Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Къде предпочитате да се молите?


Препоръчан отговор


Аз се моля на Създателя в къщи и то винаги в неделя.

"Създаделю, дай 20 лева за седмицата"

Редактирано от xsakex (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Вкъщи пред икона, в църква, а може и на друго място...зависи. Но църквата за съжаление все повече се превръща в бизнес... :hush:

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Свеща на духовността гори вътре в теб.Няма значение къде се молиш, само да е от сърце.И почитайте иконите, те не са безсмислица, а нещо достойно за уважение.Това е духа на тези, които са минали изпитанието да обичаш ближния.

п.п. Моля, пиши на кирилица...

Редактирано от infinity1305 (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

"къде предпочитам да се моля?"

На кого да се моля,на господ,на "висша сила",която е допуснала тоя шантав свят да съществува!!!

кажете ми,на КОЙ??!!

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
но господ напоследък май е глух-или не ми обраща внимание......

Наскоро си припомних следните думи на поп Алигорко от Време разделно:

" Господ се грижи за големите неща - за това да има слънце, да има въздух, да има вода. За отделния човек той не се грижи. Човекът сам трябва да го прави."

Абе малко по памет карам. Не съм сигурна дали точно цитирам.


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Следователно ние се грижим сами за себе си и няма за какво да му се молим. Така ли да разбирам?

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

У НАС НАЙ-ЧЕСТО , ЗАЩОТО В ЦЪРКВАТА НЕ МОГА ДА СИ ГО КАЖА, ТАКА КАКТО МИ Е НА ДУШАТА И НЕ МОГА ДА ГОВОРЯ НА ГЛАС, А АЗ ТАКА СИ ГОВОРЯ(МОЛЯ)

ИМАМ СИ ЕДНА ХУБАВА ИКОНА ,ПРЕД КОЯТО СЪМ РЕВАЛА , СМЯЛА СЪМ СЕ, ГЛЕДАЛА СЪМ Я .... КАКВО ЛИ НЕ СЪМ ПРЕЖИВЯЛА С НЕЯ..... И СЕ РАДВАМ ПОНЯКОГА ЧУВСТВАМ ,ЧЕ МИ Е ПАДНАЛ ТОВАР ОТ СЪРЦЕТО.

В църквата се дразня , защото хората нервничат, по празниците само пияни и наркомани, блъсканица, идиотщини...да ти се отще всякаква молитва просто.

За свещениците няма да споменавам ....... толкова са арогантни, нахални , мазни, дебели и насвинели че няма накъде повече.

Редактирано от mulatasabrosa (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Принципно незнам молитви и не бих казала, че се моля често...Понякога отправям въпрос ей тъй на в нищото..., надявайки се да ме чуят или по - скоро да успокоя себе си, а може би да запълня празното пространство... Тихо вечер в леглото ми когато тъмнината ме е достатъчно депресирала, на някоя спирка уморена да чакам и аз незнам какво или просто някъде между забързаното си ежедневие...Не се моля, просто задавам риторични въпроси или изказвам на глас някоя надежда...мястото няма значение, а вътрешното ми състояние...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Христос казва "А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве]."

Така ,че най обичам когато съм сам в къщи и нищо друго не ме разсейва,също и под открито небе не е лошо ,но когато съм сам за да не се разсейвам и на спокоиствие :P

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

По принцип ако човек е искрен в молитвата си и се моли от душа може да го прави навсякъде , но истината е , че повечето от нас не сме духовни лица или светци и не сме толкова силни духовно.Всъщност целта на храма , иконите и богослужението като цяло е да ни подпомогнат в нашата молитва и да ни доближат до бога.Аз съм гледал как повечето хора като се покланят пред някоя икона особено ако е чедотворна се докодват до нея сякаш очакват да получат някаква енергия от там.Това не е правилно защото иконата всъщност не е източник на енергия а е духовен прозорец между нас и светеца изобразен на нея.Дефакто покланяйки се пред иконата и молейки се пред нея ние се молим на светеца който е на нея да помоли господ за нас.На духовно силни хора какъвто е бил например Свети Иван Рилски не са му били необходими нито икони нито църква , защото той е бил толкова чист по душа , че е можел да се моли директно на Бог , но тъй като огромното множество от нас не сме такива е добре да се молим в църква или пък у дома по възможност със икона при нас.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • 2 седмици по-късно...
Ако се молите къде предпочиате да изпращате свойте молитви.Във Църква,във къщи или навън на открито място с изгледа към небето.Аз лично не се моля,но бих предпочел на място с изглед към небето :baby:

Преди човек да се моли, трябва да е наясно защо го прави и имали смисъл. Първо трябва да знаеш на кого се молиш и дали вярваш наистина, че той съществува и ще те чуе. Иначе всичко е безсмислено и е загуба на време.

Аз лично истински вярвам в Бог, вярвам, че той е изпратил Сина си - Исус Христос на земята за да стане жертва за греховете навсички хора, без той самият да е имал грехове, и че който повярва на това- ще бъде спасена душата му и един ден - след смъртта му, душата му ще отиде във вечността при Бога, в когото е вярвал.

Затова аз имам мотив и желание да се моля- защото вярвам, че Бог ме чува и може да отговори на молитвата ми. Акъде ще се молиш - дали в къщи, в църква, на открито - Бог е навсякъде и вижда и чува всичко.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Няма значение мястото, важното е да затвориш очи и да отвориш сърцето си...затваряйки очи спираме връзката с външния свят т.е. и да се молим в църква, и да се молим вкъщи или където и да е другаде, няма особено значение. Поне за мен. Ако знам за какво се моля и го правя с вяра, че Той ще ми помогне, мястото е без значение. Понякога ни се иска да се помолим в даден момент и нямаме възможност да изтичаме до църквата, а и не е нужно, ако вътре в себе си усещаме връзката, която осъществяваме с Него...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
По принцип ако човек е искрен в молитвата си и се моли от душа може да го прави навсякъде , но истината е , че повечето от нас не сме духовни лица или светци и не сме толкова силни духовно.Всъщност целта на храма , иконите и богослужението като цяло е да ни подпомогнат в нашата молитва и да ни доближат до бога.Аз съм гледал как повечето хора като се покланят пред някоя икона особено ако е чедотворна се докодват до нея сякаш очакват да получат някаква енергия от там.Това не е правилно защото иконата всъщност не е източник на енергия а е духовен прозорец между нас и светеца изобразен на нея.Дефакто покланяйки се пред иконата и молейки се пред нея ние се молим на светеца който е на нея да помоли господ за нас.На духовно силни хора какъвто е бил например Свети Иван Рилски не са му били необходими нито икони нито църква , защото той е бил толкова чист по душа , че е можел да се моли директно на Бог , но тъй като огромното множество от нас не сме такива е добре да се молим в църква или пък у дома по възможност със икона при нас.

Много вярно казано :)

Все пак човек е частица от Него(Бог) и може директно да се моли,но също така може да използва икони,

снимки или визуализазий на "божества"(според будизма и хиндуизма),които да го подпомагат в трудния път към просветление.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Следователно ние се грижим сами за себе си и няма за какво да му се молим. Така ли да разбирам?

Следователно, ако ние се грижим за себе си и хората, около нас няма да имаме нужда от Бог, който да ни попага, а от Бог, който да ни подкрепя и напътства.. а Той е в сърцата ни..

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • 2 седмици по-късно...

В душата си.

Рядко ходя на църква,защото винаги плача,когато съм там.

Не се чувствам комфортно от хората и си тръгвам бързо.

Повечето си мислят че някой близък ми е починал и като минават покрай мен ми казват : "Не плачи,няма да го върнеш".

А аз просто винаги си плача,когато съм в църква.

Душата ми плаче,после ми олеква.

Моля се навсякъде-където и да съм-за семейството си,за враговете си-да са живи и здрави всички.

А за мен каквото ми е отредено от Бог :ph34r:

И му благодаря всяка сутрин за новото Слънце.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Според мен няма обособен Бог, който да решава и движи съдбата ми, че и да му се моля за здраве, успех в бизнеса и други смехории.

Мисля, че всички сме част от него, а не пионки в ръцете му и ако ще извършвам възвисени комуникации, то те ще са с цел, да се докосна до собствената си или нечия друга душа.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • 1 месец по-късно...

На места с повече енергия,тоест по близо до бога или т.нар. свети места примерно-На Рилските езера,Божи гроб,Рупите,Кръстова гора или просто на някой висок връх.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Истинската молитва е нещо много повече от: искам, дай ми.Тя е общение с Бога, разговор, приятелски и сърдечен.Аз по принцип се моля където ми падне, но най-вече където ми е спокойно, примерно в къщи.Икони, светци и разни подобни глупости не са ми нужни, аз мога да съм сам с Бога и Той с мене.Нямам нужда да гледам на нещо или на някого, нито да съм на еди какво си духовно ниво, светец, архиепископ, папа и т.н.Бог ме приема директно такъв, какъвто съм и ме чува като му говоря.Това ми стига.Молитвата в сърдечно отношение към близък приятел, просто израз, на това което е в сърцето.Когато обичаш някого, ти му говориш, споделяш, общуваш.Хора, които се молят, заради молитвата са жалки.Хора, които не знаят на кого се молят си губят времето.Молитвата е нашата връзка с Бога и канал, по който от Него към нас идва всичко.Исус каза, че истинските поклонници, ще се покланят на всяко място в дух и истина.Следователно няма ограничеия и някакви изисквания, освен единственото изискване-вяра.Понеже е писано: който идва при Бога, той трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които Го търсят.Търсете Бога и ще бъдете възнаградени, това мога да ви пожелая.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Как да възгряваме в себе си молитвено настроение

Св. Теофан Затворник

Молитвата, като дихание на душата, е най-важното дело в християнския живот. Има ли молитва – човек е духовно жив, ако няма – значи е мъртъв.

Да стоиш пред иконите и да правиш поклони все още не е молитва, това са само външни белези на молитвата. Четенето на молитви, било от книга или наизуст, също още не е молитва, а само оръдие на молитвата и средство за започването й. Главното в молитвата е в сърцето да възникнат благоговейни чувства към Бога: чувства на синовна преданост, благодарност, покаяние, покорност на волята Божия, желание да Го прославяме и други подобни чувства. Затова цялата ни грижа по време на молитвата трябва да е насочена към изпълването ни с тези чувства, така че сърцето да не остане безучастно. Когато сърцето е устремено към Бога, изпълняваното молитвословие (т.е. молитвеното правило: четене на вечерните или утренните молитви и др.) се превръща в молитва, а когато то липсва, онова, което четем, все още не е молитва.

Молитвата е стремеж на сърцето към Бога – ето защо трябва да възбуждаме и укрепваме молитвения дух в себе си.

Първият начин за това е нашето молитвословие – т.е. четене или слушане на молитвите, написани в молитвеника. Внимателно чети или слушай молитви – така непременно ще събудиш и укрепиш в сърцето си възход към Бога, т.е. ще навлезеш в молитвения дух. В молитвите на светите отци (напечатани в молитвениците и други църковни книги) действа велика молитвена сила, затова който с внимание и усърдие вниква в тях, по силата на закона за взаимодействието непременно ще вкуси тази молитвена сила, според мярата на сближаване на своето настроение със съдържанието на тези молитви. За да стане нашето молитвословие действено средство за достигане на молитвен дух, трябва да го извършваме така, че както мислите, така и сърцето да възприемат съдържанието на молитвите, които четем.

Ето три най-прости начина за това:

Не пристъпвай към молитва без необходимата подготовка.

Не я извършвай небрежно, а с внимание и чувство.

След свършване на молитвата не бързай да преминеш към обичайните си задължения.

Подготовка за молитва: Когато пристъпваш към молитвословие, независимо кога, постой малко или поседни, постарай се да отрезвиш мислите си, да ги освободиш от всички странични грижи и задачи. След това размисли, кой е Този, към Когото се готвиш да се обърнеш в молитвата, и кой си ти, който се обръщаш към Него. Създай в душата си подобаващото настроение на смирение и благоговеен страх Божий. Това е началото на молитвата, а доброто начало е половината работа.

Извършване на молитвата: След подготовката застани пред иконите, прекръсти се, поклони се и започни обичайното си молитвословие. Чети, без да бързаш, като вникваш във всяка дума така че да я усети и сърцето. С други думи – разбирай какво четеш, а разбраното почувствай. Това съпровождай с кръстни знамения и поклони. В това е същността на благоприятното и плодоносно четене на молитви пред Бога. Когато четеш:" – "Омий ме от всяка сквернота почувствай своята сквернота, пожелай чистотата и с пълна надежда моли Господа да ти я даде. Когато четеш: - "Да будет воля Твоя" – изцяло предай в сърцето си своята участ на Господа, с пълна готовност да посрещнеш благодушно всичко, което Той ти изпрати. Четейки: "И остави нам долги наша, яко же и мы оставляем должником нашим" – с цялата душа прости на всички, които са те огорчили.

Ако постъпваш по-този начин относно всяка фраза от молитвата, правилно ще извършваш цялото си молитвословие. Има още нещо, за което трябва да се погрижиш:

Първо. Да си определиш молитвено правило, не голямо, за да можеш при обичайните си задължения да го изпълняваш, без да бързаш.

Второ. В свободното си време спокойно прочитай молитвите, за да разбереш и почувстваш смисъла на всяка дума. Така предварително ще знаеш коя дума какви мисли и чувства следва да събуди в душата ти по време на молитвата ще разбереш и чувстваш всичко по-лесно.

Трето. Ако по време на молитвата мисълта ти се разсейва и започне да отскача към други предмети, напрегни се и запази внимание, като я връщаш към предмета на молитвата. Ако отново убягва, пак я върни. Чети и повтаряй, докато всяка дума от молитвата не прочетеш с разбиране и чувство. Така ще се отучиш от разсейване по време на молитва.

Четвърто. Ако някоя дума от молитвата подейства силно на душата ти, спри се на нея и не чети по-нататък. Задръж я като с внимание и чувство нахраниш душата си с размислите предизвикани от тази дума. Остани в това състояние, докато само не отмине. Това е знак, че молитвеният дух започва да се вселява в теб. Това състояние е най-надеждното средство за възпитаване и укрепване на молитвеният дух.

Какво да правим след молитвата

Когато свършиш да се молиш, не бързай да се върнеш към обичайните си занимания. Макар и за кратко, постой и размисли: какво си почувствал и с какво това те задължава. Запомни най-вече това, което най-силно ти е подействало. Самото естество на молитвата е такова, че ако се помолиш добре, скоро няма да пожелаеш да се захванеш за обичайните си дела, защото който вкуси от сладкото не пожелава горчивото. Вкусването на молитвената сладост е цел на молитвословието, чрез което се възпитава молитвен дух.

Ако следваш тези прости правила, ще видиш плодовете на молитвения труд. Всяко молитвословие оставя благодатна следа в душата. Ако това продължи тази следа се задълбочава, а търпението в молитвения труд ще доведе към молитвен дух.

Тези са първите стъпки за възпитаване на молитвения дух! Затова е установено и молитвено правило. Но това още не е крайната цел, а само началото на науката за молитвата. Необходимо е да се върви по-нататък.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз се моля най-често в къщи след което в джамия и накрая в църква.Когато съм в чужбина и няма джамия,наоколо отивам в църква сядам размишлявам и се моля.Вярно,че има някой неща,който не ми харесват като статуй и икони,но ги игнорирам и молитвата ми не е към тях.Усещането да съм в джамия и църква е по-различно.Едва ли не усещаш невидимо присъствие,от което кожата ти настрахва понякога.Въпроса със сърцето и вярата съм съгласен,но идеята е съвсем друга.Освен черпене на знания или съвети било то от иман или свещеник е събирането на вярващите.Добре е човек да се събере с други за който знаеш или най-малкото се надяваш,че ти мислят доброто.Примерно можеш да намериш помощ без значение колко е маловажен проблема или да подкрепиш някого в труден момент.Казано с една дума сплотяване.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не се моля, защото не вярвам, че нещо ще ми бъде дадено наготово. Не виждам смисъл да се моля за здраве примерно, ако в същия момент паля цигара от цигара, наливам се като каруцар, друсам се, преяждам и т.н. Или да се надявам на чудо, което да компенсира мързела ми, когато е трябвало да свърша нещо. Вярвам, че има сила, която направлява живота ни, но не вярвам, че ако се й се моля, тя ще откликне на моите егоистични желания...Вярвам във волята, упоритостта и знанието, а не на молби и чудеса.

Моленето и очакването, че някой друг ще ни "спаси", за мен са най-пагубните неща, които успиват човешкия дух... За мен молитвата трябва да бъде пътя по който се стига до Бог, а не средство за просия на разни предмети и услуги.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • 13 години по-късно...

  Предпочитам да се моля в храм и го правя винаги когато имам време, но предпочитам да се моля и вкъщи ,където имам олтар със символите на Господ от стария завет ,който е сключил вечен завет с Авраам.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 44 минути, Anzhel Dimitrov Dimitrov написа:

  Предпочитам да се моля в храм и го правя винаги когато имам време, но предпочитам да се моля и вкъщи ,където имам олтар със символите на Господ от стария завет ,който е сключил вечен завет с Авраам.

:) Лозето не иска молитва . Иска мотика ! :)

Казано по друг начин , съобразявам се с действителността . :nono:

Иначе , моля се в себе си , в собствените си възможности.....:nono:

Всеки сам е бог в себе си.....

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване