Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Anne

Моят дневник в ИП (извънредно положение)

Препоръчан отговор


31 март, вторник.

Мила Кити,

явно това извънредно положение ще продължи доста дълго. А не е в природата на човека да стои дълго затворен на едно място. Сигурно си мислиш, че при сегашните технологии и възможности, не би трябвало да ми е скучно, но всъщност е точно обратното. По телевизиите отдавна вече не дават нищо смислено - само апокалиптични новини за коронавируса, тъпи музикални и кулинарни шоута и още по - тъпи холивудски филми. Качествени филми, като европейското реалистично кино, вече но го пускат, или е рядко, и често е без субтитри. А си умирам за английско и френско кино. От реалити телевизиите единственото ново нещо, което дават е "Проклятието на остров Оук" по "History", по "Viasat" няма нищо ново. Вече даже не ми се четат вестници и новинарски сайтове, единственото ми развлечение си остават играта "Ladу Popular" и зяпането на ретро филми в Youtube.  Искам да си продължа ретро филмовия маротон, който започнах миналата година, трябва да си довърша филмите със Джиндър Роджърс,  но, или нямам настроение, или ме болят очите. Най - вече ме побърква мисълта, че не мога да излизам до незнайно кога, а не съм излизала от рождения ми ден, 12 март, навън. Преди няколко часа пак заваля сняг, ужас! А тъкмо се бях зарадвала на пролетта, топлите слънчеви лъчи, зеленината, мириса на свежи нарциси и зюмбюли в стаята ми и на възможността за разходки. Яд ме е, защото, ако не се раздвижвам редовно, може да взема да се парализирам, а само това не искам. Мразя спорт и не ми се спортува, да танцувам няма как - не чувам музиката вече. :(

Знам, че трябва да лежа и да си почиват очите ми, но ми писва да зяпам белия таван, а умът ми умира от скука! Дори през прозореца не ми се гледа - няма и какво, само сняг и сгради на държавни институции отсреща, които в момента са ми черни. Пък до книги не ми е в момента.

Ако трябва да съм честна, 100 пъти предпочитам живота в Задната къща пред това. Гледката от прозорците на покрива към другите покриви и красивата архитектура на Амстердам  е красота и наслада за окото и душата. Някои хора ще възразят, че такъв живот е доста по - ужасен и не биха го живели. Доскоро щях да съм съгласна с тях. Но това, да можеш свободно да си се движиш у дома си и да вдигаш шум, но пък да знаеш, че не можеш да излизаш заради един опасен вирус (който за мен си е едно биологично оръжие), да знаеш, че е пролет, идват празници, а да не можеш да си напазариш за Великден,  да не знаеш кога ще си видиш и гушнеш племенниците - това е просто сто пъти по - лошо. Вече ще дам пълен игнор на тия телевизии, тази черна хроника още повече ме натъжава, депресира и вбесява едновременно.

Ох, дано доживея да видя края на това ужасно положение! Просто искам навън.

Отивам да си пусна документален филм в тубата за немската телевизия по времето на нацизма. Тубата се оказа интересен извор на тема история. Надявам се поне да качат  "Мьгьосникът от Оз" и "Ниночка".  Ретро филмите са за предпочитане пред днешните екшън помии. Само да знаех английски и да чувах.............

                                                                                                                                      Твоя Anne

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мила Кити,

от няколко дена не съм писала, защото няма много за какво да ти пиша, ежедневието ми е скучно и еднообразно. Само спя, гледам научнопопулярни канали и си наглеждам куклата в играта "Lady Popular".  Пък и съм отвикнала да водя дневник, а и честно казано, съм в депресия.

Няма как да не съм - всичко ни е забранено - разходките, ходенето на църква, празниците, хладилникът е почти празен, а празничното усещане го няма никакво. Удължиха извънредното положение до 13 май, но имам лошото чувство, че ще е така до Коледа. Да не говорим и за обилния сняг, който наваля, той също ме депресира, защото тъкмо бяха се раззеленили дърветата до пощата (вижда се от моя прозорец). И изведнъж сякаш бяхме телепортирани в Сибир, то сняг, то чудо, а хубавите ми пролетни цветенца нарциси и зюмбюли умряха от студа. Сега снегът е изчезнал и пак дърветата са зелени, а в стаята ми има ваза с лалета, но те не миришат и не носят чувство на природа и пролетна свежест. Заради забраната за разходки имам газове, от тях не мога да спя и спя по малко. Да, изнервена съм и ям бързо, защото не мога да понасям вече тъпия генерал по телевизията, а обикновено ям, когато започват новините. Сега малко ми се обърка ежедневието заради тия газове. Накрая ще вляза в болница заради тия тъпи забрани.

И фестивала в нашия град го отмениха,  и заради вируса, и заради ремонт, но подозирам, че властите са му светили маслото. Тъжно, защото много чаках фестивала тази година, за да направя пак хубави снимки. Вече мога да правя хубави снимки от театрални постановки, сега ми се искаше повече да наблегна на танците. Трудно се снимат танцуващи деца, особено тези в модерния балет.

Не знам кога ще си видя пак племенниците. Много ми е мъчно за тях.

Избягвам да гледам новини, защото истински се ядосвам. Сега и морето забраниха, още малко, и ще ни забранят и да дишаме.

Лято да беше, щях да кисна горе на градинската люлка и вечерно време с телескопа. Не бих позволила да ми забраняват да си стоя на нашата си горна тераса, където нямаме контакт с никого (и няма  wi-fi за мое съжаление).

Днес е Цветница, а не бях разбрала. Тъжна съм, защото няма църква и няма върбови клонки. Не ми е до празници, не ми се боядисват яйца. Липсва ми разходката до Монтана и пазаренето в "Kaufland", "Lidl" и "Billa".

Иска ми се целият този кошмар да свърши по - скоро.

Твоя Anne

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ми ко-19 да ти кажа анне ....

конспирацията продължава с тебе и без тебе ...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мила Кити,

според учените от БАН, положението ще е извънредно до август, което е направо ужас! Август! Дотогава съвсем ще откача в този принудителен затвор! Сериозно, по - зле е и от концлагер! Човек не може да излезе навън, да диша въздух, да се разходи, да се разведри. Имам две операции от сплетени черва през 2005 и 2006 години, а сега ме мъчат газове, а разходките са забранени. За всички! Не може в парка, не може в градинката, не може на улицата............ Ако продължава така, ще взема да си поискам куче за подарък за именния ми ден, за да имам законно право да излизам навън! Да видим как ще ме глобят, че си разхождам кучето, което трябва да си върши ежедневните функции. Че и си мисля демонстративно да го разхождам около полицейското управление, което е близо до нас, може някой път съкровището да снесе близо до някой от автомобилите..............

То това минава всички граници вече, не се търпи този затвор. До август ще остана без зрение от киснене пред телевизора и компютъра от скука..............

Много искам куче, но си пазя хубавата розова стая. Но пък така ми се излиза навън..............И тъй като разхождането на куче е единствения позволен начин з разходка............обаче не искам какво да е куче.Лошото е, че породата, която съм си харесала, е много скъпа. Кавалер кинг чалз шпаньол............:inlove1:

Направо се побърквам от скука, а от газовете трудно се спи. Бойкотирам новините, не си поглеждам нарочно фейсбука, и въпреки бойкота на черните станции, пак съм в депресия, дори шоколадовият крем не помага.

А някакви наивни съфорумци ентусиазирано говорят за Новия световен ред, за премахването на книжните пари и буквално за свят като в "Откровение".

Да, сегашното положение е по - лошо и от концлагер. Защото поне концлагеристите са били по ял ден навън и зиме и лете, могли са да да усещат слънцето и да дишат чист въздух, да са на открито. На нас и това ни е забранено.

На терасата не ми се излиза, април месец е и не е толкова топло, а и терасата е южна, а аз имам фотофобия от слънце, духа и вятър, какъв ти шезлонг..............

Умирам за истински разходки из града,из центъра и на любимия ми стадион. Веднъж да ни освободят, отивам точно там, без друго стадионът е на другия край на града, и дори в същия ден да сменят заповедите, ще си направим една хубава разходка пак. В градския парк не ходя, откакто сметицата ни уреди и нас със четирикраки бездомни бълхарници. А и стадионът е близо до природата, близо до зеленината и тишината.

Не отричам станалото в концлагерите, но това в момента наистина е по - лошо и от концлагер.зимата не излизах навън, защото съм зиморничава, последно излизах навън на рождения ми ден, 12 март.

Не издържам вече, искам навън!

Твоя Anne

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...