Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

petie1

Калдатски факултет по история

Препоръчан отговор


преди 5 часа, acnekt написа:

Вицове, които щяха да ви вкарат в Белене или ГУЛАГ
Ориентировачно. Да се ориентираме , как е било тогава под руска окупация. Добре, да не е иго. Съжителство със СССР. 

1. Виц

На Нова Година. Тодор Живков обикаля затворите на България и поздравява затворниците:
– За много години другари, за много години!

2. Виц

Тодор Живков и Роналд Рейгън се хванали на бас в коя страна хората пият повече алкохол. Влиза Рейгън е един бар и гледа всички пияни и ги разстрелял. Влиза във втори – пак всички пияни и пак ги изпозастрелял. В трети – пак положението същото. После отишли в Америка. Влизат в един бар, ама никой не бил пиян. Влизат във втори – пак никой. Трети – никой. Тодор Живков много се ядосал, ама решили да влязат в още един. Гледат всички пияни и Живков щастлив застрелял всички. На другия ден във вестниците пишело:
„Един плешив терорист разстреля българското посолство в САЩ…“

 

3. Виц Бонус гарантирано в затвора 

 

Времето на социализма, някъде в България, държавно предприятие.
Стопанското, партийното, комсомолското и профсъюзното ръководство, съвместно с органите на Народната милиция и Държавна сигурност, провели масова проверка спазват ли се работното време и трудовата дисциплина.
В резултат на акцията били арестувани трима работници.
Първият арестуван влязъл в предприятието 10 минути преди началото на работното време – обвинили го в шпионаж и диверсия.
Вторият арестуван закъснял с 10 минути – обвинили го в опит да саботира производствения процес.
Третият арестуван спазил на секундата работното време – заподозрели го, че притежава западен часовник.

Кошлуков, ти ли си бе?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 часа, acnekt написа:

Вицове, които щяха да ви вкарат в Белене или ГУЛАГ
 

Вицовете са добри, бих отговорил с такъв за демокрацията, но ще наруша правило на форума тъй като е нецензурен. 

Вица е за Иванчо на урок по Български език дето трябва да си намисли три думи започващи с Д той си намислил – Демагогия, Девалвация, Демокрация и разказал от къде ги знае. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 минути, FusE написа:

нецензурен

Казва се, за лица под 90 години е неподходящ ... ;) Моята все чака някакви да се оженят ... :) 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 11 часа, iИ.дИоNд.Ni написа:

Ви се .... :) ... ко се ....

хлъц хлъц ? :) 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

От forum.boinaslava.net

Цитат

Благодарение на карантината прочетох "Османските завоевания и държавата на духа" на Пламен Павлов и Иван Тютюнджиев, а през миналото лято прочетох и "Залезът на средновековна България" на Христо Матанов. И двете книги са от 2017 г., като тази на Матанов е до известна степен реплика на хипотезата на Павлов и Тютюнджиев, че Видинското царство просъществува до първите десетилетия на XV век.

Тия хипотези, версии и закачки между тримата историци, не са нещо ново за форумните стари кучета и са многократно обсъждани из разни теми тук, но поради липса на занимания в момента, реших да резюмирам хипотезата на Павлов и Тютюнджиев, както и трактовката на Матанов. Може да е от полза за някого.

Какво казва традиционната българска историография за падането под османска власт? За нея трите Българии падат в последното десетилетие на XIV век. Доброджанското деспотство изчезва някъде през 90-те години, Търновското царство загива през 1393 или 1395 г. (зависи дали гледаш превземането на Търново или екзекуцията на Шишман), а Видинското царство престава да съществува в края на 1396 г., след победата на Баязид при Никопол, като Срацимир е отведен в плен, поради неизпълнение на васалните си задължения. И точка.

Това, което предлагат Павлов и Тютюнджиев е нова трактовка на различни изводи, малко логически съждения и тук-там смели предположения, които не почиват на конкретни документи.

И така, Павлов и Тютюнджиев оспорват версията, че Срацимир е отведен в плен малко след битката при Никопол (25 септември 1396 г.). Те цитират Българската анонимна хроника, влашкия хронист Михаил Мокса, както и сръбски и руски летописи, според които това събитие е станало в 6906 година от сътворението на света, което отговаря на 1397 или 1398 г. Превеждат и други доказателства, че наказателния поход на Баязид във Влахия и Унгария, който традиционно се свързва с появата му във Видин и разправата със Срацимир, не е станал през 1396 г., а на следващата година.

Двамата предполагат, че това не слага край на Видинското царство, а то продължава да съществува под форма на васална буферна държава с по-утежнен статус от този на сърбите и власите, която да отделя османците от Унгария. Предполагат и че срацимировият син Константин се възкачва на престола, като смятат, че Баязид е имал известен сантимент към младия Константин, който е смятал за по-сигурен съюзник от баща му. Основното конкретно доказателство за съществуването на Видинското царство в последните години на XIV век е решение на Големия съвет на Дубровнишката република за удължаване правомощията на консулите в няколко страни, включително и в България. Това решение е от ноември 1398 г. Според тях, няма как Дубровник да не е запознат с точната политическа обстановка на Балканите, съответно, няма как да дават консулски правомощия за несъществуваща държава.

Двамата превеждат и няколко косвени доказателства - няма категорична информация, че 1396/1397 г. Видинско става османски санджак, във Видин гостува сръбската владетелска фамилия, взети са мощите на св. Петка, но Цамблак изрично посочва, че сърбите не искат града или земите му (което трябва да показва, че Видинско е някаква полуавтономна единица), в "Руския хронограф" пише, че Видинско получава статут подобен на оня на "арбанаския и босненския владетели" (тоест, васалитет някакъв), а Мокса казва, че Срацимир станал „данник” на султана, като се прави уговорка, че често пъти наследниците на предишния владетел се идентифицират с тяхното име.

Следващото доказателство на хипотезата на Павлов и Тютюнджиев е известното писмо на унгарския крал Сигизмунд до бургундския херцог Филип от 1404 г., в което изброява воюващите срещу османците свои съюзници и където пише и следното:

"...известният Константин, прославен император на България.... Последните двама (става въпрос за Константин и влахът Мирчо) се върнаха в лоното на Наше Величество, под наше подчинение, много пъти смело нападаха гръцките области и други области, които и до сега са владения на турците; спечелиха триумфална победа над враговете и слава за себе си..."

Традиционно този цитат се приема за индикация за т.нар. "Въстание на Константин и Фружин" или най-малкото за военни действия срещу османците, в резултат на които някои стари български владения временно са оставени под контрол на двамата.

За Павлов и Тютюнджиев, обаче този цитат показва друго - след разгрома на османците в Битката при Анкара (юли 1402 г.) Константин явно отхвърля османския васалитет и се поставя под васалитет на унгарския крал.

Следващото доказателство е църковна грамота на Стефан Лазаревич от 1406 г., в която се дава право на бегълците в Унгария или България да се завръщат в църковните села, като изричното споменаване на България говори за някаква форма на независимост.

Следва пасажа от житието на Стефан Лазаревич писано от Константин Костенечки, в който се казва, че към 1408 г. „...и българските градове бяха отстъпили със синовете на българските царе...”. Павлов и Тютюнджиев приемат това за доказателство, че към този момент български градове под контрола на Константин и Фружин са отхвърлили османската власт. Правят и предположение, че Константин помага на братовчед си да възстанови властта си над градове в Пиротско, които са били част от Търновското царство.

В същото житие се казва, че в същата 1408 г. султан Сюлейман превзема Темско с бой, но според двамата историци, това е само епизод от военните действия и показват падане на крепост под контрола на Фружин, като категорично не става въпрос за превземане на Видин.

Павлов и Тютюнджиев отбелязват, че през следващата 1409 г. се говори (Българската анонимна хроника и Мокса) за това, че в армията на Муса се сражават власи, сърби и българи, като според тях, това не е показател за етническия състав на армията, а че Муса е съюзник със съответните владетели.

През пролетта на 1413 г. Муса, след като той успява да овладее Балканите, започва да се разправя с бившите си съюзници, като традиционно това се приема за край на т.нар. „Въстание на Константин и Фружин”. В анонимна османска хроника се споменава, че Муса превзема Видин, но Павлов и Тютюнджиев смятат, че това не е бил края на съществуването на някаква форма на българска държавност. Двамата посочват, че във византийската хроника на Псевдо-Сфранцис е посочено, че през юли 1413 г., в битката при Чамурли на страната на Мехмед се сражават „...владетелите на Сърбия и България...” След битката, в която Муса е разбит, Костенечки пише, че Мехмед освобождава българските пленници и заживява в мир с всички.

За Павлов и Тютюнджиев най-важните данни за събитията от лятото на 1413 г. са на византийския историк Дука, който пише следното:

"Султанът (Мехмед) приел радушно посланиците на Сърбия, Влахия, България, дука на Янина, деспота на Лакедемония, княза на Ахея. Поканил ги на трапезата си, вдигнал наздравица и ги изпратил с думите: "Кажете на вашите господари, че аз на всички давам мир и приемам мир..."

Според двамата, това е ясна индикация, че в този момент България съществува, има свой владетел и за Мехмед тя е наравно със сръбската и влашка държава. Те цитират и „Хроника на османските султани” от XVII век, в която пише следното:

„Подари (Мехмед) на принципеса (принца, княза) на България едно хубаво място да го управлява и да бъде негово, защото той му беше помагал много...”

Посочват, че под „принципес” най-вероятно трябва да се разбира Константин.

Павлов и Тютюнджиев признават, че след 1413 г. няма никакви писмени индикации за съществуването на България под каквато и да е форма, което води и до въпросът, кога владенията на Константин са подчинени окончателно. Те отхвърлят предположенията, че Видин (или каквото там в владял Константин) са подчинени около потушаването на въстанието на Бедреддин Симави около 1417 г., защото няма индикации, че е имало някакво сътрудничество, а и Бедреддин е действал в Лудогорието. Отхвърлят и теорията, че към 1419 г. Видинско е ликвидирано, отново уповавайки се на тезата, че османците искат буферни държави по границата си с Унгария.

Павлов и Тютюнджиев предполагат, че окончателното ликвидиране на Видинското царство става през пролетта на 1422 г., покрай бунта на претендента за османския трон Мустафа (Дюзме Мустафа ). Според двамата историци, вероятно Константин е бил принуден да признае Мустафа за законен султан, след потушаване на бунта, за отмъщение султан Мурад II ликвидира владенията му, а Константин бяга, за да умре в Белград през септември 1422 г.

В заключение, Павлов и Тютюнджиев пишат, че за Видински санджак за първи път се говори едва през 1430 г., когато се споменава и неговия санджак-бей – Видин Синанъ.

Така двамата историци обобщават, че Видинското царство, под една или друга форма, продължава да съществува до 1422 г., а Константин следва да се нарича цар Константин II Асен.

Какво мисли и пише по въпроса Христо Матанов?

Той гледа по-скоро традиционно на събитията от последните години на XIV век и първите на XV век, но макар и да слага точка на България през 1396 г., прави уговорка, че агонията на държавността ни продължава дълго, включително и през първите години на XV век.

Матанов смята, че цар Срацимир е пленен в края на 1396 г., като султан Баязид I няма никаква реалистична причина да не ликвидира Видинското царство, предвид предателството на царя му. Той дава и доказателство под формата на писмо от 23 декември 1396 г. подписано от френския благородник Роберд, дук на Бар, който моли венецианския дож за съдействие за освобождаване на сина му Анри, който бил заключен от османците във Видин, след Битката при Никопол.

Матанов отхвърля хипотезата, че пленяването на Срацимир става през 1397 г., но не дава доказателства за това. Отхвърля и възможността Константин да управлява между 1397 и 1404 г. (когато е споменат в писмото на унгарския крал), защото според него, нямало никакви писмени свидетелства за подобно шест – седем годишно управление.

Матанов смята, че между 1396 и 1402 г. (Битката при Анкара) властта на османците по българските земи до известна степен е формална, като се крепи на малък брой османски сановници. Основната грижа на османците е местните феодали да предоставят военни сили за походите им, а цялостната ситуация прилича по-скоро на „военна окупация”, като местните български феодали безпроблемно се интегрират в османската военно-феодална система. Данъчната система остава непроменена и продължава да е поголовно-поземлена.

След Битката при Анкара настава хаос, който според Митанов, не е разбран правилно от тогавашните христиански владетели и феодали, което довежда и до липсата на реално възползване от него.

Матанов смята, че между 1402 и 1404 г. Константин успява да възстанови някаква част от бащините си владения, след някакви военни действия, за които няма данни. Не става ясно къде е бил Константин в годините след падането на Видин. След 1406 г. в акцията на Константин се включва и Фружи, който преди това се намира в двора на унгарския крал Сигизмунд. Митанов, обаче акцентира върху българите след превземането на крепостта Темско през 1408 г., но все пак и той се съгласява, че вероятно за Константин и Фружин поражението не е фатално.

Матанов подчертава, че в тези години на междуособици, окъсването на дребни феодали от османската орбита и присламчването им към други силни владетели не е било нещо изключително, като дава примери за такива действия в Македония, където кесар Углеш, някой си Каралюк и някой си Богдан успяват за известно време да имат миниатюрни държавици.

Матанов, обаче категорични отхвърля твърденията, че България с център Видин продължава да съществува до 1421 – 1422 г., като дори доста грубо, иронично и саркастично се изказва, макар и индиректно, към работата на Павлов и Тютюнджиев. Според него, Константин и Фружин имат някакви владения, чиято точна позиция и размер е невъзможно да се определи. Тези владения са подложени на опустошение от Муса, но все пак съществуват под някаква форма през 1413 г. и участват активно в борбата на Мехмед срещу Муса.

Според Матанов, Мехмед дава мир на съществуващите български феодални владения, които включват сигурно и тези на Константин и Фружин, поради помощта, която получава срещу Муса. Мехмед е миролюбив, внимателен, но и безкомпромисен при явни бунтове, като този на Бедреддин. Историкът отбелязва и че Мехмед, съзнателно или не до там, има стратегия за изграждане на стабилна държава от имперски тип, което определя и политиката му.

Именно около бунта на Бедреддин през 1416 - 1417 г. са ликвидирани българските феодални владения, които са се радвали на някаква форма на автономия, смята Матанов. Липсата на писмени сведения за тези действия той обяснява с факта, че те са били лесни и незабележителни за тогавашните и по-късни османски хронисти.

Матанов изрично пише, че историческата логика казва, че ако трябва да се търси някакъв край на опитите за поддържане на някаква форма на българска държавност, то той трябва да се търси именно тогава – през 1417 г. Обаче Матанов бяга по всякакъв начин от това да напише в прав текст, че българското царство продължава да съществува след 1396 г., а тези 12 – 13 години, в които Константин и Фружин имат някакви феодални автономни владения, той не издига до съществуването на реална държава.

 


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...