваме нищо.

Събираме инвентара и слизаме долу където е паркиран белия бус на надеждата. Изваждам от жабката патрона с мента за екстремни ситуации отпивам от него голяма глътка и се приготвям да потегля, когато телефонът звъни.

Гъркинката е. Вдишвам дълбоко, когато ми казва че най накрая днес намерила захаросан мед и приложила лечението, което й препоръчли. Оказала съм се била права. Това с меда не било за нея. През деня всичко минало гладко, въпреки че както обикновено била без бельо. Преди малко обаче, като свършила работа се опитала да слезне от таксито. Станало неловко. Повлякла след себе си калъфката на седалката и годежната халка на шофьора"

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...