Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Здравейте. В тази тема предлагам да споделяме авторските си приказки и също да ги коментираме. Споделям първата си приказка.

 

Султанът и неговият везир

 

Живял в стари времена богат и властен султан. Той нямал ни съпруга, ни деца, но имал толкова съкровища, че трудно някой би могъл да ги опише. Палатът му бил изцяло от злато и диаманти. Всеки прибор, всяка маса, дори килимите в спалнята били направени от злато. Но той не бил напълно щастлив. Усещал дълбоко в душата си, че нещо му липсва. За съжаление животът на неговите поданици бил коренно различен. Данъците били толкова големи, че хората едвам смогвали да ги плащат. Така султанът успявал да богатее за сметка на бедните селяни.

Един ден, докато седял на трона си му доскучало и решил да извика най-близкия човек до него за съвет. Това бил неговия везир. Султанът го помолил да излезе и да обиколи надлъж и нашир света. Трябвало да потърси нещо, което толкова би впечатлило султана, че да го избави от скуката.

След няколко месеца везирът се завърнал от пътешествието и леко засмян съобщил, че е намерил това, което би заинтригувало султана. Той го извикал в подземието под покоите си и далеч от хорски погледи му разказал това, което разбрал.

Когато чул за какво става въпрос , султанът не бил на себе си от щастие, понеже винаги мечтаел за това. Ако било истина, той щял да стане най-могъщият владетел на изтока. Везирът му разказал за за тайнствен мъдрец, живеещ накрая на света в непристъпна планина. Пътят до там не бил лек, но който успеел да стигне и да поговори с него, щял да получи знание, с което да има неограничено количество злато и богатства. Без да губи пповече време султанът свикал най-близките си поданици и ги предупредил да се подготвят за дълъг път.

След три дни той напуснал двореца и се отправил на опасното пътешествие със свитата си.

 

Когато прекрачили и последната порта, пред тях се открила огромната шир на безкрайната пустиня. Било толкова горещо, че можело да си сготвиш яйца върху пясъка. За щастие, камилите, които водели кервана били свикнали на тези жеги и благодарение на тях успели да навлязат навътре в пустинята.

Не след дълго от запад започнала да се вижда огромна пясъчна стена. Опитният им водач казал, че се задавала тежка пустинна буря. Веднага наредил да се огледат за възможно скривалище. За късмет на няколко метра от тях имало скали, които едва се виждали покрити от пясъка. С общи усилия бързо успeли да изкопаят достатъчно дълбока дупка и да се скрият, като преди това предварително покрили камилите със защитно платно, което да ги предпази от вятъра и пясъка.

Когато бурята преминала с ужас разбрали, че животните били изчезнали. Явно бурята ги била погълнала. Притеснителното било, че десет човека заедно със султана се намирали по средата на горещата пустиня с оскъдни количества храна и вода, както и без никакъв превоз.

Седнал султанът на пясъка и започнал да плаче. Везирът се приближил до него и го успокоил, че всичко ще е наред.

Султанът не го слушал и продължавал да плаче. Тогава везирът начертал няколко фигури в пясъка, извадил жезъла си, насочил го към тях и промълвил тайно заклинание. След миг от небето паднала светкавица, която се стоварила върху фигурите в пясъка със страшна сила. От удара се появила огромна пясъчна човешка фигура. Тя се изправила и с дълбок глас проговорила:

- Аз съм Големът от безкрайната пустиня. Какво ще желае моят повелител? - избоботило чудовището.

Без да чака повече, султанът извикал, че иска да напусне час по-скоро проклетата пустиня.

Везирът повторил това, което казал царя и чудовището рекло:

- Ще изпълня желанието ти, но всяко нещо си има цена. Искам да получа огромно количество злато.

 

Султанът се притеснил силно, но везирът го успокоил, че няма да бъде проблем за него, понеже щом стигнeли до мъдреца, султанът щял да разполага с неограничени злато и ценности.

Успокоен, султанът застанал до Голема и викнал с все сила, че ще му заплати толкова злато, колкото са песъчинките в безкрайната пустиня.

Големът бил доволен от предложението и се съгласил. След миг ударил в пясъците с огромната си ръка и от там се появил тунел.

- Вървете през него и не след дълго той ще ви изведе от пустинята. - казало чудовището и изчезнало в пясъците.

Зарадван султанът наредил на свитата си да съберат всичко и на следващата сутрин влезнали в тунела.

Както и казало чудовището, след около един ден пътешествениците успели да излязат невредими от тунела. Вече се намирали извън пустинята, но били попаднали на плаж с обширно море.

- От трън, та на глог - изтюхкал се султанът и отново седнал на пясъка и взел да плаче.

Хората му направили лагер около няколко палми на плажа и зачакали дали няма да се появи някой кораб. Минали три дни, но хоризонтът бил все така пуст. Султанът бил толкова отчаян, че предложил да се върнат обратно, но везирът отново взел нещата в свои ръце.

Отишъл до брега и взел голяма черупка от мида. Доближил я до устните си, промълвил нещо и я хвърлил в морето. След няколко секунди от него се надигнала огромна вълна, която заляла целия плаж.

Когато водата се успокоила, от морската пяна се появило същество. То било изцяло от вода и морска пяна и можело да променя формата си по всякакъв начин.

- Аз съм водният дух от безкрайното море. Какво ще желае моят повелител? - попитало съществото.

Султанът казал, че иска да прекоси морето час по-скоро.

Духът щял да изпълни желанието, но всяко нещо си имало цена. Той поискал цялата власт след като султанът починел.

Изправен до стената, владетелят трябвало да се съгласи. Обещал, че когато умре, духът ще наследи скиптъра и трона му.

Не изминал и миг и духът вдигнал ръцете високо. От дълбините се появил стар кораб, който бил потънал в морска буря. Той го оставил на сушата и казал че трябва да запушат дупките в корпуса му, след което ще могат да отплават към целта си.

Въодушевени, султанът и хората му благодарили и се захванали за работа.

На следващия ден корабът бил поправен и с радостни викове отплавали.

В първите дни времето било спокойно и се наслаждавали на попътен вятър.

За лош късмет на третия ден от плаването ги настигнала морска буря. Вълните били толкова големи, че почти покривали кораба.

Уплашен султанът седял в каютата и наблюдавал със свито сърце как водата ги е хванала в капан. В този момент везирът застанал до него и му казал, че им оставали два избора: Да скочели зад борда или да потънели с кораба. Изправен пред това трудно решение, умът на султана блокирал. За първи път през живота си не можел да вземе решение. Султанът станал и отишъл да провери как са запушените дупки и когато ги видял се уплашил. Те почти поддавали, а водата напирала да влезе вътре. Когато тръгнал нагоре той се спънал в една дъска. Повдигнал я и видял таен отсек. Надникнал и забелязал, че в него бил скрит малък плавателен съд за двама души. Веднага извикал везира и му показал откритието си. Султанът осъзнавал, че ще се наложи да изостави хората си, но друг нямал избор. Без да губят повече време, двамата влезнали в малкия плавателен съд, затворили капака и зачакали.

Не след дълго корабът не издържал на свирепите вълни и започнал да потъва. Падайки на дъното се ударил в няколко остри скали, основата се разцепила и двамата успели да отплуват.

Благодарение на подводната лодка те успели да избегнат бурята, която бушувала над тях.

След дълги часове плаване най- накрая достигнали брега. Стъпвайки на сушата забелязали, че пред тях имало пещера с три входа. Около нея имало безброй скелети и при вида им ги побили тръпки. Когато пристъпили в левия вход на пещерата, от там се надигнали огромни пламъци и минаването от там станало невъзможно. Отивайки в средния вход, от него остри копия се събирали и отдалечавали с голяма скорост. Ако някой минел, щял да бъде убит веднага. Надникнали и в десния вход. Там изглеждало спокойно, но везирът решил да хвърли камък вътре. За тяхно нещастие, чули как след няколко секунди камъкът издрънчал. Това означавало, че имало огромна бездна и нямало как да преминат.

 

Застанали отново пред трите входа и се чудели какво да правят. Изведнъж султанът го осенила идея.

Отишъл до лодката и пробвал да я вдигне. Оказала се твърде тежка и помолил везира да му помогне. С общи усилия я пренесли и сложили между движещите се копия. Благодарение на това те се забивали в лодката и не успели да ги прободат. Така двамата успели да преминат невредими.

След като повървели известно време, изведнъж им се завило свят и припаднали от умора. След като се свестили се оказало, че вече най-сетне били стигнали до мястото, където трябвало да бъде мъдрецът. За учудване на султана такъв мъдрец нямало. В този момент везирът застанал до султана и му казал следните думи:

- Велики господарю, вие успешно преминахте препятствията, които ви се изпречиха на пътя. За съжаление тук мъдрец няма.

В този момент от другите два тунела се появили Големът и Водният дух. Те застанали пред султана и зачакали да получат това, което той им бил обещал.

Осъзнавайки какво се било случило султанът започнал да трепери. Той бил измамен. Везирът му бил устроил капан с който да му отнеме богатството и властта, като използвал помощта на двете създания. Султанът се намирал в тежка ситуация и нямало връщане назад.

Когато Големът пристъпил към него и поискал да получи несметното богатство, султанът му рекъл:

- Велики Големе, ще получиш обещаното от мен злато колкото са песъчинките по цялата земя, но първо трябва да решиш малък проблем.

Големът го погледнал учудено, но султанът продължил:

- За да знам колко злато да ти дам ще трябва да преброиш всяка една песъчинка намираща се по света, и едва тогава ще знам какво количество да ти дам.

Без да чака нито миг, Големът потънал вдън земя и не се появил повече. След това Водният дух пристъпил напред и поискал цялата власт от султана. Тогава той му връчил златният си скиптър, който бил символ на властта му. След като го получил, духът потънал вдън земя и не се появил повече.

Султанът осъзнал, че везирът също го нямало. Явно духът го бил взел със себе си.

 

Останал сам в пещерата, султанът започнал да вика и да се радва неистово. След като си починал, той тръгнал по обратният път към султаната.

 

След няколко седмици , докато преминавал през пустинята, султанът намерил скиптъра си. Помислил, че е мираж, но очите му не го лъжели. Вдигнал го радостно и извикал:

- Знаех си !

Когато влязъл в палата си, неговите слуги веднага му се поклонили и го посрещнали със щастливи викове. Те му казали, че везирът бил в заключен в подземието. Също така му споменали, че преди няколко седмици, огромна вълна заляла почти целият султанат и везирът се носел върху нея. Той крещял, че той е новият султан и всички трябвало да му се подчинят. Но когато влязъл в палата, с ужас разбрал, че скиптърът бил изгубен. Той се обърнал към водите, които го придружавали и им заповядал да го намерят, но от голямата жега не след дълго те се изпарили.

Успокоен, султанът наредил на хората си да подготвят големи тържества по случай спасението на султаната. И така всички три дни яли пили и се веселили.

 

Ще попитате къде е Големът? Легендите разказват, че той все още брои песъчинките.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...