Премини към съдържанието
randb

Опус деи /за любопитни/

Препоръчан отговор


"Опус деи",за едни сдружение за защита на църквата от държавата и чужди посегателства,за други секта,е едно от най-разпространените религиозни движения днес."Prelature of the Holy Cross and Opus Dei" или познато на всички като "Opus dei"(latin - "Божието творение") или само "Творението".Представлява интернационално движение на Римо-католическта църква,водено от лектор,представящ себе си за водач.

Опус деи е основано през 1928 от така наречения "откривател" католическият свещеник Хосемария Ескрива.

Stjosemariaprayercard.jpg

Движението е създадено като личен прелат на Папа Йоан Павел Втори през 1982 год. и остава досега единствения такъв прелат.

Въпреки това движението има доста противници заради радикалните си идеи и често бива оплювано.Доста от членовете на движението са високо поставени политици,банкери,търговци,интелектуалци,писатели.Дори министърът на образованието във Великобритания Рут Кели е известен член на Опус деи.

Британският министър на образованието Рут Кели защити публично своите връзки с католическото движение "Опус Деи".

В интервю за ББС Кели заяви, че е получила, както се изрази тя "духовна подкрепа" от движението, но отказа да потвърди дали е негов член.

Членове на "Опус Деи" казват, че целта на движението е само да пропагандира традиционните католически ценности, но опоненти твърдят, че става дума за тайнствен култ, който промива мозъците и манипулира хората. Членове на ”Опус Деи” са 85 000 вярващи – и мъже, и жени – ръководени, за специфичните цели на Прелатурата, от прелат, издигнат от Папата. От 1994г. това е монс. Хавиер Ечебария, който наследи монс. Алваро дел Портийо, починалият през същата година пръв наследник на основателя.

Целите на ”Опус Деи” са възпитателни и засягат четири различни измерения: хуманно (развитие на добродетелите и талантите, приятелство и съпричастност), професионално (помощ в учението чрез апостолическа дейност за студенти, формиране на центрове за професионално обучение, като например центъра ELIS в Рим или разнообразните дейности в развиващите се страни), духовно и доктринално (в духа на Католическата Църква).

Във Великобритания бяха отправени призиви за оставка на Рут Кели, тъй като някои хора смятат, че движението има твърде консервативна позиция по въпроси като абортите и предпазването от забременяване, което няма да й позволява да върши работата си на министър на образованието.

Основните искания на Опус деи са за отделяне на църквата от държавата и съшествуването и като отделен клон,защитаващ свойте поклоници.Едни от най-яростните протовници на "откритието",както наричат Опус деи,са Йезуитите.Още от самото начало те оспорват това сектантско движение.Водени от най-известният с ненавистта си към Опус деи сред тях бившия Йезуит и теолог Ханс Урс фон Балтазар те искат незабавно разтурване на "откритието".Противниците им виждат тайнствеността ,скритите сделки,привързаността към елита,ултраконсерватизма,подкрепата на висши политици,режим на вербуване и незачитане на основните човешките права.

Доста журналисти и изследователи на движението смятат,че това са повече митове отколкото реални практики в движението.Д-р Масимо Интровиньо ,социолог и консервативен катилически учен,смята ,че Опус деи са мишена на спекулации.

Днес Опус деи продължава да съшествува и има солидно влияние в църквата,в някой университети,училища,болници и манастири.Има и доста голяма подкрепа от страна на видни интелектуалци и политици.

Все още има редица фрапиращи случай свързани с Опус деи:

Пресата забърка 70-годишния Джанмарио Ровераро в тъмни гешефти на католическия орден

Името му бе свързано и със скандалния банкрут на ”Пармалат”

Трупът на изчезналият преди две седмици банкер Джанмарио Ровераро бе намерен недалеч от Парма на парчета и в доста напреднало състояние на разлагане. Освен като един от най-известните финансисти на Милано, седемдесетгодишният бивш спортист бе известен и като първия италианец, преминал двуметровата граница на скок на височина. През по-голямата част от живота си той е бил и един от стълбовете на миланския клон на известния с печална слава от романа "Шифърът на Леонардо" цивилен орден на Ватикана Опус деи.

Джанмарио Ровераро изчезна безследно на 5 юли вечерта, след като изгледал със съзаклятници в централата на ордена в Милано два филма с проповеди на неговия основател Хосемария Дескрива Белагуер. За последен път свидетели го виждат недалеч от луксозния му дом в центъра на града, след което потъва вдън земя. Обажда се само по телефона на съпругата си, като є казва че е по работа в Австрия и ще се върне след няколко дни. Другият "сигнал" от него е полученият в офиса му факс, с който финансистът иска да бъдат продадени ценни книжа за един милион евро и парите да бъдат подготвени за превод. Именно този факт навежда заелите се със случая следователи на мисълта, че бизнесменът е отвлечен и вероятно ще бъде поискан откуп. Наредената сумата от 1 милион обаче им изглужда малка за финансист от неговия ранг и след като налагат запор на имотите му, силите на реда започват да "ровят" в неговите последни сделки. Там веднага попадат не без помощта на неговата съпруга на "австрийска следа", тоест на провалил се бизнес с недвижими имоти във Виена съвместно с финансовия консултант от Парма Филипо Ботери. В края на краищата се оказва, че го отвлича именно той с двама съучастници, за да си върне потъналите в австрийската далавера 2 милиона и половина евро. След като разбира, че на цялото богатство на Ровераро е наложен запор и няма да може да си върне парите, Ботери го убива и изхвърля нарязания на парчета труп под надлез на трийсетина километра от Парма.

Първият, който оплака зверски убития финансист, бе говорителят на Опус деи в Италия Джузепе Кориляно. В официална декларация той обяви, че Джанмарио Ровераро е "модел на християнски живот" и че бил вече получил "от Господ Бог премията за своите добродетели: куража да търси винаги истината, твърдата си вяра, вниманието, което е отделял на семейството си, приятелите и на всеки, който е бил близко до него". В коментарите си за битието като финансист на Ровераро вестниците "Кориере дела сера" и "Република" обаче писаха, че то не е толкова праведно и името му фигурирало и в съмнителни афери. Като дори Ровераро е бил подсъдим по един от най-големите финансови скандали на Италия от последните години ­ краха на млечния концерн "Пармалат". Именно убитият бил организирал котировката му на борсата и облигационните заеми, чрез които бяха прибрани 13 милиарда евро от над сто хиляди спестители.

В тази връзка някои медии намекнаха, че не малко от тези, както и от други пари, преминали през финансовите къщи и фирми на Ровераро, били потънали в касите на Опус деи.

Още от самото начало апостолатът на ”Опус Деи” се отличава с внимание към студентите и към професионалната подготовка, но не изключва милосърдната дейност и грижата за нуждаещите се. За членовете на организацията работата е начин да участваме в съзидателното дело на Бог, тя е нещо, което служи не само за припечелване на земния, но и на небесния хляб. Работата и ежедневните обстоятелства са повод за среща с Бог и за служба на ближния, като целта е развитието на обществото към по-добро.

Разпространението по света на апостолата на ”Опус Деи” датира от края на Втората Световна война: Португалия (1945), Англия и Италия (1946), Франция и Ирландия (1947), САЩ и Мексико (1949). Навлиза в Европа и Америка, а впоследствие се разраства до Япония, Филипините, Австралия, присъства в много африкански страни, а отскоро и в страните от бившия съветски блок, Индия, Южна Африка, прибалтийските държави и др.

”Опус Деи” е одобрена от Светия Престол през 1950г. и получава окончателен юридически статут с апостолическата конституция Ut sit от 28 ноември 1982г., която я издига в лична прелатура на Папата.

Настоящият юридически статут характеризира «Опус Деи» като една църковна реалност, която е съвсем различна от асоциативните явления, конгрегациите и религиозните ордени: предвидена от Втория Ватикански събор, личната прелатура представлява институционна и йерархична структура на Църквата, която обединява под юрисдикцията на прелат, назначен от Папата, свещеници и миряни с цел осъществяването на специфични пасторални инициативи.

Клирът на прелатурата е съставен изцяло от свещеници, произхождащи от редиците на вярващите от «Опус Деи».

Миряните от «Опус Деи» се посвещават на изцяло духовните цели на прелатурата. Техните ангажименти не променят каноничния и теологичния им статус на християни като всички останали (не полагат никакви обети). Те са под юрисдикцията на прелата, но само що се отнася до аскетичните, възпитателните и апостолските ангажименти, произтичащи от принадлежността към Прелатурата. По отношение на аспектите, предопределени от общото право, засягащо католиците в епархиите по местоживеене, остават под юрисдикцията на съответната епархия.

Вярващите от прелатурата упражняват апостолата си чрез ежедневните си професионални занимания, в средите и структурите на гражданското общество. Те се радват на същата свобода, както и другите католици, от които не се различават по нищо, що се отнася до професия, обществени ангажименти, политическа принадлежност, финансово състояние и др. В тези аспекти техният избор не зависи от принадлежността им към «Опус Деи», като ръководителите на Прелатурата се въздържат дори и да дават съвети по подобни въпроси. Липсва също така и «общо планиране» на инициативите: ние сме неорганизирана организация, обичал да казва Ескриба.

Сред членовете на организацията се отличават т.нар. ”нумерарии” (живеят в центровете на ”Опус Деи”, следят и ръководят образователната дейност на Прелатурата, живеят в апостолски целибат, превеждат приходите си на организацията, но не полагат обет), ”агрегати” или помощници (обикновено живеят в семейството, в което са родени и отгледани), както и ”наднумерарии” (женени или необвързани с целибат). Последните съставляват около 70% от верните на Прелатурата.

”Опус Деи” разчита също така на сътрудниците си, които биха могли да бъдат не-католици или да не са изобщо християни. Без да са част от прелатурата, те сътрудничат в аспостолските й инициативи. За сътрудниците на ”Опус Деи” не е необходимо специфично призвание. Най-общо, те са роднини, приятели, колеги, съседи на вярващите от ”Опус Деи”, или просто почитат Св. Хосемария.

Прелатурата се регулира от нормите на общото църковно законодателство, апостолическата конституция Ut sit и от собствените й статути (Кодекс на ”Опус Деи”). В управлението й прелатът разчита на Генералния съвет, чиито членове са 8 жени, както и на Общия консилиум, съставен от 7 мъже. И двата ръководни органа са със седалище в Рим.

Общите конгреси на Прелатурата се провеждат на всеки осем години. По време на тези конгреси, в които участват членове от различни страни, в които ”Делото” присъства, се проучва апостолската дейност на Прелатурата. По време на тези конгреси прелатът подновява членовете на Съветите. Никоя ръководна функция, с изключение на тази на прелата, не е пожизнена.

Често ”Опус Деи” е била критикувана заради твърде ортодоксалното си (характерно за периода преди Втория Ватикански събор) виждане за католическата вяра, макар че всички папи са подчертавали принадлежността на ”Опус Деи” към католическата доктрина, както и заради някои практики на аскетичния живот (умъртвяването на плътта, практикувано от членовете нумерарии). Но от ”Делото” просто са привързани към традицията и учението на Църквата; те винаги са били врагове на релативизма. Някои от критиците отиват по-далеч, твърдейки, че става въпрос за елитарна секта, подкрепяла диктаторски режими в Южна Америка и Испания и повлияна от фашистки идеи. Истината е, че някои от членовете на ”Опус Деи” членуват в леви партии. Подобно на италианското движение ”Комунионе е Либерационе”, ”Опус Деи” е критикувана заради силния прозелитизъм, насочен предимно към младите.

Организацията е особено критикувана в Италия заради предполагаемото лобиране, чрез което, според критиците, протежира и облагодетелства кариерата на католически представители в политическата и икономическата сфера, насочвайки италианската политическа ориентация към близки до Ватикана позиции чрез подкрепа на католически партии. От ”Опус Деи” твърдят, обаче, че нямат такива позиции и не се стремят към подобни сфери на обществения живот.

”Опус Деи” не оповестява имената на настоящите си или бивши членове. Причина за това е схващането, че принадлежността към организацията е тясно свързана с вярата и личното призвание. Член 191 на недействащия вече устав гласи: ”Нека членовете знаят добре, че трябва винаги да спазват разумно мълчание, що се отнася до имената на другите членове, и на никого да не разкриват, че те самите принадлежат към ”Делото”. Това допринесе за усилването на подозренията, че ”Опус Деи” функционира като тайно общество (този член бе променен през 80-те години и вече всеки е свободен да оповестява принадлежността си към организацията). Заради тази тенденция към тайнственост, ”Опус Деи” бе определяна от някои среди, дори и католически, като ”бяло масонство”. Днес членовете на ”Делото” не парадират безпричинно, но и не крият принадлежността си към Прелатурата.

Двама от членовете на ”Опус Деи” са били министри в правителствата на диктатора Франсиско Франко, а в последните години се наблюдаваше тясно сътрудничество с правителствата на Хосе Мария Аснар. От друга страна, по време на режима на Франко някои от членовете на организацията били преследвани и затваряни, в други случаи принудени на изгнаничество, тъй като не следвали правителствената политика или открито я критикували.

Някои твърдят, че ”Опус Деи” набира отлични студенти от престижни университети, за да може по този начин да влияе повече в икономическия и политически живот. От ”Опус Деи”, обаче, винаги са отвръщали, че целите им са само и единствено духовни. Тези духовни цели не подхранват политическия ангажимент, а доброто изпълнение на работата, професионалните умения, културната подготовка, научната компетентност и техническите умения.

Някои критици, сред които бивши членове на ”Опус Деи”, обвиняват организацията в сексистко отношение към жената и обявиха, че жените в ”Опус Деи” се занимават с домакинска работа. Тези задължения в ”Опус Деи” наистина се изпълняват само от жени (т.нар. помощник – нумерарии). В същото време, обаче, много от жените – членове на организацията са успешно реализирани в професионално отношение.

Верните на Прелатурата присъстват на седмични лекции, наричани също така кръжоци, посветени на доктринални и аскетични теми. Участват в ежемесечни духовни упражнения, по време на които се отдават на лична молитва и размисъл на теми от християнския живот. Веднъж годишно се провеждат духовни упражнения в продължение на 3-5 дни. Възпитателните средства се формират в центровете на ”Опус Деи” и на други подходящи места. Например, даден кръжок може да бъде проведен в дома на някой от участниците, духовните упражнения могат се състоят в някоя църква, чийто енорийски свещеник я е предоставил на разположение за няколко часа и т.н.

Сред апостолските дейности на ”Делото” са образователни и социални институции – училища, университети, центрове за развитие на жената, медицински амбулатории в недоразвити зони, училища за селяни, институти за професионално обучение, студентски общежития, културни центрове и т.н. Прелатурата не осъществява търговски и политически дейности.

От 85 000 членове на Прелатурата 1 900 са свещеници. Разпределението им по континенти е следното: Африка – 1 800, Азия и Океания – 4 800, Америка – 29 400, Европа – 49 000.

Понастоящем в Италия членове на ”Делото” са около 4 000 души, мъже и жени от различни социални прослойки. Първият италианец, който през 1947г. кандидатствал за членство в ”Опус Деи”, бил млад адвокат от Рим.

За да бъдеш член на ”Опус Деи”, се изисква свръхестествено призвание: необходимо е да бъде чут Божият призив да подчиниш целия си живот в Негова служба и да разпространяваш посланието, че всеки може да достигне до святост чрез работата си и ежедневния живот.

Когато някой стане член на ”Опус Деи”, той продължава да бъде гражданин и католик като всички останали. Той все така принадлежи към епархията си и може да взема участие във всички дейности – политически, религиозни или културни – които пожелае. Ангажиментът към Прелатурата е с договорен характер и изключва обетите (бедност, целомъдрие и послушание), характерни за религиозните ордени.

Членството в ”Опус Деи” не те отдалечава от предишния начин на живот: оставаш на същата работа и водиш същия обществен живот, както и преди. Не живееш извън света, а вътре в него. Всеки член на ”Опус Деи” има план за духовен живот, т.е. среща с Бог, която обикновено предвижда присъствие на Светата литургия, причастие, честа изповед, четене на Светото Писание и на други духовни текстове, молене на Броеницата и понякога – мълчалива молитва. Животът в ”Делото” е път към усъвършенстване. Принадлежащият към ”Опус Деи” прегръща Христовия кръст през всеки един миг от деня, но чрез радостен начин на живот – логична последица от посветеността на Бог и на другите.

Кандидат-членовете на ”Опус Деи” подават молба доброволно, напълно убедени, че са доловили Божия призив, която молба бива приета от ръководителите на Прелатурата. Тя е в писмен вид и са необходими 6 месеца, за да бъде одобрена. След около една година кандидат-членът бива включен временно в Прелатурата чрез формална декларация с договорен характер, която може да бъде подновявана всяка година. В съответствие с каноничното право, никой не може да получи юридическо членство в ”Опус Деи”, ако не е пълнолетен. Окончателното приемане не може да се извърши, ако не са изминали поне 5 години от временното приемане (на практика най-младите членове на организацията са на 23 години).

Хронология:

1928. 2 Октомври. В Мадрид, по време на духовни упражнения, Хосемария Ескриба основава ”Опус Деи”, вдъхновен от Бога.

1930. 14 Февруари. В Мадрид, докато св. Хосемария отслужва литургия, Бог му подсказва, че ”Делото” е предназначено и за жените.

1933. Отново в Мадрид се открива първият център на ”Опус Деи”, Академията DYA, в която се преподават право и архитектура.

1941. 19 Март. Епископът на Мадрид, Леополдо Еийо-и-Гарай, дава първото епархийско одобрение на ”Опус Деи”.

1943. 14 февруари. Отново по време на литургия, Господ показва на Хосемария Ескриба юридическо разрешение, което ще позволи ръкополагането на свещеници от ”Опус Деи”: Свещеническата общност на Светия Кръст.

1944. 25 Юни. Епископът на Мадрид ръкополага за свещеници трима верни от ”Опус Деи”: Алваро дел Портийо, Хосемария Хернандес де Гарника и Хосе Луис Мускиз.

1946. Основателят на ”Опус Деи” се премества да живее в Рим. В следващите години осъществява пътувания в различни европейски страни, за да подготви дейността на ”Делото” по места.

1947. 24 Февруари. Светият Престол дава първото папско одобрение.

1950. 16 Юни. Пий XII окончателно одобрява ”Опус Деи”, която допуска в редиците си семейни, както и свещеници от бялото духовенство в Свещеническата общност на Светия Кръст.

1969. Извънреден Общ конгрес на ”Опус Деи” в Рим, с цел проучване преобразуването в Лична Прелатура, юридически статут, предвиден от Втория Ватикански събор, изглеждащ подходящ за дейността на ”Опус Деи”.

1975. 26 Юни. Хосемария Ескриба умира в Рим. Към тази дата в ”Опус Деи” членуват около 60 000 души.

1982. 28 Ноември. Йоан Павел II издига ”Опус Деи” в Лична Прелатура и номинира за прелат Алваро дел Портийо.

1992. 17 Май. В Рим Хосемария Ескриба е обявен за блажен от Папата.

2002. 6 Октомври. Хосемария Ескриба е канонизиран от Йоан Павел II по време на церемония на площад ”Свети Петър” в Рим.

С какво е известен още Опус деи?

Делото” vs. ”Шифъра”

Твърде много грешки. Не бива да се взема насериозно. Определено не си залужава да се води битка – тези думи на Джон Ваук, член на ”Опус Деи” и професор по литература в Университета на Светия Кръст в Рим, от интервюто му за всекидневника QN, характеризират най-общо цялостната позиция на ”Опус Деи” по отношение на ”Шифъра на Леонардо”. В интервюто си дон Ваук споделя, че Дан Браун си играе с читателя. ”Той знае много добре, че никой сериозен историк не споделя написаното в книгата. ”Шифърът” не плаши никого. Църквата има много по-силни отговори от романа.” И нещо повече: ”Църквата би могла да използва този роман като средство за обучение, защото той повдига, макар и по погрешен начин, важни въпроси като силата на Писанията, апокрифните евангелия, сексуалността според езичниците и според християните, мястото на жената в християнството…Ако подходи сериозно към тези теми, човек може да получи фантастична католическа подготовка”. Да, обаче трябва да оборим Дан Браун. ”За да оборим Дан Браун – отговаря дон Ваук – не се иска кой знае колко много, за някои неща стига и да се провери в Wikipedia... И човек открива, че вярата е много по-интересна от романа.”

”Шифърът на Леонардо” дели развитието на ”Опус Деи” на ”преди” и ”след”. ”Делото” не можеше да игнорира един роман, продаден в 40 милиона екземпляра, след като в него играе ролята на лошия. А на него само това му липсваше! Образът на организацията винаги е бил обвит в мистерия: от умъртвяването на плътта до ”сектантския” живот в резиденции, склонността към тайнственост, историческата връзка с режима на Франко, предполагаемите амбиции в политическата сфера – ”Делото” никога не се е радвало на добър имидж, особено в прогресистките и предимно протестантски страни като Великобритания и Съединените Щати. От 2003 г. насам, ”Опус Деи” реши да се излезе на светло и да се покаже, като сложи край на ”черните легенди”. Днес ръководителите й са готови да говорят за всичко: за пари (богатството им е оценено на 2,8 милиарда долара), за власеницата (лента от гьон с метални кукички, която нумерариите носят два часа на ден привързана към бедрото). И ето, че три години след публикуването на романа, ръководителите признават, че явлението ”Шифърът на Леонардо” не е било съвсем отрицателно за ”Опус Деи”. Всъщност, книгата им направи световна реклама. Стратегията на ”Опус Деи” е проста: положителни послания, не на бойкота и на съдебните битки и максимална прозрачност. Ечебария избра правилната стратегия: може би, защото той самият опознава монс. Ескриба и ”Опус Деи” благодарение на много остра статия.

Самата структура на верните на ”Делото” се промени: неговите членове вече не са предимно испанци, нито мъже, нито пък предимно ергени нумерарии. Ако трябва да се определи статистически ”средния” член на ”Опус Деи” към днешна дата, това би било европейка, омъжена и с деца.

Най-символичният аспект е построяването на сграда в центъра на Ню Йорк. Небостъргачът Мурей Хил е символ на глобалното предизвикателство на ”Опус Деи”, на тяхното желание да бъдат сред света, да бъдат забелязвани. Свети Хосемария казвал, че с единия си крак ”Делото” трябва да стои в Ню Йорк – ”столица” на работата, а нали неговата цел е освещаване на работата? Томас Бохлин, викарий на ”Опус Деи” в Съединените Щати, е сигурен, че Дан Браун нямаше да напише тази книга, ако не беше небостъргачът. И се шегува: ”Важното е, че се виждаме и че искаме да говорят за нас…Е, искаме, все пак, да говорят хубави неща…”

17-етажната сграда е скромна за нюйоркския контекст. Строежът й приключи през 2001г. и в нея се помещават седалището на Викария в Съединените Щати, домовете на около 60 нумерарии, различни офиси и прес-център, използван ежегодно от близо 10 000 души, църква и параклис. Обзаведена е с умерена елегантност, на нивото на 4-звезден хотел. Построяването му струва 70 милиона долара, половината от които са от едно-единствено дарение, а останалата част от сумата е събрана от над 5 000 малки дарения.

Джон Ален, кореспондент от Ватикана на National Catholic Reporter, твърди, че ”Опус Деи” има две лица: едното е лицето от мита (мощна и богата институция, с голямо влияние в религиозните и светските въпроси) – и това лице отразява в книгата си Браун. Другото лице на организацията е истинското: институция с 85 491 вярващи (по-малко от епархията Хобарт в Тазмания), с бюджет, по-нисък от този на Епархията на Чикаго, и много по-малко могъща, отколкото си мислят хората. Ален сравнява ”Опус Деи” с бирата ”Гинес”: плътна, с висок градус и не се харесва на всеки. Той прокарва интересно сравнение между ”Опус Деи” и йезуитите. ”Когато в католицизма се появи ново формирование” – обяснява Ален, – ”по принцип то се разраства бързо, предизвиквайки недоверие. Така се случило с йезуитите по време на Контрареформацията и това се случва сега с ”Опус Деи”, която се свързва с консервативната линия на Йоан Павел II. По някаква ирония, главните критици на «Опус Деи» са били, още от самото начало, именно йезуитите». Американският журналист е на мнение, че Дан Браун и «Шифърът на Леонардо» са направили «голяма услуга» на «Опус Деи»: «Сега те могат да се представят за жертви, истинска новост за организация, която общественото мнение смята за много могъща. И към «Опус Деи» хората проявяват невероятен интерес – нещо, което им позволява да преразгледат имиджа си, най-вече в тази част на света, която сега най-много ги интересува: Съединените Щати».

Необходимо е обаче да се разбере истинското значение на този културен феномен: «Шифърът на Леонардо» нанася удар на католицизма и на историчността на каноничните Евангелия, базирана на строго историческо-документално разследване. И тази атака се води в името на «документи», които, обаче, не са исторически, а са фикция. За щастие на Църквата, реалното присъствие на Христос е по-силно и убедително от която и да е манипулация.

Папата канонизира бащата на Опус деи

StjosemariaMagpakabanal_sa_gawain.jpg

Пред стотици хиляди поклонници на площад "Свети Петър" папа Йоан-Павел Втори обяви за светец испанския свещеник Хосе Мария Ескрива де Балагер, основател на влиятелната консервативна католическа организация Опус Деи (от лат. - "Божие творение"), предаде Ройтерс.

За церемонията се бе събрала една от най-големите тълпи в историята на Ватикана - над 300 000 души от 84 страни. Испанският свещеник, живял 1902-1975 г., проповядва, че католиците могат да бъдат светци дори и в обикновения си живот, независимо дали са банкери или бакали. Основаната през 1928 г. Опус деи често е била обвинявана, че е опасна, потайна и фундаменталистка организация. Определяли са я като "сенчестата Църква в Църквата". Днес в нея членуват 1800 свещеници и 84 000 вярващи в целия свят.

Използвани са текс от Wiki,Radiotau и Sega

Редактирано от randb (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да,наистина много интересно и поучително.

Поредните промити мозъци, че и радикалисти на всичко отгоре.А от написаното останах и с впечатление, че са нещо като религиозния еквивалент на мафията... :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

WhiteHart,извинявай,нищо лично наистина,но има ли някоя религия,която ти да уважаваш?Също така да проявяваш уважение към последователите и?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Уважавам всички религии,защото във всяка от тях има частица от Бога. Повечето религии обаче са изкривени,криворазбрани и корумпирани,като това се дължи на появата на организацията. Религията е нещо дълбоко лично. Когато го превръщаш в норма от системи и правила,ти убиваш божественото начало в него,превръщаш го в поредната политическа система. А думата "последовател" звучи ужасно! Това предполага сляпа вяра,неспособност да мислиш сам,да следваш закони и норми,измислени от други,защото така е по-лесно - не се налага сам да стигнеш до Истината,а някой ти поднася нещата наготово. Не бъди последовател,бъди откривател,бъди творец. В това вярвам.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да,това е напълно вярно,но не мислиш ли,че всеки има право на избор?За някой наистина е по-лесно да следват всичко наготово и дори за миг да не се напрегнат да помислят със собственото си съзнание.Но има други,които са изледвали....хм не ми харесва тази дума,но както и да е,религията,в която вярват и не им е приятно от изрази,като "Поредните промити мозъци, че и радикалисти на всичко отгоре.А от написаното останах и с впечатление, че са нещо като религиозния еквивалент на мафията.."

Не визирам тази религия,а говоря по принцип.

Поздрави,John!


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Снощи, тъй като не можах да заспя хванах едно доста интересно филмче по Хистори, което разказваше точно за "Опус деи". Лично аз погледнах доста скептично на цялостната идея, но уважавам правото на избор на човек да реши къде да членува и как да търси досег до Бог. За мен беше доста...странно, факта, че някои жени, членки на Опус деи са се отказали от брака и от всички сладости на живота (някой от тях носят дории "силис", който не е чак толкова страшен, колкото е описан в "Шифърът на Леонардо", но все пак усещаш лека болка и ти остават белези по бедрото...). Отдадените изцяло на идеологията на Опус деи живеят в центрове - мъже и жени отделно. Ролята на жената в обществото е да бъде пазителка на дома и да се грижи за семейството, което е доста остаряло в очите на модерната жена, но при интервютата проведени с няколко такива жени, видях че те се чувстват много добре и спокойни в тази си позиция. Щом човек може да се чувства щастлив и пълноценен по този начин, кои сме ние за да съдим.

За мен лично Опус деи може да се нарече промиване на мозъци и оковаване на свобоната воля на човек в една идеология на католицизма, но коя съм аз за да съдя, дори не съм и християнка. Просто изказвам мнението си.

Друго, което искам да отбележа е, че доста хора гледат на Опус деи с лошо око и изъкват само негативите, но Опус деи изграждат училища за деца, намиращи се в крайно затруднено финансово положение - дават им възможност за обучение и реализация, обръщат внимание на качествата им и духовността им, но в никакъв случай не ги вербуват да станат членове на Опус деи. Доста хора, които плюят по тях, не бива да забравят и тези признаци на човечност.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване